Радиоекологични последици от уранодобива в пловдивска и смолянска области



Дата31.03.2018
Размер175.78 Kb.
#64353

РАДИОЕКОЛОГИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ УРАНОДОБИВА В ПЛОВДИВСКА И СМОЛЯНСКА ОБЛАСТИ



А.Сренц, Хр.Христов, П. Недева*, Н.Балабанов
Пловдивски университет, катедра “Атомна физика”,

Пловдив 4000, ул. Цар Асен 24,

agop@pu.acad.bg, hristov@pu.acad.bg

*ХЕИ, Пловдив

ВЪВЕДЕНИЕ

Много специалисти смятат, че ликвидацията на уранодобива у нас през 1991г. беше извършена прибързано, в резултат на което в редица участъци не са реализирани пълни технически решения за тази дейност. Това обуславя провеждането на актуализирани радиоекологични изследвания и оформяне на оценки за състоянието на околната среда. Нашите измервания в това отношение се свеждат до определяне нивото на радиационния фон и анализ на почви и води за съдържание на радионуклиди. Тези актуализирани данни са основание за констатации свързани със степента на радиационните замърсявания на околната среда с техногенни и природни родионуклиди в повърхностния почвен слой. Подобни изследвания могат да дадат отговор за степента на радиационния риск за здравето на населението, свързан с наличието на радиационни замърсявания в уранодобивните райони на страната.


МЕТОДИКА НА ИЗМЕРВАНИЯТА

Приведените радиационни данни за изследваните райони бяха получени с използуване на следните методики:

а/ Определяне на гама-фон на местност. Това бе правено с дозиметър-радиометър “Еберлайн”–FH40G с пропорционален брояч, при измервания с продължителност 15 минути, на височина 1 m от повърхността.

б/ Определяне съдържание на радионуклиди в почвени проби. То бе определяно с гама-спектрометър [1] в геометрия “Маринели”, с относителна ефективност на полупроводниковия детектор 23% и разрешение 1,8 КеV за гама-линията на кобалт-60 с Е = 1332 КеV. Продължителността на измерванята за всяка проба бе 20 часа. Почвените проби бяха взимани и обработени за радиометриране с възприетата в почвознанието методика по БДС 17.4.5.01/85.

в/ Определяне съдържанието на уран, радий и обща бета-активност във води бе извършено съгласно БДС12577/75, БДС 121578/75 и БДС 12575/75.
РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗМЕРВАНИЯТА

А/ УРАНОДОБИВНИ РАЙОНИ ПО ХИДРОГЕОЛОЖКИ МЕТОД

Първите изследвания бяха свързани с анализ на съдържанието на природни радионуклиди в уранодобивни райони от Пловдивски регион – с. Момино, гр. Раковски, гр.Първомай.

През 2001 година, след закриване на площадките за уранодобив, по задание на “Агенцията за ядрено регулиране”, София бяха извършени радиационни измервания с цел установяване радиационния статус на този район. Резултатите от измерванията на радиационния фон са дадени в таблица 1. В таблица 2 са приведени специфичните активности на почвени проби от повърхностния слой 0 –10 cm, от места с очаквани най-големи замърсявания.
Таблица 1. Резултати от измерване на естествения радиационен фон в околностите на с. Момино

Точки на измерване

Координати,


надморска височина

Радиационен фон, mSv/h

1. Нива край “Рибарника”

N42 18 10.3 E24 54 39.5 204.0 m

0,23 - 0,28

2. Нива край канала

N42 18 20.9 E24 54 08.2 204.2 m

0,18 - 0,20

3. Уранодобивна площадка

N42 18 22.4 E24 53 55.1 183.7 m

0,24 - 0,31

4. Склад за тръби на “Редки метали”

N42 18 36.2 E24 53 44.3 182.1 m

0,22 - 0,23

5. Пътя за с. Пъдарско

N42 19 11.9 E24 53 36.4 219.1 m

0,21 - 0,22

6. Селско гробище

N42 18 34.3 E24 53 32.6 184.5 m

0,20 - 0,22

7. “Гробище” на “Редки метали”

N42 17 59.1 E24 53 01.6 179.4 m

0,23 - 0,24



Таблица 2. Съдържание на радионуклиди в почвени проби, с. Момино

Место на пробовзимане

U-238

[Bq/kg]

Th-232

[Bq/kg]

с. Момино

“Гробището”

“Рибарника”

до уранодобивната площадка


90

72


37

67

83


44

гр. Раковски

73

68

гр. Първомай

73

70

Предвид значимостта на разглеждания проблем, бе направен вертикален профил за разпределение на същите радионуклиди в дълбочина 0–40 cm за обработваеми (таблица 3) и необработваеми площи (таблица 4). За сравнение подобен профил бе направен и за гр. Генерал Тошево, район незасегнат от уранодобив.


Таблица 3. Проби от необработваема почва

Место на пробовземане

Дълбочина на пробовземането

U-238

[Bq/kg]

Th-232

[Bq/kg]

с. Момино

Ген. Тошево



0 - 10 cm

103

44


64

54


с. Момино

Ген. Тошево



10 - 20 cm

93

39


67

54


с. Момино

Ген. Тошево



20 - 30 cm

76

33


69

54


с. Момино

Ген. Тошево



30 - 40 cm

140

56


72

47

Заключения за антропогенно изменение на радиационния статус по отношение на U-238 и Th-232 може да се направи при съпоставка на констатираните стойности с данните на МОСВ. Съгласно [2] специфичната активност на U-238 в почвите на страната варира в границите 5–250 Bq/kg, на Th-232 от 2 до 120 Bq/kg. На това основание и от получените данни може да се направи заключение, че уранодобива в тези райони не е предизвикал констатируеми радиационни замърсявания.

Таблица 4. Проби от обработваема почва

Место на пробовзимане

Дълбочина на пробовземането

U-238

[Bq/kg]

Th-232

[Bq/kg]

с. Момино

Ген. Тошево



0 - 10 cm

67

26


49

45


с. Момино

Ген. Тошево



10 - 20 cm

59

16


47

44


с. Момино

Ген. Тошево



20 - 30 cm

32

42


51

46


с. Момино

Ген. Тошево



30 - 40 cm

35

50


49

51




Б/ УРАНОДОБИВНИ УЧАСТЪЦИ В РОДОПИТЕ - СМОЛЯНСКИ И

ПЛОВДИВСКИ РАЙОН

Районът, в който се е извършвала уранодобивна дейност в Родопите започва недалеч от Асеновград и се простира до южната ни граница. Той е известен и като център на туристическа и курортна дейност. Провеждания в продължение на десетилетия уранодобив поставя под съмнение радиоекологичната му чистота, въпреки проведените ликвидационни мероприятия.

Получаването на уранова руда в тези райони е извършено чрез прокопаване на шахти /щолни/. За извозване на рудата са прекарвани пътища, а изкопаната руднична маса без промишлено съдържание на уран формира “насип” в близост до щолната, който постепенно обраства. Отворите на рудниците са зазидани, засипани със земна маса и са неразличими, но при част от тях преградните стени са разбити. Предвид радиоекологичната значимост на проблема, първите изследвания бяха извършени в горното течение на р.Арда през 1996 г. с проект финансиран от МОНТ [4]. На фиг.1 е показан района на изследванията и точките на пробовзимане. Периодично проведените измервания показаха, че нивото на радиационния фон не превишава 0,28 Sv/h, стойност характерна за района. Съдържанието на радионуклиди в почвените и водни проби се оказаха в рамките на средните за страната [2].

Единствената точка в която бе констатирано завишаване на радиационния фон (0,40Sv/h) бе над с. Киселчово, извън обследвания район, но в близост до нефункциониращата рампа за товарене на уранова руда. Това провокира предприемането на радиационни измервания в закритите уранодобивни райони, което бе финансирано в три последователни години от АЯР, София [3, 5, 6]. Обект на изследвания бяха три участъка - Герзовица и Киселчово, Смолянско, Нареченски руддодобивен район, Белочерковски рид, Пловдивско.



Фиг. 1
а/ Герзовица и Киселчово, Смолянско. На фиг.1 са отразени точките в които е извършено пробовзимане. Това са местата, в които са били отворите на щолните на закритите рудници и там се очаква утежнена радиационна обстановка. Резултатите от измерванията са отразени в [3] и от тях може да се направят следните обобщения:



  • Измерените нива на радиационния фон са над средните за страната и варират в границите 0,28 – 0,38 Sv/h.

  • Надвишаване на определената от [7] радиационна норма 0,70 Sv/h бе установена:

в участък “Герзовица”, северен склон на Кайнадински рид

    • изхвърлена баластра край пътя – 0,86 Sv/h;

    • рампа за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла – 1,42 Sv/h;

в участък “Киселчово” – южен край на Кайнадински рид

    • пред стената на зазидана шахта – 1,08 Sv/h;

    • над полуразрушената стена на шахтата - 3,44 Sv/h.

В рампата за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла бе установена и завишена концентрация на Ra-226 – 2430 Bq/kg ( съгласно [2] за страната тя е от 7 до 150 Bq/kg).

С най-голяма радиоекологична значимост в целия регион е рампата за товарене на руда, до пътя Смолян–Мугла, където край пътя, на площ с размери 10 х 90 m, мощността на дозата е от 0,7 до 1,42 Sv/h.

Рекордно високата стойност пред стената на зазидана шахта се отнася за щолна разположена в изключително труднодостъпен и непосещаван район.


б/ Нареченски рудодобивен район. На фиг. 2 е даден участък от пътя Асеновград-Смолян, около с. Наречен, с точките на пробовзимане, бивши щолни на уранодобивните рудници. Не е показана карта на района Бачково-Луковица. Резултатите и изводите са приложени в [5] и се свеждат до следното:

  • в селищата Наречен, Нареченски бани и Бачково мощността на дозата не превишава 0,30Sv/h.

  • В участъците Улен дол, Луковица, с.Косово, Солено изворче, Юговски район мощността на дозата е под 0,6 Sv/h.


фиг.2
Дози превишаващи 0,7 Sv/h са констатирани в:

Участък “Солено изворче” - табан на щолна № 3 1 Sv/h

Участък “Централен” - табан на щолна № 5 0,8 Sv/h

Участък “Централен” - табан на щолна № 7 0,8 Sv/h

Участък “Централен” - табан на щолна № 7 бис 0,8 Sv/h

Участък “Юговски” - табан на щолна № 18 1,1 Sv/h

Участък “Юговски” - табан на щолна № 17 1,1 Sv/h

Участък “Юговски” - бункер на щолна № 17 1,1 Sv/h

Участък “Юговски” - табан на щолна № 20 1 Sv/h


Завишена концентрация на Ra-226, над 1000 Bq/kg, бe установена в:

Район “Централен” щолна 5 - 2009 Bq/kg

Район “Централен” щолна 7 - 4387 Bq/kg

Район “Юговски” щолна 17 - 4070 Bq/kg

Район “Улен дол” щолна 19 - 2323 Bq/kg

Район “Солено изворче” щолна 3 - 2009 Bq/kg


Съдържанието на уран, торий и на дъщерните им продукти в проби взети пред щолните превишава до 10–20 пъти средните за страната. В контролните проби взети от селищни райони тези стойности са под средните за страната.

Във водните проби от тези райони концентрациите на радий-226 варира от 0,044 до 0,44 Bq/l, на уран – от 0,0032 до 0,1 Bq/l и са по-ниски от допустимите за питейна вода (0,5 Bq/l и 7,5 Bq/l съответно), а общата бета-активност варира от 0,36 до 1,87 Bq/l и е по-ниска от допустимата стойност за питейна вода (2 Bq/l) .


фиг. 3
в/ Белочерковски рид, Пловдивско. Маршрутът на районите, в които бе извършвена дозиметрична оценка и точките на пробовзимане с означение на щолните е представен на фиг. 3. Резултатите от спектрометричните изследвания са дадени в таблица 5. Големите активности за U-238 и Ra-226 в две точки се дължат на обстоятелството, че там са оставени за “временно съхранение” извлечени рудни маси със занижено промишлено съдържание за уран. Те са локализирани в малки участъци, но не са заградени. Прави впечатление, че на пътя в близост до тях мощността на дозата е до 0,45 Sv/h. Дози превишаващи 0,70 Sv/h бяха установени единствено до и над насипа на “Реви ниви” - до 1,4 Sv/h [6].



Радиометричния анализ на водите изтичащи от закритите шахти показа наличие на природни радионуклиди и обща бета активност под нормите за питейна вода.
Таблица 5. Специфични активности на изследваните естествени радионуклиди в почвените проби, от Белочерковски рид, Bq/kg

No

Място на пробовземане

U-238

Ra-226

Pb-214

Bi-214

Th-232






















I.

Участък “Междинен”
















1.

Щолна 12, табан до пътя

374

669

303

299

128

2.

Щолна 12, табан (до входа)

91

247

114

115

78

3.

Щолна 13, дупката,

276

788

293

290

174






















II.

Участък “Света Троица”
















4.

Щолна 26, на 10 m от входа, на пътя

301

581

238

238

233

5.

Щолна 26, насипа пред щолната

519

872

342

341

123

6.

Щолна 26, насип, 30 m от щолната

636

1130

433

431

294

7.

Щолна 26, насип, 20 m западно от щолната

4670

7430

3930

3910

236






















III.

Участък “Четрока”
















8.

Щолна 25, пред входа

39

78

40

40

39

9.

Щолна 25, над щолната

162

308

153

153

62

10.

Щолна 25, на 20-30 m от входа

191

364

181

184

30






















III.

Участък “Добралък”
















11.

м.“Реви ниви”, рудника

309

754

275

269

180

12.

м. “Реви ниви”, насип до началото на пътя

3620

6140

2730

2710

181






















IV.

Участък “Бяла черква”- участък “Здравец”
















13.

Щолна 1, над насипа

990

2040

957

964

283

14.

Щолна 1, пресен насип

303

1170

1750

1740

139

15.

Щолна 1, насип

175

742

604

605

73

16.

Щолна 1, пътя над щолната

88

245

125

127

55

17.

Щолна 2, южен малък отвал

551

1320

825

824

163

18.

Щолна 2, северен голям отвал

519

1190

663

658

154

19.

Щолна 2, южна страна, до пътя за с. Добралък

214

489

162

161

109

20.

След щолна 2 встрани от пътя за с. Добралък

303

569

213

215

121

21.

Щолна 6, у-к “Здравец”,

102

180

90

91

62

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Получените резултати и тяхната съпоставка с действащите нормативни документи дават основание за някои общи оценки и изводи.

а/ в населените места разположени в близост до изследваните бивши уранодобивни райони и прилежащите към тях селскостопански площи концентрацията на природни радионуклиди в почвата и нивото на радиационния фон не са констатируемо променени.

б/ след ликвидацията на уранодобивните мини достъпа до някои от тях не е достатъчно добре ограничен.

в/ в местата, в които радиационният фон е неколкократно завишен в сравнение с естествения, следва да са ограничи достъпа на населението, въпреки незначителния радиационен риск.

г/ в товарна рампа “Герзовица” следва да бъдат завършени ликвидационни процедури и да бъде дезактивирана почвата в ограничен по площ участък.

Около насипа на уранова руда в “Реви ниви” – с. Добралък, следва да се издигне бетонна стена, недопускаща разпиляване и нецелесъобразно използуване на рудната маса.

Резултатите от изследванията са предоставени и на съответните кметства за да бъде информирана местната общественост и да бъдат ограничени проявите на радиофобия или лекомислие от страна на хората в посочените райони Освен това направените оценки, в по-широк план, ще способстват за провеждане на адекватна икономическа политика в изследваните региони.



Литература





  1. А.Антонов, Г.Белев, В.Жучко и др., Прецизен полупроводников спектрометър при ядрено-физична лаборатория “МИКРОТРОН” при ПУ “П.Хилендарски”, Доклади на БЯД, т.2, бр. 1, юли 1997 г.

  2. Годишник за състоянието на околната среда в Република България 1992, Министерство на околната среда и водите, София, 1993.

  3. Изучаване на радиационния статус на обекти, свързани с уранодобива в Пловдивския и Смолянския региони, Отчет на договор №518/2002, АЯР, София.

  4. Изследване на естествения и техногенен радиационен статус на районите в поречието на река Горна Арда, Отчет на тема Ф-633/1996г., фонд “Научни изследвания”, МОНТ.

  5. Определяне на радиационния статус на участъци, повлияни от уранадобива в Нареченски руден район, Отчет на тема №552/2003, АЯР, София.

  6. Провеждане на радиационен контрол на обекти, свързани с уранодобива в района на Белочерковски рид, Отчет на договор № 588/2004, АЯР, София.

  7. Наредба за основните норми за радиационна защита, ОНРЗ-2004, ДВ бр. 73, 2004.

Каталог: files -> conferences -> dokladi2007 -> SECTION%205%20-%20Nuclear%20Energy,%20Environment,%20Society.%20Training%20of%20Skilled%20Personnel%20for%20the%20Nuclear%20Power%20Sector
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
SECTION%205%20-%20Nuclear%20Energy,%20Environment,%20Society.%20Training%20of%20Skilled%20Personnel%20for%20the%20Nuclear%20Power%20Sector -> Основни екологични предимства на ядрената енергетика Г. Василев, В. Ангелов
conferences -> 7 и 8 енергоблокове в аец козлодуй
dokladi2007 -> Nuclear power and environment
dokladi2007 -> Аварийни инструкции на 3 и 4 блок на аец “козлодуй” – състояние и развитие


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница