Равенството на половете-цели и реалности

Есе
Проблемът за равенството на половете е един от сериозните както в българската,така и в европейската политика.Много от българските жени вече са „отвоювали” мястото си в обществото и все пак процентът им е крайно недостатъчен, за да говорим за равни полове.Истината е,че този проблем все още е нерешен, въпреки заложените в Конституцията права.Въпросът за дискриминацията на половете е обществено явление.Всъщност тя се проявява в обществените взаимоотношения между хората в дадена група.В повечето случаи жената продължава да бъде отхвърляна от „мъжкия свят”, пренебрегвана, често подлагана на физически, психически и сексуален тормоз.Много често жените също не приемат мъжете в своето „пространство”. Може би по-голямата част от човечеството не е „широко скроена” към новостите и промените.За него новото е несигурно, а старото-изпитано.

За съжаление, България е едва на петдесето място от държавите по изследванията за постигане на равенство между половете през тази година.

По заетост жените в България са с 194000 по-малко от мъжете, което показва,че българската жена все още не е постигнала своето положение в обществото наравно с мъжа.

17.5% от жените извън работната среда желаят да се трудят, но не могат поради лични семейни задължения .Този процент е показател, че сред българките продължава да има такива, които загърбват собственото си желание за работа поради проблеми или ангажименти в семейната среда.В някои семейства жената е задължавана да е отдадена изцяло на децата и мъжа си.Времето и` трябва да е заето с децата от тяхното раждане до израстването и утвърждаването им като личности.Тя е отговорна за всяка проява на невъзпитание от сина или дъщеря си.Подчинена и задължена на съпруга си, тя няма времето и решителността да бъде в по-големия свят на другите.

Съществуват и хора, най-често бащи на момичета, които са в затруднено финансово положение.Те продават дъщерите си на зетъове с по-големи „джобове”, без да се допитат за мнението на девицата.Тук младата девойка се проявява като „стока на пазара”, предлагана от собствените си родители. Лично аз не мога да се поставя на мястото и`.

Това са доказателства, че въпреки новото време, в което живеем, старото и изминалото не е „изчезнало” от бита на редките, но съществуващи семейства.

До момента обществото не може да се пребори и с по-ниските(с около 18%) заплати на жените, сравнени с тези на мъжете.Дори и усилията на жената да са равни с тези на мъжа, женският пол се ощетява.Това според мен е поради слабостта и непретенциозността и`.

66% от неплатените семейни работници са жени, което разкрива отношението и на работодателя към служителите по полов признак, въпреки Закона за защита от дискриминация- гл.14,ал.1.Чрез него се нарежда равно възнаграждаване на труда за половете.

Има жени, които сами избират да бъдат „носна кърпичка” на мъжете с цел по-добро финансово положение.Тук пак се прави някакъв избор, който за мен не е правилният,но той е въз основа на външни причини, каквито са парите.

В професиите на хората също се наблюдава неравнопоставеност. Във България професии като детегледачки и медицински помощници са типични само за жените. Докато на Запад съществуват мъже – детегледачки, а в Дания дори и медицински брат. За нашия език това даже е нереално, както и смешно. Обиконовено повечето хора, когато чуват за мъж – фризьор или моден дизайнер си правят извод, който не винаги е правилен за неговите полови предпочитания. Понякога възниква състояние при човека, породено от държанието на околните, той се обърква и не показва истинските си качества.

Различия има и в проявата на романтичното у човека. Женското разбиране за романтиката е материално ценното като изпращане на цветя и картички, съхраняване на спомените – в кутия или албум, сълзи на романтичен филм или слушане на песни и стихове за любовта. У мъжкия пол обаче това най-често го няма. Истинската обич за мъжете е в сърцето. Те не излагат на показ чувствата си, но ги пазят за себе си. Естествено е, че преди всичко е важен характерът на човека. Така че има изключения.

В повечето романтични филми жената е представена като слаб, но много нежен характер. Мъжът е силният, който я защитава от всекого и всичко. Това заляга в сюжета на световноизвестната продукция ,,Титаник’’. В края ни се представя една трогателна саможертва за любовта между двамата герои.

Въпреки многото доказателства за нецялостното и неприключило полово равенство има и примери за хора, които отстояват себе си и са доказвали, че не полът, а качествата им са важни.

По времето на абсолютизма, императрица Екатерина II донася международен успех за своята Русия, като поема риск и получава излаз на Черно море, както и други територии. Тук се демострира решителността и предприемчивостта на жента още през абсолюзтизма.

В миналото на България жената нямала правото да изразява публично мнението си. Първа Елисавета Багряна в стихотворението си ,,Потомка’’, създадено след военните години, е дръзнала да покаже ,,силната жена’’. Тя е един достоен пример за истиснки силен характер, независим от пола.

В изминалото време също е имало достойни и смели жени, но те са били много по-малко от сега, което показва, че все пак има развитие в приемането на равенството между половете и то става реалност.

Днес жените заемат своето място и на ръководните постове. Има такива, които управляват фирми или предприятия. Те са едни реализиращите се бизнес дами, които стабилно и уверено ,,стъпват’’ в бизнес сферата. Нищо не им липсва от професионална гледната точка, а в някои моменти са по-добри и от мъжете, дори. Гордост за България е избирането на евро- комисаря Кристалина Георгиева за „комисар на годината” в Европейския съюз.

Въпреки че върховната власт в държавата ни все още е поверена на мъж, жената има вече своите права и в политиката. Доказателство за това са двайсетте процента жени в парламента, както и една трета част от новите европейски комисари, очакващи се да бъдат от женски пол. В България жените заместник-министри за повече от европейския стандарт, което може само да радва българските жители.

Учителската прфесия е силно фенимизирана, изследванията сочат, че само двайсет процента от учителите са мъже, а останалите – жени. Това показва възпитателската и умсвена дейност на нежния пол. В училището измежду силните ученици преобладават момичетата. Повечето момчета се проявяват като по-мързеливи и нестарателни, тяхната сила са физическите дисциплини.

В типично мъжките професии като инжинери и полицаи жените също се включват , ,,воюват’’ за равното си положение с мъжете и се изравняват с тях.

Според мен в повечето държави ще продължава да съществува поне отчасти делението между половете. Просто жените, в повечето случаи, говорят повече, а понякога и празни думи. Те се интересуват много повече и от външния си вид. Докато мъжете си служат с по-малко лексика и винаги намират тема за разговор – мач, коли и други.

Съществува и друга крайност – тогава, когато се самозабравят с приемането на жената като равна и „потъпкват дамата” у женския пол. Равенстовото на половете не означава пренабрегване на джентълменстово, а просто приемане и уважаване на жената като човек с права от нежен пол. Трябва да се и осъзнава ролята й за продължаването на рода.

Моето становище е, че този проблем е и за държавата и за обществото. Първо, на държавата и` трябва независим орган, който да обхване и да анализира всеки вид неравенство. Второ, обществото трябва да се стреми към модернизация и усъвършенстване. Трябва да го има желанието за по-добро бъдеше и проспериране.Аз като едно петнадесетгодишно момиче вярвам ,че бъдещето ни ще бъде по-различно и по-добро.Надеждата ми е в новото поколение,което израства в обществото ни. Мисля,че още от ранна възраст децата трябва да говорят за равенство във всяка социална група.Много ще е хубаво ако думата „дискриминация” се изличи напълно от речника и от действията ни.Нека да не гледаме на външните признаци и черти на човека, а да прозираме невидимото, това, което е наистина важно, ценно и определящо за понятието „личност” и „истински човек”.

Гергана Маринова Лазарова,

9а клас на

Професионална гимназия

по електроника и енергетика-гр.Банско