Разбирането на Божията трансцедентност

Тема: разбирането на Божията трансцедентност

Изложение на целта: два извода от разбирането за Божията трансцедентност

І. Бог е недоказуем, недостижим

ІІ. Бог е невъобразим, неизобразим

Увод: Скъпи приятели, досега сме имали около 8 срещи с Бог.

Не знам как е при вас, но за себе си мога да кажа, че колкото повече изучавам Бог, толкова повече расте желанието ми да Го познавам повече и повече. От друга страна осъзнавам моята човешка ограниченост и още повече моята ограниченост на човек, който е грешен.

Бог е толкова издигнат, свят и различен, че се чувствам неспособен да мисля за Него.

Блажени Августин пише в книгата си „Изповеди”:

„Господи, Боже мой, колко дълбока е бездната на твоите тайни, и колко далеч от тях са ме отхвърлили последиците от моите прегрешения. Изцели очите ми, за да се радвам на Твоята светлина.”

С тази молитва искам да започнем днешните размишления за Бог.

Миналия път говорихме за Божията ревност.

Днешната среща е с трансцедентния Бог.

Трансцедентен означава отвъд опита, познанието и видимата реалност.

Когато казваме, че Бог е трансцедентен това означава, че той е извън нашите сетива, извън природата и космоса, извън познатия ни свят. Това значи, че Бог е отвъден.

Ето един Библейски текст, който говори за това:

Исая 57:15

„Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,”

Бог е Всевишен, Превъзнесен. Никой не може да Го достигне. Единственият начин да бъдем в Неговото присъствие е Той самият да се сниши, да влезе в нашия свят, защото ние не можем да влезем в Неговия сват.

Бог не може да бъде достигнат, доказан, въобразен.

Ние не можем да Го открием в природата, така както не можем да открием художник в неговото произведение – той е някъде извън него. Можем да открием следите, идеите Му, но не и самия Него.

Бог е далеч над сътворената вселена, много над нея – толкова, че човешката мисъл не може да си Го представи.

Ето как Августин пише за своите търсения на Бога. Той си задава въпроса:

„Кого обичам, когато Бог обичам?”

И се обръща с този въпрос към творението:

„Запитах земята, а тя рече: „Аз не съм” и същото рече всичко, що е в нея. Запитах морето и бездните, и влечугите живи души, и те ми отвърнаха: „Не ние сме Богът твой: над нас търси!” Запитах повеите полъхващи: и рече целият въздух с всички свои обитатели: „Аз не съм Бог”. Запитах небето, слънцето, луната, звездите. „И ние не сме бога, когото ти търсиш” – рекоха те. И рекох аз на всички неща, които стоят олоко портите на плътта ми: „Кажете ми нещо за Бога мой, Който вие не сте, кажете ми нещо за Него!” И викнаха те с глас голям: „Той ни създаде!” Моят въпрос – това беше моето съзерцание, а техният отговор – това беше тяхната красота.”

Ние обичаме да казваме, че Природата е книга, в която четем за Твореца. Да, там разбираме за Неговия стил, могъщество, творчество. Наблюдавайки реда и организираността ние стигаме до извода за Твореца.

Но къде е той, кой е?

Той е отвъд всичко създадено.

Той е различен от творението си.

Разглеждайки тази истина, ще направим два извода:

­І. Бог е недоказуем, недостижим

Исая 57:15

„Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,”

В този стих, се говори за различни Божии атрибути – святост, суверенитет, вечност.

Сега ще обърнем внимание на думите – превъзнесен и високо място.

Те ни внушават идеята, че Бог е недостижим, недоказуем.

Той е отвъд всичко онова, което познаваме и можем да изследваме.

Чрез науката и философията ние можем да стигнем до идеята за Бога. Но самият Той не може да бъде достигнат и обхванат. Той е превъзнесен.

Науката разкрива логиката, последователността, елегантността в природата. В законите, в процесите. Но нищо повече.

Философията борави с доказателства, които са от разума.

Тя изследва, следвайки принципа причина-следствие – битието, морала, съзнанието. Но тя също не може да обхване и обясни Бога.

Безсмислено е да се опитваме да обхванем и обясним Бога. Да докажем Бог значи да Го отречем, да Го направим толкова малък, че той повече не би бил Бог. Бог винаги ще си остане отвъд нашето мислене, сетива, опит...

Августин: стр.65

„А и какво ми помогнаха „Десетте категории” На Аристотел, които ми попаднаха на двадесетгодишна възраст. Не ми ли попречи по-скоро тази книга? (вид, род, положение в пространството и времето). Та нали като приемем, че тези 10 категории обхващат абсолютно всичко съществуващо, стигах по необходимост до извода, че те обхващат и Тебе... Лъжа беше всичко това, което си мислех за Тебе, а не истина, онова беше за моето нещастие, а не основа за моето блаженство.”

Бог е Превъзнесеният, Който живее нависоко и не може да бъде обхванат и доказан, нито чрез опит, нито обяснен чрез разума .

Ние трябва да признаем нашия духовен и интелектуален банкрут, когато мислим за Него.

„¹⁸ Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила. ¹⁹ Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля". ²⁰ Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? ²¹ Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.”

Човек със своята мъдрост не може да познае Бога.

Исая 45:15

„Наистина Ти си Бог, Който се криеш, Боже Израилев, Спасителю”

Той сякаш се крие.

Ето защо е необходимо откровение.

Исус каза:

Матей 11:25-27

„²⁵ В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. ²⁶ Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. ²⁷ Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.”

Тук ни е посочено условието за Божието откровение – смирение.

Хората, които разчитат на своята мъдрост и способности, са далеч от това знание.

Това е засегнато също и в

Исая 57:15

„Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,”

Наистина ние можем да изучаваме Бога, но можем да черпим единствено от Неговото откровение. Извън онова, което Библията казва, няма знание за Твореца. И още нещо пътят за познаване на Бог е вярата:

Евреи 11:6

„⁶ А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.”

Никакъв друг начин за Богопознание не съществува.

Що се отнася до Бога няма доказателства.

Има две неща – откровение и вяра.

Павел пише:

„¹⁸ Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър. ¹⁹ Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им"; ²⁰ и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни".”

Другият извод, до който ни довежда истината за Божията транцедентност, това, че Бог е отвъден, извън пределите на нашия ум, опит, сетива, е че Той:

ІІ. Бог е невъобразим

Ние не само, че не сме способни да докажем Бог, но също така не сме способни да си Го представим.

Ето какво пита Бог хората, които са се опитвали да го представят в някаква физическа материална форма:

Исая 40:18

„И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?”

„⁵ На кого ще Ме оприличите, и с кого ще Ме сравните и съпоставите, Та да бъдем подобни?

Бог няма аналог в този свят. Нищо не може да се сравни с Бога.

Познати са хиляди изображения на божества, на които са се кланяли хората в миналото и днес.

Но нито едно от тях не може да представи образ, който да се доближава до Истинския Бог.

„¹⁰ Фараон каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог.”

„¹⁴ Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.”

Идеята е, че Бог е уникален, но също така и несравним.

Сатана се опита да покаже, че египетските богове могат да се сравнят с Йехова, като правят същите знамение.

Давид възкликва в

„Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито има дела подобни на Твоите.”

Ако се опитаме да търсим аналог с други божества, ще сбъркаме.

Ако търсим прилика между Бог и човек, също това не може да ни послужи да си изградим представа за Божеството. Въпреки, че сме създадени по Божий образ и подобие, човек не може да служи за основа, на която да се правят аналогии с Бог. Има огромна разлика между нас и Него.

„Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. ⁹ Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, И Моите помисли от вашите помисли.”

Да си представим, че ако между един херувим и една амеба има пропаст, огромна разлика, още по-милиони, милиарди пъти, несравнимо по-голяма е разликата между Бог и човека.

Ето защо Бог забранява поклонението на идоли:

„Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята;”

В 4 глава дава и основанието за това:

Второзаконие 4:15-18, 23

„¹⁵ Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), ¹⁶ да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, ¹⁷ подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, ¹⁸ подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята

Дори мислените образи за Бога са неоснователни и могат да бъдат опасни.

Но защо е толкова страшно въобразяването и изобразяването на Бог?

Ето две основания за това:

„Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.”

Изобразявайки Бог ние скриваме Неговата истинска зад някакво творение.

Колкото и велико да е изобразен Бог, Той е обезславен.

В миналото боговете са били изобразявани страшни, за да всяват респект, за да бъдат величествени.

Божието величие е опозорено от изображението.

Поклонението и хвалението са поднася на един идол вместо на живия Бог.

Човешките представи, колкото и велики да са, позорят Бога, правят Го твърде малък, ограничават Го.

2. Заблуда и аморал

Ние видяхме какво пише Павел за опита да докажем Бог чрез нашата мъдрост и интелект – това води до глупост и безумие.

А опитът да изобразим Бога и да служим и да се покланяме на един образ, бил той буквален или въображаем, води до заблуда и аморал.

Римляни 1:22,23-32

„²² Като се представяха за мъдри, те глупееха, ²³ и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини. ²⁴ Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях,- ²⁵ те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. ²⁶ Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. ²⁷ Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. ²⁸ И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично, ²⁹ изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; ³⁰ шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, ³¹ безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви; ³² които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тия, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват ония, които ги вършат.”

Ето хора, на които Бог се е открил, но те са искали да имат свои собствени представи. Последиците от това са пълна деградация.

Защо се получава така? След малко ще дискутираме.

Така вътре в нас съществува едно напрежение – жажда за богопознание, но и сдържаност – за да не отидем отвъд онова, което сам ни е разкрил за Себе Си.

Това, което ни остава е да черпим от Неговото откровение.

И да вървим в пътя на вярата – най-сигурният и единственият, по който можем да достигнем до Бог.

„⁶ Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила. ⁷ Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе. ⁸ Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението им; то е само дърво. ⁹ Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир, Изделие на художник и на златарски ръце,- Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора. ¹⁰ Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар;”

Ако помним истината, че Бог е отвъден, невъобразим – една дълбока тайна за нас, тогава душите ни ще са пропити от свят страх. Ще отдаваме славата, която Му е дължима, единствено на Него и на никой друг.
Въпроси за дискусия:

1. Избройте някои доказателства за съществуването на Бог. Какво мислите за тях? До колко са доказателства? До колко може да има доказателства за Бог?

2. Може ли Бог да бъде изследван, наблюдаван? Как?

3. Липсата на доказателства за Бог не прави ли трудно проповядването на евангелието?

4. Как можем да вярваме в Бог без да можем да си Го представим?

5. Приемливо ли е, според вас, да имаме някакви представи, картини за Бог?

6. Защо човешките представи и изображения на Бог и поклонението на тях водят до морална деградация?

7. Как Исус Христос компенсира липсата на някаква конкретна представа за Бог?