Разлики уилиям Макдоналд



страница1/5
Дата23.11.2017
Размер0.71 Mb.
#35258
  1   2   3   4   5
РАЗЛИКИ

Уилиям Макдоналд

Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на английското издание 1975

William MacDonald

© на българското издание 1997

Издателство Верен ООД

преводач: Мария Димитрова

превод на стиховете: Красимира Ненова

редактор: Любен Коев

коректор: Юлиана Балканджиева

ISBN 954-8225-19-0



Предговор
В настоящата книга Уилиям Макдоналд, надарен библейски учител, и известен вече и в България автор, изследва редица въпроси, които са проблематични за мнозина сериозни читатели на Библията. Целта на автора е да представи ясно разликите между различни доктринални твърдения на Светото Писание и така да помогне на читателя да го разбира по-добре. Разгледани са теми като например Закон и благодат, Двете пришествия на Христос, Положение и практика на християнина, Израел и църквата, Господният ден, Христовият ден, Божият ден, както и много други.

  Тъй като по някои от гореспоменатите въпроси съществуват силни предубеждения и често възникват остри спорове, които не служат на мира между християните, изглежда най-добре за верните отговори да бъде запитана самата Библия. Именно това се стреми да направи авторът.

С издаването на _Разлики“ ние бихме желали да помогнем на Божия народ да види ясно Божия промисъл и воля, открити в Неговото послание към нас — Библията.

Oт издателите

1. Различаване на времената
Августин е казал: _Различавайте времената и ще видите хармонията в Писанията.“ Бог е разделил цялата човешка история на времена: „...чрез когото и направи вековете“. (Евреи 1:2, букв. превод)

Тези времена могат да бъдат продължителни или кратки. Това, което ги отличава, не е тяхната продължителност, а начинът, по който Бог се отнася към човечеството през тях.

Макар че Бог сам по Себе Си никога не се изменя, Неговите методи се изменят. Той използва различни способи през различните времена. Понякога ние наричаме начина, по който Бог урежда взаимоотношенията Си с човека през отделните времена, диспенсация. В практически смисъл диспенсация не означава време или епоха, а по-скоро управление, ред, настойничество или стопанисване. За нас е трудно да мислим за диспенсация, без да я свързваме с период от време. Например историята на американското правителство е преминала през различни периоди на управление. Ние говорим за управлението на Рузвелт, управлението на Айзенхауер, управлението на Кенеди. С това ние имаме предвид начина, по който са действали правителствата, докато тези президенти са били на власт. Най-важният белег е провежданата политика, но ние по необходимост свързваме тази политика с определен период от време.

И така, в тази глава под диспенсация ще разбираме начина, по който Бог осъществява взаимоотношенията Си с хората през всеки отделен исторически период. Тук може да се направи сравнение с живота в едно семейство. Когато то се състои само от съпруг и съпруга, се следва една програма. Но когато се появят и няколко малки деца, нещата вече тръгват по съвсем различен начин. С израстването на децата семейната политика отново се изменя. Аналогично е положението и при отношенията на Бога с човешкия род. (Галатяни 4:15)

Например когато Каин уби брат си Авел, Бог го беляза така, че да не може никой да го убие. (Битие 4:15) И все пак след Потопа Бог въведе смъртно наказание, повелявайки: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее.“ (Битие 9:6) Защо е тази разлика? Защото се беше сменила диспенсацията.

Друг пример: в Псалм 137:89 авторът провъзгласява строг съд над Вавилон:

Дъщерьо Вавилонска, която ще бъдеш запустена, блазе на Оногова, който ти въздаде за всичко, що си сторила нам! Блазе на оногова, който хване и разбие о камък малките ти деца!“

Но ето, че по-късно Господ учи Своя народ:

Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда.“ (Лука 6:2728)

Очевидно езикът, така естествен за псалмиста, живеещ под Закона, не би бил подходящ за един християнин, живеещ под Благодатта.

Не всички християни са единодушни по въпроса за броя на диспенсациите или за начина, по който те трябва да се наричат. Всъщност не всички християни приемат, че изобщо има диспенсации.

Ние обаче можем да покажем тяхното съществуване по следния начин. Най-напред съществуват поне две диспенсации — Законът и Благодатта: „...защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.“ (Йоан 1:17) Фактът, че нашите Библии са разделени на Стар и Нов Завет, показва, че е настъпила промяна в начина на управление. Още едно доказателство е отпадането на необходимостта вярващите да принасят животински жертви. Това също показва, че Бог е въвел нов ред.

Но ако приемем, че съществуват две диспенсации, ние сме принудени да приемем, че има и трета, тъй като диспенсацията на Закона е била въведена чак в Изход 19 гл. — стотици години след Сътворението. Така че трябва да има поне една диспенсация преди Закона (вижте Римляни 5:14). Така те стават три.

Освен това ще трябва да приемем и една четвърта диспенсация, тъй като Писанията говорят за „бъдещия век“. (Евреи 6:5) Това естествено е времето, когато Господ Исус Христос ще се върне да царува на земята, известно още като Хилядолетното царство.

Апостол Павел също прави разлика между сегашния век и бъдещия век. Най-напред той говори за настойничеството*, което му е било поверено във връзка с истината на благовестието и на Църквата. (1 Коринтяни 9:17, Ефесяни 3:2, Колосяни 1:25) Това е сегашният век. Но след това той говори за един бъдещ век, който в Ефесяни 1:10 нарича времето, „когато ще се изпълнят времената“. От неговото описание е ясно, че това време още не е дошло.

И така, ние знаем, че сега не живеем в последната епоха от световната история.

Доктор Скофилд, редактор на Scofield Reference Bible (Библия на Скофилд с препратки), изброява седем диспенсации както следва:

1. Невинността. (Битие 1:28) От сътворението на Адам до неговото грехопадение.

2. Съвестта или моралната отговорност. (Битие 3:7) От грехопадението до края на Потопа.

3. Управлението на човека. (Битие 8:15) От края на Потопа до призоваването на Авраам.

4. Обещанието. (Битие 12:1) От призоваването на Авраам до даването на Закона.

5. Законът. (Изход 19:1) От даването на Закона до Деня на Петдесетница.

6. Църквата. (Деяния 2:1) От Деня на Петдесетница до Грабването.

7. Царството. (Откровение 20:4) Хилядолетното царство на Христос.

В своята схема _Ходът на времето от Вечността към Вечността“ А. Бут също разглежда седем диспенсации в човешката история, загатнати в седемте дни на Сътворението:

1-ви ден — Човекът, изпитан със светлината на сътворението — светлина и обещание.

2-ри ден — Управление (от Потопа до разделянето на нациите).

3-ти ден — Израел (от Авраам до края на Евангелията).

4-ти ден — Благодат (вмъкнат период).

5-и ден — Голямата скръб.

6-и ден — Милениум (Хилядолетното царство на Христос).

7-и ден — Вечността.

Не е толкова важно да се съгласим с точните подробности, но е много важно да видим, че съществуват различни диспенсации. Особено важно е да направим разлика между Закона и Благодатта. В противен случай съществува опасността да вземем отделни моменти от Писанията, валидни за други времена, и да ги отнесем към себе си. Всички Писания са полезни за нас (2 Тимотей 3:16), но не всички са отправени пряко към нас. Пасажи, отнасящи се за други времена, могат да се приложат и за нас, но тяхното основно послание е предназначено за времето, за което са били написани. Например на евреите, живеещи под Закона, е било забранено да ядат месо от нечисти животни, т. е. такива, които нямат разцепено копито и не преживят. (Левит 11:3) Тази забрана не важи за днешните християни (Марк 7:1819), но основополагащият принцип си остава валиден — ние трябва да избягваме моралната и духовната нечистота.

Бог обеща на израелския народ, че ако те Му се подчиняват, Той ще им даде материално благополучие. (Второзаконие 28:16) Ударението тогава е било върху материалните благословения тук, на земята. Но днес това не е така. Бог не ни обещава, че ще възнагради нашето подчинение с финансов просперитет. Благословенията на сегашната диспенсация са духовни благословения в небесните места. (Ефесяни 1:3)

Макар че между отделните епохи съществуват различия, има едно нещо, което никога не се променя: това е Евангелието. Спасението винаги е било, сега e и винаги ще бъде чрез вяра в Господа. И основата за спасение във всяко време е завършеното дело на Христос на Кръста на Голгота. Хората в Стария Завет са били спасявани, като са вярвали на откровението, което Господ им е давал, независимо какво е било то. Например Авраам е бил спасен, тъй като е повярвал на Бога, когато Бог му е казал, че неговото потомство ще бъде неизброимо като звездите. (Битие 15:5—6) Авраам не е знаел много, ако въобще е знаел нещо за това, което е щяло да се случи по-късно на Голгота. Но Бог е знаел. И когато Авраам е повярвал на Господа, Той е записал на неговата сметка и цялата стойност на бъдещото дело на Христос на Голгота.

Някой е казал, че светиите от Стария Завет са се спасявали _на кредит“. Това означава, че те са били спасени на основание на цената, която Господ Исус е щял да плати много години по-късно (такова е значението на Римляни 3:25). Ние сме спасени на основание на делото, което Христос е извършил преди повече от 1900 години. Но и в двата случая спасението е чрез вяра в Господа.

Ние трябва да се пазим внимателно от всякаква идея, че хората във времето на Закона са се спасявали чрез спазване на Закона или дори чрез принасяне в жертва на животни. Законът може само да осъжда; той не може да спасява. (Римляни 3:20) Кръвта на юнци и козли не може да премахне дори един-единствен грях. (Евреи 10:4) Не! Божият път за спасение е чрез вяра и само чрез вяра. (вижте Римляни 5:1)

Друго нещо, което е важно да помним, е, че когато говорим за настоящата епоха като за епоха на Благодатта, ние нямаме предвид, че в миналите диспенсации Бог не е бил милостив. Ние просто искаме да кажем, че сега Бог изпитва човека на основата на Благодатта, а не на Закона. Това различие ще бъде обяснено по-пълно в една от следващите глави.

Също така е важно да се разбере, че времената не завършват в точно определена секунда. Често пъти отделните времена се припокриват или между тях има преходен период. Това може да се види в книгата Деяния на апостолите. Например току-що родената църква имаше нужда от известен период от време, за да се отърси от някои остатъци от старата диспенсация. Възможно е също така да има известен период между Грабването и Голямата скръб, по време на който ще се яви Човекът на греха и ще бъде издигнат храмът в Ерусалим.

Накрая едно предупреждение. Както с всичко добро, така и с учението за диспенсациите може да се злоупотреби. Има някои християни, които довеждат това учение до такава крайност, че приемат единствено писмата на апостол Павел от затвора като валидни за Църквата днес. В резултат на това те не признават кръщението или Господната вечеря, тъй като в тези писма не става дума за тях. Те също така проповядват, че евангелското послание на Петър не е същото като на Павел (вижте Галатяни 1:89 за опровержение на това). Хората с такива крайни възгледи понякога се наричат ултрадиспенсационалисти или “булингеристи“ (по името на учителя си Е. Булингер).Тяхното крайно схващане за диспенсациите трябва да бъде отхвърлено.



2. Двете пришествия на Христос
За да се разберат и обикнат Писанията, е необходимо да се прави разлика между първото и второто пришествие на Христос. Първото естествено се отнася за времето на раждането на бебето Исус в яслата във Витлеем, а второто — за времето, когато Той ще се завърне отново. Първото е свързано със страданието на Христос, а второто — със славата, която ще последва. (1 Петрово 1:11)

В тази глава ще представим Второто пришествие на Христос в общ план, като изложим просто факта, че Спасителят идва отново. В следващата глава ще видим, че Неговото Второ пришествие има няколко стадия.

Пророците на Стария Завет предсказват идването на Месия, но те са объркани от това, което виждат. Божият Дух им открива, че Христос ще дойде както в унижение, така и в слава. Той ще страда, ще пролее кръвта Си и ще умре, но също така ще празнува победата над всичките Си врагове. Пророците не са могли да съвместят тези две неща. Те не са могли да разберат, че става дума за две отделни идвания на Месия, между които има период от над 1900 години.

В Библията тези две идвания често се смесват без каквото и да е указание за промеждутъчен период от време. Ако ние се научим да откриваме тези бързи преходи, това ще ни помогне да извлечем много повече полза и наслада от изучаването на Библията. Ето няколко примера.

Първите двадесет и един стиха на Псалм 22 съвсем ясно се отнасят към Първото пришествие. Те обрисуват страданията на Спасителя на Кръста. После следва един внезапен преход между 21-ви и 22-ри стих. Последните десет стиха на този псалм говорят за победата и славата на Второто пришествие.

В Исая 9:6—7 също откриваме две идвания:

Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на Мира. Управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават на Давидовия престол и на неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.“

Идването във Витлеем е описано с думите: _Защото ни се роди дете, син ни се даде...“ Останалата част от стиховете сочи времето, когато Той ще се завърне да царува в сила и голяма слава.

Двете пришествия могат да се открият и в Исая 49:7:

Така казва Господ, Изкупителят на Израиля, и Светият негов, на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, Князе, и ще се поклонят, поради Господа, Който е верен, поради Светия Израилев, Който те избра.“

За първото пришествие се отнасят думите „на онзи, когото човек презира, на онзи, от когото се гнуси народът, на слуга на владетелите“, но останалата част от стиха несъмнено сочи Неговото второ идване.

Вижте сега Исая 52:14—15:

Както мнозина се чудеха на тебе, (толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на кой да е бил човек, и образът му на образа на кой да е от човешките синове), така той ще удиви много народи; царете ще затворят устата си пред него, защото ще видят онова, за което не им се е говорило, и ще разберат това, което не са чули.“

Стих 14 очевидно описва Спасителя на кръста; онези, които наблюдават разпъването, са удивени от дълбочината на страданието Му. Той е така обезобразен, че не прилича на човек. Но в стих 15 следва едно ярко противопоставяне. Когато Спасителят дойде отново, хората ще бъдат удивени от блясъка на Неговата слава. Нациите ще се стреснат, като видят скромния странник от Галилея, завръщащ се като Цар на царете и Господ на господарите.

Един добре познат пример за едновременно упоменаване на двете пришествия на Христос е Исая 61:1—2.

Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господно и деня на въздаянието от нашия Бог, да утеша всичките наскърбени.“

В синагогата в Назарет Исус цитира именно тези стихове. (Лука 4:18—19) Но забележете, че Той спира на думите: „да проглася годината на благоволението Господно“. Той не продължава по-нататък с „и деня на въздаянието от нашия Бог“. Защо? Защото Неговото Първо пришествие въвежда годината на благоволението Господно. Второто Му пришествие ще сложи началото на „деня на въздаянието на нашия Бог“.

Подобна илюстрация на двете пришествия имаме в Псалм 34:15—16:

Очите на Господа са върху праведните, и ушите Му към техния вик. Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, за да изтреби помена им от земята.“

Когато Петър цитира тези стихове в 1 Петрово 3:12, той не включва думите: _за да изтреби помена им от земята“. Целият цитат с изключение на последните думи се отнася за времето, в което живеем сега. Само тази финална фраза сочи към Второто пришествие на Христос.

Пророк Михей предсказва, че Витлеем ще бъде родното място на Месия. (Михей 5:2)

А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.“

Но след това Михей бързо преминава към Второто Христово пришествие, когато Той ще бъде „велик до краищата на земята.“ (Михей 5:4)

И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа своя Бог; и те ще се настанят; защото сега той ще бъде велик до краищата на земята.“

В Захария 9:9 имаме едно явно предвиждане на триумфалното влизане на Христос в Ерусалим:

Радвай се много, сионова дъщерьо, възклицавай ерусалимска дъщерьо; ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, кротък, и възседнал на осел. Да! на осле, рожба на ослица.“

Но следващият стих ни пренася към Второто Му идване, когато Христос ще царува „от море до море“.

Аз ще изтребя колесница из Ефрема, и кон из Ерусалим, и ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; и владението Му ще бъде от море до море, и от Ефрат до земните краища.“

В Новия Завет, също както и в Стария, можем да открием такова сливане на двете пришествия на Христос.

Да вземем например Лука 1:31—33:

И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом вовеки; и царството Му не ще има край.“

Ясно е, че пророчеството от първия стих се изпълнява с раждането на Исус. (вж. Матей 1:25) Но 32-ри и 33-ти стих очевидно прескачат сегашната епоха на Църквата и говорят за времето, когато Христос ще се завърне, за да седне на Давидовия престол и да властва над земята.

В Лука 20:18 отново има скрито загатване за двете пришествия:

Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

В първата част на стиха камъкът (Христос) е на земята. По време на Неговото въплъщение хората се препъват в Него, падат и се разбиват. Във втората част на стиха камъкът пада отгоре. Когато Христос се завърне, Той ще разпилее непокорните като пепел.

Един последен и много ясен пример за комбинация на двете пришествия откриваме в Евреи 9:26—28.

...защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва. И както на човеците е определено веднъж да умрат, а след това — съд, така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.“

Той се яви веднъж, за да отмахне греха, като пожертва Себе Си; това е Неговото Първо пришествие. Той ще се появи втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които го очакват — това ще стане, когато Той дойде отново.



3. Етапи на Второто пришествие на Христос
В предходната лекция ние видяхме, че е необходимо да се прави разлика между Първото и Второто пришествие на Христос. Първото е вече в историята; то се е случило преди близо 2000 години. Второто е в областта на пророчествата, чието изпълнение все още предстои.

Трябва обаче да се разбере, че Второто пришествие на Христос не е единично събитие. То заема определен период от време и има четири стадия или фази. И така, в тази глава нашата цел е да разграничим тези фази.

В оригиналния език на Новия Завет думата „идване“ или „пришествие“ означава „присъствие“ или „идване близо до“. Това включва пристигане, последвано от присъствие. Тази дума обикновено се е употребявала във връзка с идването на някой цар и неговия престой.

Дори и на английски* думата „идване“ се употребява в този смисъл. Например можем да кажем: „Идването на Христос в Галилея донася изцеление на множествата.“ С това нямаме предвид само деня на Неговото пристигане в Галилея, а целия период, който Той е прекарал в тази област.

И така, когато мислим за Второто Христово пришествие, ние трябва да си го представяме по-скоро като период от време, отколкото като едно изолирано събитие. Този период от време се състои от четири стадия, които могат да се обозначат както следва:

1. Начало

2. Ход

3. Изява (явление или разкриване)



4. Кулминация
1. Началото на Христовото пришествие

Началото на Христовото пришествие е грабването, т. е. идването на Христос за Неговите светии. Той ще дойде от небето, мъртвите в Христос ще бъдат възкресени, живите вярващи ще бъдат преобразени и всички заедно ще отидат в дома на Отца. Това може да се случи всеки момент и ще трае един миг.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.“ (1 Коринтяни 15:2223)

А не желаем, братя, да останете в незнание за ония, които са починали, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и Бог ще приведе починалите чрез Исус с Него. Защото това ви казваме чрез словото от Господа: че ние, живите, останалите до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже Сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат; после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа. И така, насърчавайте се един друг с тия думи.“ (1 Солунци 4:13—18)

А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви братя...“ (2 Солунци 2:1)

И така, братя, останете търпеливи до Господното пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд. Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи.“ (Яков 5:7—8)

И така, дечица, стойте в Него, та когато се яви, да имаме дръзновение и да не се посрамим пред Него при Неговото пришествие.“ (1 Йоан 2:28)

Други пасажи, отнасящи се за Грабването, са: Йоан 14:1—4; 1 Коринтяни 15:51—54; Филипяни 3:20—21; 1 Солунци 1:10; Евреи 9:28; 1 Йоан 3:2; Откровение 22:7, 20.


2. Ходът на Христовото пришествие

Вторият стадий, ходът на Христовото пришествие, включва Христовото съдилище, където ще се раздадат наградите на вярващите за тяхното предано служение.

Понеже, коя е нашата надежда или радост, или венец, с който се хвалим пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?“ (1 Солунци 2:19)

И Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на нашия Господ Исус Христос.“ (1 Солунци 5:23)

Вижте и Римляни 14:10—12; 1 Коринтяни 3:11—15; 2 Коринтяни 5:10; 2 Тимотей 4:7,8.

Друго събитие, което вероятно трябва да се включи към хода на Христовото пришествие, е сватбената вечеря на Агнето. От местоположението в книгата Откровение става ясно, че тя ще се състои преди славното царуване на Христос. Ние я включваме в този период, въпреки че думата _пришествие“ не е пряко употребена във връзка с нея.

И чух нещо като глас от огромно множество, като глас от много води и като глас от силни гръмове, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари. Нека се радваме и се веселим и нека Му отдадем слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се даде да се облече в блестящ и чист висон; защото висонът са праведните дела на светиите. И ми каза: Напиши: Блажени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето. И ми каза: Тези са истинните Божии думи.“ (Откровение 19:6—9)

Докато тези събития протичат на небето, земята ще преживява време на скръб и изпитания. Това ще продължи около 7 години, през които Бог ще излива все по-страшни и по-страшни наказания върху земята. (Данаил 9:27; Матей 24:4—28; Откровение 6—19) Втората половина на периода е известна като голямата скръб; тя ще се изяви чрез невиждано тежки бедствия и страдания. (Матей 24:15—31)


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница