Равенство, различие, различия -продължаващият феминистки дебат



Дата25.06.2017
Размер206.04 Kb.
#24280
РАВЕНСТВО, РАЗЛИЧИЕ, РАЗЛИЧИЯ -ПРОДЪЛЖАВАЩИЯТ ФЕМИНИСТКИ ДЕБАТ

Татяна Коцева

Ключовата роля на темата за равенството между половете за въз­никването и развитието на феминистките теории и практики на За­пад надали може да се оспори. Несъмнено широката публичност на този политически дебат задава и концептуалните основи, и дина­миката на теоретичния дискурс за социалните роли на половете в модернизиращите се западни общества. Различните интерпретации на понятието „равенство" обозначават и основните етапи, през кои­то преминава феминистката теория и практика. Ще използвам ка­тегоризацията, която прави Юлия Кръстева в основния за феминизма текст „Времето на жените" (Kristeva, 1986). В това есе Кръстева го­вори за две поколения във феминизма - първото е т. нар. „поколение на суфражетките и на феминстките-екзистенциалистки", след което идва второто поколение след 1968 г. и оформя т. нар. „втора вълна" във феминизма. Първите разбират еманципирането на жените като изравняване на възможностите им за публична реализация с тези на мъжете, докато за вторите еманципацията на жените не може да бъде разглеждана извън контекста на половите различия и тяхното пуб­лично признаване и представяне1. След средата на 80-те години де­батът за половите различия навлиза в нова фаза. В нея основният акцент е поставен върху това, че между самите жени съществуват големи различия по социален и образователен статус, етническа при­надлежност, сексуална идентификация, което поставя под съмнение

' Макар и обединени от общия лозунг за еманципация на жените, различията между първото и второто поколение феминистки много често бележат неразби­рателство, дори разрив. Показателен пример в този смисъл са отношенията между Симон дьо Бовоар и Люс Иригаре - първата, провъзгласила новия манифест за освобождението на жените през 50-те и 60-те години в прочутата си книга „Вторият пол", втората - прокламираща еманципацията на жените чрез „етиката на по­ловите различия". Като отбелязва с чувство на тъга и обида мълчанието на Бовоар

10 повод изпратената й от авторката книга „Размишления за другата жена", ■^Ригаре коментира този факт не просто като различия между феминистки от две

°Коления, а като израз на несъвместими идеологии за жената (Irigaray, 1993).

91

съществуването на универсални понятия за жена, женски интереси женска идентичност (Fraser, 1996). На който и етап да се намира фе-министкият дебат за не/равенството между половете, два са стоже­рите, обединяващи участниците в дебата: 1) неравенството между по­ловете не може да се обясни с „природно" зададените между жените и мъжете роли; неравенството е институционално зададено, затова социалният статус на жените влияе върху начина, по който се изпъл­няват техните „природни" роли (бременност, раждане, родителство), а не обратното2; 2) дебатът за равенството между половете има сми­съл само в контекста на понятието за справедливост, т. е. в търсене на критериите за справедливо третиране с оглед минимизиране на дискриминацията по пол.



В тази статия ще се опитам да изложа накратко логиката на всеки един етап, разкривайки силните и слабите им страни.

Равенството за жените = равноправие

Феминизмът като политически дискурс дължи своето раждане на либерализма като идеология на модерните общества. Идейната платформа на либерализма се основава преди всичко на рационална­та природа на човека, което в практически смисъл означава прио­ритет на ценността на личностното осъществяване. Справедливите устои на либералното общество израстват от условията и гаранциите за автономно и пълноценно реализиране на всяка една личност. В своя първоначален класически вариант либерализмът обосновава първенството на правата на личността пред колективното благо. Именно в лоното на либерализма се развиват идеите, че жените след­ва да бъдат образовани така, както и мъжете, да имат икономичес­ките възможности, които мъжете притежават, и да получат граждан­ски статус, еднакъв с този, който мъжете вече са достигнали. Нача­лото на този идеен триумф - през XVIII в. - е белязано от идеята за



2 Чудесен пример в потвърждение на идеята, че половото неравенство не е природен феномен, а е институционално заложено, се дава в статията на Дж. Ага-си за организацията на труда по пол в кибутците в Израел (Agassi, 1989). Въпреки споделянето на дейностите и отговорностите от всички в тази общност, жените основно се занимават с отглеждането на децата, прането, с по-голямата част о кухненската работа, докато мъжете носят отговорност основно за производстве' ната и административната дейност.

92

L

образователния паритет между половете, защитена в определяното за манифест произведение на Мери Уолстънкрафт „В защита права­та на жените" (1792). Развитието на женския ум чрез образование, твърди авторката, е единственият начин жените да не бъдат трети­рани като по-нисши същества и послушни робини на мъжете, а да получат достойнство и да се почувстват зависими единствено от Бог. За да се преодолее становището, че жената е създадена заради мъжа и от мъжа, тя следва да тренира своя интелект, за да бъде възприема­на като рационален субект, т.е. като способна да взима сама решения и да носи отговорност. През XIX в. идеята за личностното осъщест-вяне на жената чрез образование се допълва от идеята, че жените имат правото да работят в обществения сектор, формулирана от X. Тейлър в „Освобождението на жените" (1851). Осемнадесет години по-късно нейният спътник в живота, английският философ Дж. Ст. Мил пуб­ликува книгата „Поробването на жените" (1869), в която обоснова­ва необходимостта жените да получат икономически и най-вече по­литически свободи. През първите десетилетия на XX в. дискурсът на женското равноправие се подема от активистки на суфражисткото движение като Е. Панкхърст и Е. Голдман, сред които се вклиняват и идеолозите на социализма като Кл. Цеткин и А. Колонтай.

В България логиката на дебата за еманципацията на жените след­ва същите идейни линии - от идеите за „возобразование женскаго пола" и „възпитание на жените" на К. Фотинов и П. Р. Славейков през втората половина на XIX в. към „икономическа или политичес­ка независимост на жената" на В. Благоева, „изборните права на бъл­гарката" и „адвокатското право на жените" на Д. Иванова през пър­вите десетилетия на XX в.(вж. Даскалова, 1998).

Либералният феминистки проект вижда равноправието между Двата пола като уеднаквеност, защото признаването на каквито и да било различия между мъжете и жените е генератор на патриархал­ност и мизогинизъм3. Независимо дали са следствия на различни под­ходи в ранната социализация на момчетата и момичетата или на из-

3 Пример за радикално отхвърляне на различията между мъжете и жените в

Наемния труд е политиката на „ отворените врати", която се дискутира и предлага



т Феминистките организации на Запад през 20-те години на XX в. Работническите

*к°нодателства съдържат забрани и ограничения спрямо женския наемен труд

»и напреднала бременност, работа с вредни материали, в мини и пр. Според

■РИвържениците на тази политика такива ограничения дискриминират жените и

93

градените културни стереотипи за различните социални роли на мъ­жете и жените, всяко твърдение, че жените се отличават от мъжете, води до затвърждаване на сексизма в обществото4. Ето защо изра­ботването на универсална мяра, чрез която да бъдат оценявани и мъ­жете, и жените, е единственият път за справедливо третиране на два­та пола. Възможно ли е обаче такава неутрална спрямо двата пола мяра да бъде открита? Очевидно не, твърдят критиците на идеята за равнопоставеността и отхвърлят с право андроцентристкия капан, в който попада либерализмът, след като затвърждава мъжките стан­дарти и роли в обществото в качеството им на универсални за двата пола.

Равенството за жените е изгодно за цялото общество

Жените са един допълнителен ресурс за обществото, ето защо техният труд за общото благо е крайно необходим. Така накратко може да бъде резюмиран утилитарният довод за равенството между жените и мъжете. Обществото би спечелило, ако не само мъжете, но и жените дават своя труд за колективното благо, ако не само мъжете, но и жените имат необходимото образование и упражняват изби­рателните си права. Така разсъждава Дж. Ст. Мил, доказвайки, че само ако жените бъдат привлечени в публичния сектор и станат граж­дани, те ще загърбят частните си, егоистични интереси в семейството, от което ще спечелят както те, така и обществото като цяло.

следва да бъдат отменени. Показателен е българският отзвук на тази идея в сп. „Жената" от началото на 30-те години. Я. Сакъзов, И. Янулов и Д. Николов атакуват на страниците на списанието подобна политика като твърдят, че отричането на законодателната защита на труда на работничката е абсурдно и е насочено срещу интересите на самите жени, които освен работнички са и майки, и домакини (Жената, 1930, № 2-3; 1931, № 4).

4 По тази логика на спазване на принципа на равенството трудовото законо­дателство в САЩ разглежда евентуалните привилегии за бременност и раждане като дискриминационни както спрямо работещите жени, тъй като възпрепятстват техните професионални постижения, така и спрямо работещите мъже, за които също трябва да съществуват привилегии в случаи на неспособност поради болеели (инфекции на простатата и други мъжки болести). За конкретните съдебни случаи в интерпретацията на „половата дискриминация" в САЩ и необходимостта от преоценяване на понятието „равенство", тълкувано като „еднаквост" вж. статията на У. Уилямс „Кризата на равенството" (Williams, 1997).

Същият ход на мисли, макар и не в експлицитно утилитарна рам­ка, следват класиците на марксизма при решаване на „женския въ­прос". В социалистическата идеология равенството се разбира като изравняване на жените с мъжете в публичния сектор, за да се еман-ципират жените от нископроизводителната и непробуждаща тяхното класово съзнание домашна работа. Но отвъд реториката на натрап-ваната идеология социализмът на практика привежда в действие утилитарния аргумент - жените са нужни преди всичко като трудов ресурс на икономиката; без техния труд е невъзможно „строител­ството" на социалистическата индустрия. Над тази база се надстроя­ват и санкциите в трудовото законодателство и общественото мне­ние, осъждащо онези, които не упражняват „общественополезен труд". Само така може да се обясни масовото навлизане на жените във фабриките, заводите и обществените учреждения през 50-те и 60-те години в индустриализиращото се българско общество - про­цес, съпроводен с масова миграция на селско население към града.

Равенството е един от принципите, на който се крепи справед­ливото устройство на социалния живот при социализма, което, съот-несено към взаимоотношенията между половете, означава пълен и неограничен достъп на жените до публичната сфера, апотеоз на кое­то е женският пробив в някои изцяло мъжки професии -кранист(к)и, машинист(к)и, миньор(к)и, космонавт(к)и. В този смисъл равенство­то се разбира като приравняване на смятания за по-слаб женски пол към завоювалия в публичното пространство позиции мъжки пол. В резултат на това половите различия се разбират като абсолютно несъ­ществени и всъщност ролите, които обществото предписва на жени­те и на мъжете, се представят като взаимнозаменяеми и лишени от полова специфичност. На практика обаче идеята за пълното уеднак­вяване на двата пола не се реализира дори и в трудовата сфера. Нещо повече. Социалистическото законодателство, особено в сферата на трудовите отношения, създава една солидна система от преференции и гаранции на женския труд, като: платен двугодишен и едногоди­шен неплатен отпуск по майчинство, запазване на работното място след изтичане на този срок, платени отпуски в случаи на болест на Деца и други семейни членове и пр. Това преференциално отношение към женската работна сила на практика се конфронтира с полово-Чеутралната идеология на социализма и идеята за равнопоставения ^. Разгледан от един по-друг ъгъл, този социален чадър, с който


94

95


социалистическата държава „пази" работещите жени, може да се тълкува като следване на формалното равенство, съчетано с дифе­ренциран подход към специфичните различия на половете, дори, казано по-силно, като позитивна дискриминация на женския пол спрямо мъжкия.

Равенството = признаване на различията

От края на 60-те години, с навлизането на феминизма във втората вълна(Fraser, 1996;Kristeva, 1986;Scott, 1994)настъпват, нар. „криза на равенството", която поставя под съмнение концепцията за фор­малното еднакво третиране на всички граждани , в т.ч. и жените, без оглед на специфичните стартови условия, възможности за развитие и най-вече реално постигнатите резултати на всяка група. „Полити­ческото понятие за равенство - пише Джоан Скот - включва, даже зависи от признаването на съществуването на различия. Изисквания­та за равенство почиват на имплицитните и обикновено непризнава-ни аргументи за различие; ако индивидите или групите бяха идентич­ни или еднакви, нямаше да има никаква нужда да искаме равенство" (Scott, 1994:366).

От тази гледна точка формалното равенство се оказва само едно необходимо, но далеч недостатъчно условие за равните шансове и постижения на жените. Идеята за пренебрегването на половите раз­личия се заменя с коренно противоположната идея за признаването и утвърждаването на тези различия. Идеолозите на „различията" от­хвърлят андроцентристкото понятие за равенство и фаворизират „женския опит" (Smith, 1987; Hill-Collins, 1990; Hooks,1989), „жен­ския глас" (Gilligan, 1982), „женската гледна точка" (Harding, 1991; Hartsock, 1983). Мощните студентски, антирасови и антиколониал-ни вълнения извеждат в публичното пространство идеята за призна­ване на културните идентичности на социалните групи, намерила израз в т. нар. „политика на идентичностите". Чрез прокламацията на груповия подход (Young, 1990) жените получават статус на спе­цифична група по подобие на всяка малцинствена група, консти­туирана по религиозен, етнически, сексуален или друг признак. Приз­наването на специфична женска идентичност всъщност означава по­зитивно представяне на различията между жените и мъжете, при което равнопоставеността се разбира като третиране на мъжете и жените във връзка с техните специфични интереси.

96

Примерите за неравностойно третиране на жените в платения труд, при отглеждането на децата и пр., дори при гарантирано ра­венство чрез законите са многобройни, което дава основание на ня­кои да говорят за т. нар. „непряка дискриминация" на жените. Рабо­тата на непълен работен ден, с която са ангажирани повече от работе­щите жени, отколкото мъже5, се заплаща по-ниско, по-несигурна е и в много случаи е лишена от социални осигуровки. При непълните родителски семейства вследствие на развод или липса на брачно съжителство жените като правило поемат материалната и моралната отговорност при отглеждането на децата, което ги поставя в из­ключително неравностойно положение спрямо мъжете6. Феминиза-цията на бедността като световно явление е един изключително си­лен аргумент за неефективността на либералното понятие за фор­мално равенство, за това, че законовите гаранции за равенство са недостатъчни за преодоляване на фактическите неравенства, поро­дени от неравностойните възможности и шансове за реализация на жените и мъжете7. В търсенето на компромис за преодоляване на



3 В Холандия 60% от работещите жени са на непълен работен ден, в Анг­лия - 43%, в Норвегия - 47% (Walby, 1994).

6 Интересен критичен анализ на егалитаристичната реторика на западното
семейно законодателство и на идеята за „неутралното майчинство" прави М. Файн-
ман (Fineman, 1995). За България данни за феминизацията на бедността в непълните
семейства, в които майките отглеждат сами децата си, могат да се открият в: Же­
ните в бедност, 1998; Димитрова, Коцева, 1998.

7 Тезата „равенство де юре" има дори негативен ефект в условия на масови и
очевидни дискриминационни практики по отношение на жените, каквито се
наблюдават на пазара на труда във всички посткомунистически страни през 90-те
години. В този контекст на маскулинизиране на източноевропейските общества
(Watson, 1993a, 1993b) емблематично се вписва отсъствието на смислен публичен
Дебат по необходимостта от приемане на нов закон за равнопоставеността на по­
ловете в българското общество. В ТВ интервю министърът на социалната политика
и труда определя необходимостта от такъв закон като „ смехотворна", аргументи­
райки се с това, че жените у нас са равни на мъжете и че това е показател, по който
България отдавна удовлетворява европейските стандарти. Цитираният от него
пРИмер за обява, в която се търси счетоводител-жена до 40 години, е прецедент,
i0 едва ли е сериозен аргумент да се твърди, че у нас жените са равнопоставени на
Мъ*ете. Подобни емоционални аргументи на официален представител на властта
и експерт по социална политика са неубедителни, защото става дума не за отделен
СлУчай, а за масова дискриминация на жените след 40 годишна възраст, при която
работодателите целенасочено елиминират именно поради възраст хиляди жени.

97



социоикономическите и културните неравенства, на преразпреде­ление на ресурсите и признаване на различията се търси новата перспектива за справедливо третиране на двата пола (Fraser, 1996).

Квотният принцип е израз на „политиката на различията". Чрез него се изравняват шансовете за достъп до различните ресурси и бла­га наразличните групи, изградени и по полов признак. Или, както го тълкува Р. Дуоркин, „правото за еднакво третиране не означава пра­вото да получаваш същия дял от едно бреме или полза, а правото да бъдеш третиран с уважение и внимание по същия начин, както всеки друг" (Dworkin, 1977). Това означава също, че нито една група или индивид нямат правото да монополизират икономическите, обра­зователните и културните ресурси на обществото (Lorber, 1994).

Опонентите на квотите и на признаването на различията оспор­ват възможността за реалното зачитане на шансовете на всички като равни и твърдят, че допълнителните регламенти възпроизвеждат, а не нивелират ощетените позиции8.

Равенството - равностойно представителство на инте­ресите

„Политиката на различията" извежда дебата на един следващ етап - не само жените са различни от мъжете, но и самите жени са различни помежду си. Така различието се възприема не във фикси­раните бинарни опозиции мъжко/женско, единство/разнообразие, присъствие/отсъствие и пр., а като една безкрайна „игра на разли­чията", разчупваща монологичния дискурс и утвърждаваща „мно-жествеността на полово маркираните гласове" (Дерида, 1991). В тези

А един закон, защитаващ равните права, би следвало да гарантира не просто на хартия това равенство, а да създаде институционални механизми, чрез които трудовите права на ощетените жени да бъдат защитени. Данни за дискриминацията на жените на пазара на труда и за съществуващите полови неравенства се съдър*аТ в изследванията „Влияние на приватизацията върху жените в процеса на икономически преход в България" (С, 1999) и „ Българските жени в периода на преход: неравенства, рискове, социална цена" (С. 1999) (Златанова, 2000). Вж. съш° Women in Transition. UNICEF, 1999.

8 Такъв ефект има квотният принцип за жените - народни представителки Българския парламент, който действа до 1990 г. и вследствие на който жените в^ висшата законодателна власт са 21°/). След отпадането на квотите след 19™ женското участие в Народното събрание драстично спада до 8-12%.

98

„хореографии" на дискурси, езици, различия женското различие, уни-версализирано в образа на хетеросексуална, бяла и от средната кла­са жена, отстъпва на множеството женски гласове на хомосексуал­ните жени, жените, преследващи професионална кариера, жените, отстояващи права за един по-справедлив социален ред за своите де­ца, жените от различни региони и култури, етноси, религии и пр. и пр. Множествени идентичности, множествени афилиации, множест­вени интереси, „политизиращи „различното" различие" (Fraser, 1996). Така или иначе, продължаващият дебат за търсене на критериите за справедливо третиране на половете прави неизбежен въпроса за социалните права. Те, както отбелязва X. Нагл-Доцекал, не могат да се дискутират извън два основни типа ограничения: персонални и тематични. Първите засягат идентичността на жената, по-конкретно способността й да възприема и оценява като несправедливи, уни­зителни, насилствени и дискриминационни определени практики и отношения от страна на мъжете, институциите и пр. Без тази лич­ностна уязвимост и компетентност едва ли има морален смисъл въ­просът за не/справедливото третиране вследствие на пола9. Другият тип ограничения засягат темите, които стават обект на публично об­съждане. Участието на повече заинтересовани страни в договарянето на точките от обществения дневен ред - в смисъл на т. нар. „съзна­телно търсена" демокрация - е гарант за разширяването на граж­данството за жените (Фотев, 2000; Нагл-Доцекал, 2000).



Социалната държава и моделите на равнопоставеност меж­ду половете

В съвременните демократични и пазарни общества механизмите За елиминиране и възпроизвеждане на половите не/равенства оче-видно са доста по-различни от по-ранните форми на патриархални отношения, при които жените са изключени от платения труд и са

' Резултатите от сравнително изследване „Възприемане на справедливостта

а Изток и на Запад", проведено в началото на 90-те години, показват, че в Бъл-

^Рия 78% от интервюираните заявяват, че никога не са изпитвали несправедливо

тношение вследствие на пола си за разлика например от Чехия, където отго-

в°рилите по този начин са 65%, и в САЩ - 54%. В друго изследване от 1997 г., на

' пРоса, „Какво най-вече Ви унижава като жена?", по-голямата част от интервюи-



: Ните се затрудняват да посочат източника на несправедливо отношение към

^ и дават най-абстрактни отговори (Kotzeva, 1999).

99

ангажирани преди всичко в домашния труд и отглеждането на децата. Наблюдава се преход от частната форма на патриархалност към пуб­личните й измерения, където съществуват множество видими и неви­дими ограничения, бариери в платения труд за жените, а широкораз­пространената порнография заменя частните форми на експлоатиране на женската сексуалност10.

Като се имат предвид културните и времевите модификации на отношенията между половете в институционален и личностен аспект, могат да се диференцират различни модели на (договорни) взаимо­отношения между държавата, мъжете и жените, които съответно фор­мират полови не/равенства от различен тип (Duncan, 1994). При либе­ралния тип социална политика акцентът е върху традиционната тру­дова етика с минимални привилегии за маргинализираните групи, в т.ч. и жените. Като примери се дават Бисмарковият модел в Герма­ния, където държавата подпомага майчинството и допълнително за­плаща на работещите мъже, когато те издържат неработещи, както и англо-саксонският модел, при който държавата не подпомага об­щественото отглеждане на децата и всъщност предопределя нерав­ните шансове за участие на жените в платения труд. САЩ също са типичен случай за провеждане на политика, запазваща статусните неравенства, в т.ч. по полов признак. Алтернативен е моделът на социална политика, провеждан от социалдемократичните прави­телства в скандинавските страни. Високата степен на достъп до об­ществените заведения за отглеждане на децата, значителните роди­телски отпуски за отглеждане на деца, данъчните облекчения и пр. намират израз в най-високата степен на участие на жените в платения труд и в политическата власт, съчетани с най-високите показатели на раждаемост в сравнение с останалите развити страни. Въпреки някои критики, се смята, че скандинавският модел в най-висока степен се доближава до идеята за справедливо третиране и на двата пола, отчитайки техните специфични интереси. В този модел са заложени много от принципите, провеждани от бившите социалистически дър-



10 Тезата за частната и публичната патриархалност, развита от С. Уолби в началото на 90-те години (Walby, 1990), се допълва от авторката с емпирично изследване на структурите, в които следва да се търсят патриархални отношения-платения труд, домакинството, държавата, мъжкото господство, сексуалността и културата (Walby, 1994).

100


лсави, но, за разлика от скандинавските общества, социалистическият модел на социална политика по отношение на жените не постигна същия „изравняващ" двата пола ефект". От началото на 90-те години в Югоизточна Европа се наблюдават обратни тенденции - към от­дръпване от „рудиментарните социални държави", от защита на женската работна сила и към налагане ценностите на пазарната кон­куренция. Отпадането на държавните механизми за провеждане на политиката за равнопоставеност на половете от социалистически тип създаде в постсоциалистическите страни една коренно различна си­туация, в която масово се произвеждат дискриминационни практики по отношение на жените. Либералната еуфория в началото на 90-те бързо се изпари и се измести от копнежа по институционална защита на интересите на жените12.

Равенството като културален и личностен стереотип

Равенството има не само институционални измерения. То е израз на нагласите и манталитета на жените и мъжете във всяка култура, на всяко едно поколение. Някои твърдят, че равенството не се „про­извежда" от политиците и законите, а е дълбоко вкоренен стереотип, личностен опит, формиращ чувство за справедливо отношение меж­ду мъжете и жените, заложено още от най-ранна възраст в игрите на детската площадка, в разговорите около масата в кухнята.

Социологическите изследвания през 90-те години, измерващи отношението на хората у нас към този проблем, показват, че полови­те нагласи са стабилни и слабо се променят във времето. В някои случаи има драстично несъответствие между нагласи и практики, международното сравнително изследване от средата на 90-те годи-

" Трябва да припомним, че в повечето от тези страни привилегироващата женския труд социална политика бе съпътствана от пронаталистична политика, огРаничаваща абортите и стимулираща раждането на повече деца.



2 Разбира се, този копнеж в различните бивши соцстрани има различна мо-тивационна сила и различен идеологичен контекст - например в едно силно по­влияно от егалитаристки и етатистки настроения общество като българското и в ~Дно общество като словенското с преобладаващо либерални нагласи (вж. по-спе-^ ално статията на В. Ялушич „Свобода срещу равенство. Някои мисли за нагла-Ите за политиката на равнопоставеност на половете в Централна и Източна tBPona").

101





ни (Семейството и променящите се полови роли. ISSP, 1995) свидетел­ства, че 2/3 от изследваните поддържат становището, че е „работа на мъжа да печели пари, а на жената - да се грижи за дома и семейст­вото". Според 75% не е нормално, когато „мъжът стои вкъщи и се грижи за децата, а жената ходи на работа". Тези нагласи се кон­фронтират с друг тип нагласи, регистрирани в същото изследване: 89% приемат, че „в днешно време повечето жени трябва да работят, за да подпомогнат семейния бюджет" и че „и мъжът, и жената трябва да формират семейния бюджет". Друго изследване (Димитрова, Ко-цева, 1998) потвърждава егалитаристичните нагласи в българското общество за женския и мъжкия труд и дава основание за извода, че равенството се е утвърдило като стереотип. На въпроса, „Кой е източникът за благосъстоянието на жената?", най-големият процент отговори (57%) са „самостоятелната кариера на жената" и в по-малка степен (18%) „богат и влиятелен съпруг" или „заможен произход" (14%). На въпроса, „Какъв мъж ви е необходим в живота?", ан­кетираните жени най-често дават отговора „равностоен партньор". От друга страна, широко споделяните нагласи за необходимостта от платения труд на жената и нейната икономическа самостоятелност съжителстват с почти непроменените от описаните от Хаджийски сте­реотипи за „майката светица, отдадена изцяло на семейството, съ­пруга и децата". На въпроса, „Кой обикновено във Вашето дома­кинство извършва домашните дейности?", анкетираните в друго из­следване (Стоилова, 2000) потвърждават наблюденията, че основна­та част от тях се извършват от жените.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бовоар, С. Вторият пол. Т. 1-2. С, Колинс-5, 1996.

Влияние на приватизацията върху жените в процеса на икономически преход

в България. Фондация „Български джендър изследвания". С, 1999. Даскалова, К. Българските жени в социални движения, закони и дискурси

(1840-1940). - В: От сянката на историята: жените в българското общество

и култура (1840-1940/ Българска група за изследвания по история на жени-■ те и пола. Дом на науките за човека и обществото. С, 1998. Дерида, Ж. Хореографии. - В: Времето на жените. С, Издателство на. „Св.

Кл. Охридски", 1997. Димитрова, М., Т. Коцева. Равенството на гражданите и неравенството на

мъжете. С, Орион прес, 1998. Жената, г. II, 1930, № 1-3. Жените в бедност. Оценка на политиките и стратегиите за намаляване на

бедността в България. Международна организация на труда, Женева.

ПРООН, 1998. Златанова, В. Полови неравенства и социална политика. - В: Жените:

справедливост днес. С, Институт по социология БАН, 2000. Нагл-Доцекал, X. Равенство и различие: нови насоки във феминистката

правна философия и политическа теория. - В: Феминистката философия:

перспективи и дебати. С, OSI & Наука и изкуство, 2000. Семейството и променящите се полови роли. International Social Survey Pro-

gramme-ISSP. 1995. На бълг. ез.: Българката в съвременната ситуация. Съст.

Лилия Димова и др. Стоилова, Р. Женското предприемачество. - В: Жените: справедливост днес.

С, Институт по социология БАН, 2000.

Фотев, Г. Жените: равноправие, различие и неравенства. - В: Жените: спра­ведливост днес. С, Институт по социология БАН, 2000.

Agassi, J. В. Theories of Gender Equality: Lessons From the Kibbutz. - Gender and Society, vol. 3, 1989, 160-186.

Bock, G. & S. James (eds.). Beyond Equality and Difference: Citizenship, Feminist Politics and Female Subjectivity. London, Routledge, 1992.

Duncan, S. Theorising Differences in Patriarchy. - Environment and Planning, vol. 26, 1994,1177-1194.

Dworkin, R. Taking Rights Seriously. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1977.

F'nernan, M. The Neutered Mother and the Sexual Family and Other Twentieth Cen­tury Tragedies. London, Routledge, 1995.

r, N. Multiculturalisation and Gender Equity: the U.S. 'Difference' Debates Re­visited. - Constellations, vol. 1, 1996, 61-72.




102

103


Gilligan, C. In a Different Voice: Psychological Theory and Women's Development. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1982.

Harding, S. Whose Science? Whose Knowledge? Thinking from Women's Lives. Milton Keynes, Open University Press, 1991.

Hartsock, N. The Feminist Standpoint: Developing the Ground for a Specifically Femi­nist Historical Materialism. - In: Harding, S. & M. Hintikka (eds.). Discovering Reality: Feminist Perspectives on Epistemology, Metaphysics, Methodology, and Philosophy of Science. Dordrecht Reidel, 1983.

Hill-Collins, P. Black Feminist Thought. Boston, Unwin Hyman, 1990.

Hooks, b. Talking Back: Thinking Feminist, Thinking Black. Boston, South End Press 1989.

Irigaray, L. Je, Tu, Nous. Toward a Culture of Difference. London, Routledge, 1993.

Irigaray, L. The Ethics of Sexual Difference, Ithaca, Cornell University Press, 1993.

Jalusic, V. Freedom versus Equality. Some Thoughts about the Attitudes Toward Gen­der Equality Politics in Central and Eastern Europe, IWM Working Papers no 1/ 1998 www.univie.ac.at/iwm/workpap/jalusic.htm.

Kotzeva, T. Re-imaging Bulgarian Women: The Marxist Legacy and Women's Self-Identity, - In: Corrin, Cr. (ed.). Gender and Identity in Central and Eastern Europe. London, Frank Cass, 1999.

Kristeva, J. Women's Time. - In: Moi, T. (ed.). The Kristeva Reader. Oxford, Basil Blackwell, 1986.

Lorber, J. Dismantling Noah's Ark: Gender and Equality. - In: In Paradoxes of Gender. New Haven and London, Yale Univ. Press, 1994.

Scott, J.W. Deconstructing Equality-Versus-Difference: or, The Uses of Poststructuralist Theory for Feminism. - In: Herrmann, A. and A. Stewart (eds.). Theorising Femi­nism. Boulder & San Francisko & Oxford, Westview Press, 1994.

Smith, D. The Everyday World as Problematic: A Feminist Sociology. Boston, North­eastern University Press, 1987.

Walby, S. Theorising Patriarchy. Oxford, Basil Blackwell, 1990.

Walby, S. Methodological and Theoretical Issues in the Comparative Analysis of Gen­der Relations in Western Europe. -Environment and Planning, vol. 26,1994, 1339-1354.

Watson, P. Eastern Europe's Silent Revolution: Gender. - Sociology, vol. 27,1993, No 3, 471-487.

Watson, P. The Rise of Masculinism in Eastern Europe. -New Left Review, 1993.

Williams, W. The Equality Crisis. - In: Nicholson, L. (ed.). The Second Wave: A Reader in Feminist Theory. London, Routledge, 1997.

Women in Transition. Regional Monitoring Reports, No 6 Flerence, UNICEF, 1999.

Young, I. M. Justice and the Politics of Difference. Princeton, Princeton University Press, 1990.



104
Каталог: wp-content -> uploads -> 2010
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Закон за ветеринарномедицинската дейност /извадка/ в сила от 02. 05. 2006 г
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Закон за здравето /извадка/ в сила от 01. 01. 2005 г
2010 -> Закон за радиото и телевизията /извадка/ Отразена деноминацията от 07. 1999 г
2010 -> Закон за храните /извадка
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2010 -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /извадка/ в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница