Различия, произтичащи от половата принадлежност



Дата15.01.2018
Размер251.64 Kb.
#47197
Катедра “Психология”

 

 



 

 

 



 

КУРСОВА РАБОТА

на тема:


Различия, произтичащи от половата принадлежност

 

 



 

 

 



Велико Търново

2002


 

Съдържание:

 

1. Актуалност на проблема.



2. Индивидуални и социо-културни особености.

3. Корени на половата диференциация в миналото.

4. Достижения на науката. Изследвания.

5. Измерения на половите различия. Възрастови граници.

6. Фактори, допринасящи за половото разделение. Причини.

7. Проява на полови различия. Същност.

8. Сравнителни изследвания. Данни.

9. Анализ на наличните резултати.

10. Съвременни тенденции. Убеждения и насоченост относно половата диференциация.

 

 



 

 

 



 

 

 



 

 

 



 

Въпросът за половата диференциация в последно време придобива все по-голяма актуалност. Макар че се наблюдава стремеж тази тема да бъде избегната, значимостта й оказва влияние както върху цялото общество, така и върху формирането на отделната личност. Затова дискусиите върху половите различия продължават, като се поставят и много граници между двата пола. В нередки случаи обаче тези граници са изкуствени, т.е. понякога без основания се осъществява “сблъсък” между двата полюса на човечеството. Така се получава едно противопоставяне, изходът от което най-често остава неясен.

За да бъде избегнато такова разделяне на двата вечни цвята на човешката раса, които заедно творят краските на човешкия род, е необходимо по-задълбочено вникване в същността на проблема. Половите различия трябва да бъдат приети като даденост, а не “ощетяване” на единия или другия пол. И на тази основа да се изграждат продуктивни междуличностни отношения. Именно така ще може да съдим в каква степен тези различия са предопределени и в същото време предопределящи.

Разбира се, недопустимо е да бъде пропуснат един изключително съществен фактор – строго индивидуалните личностни характеристики. Като тези особености предопределят в голяма степен посоката на развитие и формиране на всеки един човек като самостоятелна жизнеспособна единица, изграждането му като личност.

В това число не могат да не бъдат отбелязани и социо-културните особености, под чието влияние протича целият живот на личността. Културните и религиозни ценности в едно общество определят и границите на създадените полови стереотипи от социума. Тези т.нар. “изисквания” към представителите на двата пола намират израз именно във формирането на половите роли. Въпреки това през последните години се наблюдава все по-голямо преплитане на тези диференцирани роли, обусловени от половата принадлежност.

Още с изгрева на човечеството започва един непрекъснат процес на обособяване ролите на мъжа и жената. Като първоначално водеща роля има жената – майката, докато не възниква потребността от ловуване, за да може да бъде изхранвано множащото се потомство. Така се налага мъжкото начало в лицето на водача на родовата общност. Още тогава юношите и девойките са били възпитавани по различен начин, дори отделяни едни от други. Момичетата са били съсредоточавани във вършене на домакинската работа, а момчетата били обучавани за бъдещи ловци и войни. Така откриваме корените на половата диференциация още в дълбока древност. Това, разбира се, допринася и за онтогенетичното развитие на индивидите. Извършването на определени повтарящи се дейности от хората разгръща или закърнява отделни функции на еволюиращия организъм.

По-късно с формирането на различни слоеве в обществото започва по-конкретното диференциране на ролите на мъжа и жената. По-голямо участие в обществения живот има мъжът, а присъединяването на жената става постепенно и значително по-късно. Като за отделните културни общности това става през различни периоди от време. Така и до ден-днешен жената като представител на “нежния пол” се стреми да се наложи в различни сфери от живота, допустими дълго време само за мъжкия пол. Като все още съществуват народи и места по Земята, където половото диференциране не е изместило по никакъв начин мястото на жената, а дори тя не е и равнопоставена с това на мъжа.

В тази “борба за надмощие” непрекъснато се приписват на половете едни или други ролеви характеристики. В качеството си на диференциращи двата пола тези особености, наречени полово-ролеви стереотипи, бележат съществуването на едно непрекъснато “съревнование” между мъже и жени. Затова, за да се предостави възможност всеки човек да разгръща способностите си, е необходимо вникване в същността на проблема.

 

Всъщност няма общество, където да не съществува подобно разделение, а да не забравяме, че и самото общество приписва ролите на мъжа и жената. Изглежда, половите различия са били възприемани като нещо напълно естествено и очевидно, защото научни изследвания започват да се провеждат едва през 70те години. С нарастване на интереса, разбира се, започват да се обособяват и отделни дисциплини, които вече се изучават в повечето университети. По този начин проблемът за различията, произтичащи от половата принадлежност, придобива все повече дискусионен характер.



В психологията половите различия се изследват главно в три аспекта: различия между половете по отделни психологически характеристики, полът като генетична заложеност и като социална категория. Съществуват различни подходи, които разглеждат половите различия от гледна точка на дадена хипотеза. В тази връзка измеренията на половата диференцияция се простират от полово-ролеви стереотипи до когнитивни функции, като са характерни специфични и за двата пола разлики в тези области. От голямо значение е и фактът, че всички различия, носещи полови белези, са в зависимост и от възрастовите особености на личноста. Относно широко разпространеното убеждение за различията в интелигентността на двата пола, то няма възможност това да бъде установено. Повечето тестове за интелигентност са така балансирани, че не диагностицират различия между половете по общата способност на интелекта. Изключение правят само най-ранните периоди от живота, когато е регистрирано известно преимущество на момичетата, което вероятно се дължи на признатото по-бързо физическо съзряване при тях.

Имайки предвид всичко, казано до тук, би следвало да бъдат разгледани факторите, които обуславят половите диференциации. Така под вниманието ни попадат три съществени фактора: биологичен, психологичен и социален. Позовавайки се на сравнителни изследвания и наблюдения, имаме основание да разгледаме тези фактори по отделно, като в същото време не забравяме, че те са взаимосвързани.

Поведенчески, неврологични и ендокринологични изследвания сочат редица белези на полово различие в мозъка на мъжа и жената, които дават отражение върху характеристиката на когнитивните процеси. Затова като първи фактор, а може би и най-съществен, е биологичният фактор – генетично заложеното; това, от което не можем да избягаме. Това именно са вродените, диферециращи мъжете и жените характеристики, наблюдавани и при животните.

Обосновано от генетичната заложеност, пренаталното полово развитие зависи от последователност, която включва хромозоми, хормони и околна среда. Тази последователност започва от комбинацията на ХY – хромозомите на бащата с ХХ – хромозомите на майката. Като от яйцеклетката се получава задължително една Х хромозома, а от сперматозоида или Х, или Y. От това зависи половата определеност на зародишната клетка. Първият признак е развитието на съответните гонади през първия ембрионален месец – яйчници или семенници. А функцията на тези гонади е да продуцират полови клетки и да секретират половите хормони. Те се оформят през осмата седмица от развитието на плода. Така именно половите хормони определят половата диференциация на тялото. Всъщност най-важният белег в това развитие е оформянето на външните полови органи и на структурите, свързващи гонадите с повърхността на тялото.

По време на ембрионалното развитие половите хормони имат различна организация, която намира израз в половия диморфизъм на мозъка. В тази връзка са описани редица морфологични разлики в мозъците на мъжките и женските индивиди, както при животни, така и при хора. Тези особености се изразяват в различния брой, размер, форма и големина на невроните в някои мозъчни ядра, както и в броя на синапсите, които те образуват. Установено е например, че в преоптичната зона на хипоталамуса има ядро, което при мъжете е с по-големи размери, отколкото при жените. Интересен е фактът, че при хомосексуалните мъже то има размери, подобни на тези при жените. Това навежда на мисълта дали хомосексуалността не е биологично предопределена. Имайки предвид обаче, че развитието на мозъка следва сетивното и функционално стимулиране, по-малките размери на това ядро у хомосексуалните индивиди може да е резултат на променената нагласа и личена сексуален опит.

Данни за наличие на полов диморфизъм има и по отношение на коровата структурна и функционална организация. При мъжете се наблюдава тенденция за по-големи размери на лявата хемисфера, докато при жените са по-големи мазолестото тяло и предната комисура. Също така е установено, че функционалната латерализация на коровите функции е по-слабо изразена при жените, а при мъжете говорната функция и зрително-пространствената преработка на информация са силно латерализирани в лявата хемисфера.

Ето как стоят нещата от гледна точка на биологическите детерминанти на половата диференциация, като различията са установени със задаване на специализирани тестове. А общоприетият и доказан факт, че момичетата съзряват физически по-бързо от момчетата, може да се съотнесе и за скоростта на съзряване на централната нервна система. Оттук да се обяснят и някой разлики между представителите на двата пола. Скоростта на физическото съзряване обаче не е пряко свързана с когнитивните функции. Тежестта тук пада в голяма степен и върху индивидуалистичната насоченост. Съществуват данни от изследвания, според които след седмата година жените имат по-високи показатели по-вербална памет, отколкото мъжете. Също е установено и преимуществото на жените при запомнянето на социално значими стимули като имена и лица на хора. (Bahrick and Wittlinger, 1974)

Различията в организацията на гените, хормоните и мозъка на човешкия индивид обуславят както редица физиологични полови различия, така и различия в психичната структура и протичането на психичните процеси. Диференцирането на половете спрямо психичните особености, характеризиращи по типичен начин женския и мъжкия пол като отделни групи, се проявяват в насока на интересите, играта, нагласата за учене, дисциплината, професионалното ориентиране и емоционалната стабилност. Биологически обусловените различия между двата пола, като например обмяната на веществата, кръвообръщението, скелетната система и мускулната структура са обуславящи компоненти в развитието и на психологична полова диференциация. Като точно тези биологични детерминанти трябва да се имат предвид най-вече при явления от психопатологията, където отклонения от нормата се срещат по-често сред мъжете. Това вероятно се дължи до някъде на неблагоприятната костелация на хромозомите в мъжкия организъм. Така се осъществявя взаимозависимостта между биологичен и психологичен фактор.

Идва ред да бъде отбелязана значимостта и на третият съществен фактор, който също предопределя различията между мъжете и жените. Това, разбира се, е социалният фактор. Темата за социалното диференциране на двата пола привлича все повече интерес. Отделя се и специално внимание на полови различия, свързани със социализацията на личността. Това е напълно обяснимо, тъй като от съответните обществени условия на живот и социални отношения произтичат доста решаващи импулси за психичното и физическо полово диференциране. Исторически изследвания и етнологически проучвания доказват, че половете – в зависимост от начина на живот – показват твърде различни и променящи се “полово специфични” особености. Затова е необходимо половите различия да се разглеждат и на фона на положението на половете в обществото. А изградените в течение на хилядолетия предразсъдъци по отношение на двата пола не могат така лесно да бъдат избегнати. На жените и в наши дни се припсва подчинена и унизителна роля, въпреки че се наблюдава стремеж към някакъв вид равноправие. Дори с принципното премахване на това неравноправие обаче не може изцяло да се преодолеят специфичните нагласи и начини на поведение, запазили се под формата на обичаи, традиции и социални самопонятности.

В тази връзка в резултат на проведено изследване (Maccoby & Jacklin, 1972) Т. Парсън предлага едно разграничение между “инструменталната” роля на мъжа и “експресивната” роля на жената. А именно – мъжът е по-малко загрижен за междуличностните отношения, отколкото за майсторството и контрола, докато жената е фокусирана върху емоционалните взаимоотношения. Такова изследване в български условия, проведено от Л. Андреева и Т. Янчева, показва малки разминавания в сравнение със стереотипите от американското проучване. Отново има мъжка и женска роля. Но докато “женският” фактор на топлота и експресивност запазва своето съдържание, то “мъжкият” е ориентиран предимно към амбиция и пробивност, а не към компетентност. Това е доказателство за значението на историческия период и културните условия при диферецирането на двата пола. Като ролевите “очаквания” в никакъв случай не трябва да се генерализират за цялата съвкупност от представители на единия или другия пол. Те имат дълбоки последици за междуличностните отношения. Предписвайки как се очаква да постъпват мъжете и жените, половите стереотипи поемат функция на “непоставяни под съмнение самоизпълняващи се пророчества” (И. Зиновиева, 1997). Така в много случаи се създава впечатлението за даден човек, базирайки се на личностната променлива – пол. В комбинация с външни белези половата принадлежност придобива отличаваща функция. Това важи особено за необятното царство на животинския свят. За много видове животни окраската на тялото е характерен белег за принадлежността към мъжките или женските индивиди.

В развитието на човешкия индивид, започвайки от самото раждане, момичетата и момчетата са третирани по различен начин в много области. Възрастните имат очаквания момичетата и момчетата да се различават по физически, личностни и когнитивни характеристики, свързващи се в полово-ролевите стереотипи. Диферецирането по пол става още в процеса на обучение и продължава по-нататък по отношение на семейния живот и работа.

Обикновено всички култури имат някакво разделение на труда съобразно половата принадлежност. Като напоследък навлиза прогресивно тенденцията за самостоятелност на жената – на нея също се отрежда главната отговорност както в семейството, така и в професионалния живот. Което съответно води до съмнението дали не става въпрос повече за процес на приемане на полово типично поведение, отколкото за непоклатимо развитие на организма в посока на следване “половите изисквания”. Защото именно ценностите в едно общество създават предпоставки за необходимост от “научаване” на половата роля – построена върху биологични основи и подсилвана с полово диференцирани образци. Затова и в понятието “полова роля” са включени такива черти и поведение, които са, от една страна, типични, а от друга – желателни. Така възникват и нормите в едно общество, но да не забравяме, че те търпят промята, с което налагат и качествено преобразуване на половата диференциация. Ето защо всяко общество има възможност да ограничи натиска за следване на полово-ролево поведение. По този начин усилията могат да се насочат към намаляване на мъжката агресивност, както и към социални програми, които променят нагласите за подчинение у жените. Понеже точно при проява на агресия различията между представителите на двата пола се оказват най-консистентни. По същия начин е и при изпадане на състояние на депресия.

Половите детерминанти безпорно са в зависимост от социалното обкръжение. Защото в процеса на социализация човешкият индивид се развива и изгражда като личност, превръща се в самостоятелен и съзнателно действащ субект. Това е причината много изследователи да разглеждат половите различия като продукт от взаимодействието на биологичен и социален фактор.

 

Така се стига до ядрото на проблема и по-конкретно – как се проявяват тези полови различия. Съществуват както изследвания, така и различни хипотези относно този въпрос. Теорията на Зигмунд Фройд, свързана с половите различия, гласи, че най-ранните, т. нар. пренатални фази в развитието на детето, т.е. оралната и аналната фаза, протичат еднакво при момчетата и момичетата. И на двата пола, според него, е свойствен един и същ начин за задоволяване на негона, органичните причини на инстинктивните подбуди са еднакви. И при двата пола личността, която стои в центъра на задоволяващия желанията на детето околен свят, е майката. Въпреки наличното сходство в наличието на нагоните полови различия се установяват в целия начин на съществуване на децата. Връхна точка тези различия достигат във фалическата фаза. Анатомичната разлика между половете, дори забелязана от детето, придобива особено значение в този момент от неговото развитие. В центъра на интереса на малкото момче е гордостта по повод неговия полов орган, а при момичето се появява завист. Тук е мястото да бъде споменат термита “кастрационен комплекс”, който Фройд въвежда – това са всички онези сложни реакции и чувства за страх, отнасящи се до половите органи.



Установеният по времето на Зигмунд Фройд интерес към инфантилната сексуалност все повече отстъпва място на интереса към развитието на детското Аз. Тук също е налице оправданата тенденция да се подчертават различията между двата пола. Днес научният интерес на детската психология все повече се насочва към формите на приспособяване към реалността, към развитието на света на чувствата и интелектуалността.

Според Фройд развитието на момичето към женствеността започва с един “тласък в пасивността”. А Хелене Дойч изказва мнение, че тази тласък се предхожда от тласък в активността (1925 г.). Този тласък в активността тя разглежда като характерен за предпубертета. Така възниква едно значително сходство между момичетата и момчетата, защото и при момчетата последният акт от латентния период обикновено е свързан с усилване на активността. Формата и съдържанието на този “тласък в активността” обаче при момичетата и момчетата се различават значително и придават специфично значение на психичните процеси.

В сферата на чувствата се наблюдава в по-голям обем интуиция при жените, което съвсем не отрича наличието й при мъжете. Но не може да не бъде отбелязано, че в цялостната си същност мъжете с фино усещане и интуиция демонстрират една по-силна феминистична съставка. Това наблюдение е особено валидно за творчески надарените мъже и за онези, които се посвещават на професи, за която е необходимо психологически да разбираме другите хора. От друга страна, в световната литература има много автори – жени, които се отличават с гениално психологическо дарование. Оттук и негенералните изводи за специфично женски качества: по-голяма готовност за идентифициране, по-силна фантазна дейност, субективност, вътрешно възприятие, интуиция.

Що се отнася за твърдението за по-голяма склонност на женското същество към фантазиране, то се позовава на обръщането на младия мъж кам реалността, до която той достига по-лесно благодарение на анатомо-физиологическата си специфика. А “замръзването” на момичето в света на фантазиите Хелене Дийч се опитва да сведе до двойния сексуален морал. Който за младия мъж създава по-добри възможности за сексуално удоволетворяване и по този начин го предпазва от прекалено обременяващ фантазен живот. Така чрез своето поведение и двата пола работят за изграждане на двойния морал, само че от срещуположни краища.

Другата разлика между мъжкото и женското развитие се състои в това, че в годините на най-големия прогрес, т.е. в юношеството, при жената се забелязва по-силна склонност към одухотворяване на половия нагон и към обвързването му с целепотиснатия емоционален живот. А одухотворяването на половия нагон е фактор, който приема различни форми в историята на развитието на човека. За различните индивиди това се осъществява по различни начини. Чрез рано появилата се фантазна дейност у детето половият нагон се свързва от самото начало с определени психологични съдържания. Така развитието на фантазния живот изгражда отношението на сексуалността към различните духовни функции и преди всичко към емоционалния живот. Видът на това отношение конструира едно от съществените полови различия между мъжете и жените. Във връзка с това Хелене Дойч сочи осъществяването на едно “разцепление на любовния живот”. Само че при мъжа това разцепление с невротичен характер се изразява тогава, когато той обича, но не може да желае сексуално, и обратно. Докато при жената разцеплението е рядко по отношение на обекта, а по-често по отношение на себе си. Тоест, момичето или се принизява до сексуален обект, или се възвишава до равнището на “недосегаема”.

Това, което се смята за съществена черта на женския пол, а именно силният емоционален пълнеж на сексуалността и на всички други жизнени процеси, въздества повече или по-малко и върху психичните процеси на мъжкия индивид. В качеството си на “женска съставка” тези особености вероятно играят същата роля в душевния живот на мъжа, както “мъжката” при жената. Единствено обществената оценка на тези компоненти е в състояние да стимулира мъжествеността при жените и да отклони женствеността при мъжете. Така понятията “мъжественост” и “женственост”, като черти, които изразяват психологическата насоченост към определено поведение, са в по-голяма степен типични, по-често срещани и повече социално желателни за единия, но не и за другия пол. Социалните норми задължават мъжът да бъде мъжествен, а жената – женствена. Всеки индивид обаче притежава и двете характеристики, но в различна степен. Тук е интересен фактът, че обществото цени мъжките качества дори когато са у жената, а осъжда женските, когато се проявяват у мъжа.

В този контекст Сандра Бем предлага модел на общия полово насочен психологически тип, за да се определи балансът между женствеността и мъжествеността в рамките на всеки индивид. Като този баланс позволява прецизно адаптиране към ситуацията. От изследванията се дава възможност да бъде обособена една типология в четери категории:

- андрогинен тип – висока степен на мъжественост и висока степен на женственост;

- мъжествен тип – висока степен на мъжественост и ниска степен на женственост – полово типизира мъж и крос – полово типизирана жена;

- женствен тип – ниска степен на мъжестеност, висока степен на женственост – полово типизирана жена и крос – полово типизиран мъж;

- недиференциран тип – ниска степен на мъжественост и ниска степен на женственост /липса на насоченост/.

Като крос-полово типизираните лица имат склонност към интересите, емоционалните оценки и когнитивните схеми на противоположния пол.

Връщайки се към различията между представителите на двата пола, нека вниманието ни бъде насочено върху връзката майка – дете. По един парадоксален начин връзката на момичето с майката е по-трайна, отколкото на момчето, а често е по-интензивна и опасна. Хелене Дойч, която подробно се занимава със “загадката на жената”, обяснява тази връзка. Според нея, “задръжката, която момичето изпитва при активното си обръщане към реалността, за известно време я връща регресивно към майката”. (“Загадката на жената”, 1997 г.) Този процес с “повишени или по-инфантилни претенции за любов” е опасен, защото често се оказва отговорен за възникване на женските неврози и за тежки нарушения в изграждането на характера.

Като става въпрос за отклонения, е известно, че мазохистичната перверзия при жените е по-рядко срещана, отколкото при мъжете. Интересното тук е, че мазохистичното желание се удоволетворява по странични пътища, и то в избора на любовен обект и в търпимостта към неговите перверзии; така директното задоволяване се отклонява. Ако бъде открит в голяма степен мазохизъм при мъжа, както пише Хелене Дойч, то той бива сведен до чувството за вина и се разпознава като “морален мазохизъм”.

За разлика от него женският мазохизъм е вграден в цялостната личност на жената, преработен е и подложен на различни процеси на сублимиране. Едва когато е в големи количества се получава конфликт и тогава, както при мъжа, се разпознава в патологична норма.

Забелязано е и друго различие в областта на половата диференциация. От една определена възраст психичните различия между половете се проявяват в играта на децата. Игровата дейност на малкото момче се насочва към външния свят. Неговата игра се характеризира със стремеж към напредък, непрекъснато добавяне на нови съставки към вече изграденото и дори разрушаване на построеното. Докато малкото момиче строи къщи, за да постави нещо в тях; за да затваря вратите и грижливо да пази това, което е сътворило. Игрите на момичето демонстрират една насоченост към изграждане на женската активност, желание за подреждане и запазване на нещата.

Научните изследвания, които обхващат границите на половите различия, се натъкват на някой специфични разлики в когнитивните функции. Такива наблюдения карат теоретиците да се запитат на какво се дължи фактът, че мъжете и жените се различават едни от други в дадена област на своите физически и психологически особености. Някои изследователи твърдят, че причините са неврологично основани и имат смисъл от гледна точка на човешката еволюция. Мъжете с пространствени и математически способности са били пригодени да ловуват, а жените с вербални способности – да отглеждат децата. Други теоретици посочват социализацията като причина за полови различия. Те твърдят, че мъжете и жените са насърчавани да развиват различни способности, а всъщност и това се получава като резултат. Така се създават множество варианти на полемиката за наследствеността и възпитанието.

Дори през 1988 г. в една статия Алън Файнголд представя данни, които показват, че през последните две десетилетия много от документираните в миналото полови различия в конкретни интелектуални способности са изчезнали. Единственото изключение е превъзходството на мъжете в сферата на математическите способности. А през 1974 г. Макоби и Джеклин публикуват много важен преглед на състоянието на знанията за сходствата и различията между мъжете и жените. Те установяват, че жените имат по-големи вербални способности от мъжете, а мъжете показват по-добри резултати по зрително-пространствени умения и по-високи математически способности. Така това дава още веднъж повод създалите се дискусии да продължат: различават ли се двата пола по някакъв начин по своите емоционални преживявания и физически и психични умения?

И все пак, споровете се основават на факти, а тези факти сочат някои разминавания на резултатите от различните изследвания. Установено е следното:

- вербални функции – образуване на по-дълги и по-правилни в граматично отношение изречения и по-добър правопис сред момичетата в сравнение с момчетата (Garai & Scheinfeld, 1968 г.);

- пространствени взаимоотношения – мъжете имат по-добри постижения в боравене с пространствени отношения (Garai & Scheinfeld, 1968 г.). А както по-горе бе споменато – Maccoby & Jaklin, 1974 г. сащо достигат до такъв извод;

- обучение – момичетата имат по-добри постижения в училище през целия курс на обучение /към по-горните класове разликата намалява/;

- мотивация за постижение – при неутрални условия жените показват по-високи стойности, но при спад на социалното одобрение мъжете задминават стойностите на жените (McClelland, et al.,1953 г.);

- самооценка и самочувствие – мъжете обикновено си дават по-добра оценка, а жените приписват успеха на случайността и късмета, не толкова на способностите си (Lenney, 1977 г.);

- стил на себепредставяне – мъжката стратегия е насочена към приемане и подчертаване на собствения статус, при което силните страни се заявяват по един или друг начин. При жените целта е да се неутрализира статусът, да се създадат добри отношения с другите хора и да се представи “себе си" (Deaux, 1976 г.);

- потребност от принадлежност – жените са по-ангажирани със социалните взаимоотношения и обикновено изразяват повече позитивни чувства по отношение на другите, отколкото мъжете. Относно социалните прозрения и емпатия – жените имат преимущество, докато мъжете са насочени предимно към съдържанието на дейността (Ashmore, 1990 г.);

- агресия – равнището на агресия при мъжа е значително високо, като се привеждат следните аргументи: разликата се проявява доста рано, което изключва влиянието на средата; мъжете са по-агресивни, и то във всички човешки общества; такава разлика се наблюдава и при приматите, от които човек произлиза. Като се предполага, че агресията е свързана с равнището на полови хормони (Ashmore, 1990 г.);

- зависимост – жените се оказват по-подготвени да придобият самостоятелност, отколкото мъжете. Мъжете по-често се оказват зависими от своите родители.

Така, откривани при различни изследвания и методики, някои от тези особености остават консистентни, а други може би ще се променят в течение на времето. Но половият диморфизъм се отнася към постоянните характеристики на онтогенетичната еволюция на човека, които се видоизменят само по степен на интензивност. Няма никакво съмнение, че половата диференциация на човешката онтогенеза е резултат и постоянно условие за регулиране на всички процеси във вътрешната среда на организма. Тази диференциация обаче е от значение и спрямо регулирането на процесите на взаимодействие между организма и външната среда.

 

Взаимното проникване на общосоматичните и полови характеристики в динамиката на основните функции на човешката жизнена дейност се има предвид винаги в диагностичната практика. Като се започне от сърдечния ритъм, който у жените е по-участен, отколкото у мъжете, за да се стигне до обмяната на веществата. Така факторът полов диморфизъм в жизнената дейност на човека става все по-ясен. И най-интересно е, че половия диморфизъм се запазва и в старостта, когато непосредственото влияние на половите функции все повече отслабва. Друг извод направен от Харисън и Бенедикт, е за основната обмяна: дори ако теглото на мъжете и жените на една и съща възраст е идентично, необходимата енергия е различна. А енергитичната потребност (измервана в калории) се стабилизира у мъжете в периода между 20 и 40-годишна възраст, докато у жените по-късно – между 30та и 50та година. Най-голямото различие във величините на основната обмяна у мъжете и жените се забелязва на 20-годишна възраст, а най-малко – на 60-годишна възраст.



Различията в темповете на развитието безспорно зависят от надареността, както и от други индивидуално – типични особености в границите на една и съща възраст. Полови различия се наблюдават също в съдържанието и насочеността на рисунката у децата в предучилищна възраст. В лаборатория по социална психология при Ленинградския държавен университет Н. Кубанова изучава 600 рисунки на деца в тази възраст. Тя прави много изводи като същественото е, че децата рисуват предимно връстници от своя пол, което се отнася повече до момчетата – те рядко изобразяват момичета. Според данните на Н. Кубанова рисунките с индустриален пейзаж при момчетата са 70 %, а при момичетата – едва 6 %. Малките момиченца предпочитат да рисуват къщички, дървета, цветя, природни пейзажи и човешки образи.

От 13-годишна възраст започва период на по-интензивно функционално съзряване при момичетата. Това води след себе си до много последици. За това и при момичетата се наблюдава по-интензивно нарастване на величината на зрителното поле и оформяне на неговата структура в по-ранна възраст. Момичетата превъзхождат момчетата и по скорост на движенията на пръстите, но пък момчетата показват по-голяма скорост на ходене и то във всички възрасти. С тези различия, открити от Р. И. Тамуриди, отнасящи се до основните двигателни актове, е свързано и варирането на други параметри – като сила, издръжливост, правилност. Според данни на Игнатиев у момичетата показателите за волево задържане на мускулите в максимално свито състояние са по-високи. За обяснение на този факт автора се позовава и на други моменти: голямата способност на жените да потискат преживяванията си, особено понасянето на силна болка и тежки афекти на страдание; по-добрата им способност да изпълняват скучна, монотонна рабора изискваща напрежение на волята. Освен това Игнатиев подчертава, че в условията на семейното възпитание поведението на момичетата се огражда с повече забрани и по-строго се регламентира, което спомага за по-голямо развитие на процеса на задържане.

Друга съществена закономерност, формирана от проявите на задържащият процес, е свързана с психомотрните реакции. Установява се, че в всички случаи у жените реакциите са по-забавени от тези на мъжете. Това важи с изключение на възрастта между 20 и 29 години, когато психомоторните реакции към звука у жените се отличава само с 0,1 сек. За това пък психомоторните реакции при мъжете постепенно се забавят с увеличаване на възрастта.

Анализирането на статистически данни също води до някой изводи относно половата диференциация. Позовавайки се на статистиката, З. Г. Ференкел стига до заключението, че “общата величина на вероятността от смърт за момчетата е с 20 % по-голяма от величината на вероятната смърт за момичетата”. За това в още по-голяма степен говорят и по-честите случаи на дълголетие при жените. В края на ХІХ в. Г. Плос прави справка за сравнителната смъртност на мъжете и жените в 30 страни и установява, че в 25 страни броят на умиращите мъже надхвърля броя на умиращите жени, и то в значителна степен.

С малки изключения (Камбоджа, Индия и някои други страни). Статистическото бюро на ООН (1967 г.) отбелязва, че във всички страни по света средната продължителност на живота при жените е по-голяма. Подобна закономерност се установява както на равнищата на максималната средна продължителност на живота (САЩ: мъже – 66,8 г., жени – 73,7 г.; Япония: мъже – 67,73 г., жени – 72,95 г.; Швеция: мъже – 71,6 г., жени – 75,7 г.), така и на равнището на минималната средна продължителност на живота (Бразилия: мъже – 39,3 г., жени – 45,3 г.; Гвинея: мъже – 26 г., жени – 28 г.).

Друго сравнително изследване на продължителността на живота на мъжките и женските индивиди в различните степени на еволюцията у безгръбначните и гръбначните е дало основание на А. Комфорт да твърди, че “женският пол има предимство”. А. Комфорт – един от най-големите биолози и геронтолози, предлага също и обяснение, което може да се приеме за доста аргументирана хипотеза. А именно: “Изобщо най-вероятното е, че наблюдаваните полови различия в продължителността на живота са обусловени от различията в интензивността на обмяната на веществата и в типа на поведението, с други думи, те представляват следствие от физиологическия полов диморфизъм”.

Колкото и мнения да същентвуват по въпроса за половите различия, част от адекватното разрешаване на проблема се състои в позоваване на резултати от сравнителни изследвания. В тази връзка са интересни данните, които Хайгануш Силгиджиян – Георгиева дава в “Аз – концепция и психосоциална същност”. Изследванията са проведени при сравнителен анализ на допитвания до представители на двата пола в юношеска възраст през 80те години.

Момичетата например, имат по-негативен образ за себе си в сравнение с момчетата. А най-силен е контрастът между мъже и жени в удовлетвореността от образа на тялото. Момчетата показват по-добре структурирана представа за себе си, те са по удовлетворени от настъпващите промени в тялото си. Като 60 % от момичетата са неудовлетворени от външния си вид и всяка четвърта от десет девойки се преживява като грозна и непривлекателна. Изследванията и в други страни систематично потвърждават, че девойките имат по-негативен и нестабилен телесен образ за себе си и в сравнение с момчетата приписват по-ниска позитивност на репрезентациите за себе си. (Simmons et al. 1973)

Като една от възможните интерпретации на тези резултати може да бъде голямото значение, което се приписва на женската красота и привлекателност в социалните стереотипи. Очевидната недостижимост на социалните предписания на женската роля, в повечето случаи е постоянен източник на фрустрация и неудовлетвореност при девойките. За поддържането на високо ниво на тревожност допринасят и силно “идеализираните” образи за женственост в масовата култура. Така представата за себе си корелира и се отразява върху други психологически и социални репрезентации, докато един юноша може успешно да разграничи тези аспекти. (Lerner, Karabenick, 1974 г.)

Общо взето обаче изследванията показват, че женската полова идентичност се утвърждава в по-широка сфера от социални отношения и въпреки по-големите конфликти, нейното завоюване е по-добре възприемано. Докато мъжката идентичност се осъществява в “един тесен коридор”. Това се приема и като обяснение за по-голямото наличие на отхвърлена мъжка идентичност и по-висока изявеност на хомосексуализъм и транссексуални желания при момчетата. (Rosenbaum, Douvan, 1979 г.) Трябва да се има предвид, че нови данни по този проблем не съществуват.

Ето как половата принадлежност неизбежно влияе върху цялостната организация на жизнения опит; начина, по който ни възприемат другите; това, което очакват от нас да бъдем или да направим; а също и върху това, което ние очакваме от себе си. Затова и като правило момчетата са подложени на по-нтензивна полова социализация от момичетата, особено от бащите. Момчетата по-често са санкционирани за отклонения, но също така и по-често са поощрявани към автономно и самоутвърждаващо се поведение. (Rybash, et al., 1991)

Интересен е фактът, който изследванията показват, че с нарастването на възрастта полярната полова диференциация се нарушава в полза на по-комплексен стил на поведение. Става дума да такъв андрогенен тип – такъв, който съчетава ефикасните стратегии за действие и на двата пола. (Bem, 1981; Spence, 1985) Дори Калифорнийското лонгитюдно изследване показва, че от средата на живота нататък различията между мъжките и женските роли се замъгляват и се преминава към комплексен стил на поведение. (Brooks, 1981)

Що се отнася до възрастовата промяна на емоционалния тонус, значимите различия се състоят в драстичен спад при 16 – 18-годишните на субективното чувство за щастие и нарастване на депресивните преживявания, чувството за тъга и наранимост. Тази тенденция е по-ясно изразена при момичетата. Докато чувствата при 13 – 15-годишните се характеризират с относителна устойчивост. Като цяло средните стойности показват, че при момчетата възрастовата промяна е с позитивна насока – укрепване на вярата им, че личността притежава контрол на своите емоции и мисли. При момичетата се наблюдава по-ясно изразена възрастова промяна, но в обратна насока – по-ниска самооценка на възможностите за самоконтрол.

Изглежда физическта идентификация е кртичен момент и се затруднява при представителите и на двата пола. Цялостната самооценка на личността се оказва подложена на сериозни изпитания. И за двата пола негативните промени в удовлетвореността от представата за себе си не може да се интерпретират само от гледна точка на различията в съзряването. Понижаването на самочувствието се дължи и на усложняването на полово – специфичните идентификации, т.е. включването на нови социални и психологически измервания в стереотипизираните роли.

 

 

По този начин всички ние ставаме съпричастни в един процес на изграждане на някои от най-важните особености на личността. През целия си живот всеки човек се явява както участник в сътворяване на реалността около него, така и моделиран от тази реалност. Различията ни правят идентични и в същото време рисуват палитрата, в която всяко живо същество оставя по частица от себе си. Защото най-важно е не към кой пол принадлежи човек, а да бъдеш – да бъдеш накой, който отразява истинското си Аз. В това се състои и същността на човешкото съществуване. В тази връзка “някой” беше казал, че “Да бъдеш някой означава да конструираш миналото, да осмислиш ценностите на настоящето и да организираш проекти за бъдещето”.



Затова проблемът за различията, произтичащи от половата принадлежност, може да бъде изяснен само с толерантното отношение от страна и на двата пола. Дискусиите може би ще продължават още дълго за това, дали половата диференциация е продиктувана от биологически детерминанти, или социализацията създава облика на мъжкия и женския пол. Тази тема става обект на научен анализ не само за диференциалната психология, но и за много други сфери от обществения живот. Значимостта й се оказва от особена важност и за политическия живот, където йерархичната структура много често не допуска представителките на “нежния пол”. Но напоследък се забелязва тенденция зя все по-голям стремеж към равнопоставеност на двата пола, която равнопоставеност не означава равенство, а равни права. И въпреки че в България все още няма приет закон за равноправие между мъжете и жените, то едно задоволително положение може да бъде извоювано по пътя на доказване на равностойни способности. Защото е необходимо да бъде предоставена възможност човек сам да избира пътя на своите интереси, за да може продуктивно да съгради ценностите на личното си Аз.

 

 



 

 

Библиография:

 

1. Ананиев, Б. Човекът като предмет на познанието. С. 1976



2. Андреева, Л. Христоматия по психология на познанието. С. 1999

3. Дойч, Х. Загадката на жената. Евразия. 1997

4.Енциклопедия по психология. С. 1998

5. Зиновиева, И. Диференциална психология. Албатрос. 1997

6. Пирьова, Б. Биологична психология. С. 2000

7. Силгиджиян – Георгиева, Х. Аз-концепция и психосоциална същност. 1998



8. Тодорова, Е. Социална психология. С. 1995




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница