Разплитането на дс-корсета във в т у след излизането на Решение №2-16/14. 06. 2012 г



Дата25.10.2018
Размер40 Kb.
#98429
ТипРешение




РАЗПЛИТАНЕТО НА ДС-КОРСЕТА ВЪВ В Т У

След излизането на Решение №2-16/14.06. 2012 г. на Комисията за обявяване на принадлежност на български граждани към комунистическата Държавна сигурност много от плитките и брънките на ДС-корсета, сплитан десетилетия наред от „академичните” доносници във Великотърновския университет, започнаха да се разхлабват, разпускат, а понякога и да се пукат с фоерверки от срамни тайни. Започвам това експозе с разведряващата, според мен, констатация, че излезлите наяве имена на явочници, агенти и доносници са вече от „третия ешелон на ефрейторите на ДС”, след като досиетата на по-висшите ДС-офицери във ВТУ – професорите по славянски литератури, българска морфология, френска морфология и др. – са били предвидливо унищожени от техния ”мил приятел” – ДС-подполковника, отговарящ за ВТУ, Николай Димитров.

Повечето от познатите отдавна за академичната общност на ВТУ ДС-раболепници се експонираха многократно с високо вдигнати чаши вино в ръце по време на тазгодишния Международен летен семинар за чуждестранни българисти в Университета. Като гледа човек многобройните трапезни и кулинарни фотокомпозиции в портала на Семинара във Фейсбук си задава поне два въпроса: 1. Това кулинарна изложба ли е, сътезание по подредба на шведски маси ли е или научно-педагогически форум; 2. Тия ДС – ченгета, чието най-важно мероприятие през учебната година е този Летен семинар, не се ли наядоха и напиха вече три десетилетия или просто са вече така изгладняли и разпищовили, че не се срамуват да си излагат келипирджийския нагон пред изгладнялата България.

След 14 юни т. г. маратонните запои на Ректора на ВТУ, ДС-агент Оазис, не са прекъсвали. Явно, че му е вече все по-трудно да беседва със собствената си съвест. Дори на срещата с вицепрезидента на Р България г-жа Маргарита Попова ректорът Оазис имаше сериозни трудности с артикулирането на крайните съгласни в измъчената си приветствена реч. Не му е лесно на агента-вербовчик като имате предвид, че от полузаконната му сегашна семейна мансарда на ул. Васил Левски № 27В той, горкият, има пряка видимост по пряка въздушна линия към някогашната си полулегална мансарда на ул. Мармарлийска № 6, предоставена му от ДС за „купони с колеги”, подслушвани с тромавата милиционерска апаратура на БКП-секретните служби. Присъствали на тези баровски купони твърдят, че в големия руски хладилник на вербовчика Оазис е имало само отбрани аалкохолни напитки, които по онова време можело да се купят само в недостъпните за социалистическия плебс тогавашни магазини на „Кореком”.

Скъпоплатената от държавния бюджет /най-вероятно около 25 хиляди бг.лв./ екскурзия на Заместник-ректора на ВТУ, ДС-агент Олга, приключи, но във Филологическия факултет не приключват коментариите около озлобените изповеди на първия съпруг на Агент О – г-н Георги С. Той разгласявал нашироко интимната си девиация, властно експериментирана в краткотрайния му брак с Б.Б., при което учудил мои колеги филолози с купешката дума, чийто смисъл може да се открие само в свободната елктронна енциклопедия „Уикипедия” – копрофилия. И тук сантименталните инспекторки във ФФ окайват, вече искрено, многострадалната агент Олга и се страхуват панически, че и вторият й съпруг, английския мистър Бърнет, може да изостави албионската си резервираност в коментара на отминалия му полубрачен живот с агент О. Разбира се, и тук можем да въздъхнем „Горката!”, но без да забравяме сатанинските екзекуции и перфидни интриги, които спретна и забърка агент Олга като Декан на ФФ - цели 8 години.

Като преподавател с 43 годишен професионален опит във ВТУ мога спокойно да заявя, че главната беда, благодарение на която ДС-корсетът стегна така яко комунистическия Университет на Велико Търново, е затвореността на кадровата му политика. Най-голямото ми разочарование е, че 9 от 10 днешни мои колеги са бивши мои студенти и то не от пласта на най-будните отличници, а от пласта на угодливите „натегачи”. Зная, че подобно обобщение не е нито акуратно спрямо тези ми „колеги”, нито отговаря на фундаменталната норма в педагогическата етика, която повелява да бъдем неизменно „насърчителни” към бившите ни питомци. Но винаги съм се чудел, и затова съм така радикален, защо прогонваме от ВТУ питомците си със здрава и неподкупна интелектуална закалка, а си оставяме сред нас хлъзгавите наследници на Полоний /вж. „Хамлет”на Шекспир/.

Привеждам два примера – фрапантни с изобретателността на раболепието, с което се вплетоха в ДС-корсета на ВТУ и днес владеят, за жалост, ключови позиции в управата на Университета. Помня ги като „момчета за всичко”, които шетаха неуморно около ДС-подполковника Николай Димитров, така че нямам никакви съмнения, че ДС-досиетата им са благоразумно унищожени по изрична заръка на подполковника – най-вероятно през 1990 г. Като отчетеш етапите в „кариерата” им всички колебания отпадат съвсем логично, но все пак ще ги означа с инициали.

Единият, Х.Б., е бил два пъти на лекторат в чужбина и изумително – дори по време на неговите два лектората той си остава неизменно член на Академичния съвет /АС/ - т.е. минал веднъж през все по-едрото сито на ДС и той е „дялан камък” за Службите. Представете си с какъв авторитет и тежест той ще отстоява „от чужбина” текущите делнични интереси и амбиции на преподавателите от Филологическия факултет /ФФ/. Като допълнителен довод подвеждащ към агентурното минало на същия този мой бивш студент /напълно определим с арготичния израз „натегач”/ е, че той е неизменно в управленческа въртележка, въртяна от ДС, като ту „директор”, ту „зам.-директор” на Международния летен семинар за чуждестранни българисти - помпозно полуакадемично, полуДС-мероприятие /доста време след българската Промяна /1989/.

Не отричам, че вторият /Р.Р./, имаше позитивна харизма сред съвипусниците си и беше студент от „Златната среда”. Но както агент Оазис е бил най-вероятно приклещен от офицерите на комунистическите тайни служби да сътрудничи на ДС след някоя нелицеприятна за родителите и учителите му младежка „лудория”, така и този мой бивш студент се опълчил в импровизиран студентски „бунт” срещу преименуването на българските турци /1985/ и попада в мъртвата хватка на ДС. Досието му на агент е със сигурност унищожено от подполковник Димитров през 1990 г., но при него манталитетът на ченгето е така здраво врастнал в „академичното” му поведение, че вредата от парашутирането му на относително висок пост в университетската йерархия много скоро ще се окаже фатална за авторитета на ВТУ.

Не бих искал моите приятели в Нета да ме съдят прибързано за форсирания ми оптимизъм, но аз продължавам да отстоявам разведряващата за колегите ми от Великотърновския университет теза: настоящото поколение антиакадемични ченгета, вербувани няколко години преди Промяната /1989/ като доносници и явочници са от „ефрейторския ешелон на ДС”, т.е. мафиоти ръководещи се прагматичен егоизъм, които не могат да се сравняват с поколението на ДС-резидентите като доц. Владимир Попов /агент Петров/, проф. Иван Харалампиев /агент Благовест/ и проф. Казимир Попконстантинов /агент Методи/, т.е. интоксикираните от комунистическия режим резиденти, които са изълнявали далеч по-опасна деструктивна стратегия в българското висше образование през последните 20 години.


22 август 2012 г. Доц. д-р Гено Генов

Велико Търново


.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница