* - данните са за 2006 година
VІ. 3. Калий
Концентрацията на калия е най-висока в стъблата, съцветията и растящите листа (табл. 17). Голямата обогатеност на стъблата ги прави вероятен склад на калиеви резерви за преизползване. Стъбленият калий през началните етапи достига до 4,7% и намалява с напредване на вегетацията над два пъти. Голямото намаление може да е резултат на обратен отток към почвата, което е характерно за този елемент, но то подкрепя тезата за значимо преизползване от съцветията, в които достига до 3,8%. Участието на калия в торовите комбинации повишава концентрацията му в стъблените тъкани.
Таблица 17. Калий в надземната биомаса (% К от сухото вещество), средно за 2004-2006 година
Ниво на
торене
|
35 ден*
|
56 ден
|
77 ден
|
98 ден
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1
|
3
|
4а
|
4
|
5
|
N0P0K0 – Ø
|
3,15
|
1,66
|
2,55
|
1,85
|
0,91
|
1,89
|
1,48
|
1,04
|
0,96
|
1,51
|
1,24
|
1,08
|
0,71
|
3,24
|
N2.5
|
2,60
|
1,89
|
2,14
|
1,92
|
0,91
|
1,38
|
1,26
|
0,83
|
0,79
|
1,33
|
1,28
|
0,89
|
0,52
|
3,12
|
N5
|
2,39
|
1,79
|
2,47
|
1,90
|
0,75
|
1,58
|
1,46
|
0,98
|
0,65
|
0,95
|
1,03
|
0,69
|
0,40
|
2,83
|
N5P7.5
|
2,61
|
1,81
|
2,13
|
1,52
|
0,61
|
1,31
|
1,35
|
0,96
|
0,44
|
0,71
|
0,73
|
0,35
|
0,24
|
2,53
|
N5K7.5
|
3,15
|
2,25
|
3,04
|
2,00
|
1,09
|
1,88
|
1,69
|
1,47
|
0,95
|
1,03
|
1,20
|
0,82
|
0,71
|
3,00
|
N5P7.5K7.5
|
4,67
|
3,05
|
3,55
|
2,54
|
1,90
|
2,65
|
2,24
|
2,31
|
1,68
|
1,76
|
1,66
|
1,41
|
1,35
|
3,65
|
P7.5K7.5
|
3,99
|
2,56
|
3,73
|
2,31
|
1,57
|
2,48
|
2,03
|
1,86
|
1,53
|
1,92
|
1,54
|
1,59
|
1,24
|
3,84
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
4,67
|
4,03
|
3,76
|
3,26
|
2,61
|
2,42
|
2,18
|
2,32
|
2,27
|
2,31
|
1,84
|
2,02
|
1,75
|
3,24
|
*- дни след разсаждане;
1-стъбла; 2-растящи листа; 3-технически зрели листа; 4а-презрели листа от среден пояс; 4-презрели листа от долен пояс; 5-съцветия
Съдържанието на калий в растящите листа е значително по-ниско от това в стъблата, но следва същите тенденции на изменение през вегетацията и от торенето. Концентрацията на елемента в технически зрелите листа подобно на останалите органи, силно се влияе от калиевото торене и може да се направлява в определени граници чрез него. Тя не се променя закономерно от беритбения пояс.
Съдържанието на калий в листата на тютюна към края на вегетацията зависи силно от мястото им по стъблото. Налице е добре изразена тенденция на повишение при по-горе разположените листа. Този факт е показателен за преизползването на елемента от по-горните етажи, при които равновесното ниво се влияе от капацитета на консумация на съцветието. Презрелите листа от долния пояс са с най-малко съдържание на калий. Очевидно при тях динамичните процеси на преизползване са затихнали и представят най-точно крайните резултати от сложно обусловеното движение на елемента в растителните органи. Изтощаването на калиевите запаси при тях е най-силно, поради което най-добре отразяват нуждите на съцветието от калий. Равновесното ниво на преразпределителните процеси, главната помпа на които е съцветието, се отразява в съдържанието на К и в по-горните презрели листа. То запазва диференциацията по торови варианти и е най-ниско при силно влияещото върху масата на съцветието азотно-фосфорно торене. От вариантите без калий съдържанието в листата е по-високо при този с най-малка маса на съцветията (контролата). Това потвърждава тезата за ролята на синк (sink) капацитета.
Няма добре изразена и стабилна по периоди връзка между разпределението на калия по органи и торовите варианти, включително с участието на калия. Причината е разнопосочното им влияние върху биомасата и концентрацията на елемента. В началото на вегетацията около 80% от извлеченото количество калий е съсредоточено в листата, но намалява постепенно и в края на вегетацията делът на калия в листата е 36-50% от общото съдържание. С противоположен ход е частта на стъбления калий. От около 20% в началото делът му рязко нараства през следващите периоди и запазва високо ниво до края - над 35% от общото извличане.
Извлеченият калий от dka за денонощие нараства от калиевото торене и от повишаването на добива от азотното и комбинираното азотно-фосфорно торене. Ходът на извличането е постъпателен до узряването на листата от долен пояс. Пиковите моменти на потребление на калий съвпадат с времето на максимална акумулация на сухо вещество (36-56 ден).
Торенето с калий влияе и върху динамиката на потребление на елемента. До узряването на листата от среден пояс торените с калий растения са усвоили цялото количество за вегетацията.
Извлеченият с надземната биомаса калий силно се влияе от вида и нормата на торене и варира в широки граници - от 3 до 22 kg/dka. Той се повишава най-силно от азотното и калиевото торене. Основната част от К се съдържа и разпределя по равно между листата и стъблата. Делът на съцветията е по-малък. Извлеченият калий за формиране на 100 kg основна и допълнителна продукция, в зависимост от торенето е от 1,15 до 3,95 kg. Извлечените със стопанския добив количества нарастват от калиевото торене и достигат средно до 4,3 kg/dka.
Балансът на елемента е положителен при вариантите с калиево торене (табл. 18). При най-високодобивния вариант от минералната система на торене (тройната комбинация), ежегодното внасяне на 7,5 kg К2О/dka не е достатъчно за поддържане на бездефицитен баланс и извлечените количества могат да се компенсират с около 12 kg/dka К2О. Значимо е изтощаването на калия при вариантите без калиево торене в т.ч. и при контролата.
Таблица 18. Условен баланс на калия (kg/dka) за периода 2004-2006 година
Ниво на
торене
|
К,
внесен с тора
|
К,
изнесен с
надземната
биомаса
|
Баланс
|
К,
изнесен със стопанския
добив
|
Баланс
|
за периода 2004-2006 г.
|
за 1 година
|
за периода 2004-2006 г.
|
за 1 година
|
N0P0K0 – Ø
|
-
|
9,74
|
-9,74
|
-3,25
|
2,18
|
-2,18
|
-0,73
|
N2.5
|
-
|
14,94
|
-14,94
|
-4,98
|
3,54
|
-3,54
|
-1,18
|
N5
|
-
|
15,33
|
-15,33
|
-5,11
|
4,10
|
-4,10
|
-1,37
|
N10*
|
-
|
3,12
|
-
|
-3,12
|
0,77
|
-
|
-0,77
|
N5P7.5
|
-
|
12,09
|
-12,09
|
-4,03
|
3,70
|
-3,70
|
-1,23
|
N5К7.5
|
22,5
|
16,59
|
+5,92
|
+1,97
|
5,49
|
+17,00
|
+5,67
|
N5P7.5K7.5
|
22,5
|
36,42
|
-13,92
|
-4,64
|
10,52
|
+11,98
|
+3,99
|
P7.5K7.5
|
22,5
|
16,28
|
+6,22
|
+2,07
|
4,56
|
+17,94
|
+5,98
|
* - данните са за 2006 година
VІ. 4. Калций
Концентрацията на калций е най-висока в презрелите и технически зрелите листа, следвани от растящите, стъблата и съцветията (табл. 19). Съдържанието на елемента в технически зрелите листа е най-високо в долен беритбен пояс, понижава се при средния и е най-ниско в горния.
Азотното торене повишава отчетливо калциевата концентрация в органите на тютюна. Увеличението в технически зрелите листа е възможна причина за влошаване качеството от високите азотни норми (Митрева и Апостолова, 1986). Влиянието на фосфорното торене върху съдържанието на калция не е отчетливо, а калиевото го намалява, което може да се свърже с антагонизма между двата елемента.
Таблица 19. Калций в надземната биомаса (% Ca от сухото вещество), средно за 2004-2006 година
-
Ниво на
торене
|
35 ден*
|
56 ден
|
77 ден
|
98 ден
|
1
|
2
|
1
|
2
|
3
|
1
|
2
|
3
|
4
|
1
|
3
|
4а
|
4
|
5
|
N0P0K0 – Ø
|
1,30
|
2,66
|
1,03
|
1,84
|
3,59
|
1,06
|
1,72
|
2,55
|
4,19
|
0,87
|
1,81
|
2,92
|
4,79
|
0,67
|
N2.5
|
1,68
|
3,19
|
1,17
|
2,62
|
4,38
|
1,06
|
2,02
|
3,58
|
4,80
|
0,88
|
2,35
|
3,70
|
5,22
|
0,72
|
N5
|
1,71
|
3,51
|
1,24
|
2,87
|
5,17
|
1,34
|
2,43
|
3,76
|
5,43
|
1,14
|
3,32
|
4,10
|
5,68
|
0,76
|
N5P7.5
|
1,61
|
3,48
|
1,23
|
2,76
|
5,22
|
1,59
|
2,44
|
3,68
|
5,65
|
1,12
|
2,82
|
4,35
|
6,08
|
0,57
|
N5K7.5
|
1,79
|
3,06
|
1,38
|
2,64
|
4,99
|
1,17
|
2,01
|
3,31
|
5,05
|
1,00
|
2,46
|
3,41
|
5,11
|
0,57
|
N5P7.5K7.5
|
1,44
|
3,08
|
1,05
|
2,53
|
4,99
|
1,05
|
2,12
|
3,19
|
5,20
|
1,11
|
2,51
|
3,59
|
5,41
|
0,58
|
P7.5K7.5
|
1,31
|
2,87
|
1,16
|
2,18
|
4,22
|
0,84
|
1,40
|
2,20
|
4,29
|
0,99
|
1,69
|
2,53
|
4,36
|
0,23
|
N5P7.5K7.5+ оборски тор
|
1,22
|
2,98
|
0,95
|
2,78
|
4,60
|
0,71
|
2,12
|
3,16
|
4,97
|
0,74
|
2,40
|
3,36
|
5,34
|
0,42
|
Сподели с приятели: |