Ранни години

Те пътували с влакове, с коне, карети и понякога с рикши. Независимо от това, че колите и самолетите ставали все по-популярни на Запад, това бил нормалният транспорт в Индия. Войниците яздели коне, а повечето хора ходили пеша. Начинът на живот бил бавен. Хората пишели писма до Англия и понякога чакали седмици за отговор. При спешни случаи можело да се използва телеграф, но домът на Дерек в Англия изглеждал много далечно място.

И така, когато Дерек бил на пет години, казал довиждане на баща си, бавачката си, индийските си приятели и се качил на кораба за вкъщи. После, заедно с всички пътници, той хвърлил шапката си зад борда и тя потънала в морето в знак за неговото сбогуване с Индия. Майка му го завела при родителите си в Съсекс и после си заминала като го оставила там до следващото им завръщане.

Тези ранни години формирали характера на Дерек и курса на неговия живот. Въпреки че бил единствен син и единствен внук, от него се очаквало да се държи като "добър войник". Баба му и дядо му се отнасяли мило към него, като в същото време го обучавали да изпъква във всичко, което прави и го подготвяли да продължи фамилната военна традиция.

Като малко дете той се научил да се занимава сам. Той казва: "Винаги имах приятели, но най-много ми харесваше собствената ми компания." Когато открил света на книгите, започнал да търси каква е целта на живота.

На девет години Дерек бил изпратен в пансионно училище, като оставил и своите баба и дядо, които много обичал. Оттам нататък учителите му, и всички, с които е бил свързан, са били мъже. В училищната система по онова време както училищната работа, така и спортът са били силно съревнователни. Той участвал ентусиазирано и успешно в спорта, а академично бил винаги най-добрият в класа. Неговото ранно обучение в старание и прецизност го правели способен да поддържа тази позиция.

Когато бил на тринадесет години, неговият директор записал името му в конкурсният изпит за място в Итънския колеж. И той бил един от четиринадесетте момчета от неговия випуск, които били приети като Кралските учени за 1929 г. Както други момчета на същата възраст, така и Дерек започнал да изучава латински на девет и гръцки на десет годишна възраст, като пишел и превеждал стихове на двата езика, когато бил на дванадесет години. Започвайки да изучава класиката, той се заинтригувал повече от областта на идеите и се насочил към философията. В ума му винаги имало един въпрос, който го занимавал: какво е истинското значение и цел на живота?

Баща му, който се пенсионирал като полковник, се завърнал в родния си град Самърсет и го насърчил в неговия стремеж. През 1934 г. той му осигурил издръжка от 20 лири на месец и Дерек заминал със свой приятел "да види континента". Способността на Дерек да усвоява лесно езици му помогнала да намери най-евтините стаи и храна във време, в което много малко хора на неговата възраст пътували. Често той намирал местните хора и обичаи за по-интересни от музеите и развалините - дори в Рим и Атина, където е била писана класиката.

Когато се завърнал в Англия, Дерек бил приет като старши научен сътрудник на годината в Кралския Колеж, Кембридж. (Кралският колеж е колеж филиал на Итън.)

Там той също се отличил академично и от 1938 до 1940 г. бил старши научен сътрудник на Кембриджския университет. Специализирал във философията на Платон и написал дисертация на тема: "Еволюцията на Платоновия метод за дефиниция." През 1940 год., на двадесет и четири години, той бил избран за член на академичния съвет в Кралския колеж в Кембридж. Но академичната му кариера била внезапно прекъсната от Втората световна война. На базата на неговите философски убеждения, той избрал да влезе във войската като неносещ оръжие и започнал като редник в Кралския Армейски Медицински Корпус.

По онова време решил да разгледа друг вид философия, за която знаел много малко. Той взел със себе си една нова черна Библия, просто за четиво в казармата.

Бил е кръстен и потвърден като англиканец и е посещавал задължителните неделни служби по време на прекараните пет години в Итън. Но на осемнадесет години стигнал до заключението че, "религията няма какво да ми даде". Посещавал само неделните служби в Кралския колеж, когато идвал неговият ред да чете урока.

През първите девет месеца в Армията той минал по свой начин през Библията и я намерил скучна и чудата, за разлика от всяка друга прочетена книга. Той казва: "Не можех да я категоризирам. Дали беше история, философия, художествена литература, теология, поезия - или пък божествено вдъхновена?"

След това, в една казармена барака в Йоркшир, през юли 1941 г. той срещнал Автора й. Спомняйки си за това свръхестествено преживяване, Дерек казва: "От тази среща аз стигнах до две заключения, които никога не съм имал причина да променя: първо, че Исус Христос е жив, второ, че Библията е истинска, уместна и съвременна книга.

Тези две заключения радикално и трайно промениха курса на моя живот...веднага Библията стана за мен ясна и разбираема... молитвата и общението с Бога станаха за мен естествени като дишането... главните ми желания, цели и мотиви в живота бяха променени само за една нощ."

Бях открил това, което търсех! Значението и целта на живота е Личност!

Брак и служение

Почти веднага след силното преживяване на новорождението, Дерек Принс бил изпратен с кораб до Северна Африка. Като говори за трите си години в пустините на Египет, Либия и Судан той казва, че е получил библейското си образование в пустинята. Дерек изучавал Библията със същото усърдие и старание, което наследил от академичната си кариера. Той също открил ефективността на поста, който придружава молитвата.

Веднъж, докато стоял на пост в армията през 1945 г., Дерек започнал да се моли за Лидия и за децата в нейния дом. Той казва: "Святият Дух ми даде ясна и силна реч на непознат език. След една кратка пауза последва тълкувание на английски. Това беше Бог, Който ми говореше чрез собствените ми устни:

"Събрал съм ви заедно под един ярем и под един впряг."

Той разбрал, че по някакъв начин трябва да работи заедно с Лидия. Само месеци по-късно, когато взаимоотношенията им се задълбочили, открил, че "ярем" се отнася за брак, а "впряг" - за съвместната им служба на Господа.

Като имал предвид разликата в годините им, различните култури и минало, той се чудел как може да успее такъв брак. Дерек е бил единствено дете, докато сега имал пълна къща с момичета на възраст от две до осемнадесет години!

Той казва: "Бях раздвоен между вълнението и страха, но знаех, че Бог ми беше говорил. Словото Му към мен беше потвърдено от друг християнин, който не знаеше нищо за моите вътрешни терзания.

Дерек и Лидия се оженили рано през 1946 г. месец преди да бъде уволнен от армията в Ерусалим.

Тяхната сила и единство идвали от съвместния им молитвен живот и за тридесет години устояли в живота под натиска на много различни трудности и в много различни ситуации на три различни континента.

"В края на живота си Лидия страдаше от слабо сърце" казва Дерек, "въпреки това, тя беше очудващо силна и активна жена и продължи така почти до последната седмица от земния си живот. Понякога, когато чувстваше, че физическото й сърце отслабва, тя казваше: "Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял (Псалом 73:26).

"От нея аз научих урока, че не трябва да позволявам на външното да диктува вътрешното. В живота, посветен на Бога, има един вътрешен източник на сила, който не подлежи на слабостта и промените за нашето физическо тяло."

"При смъртта й аз чувствах сякаш част от вътрешността ми бе изтръгната от мен и оставяше отворена рана. Милостивият Бог ми даде благодат да я предам на Него и Той можа да започне изцелителния процес."

Отново сам, Дерек повторно посветил живота си на Бога, като Му казал, че ако е Неговата воля, той е готов да остане неженен до края на живота си. Но Бог имал други планове. През 1977 г. Той отново подействал като "сватовник." В едно посещение до Ерусалим Дерек чул за една американска дама, която имала увреден гръб и не можела да работи. Тъй като имал специален дар на вяра за изцеление на гръбначни проблеми, той отишъл в нейния дом и се помолил за нея просто като акт на състрадание, но нямало моментално доказателство, че се е случило някакво чудо.

Няколко дни по-късно през една нощ, когато търсил Бога относно евентуалното си завръщане в Ерусалим, Дерек имал видение относно пътя на завръщането: стръмна, издигаща се нагоре, зигзагообразна пътека.

Той разбрал, че тази пътека представлява пътя за връщането му в Ерусалим. Но с очудване забелязал една жена да седи на земята точно където пътеката тръгвала нагоре. Дерек разпознал в нея жената, за която се молил преди няколко дни. Разбрал също, че Бог му показва начина, по който ще тръгне по пътеката - чрез брак с жената. Отново бил раздвоен на две между страха и вълнението. Той казва: "Бях изкушен да се ядосам на Бога. Наистина ли искаше да се оженя за жена, която съм виждал само веднъж, за която не знаех нищо и която не обичах?"

Само една година по-късно, през октомври 1978 г., Рут Бейкър и Дерек Принс се оженили. Историята на Рут, която включва чудотворното й изцерение,

се съдържа в книгата им "Бог е Сватовник". Рут е родена и израснала в Америка и нейната култура и произход са били съвсем различни от тези на Дерек. Когато се омъжила за първия си съпруг през 1952 г., Рут приела юдаизма. През 1970 г. след свръхестествена среща с Исус тя посветила живота си на Него. Както Лидия, така и тя се предала на живот на вяра и заедно с най-малката си дъщеря имигрирала в Израел през 1975 г.

Когато се оженили, Дерек бил на шестдесет и три години и те смятали да се установят в Ерусалим и да се отдадат на ходатайство, писане на книги и служение от време на време. Независимо от това, че са живяли в Ерусалим от 1981 г. развитието на служението им поело съвсем различен курс.
Достигане на недостигнатите
През 1958 г. Дерек Принс си стоял край езерото Виктория в Западна Кения. Той казва: "Отворих Новия Завет по случайност на Матей 24:14:

И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.

Сякаш думите бяха написани по небето. След това Господ ми каза: "Това е приоритет номер едно за Моите хора сега."

Аз отговорих: "Сега съм се предал на образователна дейност, но когато завърша "изораването на браздата" моля Те, ще доведеш ли живота ми в синхрон с Твоите приоритети?

Двадесет години по-късно аз видях как Бог е подействал в отговор на молитвата ми. През 1978 г., когато се ожених за Рут моето служение започна да влиза по-пълно в синхрон с Божиите приоритети.

През февруари 1979 г. само четири месеца след като се оженихме моето ежедневно радиопредаване "Днес с Дерек Принс" се излъчваше по осем радиостанции в САЩ.

Словото, което ми даде Бог беше: "Изповядай кратки прости послания, лесно разбираеми, изявяващи основни библейски истини."

Радиопредаването се разширило като достигнало повечето от главните метрополитни области на Америка, а също и по-малки градове. Но най-големият драматичен растеж се появил извън Америка. През 1982 г., когато Бог снабдил финансова помощ за програмата чрез слушатели и приятели на служението, Дерек и Рут откликнали на следващото предизвикателство: да достигнат тези, които нямат друг начин да чуят Божието Слово. Те започнали да излъчват радиопредаванията на английски до Карибските острови, Индия, Централна и Южна Америка.

След това през 1982 г. друг англичанин имал слово от Господа - Рос Петерсон, също завършил в Кембридж и бивш мисионер в Тайван. Той чул Бог да му казва: "Занеси служението на Дерек Принс в Китай." Независимо от това, че Рос никога не бил срещал Дерек, той установил контакт с него и Рут, и им споделил видението си да се свърже с Far Eastern Broadcasting Company (компания за радиопредавания в Далечния Изток) относно превода и излъчването на програмата на езика мандарин.

През април 1984 г. това радиопредаване, озаглавено "Жива жертва" започнало да се излъчва в комунистически Китай. Дерек Принс получил китайско име:

Йе Гуанг-Минг, което означава "Ясна светлина."

По-късно програмата била преведена на кантонезийски, амойски, шанхайски и суотоу. В същото време втора програма, "Работника, който Бог одобрява", съдържаща материалите на всички касети и книги от Дерек Принс, които са били предназначени да обучават по-специално лидери в Китай, започнала да се излъчва през декември 1986 г. Тези послания сега достигат цял Китай плюс Хонг Конг и повечето от югоизточна Азия.

Като подарък за неговия седемдесети рожден ден приятели от пет континента му изпратили дарения, за да изпълнят желанието на Дерек да се превежда и излъчва радиопрограмата на испански и руски. Испанската програма достига цяла Централна и Южна Америка, а също и Испания. През 1986 г. руската версия започнала да прониква през желязната завеса пет дни в седмицата.

През 1987 г. Бог започнал да действа по друг драматичен начин. Един германец, Холгер Гриме, преподавал английски в монголски университет. Той чул "Днес с Дерек Принс" на английски, излъчено от Сейшелските острови в Индийския океан, на 6000 мили разстояние. Той се свързал със Служението на Дерек Принс и го помолил да преведат програмата на монголски. Това изисквало друг скок на вяра, но програмата се излъчила в ефира почти по същото време, когато е издаден първия монголски Нов Завет в съвременен превод.

Радиослужението продължава да расте и сегашните проекти включват индонезийски, езиците на Южно-Тихоокеанските Острови и на Източна Европа. Касетите на английските, китайските, руските и испанските радиопредавания са разпространени по света чрез Международна програма за обучение на лидери. Днес повече от половината световно население има достъп до Библейското поучение на Дерек Принс на разбираемите за тях езици.

Свидетелствата на хора от много народи доказват, че това поучение екипира както лидери, така и миряни, за да изпълнят своето предназначение в Божието царство. Ето няколко примера на такива свидетелства:

"Един логически и философски обучен ум, предаден на служба за Бога e едно от най-убедителните и силни оръжия за Неговото Слово." J.E.C.

"Голяма част от моя прогрес и християнския ми вървеж дължа на помазаното, безкомпромисно поучение, което получавам чрез вашето служение... Има много, много християни, които търсят реалността на дисциплината, благочестието, посвещението, умирането за себе си и вашите послания са ни помогнали, като не само ни предизвикват, но и посочват една много ясна пътека, която да следваме." S.C.S.

"Той ви е направил човек на простата реч. Ние наистина полагаме усилия да отбягваме да казваме: "Дерек Принс казва..." Знаем, че Бог го казва, но вие направихте така, че да знаем много неща, които Бог е казал преди това." P.A.

Съвместният живот на Дерек и Рут се върти около тяхното общение с Бога, от което те получават насоки за служение. Редовно се молят и постят веднъж в седмицата, и често се оттеглят за лично време с Бога.

През 1983 г. служението било във финансово затруднение. Продаването на книги и касети в Америка намаляло, имало внезапен спад с около $20 000 месечно за радиопредаването. Докато чакали Господа, Дерек казва: "Господ говори много ясно на Рут и на мен да спрем да се притесняваме за продажбата на материалите ми и да ги даваме безплатно на народите и мисионерите в Третия Свят и зад желязната завеса, които нямат средства, за да ги купят."

През 1984 г. ние започнахме да контактуваме с двадесет и трима лидери от осем нации, които познавахме и им предложихме касетите и книгите безплатно. Също така ги помолихме да ни представят имена на други лидери, които биха се възползвали от такива материали.

От това малко начало стотици хиляди аудио, видео касети и книги започнаха да се дават безплатно на хиляди лидери от 120 нации.

Програмата за достигане на земята отвори всевъзможни врати. Националните лидери четяха книгите, поучаваха тяхното съдържание и ги искаха преведени на собствения им език за своя народ. Това беше началото на преводната част на служението, което сега прави тези книги да бъдат достъпни на почти 50 езика.

Когато служението на Дерек Принс започнало да се развива чрез радиото, книгите и касетите, Дерек и Рут пътували постоянно в САЩ, Европа и Южна Африка в лично служение. Тогава започнали да се отварят вратите в по-малко достъпните нации. През април 1984 г те пропътували с един малък самолет от Лусака, Замбия, стотици мили от храсти до северозападната провинция. Около 7 000 човека се събрали в тази усамотена област (близо до границата на Ангола и Заир), за да чуят Божието Слово.

Там под високите дървета на хълма, в амфитеатъра, подготвен точно за този случай, Дерек имаше възможност да отдели време за задълбочено поучение върху "основите". Той казва: "Започнах с кръста: Исус взе цялото зло, което ние заслужавахме, за да можем да получим цялото добро, което Той заслужаваше като безгрешният син на Бога." През следващите дни той разглеждаше освобождение от проклятия, освобождение от демони, кръщение в Святия Дух и дарбите на духа. Дерек казва: "Африканците са гладни за поучение. Те биха стояли и биха водели бележки толкова дълго, колкото проповядваш. Ако свършиш след два часа, те казват: "Защо спираш толкова рано?"

Африканците живеят със сатанинска свръхестествена сила и тогава те се вълнуваха и копнееха да знаят за истината на Божията свръхестествена сила. Хиляди бяха спасени, изцелени, освободени, кръстени във вода и в Святия Дух, и действаха в дарбите на Духа.

Година по-късно Дерек занесе същото послание главно при мюсюлманите в един град в Северен Пакистан, където хората никога преди това не бяха виждали човек от Запада. Там също близоста им със свръхестествената сатанинска сила подготви местните хора за спасение, изцеление и освобождение.

От както Дерек и Рут живеят в Ерусалим, но в същото време потдържат връзка и с офиса си в Северна Каролина, нормално и икономично е за тях да пътуват по света в служение от единия офис до другия. Първото такова пътуване започна в края на 1984 г. и продължи три месеца. По време на второто пътуване през 1987 г., което продължи пет месеца, те служеха за първи път в Индонезия и Малайзия.

Един ярък момент от това пътуване беше Папуа, Нова Гвинея. Преводачите на Уиклив и лидерите на "Младежи с мисия" са използвали "Основи на християнството" на Дерек от 60-те и ранните 70 години като са поучавали в много нации онези, които откликнали на евангелието, когато са го чули за първи път. Местните хора гледаха на Дерек като "бащата" и срещата беше съвместно спонсорирана от Организацията на служители - бащи, града Порт Морсби и Въздушните линии в Папуа, Нова Гвинея. Националното радио даде на разположение уредбите си, така че събранията да са на открито, едновременно с това те се предаваха по радиото и на живо. Дерек казва: "Видях плодове от служението си в една държава, в която никога дори и не съм си представял, че ще бъда. Младите местни лидери бяха като подарък за мисионерите и за Господ Исус." През 80-те семейството на Дерек встъпи в едно ново измерение на изцелителното си служение. Към 1970 г. Дерек получи малко необичаен духовен дар, който е ефективен по-специално за хората, които имат гръбначни проблеми. Той коленичеше пред седналия човек и взимаше краката му в ръцете си. Обикновено единият крак беше по-дълъг от другия и по-късият крак растеше, докато той ги държеше. В този момент Божията изцелителна сила докосваше човека. Хиляди са свидетелствали за получаването на чудотворни изцеления от почти всяка сериозна болест и недъгавост. Дерек е предал този дар на много млади мъже, които са били свързани с него от години.

Сега, когато Рут се присъедини към Дерек в изцелителното служение помазанието се увеличи и те са способни да се молят за много повече хора чрез полагането на ръце. За тях не е необичайно да се молят за хората до след полунощ (след като Дерек е проповядвал за час или повече. Рекордът им бил в Ротердам, Холандия, през 1984 г. Сутрешната им служба за освобождение продължила пет часа, а изцелителната служба следобяд продължила шест часа, общо единадесет часа интензивно служене.

В Претория, Южна Африка, един професор по теология интервюирал хората, които слизали от платформата, като им записвал имената, адресите и други подробности. След като ги посещавал за шест месеца, той открил, че около 75% от тях са запазили своето изцеление. Почти всеки от тях имал изпитание на вярата след около шест седмици и в този момент, някои загубили изцелението си. В последствие той предал доклада си като реферат по теология в университета.

В края на 80-те Дерек и Рут започнали да се молят за други двойки в служение, като ги поучавали да се съгласяват в молитва според Матей 18:19 и предавали духовните си дарби на тях. Това увеличило тяхната ефективност и станало възможно много повече хора да приемат Божието изцелително докосване.

През 90-те Дерек измества своя акцент. Той казва: "Благодаря на Бога за всяко чудо, изцеление и освобождение, на което съм бил свидетел, но мисля, че най-спешната нужда на църквата днес е святост. Няма нищо по-скъпоценно за мен от това да видя как Святият Дух изобличава за грях, за правда и за съдба."

С вяра те са излъчвали учението по радиото в Русия, независимо от това, че нямало обратен отклик. Веднага след като паднала завесата наваляла купчина от писма.

По това време Брам Остервик, млад холандец, който вече работел в Източна Европа, открива нови офиси на ДИ ПИ ЕМ. Той и неговите съработници срещнали стотици пастори и млади християни, които слушали учението по радиото и били гладни за повече учение от Дерек. Веднага започнали преводите на книгите и за около три години били издадени около половин милион книги на руски и други източно европейски езици.

В същото време се развило видео библейско училище, което използвало "Полагане на основата" от Дерек Принс (серия от десет едночасови видео уроци, съдържащи съкратена версия на "Основи на християнството") и повече от двадесет часа с други основни поучения.

През май 1993 г. ДИ ПИ ЕМ провежда конференция в Москва за 1,000 лидери както от близо, така и от далечни места като град Магадан, северно от Япония. Дерек представя основното си поучение: кръста, освобождение от проклятия, освобождение от демони, кръщение в Святия Дух и духовни дарби. Освен това станало помирение на различни групи от хора, а също така и изцеления от дълбоки рани, причинени от живота при репресивния режим.

Дерек Принс казва: "Хвалението беше изцяло различно от всяко друго, което съм преживявал. Хората бяха така ентусиазирани! Те пееха "Исус Христос е Бог" двадесет пъти. Бяха гладни за Божието Слово. Каква привилегия да поучавам такива хора!"

През следващата година се открили тридесет и четири Библейски училища в ОНД. Година по-късно Дерек и Рут били в Алма-ата, Казакстан (в Централна Азия) на подобна конференция за хората от южните републики на ОНД.

Дерек Принс проследява това назад до един шабат (библейска съботна почивка) през 1990 г., когато казва на Господа:

"Аз предавам всичко това на Теб, Господи - всяка книга, всяка видео касета, всяка аудио касета, всяко радио предаване, всичко което съм направил или ще направя изобщо. То не е вече мое. Оставям го в Твоите ръце да направиш каквото Ти искаш с него."

Оттогава служението се разширява неимоверно много.

Друг пример е Индонезия. През 1990 г. нищо от материалите на Дерек не е било достъпно на този език. След по-малко от пет години ДИ ПИ ЕМ издава повече от 300 000 копия от книгите на Дерек Принс на индонезийски, с тридесет заглавия. Неговите касети са били дублирани и разпространени в Индонезия, били са подготвени и преводите на радиопредаванията. Наскоро по драматичен начин се отворили вратите за разпространяване на материалите на Дерек и на испански в Латинска Америка.

Невъзможно е да се обхване размера на влиянието, което оказва служението в централната част на Китай, където около 25 000 човека идват при Господа всеки ден. Освен радиопредаванията, много негови книги са били преведени и стотици хиляди са били внесени нелегално и разпространявани. Първите 200 000 от планираните един милион екземпляра на "Основи на християнството" на китайски са публикувани.

Големият напредък в служението е благодарение на хората, който работят заедно с Дерек и Рут. Международният директор Дейвид Селби (съпруг на дъщерята на Дерек, Ана) работи с Дерек от 1972 г. Освен офиса в Америка, който сега се намира в Шарлота, Северна Каролина, има национални офиси в Австралия, Канада, Германия, Хонг Конг, Холандия, Нова Зенландия, Сингапур, Южна Африка и Англия. Всеки офис е основан от човек, който е чул Божия призив да разшири това служение в своята нация и на Божията нива по света. Всички те са ръководени от един борд от директори, но международният съвет, на който Дерек и Рут са членове, носи отговорността за световната координация и планиране.
Видението на ДИ ПИ ЕМ е обобщено в тяхното мото: ДОСТИГАНЕ НА НЕДОСТИГНАТИТЕ - ОБУЧЕНИЕ НА НЕОБУЧЕНИТЕ.
Приятел на Израел и на Еврейския народ
Дерек Принс казва: "Израснах в Англия и никога не съм бил антисемит, но не знаех, нито пък се интересувах много от евреите. Имах двама приятели евреи в Кембридж, но те бяха изцяло асимилирани."

Когато Британската армия го назначила в Ерусалим, почти в края на Втората световна война, Дерек гледал със страхопочитание и възхищение завръщането на евреите от различните държави след около 2000 години изгнание. Когато четял Исая, Еремия и Езекил той разбрал, че пред очите му се изпълнява Библейското пророчество.

Като гост-студент в Еврейския Университет (единственият езичник по онова време) и в ежедневния живот с шестте еврейски дъщери на Лидия той осъзнал търпението и верността на Бога, видял също и издръжливостта на евреите, когато понасят всякакъв натиск и негодувание.

Той казва: "Ние имаме към евреите огромен дълг. Без тях църквата нямаше да има патриарси, нито пророци, нито апостоли, нито Библия, нямаше да има и Спасител. Най-ценното притежание в моя живот е Библията ми и аз я дължа на еврейския народ."

Чрез брошурката си "Дългът ни към Израел" и чрез проповедите си Дерек Принс събужда отговорността на християните по целия свят към Израел и евреите. Книгата му "Последната дума за Средния Изток" изследва в подробности пророчествата, които продължават да се изпълняват и до днес, и излага Божия план за Средния Изток с наближаването на края на времената.

В друга книга, "Съдбата на Израел и на църквата", той изброява седемдесет и девет появявания на думата "Израел" или "израелтянин" в Новия завет и заключава, че Израел никога не се употребява като синоним на църквата. Той обяснява как църквата трябва да разбере специалната съдба на Израел и да се вмести в Божиите цели.

От нация на нация той разкрива световното изпълнение на Еремия 31:10: "Слушайте народи, словото Господне и известете на далечните народи, казвайки: Който разпръсна Израиля, Той ще го събере и ще го упази, както овчар стадото си." След това заключава: "Днес, това послание се изпълнява във вашите уши." Като предизвиква хората към положителен отклик, той цитира трите притчи в Матея 25 и казва: Във всяка една притча има такива, които Бог е осъдил и отхвърлил.

Защо? Всички те имат нещо, по което си приличат: апатия и пасивност. Не е това, което направиха, но това, което не направиха. Ние или сме със или сме против; или събираме, или разпиляваме; или строим, или събаряме. Няма средно положение. Бог изисква от нас като християни да утешаваме и да се молим за Израел.

Семейство Принс демонстрират тяхната лична увереност в Библейските пророчества като живеят в Израел и устояват с евреите под натиска и проблемите в ежедневния им живот. Тяхна основна задача е да ходатайстват, като се молят Бог да изпълни Словото Си и да донесе спасение в Средния Изток за евреи, мюсюлмани и обикновени християни.
Дерек на 80 години
Един приятел, който е служител казва: "Дерек говори за нациите в света по начина, по който аз говоря за моя квартал." Гъвкавостта и способността му да се приспособява е необикновена за човек на неговите години. Той е винаги готов да прави промени в начина си на живот или в рутинните си действия, ако вярва, че това би удовлетворило Бога. Комбинацията от адаптивност и абсолютно доверие в Божия суверенитет прави способно семейството на Дерек да предприеме пътувания, които целят да предизвикат младите хора.

В края на 1994 г. те тръгват на своето четвърто околосветско служение като пътуват до Южна Африка, Югоизточна Азия, Нова Зеландия и САЩ. Пет месеца по-късно те се връщат в Ерусалим развълнувани и освежени от всичко, което са преживели. Дерек казва: "Това е часът за жетвата! Дори и в мюсюлманските народи Бог събира тези, които е избрал за Себе си."

Дисциплината, посвещението, целенасочеността и старанието, които характеризират Дерек в ранните му години сега стигат до зрялост. Той копнее да направи най-доброто във всяко начинание, в същото време признава пълната си зависимост от Бога. Семейството на Дерек е подкрепено от една армия на ходатаи по целия свят, които се застъпват за тях и работата на ДИ ПИ ЕМ с молитва.

Дерек откровено признава, че разчита на молитвите на другите и е много бърз да дава слава на Бога за всеки отговор на молитва.

И Дерек и Рут са преминали през застрашаващи живота болести по различно време през последните години. Дерек казва: "Не вярвам дали дори бихме били живи, ако не бяхме научили силата на изповедта на Писанието." Дерек и Рут са запомнили повече от 100 пасажа, които изповядват заедно в лична молитва и общи събрания.

Дерек Принс е посветил всеки дар, който Бог му е дал на ясното и практично излагане на Библията. Ето някои от Библейските истини, които той е възстановил за това поколение:

2. Молитва за правителството

3. Освобождение от демони

4. Освобождение от проклятия

5. Мястото на Израел в Божия план

6. Силата на изповедта.

В последното десетилетие той обширно е говорил и за събитията, които водят свършека на века, като ги тълкува в светлината на пророческите Писания.

На осемдесет годишна възраст Дерек Принс се връща назад към последните си петдесет години християнско служение и казва: "Бог е верен."

"Никога не съм планирал всичко това. Изумен съм, когато чувам, че хората познават моето учение в някои от най-малките селца в Индия или гледат видиокасетите ми в Сибир - Бог организира всичко това!

Преди повече от петдесет години на мястото, където е сегашен Израел Той ми говори като каза: "Призовал съм те да бъдеш учител на Писанието в истина, вяра и любов, които са в Христа Исуса - за мнозина."

Никога не бих си представил колко много са те! Но имаше прогрес: първо се стремях да давам ясната истина, след това Бог наблегна на нуждата от вяра и днес моята върховна цел е да пораждам любов в тези, които слушат посланията и четат книгите ми.

Вярвам, че все още има много хора, които трябва да бъдат достигнати от мен. Нямам планове за пенсии. Аз гледам напред да изпълня всичко, което Бог все още има като план за моя живот. Той се е показвал верен към мен през повече от петдесет години и аз Му се доверявам да продължава да бъде верен към мен до края.

Рут Принс