Разказвач: Документално студио представя Летище София, анонс на полет, музика, ефекти, вътре в самолет, анонс на пилота на английски Разказвач
Изтегляне 205.79 Kb.
|
|
Разказвач: Документално студио представя Летище София, анонс на полет, музика, ефекти, вътре в самолет, анонс на пилота на английски Разказвач: Един по-дълъг път до полето на боя, документален проект на програма „Христо Ботев”, Интернет радио Бинар и Финландското радио. Музика, ефект на излитащ самолет, гласове в самолета, анонс на стюардеса на полет до Хелзинки Разказвач: Посвещава се на финландските войници, участвали в Освободителната война през 1877-78г. На тези, които се върнаха вкъщи. И на тези, които не се върнаха от бойното поле. Музика Разказвач: Глава шеста: Тампере. 1. Тампере - течащата вода на бързеите. Гласове Aри Ярвала: This is traditional Tampere national landscape… Борислав превежда: Това е типична гледка в Тампере. Течаща вода..... Aри Ярвала: Sounds of these rapids are the best…. Борислав превежда: Звуците на бързеите са най-добри там под моста, където са застанали хората. Там са и водопадите. Kай Рантала: Let see the sounds of the falls… Борислав превежда: Нека да видим водопадите, отиваме. приближаваме водопадите, шумът се засилва Даниела: А тази сграда каква е? Ари Ярвала: Това е фабриката на Финлейсон. Преливане в улица, нечий смях, шум Ари/ Борислав превежда: Роден съм тук и баба ми е работила в тази фабрика за памук. Много често я чаках пред тази врата. По онова време тя стоеше затворена, но имаше служител, който я отваряше в 4 часа и баба ми излизаше отвътре, почти винаги беше първата. Джеймс Финлейсон, който основава тази фабрика през 1820, първоначално идва от Шотландия, работил е и в Санкт Петербург и оттам пристига тук, за да основе производството на памук...Толкова е близо!.. Даниела: Обичам този цвят – тухлено червено. Много е топъл и близо до пръстта, глината, чудесен е. Улица с гласове като фон. Музика Даниела като наратор: Всичко започва с Джеймс Финлейсон. Производството на памук в Тампере, а покрай памука и обозримата история на града, кацнал като блатна птица сред езерата на източна Финландия, а покрай Тампере и нашата история за финските момчета, воювали на Балканите. Момчетата от Тампере. Борислав като наратор: Ари Ярвала е отново пред вратата на фабриката Финлейсон, вратата е широко отворена, фабричните халета не бълват памук, а са живописна културна зона, а той самият, освен че има внуче от година-две, се занимава с международните дела на Града Тампере. Ари/Борислав превежда: Сега наляво, моля. Борислав като наратор: Наляво от могъщия тухлен свод на фабричната врата има надпис Келарпанимо- Паниморавинтола, в средата е годината 1994, а отдолу ... отдолу е нарисувана халба с бира и пише Плевна. Сойла Валкама: И така, добре дошли в Плевна. Гласове: Това е мястото, това е Плевна, да… Влизаме, улицата се сменя с атмосфера на кръчмата Даниела като наратор: Това е мястото, това е Плевна. Плевна е името на Плевен от времето преди и по време на Руско-турската война. Марика се появява и с Ари говорят на фински Борислав: В момента сме в пивоварната Плевна, в Тампере, невероятно, толкова хубаво име, 3500 км далеч от България, Здравейте, Аз съм Борислав. Марика Хакала/ Даниела превежда: Здравейте, Марика. Даниела като наратор: Марика Хакала е собственичката на Плевна. Сойла: Сойла Валкама… здравейте Гласове.... Даниела: Даниела Манолова, радвам се.…. Марика: Let’s first have a look around… you can see the place Борислав: Много се радваме, че сме в красивата ви пивоварна с много красиво българско име. Марика: You’re welcome. 2. Разговор с г-н Вейко Лахти в община Тампере Вейко Лахти на фински/ Боби прераказва: Не съм бил в България. Нямам спомени от България. …. Помня добре дядо си, защото съм бил на 7 години, когато той почина, още повече, че той живееше у нас. Разказваше много истории, понякога и на руски. Разказваше, че е бил някакъв началник във войната, подофицер, което по онова време си е било висок чин, разказваше и за атаките, но не помня нещата много добре, нали бях много млад, а сега вече съм стар и паметта ми изневерява. Дядо ми имаше силен глас. Аз се запознах с него, когато той вече беше на години. Гласът му беше дрезгав и личеше че го е изпoлзвал много, може би защото работеше като началник-смяна във Финлейсон и също така беше заместник-началник на Доброволната Пожарна в Тампере. Не знаем точно защо е тръгнал на тази война. Беше родом от Илмайоки и много младежи от това място са тръгнали за войната. Може би негови приятели - доброволци, затова и той. Може би някакъв авантюризъм. Първо е бил във финландската лейбгвардия в Хелзинки и от там са тръгнали за турската война. Бил е на 17 години, когато е заминал.
... ето там са старите инструменти, които са използвали при тъкането на памука, а ако прочетете тук – точно тук, в Плевна, е мястото, където за първи път от цяла северна Европа са запалили ел крушка през 1882, защото синът на собственика Финлейсон е учил в Америка, там срещнал Едисон, работили заедно и видял електрическата крушка, а тук в памуковата фабрика много често е имало пожари. Баща му не е бил особено заинтересован, когато му казал, че възнамерява да я донесе тук.... Били сме много отдалечени, но все пак сме имали високи технологии. Даниела като наратор: И така ние всички, финландско-български радио екип, навлизаме в тухлените дебри на финландската пивоварна с българско име и немски бирени традиции, където все още със сигурност витае мисионерският дух на един шотландец. По следите на която и да е история от тази война, Руско-турската война от 1877-78, да тръгнем, попадаме в една пъстра и мултиезична Eвропа, която се е справяла поразяващо добре с разноезичието си и противоречивите си култури. В движение. Прагматично. Марика/Даниела превежда: So this is the restaurant, here is the bar ... Tук е ресторантът, там е барът, а отзад можете да видите пивоварната, и точно в момента там приготвят нещо, така че можете да видите и да подушите как тук правим бира, сайдери, а също и медовина. Атмо с тракане на бутилки Борислав като наратор: Красиво подреденият салон на ресторанта с неговите симетрично разположени дървени маси в сепарета е издържан в класическия тефтонски стил. Усещането е като на Мюнхенския Октобер Фест. Зад бара съзираме малък коридор, който води към помещението на персонала,а след тях в дъното се чува приглушения грохот на машините. Там се крие пивоварната – светая светих на целия този малък бирен комплекс. Борислав: Значи тук произвеждате ваша собствена марка бира? Марика/Даниела превежда: Yes. You can see here on the tab the labels…. We have always 15 different brands.. Да, тук на бара можете да видите етикетите на бирите, които правим. Винаги имаме 15 различни марки бира, 3 сайдера и медовината, която е нещо уникално. Имаме светъл лагер, германски тип пшеничено пиво, ирландски стаут, и между тях и много други, най-новата е голдън ейл, англ тип, защото тук винаги имаме и сезонна бира Борислав: Very impressive. Maрика: Ya. Борислав: A kога точно е основана пивоварната? Марика: 1994. It was just an empty old factory when we came here…. Когато дойдохме тук, заварихме само една стара празна фабрика, сива и съвсем обикновена. Аз бях тук от самото начало и всичко това го построихме като използвахме колкото може повече от стария материал на фабриката на Финлейсон. Можете да видите огромните дървени греди, преди това са ги използвали за съвсем друго нещо. Взехме и старите им прозорци и врати, стари бирени бутилки от Тампере, стари бурета. Борислав: Plevna beer over there… „Плевна” бира ето там. Марика: Да, да... Даниела като наратор: Те са няколко. Стоят високо, търкулнати върху рафтове над главите ни. Малки дървени бурета, обковани с черни железни обръчи и ясен печат с големи букви – Плевна олут. Бира Плевна. Музика 4. Разговор с г-н Вейко Лахти в община Тампере Вейко Лахти/ Борислав преразказва: Не знам много за тази война, във Финландия не се говори много за нея, нито съм изучавал много история, но доколкото знам, помагахме България да стане независима, да се освободи от турската власт. Не помня да е разказвал нещо нито за турците, нито за българите, нито как е бил ранен. Разказваше за места, където беше ходил, някаква планина, чието име не помня, беше проявил голяма храброст при превземане на онази планина. За този подвиг получи и ордена. Казват, че преминаването през онази планина тогава е било изключителен героизъм. А ордена той получи през 1937. Аз бях там, когато той го получи без никакво предварително известие. Бяхме в къщи с майка ми и баща ми и само аз от осемте деца. Дойде един подполковник, чието име не помня и му връчи ордена. Имаме и снимка от това събитие. Чак когато получихме финландската версия на оригиналната грамота, разбрахме за какво е получил ордена. 5. Ресторант „Плевна”, Тампере, атмосфера в кръчмата, Марика ни развежда Марика/Даниела превежда: Lets go here first ... Тук имаме свидетелства от войната при Плевен… Ето тук на снимките са 2 от момчетата, дето са ходили на война. Единият е Юхо Принц, а другият - Яхо Ларва. Аз познавах внука на Яхо Ларва. Борислав: But tell me how you came across this war and this name? Как стигнахте до тази война и до това име Плевна? Марика: This building… Тази сграда са я нарекли Плевна. Още когато е била построена през 1877. Борислав: 1877? Марика: Да, да … Борислав: It was the time of the siege. Било е по времето на обсадата на Плевен Марика: Yes, because at that time…. По онова време, когато строели такива големи сгради, им давали името на някакво голямо актуално събитие. Тогава войната вече е била в разгара си и 900 мъже от тази фабрика са били там, в свитата на руския цар и те са били изпратени в Плевен в България. Били са много смели в онзи голям бой и българите още ги помнят заради това и собственикът на фабриката чул как тези смели мъже са участвали в войната и в чест на това събитие поискал да даде на тази сграда името Плевна. Съседната сграда е кръстена Сайбирия, защото точно тогава е била построена железопътната линия до Сибир. Борислав: So only here in Tampere Siberia is next to Plevna… Така че само тук, само в Тампере Сибир е точно до Плевен, Марика:Yes yes. Борислав: That’s already an impressive fact. Изумителен факт, само тук. Finnish folk music - Troka 6. Разговор с г-н Вейко Лахти Даниела като наратор: Тогава г-н Вейко Лахти разтвори някакви сгънати овехтели документи, сложени в папка, и извади оттам някаква стара снимка. Сложи я на масата пред нас. Целият ни българско-финландски екип застина. Човекът от снимката веднага те грабва. Много къса коса, а дълга бяла брада, вероятно модната за времето брада на руски генерал, слаб, пронизителен поглед, не те грабва, сграбчва те, облечен е в сако от началото на 20 век, там където е сърцето му, са закачени едни-два –три – 8 медала…. Достолепен. Зад него се виждат прозорци и тапети на цветя. Снимката е леко замъглена от времето, очевидно оригинална. Даниела: Is this a photo of your grandfather? Това е снимка на дядо ви? Вейко Лахти: Да, това е снимка на дядо ми. Даниела: Трябва да кажа, че тази снимка много ме развълнува. Това е чист и непокътнат образ на епохата и едновременно виждам подобие с вас, г-н Лахти. Въпросът ми сигурно е малко странен. Открихте ли нещо общо между вас и дядо ви? Вейко Лахти на фински: Казваха, че баща ми прилича на дядо, а аз приличам на баща ми. Не мога да кажа какво е общото, защото е трудно за един човек да опише себе си. Дядо ми беше на 80, когато тази снимка е правена, трудно е да се обясни какъв беше той. Суров човек, с войнишка стойка, висок и едър, аз самият съм 185 см висок, и как да ви кажа, много спокоен, много спокоен човек беше той. Приличаше на Дядо Коледа заради доста дългата си брада, не позволяваше да я пипат.Беше като баща ми, с изправена стойка, добра стойка, висок, както и аз съм висок, повече не мога да кажа, не помня. Ние не се страхувахме от него, нали той живееше у нас, нас децата ни държеше в скута си и никой не допускаше, че би могъл да бъде някакъв страховит Дядо Коледа. Даниела: I found the situation a very special one, because ... Намирам ситуацията за много специална, опитайте се да я видите през нашите очи - ние сме далече в чужбина, далеч от нашата страна, много на север, срещаме един чаровен господин, който е готов да сподели спомените от детството си, но във всичко това има една голяма дистанция и във времето и в пространството и изведнъж той слага на масата една снимка. Внезапно между нас се появи една снимка и мигновено ни свърза, странно е, аз усетих как една единствена снимка може да свърже хора от двата края на Европа толкова здраво, а допреди миг ние не знаехме нищо един за друг и ето защо съм толкова развълнувана. Музика Даниела като наратор: Човекът на снимката се казва Мати Вик. 7. Гара Тампере, анонси, гласове Туомас Хоппу/ Борислав превежда: There were quite many from Tampere in this war … Доста хора от Тампере са участвали в тази война. Има и книги, в които са написани имената им. Аз нося няколко от тях. Даниела като наратор: Туомас Хоппу е историк, преподава в университета в Тампере, войните го занимават и него, Първата световна е главният му интерес, но заради нас се е върнал още по-назад във времето. Даниела: Is this name written in the book? Туомас Хоппу: Mati Wik? Даниела: Mati Wik. Даниела превежда: А името Мати Вик има ли го в книгите? Туомас Хоппу: There are names who just happened to do something and most of those who were killed…. Борислав превежда: Тук са имената най-вече на загиналите и на тези, които са се отличили. Разбира се, и офицерите. Борислав: Знаете ли колко са били войниците от Тампере, тръгнали за България? Туомас Хоппу: Not exactly but….. Около 20-30. Общо са били 1000, но по-голямата част са дошли от западна Финландия, Бояма и областта около Турку. Тампере не е бил главното място за набиране на батальона, но и от тук е имало хора. Мисля, че повечето лейбгвардейци са били сравнително бедни и за тях е било стъпка напред да се присъединят към батальона. Когато войната започнала, са имали шанс да видят света, да пътуват, да поживеят вълнуващо и предполагам това е била главната им мотивация да тръгнат на война. Даниела: Is it clear who are these 20 or 30 people? Ясно ли е кои са тези 20тина-30тина, които са били от Тампере? Туомас Хоппу: Знам няколко, не всичките. дълга пауза с шумове - приготвя се дълго, разгръща си книгите, Туомас Хоппу: There is one name…. Даниела преразказва: Една от книгите, които е взел със себе си, са мемоарите на Стен Андерс Валин. Туомас разгръща книгата и търси имената на момчетата от Тампере: Алфред Хелструм. През ранния 20 век още е живеел в Тампере и е организирал възпоменателните срещи в памет на боя при Горни Дъбник и загиналите там финландци. Карл Адолф Лемберг е получил медала Свети Георги. Густав Линдберг е бил музикант. Стигнахме и до първия музикант. Знаем, че в батальона са били 40. Густав Линдберг е бил ранен. Имало е още един музикант, който по-късно става капелмайстор. Той е искал да отиде на война, но роднините му не са го пуснали. Имало е и Йоханес Принц, който става много известен. После идва Чарлз Конранд Розенберг, доктор, емигрира в Америка и умира там. Ефрем Нестор Сарне също е бил музикант, ранен е във войната, връща се, работил е в Тампере. После идва Густав Фредрик Търн – той умира във войната, не е сигурно дали умира точно в боя при Горни Дъбник, и Мати Вик. Eто го и Мати Вик, той също получава ордена свети Георги за участие във военните действия в района на врага. Това са имената, които назова Туомас Хоппу. Туомас Хоппу: He was decorated with this George’s cross…. Получил е Георгиевски кръст и пенсия, защото с този медал получаваш и пари. Борислав: Колко е голяма пенсията? Туомас Хоппу: В един момент е била 23 марки, може би в началото на 20 век. Годишно. Не е много, но все пак е нещо. Борислав: В началото на 20 век какво би могъл да си купиш с това? къща? кон? Туомас Хоппу: Не, не. Мисля, че е било нещо като заплата, месечна заплата или заплата за две седмици. Музика 8. Ресторант „Плевна”, Тампере, атмосфера в кръчмата, Марика ни развежда Борислав: А името Северин Тигерстед познато ли е? Марика: Северин е един от мъжете в групата от Тампере, които са отишли на война. До нас са достигнали само фрагменти от историята на боевете. Роднините на Северин ни донесоха фотографии и ни разказаха как той е бил там. Ние използвахме тази история, и снимките, и името, когато направихме една от нашите бири. Тя се казва Северин. Борислав: Оу...Да,Да. Марика: Северин беше избран за Бира на годината през 2007 и е все още една много популярна бира, уникална, много силна на вкус. Борислав като наратор: Северин Густавович Тигерстед е бил на 24 при потеглянето на батальона и според снимката, която оставил на изпроводяк, е бил вече офицер. Прочул се е като пълководец, а един прост факт от генеалогичните финландски справочници показва, че първият му син се ражда през 1882 в София, България, тоест Северин е извървявал разстоянието Хелзинки- София не само веднъж и не само като войник. Музика Борислав: А като сме в кръчма с такова име, какво знаете за войната на Балканите преди повече от 135 години? Само от картинките по стените ли? Марика: Да, аз знам малко неща, и дори хората, които работят тук, трябваше да научат историята за името Плевна, защото клиентите питат и трябва да им отговорят. Така че те я знаят. Написахме я и в нашия вестник Плевна нюз, там е също и нашето меню, имаме го на руски, англ, нем, защото много клиенти от чужбина идват тук, а през лятото имаме и много туристи. Даниела като наратор: Първото ястие от менюто гласи: СУХАРИ ПЛЕВНА С ЧЕСЪН – цена 3 ЕВРО И 50, По време на целия път през България, от Свищов, през Горна Студена, Горни Дъбник, правец, софия, Пловдив, Одрин сухарите са били скъпоценният продукт, който непрекъснато е свършвал и продоволствието закъснявало. В Одрин положението било съвсем отчайващо и тези липсващи безценни сухари от Одрин се появяват като ястие номер 1 в Тампере, в кръчмата Плевна.….. 9. Гара Тампере. Даниела: Кое е различното на тази война? Туомас Хоппу: When I was walking here I was thinkink about that …. Даниела преразказва: Туомас Хоппу е мислел за това, докато е вървял към мястото на нашата среща. Когато тези мъже са тръгнали на война, е имало страхотно празненство, в Хелзинки е имало празнична вечеря, с много храна и пиене, и когато влакът стигнал до Виборг, пак ги е чакало празненство. Задал си е въпроса: имало ли е друг път такива празненства, когато фините са тръгвали на война? Не, не е имало. Никога ли? Не. Даниела: А как си обяснявате тази поредица от партита на всяка железопътна гара и настроението на еуфория? Туомас Хоппу: This ,ilitary unit they were some kind of national pride for Finns… Този батальон/военен юнит е бил национална гордост за фините. Гордеели са се с тези момчета и с това, което те са правили, с факта, че са подкрепили руския цар. Даниела: А разстоянието? Пътят? Туомас Хоппу: They say that never before…. Казват, че никога преди това финска военна част не е ходила толкова далече. Отделни войници може би, но цяла военна единица никога. И трябва да кажем, че това е било възможно благодарение на железницата. Преди това не е било. Първата жп линия до Финландия е построена 1862, а линията между Тампере и Хелзинки е била завършена само една година преди да избухне войната. Освен това вече сме имали жп линия от Хелзинки до Санкт Петербург и тя е била използвана, за да се заведат тези мъже до войната. 10. Ресторант „Плевна”, Тампере, атмосфера в кръчмата, Марика ни развежда Марика/ Даниела превежда: Сега ще ви покажа още снимки. А ето тук са снимките ни от Плевен, където бяхме преди 3 години. Борислав: ! Марика: Това съм аз, това е нашият майстор пивовар, тук са още двама пивовари, това са баща ми и майка ми, нашият мениджър на ресторанта, тук е нашият главен готвач. Имахме много топла визита там, много мили хора, хубаво място, много гостоприемни хора, Това беше през август, Борислав: Виждам снимки с батални сцени от онова време, тук е Панорамата. Марика: И паметникът на финландските войници, ние занесохме рози там... Музика 11. На перона на гара Тампере Туомас Хоппу предава от гарата/ Борислав превежда: ….. You mean right today?....Кой ден сме днес? Днес сме 28 април и ние сме тук, на железопътна гара Тампере, часът е 12, оттук тръгват доста влакове и ето че един от тях тръгва за Хелзинки. Днес пътуването до Хелзинки продължава около два часа. През 70 те години на 19 век е траело пет-шест часа и парни локомотиви са возели хората, така че е било много по-романтично да отидеш в Хелзинки. Нямало е толкова бетон, гарата е била дървена, доста простичка сграда и само два или три влака на ден са идвали до Тампере. Железницата е била съвсем нова. Музика 12. Ресторант „Плевна”, Тампере, атмосфера в кръчмата, Марика ни развежда Даниела: А какво се е случило с войниците, които се върнали от войната в памучната фабриката? Марика/Даниела превежда: Не знам, може би са тръгнали отново на работа, някои са загинали във войната и знам, че някои от мъжете се преместили от Тампере на друго място, защото в Бохамя има малко място, което се нарича Плевна. Хората, които идват тук, са ни разказали за него. А има и една асоциация на ловците, която се казва Плевна, и то само защото техните родственици са участвали в тази война, а най- накрая имаме и кораб, който се е казва Плевна. Ето тук е моделът на корабчето Плевна. Борислав: Кораб? Марика: Да, ето тук можете да го видите. Това е миниатюрна реплика на кораба. Борислав: Удивително Марика: Внезапно това е станало име на много места, на много неща. Смях Марика: Но въпреки че нашият ресторант вече е популярен и хората го знаят, все още ми се случва да трябва да произнасям името буква по буква – пи ел и ви ен ей. Смях Марика: И какво е това? Какво означава? И аз трябва да кажа, че не означава нищо, това е място в България. Защо по дяволите имате точно това име? Марика: Ок, да вървим в пивоварната сега … Дрънкане на ключ, започва шумът на пивоварната Гласове хело, глас на пивовар, Марика: Това е нашият майстор пивовар... Глас: Да Борислав: Трябва да ни обясните как произвеждате тези прочути бири, Как произвеждате Северин например Глас: Това е моята любима. Борислав: Най-любимата ви? Глас: Да. Борислав: Чудесно. Глас: Всички са ми любими Сойла: Но това е най-добрата между любимите. Смях. Шумът се засилва Марика: .... днес наливат бирата, много е шумно, много е мокро, Шум Марика: Можете да отидете горе и да погледнете. Това е апаратурата, тук слагаме малца, маята, водата, и правим бирата. … На Сайберия стаут, която е много силна, й трябва много месеци за да стане готова. ефекти от наливане и звуци от пивоварната 13. Разговор с г-н Вейко Лахти Даниела като наратор: Разглеждаме снимката на Мати Вик. Неговият внук, г-н Вейко Лахти, нарече очите му „силни“. Чувстваме се като приковани и в стаята е тихо. Даниела: Нека да ви попитам за медалите? Дали знаете какви са тези медали на снимката? Вейко Лахти на фински/ Боби: Не помня всичките, но този тук е точно този на България. Аз го имам в себе си, защото се случи така, че когато дядото умря, ордените получи баща ми и когато баща ми умря, неговият първороден син, значи най-големият от нас, осемтте деца, ги получи всичките, освен този кръст на Свети Георги, който получих аз. А го получих, защото го исках, аз бях там на място, когато дядо го получи, аз видях, как му го връчиха, стоях там до него. И сега всички медали са изгубени, освен кръста на Свети Георги, който е в мене. Даниела: Точно тук Г-н Вейко Лахти извади и сложи на масата Георгиевския кръст на дядо си. звук на медала А след това и някакъв документ. Вейко Лахти казва нещо и разгръща. Общо удивление. Даниела: Аха, аз мога да чета на български. Това е удивителен документ, между другото. Виждаш ли? Борислав: Това е документ от последния български цар Борис Трети– диплома или сертификат. Сойла/Даниела превежда: Какво е името на секретаря, пита Сойла. През всичките тези години от 1937 до днес в семейството на Вейко Лахти не са успели да разчетат това име. Опитваме се да го разчетем …. Борислав: Името на секретаря е Др. Костов. Сертификатът е по-късен и е от името на Борис Трети, но медалът е от името на Александър Батемберг и годината е 1879, една година след войната. Музика Даниела като наратор: 58 години му е трябвало на медала на Мати Вик, за да пропътува разстоянието от София до Тампере, същото това разстояние, което Мати Вик изминава за 4 месеца – 1 от тях във влака, потеглил в 7 и 20 сутринта на 26 авуст 1877 от гара Хелзинки, а останалите 3 по пътищата и бойните полета на България. 76 години по-късно ние също изминахме разстоянието София-Тампере очевидно, за да се сблъскаме с този факт. Музика Вейко Лахти чете финската версия на Грамотата…….. Борислав чете оригинала на Грамотата на български: Ний Борис Трети с божия милост и народна воля Цар на българите за показаната храброст и отличие през Освободителната война 1877-78 година от ефрейтора от бившия Лейбгвардейски Финландски полк на имперската руска армия Вик Мати и в знак на нашето благоволение наградяваме го с Войнишкия кръст Четвърта степен от нашия военен орден за храброст. Заповядваме да му се даде настоящата грамота, скрепена с печата. София, 25 юли 1937 година. Подписи на канцлера на ордените и на секретар Музика 14. В община Тампере, асансьор, врати Борислав: Хубаво кафене, чудесно. Кай: Хубав изглед. Борислав: И мирише хубаво. Кай: Мирише на храна. Смях, стъпки Даниела като наратор: Ари Ярвала ни качи на последния етаж на общината и оттук виждаме Тампере от птичи поглед. Ари Ярвала/ Борислав превежда: Ние сме били наистина първия финландски индустриален град и сме запазили тръбите и комините. Това е музей. Борислав: Можем ли да излезем на терасата? Даниела: Не. Сойла: Не мисля. Кай: Това не е точно тераса. Смях Кай: Това е част от покрива. Сойла: Ние сме от севера, нямаме тераси, това е ново нещо за нас… Смях Борислав: Обаче изгледът е хубав. Ари Ярвала: Да, на целия град. Много е красив. Сойла: А там е православната църква. Даниела: А това ли е старата фабрика? Ари Ярвала: А да, това е „Финлейсон”, а от другата страна е „Плевна”…… Музика Закриване: Слушахте Тампере, шеста глава на документалния проект „Един по-дълъг път до полето на боя на програма Христо Ботев, Интернет радио Бинар и Финландското радио. с участието на Ари Ярвала, Вейко Лахти, Марика Хакала, Туомас Хоппу За продукцията работиха: .... Превод от фински Анита Иванова. Редактор: Майя Динева. Продуценти: Паулиана Новакова и Ханну Каристо. Каталог: sites -> default -> files -> public public -> Studying of development of green universities at the international level public -> Правила за проверка и оценка на военните окръжия и областните военни отдели в централно военно окръжие глава първа общи положения public -> Кодекс се определят правилата за поведение на служителите в Централно военно окръжие public -> Единен армейски тест public -> Вътрешни правила за определяне реда за планиране на работната заплата, допълнителни възнаграждения и награди в централно военно окръжие І. Общи положения public -> Книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и се издава служебна бележка за провеждането му, която се съхранява в служебното дело на инструктирания public -> Правила за определяне на дейностите при изготвяне на документи и подреждане на регистри по военния отчет и административно обслужване на граждани в централно военно окръжие глава първа public -> Програма за подготовката и ученията на въоръжените сили на Република България Изтегляне 205.79 Kb. Сподели с приятели:
|