Разкриване архивите на българските тайни служби (1944-1991) – трудният път към моралния катарзис на обществото



Дата25.11.2017
Размер61.43 Kb.
Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия:

Разкриване архивите на българските тайни служби (1944-1991) –

трудният път към моралния катарзис на обществото

Същностна характеристика на авторитарните общества е използването на специалните тайни служби за подсигуряване устоите и сигурността на политическата им власт. От една страна чрез създаване на политическа полиция, която да следи за настроенията вътре в държавата и да парира опитите за подкопаване на тази власт, и от друга страна, посредством външното разузнаване да обслужва определени каузи. Когато става дума за комунистическите тайни служби на държавите от Източна Европа е необходимо да се подчертае, че през целия период на социализма те са се намирали под силния контрол на Комитета за Държавна сигурност на Съветския съюз (КГБ). Тази зависимост е резултат преди всичко от обслужването на идеологическата кауза на Източния блок в противовес на Западните общества по време на Студената война.

След смяната на политическата и икономическата система в държавите от Източния блок и след разпадането на Съветския съюз, тези държави избраха демократичен път на развитие. Път, който способстваше създаването на условия за свободна икономическа конкуренция, а също така и за многопартийност, за свободна конкуренция на идеи, на ценности, на визии за бъдещето и на умения да се транслират послания. Това наложи преустройване на специалните служби. Тяхна основна задача вече не беше да пазят устоите на авторитарната власт, а да отговарят на съвременните условия за защита на националните интереси на отделните държави.

Този преход в България формално се осъществи след закриването на Държавна сигурност през 1990 г. като структура и най-добре след нейното претрансформиране. Окончателно cе закри Шесто управление на ДС, а именно политическата полиция. Остана нерешен обаче един много болезнен проблем за обществото – проблемът с агентурния и щатен апарат, обслужвал предишната, комунистическата власт. В обществото започна разпален диалог за необходимостта от осветяването на тези агенти и щатни служители. Мотивът на симпатизантите на антикомунистическата опозиция основно беше че хората искат да знаят имената на т.нар. доносници, които чрез своите сведения много често са ставали причина за тежката съдба на мнозина от тях, дръзнали да критикуват властта. В медиите се отпечатваха и се пускаха слухове с имената на отделни публични лица, голяма част от личните и работните дела на агентите се унищожиха по заповед, но за щастие съхранен остана справочният апарат.



В рамките на близо 20 години бяха създавани различни комисии, чиято задача беше по определени правила да осветяват имената на публичните фигури, които са били агенти на комунистическите тайни служби. Нито една от тези комисии не доведе нещата докрай, поради редица законодателни ограничения или ограничения, наложени от страна на Конституционния съд. От дистанцията на времето можем да кажем, че основната причина за това беше, че агенти има в целия политически спектър. Така се създаде възможност дълги години да продължава зависимостта на тези хора от един паралелен таен свят – на бившата Държавна сигурност. Нещо повече, започна черна търговия с досиета на секретни сътрудници, създадоха се благоприятни условия за политически шантаж. В същото време, лицата, принадлежали към комунистическите тайни служби, поддържайки се помежду си в едно конспиративно затворено общество, кадруваха и спомагаха на отговорни държавни постове да бъдат поставяни техни хора. През декември 2006 г., месец преди приемането ни в Европейския съюз, беше гласуван настоящият Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Законът беше приет от 40-то Народно събрание с пълен консенсус между политическите сили. Като депутат в този парламент и като член на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред пряко участвах в неговата подготовка. Няколко са основните цели, залегнали в закона. А именно:

  1. Да се съберат на едно място архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА като се създаде централизиран архив.

  2. Да се осигури по определен ред широк достъп до тези документи.

  3. Да се осветят имената на лицата, заемали, заемащи или кандидатстващи за публични длъжности, както и на лицата, изпълняващи публични дейности.

Народното събрание избра поименно и състава на 9-членна комисия. Още със създаването си комисията имаше да изпълнява изключително тежки задачи. Дългите политически прения през годините бяха създали едно недоверие в обществото, че никога няма да излезе истината от тези документи. Предстоеше на членовете на комисията да градят тухла по тухла разрушеното доверие в хората. Първото важно условие, за да потегли работата по разкриването на документите и изграждането на централизирания архив, беше комисията да се утвърди като независим орган, който стриктно прилага закона и не се поддава на политически натиск. Няма да скрия, че това бе най-трудната задача. Няма да скрия също, че са правени опити за натиск, но най-доброто наше оръжие беше и си остава законът. Не веднъж съм казвал, че законът е много добър. Защо? Защото е работещ закон. Разбира се, той не се харесва на мнозина, главно от страна на потърпевшите, но ако мога да се изразя метафорично: все някой трябваше да стане лош вестоносец, да изрече лошата истина, обществото има правото да знае всичко за хората, които го управляват, от които зависи живота на всеки един от нас.

Първите стъпки на комисията бяха изключително трудни. Ние започнахме работа без сграда, без администрация, без архивохранилища за документите. Най-важното за нас беше да оборудваме помещение за читалня. Напливът на граждани, които искат да се запознаят със собствените си документи, както и на изследователи и журналисти, расте с всеки изминал ден. Следваше най-трудната задача – осветяването на агентите и на щатните сътрудници на бившите служби. Отново, въоръжени със закона, ние започнахме проверки по документи. Следвайки реда установен от законодателя проверяваме и обявяваме имената на хората с принадлежност към бившите служби, които са били и са в управлението на държавата. За периода от април 2007 г. до декември 2011 г. комисията е направила проверка на 144 186 български граждани. От тях на 6104 е установила и обявила принадлежност. По груби изчисления средно се получава, че от 5 до 7 процента от проверените лица при различните институции са имали принадлежност към ДС.

Интересен е фактът, че през годините тези проценти проявяват устойчивост, а в някои ведомства е изключително голям и това показва, че през всичките тези години на преход хора от бившите тайни служби са заемали възлови позиции във властта.

Въз основа на тези цифри редица изследователи и общественици правят политическия извод, че обществото ни много трудно успява да скъса със своето комунистическо минало. Дискусията продължава да тече мъчително. Реакцията на обявените е – от пълно отричане на принадлежност към службите, до апология на секретната работата, която са вършили в отминалите тоталитарни години. Единици са тези, които излизат със своя индивидуална изповед, а и мотивите да служиш на тайните служби понякога са твърде лични. Започнахме да наблюдаваме и едно явление на делене на „добри” и „лоши”. То върви по линия на разузнавачи и доносници и, по линия на щатни и секретни сътрудници. От нас не се иска да се превръщаме в трибунал и да отсъждаме някаква вина. Много пъти и аз, и членове на комисията, сме обяснявали, че нашата задача не е да раздаваме справедливост. Нашата задача е да информираме обществото, което да формира мнение по различните казуси. Обвиненията срещу закона и дейността на комисията в това отношение са несъстоятелни по причина, че голяма част от документите са унищожени. Това означава, че по никакъв начин комисията не е в състояние да анализира дейността на съответния сътрудник – бил той агент или оперативен работник. Подобни опити за прокарване на разделителни линии само задълбочават противопоставянето, но не спомагат за обективния прочит на близкото минало. Голям напредък комисията направи при изпълнението на чл.27 от закона след избирането на кабинета „Борисов”. Активно се използва този текст за предварителна проверка на лицата, които се предлагат за назначаване на различни постове. Промени се направиха и в някои закони, които изискват предварителна проверка за принадлежност.

В края на своето експозе ще се спра с няколко думи на централизирания архив, който комисията успя да направи за по-малко от четири години. Етапите, през които преминахме, започват от предоставянето на постройки, извършване на основен ремонт, пригаждането им към новото им предназначение, създаването на дирекция „Архив”, в която работят главно млади хора - архивисти, до попълването с документи на архивохранилищата от ведомствата, в които са били съхранявани тези архивни единици. Можем да се похвалим с факта, че успяхме да изградим най-съвременния архив в България, оборудван по високотехнологичен начин за подреждане, съхранение и използване на документите.

Бих желал да споделя няколко думи и за нашата международна дейност. В рамките на мандата комисията успя да си извоюва висок авторитет в средите на партньорските ни организации от Европа – в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Словакия. Дейността ни е свързана с обмен на документи и реализирането на общи инициативи като подготвянето на съвместни печатни издания, изложби, организирането на научни конференции.



Вратите на Европейската мрежа са отворени. Приети са правила, с които се приемат нови членове и наблюдатели на европейската мрежа. Лично аз вярвам, че скоро към нея ще се присъединят и сродни по дейност на нашите комисии, комисии от новоосвободените арабски страни. Изразяваме желание и готовност да съдействаме с натрупания опит по отваряне архивите на тайните служби.
Каталог: media -> Публични%20изяви
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда
Публични%20изяви -> Еволюция на отношението към международния тероризъм в инструктивните документи на дс
Публични%20изяви -> Международният тероризъм в докладите на българското външно разузнаване
Публични%20изяви -> Уважаеми дами и господа, Ваши превъзходителства
Публични%20изяви -> Международният тероризъм в докладите на българското външно разузнаване
Публични%20изяви -> Доклад на Ханс Алтендорф, директор на Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република (фкащ) „


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница