РАВЕНСТВО, РАЗЛИЧИЕ, РАЗЛИЧИЯ -ПРОДЪЛЖАВАЩИЯТ ФЕМИНИСТКИ ДЕБАТ
Татяна Коцева
Ключовата роля на темата за равенството между половете за възникването и развитието на феминистките теории и практики на Запад надали може да се оспори. Несъмнено широката публичност на този политически дебат задава и концептуалните основи, и динамиката на теоретичния дискурс за социалните роли на половете в модернизиращите се западни общества. Различните интерпретации на понятието „равенство" обозначават и основните етапи, през които преминава феминистката теория и практика. Ще използвам категоризацията, която прави Юлия Кръстева в основния за феминизма текст „Времето на жените" (Kristeva, 1986). В това есе Кръстева говори за две поколения във феминизма - първото е т. нар. „поколение на суфражетките и на феминстките-екзистенциалистки", след което идва второто поколение след 1968 г. и оформя т. нар. „втора вълна" във феминизма. Първите разбират еманципирането на жените като изравняване на възможностите им за публична реализация с тези на мъжете, докато за вторите еманципацията на жените не може да бъде разглеждана извън контекста на половите различия и тяхното публично признаване и представяне1. След средата на 80-те години дебатът за половите различия навлиза в нова фаза. В нея основният акцент е поставен върху това, че между самите жени съществуват големи различия по социален и образователен статус, етническа принадлежност, сексуална идентификация, което поставя под съмнение
' Макар и обединени от общия лозунг за еманципация на жените, различията между първото и второто поколение феминистки много често бележат неразбирателство, дори разрив. Показателен пример в този смисъл са отношенията между Симон дьо Бовоар и Люс Иригаре - първата, провъзгласила новия манифест за освобождението на жените през 50-те и 60-те години в прочутата си книга „Вторият пол", втората - прокламираща еманципацията на жените чрез „етиката на половите различия". Като отбелязва с чувство на тъга и обида мълчанието на Бовоар
10 повод изпратената й от авторката книга „Размишления за другата жена", ■^Ригаре коментира този факт не просто като различия между феминистки от две
°Коления, а като израз на несъвместими идеологии за жената (Irigaray, 1993).
91
съществуването на универсални понятия за жена, женски интереси женска идентичност (Fraser, 1996). На който и етап да се намира фе-министкият дебат за не/равенството между половете, два са стожерите, обединяващи участниците в дебата: 1) неравенството между половете не може да се обясни с „природно" зададените между жените и мъжете роли; неравенството е институционално зададено, затова социалният статус на жените влияе върху начина, по който се изпълняват техните „природни" роли (бременност, раждане, родителство), а не обратното2; 2) дебатът за равенството между половете има смисъл само в контекста на понятието за справедливост, т. е. в търсене на критериите за справедливо третиране с оглед минимизиране на дискриминацията по пол.
В тази статия ще се опитам да изложа накратко логиката на всеки един етап, разкривайки силните и слабите им страни.
Равенството за жените = равноправие
Феминизмът като политически дискурс дължи своето раждане на либерализма като идеология на модерните общества. Идейната платформа на либерализма се основава преди всичко на рационалната природа на човека, което в практически смисъл означава приоритет на ценността на личностното осъществяване. Справедливите устои на либералното общество израстват от условията и гаранциите за автономно и пълноценно реализиране на всяка една личност. В своя първоначален класически вариант либерализмът обосновава първенството на правата на личността пред колективното благо. Именно в лоното на либерализма се развиват идеите, че жените следва да бъдат образовани така, както и мъжете, да имат икономическите възможности, които мъжете притежават, и да получат граждански статус, еднакъв с този, който мъжете вече са достигнали. Началото на този идеен триумф - през XVIII в. - е белязано от идеята за
2 Чудесен пример в потвърждение на идеята, че половото неравенство не е природен феномен, а е институционално заложено, се дава в статията на Дж. Ага-си за организацията на труда по пол в кибутците в Израел (Agassi, 1989). Въпреки споделянето на дейностите и отговорностите от всички в тази общност, жените основно се занимават с отглеждането на децата, прането, с по-голямата част о кухненската работа, докато мъжете носят отговорност основно за производстве' ната и административната дейност.
92
L
образователния паритет между половете, защитена в определяното за манифест произведение на Мери Уолстънкрафт „В защита правата на жените" (1792). Развитието на женския ум чрез образование, твърди авторката, е единственият начин жените да не бъдат третирани като по-нисши същества и послушни робини на мъжете, а да получат достойнство и да се почувстват зависими единствено от Бог. За да се преодолее становището, че жената е създадена заради мъжа и от мъжа, тя следва да тренира своя интелект, за да бъде възприемана като рационален субект, т.е. като способна да взима сама решения и да носи отговорност. През XIX в. идеята за личностното осъщест-вяне на жената чрез образование се допълва от идеята, че жените имат правото да работят в обществения сектор, формулирана от X. Тейлър в „Освобождението на жените" (1851). Осемнадесет години по-късно нейният спътник в живота, английският философ Дж. Ст. Мил публикува книгата „Поробването на жените" (1869), в която обосновава необходимостта жените да получат икономически и най-вече политически свободи. През първите десетилетия на XX в. дискурсът на женското равноправие се подема от активистки на суфражисткото движение като Е. Панкхърст и Е. Голдман, сред които се вклиняват и идеолозите на социализма като Кл. Цеткин и А. Колонтай.
В България логиката на дебата за еманципацията на жените следва същите идейни линии - от идеите за „возобразование женскаго пола" и „възпитание на жените" на К. Фотинов и П. Р. Славейков през втората половина на XIX в. към „икономическа или политическа независимост на жената" на В. Благоева, „изборните права на българката" и „адвокатското право на жените" на Д. Иванова през първите десетилетия на XX в.(вж. Даскалова, 1998).
Либералният феминистки проект вижда равноправието между Двата пола като уеднаквеност, защото признаването на каквито и да било различия между мъжете и жените е генератор на патриархалност и мизогинизъм3. Независимо дали са следствия на различни подходи в ранната социализация на момчетата и момичетата или на из-
3 Пример за радикално отхвърляне на различията между мъжете и жените в
Наемния труд е политиката на „ отворените врати", която се дискутира и предлага
т Феминистките организации на Запад през 20-те години на XX в. Работническите
*к°нодателства съдържат забрани и ограничения спрямо женския наемен труд
»и напреднала бременност, работа с вредни материали, в мини и пр. Според
■РИвържениците на тази политика такива ограничения дискриминират жените и
93
градените културни стереотипи за различните социални роли на мъжете и жените, всяко твърдение, че жените се отличават от мъжете, води до затвърждаване на сексизма в обществото4. Ето защо изработването на универсална мяра, чрез която да бъдат оценявани и мъжете, и жените, е единственият път за справедливо третиране на двата пола. Възможно ли е обаче такава неутрална спрямо двата пола мяра да бъде открита? Очевидно не, твърдят критиците на идеята за равнопоставеността и отхвърлят с право андроцентристкия капан, в който попада либерализмът, след като затвърждава мъжките стандарти и роли в обществото в качеството им на универсални за двата пола.
Равенството за жените е изгодно за цялото общество
Жените са един допълнителен ресурс за обществото, ето защо техният труд за общото благо е крайно необходим. Така накратко може да бъде резюмиран утилитарният довод за равенството между жените и мъжете. Обществото би спечелило, ако не само мъжете, но и жените дават своя труд за колективното благо, ако не само мъжете, но и жените имат необходимото образование и упражняват избирателните си права. Така разсъждава Дж. Ст. Мил, доказвайки, че само ако жените бъдат привлечени в публичния сектор и станат граждани, те ще загърбят частните си, егоистични интереси в семейството, от което ще спечелят както те, така и обществото като цяло.
следва да бъдат отменени. Показателен е българският отзвук на тази идея в сп. „Жената" от началото на 30-те години. Я. Сакъзов, И. Янулов и Д. Николов атакуват на страниците на списанието подобна политика като твърдят, че отричането на законодателната защита на труда на работничката е абсурдно и е насочено срещу интересите на самите жени, които освен работнички са и майки, и домакини (Жената, 1930, № 2-3; 1931, № 4).
4 По тази логика на спазване на принципа на равенството трудовото законодателство в САЩ разглежда евентуалните привилегии за бременност и раждане като дискриминационни както спрямо работещите жени, тъй като възпрепятстват техните професионални постижения, така и спрямо работещите мъже, за които също трябва да съществуват привилегии в случаи на неспособност поради болеели (инфекции на простатата и други мъжки болести). За конкретните съдебни случаи в интерпретацията на „половата дискриминация" в САЩ и необходимостта от преоценяване на понятието „равенство", тълкувано като „еднаквост" вж. статията на У. Уилямс „Кризата на равенството" (Williams, 1997).
Същият ход на мисли, макар и не в експлицитно утилитарна рамка, следват класиците на марксизма при решаване на „женския въпрос". В социалистическата идеология равенството се разбира като изравняване на жените с мъжете в публичния сектор, за да се еман-ципират жените от нископроизводителната и непробуждаща тяхното класово съзнание домашна работа. Но отвъд реториката на натрап-ваната идеология социализмът на практика привежда в действие утилитарния аргумент - жените са нужни преди всичко като трудов ресурс на икономиката; без техния труд е невъзможно „строителството" на социалистическата индустрия. Над тази база се надстрояват и санкциите в трудовото законодателство и общественото мнение, осъждащо онези, които не упражняват „общественополезен труд". Само така може да се обясни масовото навлизане на жените във фабриките, заводите и обществените учреждения през 50-те и 60-те години в индустриализиращото се българско общество - процес, съпроводен с масова миграция на селско население към града.
Равенството е един от принципите, на който се крепи справедливото устройство на социалния живот при социализма, което, съот-несено към взаимоотношенията между половете, означава пълен и неограничен достъп на жените до публичната сфера, апотеоз на което е женският пробив в някои изцяло мъжки професии -кранист(к)и, машинист(к)и, миньор(к)и, космонавт(к)и. В този смисъл равенството се разбира като приравняване на смятания за по-слаб женски пол към завоювалия в публичното пространство позиции мъжки пол. В резултат на това половите различия се разбират като абсолютно несъществени и всъщност ролите, които обществото предписва на жените и на мъжете, се представят като взаимнозаменяеми и лишени от полова специфичност. На практика обаче идеята за пълното уеднаквяване на двата пола не се реализира дори и в трудовата сфера. Нещо повече. Социалистическото законодателство, особено в сферата на трудовите отношения, създава една солидна система от преференции и гаранции на женския труд, като: платен двугодишен и едногодишен неплатен отпуск по майчинство, запазване на работното място след изтичане на този срок, платени отпуски в случаи на болест на Деца и други семейни членове и пр. Това преференциално отношение към женската работна сила на практика се конфронтира с полово-Чеутралната идеология на социализма и идеята за равнопоставения ^. Разгледан от един по-друг ъгъл, този социален чадър, с който
94
95
социалистическата държава „пази" работещите жени, може да се тълкува като следване на формалното равенство, съчетано с диференциран подход към специфичните различия на половете, дори, казано по-силно, като позитивна дискриминация на женския пол спрямо мъжкия.
Равенството = признаване на различията
От края на 60-те години, с навлизането на феминизма във втората вълна(Fraser, 1996;Kristeva, 1986;Scott, 1994)настъпват, нар. „криза на равенството", която поставя под съмнение концепцията за формалното еднакво третиране на всички граждани , в т.ч. и жените, без оглед на специфичните стартови условия, възможности за развитие и най-вече реално постигнатите резултати на всяка група. „Политическото понятие за равенство - пише Джоан Скот - включва, даже зависи от признаването на съществуването на различия. Изискванията за равенство почиват на имплицитните и обикновено непризнава-ни аргументи за различие; ако индивидите или групите бяха идентични или еднакви, нямаше да има никаква нужда да искаме равенство" (Scott, 1994:366).
От тази гледна точка формалното равенство се оказва само едно необходимо, но далеч недостатъчно условие за равните шансове и постижения на жените. Идеята за пренебрегването на половите различия се заменя с коренно противоположната идея за признаването и утвърждаването на тези различия. Идеолозите на „различията" отхвърлят андроцентристкото понятие за равенство и фаворизират „женския опит" (Smith, 1987; Hill-Collins, 1990; Hooks,1989), „женския глас" (Gilligan, 1982), „женската гледна точка" (Harding, 1991; Hartsock, 1983). Мощните студентски, антирасови и антиколониал-ни вълнения извеждат в публичното пространство идеята за признаване на културните идентичности на социалните групи, намерила израз в т. нар. „политика на идентичностите". Чрез прокламацията на груповия подход (Young, 1990) жените получават статус на специфична група по подобие на всяка малцинствена група, конституирана по религиозен, етнически, сексуален или друг признак. Признаването на специфична женска идентичност всъщност означава позитивно представяне на различията между жените и мъжете, при което равнопоставеността се разбира като третиране на мъжете и жените във връзка с техните специфични интереси.
96
Примерите за неравностойно третиране на жените в платения труд, при отглеждането на децата и пр., дори при гарантирано равенство чрез законите са многобройни, което дава основание на някои да говорят за т. нар. „непряка дискриминация" на жените. Работата на непълен работен ден, с която са ангажирани повече от работещите жени, отколкото мъже5, се заплаща по-ниско, по-несигурна е и в много случаи е лишена от социални осигуровки. При непълните родителски семейства вследствие на развод или липса на брачно съжителство жените като правило поемат материалната и моралната отговорност при отглеждането на децата, което ги поставя в изключително неравностойно положение спрямо мъжете6. Феминиза-цията на бедността като световно явление е един изключително силен аргумент за неефективността на либералното понятие за формално равенство, за това, че законовите гаранции за равенство са недостатъчни за преодоляване на фактическите неравенства, породени от неравностойните възможности и шансове за реализация на жените и мъжете7. В търсенето на компромис за преодоляване на
3 В Холандия 60% от работещите жени са на непълен работен ден, в Англия - 43%, в Норвегия - 47% (Walby, 1994).
6 Интересен критичен анализ на егалитаристичната реторика на западното
семейно законодателство и на идеята за „неутралното майчинство" прави М. Файн-
ман (Fineman, 1995). За България данни за феминизацията на бедността в непълните
семейства, в които майките отглеждат сами децата си, могат да се открият в: Же
ните в бедност, 1998; Димитрова, Коцева, 1998.
7 Тезата „равенство де юре" има дори негативен ефект в условия на масови и
очевидни дискриминационни практики по отношение на жените, каквито се
наблюдават на пазара на труда във всички посткомунистически страни през 90-те
години. В този контекст на маскулинизиране на източноевропейските общества
(Watson, 1993a, 1993b) емблематично се вписва отсъствието на смислен публичен
Дебат по необходимостта от приемане на нов закон за равнопоставеността на по
ловете в българското общество. В ТВ интервю министърът на социалната политика
и труда определя необходимостта от такъв закон като „ смехотворна", аргументи
райки се с това, че жените у нас са равни на мъжете и че това е показател, по който
България отдавна удовлетворява европейските стандарти. Цитираният от него
пРИмер за обява, в която се търси счетоводител-жена до 40 години, е прецедент,
i0 едва ли е сериозен аргумент да се твърди, че у нас жените са равнопоставени на
Мъ*ете. Подобни емоционални аргументи на официален представител на властта
и експерт по социална политика са неубедителни, защото става дума не за отделен
СлУчай, а за масова дискриминация на жените след 40 годишна възраст, при която
работодателите целенасочено елиминират именно поради възраст хиляди жени.
97
социоикономическите и културните неравенства, на преразпределение на ресурсите и признаване на различията се търси новата перспектива за справедливо третиране на двата пола (Fraser, 1996).
Квотният принцип е израз на „политиката на различията". Чрез него се изравняват шансовете за достъп до различните ресурси и блага наразличните групи, изградени и по полов признак. Или, както го тълкува Р. Дуоркин, „правото за еднакво третиране не означава правото да получаваш същия дял от едно бреме или полза, а правото да бъдеш третиран с уважение и внимание по същия начин, както всеки друг" (Dworkin, 1977). Това означава също, че нито една група или индивид нямат правото да монополизират икономическите, образователните и културните ресурси на обществото (Lorber, 1994).
Опонентите на квотите и на признаването на различията оспорват възможността за реалното зачитане на шансовете на всички като равни и твърдят, че допълнителните регламенти възпроизвеждат, а не нивелират ощетените позиции8.
Равенството - равностойно представителство на интересите
„Политиката на различията" извежда дебата на един следващ етап - не само жените са различни от мъжете, но и самите жени са различни помежду си. Така различието се възприема не във фиксираните бинарни опозиции мъжко/женско, единство/разнообразие, присъствие/отсъствие и пр., а като една безкрайна „игра на различията", разчупваща монологичния дискурс и утвърждаваща „мно-жествеността на полово маркираните гласове" (Дерида, 1991). В тези
А един закон, защитаващ равните права, би следвало да гарантира не просто на хартия това равенство, а да създаде институционални механизми, чрез които трудовите права на ощетените жени да бъдат защитени. Данни за дискриминацията на жените на пазара на труда и за съществуващите полови неравенства се съдър*аТ в изследванията „Влияние на приватизацията върху жените в процеса на икономически преход в България" (С, 1999) и „ Българските жени в периода на преход: неравенства, рискове, социална цена" (С. 1999) (Златанова, 2000). Вж. съш° Women in Transition. UNICEF, 1999.
8 Такъв ефект има квотният принцип за жените - народни представителки Българския парламент, който действа до 1990 г. и вследствие на който жените в^ висшата законодателна власт са 21°/). След отпадането на квотите след 19™ женското участие в Народното събрание драстично спада до 8-12%.
98
„хореографии" на дискурси, езици, различия женското различие, уни-версализирано в образа на хетеросексуална, бяла и от средната класа жена, отстъпва на множеството женски гласове на хомосексуалните жени, жените, преследващи професионална кариера, жените, отстояващи права за един по-справедлив социален ред за своите деца, жените от различни региони и култури, етноси, религии и пр. и пр. Множествени идентичности, множествени афилиации, множествени интереси, „политизиращи „различното" различие" (Fraser, 1996). Така или иначе, продължаващият дебат за търсене на критериите за справедливо третиране на половете прави неизбежен въпроса за социалните права. Те, както отбелязва X. Нагл-Доцекал, не могат да се дискутират извън два основни типа ограничения: персонални и тематични. Първите засягат идентичността на жената, по-конкретно способността й да възприема и оценява като несправедливи, унизителни, насилствени и дискриминационни определени практики и отношения от страна на мъжете, институциите и пр. Без тази личностна уязвимост и компетентност едва ли има морален смисъл въпросът за не/справедливото третиране вследствие на пола9. Другият тип ограничения засягат темите, които стават обект на публично обсъждане. Участието на повече заинтересовани страни в договарянето на точките от обществения дневен ред - в смисъл на т. нар. „съзнателно търсена" демокрация - е гарант за разширяването на гражданството за жените (Фотев, 2000; Нагл-Доцекал, 2000).
Социалната държава и моделите на равнопоставеност между половете
В съвременните демократични и пазарни общества механизмите За елиминиране и възпроизвеждане на половите не/равенства оче-видно са доста по-различни от по-ранните форми на патриархални отношения, при които жените са изключени от платения труд и са
' Резултатите от сравнително изследване „Възприемане на справедливостта
а Изток и на Запад", проведено в началото на 90-те години, показват, че в Бъл-
^Рия 78% от интервюираните заявяват, че никога не са изпитвали несправедливо
тношение вследствие на пола си за разлика например от Чехия, където отго-
в°рилите по този начин са 65%, и в САЩ - 54%. В друго изследване от 1997 г., на
' пРоса, „Какво най-вече Ви унижава като жена?", по-голямата част от интервюи-
: Ните се затрудняват да посочат източника на несправедливо отношение към
^ и дават най-абстрактни отговори (Kotzeva, 1999).
99
ангажирани преди всичко в домашния труд и отглеждането на децата. Наблюдава се преход от частната форма на патриархалност към публичните й измерения, където съществуват множество видими и невидими ограничения, бариери в платения труд за жените, а широкоразпространената порнография заменя частните форми на експлоатиране на женската сексуалност10.
Като се имат предвид културните и времевите модификации на отношенията между половете в институционален и личностен аспект, могат да се диференцират различни модели на (договорни) взаимоотношения между държавата, мъжете и жените, които съответно формират полови не/равенства от различен тип (Duncan, 1994). При либералния тип социална политика акцентът е върху традиционната трудова етика с минимални привилегии за маргинализираните групи, в т.ч. и жените. Като примери се дават Бисмарковият модел в Германия, където държавата подпомага майчинството и допълнително заплаща на работещите мъже, когато те издържат неработещи, както и англо-саксонският модел, при който държавата не подпомага общественото отглеждане на децата и всъщност предопределя неравните шансове за участие на жените в платения труд. САЩ също са типичен случай за провеждане на политика, запазваща статусните неравенства, в т.ч. по полов признак. Алтернативен е моделът на социална политика, провеждан от социалдемократичните правителства в скандинавските страни. Високата степен на достъп до обществените заведения за отглеждане на децата, значителните родителски отпуски за отглеждане на деца, данъчните облекчения и пр. намират израз в най-високата степен на участие на жените в платения труд и в политическата власт, съчетани с най-високите показатели на раждаемост в сравнение с останалите развити страни. Въпреки някои критики, се смята, че скандинавският модел в най-висока степен се доближава до идеята за справедливо третиране и на двата пола, отчитайки техните специфични интереси. В този модел са заложени много от принципите, провеждани от бившите социалистически дър-
10 Тезата за частната и публичната патриархалност, развита от С. Уолби в началото на 90-те години (Walby, 1990), се допълва от авторката с емпирично изследване на структурите, в които следва да се търсят патриархални отношения-платения труд, домакинството, държавата, мъжкото господство, сексуалността и културата (Walby, 1994).
100
лсави, но, за разлика от скандинавските общества, социалистическият модел на социална политика по отношение на жените не постигна същия „изравняващ" двата пола ефект". От началото на 90-те години в Югоизточна Европа се наблюдават обратни тенденции - към отдръпване от „рудиментарните социални държави", от защита на женската работна сила и към налагане ценностите на пазарната конкуренция. Отпадането на държавните механизми за провеждане на политиката за равнопоставеност на половете от социалистически тип създаде в постсоциалистическите страни една коренно различна ситуация, в която масово се произвеждат дискриминационни практики по отношение на жените. Либералната еуфория в началото на 90-те бързо се изпари и се измести от копнежа по институционална защита на интересите на жените12.
Равенството като културален и личностен стереотип
Равенството има не само институционални измерения. То е израз на нагласите и манталитета на жените и мъжете във всяка култура, на всяко едно поколение. Някои твърдят, че равенството не се „произвежда" от политиците и законите, а е дълбоко вкоренен стереотип, личностен опит, формиращ чувство за справедливо отношение между мъжете и жените, заложено още от най-ранна възраст в игрите на детската площадка, в разговорите около масата в кухнята.
Социологическите изследвания през 90-те години, измерващи отношението на хората у нас към този проблем, показват, че половите нагласи са стабилни и слабо се променят във времето. В някои случаи има драстично несъответствие между нагласи и практики, международното сравнително изследване от средата на 90-те годи-
" Трябва да припомним, че в повечето от тези страни привилегироващата женския труд социална политика бе съпътствана от пронаталистична политика, огРаничаваща абортите и стимулираща раждането на повече деца.
2 Разбира се, този копнеж в различните бивши соцстрани има различна мо-тивационна сила и различен идеологичен контекст - например в едно силно повлияно от егалитаристки и етатистки настроения общество като българското и в ~Дно общество като словенското с преобладаващо либерални нагласи (вж. по-спе-^ ално статията на В. Ялушич „Свобода срещу равенство. Някои мисли за нагла-Ите за политиката на равнопоставеност на половете в Централна и Източна tBPona").
101
ни (Семейството и променящите се полови роли. ISSP, 1995) свидетелства, че 2/3 от изследваните поддържат становището, че е „работа на мъжа да печели пари, а на жената - да се грижи за дома и семейството". Според 75% не е нормално, когато „мъжът стои вкъщи и се грижи за децата, а жената ходи на работа". Тези нагласи се конфронтират с друг тип нагласи, регистрирани в същото изследване: 89% приемат, че „в днешно време повечето жени трябва да работят, за да подпомогнат семейния бюджет" и че „и мъжът, и жената трябва да формират семейния бюджет". Друго изследване (Димитрова, Ко-цева, 1998) потвърждава егалитаристичните нагласи в българското общество за женския и мъжкия труд и дава основание за извода, че равенството се е утвърдило като стереотип. На въпроса, „Кой е източникът за благосъстоянието на жената?", най-големият процент отговори (57%) са „самостоятелната кариера на жената" и в по-малка степен (18%) „богат и влиятелен съпруг" или „заможен произход" (14%). На въпроса, „Какъв мъж ви е необходим в живота?", анкетираните жени най-често дават отговора „равностоен партньор". От друга страна, широко споделяните нагласи за необходимостта от платения труд на жената и нейната икономическа самостоятелност съжителстват с почти непроменените от описаните от Хаджийски стереотипи за „майката светица, отдадена изцяло на семейството, съпруга и децата". На въпроса, „Кой обикновено във Вашето домакинство извършва домашните дейности?", анкетираните в друго изследване (Стоилова, 2000) потвърждават наблюденията, че основната част от тях се извършват от жените.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бовоар, С. Вторият пол. Т. 1-2. С, Колинс-5, 1996.
Влияние на приватизацията върху жените в процеса на икономически преход
в България. Фондация „Български джендър изследвания". С, 1999. Даскалова, К. Българските жени в социални движения, закони и дискурси
(1840-1940). - В: От сянката на историята: жените в българското общество
и култура (1840-1940/ Българска група за изследвания по история на жени-■ те и пола. Дом на науките за човека и обществото. С, 1998. Дерида, Ж. Хореографии. - В: Времето на жените. С, Издателство на. „Св.
Кл. Охридски", 1997. Димитрова, М., Т. Коцева. Равенството на гражданите и неравенството на
мъжете. С, Орион прес, 1998. Жената, г. II, 1930, № 1-3. Жените в бедност. Оценка на политиките и стратегиите за намаляване на
бедността в България. Международна организация на труда, Женева.
ПРООН, 1998. Златанова, В. Полови неравенства и социална политика. - В: Жените:
справедливост днес. С, Институт по социология БАН, 2000. Нагл-Доцекал, X. Равенство и различие: нови насоки във феминистката
правна философия и политическа теория. - В: Феминистката философия:
перспективи и дебати. С, OSI & Наука и изкуство, 2000. Семейството и променящите се полови роли. International Social Survey Pro-
gramme-ISSP. 1995. На бълг. ез.: Българката в съвременната ситуация. Съст.
Лилия Димова и др. Стоилова, Р. Женското предприемачество. - В: Жените: справедливост днес.
С, Институт по социология БАН, 2000.
Фотев, Г. Жените: равноправие, различие и неравенства. - В: Жените: справедливост днес. С, Институт по социология БАН, 2000.
Agassi, J. В. Theories of Gender Equality: Lessons From the Kibbutz. - Gender and Society, vol. 3, 1989, 160-186.
Bock, G. & S. James (eds.). Beyond Equality and Difference: Citizenship, Feminist Politics and Female Subjectivity. London, Routledge, 1992.
Duncan, S. Theorising Differences in Patriarchy. - Environment and Planning, vol. 26, 1994,1177-1194.
Dworkin, R. Taking Rights Seriously. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1977.
F'nernan, M. The Neutered Mother and the Sexual Family and Other Twentieth Century Tragedies. London, Routledge, 1995.
r, N. Multiculturalisation and Gender Equity: the U.S. 'Difference' Debates Revisited. - Constellations, vol. 1, 1996, 61-72.
102
103
Gilligan, C. In a Different Voice: Psychological Theory and Women's Development. Cambridge, MA, Harvard University Press, 1982.
Harding, S. Whose Science? Whose Knowledge? Thinking from Women's Lives. Milton Keynes, Open University Press, 1991.
Hartsock, N. The Feminist Standpoint: Developing the Ground for a Specifically Feminist Historical Materialism. - In: Harding, S. & M. Hintikka (eds.). Discovering Reality: Feminist Perspectives on Epistemology, Metaphysics, Methodology, and Philosophy of Science. Dordrecht Reidel, 1983.
Hill-Collins, P. Black Feminist Thought. Boston, Unwin Hyman, 1990.
Hooks, b. Talking Back: Thinking Feminist, Thinking Black. Boston, South End Press 1989.
Irigaray, L. Je, Tu, Nous. Toward a Culture of Difference. London, Routledge, 1993.
Irigaray, L. The Ethics of Sexual Difference, Ithaca, Cornell University Press, 1993.
Jalusic, V. Freedom versus Equality. Some Thoughts about the Attitudes Toward Gender Equality Politics in Central and Eastern Europe, IWM Working Papers no 1/ 1998 www.univie.ac.at/iwm/workpap/jalusic.htm.
Kotzeva, T. Re-imaging Bulgarian Women: The Marxist Legacy and Women's Self-Identity, - In: Corrin, Cr. (ed.). Gender and Identity in Central and Eastern Europe. London, Frank Cass, 1999.
Kristeva, J. Women's Time. - In: Moi, T. (ed.). The Kristeva Reader. Oxford, Basil Blackwell, 1986.
Lorber, J. Dismantling Noah's Ark: Gender and Equality. - In: In Paradoxes of Gender. New Haven and London, Yale Univ. Press, 1994.
Scott, J.W. Deconstructing Equality-Versus-Difference: or, The Uses of Poststructuralist Theory for Feminism. - In: Herrmann, A. and A. Stewart (eds.). Theorising Feminism. Boulder & San Francisko & Oxford, Westview Press, 1994.
Smith, D. The Everyday World as Problematic: A Feminist Sociology. Boston, Northeastern University Press, 1987.
Walby, S. Theorising Patriarchy. Oxford, Basil Blackwell, 1990.
Walby, S. Methodological and Theoretical Issues in the Comparative Analysis of Gender Relations in Western Europe. -Environment and Planning, vol. 26,1994, 1339-1354.
Watson, P. Eastern Europe's Silent Revolution: Gender. - Sociology, vol. 27,1993, No 3, 471-487.
Watson, P. The Rise of Masculinism in Eastern Europe. -New Left Review, 1993.
Williams, W. The Equality Crisis. - In: Nicholson, L. (ed.). The Second Wave: A Reader in Feminist Theory. London, Routledge, 1997.
Women in Transition. Regional Monitoring Reports, No 6 Flerence, UNICEF, 1999.
Young, I. M. Justice and the Politics of Difference. Princeton, Princeton University Press, 1990.
104
Сподели с приятели: |