III. Местно и регионално управление в страни от ЕС

1. Законодателна уредба

Гръцката административна система понастоящем носи много характеристики на децентрализация. Регионите функционират като местни административни единици на държавната власт. Префектурите започват да действат като второ ниво местно самоуправление през 1995 г., а през октомври 1998 г. се провеждат изборите за втори мандат на техните представители – за периода 1999 – 2002 г. Първото ниво местни власти се укрепва със сливането на по-малките общини и общности, което започва през януари 1999 г.

Законодателната рамка на местното самоуправление е уредена с член 101 и 102 от гръцката конституция от 1975 г., променена през 1986 г.
Член 101

Държавната администрация функционира на базата на децентрализация.

Регионалните държавни власти имат основна отговорност за вземането на решения по въпроси, касаещи техния регион. Централната власт отговаря за общата политика, координацията и надзора на регионалните управи както е установено чрез закон.

Местното управление е отговорност на местните власти - на градските общини (dimoi) и на селските общини (koinotites), формиращи първото ниво. Останалите нива на местно самоуправление са определени чрез съответното законодателство.

Институциите на местната власт притежават административна независимост. Техните членове се избират чрез общи избори с тайно гласуване.

Законодателството позволява определени задачи и услуги да бъдат осъществявани от задължителни или доброволни асоциации на организации на местните власти, управлявани от съвет с избрани представители от всяка община или общност, участваща пропорционално на своето население.

Законодателството позволява и избрани представители на местни, професионални, научни и академични организации и централната власт да участват в управлението на местните власти от второ ниво, представлявайки до 1/3 от броя на всичките им членове.

Държавата наблюдава местните власти без да пречи на тяхното право на инициатива и свобода на действие. Дисциплинарни мерки за отстраняване от длъжност на избрани органи на местното самоуправление се налагат само със съгласието на комисия, по-голямата част от състава на която се състои от съдии, освен в случаите, когато отстраняването е регламентирано по закон.

Държавата гарантира необходимите финансови ресурси на местните власти за изпълнението на техните задачи. Прехвърлянето и разпределението между местните институции на определените им данъци, събирани от държавата е регламентирано посредством съответното законодателство.

2. Структура на местните и регионални власти

2.1. Първо ниво местни власти

Първото ниво местни власти се състои от градските общини (dimoi) и селските общини (koinotites). Те са отговорни за местното управление според член 102 на Конституцията. Със закон 2539/1997 за състава на първото ниво местни власти са установени новите градски и селски общини.

Територията на всяка община или общност, сформирана от сливане, е подразделена на т.нар. окръзи. Те отговарят на територията на всяка местна управа, премахната при сливането или на всяко ново населено място, добавено към новата местна управа. Понастоящем съществуват 900 общини и 133 общности в Гърция. Те започват да функционират от 1 януари 1999 г. след демократичните избори за кметове, общински съвети, общностни председатели и общностни съвети през октомври 1998 г.
Таблица 6: Разпределение на първо ниво местни власти въз онова на големината на населението след реформата през 1997 г., Източник: Регионални и местни власти в ЕС, Комитет на регионите, 2001.

Население	Брой местни управи	Процент от общия брой
0 - 1000	91	9,0
1001 - 5000	475	46,0
5001 - 10 000	282	27,0
10 001 - 50 000	150	14,5
50 001 и повече	35	3,5
	1033

2.2. Второ ниво местни власти

Територията на всяка префектурна управа съответства на административ-ната територия на префектурата, освен в случаите на обединени или разширени префектури, чиято териториална власт се разпростира на повече от една префектура (Атина - Пирея, Родопи - Еврос и Драма - Кавала - Ксанти). Всяка префектура с разширена префектурна власт се нарича префектурен окръг, като седалището й е центърът на съответната префектура.

В системата на префектурните власти могат да бъдат създавани и подпрефектури (епархии) като административни единици, особено в островните региони или отдалечените части на дадена префектура.

В Гърция има 51 префектурни управи, три от които са разширени префектури (Атина - Пирея, Родопи - Еврос и Драма - Кавала - Ксанти).

2.3. Регионална администрация

Със закон 1622/86 и президентски указ 51/87 от 1987 г. Гърция е разделена на 13 региона като резултат от европеизацията на гръцката държава. Първоначално те са отговорни за планирането и координирането на регионалното развитие. От 1994 г. регионите стават децентрализирани единици на държавната администрация и всеки от тях се оглавява от генерален секретар. Всеки регион има и регионален съвет отговорен за планирането и регионалното развитие. Членовете на регионалния съвет са представители на първо и второ ниво местни власти, както и на бизнеса и професионалната сфера, които представят гражданите и по този начин се осигурява социален консенсус в процеса на регионалното развитие.

Според новите законодателни разпоредби (Закон 2503/97), уреждащи децентрализираното управление в Гърция и адаптирането на гръцката държавна администрация към новото устройство, регионите са децентрализирани административни единици със собствена организация. Регионите имат много съществена роля в новата схема на управление. Те имат собствен бюджет, държавни служители и съвременни механизми за управление на кредити за регионални проекти. Тези кредити се отпускат или от национални фондове или от фондове, осигурени от програми на ЕС.

3. Разпределение на отговорностите

3.1. Първо ниво местни власти

Според член 24 на Правилника за общини и общности всички местни дела са отговорност на общините и общностите, чието основно задължение е да се грижат за социалните, икономически, културни и интелектуални интереси на своите граждани в съответствие с конституционните разпоредби. Що се отнася до общините и общностите, местните дела касаят всички въпроси, чийто обхват не прехвърля териториалните им граници.

3.2. Второ ниво местни власти

Префектурните власти са местни органи с общи прерогативи да упражняват обществена власт и всички техни отговорности са изключително в рамките на териториалните им граници.

а. Администриране на местни въпроси на ниво префектура

Критерият за разграничаване на отговорностите на второ ниво местни власти (префектурите) и първо ниво местни власти (общините и общностите) по различни местни проекти е територията, отнасяща се към всяка местна управа.

Второто ниво местни власти упражнява власт само ако даденият въпрос надминава обхвата на общината или общността (напр. местни пътища, междуобщински проекти) или ако прерогативите принадлежат на първото ниво местни власти, но не могат да бъдат приложени на това равнище, тъй като необходимата инфраструктура и ресурси са на разположение само на второто ниво местни власти.

б. Администриране и управление на държавни дела и на проекти, определени от централната власт посредством съответното законодателство.

Задачите на централната власт (с изключение на отдел “Гражданска авиация”), които съответстват с отговорностите на префектурите могат да им бъдат делегирани чрез президентски указ, като същевременно им се осигурят необходимите за осъществяване ресурси.

Префектурните власти са приели всички отговорности на старите префектури и държавни префектурни служби, които са съществували преди те да бъдат установени през 1994 г., с изключение на въпроси, свързани с общинската собственост и (1) националната отбрана, министерствата на външните работи, икономиката и правосъдието, (2) надзора над първото ниво местни власти, (3) гръцката национална статистическа служба към Министерството на икономиката, (4) пограничните станции за наблюдение на здравето на животните и други регионални служби на Министерството на земеделието.

Префектурните власти отговарят за икономическото, социално и културно развитие на техните региони. Те не наблюдават първото ниво местни власти и не се месят в техните задължения. Не съществува йерархична зависимост между различните нива на местно самоуправление.

3.3. Регионална администрация

Всяка регионална власт е обособена децентрализирана административна единица. Нейните задължения включват услугите, които предоставя на цялата си територия, включително и услугите в префектурата и отговорностите на Генералния секретар на региона, който е представител на държавната администрация на регионално равнище. Регионалните органи имат пълната и решаваща власт да упражняват правата на държавната администрация на регионално ниво. Регионалните власти са отговорни за наблюдението на първо и второ ниво местни власти и за предприемането на необходимите мерки за тяхното нормално функциониране и за приложението на системата на административна децентрализация.

В основни линии регионите:

• 
  прилагат националната политика и политиката на ЕС, свързани с икономическото, социално и културно развитие на тяхната територия;
  
• 
  подпомагат дирекциите на централната власт и правителството в очертаването на политиката за регионално развитие;
  
• 
  прилагат държавната политика на регионално ниво като играят изпълнителна роля за координирането и наблюдението на определени правителствени политики;
  
• 
  служат за връзка между централната власт и гражданите и техните проблеми.
  

3.4. Разпределение на отговорностите

Таблица 7: Разпределение на прерогативите и отговорностите между различните нива на местна власт и регионалната администрация, Източник: Регионални и местни власти в ЕС, Комитет на регионите, 2001.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ	ЦЕНТРАЛНА ВЛАСТ	ПРЕФЕКТУРИ	ПЪРВО НИВО МЕСТНИ ВЛАСТИ
Обща администрация
Сигурност, полиция	*		* (1)
Правосъдие	*
Пожарна	*	*	*
Гражданска защита	*	*	*
Образование
Предучилищна	*	* (2)	* (3)
Основно и средно образование	*	* (2)	* (4)
Професионално и техническо образование	*	* (2)	* (4)
Висше образование	*
Обучение на възрастни	*	*	*
Здравеопазване
Болници	*	*
Специализирани институции	*	*	*
Социални дейности
Социални услуги за семейства и млади хора	*		*
Домове и центрове за стари хора	*		*
Социални осигуровки	*
Градоустройство, пътища
Градоустройство	*	*	*
Пътища	*	*	*
Опазване на околната среда и общественото здраве
Водоснабдяване	*		*
Сметосъбиране			*
Гробищни паркове			*
Кланици			*
Опазване на околната среда	*	*	*
Изкуство, отдих, спорт
Театър, музика	*	*	*
Музеи, художествени галерии, библиотеки	*	*	*
Паркове и зони за отдих	*	*	*
Спорт и свободно време	*
Събития, религиозни места	*
Транспорт
Магистрали	*	*
Градска пътна мрежа	*	*	*
Градски транспорт, влакове	*	* (5)
Пристанища	*	* (6)	* (6)
Летища	*
Стопански услуги
Природен газ	*		*
Напояване		*	*
Животновъдство, рибовъдство	*	*	*
Електрификация	*
Търговия	*	*	*
Туризъм	*	*	*
Горски стопанства	*
Други
Лицензи/разрешителни за предоставяне на услуги, фирми, здравни институции		* (7)	* (8)

1. 
   Общинска полиция
   
2. 
   Строеж на училищни сгради - осигуряване на строителни работници
   
3. 
   Детски ясли и градини
   
4. 
   Оборудване и поддръжка на училищни сгради
   
5. 
   Предоставяне на лицензи/разрешителни
   
6. 
   Според президентски указ права за управление на пристанища може да бъде делегирана на префектурни или общински фондове
   
7. 
   Предоставяне на лицензи на фирми
   
8. 
   Регистрация и предоставяне на лицензи на определени институции
   

4. Връзки и сътрудничество

4.1. Сътрудничество между общини и общности

С решение на своите общински съвети две или повече общини могат да си сътрудничат в изпълнението на проекти, осигуряване на оборудване и материали за предоставянето на услуги, както и при планиране на програми за развитие на територията им.

4.2. Сътрудничество с цел бъдещо развитие

С решение на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализацията или Министерството на околната среда, планирането и благоустройството могат да бъдат създавани асоциации, чиято цел е бъдещо развитие. Тези асоциации представляват географски единици, създадени въз основа на гео-икономически, социални и комуникационни критерии.

4.3. Междуобщински споразумения за сътрудничество

Междуобщинските споразумения за сътрудничество подпомагат сътрудничеството между съседни общини и общности. Те са свързани с въпроси, касаещи техните отговорности и прилагането на мерки с по-широк обхват за дадената географска област.

По тези споразумения могат да участват само първо ниво местни власти. Те дават възможност на местните власти да делегират отговорности на други местни власти, както и да осигуряват помощ при изпълнението на дадена задача. Ако общината или общността не може да се справи сама с дадени технически или икономически проблеми, възникнали от една или повече задачи, такова споразумение й позволява да получи помощ при осъществяване на своите задължения.

И общини, и общности могат да потърсят този вид помощ, но само общините могат да сключват договори за осигуряването й.

4.4. Споразумения между местни власти и законови органи

Общини, общности, съвместни партньорства, префектурни власти и местни законови органи могат да сключват споразумения помежду си като делегират задачи от един орган на друг. Такива задачи могат да бъдат налагането и събирането на данъци и други задължения.

4.5. Споразумения по програми

Местни власти, партньорства от общини и общности, местни асоциации на общини и общности, общински водоснабдителни фирми, както и други общински и общностни институции могат да сключват конкретни споразумения по програми със законово определени обществени органи с цел оценяване и осъществяване на проекти за местно развитие и програми за предоставяне на услуги. В тези споразумения трябва да са посочени конкретният проект, правата и задълженията на страните, ресурсите, финансирането и времеви график за изпълнението на проектите или програмите. Финансирането може да бъде осигурено от инвестиционни програми, държавния бюджет или от бюджетите на участващите общини.

4.6. Асоциации на местните власти на регионално и национално ниво

В Гърция съществуват следните органи, основани с цел представителство и сътрудничество на местните власти на национално и регионално ниво:

• 
  местни асоциации на общини и общности във всяка префектура.Техни членове са всички общини и общности, както и асоциации на общини и общности в префектурата;
  
• 
  Централната асоциация на гръцките общини и общности, членове на която са всички местни асоциации. Тя е под надзора на Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализацията;
  
• 
  Гръцката асоциация на префектурните власти. Нейни членове са всички префектурни управи със свои законови представители и която е под надзора на Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализацията.
  

Тези асоциации изпълняват консултативна роля по въпросите на местното самоуправление.

5. Финансови ресурси

5.1. Първо ниво местни власти

Според правилника за общините и общностите приходите им се състоят от обичайни и извънредни приходи.

Обичайните приходи идват от:

• 
  Националния бюджет под формата на ресурси, които са им официално разпределени;
  
• 
  Движими и недвижими имоти на местните власти;
  
• 
  Такси за услуги;
  
• 
  Местни данъци и такси.
  

Извънредните приходи идват от:

• 
  Заеми, дарения, завещания;
  
• 
  Продажба на активи;
  
• 
  Други източници (т.е. всякакви други извънредни приходи, които не попадат в горните две категории)
  

Разпределение на обичайните приходи

• 
  Субсидии от централната власт
  

Тези средства, известни като “независими централни източници”, официално се разпределят на местните власти от централното правителство всяка година. Размерът им е ясно определен (20% данък общ доход за физически и юридически лица, 50% пътен данък, 3% данък за прехвърляне на собственост). Една трета от приходите от данък общ доход се използва за финансиране на инвестициите на местните власти, а останалата част – за текущи разходи. До скоро броят на населението се използваше като основен разпределителен критерий, но от 2000 г. със закон са установени и други критерии като обем на водоснабдителните и канализационни мрежи, размер и достъпност на пътната мрежа, географски признаци, климат и др.

• 
  Приходи от недвижими имоти
  

Приходите от недвижими имоти идват или от предоставяне под наем на имотите, собственост на местните власти, от такси платени от трети лица за използване на имотите или от използването на имотите от самите местни власти.

• 
  Приходи от такси за услуги
  

Това са такси, наложени от местните власти, за да се покрият разходите за предоставяна услуга (например почистване), и на практика представляват плащания за предоставяните от местните власти обществени услуги. Размерът на тези такси се определя чрез решение на общинския съвет.

Съществуват и някои такси, които не компенсират стойността на определена услуга. Размерът на тези такси се фиксира от държавното законодателство. Такива са таксите за недвижими имоти, тротоарно право, използване на площади и други обществени места, реклами, паркиране, използване на минерални извори и издаване на разрешения за строеж.

Разбивка на извънредните разходи

• 
  Заеми
  

Съгласно член 237 на Правилника за общини и общности, общините и общностите могат да получават заеми от държавата и други обществени институции, както и от признати гръцки или чуждестранни финансови институции с цел финансиране и изпълнение на техните дейности.

• 
  Приходи от други източници
  

• 
  наеми от обществени рибарници;
  
• 
  наеми за обществени мраморни кариери;
  
• 
  глоби за нарушения на Закона за движение по пътищата;
  
• 
  глоби за нарушения на Закона за търговията на открито;
  
• 
  глоби за нарушения на Закона за замърсяването и шума;
  
• 
  други.
  

Таблица 8: Източници на приходи на първо ниво местни власти (1996); Източник: Гръцка национална статистическа служба

Източници на приходи	%
Субсидии (от бюджета и обществена инвестиционна програма)	52.0
Такси за услуги	23.6
Данъци	13.0
Приходи от собственост	2.7
Продажба на собственост	0.3
Други приходи	2.4
Заеми	6.0

5.2. Второ ниво местни власти (префектури)
Съгласно член 1 от закон 2672/98, приходите на префектурите се състоят от:
Обичайни приходи:

• 
  Данъци, мита и такси;
  
• 
  Приходи от движима и недвижима собственост;
  
• 
  Годишни субсидии от бюджета за покриване на разходите на задачите, определени от държавата;
  
• 
  Независими централни източници;
  
• 
  Кредити от публичния инвестиционен бюджет;
  
• 
  Такси за услуги.
  

Извънредни приходи:

• 
  такси за използване на заводи, финансирани от заеми;
  
• 
  заеми, дарения, завещания;
  
• 
  субсидии от обществени организации;
  
• 
  продажба на активи;
  
• 
  средства от ЕС и други международни организации;
  
• 
  други.
  

Разбивка на приходите

• 
  Данъци, мита и такси
  

Местните власти могат с решение на местния съвет да налагат данъци, мита и такси за услуги, които подобряват качеството на живота и съдействат за развитието на региона. Тези данъци са на практика компенсация за услуги.

• 
  Приходи от недвижими имоти
  

Приходите от недвижими имоти са или от предоставяне под наем на имотите, собственост на местните власти; от такси платени от трети лица за използване на имотите или от използването на имотите от самите местни власти. Въпросните наеми са най-често от експлоатацията на земи и подземни ресурси.

• 
  Субсидии
  

Тези средства, известни като “независими централни източници” официално се разпределят на местните власти от централното правителство всяка година (съгласно член 2, Закон 2672/98). Размерът им е ясно определен (15% пътен данък, 10% данък за продажба на сгради и земи, 4,5% данък за регистриране на частни автомобили, камиони и автобуси, 2% данък добавена стойност и 100% от данъка за изпитване изправността на пътищата).

Критериите за разпределяне на средствата към местните власти се определят със съвместно решение на Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализацията. Те могат да включват броя на населението, размер и достъпност на пътната мрежа, ниво на социалните услуги и възможности за използване на местните ресурси.

• 
  Субвенции от държавния бюджет
  

Освен субсидиите, държавата осигурява на префектурите средства за изпълнение на определени задачи, които са им делегирани.

• 
  Заеми
  

Префектурите могат да получават заеми от държавата и други обществени институции, както и от признати гръцки финансови институции и банки с цел финансиране и изпълнение на дейностите си. Те могат да издават облигации с одобрение на Комисията за капиталови пазари. Държавни гаранции за заеми се предоставят със съвместно решение на Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи, държавната администрация и децентрализацията.
Таблица 9: Източници на приходи на второ ниво местни власти (1998); Източник: Бюджет на префектурите за 2000 г., Министерство на икономиката

Източници на приходи	%
Субсидии	78.1
Данъци и такси	3.9
Бизнес дейности	1.1
Субсидии за инвестиции	16.0
Други приходи	0.6
Извънредни приходи	0.3

Финансов контрол

Общинските, общностните и префектурните власти съставят годишните си бюджети и финансовото управление и контрол на всички средства се базира на тези бюджети. Финансовото управление на първо ниво местни власти е отговорност на Отдела за публични финанси и Фонда за депозити и заеми, или на техните собствени финансови отдели, ако имат такива. От 2000 г. всички общини с население над 10 000 души са задължени да имат собствен финансов отдел.

Финансовото управление на префектурните власти се осъществява от техните финансови отдели.

Бюджетният контрол се извършва според стандартните процедури за всички дейности на местните власти. Освен това, държавният финансово-ревизионен отдел преглежда счетоводните им документи и, ако е необходимо, може да налага наказания.

6. Тенденции в развитието на местните и регионалните власти

Най-важната осъществена реформа в областта на местното самоуправление в Гърция досега е т. нар. реформа на Каподистриас (закон N 2539/97), чрез която се сливат 441 общини и 5382 общности в 900 общини и 133 общности. По този начин броят на местните администрации е намален от 5775 на 1033 и административната карта на страната е радикално променена. Осъществяването на тази реформа подобрява структурата и функционирането на първото ниво местни власти и спомага за по-ефективната им работа при вземането на решения за развитието и инвестиционната политика на местно равнище.

Специална програма за местното самоуправление е в процес на осъществяване през периода 1998 – 2002 г. (с възможност за продължение до 2004 г.). Нейната основна цел е подобряване на инфраструктурата, модернизиране на организацията и структурата на общините и реализиране на инвестициите, необходими за местното икономическо развитие.

Процесът на децентрализация също напредва. Чрез закони N 2218/94, 2503/97 и 2647/98 вече са прехвърлени някои отговорности и ресурси от централната власт към регионите и местните власти. Същевременно модернизирането на регионалните отдели и първото ниво местни власти се осъществява посредством специална програма за административна реформа, наречена “Kleisthenis”, чрез която се цели въвеждането и приложението на информационните технологии в цялата административна система на държавата. Тази програма продължава в рамките на новата бизнес програма “Информационно общество” 2000 – 2006 г. с по-широкообхватната цел да подготви гръцкото общество за глобалното информационно общество.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: