Радостта по пътя към целта джойс майер софия, 2007



страница1/14
Дата31.03.2018
Размер1.79 Mb.
#64539
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Радостта по пътя

към целта
джойс МАЙЕР

София, 2007

(1996 by Joyce Meyer

i ij inally title: Enjoying where you are on the way to where vihi arc going
I ill- m the Word, Inc И) Box 655 I niton, Missouri 63 All rights reserved
2007 Християнска фондация АНИМ 111 първо българско издание

Изданието се осъществява със съдействието на

издателство Нов човек

София 1303, ул "Антим I" 28

ncwman@dir.bg

ISBN: 978-954-407-266-7

Превод от английски: Десислава Йотова

Предпечат: Васил Папратилов

Графичен дизайн: Филип Папратилов

Библейските цитати в книгата, ако не е обозначено изрично друго, са взети от Библия, Ревизирано издание, ББД, С., 2002

KJV - The King James Version, Класическият превод на Библията на английски.

NKJV - The King James Version, ©1980, Thomas Nelson, Inc.
Съдържание

Въведение 5

1 Животът е пътешествие

2 Вземете решение да се насладите на живота

3 Съжаление и страх

4 Радостта и мирът се коренят във вярата

5 Простота

6 Да бъдем като децата

7 Усложненията на религията

8 Легализъм в практичните неща

9 Твърде много проблеми, за да се насладите на живота

10 Разнообразие и творчество

11 Радост в Божията чакалня

12 Свобода във взаимоотношенията

13 Не тровете радостта си

Заключение: Завършете пътешествието с радост
Въведение

Вярвам, че животът трябва да бъде едно тържество. Твърде много хора не само че не празнуват живота си, но дори не му се радват. Често казвам, че много хора пътуват към небето, но единици се наслаждават на пътешествието. В продължение на години аз бях от последните.

Бог ме научи как да се наслаждавам на живота. Той ми показа, че даденият ни живот ни е даден, за да му се наслаждаваме. В Йоан 10:10 се казва, че "Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме, и той да бъде изобилен (твърде много, преливащ)" според Разширения превод на Библията. Има много други подобни стихове в Словото, които ще обясня в тази книга.

Вярвам, че дори само четенето на тази книга ще промени живота ви. Може би сте в положението, в което преди бях и аз. Ако обичате Господа с цялото си сърце и старателно се опитвате да Му угодите, не забравяйте да живеете пълноценно изобилния живот, който Той ви е дал.

Насладата от живота не зависи от обстоятелствата. Това е отношение на сърцето, решение да се насладите на живота, защото всички неща, дори малките, видимо незначителните, са част от "голямата картина" на живота.

Когато най-сетне осъзнах, че не се наслаждавам на живота си, трябваше да взема качествено решение да открия какво не беше на ред и да го поправя. Това изискваше да науча нови начини, по които да се справям със ситуациите.

След като установих, че светът няма да се промени, реших, че това, което трябва да се промени, трябва да е начинът, по който аз гледам на "лимоните" в живота. Бях чувала, че или лимоните могат да ни вкиснат, или можем да си направим лимонада от тях. Моето решение да ги използвам за лимонада, вместо да им позволя да ме вкиснат, изискваше да открия баланса в работните ми навици.

Бях работохолик, който се наслаждаваше изключително много на постиженията. Разбира се, че Бог желае, дори ни заповядва да принасяме плод. Не бива да хабим време и да сме безделници, но небалансираното отношение в тази област кара много хора буквално да "прегарят" от начина си на живот, състоящ се само от работа и никакво удоволствие. Аз бях такъв човек. Всъщност не знаех как да се наслаждавам. Винаги имах усещането, че трябва да работя. Чувствах се сигурна единствено и само когато вършех нещо "конструктивно".

Трябваше да променя и отношението си спрямо хората. Открих, че една от причините да не се радвам на живота, беше, че не се радвах на повечето хора в живота си. Бях се опитвала да ги променя, за да ми се струват приятни, вместо да ги приема такива, каквито са, и да им се наслаждавам, докато Бог ги променя.

Вярвам, че всички ние имаме нужда от поучение върху темата как да се насладим на пътешествието от сегашното ни място към мястото, където се стремим да достигнем. Моля се тази книга да е наистина благословение в живота ви, както и за това Бог да ви доведе до кръстопът, до място на решение, да изберете да се наслаждавате на живота.
1

Животът е пътешествие

"Крадецът идва, за да открадне, да убие и да унищожи. Аз идвам, за да имат живот и да му се наслаждават и той да бъде изобилен (твърде много, преливащ)."

Йоан 10:10

Открила съм, че няма нищо по-трагично от това да си жив и да не се наслаждаваш на живота. Аз самата пропилях голяма част от живота си, защото не знаех как да се наслаждавам на мястото, на което бях, докато отивах натам, накъдето се стремях.

Животът е пътешествие. Всичко в него е процес. Има си начало, среда и край. Всички аспекти от живота постоянно се променят. Животът е движение. Без движение, напредък и прогрес, няма живот. Ако дадено нещо спре да се развива, то умира.

С други думи, докато вие и аз сме живи, винаги ще се движим на някъде. Създадени сме от Бога да бъдем целеустремени и с видение. Без видение ще атрофираме, ще ни бъде скучно и ще се отчаем. Трябва да имаме нещо, към което да се стремим, но докато постигаме това, което е в бъдещето, не бива да губим връзка с настоящето.

Този принцип е залегнал във всяка област на живота. Сега ще разгледаме само една от областите.

Духовен живот

Да речем, че един невярващ човек, който няма никакви взаимоотношения с Бога, осъзнае, че нещо липсва в живота му. Тогава започва да търси. Светият Дух го довежда до състояние, в което трябва да вземе решение да повярва в Христос. Той се примирява с Бога и тогава се придвижва от мястото на търсене на неизвестното към място, на което открива кой или какво е това неизвестно. В този момент човекът навлиза във временно състояние на удовлетворение и задоволство.

Забележете, че казах временно, защото скоро след това Светият Дух ще започне да го предизвиква да навлезе във все по-дълбоки взаимоотношения с Бога. Процесът на осъзнаване на греха ще започне да става ежедневен. Светият Дух е този, който открива истината (Йоан 14:16, 17) и Той постоянно работи във вярващия, за да го доведе до нови нива на осъзнаване. Да навлезеш в ново ниво винаги означава да оставиш старото зад себе си.

С други думи, в духовно отношение винаги се придвижваме напред и трябва да се наслаждаваме на пътешествието. Да търсим Божията воля за живота си, да Му позволим да се справи с проблемите и отношенията в нас, да копнеем да разпознаем призива Му в живота си и да желаем да го следваме - всичко това са важни части от пътешествието в християнството.

"Да копнеем" и "да желаем" са думи, които често ще използваме в това изследване, а те и двете подсказват, че не можем да останем там, където сме. Трябва да продължим! Точно това обаче е мястото, където мнозина от нас губят насладата от живота.

Трябва да се научим да търсим следващата фаза в пътуването без да презираме или омаловажаваме тази, в която сме в момента.

В моето духовно пътуване се научих да казвам: "Не съм там, където трябва да бъда, но слава Богу, не съм и там, където бях преди. Добре съм и съм в движение!"

Духовната битка, през която минават повечето от нас, би била много по-лека, ако разберем принципите, които ще обсъждаме на тези страници.

В един от разширените обяснителни преводи (Ben Campbell Johnson), Матей 11:29 ни дава разбиране какво трябва да бъде отношението ни към личния духовен растеж. "Вземете бремето на отговорността, което Аз ви давам, и чрез него открийте живота си и съдбата си. Аз съм благ и смирен; готов съм да се свържа с вас и да ви позволя да учите със своето собствено темпо; и така, поради взаимоотношението ви с Мен ще откриете смисъла на живота си."

Отбележете Исусовите думи в този параграф: "Вземете бремето на отговорността, която Аз ви давам..." Много от нас носят отговорност, която обаче Бог никога не им е давал. Ние всъщност се опитваме да се правим на "Свети Дух Младши". Вместо да позволим на Светия Дух да приложи Словото у нас и да ни променя от степен в степен и от слава в слава (1 Кор. 3:18), ние сами се мъчим да го направим. Толкова много се борим, докато се опитваме да стигнем до следващото ниво, на което смятаме, че трябва да бъдем, че пропускаме да се насладим на настоящето.

Трябва много сериозно да разберем важността на всеки етап. Той е жизненоважен за следващия. Например едно дете не може да стане на две години, докато първо не изживее дните между първата и втората година. Накъдето и да сме тръгнали, няма да стигнем по-бързо, отколкото Бог ни води. Трябва да се научим да вършим нашата част и да се доверим на Бога, че ще ни помогне да се насладим на пътешествието.

Аз вярвам, че се променям ежедневно. Имам цели във всяка област на живота си. Искам да бъда по-добра във всяко нещо. Догодина по това време ще съм различна от сега. Различни неща в живота ми, в семейството и в служението ще са се подобрили. Но добрата вест е, че съм открила задоволяващата тайна да се наслаждавам там, където съм, докато отивам към мястото, което трябва да достигна.

Можем да кажем, че винаги има нещо ново на хоризонта. Господ ми показа тази истина във видение преди почти двадесет години, докато се чудех дали да се запиша в библейско училище към църквата ни, което се провеждаше три вечери в седмицата. Това беше голяма стъпка на посвещение за съпруга ми Дейв, както и за мен самата. По това време имахме три малки деца; освен това усещахме, че Бог ни призовава в ново ниво на служение. Бях развълнувана, но и изпълнена с опасения.

Веднъж щом взехме решението, започнах да чувствам, че това посвещение ще бъде "нещото", което ще направи голямата "промяна". Ние, хората, май винаги търсим това "нещо"!

Докато обмислях това решение, Бог ми разкри нови хоризонти. Съпругът ми и аз се бяхме запътили към хоризонта, но когато най-сетне стигнехме до там, изникваше друг хоризонт зад него. Това беше символ за всяка следваща цел, която искаме да постигнем, след като сме стигнали до настоящото.

Докато размишлявах върху видението, Господ ми разкри, че винаги ще има нови цели пред нас. Усетих как Той ми казваше да не мисля на дребно, да не съм като кон с капаци, да не правя малки планове, но винаги да се стремя към следващото място, което ще ме заведе отвъд настоящото ми положение. Съжалявам, че ще го призная, но макар че се стремях напред и не бях самодоволна, ми отне още няколко години, докато се науча да се наслаждавам на всяка стъпка от пътешествието.

Винаги отивах някъде, но никога не се наслаждавах. Бях измамена от мисълта, че ще се радвам когато пристигна, а сега е време само за жертви и за много работа.

Много съм благодарна на Светия Дух за търпеливата Му и постоянна работа в мен, докато ме учеше да се наслаждавам на всеки аспект от живота си - началото на проектите, средата и края, на хората в живота ми, на дома си, на самата себе си и на служението, в което Бог ме беше поставил.

Сега вече съм благодарна и за дъждовните дни, колкото и за слънчевите. Дори съм благодарна за времето, което прекарвам в чакане на летищата, защото много пътувам... Списъкът може да се окаже безкраен.

Ако научим принципа, можем да го прилагаме навсякъде.

Исус е казал, че е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Ако не сте се наслаждавали на живота си досега, време е да започнете. Ако сте го правили, благодарете на Бога за това и търсете още начини да му се наслаждавате още повече.
2

Вземете решение да се насладите на живота

"Днес викам небето и земята за свидетели против вас, защото поставих пред вас животът и смъртта, благословението и проклетията; затова изберете живота, за да живеете вие и децата ви." Второзаконие 30:19

В Словото на Бог сме насърчени да изберем живота. Думата на иврит, преведена като "живот" във Втор.зак. 30:19 е шай и наред с много допълнителни значения носи смисъл и на "свеж; силен; жив, оживен; щастлив"1. Strong, James. The New Strong s Exhaustive Concordance of the Bible (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1990), "Hebrew and Chaldee Dictionary", 2416.

В Йоан 10:10 Исус казва, че е дошъл, за да имаме живот. Според Обяснителния речник на Вайн за смисъла на библейските думи, новозаветната дума, преведена като живот в този стих (гл. зое), означава (поне част от значенията са тези):... живот, какъвто е у Бога, какъвто самият Бог Отец има в Себе Си и какъвто е дал на Собствения Си въплътен Син да има в Себе Си, ...животът, който Синът изяви в света"2. Vine, W.E. Merrill F. Unger, and William White Jr., Vine s Complete Expository Dictionary of Old and New Testament Words (Nashville: Thomas Nelson Publishers, 1985). След това допълва: "От този живот човекът се е отчуждил в следствие на падението ... и в този живот хората стават участници чрез вяра в Господ Исус Христос..."

Животът, за който се говори тук, не е просто времеви промеждутък. Това е качество на съществуването - точно както Бог го има. Ние, човешките същества, сме изгубили този божествен живот заради греха, но можем да го имаме отново чрез Исус Христос. Това е Божият дар за нас в Неговия Син.

нашата сила. В Йоан 10:10 се казва, че "крадецът" идва да убие, да открадне и да унищожи, но и че Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме.

Сатана е крадецът и едно от нещата, които търси да ограби, е радостта ни. Ако успее да ни я вземе, тогава ставаме слаби, а когато сме слаби, врагът получава предимство. Слабите вярващи не са заплаха за него и за подривното му дело.

За да живеем така, както Бог е определил да живеем, първото нещо, което трябва да направим, е да повярваме, че Божията воля за нас е да имаме постоянна радост. След това трябва да решим да влезем в нея. По-долу ще откриете списък със стихове, в които Самият Исус открива каква е Божията воля за нас - да се наслаждаваме на живота.

"Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно."

Йоан 10:10

"Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна."

Йоан 15:11

"До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна."

Йоан 16:24

Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене."

Йоан 17:13

Исус иска да преживеем наслада в душите си. Това е важно за психическото - умственото, емоционалното и духовното ни здраве. В Притчи 17:22 се казва: "Щастливото сърце е добро лекарство, а веселият ум довежда до здраве, но унилият дух изсушава костите."

Божията воля е да се наслаждаваме на живота! Сега е времето да вземем решение да влезем в пълнотата на изобилния живот, какъвто Бог желае да имаме. Пред нас на разположение са радостта и наслаждението, както и нещастието; праведността и мирът, както и осъждането и смутът. Можем да избираме между благословението и проклятието; затова Втор.зак. 30:19 ни казва да избираме и да изберем живота и благословението.

Има много благословения, които са на разположение за Божиите деца, от които те за жалост никога не опитват. Обещаната земя винаги е била на разположение, но все пак израилтяните са обикаляли из пустинята в продължение на четиридесет години. Втор.зак. 1:2 казва, че разстоянието, което те трябвало да изминат, можело да се премине за единадесет дни пеша.

Те били около Обещаната земя, близо до нея, дори до самата граница, но отказали да влязат. Изпратили съгледвачи да видят дали наистина е толкова добра, колкото са чували, и въпреки това пак не влезли в нея. И Библията ни казва, че причината да не влязат била неверие (Евр. 4:6).

Те просто не повярвали на това, което им казва Бог. Следователно не се покорили. Ходели в собствените си пътища и самоволното им непокорство ограбва радостта им. Те обикаляли в пустинята и мърморели, оплаквали се, били обезсърчени, уплашени, нетърпеливи, изпълнени със самосъжаление, обвинявали Бог и Мойсей за състоянието си.

Само помислете колко близо са били през всичките тези четиридесет години до добрия живот, който Бог им обещал, а отказали да влязат в него. Ние трябва да влезем и за да го направим, трябва ежедневно да вземаме решение, силно, качествено решение, а не никакво, колебливо решение от типа "каквото стане".

Има различни по качество и степен решения. Всеки човек, който иска да живее в радостта, която Исус е казал, че можем да имаме, трябва да знае, че се налага да е решен и готов да се пази от крадците на радост. Освен това трябва и да е готов да направи радикална промяна в отношението си към ситуациите от живота и към цялостния си начин на живот.

Ако сте гладни за истинска радост и наслада, ако сте готови да се научите да се наслаждавате на всичко, дори на най-обикновените житейски неща, тогава продължавайте да четете. Ако сте наистина готови да се насладите на пътешествието, отворете сърцето си за Бога и Го помолете да ви покаже кои неща ограбват радостта ви.

По-нататък аз ще споделя моите разбирания за много от нещата, които Бог ми е показал, че крадат моята радост. Някои от тях ще ви се сторят познати, сигурна съм. Други може да не паснат на вашата ситуация, както бяха при мен, но принципът може да бъде приложен навсякъде, където има нужда.

Това есе на Робърт Дж. Хейстингс ми беше дадено преди много години и мисля, че то изразява идеята ми много добре.

Гарата

Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.

Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, след нива царевица и пшеница, на градски контури и на селски къщурки.

Но най-важното в ума ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят.

Колко неспокойно минаваме по пътеките... докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара.

Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.

Когато най-сетне стана на 18...

Когато си купя последния модел Мерцедес...

Когато и най-малкото дете се изучи...

Когато изплатя ипотеката...

Когато ме повишат...

Когато се пенсионирам, ще заживея дълго и щастливо

Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място, където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е в пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.

"Наслади се на момента" е добро мото, особено когато се свърже с Пс. 118:24: "Това е денят, който Бог сътвори. Да се радвам! се веселим в него".

Не теготите на днешния ден подлудяват хората, а съжалението за вчера и страхът от утре. Съжалението и страхът са крадци близнаци, които ограбват днешната радост.

Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по-малко.

Животът се живее, докато го живеем. А гарата ще дойде по-скоро от очакваното." 3. Hastings, Robert J., The Station and Other Gems of Joy, copyright © 1993. Ползвано c разрешение.
3

Съжаление и страх

"Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, - като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса."

Филипяни 3:13-14

Съжаление

Много хора остават дълго време в капана на миналото. Само едно можем да направим по отношение на миналото и това е да го забравим.

Когато допускаме грешки, което е неизбежно за всички нас, единственото нещо, което можем да направим след това, е да помолим Бог за прошка и да продължим. Както и Павел, ние се стремим към съвършенството, но никой от нас не го е постигнал още.

Вярвам, че апостол Павел се е наслаждавал и на живота, и на служението си, и неговият "стремеж" е бил причината за това. Както е и с нас, той се е стремял към съвършенството, като си признава, че все пак не е стигнал до там, но е имал дълбоко разбиране за това как да се наслаждава на живота, докато преминава през него.

Това е поука, която всички трябва да си вземем, както мога да свидетелствам от личен опит. Нека да ви дам пример.

Съпругът ми винаги е обичал спорта, но не и аз. Той се наслаждава да гледа мачове по телевизията, когато си е вкъщи, което на мен не ми харесва, защото оставах сама и нямаше какво да правя. Затова избирах да "работя". Все пак, ако някой се наслаждава на живота, а вие не, плътската реакция е: "Аз работя пред този човек, докато той (или тя) се забавлява. Може пък и да се почувства виновен!".

Поне така би постъпило плътското ни естество.

Една неделя сутрин цялото семейство беше на църква и се чудех какво ли е планирал Дейв за следобеда. Още преди да го попитам, вътре в себе си имах лошо отношение, защото знаех, че от две седмици по телевизията дават мачовете на НБА и Дейв не ги пропускаше.

Лошото отношение обикновено се изразява в тона на гласа и в езика на тялото. Когато попитах, бях вече гневна, защото знаех какъв отговор ще получа. Въобще не дадох шанс на Бог да се намеси, защото в ума си бях предначертала ден - бедствие.

Представях си как се прибираме вкъщи, как приготвям обяд, после измивам съдовете, докато децата играят, а Дейв гледа поредния баскетболен мач. След това ще започна да чистя къщата (защото всичко, което правя, е да работя!).

Докато мислех за всичко това в колата към дома ни, дъщеря ми попита: "Татко, ще се абонираме ли за този нов баскетболен канал по кабелната телевизия, за да можем да гледаме мачове по цял ден?".

"Не знам", каза Дейв. "Не съм решил още. Трябва да видим и колко ще ни струва." И после добави: "Може пък и да се откажем от абонамента за детския канал и вместо него да включим спортния. Май вече никой от вас, децата, не гледа детския канал."

Веднага се намесих: "Дани гледа детския канал постоянно й вие няма да го махнете, за да сложите на негово място спортен канал!"

Дейв каза нещо, на което аз веднага отговорих, после той каза още нещо, аз също не замълчах. Гласовете ни ставаха все по-силни и по-силни, докато накрая си крещяхме един на друг. Докато се приберем вкъщи, и двамата бяхме ядосани, а децата бяха разстроени, защото ние бяхме много разсърдени.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница