Разкриване архивите на българските тайни служби (1944-1991) – трудният път към моралния катарзис на обществото

Същностна характеристика на авторитарните общества е използването на специалните тайни служби за подсигуряване устоите и сигурността на политическата им власт. От една страна чрез създаване на политическа полиция, която да следи за настроенията вътре в държавата и да парира опитите за подкопаване на тази власт, и от друга страна, посредством външното разузнаване да обслужва определени каузи. Когато става дума за комунистическите тайни служби на държавите от Източна Европа е необходимо да се подчертае, че през целия период на социализма те са се намирали под силния контрол на Комитета за Държавна сигурност на Съветския съюз (КГБ). Тази зависимост е резултат преди всичко от обслужването на идеологическата кауза на Източния блок в противовес на Западните общества по време на Студената война.

След смяната на политическата и икономическата система в държавите от Източния блок и след разпадането на Съветския съюз, тези държави избраха демократичен път на развитие. Път, който способстваше създаването на условия за свободна икономическа конкуренция, а също така и за многопартийност, за свободна конкуренция на идеи, на ценности, на визии за бъдещето и на умения да се транслират послания. Това наложи преустройване на специалните служби. Тяхна основна задача вече не беше да пазят устоите на авторитарната власт, а да отговарят на съвременните условия за защита на националните интереси на отделните държави.

Този преход в България формално се осъществи след закриването на Държавна сигурност през 1990 г. като структура и най-добре след нейното претрансформиране. Окончателно cе закри Шесто управление на ДС, а именно политическата полиция. Остана нерешен обаче един много болезнен проблем за обществото – проблемът с агентурния и щатен апарат, обслужвал предишната, комунистическата власт. В обществото започна разпален диалог за необходимостта от осветяването на тези агенти и щатни служители. Мотивът на симпатизантите на антикомунистическата опозиция основно беше че хората искат да знаят имената на т.нар. доносници, които чрез своите сведения много често са ставали причина за тежката съдба на мнозина от тях, дръзнали да критикуват властта. В медиите се отпечатваха и се пускаха слухове с имената на отделни публични лица, голяма част от личните и работните дела на агентите се унищожиха по заповед, но за щастие съхранен остана справочният апарат.

1. 
   Да се съберат на едно място архивите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА като се създаде централизиран архив.
   
2. 
   Да се осигури по определен ред широк достъп до тези документи.
   
3. 
   Да се осветят имената на лицата, заемали, заемащи или кандидатстващи за публични длъжности, както и на лицата, изпълняващи публични дейности.
   

Първите стъпки на комисията бяха изключително трудни. Ние започнахме работа без сграда, без администрация, без архивохранилища за документите. Най-важното за нас беше да оборудваме помещение за читалня. Напливът на граждани, които искат да се запознаят със собствените си документи, както и на изследователи и журналисти, расте с всеки изминал ден. Следваше най-трудната задача – осветяването на агентите и на щатните сътрудници на бившите служби. Отново, въоръжени със закона, ние започнахме проверки по документи. Следвайки реда установен от законодателя проверяваме и обявяваме имената на хората с принадлежност към бившите служби, които са били и са в управлението на държавата. За периода от април 2007 г. до декември 2011 г. комисията е направила проверка на 144 186 български граждани. От тях на 6104 е установила и обявила принадлежност. По груби изчисления средно се получава, че от 5 до 7 процента от проверените лица при различните институции са имали принадлежност към ДС.

Интересен е фактът, че през годините тези проценти проявяват устойчивост, а в някои ведомства е изключително голям и това показва, че през всичките тези години на преход хора от бившите тайни служби са заемали възлови позиции във властта.

Въз основа на тези цифри редица изследователи и общественици правят политическия извод, че обществото ни много трудно успява да скъса със своето комунистическо минало. Дискусията продължава да тече мъчително. Реакцията на обявените е – от пълно отричане на принадлежност към службите, до апология на секретната работата, която са вършили в отминалите тоталитарни години. Единици са тези, които излизат със своя индивидуална изповед, а и мотивите да служиш на тайните служби понякога са твърде лични. Започнахме да наблюдаваме и едно явление на делене на „добри” и „лоши”. То върви по линия на разузнавачи и доносници и, по линия на щатни и секретни сътрудници. От нас не се иска да се превръщаме в трибунал и да отсъждаме някаква вина. Много пъти и аз, и членове на комисията, сме обяснявали, че нашата задача не е да раздаваме справедливост. Нашата задача е да информираме обществото, което да формира мнение по различните казуси. Обвиненията срещу закона и дейността на комисията в това отношение са несъстоятелни по причина, че голяма част от документите са унищожени. Това означава, че по никакъв начин комисията не е в състояние да анализира дейността на съответния сътрудник – бил той агент или оперативен работник. Подобни опити за прокарване на разделителни линии само задълбочават противопоставянето, но не спомагат за обективния прочит на близкото минало. Голям напредък комисията направи при изпълнението на чл.27 от закона след избирането на кабинета „Борисов”. Активно се използва този текст за предварителна проверка на лицата, които се предлагат за назначаване на различни постове. Промени се направиха и в някои закони, които изискват предварителна проверка за принадлежност.

В края на своето експозе ще се спра с няколко думи на централизирания архив, който комисията успя да направи за по-малко от четири години. Етапите, през които преминахме, започват от предоставянето на постройки, извършване на основен ремонт, пригаждането им към новото им предназначение, създаването на дирекция „Архив”, в която работят главно млади хора - архивисти, до попълването с документи на архивохранилищата от ведомствата, в които са били съхранявани тези архивни единици. Можем да се похвалим с факта, че успяхме да изградим най-съвременния архив в България, оборудван по високотехнологичен начин за подреждане, съхранение и използване на документите.

Бих желал да споделя няколко думи и за нашата международна дейност. В рамките на мандата комисията успя да си извоюва висок авторитет в средите на партньорските ни организации от Европа – в Германия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Словакия. Дейността ни е свързана с обмен на документи и реализирането на общи инициативи като подготвянето на съвместни печатни издания, изложби, организирането на научни конференции.