Разработка по казус (не знам дали е много удачно това заглавие питай колегите ти )



Дата19.06.2022
Размер17.09 Kb.
#114674
Разработка по казус-Йоли

Разработка по казус (не знам дали е много удачно това заглавие – питай колегите ти )

Име – факултетен номер – курс и специалност

Посочения казус предполага разглеждане на лице, което се предполага, че страда от хронична депресия. За да бъде изследването адекватно въпросното лице, първо трябва да знаем точно какво представлява хроничната депресия - психическо или душевно разстройство, свързано с дълготрайно чувство на тъга, апатия, тревожност, песимизъм или отчаяние (социално значимо заболяване). Конкретно в този казус – апатията, отчаянието и безпомощността са ключовите понятия, засягащи лицето, което ги изпитва. Друго важно понятие би било астения – липса на енергия, което се наблюдава при хора страдащи от депресия.Анхедония – букв. без желание, също нещо, което се среща при хора, които преживяват депресивен епизод.
Въпросите, които биха били подходящи за лицето, което подлежи на своеобразно изследване, с цел намиране на проблема стоящ в центъра на нейното най-вероятно несъзнавано са следните:
Какво значи за лицето думата удовлетворение? И кога, лицето, е изпитало последно това чувство. Защо го е изпитало, как го е изпитало, колко дълго е продължило и дали смята, че някога би изпитало нещо подобно отново?
Изпитва ли лицето вина за нещо конкретно и ако да – защо? Какво е това нещо, което го кара да се чувства виновен, какво вътре в него не му дава мира, за да се „наказва“ по някакъв начин?
Лицето кога се чувства щастливо, какво за него е щастие и може ли да го обясни? А какво за него е нещастие и чувства ли се повече нещастен, отколкото щастлив, независимо, че привидно може да има всичко, от което се нуждае един човек, за да съществува.
Лицето чувства ли, че похабява своя потенциал, след като няма постигнат кариерен връх или минимален професионален опит?
Лицето, винаги ли е искало да бъде съсредоточено само и единствено върху семейството и отглеждането на децата си?

Поставеният случай бих изследвала през принципа на логотерапията и екзистенциалния анализ, създадена от Виктор Франкъл. Защо смятам, че тази терапия би била подходяща за въпросния случай? Защото подобно на Франкъл, смятам, че „търсенето на смисъла“ е много по-важно в едно екзистенциално изследване, отколкото да речем – търсенето на удоволствието или на мощта. Защото, както самият Виктор Франкъл казва: „Смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час.“. Така би следвало да попитаме лицето, в случая Дора, за нейния смисъл и дали все още го отркива. Спрямо водения от нея живот, тази монотонност, това че е има професионална квалификация, която не прилага – дали по някакъв начин не тежи върху възприятието й за света, за нея самата.


От това, което знаем за живота на лицето, става ясно за една слабо изразена индивидуалност, водене на посредствен начин на живот, който в днешно време, когато всеки иска да е различен, когато обществото указва своя натиск – човек трудно може да избяга. Дали привидно спокойния начин на живот не крие своите подводни камъни. По факта, че лицето изпитва вина, когато прави нещо за себе си – става ясно, че то, лицето, е отдадено изцяло на живота на другите (в случая на децата и мъжа си). Лицето, Дора, се явява просто маслото, което смазва машината ( семейството). Тотално е притъпила егоистичната природа на човека, затова, когато направи нешо малко за себе си, чувства сякаш е грях. Оценяването на себе си, поставянето на себе си сред другите, Аз-а е изчезнал. Но когато човек не обича себе си, не е мил към себе си, то той става неспособен да е мил и да обича другите. Затова и се появяват проблемите при Дора – това, че се обтягат отношенията с мъжа и с децата й. Тя не е доволна от себе си, чувства умора, чувства апатия, това я кара да проектира тези си чувства и мисли в отношенията й към заобикалящите я.
Подходът към Дора трябва да бъде внимателен, да се обърне безстрашно към себе си, да остави настрана грижата за другите, въпреки че това е моделът, който тя следва от малка – именно от майка си. Тя не познава друго освен животът на домакинята, затова скулпутрира и своя по подобие на този на майка си. Затова основно погледът ще бъде обърнат към детството на Дора, там където са положени основите, които са светнали в червено при раждането на първото й дете. Първото й дете е и първия сблъсък с това да приеме изцяло облика на майка си, защото и тя самата вече е станала майка.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница