Разговори на ученици с мъдреци ю лу



Дата01.06.2018
Размер274.59 Kb.
#69894
РАЗГОВОРИ НА УЧЕНИЦИ С МЪДРЕЦИ

Ю Лу

Превод от китайски Станчо Станев


Богатата философска традиция на Будизма го превръща в мощен фактор за културното развитие на страните от Далечният Изток. Като учение той се разпространява в два основни клона — Хинаяна (Малка колесница) и Махаяна (Голяма колесница). Махаяна прониква в Китай през I—II век и започва да се приспособява към духовните традиции на китайското общество. Много от будистките принципи и норми били китаизирани и приспособени. Така се е създала будистката езотерична секта Чан (яп. Дзен). Според легендата тя била основана от индийският будистки монах Бодхидхарма. Той пристигнал в Китай в началото на VI век за да разпространява будизма. Названието Чан означава съзерцание, медитация, които били в основата на постигането на Просветление.

Един от най-интересните и своеобразни феномени в традициите на Чан Будизма са "гунан" (яп. "коан"). В своето развитие будизма си е създал сложна система от различни методи за стимулиране на съзнанието на учениците към внезапно прозрение. Чрез "гунан" учителите активизирали умствената им дейност за разрешаването на различни парадоксални задачи и тестове, разбирали нивото в развитието и философската подготовка на ученика и възможностите му за продължаване на обучението. Често пъти смисълът на "гунан" бил извън нормалната човешка логика. Те предполагали интуитивно възприемане на скритият дълбоко смисъл и били начален мотив за търсене на истината и постигане на Просветление.

Така постепенно думите преставали да се възприемат като понятие, а като знак и преставали да се противопоставят на просветленото съзнание. "Гунан" постепенно разрушавали мисловните стереотипи и подтиквали съзнанието към интуитивно възприемане на действителността. Просветленото съзнание е освободено от всякакви логически разсъждения и мисловни постановки.

Думата "гунан" е съставена от два йероглифа — "гун" (публичен) и "ан" (отчет), тоест тя означава "публичен отчет". Обикновено "гунан" били малки текстове, съдържащи въпроси, изказвания и диалози с енигматичен характер, които поставяли на изпитание съзнанието на учениците по Чан. Чрез "гупан" те трябнало да преживеят отново ситуацията, за да осъзнаят смисълът, скрит в него и да постигнат просветление. "Гунан" обикновено се използвали само в общуването между Учител и ученик и затова именно имали формата на диалог.

Като носител на традициите на Чан (Дзен) "Гунан" са изключително популярни. Те са носители на закодираната в тях мъдрост и са много ценни за търсещите Просветление. От своя страна те изискват много познания за източния начин на мислене и интуитивно съзнание.
ПОДБРАНИ ГУНАНИ
КОЙ, КАКВО НОСИ?

Двама монаси вървели през гората, прибирайки се към манастира. Стигнали до една река, през която трябвало да преминат. На брега стояло хубаво момиче, облечено в скъпа копринена рокля. То не смеело да пресече придошлата река.

Единият монах вдигнал момичето на ръце и го пренесъл на другия бряг. След това те продължили към манастира без да си проговорят до вечерта. Когато се прибрали в манастира другият монах не се сдържал и казал:

— Нали знаеш, че монасите не трябва да се доближават до момичета? Ти защо направи това днес?

— Братко мой — отговорил първият монах — аз оставих онова момиче до реката, а ти още го носиш със себе си.


ГОЛЯМАТА ВЪЛНА

Имало на Изток един боец, който притежавал огромна сила и добре владеел бойното изкуство. Насаме гой побеждавал учителя си, а в залата го побеждавали дори и по-младите ученици. Той определено имал проблем и отишъл за съвет при един учител по Чан, живеещ в храм в скалите над морето.

Учителят го изслушал внимателно и му казал:

— Твоето име е Голямата вълна. Остани тук в храма и се вслушай внимателно в морската вълна. Забрави, че си боец. Представи си, че тази вълна си ти, че помиташ всичко пред себе си. Опитай се да се слееш с нея и да усетиш силата и.

Голямата вълна седнал на скалите над морето и се съсредоточил върху голямата вълна, която се блъска и залива непрекъснато морският бряг със страхотна сила. В началото той често се разсейвал, но постепенно мисълта за вълната изцяло превзела съзнанието му. С напредването на нощта тя ставала все по-голяма, по-силна и по-мощна. Тя съборила статуята на Буда и я отнесла в морето заедно с вазите. До сутринта целият храм бил залят от вода. Само Голямата вълна стоял неподвижно на брега на скалите и лека усмивка озарявала лицето му.

През този ден той успял да победи всичките си противници и никой повече не успял да стори това.
НОВИТЕ ДРЕХИ

Имало един голям Учител-майстор на бойното изкуство, който бил наставник на императора. Той обаче винаги носел стари, дрипави дрехи, държал къщата си постоянно отворена и раздавал всичко, което имал, на бедните.

Веднъж императорът го повикал при себе си, дал му няколко златни монети и му казал:

— Иди и си купи нови дрехи, сине мой.

Учителят поблагодарил и се отдалечил, но на следващият ден отново се явил в същите дрехи.

— Къде са новите ги дрехи? — запитал изненадано императорът.

— Купих ги, — отвърнал Учителят — но ги дадох на други деца на Ваше Величество, които не са така богати, като мен.

Императорът помислил малко, помълчал и се усмихнал.
СЛЕПЕЦЪТ И ФЕНЕРЪТ

Когато събеседвал с учениците си един Учител по Чан често разказвал следния случай:

"Един слепец бил на гости у свой приятел. Станало късно и гой решил да си тръгва.

— Би ли ми услужил с един фенер? — запитал той приятелят си.

— Защо ти е фенер — попитал приятелят му. — Да не би да виждаш по-добре с него?

— Надявам се другите да ме виждат и да не се блъскат п мен — отвърнал слепецът.

Домакинът дал на госта си фенер от хартия с бамбукови пръчки и свещ вътре. Слепецът тръгнал с фенера, но още след няколко метра някой се блъснал в него. Той много се ядосал на това и извикал гневно:

— Защо не гледаш къде вървиш? — извикал той. — Не виждаш ли фенера?

— А ти защо не запалил свещта на фенера си? — попитал другият."


ЗАКЪСНЯЛ ЗА ВКЪЩИ

Един ученик често посещавал вечер Учителят по Чан будизъм от близкият манастир. Той му задавал различни въпроси и слушал отговорите му. Една вечер той се увлякъл повече и станало доста късно. Въпреки всичко той продължавал да пита.

Най-после той решил да си тръгне и погледнал през прозореца.

— Учителю, навън е много тъмно — казал разтревожено той.

— Ето, вземи тази свещ — казал Учителят и му запалил свещта. Ученикът посегнал да я вземе, но Учителят се навел и я духнал.


ПЪЛНА ЧАША

Веднъж при един Учител дошъл един човек , за да го нита за учението Чан. Вместо да слуша Учителят, обаче, гой непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания. След известно време Учителят му поднесъл чай. Продължил да налива чая дори и след напълването на чашата му. Чаят започнал да прелива от чашата. Накрая гостът не издържал и извикал:

- Не виждате ли, че чашата е пълна до горе? - попитал той. -Не може да поеме повече.

- Точно така - отвърнал Учителят и спрял най-после да нали­ва. - Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението Чан, като не ми предлагаш празна чаша?


ПРАЗНОТО СЪЗНАНИЕ

Веднъж един самонадеян ученик запитал Учителя си по Чан:

— Учителю, Вие ни учите, че трябва да опразним съзнанието си. Аз вече нямам нищо в съзнанието си. Сега какво трябва да направя?

— Изхвърли го! — казал Учителят.

— Но аз нямам нищо в съзнанието си. Как мога да го изхвърля?


  • Щом не можеш да го изхвърлиш, изнеси го, изпъди го, опразни го, само не стой тук пред мен без нищо в съзнанието си!



АД И РАЙ

Един известен войн отишъл при един Учителя по Чан и го запитал:

— Учителю, кажете ми съществуват ли наистина адът и раят?

— Кой си ти? — попитал го Учителят.

— Аз съм воин от личната гвардия на великият император.

— Глупости! — отвърнал му Учителят. — Та кой император би държал такъв като тебе? Приличаш ми на просяк.

При тези думи воинът се разгневил и задрънкал с меча си.

— Аха! — рекъл Учителят. — Имаш меч! Сигурно е твърде тъп за да ми отреже главата.

При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча си от капията и тръгнал към Учителя.

— Сега вече научи половината от отговора! Ти току що отвори вратите на ада! — отвърнал Учителят.

Войнът се сепнал, отдръпнал се, прибрал меча си в капията и се поклонил на Учителят.

— А сега вече научи и другата половина от отговора, защото току що отвори вратите на рая — казал Учителят.
ДОКАТО ВЪРВЯТ

Заръчали на един ученик да отиде до един далечен манастир. Той реши, че това ще забави обучените му с няколко месеца и много се разстроил. По тази причина той помолил своя приятел и по-напреднал ученик:

— Моля те, ела с мен. Има толкова много неща, които още не знам и трябва да уча. Ако сме заедно ще можем да говорим за тях и да се уча докато вървим.

— Добре, — отвърнал по-напредналият ученик. — Нямам нищо против, но нека те попитам нещо: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, ще бъде ли утеха за теб това, че аз крача с бърза крачка? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


ЧУЖДАТА ГНЕВЛИВОСТ

Един ученик отишъл при своят Учител по Чан и го помолил:

— Учителю, помогни ми да се избавя от своята гневливост -казал той.

— Покажи ми тая твоя гневливост — отвърнал Учителят. -Сигурно е много интересна?

— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа -отговорил ученикът.

— Добре тогава — казал Учителят. — Донеси я, когато я имаш.

— Но аз не мога да я донеса точно когато я имам — възразил ученикът. — Сигурно ще изчезне, докато я нося.

— Тогава, тази гневливост не е част от истинското ти аз. Това означава, че тя идва от вън. Предлагам ти, всеки път когато влезе в тебе, да се биеш с пръчка, докато тя те напусне.


ДА ЧУЕШ ПЛЯСКАНЕ С ЕДНА

Имало веднъж едно малко момче, което било послушник в един храм. То много искало Учителят да му зададе един гунан за размишление, като на по-големите ученици. Веднъж Учителят го повикал при себе си и му казал:

— Покажи ми звукът от пляскането с две ръце.

Ученикът плеснал с ръце и погледнал въпросително Учителя.

— Добре — рекъл той. — А сега ми покажи звукът от пляскането с една ръка.

Ученикът помълчал малко, поклонил се и се оттеглил за да обмисли всичко отново. Много пъти след това той ходил при Учителя и възпроизвеждал пред него различни звуци. Най;накрая го озарило Просветлението и отишъл при Учителя. Поклонил се почтително пред него и казал:

— Учителю, чух звук без звук.
ДОШЛО Й ВРЕМЕТО

Един известен Учител по Чан се славел със своята мъдрост още, като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своят Учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да направи чул, че Учителят идва и бързо скрил парченцата под дрехата си.

— Учителю, — запитал той, — защо нещата умират?

— Естествено е нещата да умират, когато им дойде времето Всеки човек и всяко нещо идва и си отива.

— Учителю, — рекъл малкият ученик, показвайки парчетата — дошло е време на твоята чаша да си отиде.
КОЙТО БЪРЗА

Един ученик отишъл при известен Учител по Чан и бойно изкуство с желанието да стане голям майстор.

— Учителю, — запитал гой. — Колко време ще ми трябва, за да стана майстор, ако остана при Вас като слуга и бъда с Вас всяка минута?

— Десет години — отговорил Учителят.

— А ако работя двойно по-усърдно, колко време ще ми е нужно?

— Тридесет години! — отговорил Учителят.

— Но, Учителю, как така? Нека Ви обясня: ще работя безспир и никакви трудности няма да ме спрат. Колко време ще ми е нужно тогава?

— Седемдесет години! — отсякъл Учителят. — Обикновено когато ученикът бърза толкова, той учи бавно.


ОТВЪД ПЛАНИНАТА

Един Учител по Чан живеел в планината, като отшелник.

Веднъж го посетил един ученик и го запитал:

— Учителю, къде е пътят?

— Колко хубава е планината — отговорил Учителят, гледайки величествения пейзаж.

— Не Ви питам за планината, а за пътя — реагирал ученикът.

— Докато не минеш отвъд планината, синко, пътят няма да се разкрие пред теб — отвърнал Учителят и продължил да рее -поглед из планината.


ПЪТЯТ Е ПРЕД ОЧИТЕ

Един монах отишъл при Учителя си и го запитал:

— Как да намеря Пътя?

— Та той е пред очите ти — отвърнал Учителят.

— Но аз не го виждам — учудил се ученика.

— Ти не го виждаш, защото мислиш само за себе си.

— А Вие виждате ли го, Учителю? — попитал ученикът.

— Няма да ги виждаш, докато разсъждаваш така, "аз не виждам", "ти виждаш" и.т.н.

— Значи Пътят може да се види, само когато няма нито "аз", нито "ти"? — опитал се да разсъждава ученикът.

— Когато няма нито "аз", нито "ти", кой тогава е този, който иска да види Пътя? — отвърнал спокойно Учителят.
ТЕЖЕСТТА НА ПОЗНАНИЕТО

Настоятелят на един Чански манастир избрал за свой наследник най-старателният монах Гуан. Дал му робата и паницата си и му заповядал през нощта да напусне манастира тайно за да не му направят нещо завистниците. На сутринта най-упоритият от тях го настигнал и започнал да дърпа паницата и робата от ръцете му. Гуан ги сложил на един камък край пътя с думите:

— Това са само предмети, символи. Ако толкова много ги желаеш, моля те вземи ги.

Монахът ги сграбчил, но не успял да ги повдигне, защото били станали тежки като планина.

— Прости ми, — помолил той монаха — аз всъщност желая познанието, а не предметите. Ще ме учиш ли?
ВЕРНИЯТ ПЪТ

Един ученик попитал Учителят си за Пътя:

— Учителю, кой е верният Път?

— Всекидневният път е верният Път — отвърнал Учителя.

— Мога ли да го науча? — попитал ученикът.

— Колкото повече го учиш, толкова повече се отдалечаваш от него — отвърнал Учителят.

— Но как тогава ще го изуча? — учудил се ученикът.

Учителят въздъхнал и отвърнал:

— Пътят не е сред видимите, нито сред невидимите неща.Той не спада нито към познатите, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, просто се разтвори из цялото небе.
ИСТИНАТА БЕЗ ДУМИ И БЕЗ МЪЛЧАНИЕ

Един монах изпаднал в размисъл за същността на Пътя и Истината. Отишъл при Учителя и го запитал:

— Учителю, Вие казвате, че Истината може да се изрази без думи и без мълчание. Как става това?

Учителят се усмихнал и отговорил:

— Когато бях момче, напролет в Южен Китай, ах, как пееха птиците в цъфналите дървеса!
МАЛКИ ЧУДЕСА

Един ученик бил скоро дошъл от друга школа и често хвалел своя Учител. Веднъж той направил това пред сегашният си Учител.

— Моят Учител заставаше на единия бряг на реката с четка за писане в ръка, а ученикът му заставаше с лист хартия на другия бряг. Така той можеше да изписва от разстояние йероглифи върху листа. Вие можете ли Учителю да извършите такова голямо чудо?

— Не — казал Учителят. — Аз умея да правя само малки чудеса. Когато съм гладен — ям, когато съм жаден — пия, а когато съм обиден — прощавам.


СЪНЯТ НА УЧИТЕЛЯ

Учителят разказва на учениците си за един свой сън: — Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда, която пърха с крилца насам—натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се осъзнавах като човек. Изведнъж се събудих и усетих, че май отново съм човек, че съм аз. Но, кой бях аз всъщност? Вече не бях сигурен дали съм човек, сънувал че е пеперуда или съм пеперуда, която сънува че е човек.


УЧИТЕЛЯТ И ЛИ

Един ден Учителят извикал един от учениците при себе си:

— Ли!

— Да! — отговорил ученикът.



— Ли! — извикал отново Учителят. ;

— Да! — отвърнал отново ученикът.

— Ли! — извикал трети път Учителят.

— Да! — отново отвърнал ученикът.

— Извини ме, — казал Учителят — че толкова пъти виках името ти. Но, всъщност, ти трябваше да ми се извиниш.
САМОНАДЕЯНИЯТ И ПУСТОТАТА

Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува.

Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани.

— Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това.


"МЪРТВИЯТ" ЧЖАН

Чжан бил обикновено момче, което решило да изучава Чан будизъм. Веднъж то отишло при един Учител по Чан и той му поставил следната задача — гунан за размисъл:

— Какъв е звукът от плясъкът на една ръка?

Чжан се върнал след няколко дни, но не бил намерил отговорът.

— Махни се! — скарал му се Учителят. — Ти не се стараеш достатъчно. Все още мислиш за пари, храна и удоволствия. По-добре да беше умрял. Тогава може би щеше да научиш отговора.

След още няколко дни Чжан отново се появил. Когато Учителят го задал пак същия въпрос, той се хванал за сърцето, изохкал и се проснал на земята.

— Добре — казал Учителят. — Ти послуша съвета ми и умря. Но какво стана със звука?

— Все още не съм отгатнал — отвърнал ученикът надигайки глава.

— Мъртвите не говорят — скарал му се Учителят. — Стани и излез от тук


УЧЕНИЦИТЕ ОТ СЕВЕРНИЯ И ЮЖНИЯ ХРАМ

В един град имало два съседни Чан будистки храма — Северен и Южен. Учителите всеки ден изпращали по един млад и умен ученик, за да изпълнява различни поръчки. Един ден момчето от Северния храм отивало за зеленчуци. Срещнало го момчето от Южния храм и го попитало:

— Къде отиваш?

— Където ме отведат краката — отговорил ученикът от Северния храм.

Като чуло отговора момчето от Южния храм млъкнало и като се върнало, разказало случката на своя Учител и той го посъветвал следното:

— Когато утре го срещнеш, му задай същия въпрос. Той ще ти даде същия отговор и ти тогава му кажи: "ами, ако нямаше крака, тогава къде би отишъл?" и това ще го постави на мястото му.

На другия ден двете момчета отново се срещнали и момчето от Южния храм попитало:

— Къде отиваш?

— Накъдето ме духне вятърът — отговорило момчето от Северния храм.

Момчето от Южния храм отново млъкнало и не можало да отговори нищо. Отишло и отново се посъветвало с Учителят си.

— Е, добре — казал Учителят, — тогава утре го попитай: "ами, ако нямаше вятър?".

Двете момчета отново се срещнали на другия ден. Момчето от Южния храм смело попитало другото момче с надеждата най-после да го наддума:

— Къде отиваш?

— Да купя зеленчуци! — не закъсняло с отговора си другото момче.
ПОДАРЕНИТЕ ПАРИ

Учителят Гуан седял в домът си и четял сутри. Изведнъж в стаята влязъл крадец и заплашвайки го с нож поискал парите му.

— Ей там са, в кутията — отвърнал спокойно Учителят и продължил да чете.

Когато крадецът си тръгвал, Учителят Гуан му предложил:

— Остави ми малко за данъците, че утре ще минават да ги събират.

Крадецът върнал част от парите в кутията и пак се насочил към вратата.

— Не благодариш ли, когато ти правят подарък? — попитал го отново Учителят Гуан.

Крадецът му благодарил и излязъл.

След няколко дни той бил заловен и заедно с другото признал, че е обрал и Учителят Гуан. Учителят обаче не пожелал да свидетелства срещу него.

— Подарих му малко пари — казал Учителят — и той ми благодари. Това е всичко.

Крадецът излежал наказанието си в затвора и рогато излязъл отишъл отново при Учителя и му се поклонил с думите:

— Ще ми станете ли учител?
ПОРЯДЪЧНОТО ПОЖЕЛАНИЕ

Един богат търговец помолил Учителят Гуан да му напише някое мъдро пожелание, което да пази благополучието и щастието на дома му. Учителят Гуан взел четката и написал:

"Дядото умира,

бащата умира,

синът умира."

Като го прочел, търговецът скочил разгневен:

— Какво е това? Що за злокобно предсказание пишете за семейството ми?

— Това не е злокобно предсказание, — отвърнал Учителят Гуан — а пожелание за най-добро бъдеще. Ако твоят син умре преди тебе, това силно ще те разстрои. Ако твоят внук умре преди синът ти, ще се разбие сърцето ти. Пожелавам ти, всеки мъж в твоето семейство да стане дядо и никой син да не умира преди баща си. Какво по-истинско щастие може да желае едно семейство от живот и смърт в този порядък?
ЛУНА ЗА КРАДЕЦА

Учителят Чън живеел в бедна колиба в планината. През една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец. Той естествено нищо не могъл да открадне, защото Учителят Чън бил отшелник и нищо не притежавал.

— Клети приятелю, — казал той на крадеца — изминал си толкова дълъг път, а нищо не намери. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!

При тези думи Той се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.

— Клетникът — казал голият Чън след отиващия си крадец. — Да можех да му подаря тази чудесна луна!


МОНАСИТЕ И ЗНАМЕТО

През един ветровит ден двама монаси спорели в двора на храма по въпроса, защо знамето се вее. Първият монах рекъл:

— Аз твърдя, че се движи знамето, а не вятърът.

— Аз пък си мисля, че се движи вятърът, а не знамето — възразил веднага вторият монах.

През това време покрай тях преминал трети монах и включвайки се в разговора им казал:

— Вятърът не се движи и знамето не се движи. Мисълта ви се движи.
ДВАМАТА УЧИТЕЛИ

Живели наблизо двама известни Учители. Те били твърде различни по характер. Единият стриктно спазвал всички заповеди на Буда, не пиел възбуждащи напитки и не ядял след 11 часа сутринта; а другият никога не съблюдавал заповедите, ядял, спял и пиел когато си поиска.

Веднъж стриктният Учител посетил другия, а той в това време пиел вино, въпреки че будистите не трябвало да вкусват дори и капка.

— Здравей братко — казал пийналият Учител. — Не искаш ли да пийнеш с мен?

— Аз никога не пия — важно казал стриктният Учител.

— Който не пие, той даже не е човек — заключил дълбокомислено пийналият.

— Нима не ме смяташ за човек, само защото не пия тази отрова — възкликнал гневно стриктният Учител. -- Ако аз не съм човек, то тогава какъв съм, според теб?

— Буда! — отговорил подпийналият Учител.
МАЛКИЯТ Л И

Учителят по Чан в един храм се наричал Гуан. Той имал един малък ученик на име Ли, който бил на 12 години. Ли виждал как всяка вечер монасите идвали при Учителя за персонално обучение и наставления. Той им задавал и различни "гунани" за да освободи умът им от заблуждение.

На Ли много му се искало и той да получи такива наставления, но все му казвали, че още е твърде млад. Ли много настоявал и Учителят Гуан накрая склонил. Вечерта в определеното време Ли ударил гонга пред стаята на Учителя, за да съобщи за пристигането си. Поклонил се три пъти пред стаята на Учителя, в знак на уважение и влязъл, присядайки в почтително мълчание. Учителят Гуан най-после обърнал очи към него: — Ти може би си чувал плясъка от две ръце, когато се ударят една в друга? Покажи ми сега плясък с една ръка.

Ли се поклонил на Учителя и се прибрал в стаята си, за да медитира върху проблема. В този момент дочул от прозореца музика на гейши. Той се замислил над това и на следващата вечер изсвирил тази музика пред Учителят, на въпроса му за плясъка от една ръка. Не, не — казал Учителят — това не е шумът от плясъка на една ръка. Ти нищо не си разбрал.

За да не му пречи музиката, Ли отишъл още по-надалече, на едно спокойно място. Там той отново се потопил в медитация за това, какъв може да бъде този звук.

— Сетих се — извикал той, дочувайки шумът от капеща вода. Учителят обаче отново не одобрил новата му идея. Ли си отишъл за да опитва отново. Така той чул шум на вятър, вик на сова и други, но и тези звуци били отхвърлени. Повече от 10 пъти Ли ходил при Учителя с различни предложения, но те все били неправилни.

Веднъж малкият Ли достигнал пълна и дълбока медитация и излязъл извън пределите на звуците.

— Не можех повече, да ходя и да ги събирам — обяснил той на Учителя на другия ден. — Ето защо достигнах до беззвучен звук.

Така, той успял да открие звукът от плясъка на една ръка.
В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

При един Учител дошъл нов ученик. Той му поставил един "гунан" за размисъл:

— Чуй звукът от плясъкът с една ръка.

Ученикът останал в манастира три години, но така и не могъл да премине това изпитание. Една вечер той отишъл при Учителя и му казал отчаяно:

— Аз трябва да се върна в къщи потънал в срам и смут, защото не успях да реша задачата Ви.

— Почакай още една седмица и медитирай непрекъснато — успокоил го Учителят.

Просветлението, обаче, така и не дошло при него.

— Опитай още седмица — посъветвал го Учителят отново. След седмица това се повторило още веднъж и отново безуспешно. Отчаян, ученикът започнал да моли да бъде освободен най—после, но Учителят го заставил за още петдневна медитация. Отново нямало никакъв резултат. Накрая Учителят казал:

— Медитирай още три дни и ако пак нищо не се получи, по-добре се убий.

На втория ден ученикът станал просветлен.
РАЗГОВОР С РЪЦЕ

Всеки странстващ Чан будистки монах можел да се установи в даден храм при условие, че победи в словесен двубой тези, които живеят в храма. Ако не успее, трябва да напусне храма.

В един храм живеели двама братя монаси. По-големият брат се учел добре, а по-младият бил глупав, а освен това и едноок. Веднъж в храма пристигнал един странстващ монах и решил да се засели. По тази причина, според обичая той решил да побеседва за възвишеното учение с местните монаси.

По-големият брат бил много изморен от целодневните занятия и изпратил за разговора по-младия си брат:

— Иди и проведи разговора в мълчание — посъветвал той брат си.

Странстващият монах и по-малкият брат отишли до светините и седнали. След известно време гостът отишъл при по-големият брат и му казал:

— Твоят малък брат е чудесно момче. Той ме победи.

— Разкажи ми моля ти се разговорът ви — полюбопитствал баткото.

— Отначало — започнал странникът — аз повдигнах един пръст, символизирайки просветленият Буда. Тогава брат ти повдигна два пръста, символизирайки Буда и учението му. Аз пък повдигнах три пръста, символизирайки Буда, учението му и неговите последователи, живеещи хармоничен живот. Тогава твоят брат ме трясна в лицето със свит юмрук, показвайки ми, че и трите са произлезли от едно място. Така гой ме победи и вече нямам право да оставам тук. При тези думи странстващият монах си тръгнал.

— Къде е този човек — извикал малкият брат, приближавайки се към големия.

— Разбрах от него, че си го победил в спора — посрещнал го големия брат. — Разкажи ми за какво спорихте?

— Ами, гледа ме, гледа ме и ми показа един пръст, намеквайки ми, че имам само едно око. Но тъй като той е странник, реших да бъда вежлив с него и му показах два пръста, поздравявайки го с това, че той има две очи. Тогава този грубиян ми показа три пръста, намеквайки отново, че двамата заедно имаме три очи. Аз се вбесих и го праснах с юмрук в лицето, а той избяга. Така разговорът приключи.


ДРЕМЕЩИЯТ УЧИТЕЛ

Един Учител обикновено дремел всеки ден по обяд. Веднъж децата-монаси го питали защо прави така, а той им отговорил:

— Така аз всеки ден ходя в страната на мечтите. Там се срещам със старите мъдреци, както е правил Конфуций.

Веднъж през деня било много топло и децата-монаси задрямали. Когато Учителят ги видял им се скарал за това, което са сторили.

— Учителю, ние бяхме в страната на мечтите, за да се срещнем със старите мъдреци, както е правил Конфуций — обяснили те с усмивка.

— И какво ви казаха мъдреците? — запитал Учителят.

— Когато ги срещнахме, ние ги попитахме дали идва тук всеки ден нашият Учител. Те ни отговориха, че никога не са виждали този човек.
ДОБРО И ЗЛО

Един известен Учител провеждал всяка неделя занятия по медитация. За тази цел пристигали ученици от различни краища на Китай. Веднъж при едно такова събиране хванали ученик-крадец. Съобщили за това на Учителя, но той не направил нищо по въпроса.

По-късно крадецът отново бил хванат да краде, но Учителят отново не направил нищо. Учениците много се ядосали и написали официална молба да се изгони крадеца. В противен случай те щели да напуснат всички заедно.

Учителят прочел молбата, събрал учениците и им казал:

— Вие, премъдри братя, знаете много добре, кое е добро и кое е зло. Вие можете да отидете да се учите, където си поискате. Този ваш заблуден брат, обаче, не може да различи доброто от злото. Кой ще го научи на това, освен мен? Той ще си остане тук, дори и всички вие да си отидете.

Сълзи потекли по лицето на крадеца и всичките му желания да краде изчезнали.


ПРОСВЕТЛЕНИЕТО

При един известен Учител по Чан будизъм дошъл един 50 годишен търсач на просветление с голямо самочувствие. Без да губи време, той запитал Учителя:

— Изучавал съм, още когато бях малък, че тревата и дърветата също могат да станат просветени. На мен това ми изглежда странно, не мога да го разбера.

— Няма смисъл да обсъждаме, дали дърветата и тревата могат да станат просветени. Въпросът е, как ти самият да станеш просветен. Мислил ли си някога върху това?

— Аз никога не съм мислил за това — възкликнал старецът.

— Тогава иди и помисли — завършил Учителят.


НА ТОЧНОТО МЯСТО

Един майстор на чаената церемония решил да закачи на една колона кошничка с цветя. Той помолил своя калфа да окачи кошничката и го насочвал накъде да мръдне кошничката. Той го карал да я придвижва ту нагоре, ту надолу, вляво, вдясно и.т.н. Процедурата била доста дълга и приключила едва, когато той намерил точното място.

— Ето сега е на точното си място — казал Учителят доволно.

Ученикът решил да го провери, отбелязал мястото незабелязано и казал, че го е загубил. Цялата процедура се повторила отново и насочването завършило на същото място. Така Учителят потвърдил изключителното си чувство за хармония и естетика.


УРОДЛИВИЯТ БУДА

Една монахиня, търсеща просветление си изработила собствена фигурка на Буда и го покрила със злато. Носела ю постоянно със себе си.

Минали години и тя все още продължавала да го носи със себе си. Веднъж тя се преместила да живее в друг храм. Там имало много фигурки на Буда, като всяка от тях била светиня. Монахинята запалвала ароматни пръчици пред своя Буда, но я дразнела мисълта, че уханията достигали и до другите фигурки на Буда. За да избегне това, тя направила тръбичка, благодарение на която димът отивал само при нейната фигурка.

Монахинята била много доволна, но вследствие на това носът на нейния Златен Буда почернял и той станал доста уродлив.


БОЙНИЯТ ПЕТЕЛ

Специалистът по обучение на бойни петли Цзъ Синцзъ

обучавал бойния петел на чжъуският цар Сюанюан. След десет дни царят попитал:

— Готов ли е петелът ми за бой?

— Още не, Ваше величество. Все още е самонадеян и се перчи. След още десет дни царят пак задал същият въпрос.

— Засега още не — отговорил обучителят. — Все още се хвърля върху всяка сянка и се отзовава на всеки шум.

Минали нови десет дни и царят отново попитал за петела си.

— Все още не е. Погледът му все още е изпълнен с ненавист, а силата му блика неудържимо.

Същият въпрос задал царят и след още десет дни.

— Вече, почти е готов — отвърнал Цзъ Синцзъ. — Няма да се разтревожи, дори и ако чуе друг петел. Погледнете го, сякаш е изрязан от дърво. Пълнотата на качествата му е съвършена. Ако той призове на бой друг петел, то той ще се изплаши и ще избяга.


ПРАВИЛНАТА ПОЗА

Един ученик отишъл при своят Учител и му казал:

— Учителю, утре ми предстои тежък двубой с много по-силен от мен противник. Не мога да избегна двубоя, не мога да се откажа, като страхливец, но не мога и да победя. Ще бъда съсечен. Какво да направя, Учителю?

Учителят, който добре познавал своят ученик, помислил и казал:

— Ти си прав, той наистина е по-силен от тебе. Ти обаче направи следното: вечерта и сутринта преди двубоя се съсредоточи и събери всичката си смелост и сила. Повярвай в себе си и заеми тази поза.

Учителят показал позата на ученика си, която била една от най-категоричните и силни пози от боя с меч. Тя била спокойна и концентрирана и говорела за това, че войнът е силен и няма нужда от външно перчене.

— Твоят противник е силен и опитен в бойното изкуство — продължил Учителят. — Той много добре знае, какво означава тази поза, но не предполага, че я знаеш.

След тези думи Учителят отново показал на ученика си позата, за да я научи добре и да стои убедително в нея. Обяснил му, как точно да държи меча и как да се съсредоточи.

На другият ден, когато боят започнал, ученикът спокойно направил това, което му казал Учителят. Противникът не очаквал от него това и се изненадал от силата, която излъчвал. Помислил, погледал го известно време, след което свалил меча си и се поклонил.

Ученикът също се поклонил и си спомнил думите на Учителя си:

"Има сила, която не е нужно да бъде доказвана. Тя се излъчва от човека. Само добрите бойци разбират езика и".
УСЪРДНИЯТ УЧЕНИК

Един ученик стоял на колене съсредоточено. Учителят го видял и се спрял пред него.

— Защо стоиш така на колене? — попитал го той.

— Искам да стана Буда, Учителю — отговорил ученикът. Тогава Учителят взел една тухла и започнал да я търка с камък.

— Какво правиш, Премъдри Учителю? — запитал ученика.

— Ще разтрия тази тухла и ще си направя огледало — отвърнал Учителят.

Но Учителю, как може се направи от тухлата огледало? Това е невъзможно!

А как може да седиш на колене и да станеш Буда? — запитал спокойно Учителят.


НОВИЯТ УЧЕНИК

— Учителю, аз съм нов — обърнал се един ученик към Учителя - моля Ви, покажете ми Пътя.

— Ти вече закуси ли? — попитал го на свой ред Учителят.

— Да, Учителю!

Тогава иди и си измий паничката! — отвърнал му Учителят.
НА БРЕГА НА ВОДОПАДА ЛЮЙЛЯН

Веднъж Конфуций стоял пред водопада в Люйлян и му се любувал. Струите падали от височина тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязал там плувец, Конфуций помислил, че този човек от мъка си търси смъртта и пратил учениците си долу за да го измъкнат. След няколкостотин крачки обаче, човекът излязъл от водата с разпуснати коси, запял и почнал да се разхожда наоколо.

Като видял това, Конфуций тръгнал подире му и го заговорил:

— Водопадът в Люйлян е висок тридесет жъна, а пяната кипи на тридесет ли. Не могат да го преплуват нито каймани, нито риби, нито костенурки — морски или речни. Когато забелязах как ти влезе в него, си помислих, че от мъка си търсиш смъртта и пратих учениците си долу за да те измъкнат. Когато излезе с разпуснати коси, запя и започна да се разхождаш те помислих за душа на удавник. Като се вгледах, обаче, видях че си човек. Позволи ми да те попитам — знаеш ли тайната как да ходят хората по водата?

— Не — отвърнал плувецът. — Аз нямам тайна. С вълната потъвам, с пяната изплувам. Следвам течението на водата, без да и натрапвам нищо от себе си.
КАМЕННИЯТ БУДА

Един търговец пътувал и носел на раменете си 50 вързопа памук. Спрял да си почине в един храм, където имало каменна статуя на Буда. Бил много изморен и заспал. Когато се събудил видял, че памукът го няма. Отишъл незабавно при съдията да се оплаче.

Съдията започнал следствието с думите:

— Сигурно е, че каменният Буда е откраднал памука. Той е длъжен да се грижи за благосъстоянието на хората, а той е пренебрегнал задълженията си. Арестувайте го.

Арестували каменната статуя на Буда и го замъкнали в съда. След него вървяла шумна тълпа, която любопитствала да узнае, каква ще е присъдата. Когато се появил съдията, той се скарал на хората с думите:

— Защо се смеете и шегувате в съда? Вие не го уважавате и ще бъдете глобени и вкарани в затвора.

При тези думи, хората побързали да се извинят.

— Аз ще ви глобя — казал съдията — и освен това нареждам всеки от вас в рамките на три дни да донесе тук в съда по един вързоп памук. Който не направи това, ще бъде арестуван.

Един от донесените вързопи веднага бил разпознат от търговеца и така крадецът бил открит и арестуван. Останалите вързопи били върнати на притежателите им.
ДОБРИТЕ ОБНОСКИ

Веднъж няколко офицери от армията, която водела военни действия решили да се настанят в един манастир. Настоятелят на манастира казал на готвача:

— Давай на офицерите такава обикновена храна, каквато ядем и ние.

Това, обаче много разсърдило офицерите, защото те били свикнали на по-добри обноски. Единият от тях отишъл при настоятелят и му казал:

— Как си позволявате? Вие знаете ли кои сме ние? Знаете ли, че ние сме войници и жертваме живота си за нашата страна. Защо не се отнасяш с нас, както подобава?

Учителят отговорил сурово в същия тон:

— А вие знаете ли, кои сме ние? Ние сме войници на човечеството и нашата цел е спасяването на всички същества. Дръжте се с нас, както подобава.
ВЪЗМЕЗДИЕ И ИЗКУПЛЕНИЕ

Един воин отишъл в града и постепенно станал близък с един високопоставен чиновник. Влюбил се в жена му, но бил разкрит. При самозащита той убил чиновника и избягал с жена му. По-късно те станали крадци, но жената на чиновника била толкова алчна, че той я намразил, изоставил я, и станал скитник.

Постепенно той осъзнал грешките си и решил да изкупи вината за миналото си. Решил да извърши някакво добро дело. Разбрал, че извън града имало опасен и стръмен път, който застрашавал живота на преминаващите пътници. Така, той решил да прокопае тунел през планината.

Денем той просел храна, а вечер копаел тунела. Когато минали 30 години, тунелът бил дълъг 280 фута, 20 фута бил висок и широк 30 фута. Две години преди да завърши тунела той бил намерен от синът на убитият чиновник. Той бил дошъл да отмъсти за баща си. Воинът-просяк му отговорил спокойно:

— Аз с удоволствие ще ти дам живота си. Позволи ми обаче, да си довърша работата. В деня когато я завърша, можеш да ме убиеш.

Синът почакал ден—два. Преминали още няколко месеца но работата не свършвала. Вече му омръзнало да бездейства и започнал да помага в копаенето на тунела. Копали заедно повече от година и синът на чиновника започнал да се възхищава от волята и характера на воинът.

Най-накрая тунелът бил готов и хората можели да преминават през планината безопасно. Всички били доволни.

— Сега вече можеш да ме убиеш — казал спокойно воинът-просяк.

— Не, не и не! Не мога да убия своя Учител! — казал младежът със сълзи на очи.
МЪЛЧАЛИВИТЕ УЧЕНИЦИ

Четири ученика от една школа по Чан будизъм решили да медитират няколко дни. Уговорили се никой да не проговаря през това време. Преминали първият ден в безмълвна медитация. Когато настъпила нощта, газовите лампи започнали съвсем да мъждукат. Единият ученик не можал да издържи и извикал на слугата:

— Оправи тази лампа!

Като чул това вторият ученик много се зачудил.

— Уговорихме се да не казваме нито дума — казал учудено той.

— Бъбривци такива, стига сте говорили — обадил се другият.

— Само аз си мълча — заключил четвъртият.
МЪДРИЯТ ГОЛЕМЕЦ

Двама Чански Учители били поканени при един големец. Когато те пристигнали първият се обърнал ласкаво към големеца и му казал: Вие господине, сте мъдър по натура и имате вродена способност за усвояването на Чан будизма.

— Глупости — възкликнал ядосано другият. — Какво ласкаеш този глупак? Може да е големец, но от Чан будизъм нищо не разбира.

Скоро след това големецът построил храм на вторият Учител и станал негов ученик. На първият не обърнал никакво внимание.


ВЯРАТА И ВЯРВАЩИТЕ

Жителите в един град отишли в църквата и заръчали свещеника да моли Бог за дъжд поради голямата суша. Свещеникът ги погледнал и казал:

— Няма да се моля за вас, защото вие не вярвате. Бог помага само на тези, които вярват.

— Но ние вярваме отче! — извикали в хор хората.



— Щом вярвате, защо сте дошли тогава без чадъри? — попитал свещеника.


Каталог: phpf -> images -> files
files -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
files -> Българската идея и демосферата – д-р Светлозар Попов
files -> Небето, Господарят на земята се побеждава само с молитва” Маскарон
files -> История на съхранение на Св. Коран
files -> Прераждане и превъплъщение
files -> Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата
files -> Н е н а м е р е н и Х р о н и к и г е о р г и а н г е л о в н е н а м е р е н и


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница