Растителни дроги



Дата05.01.2017
Размер66.08 Kb.
#11895



Растителни дроги

Ив. Ламбев1

За получаване на природни и полусинтетични лекарствени продукти се използват дроги (лекарствени суровини) от растителен, гъбичков, животински или минерален произход. Различните видове дроги са предмет на фармакогнозията.



Растителните дроги са най-често използвани още от дълбока древност. На тяхна основа се създава съвременната фитотерапия, като един от главните методи на лечение. Растителните дроги представляват части (органи) от висши растения: надземни (листа, цветове, плодове, семена, стръкове, кори) и подземни (корени, коренища, грудки) органи. Те съдържат редица биологично активни вещества (алкалоиди, гликозиди, танини, етерични масла, витамини, полизахариди). В медицинската практика се използват много растителни дроги.

Cortex Chinae – кора от хининово (хиново) дърво. Съдържа алкалоидите хинин (с противомалариен и антипиретичен ефект) и хинидин (с антиаритмичен ефект). Тинктурите, приготвени от растящото в Боливия и Перу хининово дърво (Cinchona succirubra) имат горчив вкус, стимулират апетита и са показани при анорексия.

Cortex Quercus – кора от дъб. Съдържа 7–12% танини. Използва се под форма на декокт (10,0/200,0) за изплакване на устната кухина при стоматити.

Flores Calendulae – цветове от невен. Съдържат до 3% каротиноиди. Инфузите, приготвени от невен, имат епителотоничен, регенеративен и улцеропротективен ефект.

Flores, folia et fructus Crataegi – цветове, листа и плод от глог. Съдържат биофлавоноиди (хиперозид, кверцетин, витексин), катехини, тритерпенови сапонини. Фитопрепаратите, получени от глог, имат коронароразширяващ ефект.

Flores Rosae – цветове от роза. Дрогата съдържа до 0,02% етерично масло, състоящо се от над 300 компонента, по-важни от които са терпеновите алкохоли гераниол, цитронеолол, евгенол и др. Розовото масло има улцеропротективно, спазмолитично и холеретично действие.

Цветовете от лайка (Flores Chamomillae) и листата от липа (Folia Tiliae) са богати на флавоноиди и етерични масла. Имат антисептичен и противовъзпалителен ефект. Под форма на инфузи (10,0/200,0) те се прилагат за при ангини, стоматити, гингивити. Flores Chamomilae влиза в състава на стоматологични препарати (Kamilosan® и др.) за локално приложение.

Folia Digitalis purpurea – листа от червен напръстник. От дрогата е изолиран сърдечния гликозид дигитоксин, ефективен при сърдечна недостатъчност.

В листата на растящия у нас вълнест напръстник (Digitalis lanata) се съдържа видово специфичния вторичен карденолид дигоксин. Той и неговите полусинтетични производни (ацетилдигоксин и метилдигоксин) са показани при сърдечна недостатъчност.



Folia Cotini – листа от смрадлика. Листатата, кората и корените на смрадликата (Rus cotinus) са богати на дъбилни веществества (танини). От тях се приготвят декокти (10,0/200,0) с противовъзпалително и хемостатично действие. Те се прилагат за изплакване на устната кухина при зъбни болки и за укрепване на венците.

Folia Menthae – листа от мента. Съдържа около 5% дъбилни вещества от катехинов тип, етерично масла, горчиви вещества, флавоноиди. Има противовъзпалителен и антидиаричен ефект.

Folia et herbae Plantaginis majorisлиста и стръкове от широколистен жиловлек (живовлек). Съдържа слузни вещестава, танини, аскорбинова киселина. Инфузите (10,0/200,0), приготвени от дрогата, имат противовъзпалителен и бронхолитичен ефект.

Folia Salviae – листа от градински чай. Съдържат танини, 2,5% етерични масла, сапонини. Инфузите, приготвени от дрогата, се прилагат при тонзилит, гингивит, афти.

Folia Sennaeлиста от майчин лист. Дрогата съдържа около 3% антрахинонови гликозиди, наречени сенозиди (A – D) с изразен лаксативен ефект върху дебелото черво. Включва се в състава на лаксативни средства (лекарства и ХД).

Folia Uvaе ursi – листата на мечото грозде (Arctostaphyllos uva ursi) съдържат фенолните гликозиди арбутин и метиларбутин, които се екскретират с урината. При алкална реакция те се хидролизират съответно до хидрохинон и метилхидрохинон, които имат уроантисептичен ефект.

Fructus et cortex Corylliплодове и кората от леска. Съдържат аскорбинова киселина, до 10% танини и други биологично активни вещества. С тях може да се обясни противовъзпалителния и хемостатичния ефект на инфузи от дрогата, използвани при хематурия и простатит.

Herba Adonidis vernalis – стрък от горицвет. Дрогата съдържа карденолиди с кардиотонично и диуретично действие. Прилага се за поддържащо лечение на компенсирана ХСН. Предписва се под форма на инфузи (6,0/180,0) в доза 1 супена лъжица 3–4 пъти на ден.

Herba Convallariae majalis – стрък от момина сълза. Съдържа СГ, най-главният от които е конвалотоксин с кардиотоничен ефект. От стръковете на момината сълза се приготвя тинктура, която най-често се прилага в комбинация с тинктура от горицвет, валериана и мента.

Herba Equisetiстръкове от полски хвощ. Съдържат до 10% силикати с добра стомашно-чревна резорбция. Силикатите се екскретират с урината, като изпълняват ролята на фактор, поддържаш равновесиете между колоиди и кристалоиди и пречат на образуването на конкременти. Инфузи, приготвени от дрогата, са показани при уро- и холелитиаза.

Herba Hyperici – стрък от жълт кантарион. Съдържат до 10% танини, флавоноиди и етерично масло с улцеропротективно, противовъзпалително и антисептично действие.

Herbae et flores Millefolii – стръкове и цветове от хилядолистник (бял равнец). Основните билогично активни вещества са танини и етерично масло (до 0,5%). Под форма на инфузи се предписва като противовъзпалително и хемостатично средство.

Herba Thymi – стрък от мащерка. Съдържа до 1,5% етерично масло, танини, флавоноиди. Главна съставка на етеричното масло е фенолният дериват тимол. Инфузите (10,0/200,0), приготвени от дрогата, имат бронхоантисептичен и спазмолитичен ефект.

Radix Althaeae – корен от ружа. Съдържа до 20% слузни вещества, 30% нишесте, пектин, танини. Има противовъзпалителен и омекчаващ бронхиалния секрет ефект. От корените на лечебната ружа се приготвят инфузи (10,0/20,0), предписвани при влажна кашлица в доза 1 супена лъжица през 4 до 6 h.

Radix et folia Belladonnae – корен и листа от лудо биле. Съдържа тропанови алкалоиди (главно атропин) и кумарини. Декоктите, приготвени от корените на лудото биле, имат спазмолитичен и мидриатичен ефект. През тридесетте години на миналия век те са били използвани от народния лечител Иван Раев за лечение на паркинсонова болест. Лечението е добило известност под наименованието cura bulgara.

Radix Primulae – корен от иглика. Сапонините, които съдържа дрогата, дразнят рецепторите в лигавицата на СЧТ и рефлекторно чрез n. vagus засилват бронхиалната секреция, улеснявайки отхрачването. Използва се под форма на инфуз (1:30), който се включва в отхрачващи микстури.

Radix Rubiae – корен от брош. Съдържа от 2 до 3% ди- и три-оксиантрахинонови гликозиди, флавоноиди и други биологично активни вещества с диуретичен, уролитолитичен и спазмолитичен ефект. Инфузи (1:10), приготвени от дрогата улесняват разтварянето на конкременти, съдържащи калциев и магнезиев сулфат в пикочния мехур и бъбречното легенче. Дрогата влиза в състава на фитопрепарати (Cystenal® и др.), показани при уролитиаза.

Radix et rhizoma Valerianae – корен и коренище от валериана (дилянка). Съдържа главно валепотриати (до 2%) и етерично масло с добре изразена седативен ефект, дължащ се на на ГАМК-миметично действие. Влиза в състава на много фитопродукти

Semen Cydoniae – семена от дюля. В семенната обвивка се съдържат около 20% слузни вещества. На тях се дължи отхрачващия ефект на дрогата.

Semen Lini – ленено семе. Съдържа около 10% слузни вещества, от 30 до 40% тлъсто масло и др. Действа очитително, омекчаващо и противовъзпалително.

Stigmata Maydis – сухите близалца на женските съцветия на царевицата съдържат сапонини (от 2 до 3%), танини (от 11 до 13%), биофлавоноиди, фитоменадион. На тях се дължи диуретичната и хемостатичната активност на инфузи, приготвени от дрогата.

Stipites Cerasorum – дръжки от зрели плодове на вишна. Съдържат биофлавоноиди, танини, кумарини. Под форма на инфузи дрогата се използва като диуретично средство.

Често използвана дрога е ръженото (мораво) рогче – Secale cornutum. То представлява зимната форма на гъбичката Claviceps purpurea, паразитираща по ръжта. Secale cornutum е склад на биологично активни вещества – алкалоиди (ерготоксин, ерготамин, ергобревин), ацетилхолин, хистамин и др.



1 Ив. Ламбев. В кн. Фармакология. Медцинско издаелство „АРСО”, София, 2009, 28–30 (Фигурите не са приложени, но те са представени във файловете „Дроги, препарати, рецепта” и „Фармакодинамика на биологично активни вещества от растителен произход”).


Каталог: files -> DIR%203 -> Head%201
Head%201 -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
Head%201 -> Семинарни тестове по фармакология (1) Лекарствa произход, наименования и етапи в създаването им Ж. Цокева
Head%201 -> Антихелминтни лекарства1 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства
Head%201 -> Програма по фармакология за студенти по хуманна медицина. В него се
Head%201 -> Антиинфекциозни лекарства1  Противомикробните лекарства
Head%201 -> Справочник VII издание (2010)
Head%201 -> К о н с п е к т за практически изпит по фармакология с решени рецептурни задачи за учебната 2014/2015 и 2015/2016 година
Head%201 -> Нежелани лекарствени реакции (Актуализаця: 2012)
Head%201 -> Антипротозойни лекарства1 Антималарийни лекарства
Head%201 -> Teratogenesis doc Рискове от приложение на лекарства при бременност


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница