Разказът на река марица

Аз см река Марица. Живея на Балканския полуостров от най-древни времена.Тека в моето корито.Много съм стара, но всяка година се прераждам.

Родена съм в Рила планина, от двете Маричини езера под връх Манчо. Тека на югоизток и се вливам в Егейско море. Минавам през градовете Долна баня, Костенец, Белово, Пазарджик, Пловдив, Димитровград, Любимец, Свиленград и стигам чак до гр. Одрин в Турция.

Аз имам близо сто притока, които са разпределени почти поравно от дясно и отляво.По-големите от тях са реките Тополница, Стряма, Въча, Чепеларска, Арда и Тунджа.

Дълга съм 521 ,6 км. Цветът на водите ми се мени от син до сив и зеленикав.

В мен живеят много риби- каракуди, сомове, шарани, щуки. Срещат се и водни змии. По поречието ми гнездят птици- чапли, лебеди, гъски, корморони. По бреговете ми растат плачещи върби.

Посещавана съм от рибари и туристи. Любимият ми сезон е пролетта, защото тогава се раждам за нов живот- пълноводна и животворна.

Никой не ме притежава, защото аз съм свободна. Защитава ме Законът за опазване на околната среда и еколозите, които се грижат за чистотата ми.

Има лоши хора, които замърсяват водите ми. Изсипват в тях отрови и препарати и засипват бреговете ми с отпадъци. След пречистване в пречиствателните станции, водата ми се използва за пиене и домакински нужди. Аз напоявам плодородното Тракийско поле. Произвеждам електрическа енергия.

Любимото ми време е нощта, защото тогава е тихо и спокойно.

За мен се разказват легенди и приказки. Възпята съм в песни.

Преди съм била плавателна река от Белово надолу по течението, но вече не съм.

Страхувам се от замърсителите, които поглъщам. Боя се, че ще прелея от коритото си и ще залея градовете, през които минавам. Да не случи това зависи основно от хората, които ме използват.

Аз съм важна, защото съм жива и съм нужна на много хора, животни и растения.