Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон

ГЛАВА 1

Не е било достатъчно, че пленението на народа е прокламирано от времето на Мойсей до собствените предупреждения на Еремия. Имало е дори и други опасни белези, ако разбира се народът е имал уши да ги чуе и очи да ги види. За сто години, едно след друго, осъждения са падали върху повечето от прочутите градове на древния свят. Когато всяко едно от осъжденията са идвали бързо във време и са били в непосредствена близост, Израел е бил не само глух към пророческите предупреждения, но и сляп по отношение белезите на времената, като не е разбирал, че закрилящата ограда, с която Йехова е оградил Своето отбрано лозе е вече вдигната за да позволи на дивите горски зверове да навлязат и да го стъпчат.

Преди всеки град и всеки народ да бъдат осъдени, те са били използван като инструменти в ръката на Йехова за да излее осъждение върху други: Асирия върху Вавилон, Египет и Елам; Вавилон върху Асирия, Египет, Тир и Израел; Мидо-Персия върху Вавилон; Гърция върху Мидо-Персия - и т.н. в една непрекъсната последователност. Съществува един строг морален ред, една духовна причина и следствие, които най-ясно се забелязват, когато накрая осъждението дойде.

Народите се издигат и падат, явяват се на световната сцена и потъват в забрава или отиват зад кулисите. Това, което историците назовават като цикличен процес, в който народите се появяват, развиват и западат, Псалмистът го описва по-различно, като се обръща към появилата се причина за това:

"Нечестивите ще се върнат в преизподнята; всички народи, които забравят Бога" (Псалм 9:17).

"Народите затънаха в ямата, която сами направиха; в мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях" (Псалм 9:15).

Включително Израел ли? Да, специално Израел; понеже неговата светлина и неговите привилегии бяха така огромни. Бог е Бог не само на Израел, но на всичките народи. Ако Израел е бил пленен, храмът му, заедно с присъствието на Шекинах преминал, унищожен, неговият прекрасен град опустошен, какво бихме могли да кажем за другите народи, които морално и духовно са по-виновни от Израел? Понеже те са имали по-малка виделина, биха ли могли да избегнат осъждението? Дали отделната личност, която греши би могла да избегне наказанието, като следствие от греха? И понеже народите са сбор от личности, бихме ли допуснали, че те могат да избегнат същите закономерности за причината и следствието? Ако сме изкушени да дойдем до подобно заключение, би трябвало за светлина по този предмет да се обърнем към историята от шестия и седмия век пр. Хр. Именно на пророк Еремия Господ проговорил:

"Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш" (Еремия 1:10).

"Защото така ми каза Господ израелевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта Ми та напой от нея всичките народи, до които те пращам. И като пият, ще попитат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред вас" (Еремия 25:15,16).

Тогава Еремия състави списък на онези народи и градове, върху които е паднало или ще падне осъждението, както Исая и Наум са пророкували преди него. Всред тях са Египет, Тир, Елам, Вавилон и Ниневия. И какво, ако те се надяват да го избегнат? Чуй словото на Господа както Той отговаря:

Затова ще им речеш: Така казва Господ на Силите, Израелевият Бог: Пийте и опийте се, повръщайте, паднете и не ставайте вече, поради ножа, който ще изпратя всред вас. И ако откажат да вземат чашата от ръката и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете; защото, ето Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете съвсем ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите" (Еремия 25"27-29).

Каквото е било възложено на Еремия да пророкува, същото е видял и да се изпълнява върху много народи. Някои от осъжденията вече са били наложени преди неговия ден, според пророческите предупреждения пророкувани от по-ранните пророци. Ето, какво той е казал на Израел: "Бог не е за подиграване. Каквото един народ посее, това ще и да пожъне. Заплатата на греха на един народ е национална смърт". Нека да разгледаме някои от тези национални осъждения:

Градът Тевес (наречен от египтяните "Но" или "Но Амон"),според Диодорус, имал обиколка 100 стадия (12 мили). Той е бил един от най-богатите градове в древни времена и бил украсен с знаменателни храмове, величествени здания и би могло да се каже, че е бил най-красивият и най-внушителния град, не само в Египет, но и в целия свят. Бил е украсен с безброй паметници от злато, сребро и слонова кост, с обелиски и колосални статуи на езическите богове. Бил извънредно богат град, така щото предверието на храма на Amenhotep III е било отчасти павирано с метален лист от сребро. Нахлуването в Тевес от Ашурбанипал (661 г.пр. Хр.) е било пророкувано от Исая, Амосовия син, преди цяло поколение:

"В годината, в която Тартан дойде в Азот, когато го изпрати асирийският цар Саргон, та воюва против Азот и го превзе, в същото време Господ говори чрез Амосовия син Исая, като каза: Иди, разпаши вретището от кръста си и изуй обущата си от нозете. И той направи така и ходеше гол и бос. Тогава рече Господ: Както слугата Ми Исая е ходил гол и бос три години за знамение и предвещание против Египет и против Етиопия, така асирийският цар ще отведе египтяните в плен и етиопяните в заточение млади и стари, голи и боси и с голи задници за срам на Египет. Тогава те ще се ужасяват и засрамят за Етиопия упованието си, и за Египет хвалението си. И в оня ден жители на тая крайбрежна страна ще кажат: Ето, такова е упованието ни, към което прибягнахме за помощ за да се избавим от асирийския цар, а ние как ще се избавим?" (Исая 20:1-6).

Отново ние четем в Наум 3:8-10 (като сравниш Тевес с Ниневия):

"Ти по-добре ли си от Но Амон (Тевес), който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение бе Нил, и стената му Нилови води? Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и левийците бяха твои помощници. Но и той беше откаран, отиде в плен; младенците му тоже бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребие за почтените му мъже, и всичките му големци бидоха вързани с вериги".

Ние притежаваме собственото изявление на Ашурбанипал при неговото нашествие в Тевес:

"При моя втори поход, аз се отправих към Египет и Етиопия. Урдамани (царят) чу моя приближаващ се поход и когато аз стъпих върху границата на Египет, той изостави Мемфис и побягна в Тевес за да спаси живота си. Аз тръгнах след царя и дойдох до Тевес, неговата крепост. Той видя напредването на мощната ми бойна армия, напусна Тевес и побягна в Киркип. Обаче, моята ръка плени целия този град, който беше под протекцията на Ашур и на Ищар".

"Аз заграбих сребро, злато, скъпоценни камъни, цялото съдържание на неговия палат -всичко, което беше там: пъстра одежда, облекло, едри коне и хора, жени и мъже. Три високи обелиска направени от блестящ бронз, чието тегло беше две хиляди и петстотин таланта, които стояха пред пътеката на храма, аз ги вдигнах от мястото им и ги пренесох в Асирия. Голяма и безбройна плячка отнесох от Тевес. Направих оръжието си да беснее над Египет и Етиопия, и така установих моята сила. С пълни ръце се върнах напълно безопасно в Ниневия, моята столица".

Точно преди последното десетилетие на седмия век (612 г.пр. Хр.), Nabopolasar с помощта на Astyages, цар на Мидяните, са пленили и опожарили великия град Ниневия. Така напълно е бил разрушен, че когато Xenophon, два века по-късно, като минавал по тези места, не могъл да повярва, че тук е бил разположен един велик град. Краят на асирийската империя дошъл седем години по-късно (605 г. пр.Хр.), след голямата битка на Carchemish, в която вавилонските сили под ръководството на Навуходоносор напълно разбили асирийците и техните египетски съюзници. И така, завинаги била унищожена империята, която е тероризирала народите от Тигър до Средиземно море, между които са били и еврейските царства на Израел и Юда. Ниневия е бил окупиран, центърът на световната сцена за много векове. Той е бил един от най-известните градове в древния Изток и е бил столица и център на различни царства на Асирия. Нека да цитирам едно подходящо и специално описание на причината за това:

"Асирийците са били преди всичко войнствен народ и са били в положение на постоянна война, а техният монарх бил главата на един огромен генерален щаб, а неговите служители са били фелдмаршали. Този щаб не е работел, нито се е трудел. Доставката на храна и всичко необходимо, дори и детски играчки, са били изтръгвани и плячкосвани от нещастните народи, които са ги заобикаляли. Техните строители и работници са били пленниците от войната. Управниците им са преселвали цели родове и народи от една част на техните владения в друга, изкоренявайки ги, както са изкоренявали ливански кедри и са ги присаждали в булевардите на техните чудесни столици. Всеки асириец е бил войник. Зад тази безпощадност се е криел зловещият образ на Ашур, земното божество-покровител. И така, обширни храмове са възникнали в чест на Ашур, непрекъсната война се е водила и са се събирали тежки данъци; така че техните храмове са били препълнени с великолепие, телата на безчислени роби в много далечни провинции са били пребивани за по-интензивна работа и продукция.".

Жестокостта и нечестието на Ниневия са викали към небето в дните на Йон през осмото столетие пр. Хр. и от Йоновата проповед, народът се е покаял във вретище и пепел. Но много скоро се е върнал към старите си пътища и както вече споменахме, в следващото столетие (612 г. пр. Хр.), армиите на мидянина Astyges и вавилонянина Nabopolasar (може би подпомогнати от Scithians) са разрушили града завинаги. Ниневия е бил използван от Бога да бичува други народи нечестиви като него и на свой ред е бил заличен от списъка на градовете, и вече никога не се е появил на световната сцена.

Суса бил наречен вечния град на Изтока. Неговият произход се е загубил в мъглата на древността. По-голямата част от съществуванието си, поради военната мощ и агресивния дух, той е бил страшилище за съседните народи. Цивилизован, богат, горд, хищен и създаден да воюва и граби, вече бил узрял за наказание, когато е бил завоюван от Ашурбанипал през 645 г. пр. Хр. Езекиил дава неговия некролог в следните два стиха:

"Там е Елам и цялото му множество около гроба му; всички убити, паднали от нож, слезли необрязани в най-дълбоките места на света, те причиняваха трепет в земята на живите, но понесоха срама си както всички други, които слизат в ямата.

Всред убитите поставиха легло за него с цялото му множество; гробовете му около него; те всички са необрязани, убити от нож, защото бяха причинявали ужас в земята на живите; но понесоха срама си както всички други, които слизат в ямата; той е поставен всред убитите" (Езекиил 32:24,25).

Ето и пророчеството на Еремия:

"Ще докарам върху Елам четирите ветрища от четирите страни на небето и ще ги разпръсна по всичките тия ветрища; та не ще има народ гдето да не отидат изпъдените еламци. И аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им; и ще докарам върху тях зло - пламенният Си гняв, казва Господ; ще пратя и нож подир тях докле ги довърша. И като представя престола Си в Елам, ще изтребя от там цар и първенци, казва Господ..." (Еремия 49:36-38).

Ето и записът на Ашурбанипал относно завоеванието на Суса:

"По време на моето завръщане, когато Аshur и Ishtar ми дадоха възможност да застана срещу враговете си, аз завоювах Суса, един велик град, местопребиваването на техните богове и седалището на оракулите им. По заповед на Ashur и Ishtar аз влязох в царските палати и седнах с радост. Отворих съкровищните помещения, където бяха складирани сребро, злато, имот и притежания, които предишните царе на Елам и царете, които управляваха дори до тези дни са събирали и складирали, и които никои други ръце преди мен не бяха докосвали, и аз ги отнесох в Асирия като плячка: сребро, злато, имот и притежания на Sumer, Akkam и Karduniash - всичко което бившите царе на Елам седем пъти са отнасяли като плячка и са го донесли в Елам - великолепен и блестящ метал, скъпоценни камъни, (които бяха) много скъпи орнаменти, подходящи за бившите царе на Akkad и Shamash-shum-ukun и бяха дадени на Елам с цел да се съюзят с тях; облекло, също подходящо за украса на царете, оръжия за война, трофеи, всичко, което се използва за борба, също подходящо за ръцете им; цялата преносима покъщнина от палатите им; на която са сядали и спали, от която са яли и пили, и са се пръскали с ливан и помазвали себе си; колесници, държавни карета, вагони покрити с висококачествен метал, коне и едри мулета, чиито хамути са били направени от злато и сребро. Аз разруших храмовата кула на Суса, чието покритие беше от uknu-камъни и съборих оръжейната кула, която беше направена от блестящ мед. Взех за Асирия тридесет и две статуи на царе, направени от сребро, злато, мед и алабастър. Съборих колосалните бикове, градинските богове и всички други наблюдателници на храма и разкъсах жестоките диви животни, които украсяваха вратите. Разбих всички храмове на Елам. Строших боговете и богините им и ги разпръснах на вятъра. Моите войници влязоха в тайните гори, в които никой чужденец не е влизал и на чиито граници никой чужденец не е стъпвал; те видяха тези секретни места и ги опожариха. Мавзолеите на техните царе, древни и съвременни, които не се бояха от Ashur и Ishtar, моите господари, но враждебно настроени към царя, моя баща, аз ги разруших и опустоших, като ги изложих на слънцето. Взех костите им в Асирия; лиших останките им от почивка и от жертвите за храна и питие.

Писанието споменава за града Кархамис, само три пъти (2 Летописи 35:20; Исая 10:9; Еремия 46:2), но не ни дава нито добра, нито лоша информация, за обичаите, нравите и религиозните култове. Градът е бил разположен на един от малкото бродове на Ефрат, до мястото където реката тече най-близко до Средиземноморието. Така, той е бил стратегически разположен на керванския маршрут от долината на Ефрат до град Тир. Градът израснал богат и с голямо значение като резултат от данъците и таксите събирани от преминаващите кервани. Дали е бил разрушен поради нечестието или понеже е бил свързан с Египет, народ определен за наказание от Йехова, ние не знаем. Това бихме могли да узнаем: Бог беше дал всичките народи на Близкия Изток в ръцете на Навуходоносор, император на Вавилон, с предупреждението, че който се съпротивлява ще бъде унищожен. И те се съпротивляваха.

"И оня народ или царство, което не би приело да слугува на тоя вавилонски цар Навуходоносор, и което не би приело да тури врата си под хомота на вавилонския цар, Аз ще накажа оня народ, казва Господ, с нож, с глад и с мор, догдето го довърша чрез неговата ръка" (Еремия 27:8).

Навуходоносор разрушил града и армията на неговите египетски съюзници в 605 г. пр. Хр. Последният от хетските градове, който по-късно е бил заместен от не хетски градове.

Великият град Тир, морският търговски център на древния свят, най-напред съграден на сушата (Paleotyr, древен Тир), но по-късно разпрострял границите си към един скалист остров откъм сушата (върху който е бил разположен палатът на царете на Тир). Бил забележителен с неговата цитадела, храма на Agenor Baal, храма на Астарта (женската богиня на похотта) и по-величествен от тези е бил храмът на Melcart, в който е имало две колони, едната от злато, а другата от смарагд - подходящо великолепие на храма, като цяло. Двата града, старият и новият са имали масивни стени, които са се съпротивлявали на обсадата от три велики асирийски завоеватели: Ашурназирпал, Есархадон и Ашурбанипал. Този град бил прочут в целия древен свят със своята стъклария, изработени предмети от злато и сребро, и над всичко, с тъканите, чиито прочути морави цветове са били често запазвани за царете, които са просмуквали богатството, независимо откъде идвало то, дали от корабите или от керванския трафик. Моряците са пътували из Африка, а занаятчиите са били използвани за построяване на Соломоновия храм. Градът бил необикновено мъдър по отношение на мореплаването и търговията, и невероятно богат, както четем в Езекиил 27:14, един град потънал в разкош, удоволствие и грях. Истинското му поклонение е било отвратително, включващо сексуални оргии, човешки жертвоприношения и от страна на свещениците, себеобезобразяване. Узрял е за осъждение, както Езекиил пророкува в глава 26. Едното осъждение е дошло върху него от Навуходоносор. Триста години по-късно, окончателното му разрушение е връхлетяло чрез Александър Велики. И двете осъждения са включени в пророчеството на Езекиил.

Ако Бог е чакал четиристотин години за осъждението върху аморейците, понеже чашата на тяхното нечестие все още не е била препълнена, не трябва ли да допуснем, че всички тези древни градове и народи са посрещнали осъждението понеже техните чаши са били вече прелели? Не би трябвало да допуснем подобно нещо в случая с двете царства на Израел и Юда. Всички пророци от Йоил до Еремия са преповтаряли предупрежденията. Накрая в 722 г. пр.Хр. осъждението дошло съответно върху северното царство, когато Shalmaneser, цар на Асирия разрушил градовете му, прогонил и разпръснал народа "в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове" (4 Царе 18:11). Така завинаги завършило северното царство на Израел, въпреки че много отделни личности от десетте племена по-късно са се нанесли обратно в Палестина. От историята за десетте племена на северното царство, малко добро би могло да се каже за народа като цяло. Нито един от царете не е бил праведен и по отношение на хората, по времето на Илия Господ беше преброил само седем хиляди праведници.

В южното, юдейското царство, само пет или шест от неговите царе са били истински праведни. С отстъплението на две трети от царете, напълно естествено е да отстъпи и народът.

На еврейските царе от южното царство, седящи върху престола на Давид, са били дадени привилегии, каквито не са давани на никоя друга царска фамилия в историята на човечеството, нито на друг народ. Но въпреки нечуваните благословения на царе и народ, главният напредък на Юда е клонял надолу. Те са се завърнали при Господа след пленението, но към една ограничена независимост. И тяхната слава е била подобна на славата на всеки велик езически народ в миналото. Изглежда такава е изобщо славата на цялото човечество.

Двадесет години преди пленението на Ерусалим, великият и благочестив цар, Иосия отпразнувал най-великата пасха в историята на Израел. За него бе казано: "Той не се обърна нито към дясната нито към лявата ръка, но напълно следваше Господа". Освен това, когато книгата на закона била прочетена пред него и той чул както изглежда за първи път, осъждението висящо над неговия народ, ето защо, той не само провел цялостна реформа, очистил храма и възстановил поклонението на Йехова, но имаме изявлението, че "той накарал всички, които се намирали в Ерусалим и във Вениамин да потвърдят завета. И Ерусалимските жители постъпили според завета на Бога на бащите си" (2 Летописи 34:32).

Защо тогава, след двадесет години трябваше да падне осъждението над един народ, който бил предал себе си на правдата според закона? Ние имаме отговора в Еремия 3:10:

"А при всичко това, сестра й невярната Юда не се върна при Мене с цялото си сърце, но с притворство, казва Господ".

Наследниците на Йосия (Иохаз, който царувал три месеца, Иоаким - единадесет години, Иоахин - три месеца и десет дни и Седекия - единадесет години), всички те са отстъпили от Йехова. Реформата на Иосия не е могла да възпрепятства на моралното и духовното разлагане на Израел. Служил на Бога само от уста, а сърцето му останало непроменено. Пророк Еремия, като представител на Йехова, е говорил не на духовен, но на отстъпил народ, който повече не е искал дори да допусне свидетелството на пророка. Най-после, Бог, Който е отговорен за моралния ред на всемира, не е могъл повече да отлага наказанието.

Обаче, виждаме праведността и любовта на Йехова проявена към един своенравен народ. Небето не мълчи и Израел не може да отиде в плен, без дума от Йехова.

Не един пророк, но петима са съвременници на вавилонското пленение: Еремия, Софония и Авакум са останали в страната; Езекиил е сред пленените от Khebar Canal; Данаил пък е в царския палат. По времето, когато Израел е под дисциплина, деморализиран и пленен, Йехова е говорил чрез Данаил за идващия Месия, чрез Езекиил за възстановяването на храма, за царуването на Месия, за завръщането на племената в Палестина и за пълното завладяване на страната обещано на Мойсей (от морето до Ефрат, от Египет до Емат), за царствено благословение на Израел и предсказал участта на всички народи, които са угнетявали Израел; Софония е говорил за деня на Господа и за осъждението над езичниците; Еремия е предсказал духовното възраждане на Израел през последните дни, когато законът на Господа ще бъде записан на сърцата им и когато ще сключи нов завет с Израел; Авакум напомнил на своя народ за справедливостта на пленението, понеже Бог е праведен и свят. Но Йехова не би оставил народа Си без утешение и ръководство дори и във времето на тяхното пленение.

Обаче, тогава ръката на Йехова е била доста тежка над Израел. Чудесният храм бил разрушен. Ковчегът на завета, заедно с херувимите и умилостивилището, предметите в святото място, жертвеният олтар, златният светилник и всичко останало било изгубено. Славата Божия (шекинах) напуснала храма и града. Градът бил превърнат в купчина камъни и опустял за седемдесет години според пророчеството на Еремия. Разбира се, докато Израел е в плен, той нямал нужда от храм, нито от жертвоприношения, нито от цар. Когато в края на тези седемдесет години, той се завърне, все още няма да има цар по линията на Давид. По-късно по времето на Макавеите е имал една кратка династия по тяхна линия, но тя не била легитимна, защото Макавеите водят началото си от свещеническото племе на Леви, а не от царското коляно на Юда. Ние си спомняме думите на Езекиил, които както еврейските равини, така и християнските коментатори ги отнасят до Месия:

"Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докато дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам" (Езекиил 21:27).

И отново, Осия пророкува:

"Защото израелтяните ще останат за дълго време без цар и без началник, без идолски стълб, без ефод и без домашни богове. После израелтяните наново ще потърсят Господа своя Бог и царя си Давид; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Господа и при Неговата благодат" (Осия 3:4,5).

Това пророчество започнало да се изпълнява по времето но пленението и продължава до този ден. За самото пленение, Еремия пророкува за време и за обстоятелство:

"И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна в пустота. И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи. Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им" (Еремия 25:11-14).