Тема – Стигматизация
Обучителни цели:
-
Чрез работа с образи да се събуди интерес към ролята на медиите за зачитане правата на човека.
-
Изследват въпросите на стереотипите и обективността в медиите
-
Учениците да преживеят процеса на създаване на стереотипни образи на хора от друга етническа принадлежност
-
Учениците да осъзнаят как тези образи обуславят нашите очаквания към тези хора
Продължителност: Приблизително два учебни часа
Материали:
1. Седмият епизод на филма – „Новините”.
3. Флипчарт, маркери, флумастри.
Въведение и общи насоки за фасилитатора:
Стигма от гръцки означава печат, клеймо и в преносен смисъл – заклеймяване. Да заклеймиш някого в социален контекст означава да му сложиш етикет, без да се интересуваш дали това се отнася до него или до групата с която е свързан. Стигматизацията е особено опасна, когато произтича от медиите, която както знаем е една от властите в обществото. Така най-бързо и най-лесно се създават отрицателните социални нагласи чрез генерализиране на образи най-често на малцинствени групи (религиозни, етнически, сексуални или други малцинства) като постъпките и поведението на отделен член от съответната общност се разглеждат и вменяват във вина и отговорност на общността като цяло. Това генерализиране се извършва като в информацията (новината) се съобщава и се набляга на етнонима, с който се наричат представителите на определено малцинство, а конкретните хора, замесени в представяната история и причините за случването й остават анонимни и неизвестни. Разглеждането на поведението на отделни хора в тясна връзка с принадлежността им към някоя етническа общност, както и стереотипното представяне на отделните етнически общности, в международно правен и европейски аспект се счита за проява на нетолерантност и бариера за взаимното уважение и разбирателство между различните етноси по света, тъй като води до вражда и омраза на етническа основа . Комитетът на министрите на Съвета на Европа, подчертавайки своята отговорност да гарантира еднакво зачитане на личното достойнство, равни права и свободи, без значение на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политическа ориентация, национален или социален произход, обвързаност с национални малцинства, имущество, рождение или друг статут, и в израз на решението си да засили действията си срещу нетолерантността е приел Препоръка № 21 от 1997 г. за медиите и насърчаване на толерантността.11 Целта на препоръката е да ангажира медиите в борбата срещу нетолерантността, особено в насърчаване културата на разбирателство на различните етнически, културни и религиозни групи в обществото, като предписва определени мерки спрямо държавите –членки и начините за действие, посочени в приложението към препоръката. В приложението към препоръката в точка 2, предложения трето и четвърто, Комитетът на министрите препоръчва следните действия за преодоляване на проблема на нетолерантността в медиите, а именно: избягване на пренебрежително стереотипно изобразяване на членове на културни, етнически или религиозни общности в публикации и програми, както и разглеждане на човешкото поведение, без то да се свързва с връзките на даден човек с тези общности .
Комитетът за премахване на расовата дискриминация на 57-мата си сесия на 16.08.2000г. е приел Препоръка №27 относно дискриминацията спрямо роми 12, в която е предписала на държавите –страни по Конвенцията съобразно специфичната ситуация във всяка едно от тях да предприемат всички или част от мерките, посочени в препоръката за премахване на дискриминацията спрямо роми в различни области, включително и мерки в сферата на медиите. Мерките, отнасящи се до борбата с дискриминацията срещу ромите в медиите, са доразвитие на разпоредбата на чл.7 от Конвенцията, и са посочени в раздел 5 , точки 36-40 , от Препоръката. Според т.37 от Препоръката държавите- страни по Конвенцията трябва да приемат и приложат мерки, с които да насърчат осъзнаването сред професионалистите в медиите на индивидуалното задължение на всеки от тях да не разпространява предразсъдъци и да се въздържа от съобщаването на инциденти, в които са намесени отделни членове на ромската общност, по начин, който обвинява такива общности като цяло. Съгласно т.40 от Препоръката е необходимо да се поощряват методи на самоконтрол в медията чрез кодекс за поведението на медийните организации с оглед на избягването на расисткия, дискриминационния и предубедения език .
Чрез медиите най-бързо и най-лесно се създават отрицателните социални нагласи и стереотипи спрямо „различните” . Не напразно това е основната цел на пропагандата, създадена от инквизицията, за да очерня жертвите й и с охота прегърната от фашистките и комунистическите тоталитарни общества.
Стереотипното представяне и стигматизирането в медиите неведнъж е приемано в практиката на КЗД като форма на дискриминация , като са налагани адекватни предписания за самоконтрол на медиите, включително и санкции.
Целта на тази сесия е да разберем, каква е отговорността на политиците, медиите и другите представители на различните власти за изграждането и промяната на социалните нагласи към отделни обществени групи и прослойки. Как трябва да реагираме на хора, които заради егоистичните си цели изолират или заклеймяват цели обществени групи? И какво можем да предприемем ние самите, за да направим обратното – да създаваме положителен и позитивен имидж на различните и да ги предпазваме от социална изолация и дискриминация.
Запознайте се със значението на понятията малцинство / мнозинство и стереотипи / стигматизация (заклеймяване),слово на омразата, свобода на изразяването, използвайки Речника на понятията. Запознайте се със свобода на убеждение и изразяването му (свобода на словото и на изразяването); право на равенство и защита от дискриминация, използвайки Каталога на правата на човека.
Примерен план за провеждането на сесията :
1. Въпроси за обратна връзка и/или разгряващо упражнение – 10-15 мин.
Какво научихте от предишната сесия? Как се почувствахте?
2.Гледане на филма ”Уроци по толерантност” Епизод №7 – Новините – пуснете само този епизод – 5 мин.
3. Дискусия върху епизода - 10 мин.
Примерни въпроси за дискусията:
-
Защо журналистът от епизода, говори с такъв ентусиазъм за случилото се?
-
Коя е причината постоянно да споменава етническата принадлежност на извършителите? Остава ме ли с впечатлението, че всички цигани са такива?
-
Как се чувствате като зрител на подобно предаване? Кое е първото, което си мислите?
-
Какво би трябвало да отговори Ана на мъжа си след неговото изказване?
-
Ако имахте възможност, какво бихте посъветвали журналиста, когато за в бъдеще прави подобни репортажи?
-
Идеи за други примерни въпроси може да намерите сред предложените такива към същия епизод в Краткия наръчник и Разширения наръчник за ползване на пакета в прогимназиалния курс.
4. Упражнение „РЕКЛАМА НА РАЗЛИЧНИТЕ”
Цели:
-
Да развие критично мислене към медиите и пропагандата;
-
Да се защитят предложения за подкрепа на човешките права
Протичане:
1. Разделете участниците на групи от по 3-4 човека. Кажете им, че целта на упражнението е да направят рекламен материал в защита правата на определена етническа група. Той е предназначен за националната телевизия и е с продължителност до 3 минути. Всяка група трябва да направи реклама на определена етно –културна общност ( български, турски, ромски, българомохамедански, арменски, еврейски и др.), като посочи техните положителни страни, качества, заложби, културни различия, примери за сътрудничество между етносите и пр. Уточнете коя група кой етнос ще рекламира.
2. Посъветвайте участниците:
-
да използват като модел реклами, които са им направили впечатление като визия, текст, послания, музика, хумор и др.;
-
да намерят адресанта на рекламата – другите етноси, политици, медии или обществото като цяло.
-
да намерят ефектни начини за представяне на етносите – история, музика, клипове и др., тъй като това е телевизионна реклама и трябва да задържа вниманието;
-
да напишат кратък дикторски текст, който ще върви зад кадър.
3. Когато групите са готови със сценариите, избират си говорител, който представя проекта. Водещия насърчава останалите да задават въпроси и да коментират достъпността на предложените идеи, да дават предложения.
Обсъждане:
Накрая обсъдете следните въпроси:
-
Кое беше предизвикателството за вас в това упражнение?
-
Кое ви бе забавно?
-
Какво научихте от другите сценарии?
-
Каква реакция биха предизвикали тези реклами, ако наистина се реализират?
-
Каква би била ползата за обществото от подобни инициативи?
Други подходящи упражнения по темата може да намерите в секция Упражнения на уеб страницата на проекта, например „На първа страница”.
-
Групово обобщение
Запознайте участниците със значението на понятията малцинство / мнозинство и стереотипи / стигматизация (заклеймяване),слово на омразата, свобода на изразяването, използвайки Речника на понятията. Запознайте ги със свободата на убеждение и изразяването му (свобода на словото и на изразяването); право на равенство и защита от дискриминация, използвайки Каталога на правата на човека.
Дайте примери от практиката на КЗД досежно стигматизирането и обсъдете изготвените от групите клипове –реклами дали не създават и/или поддържат определени стереотипи.
-
Затваряне на обучението
Тъй като това е последната сесия от нашето обучение добре би било да предложите заключително упражнение, с което да затворите процеса, да оставите послание за това, което сте научили и да отворите вратичка за бъдещите ви съвместни дейности. Предлагаме ви два варианта, в зависимост от времето с което разполагате:
Игра за финал
Продължителност: 3-4 минути за кръг
Указания:
1. Участниците трябва да седнат в кръг.
2. Припомнете им с няколко думи с какво са се занимавали.
3. Изберете една от двойките твърдения по-долу.
4. Всеки човек в кръга довършва изречението по своя преценка. Не са позволени коментари или дискусии.
5. Можете да направите още един тур, ако разполагате с време или искате да получите повече обратна информация.
Примерни твърдения:
-
Най-хубавото в тази дейност беше ..., а най-лошото беше...
-
Най-интересното беше ..., а най-досадното беше...
-
Най-много се възмущавах от ..., а най-много ценях ...
-
Най-смешното беше... , а най-сериозното беше ...
-
Бих искал повече от (...) и по-малко от (...)
-
Най-приятната част от работата за мен беше (...), а задължението, което ненавиждах беше (...)
-
Чувствах се най-уверен когато правех (...) и най-неуверен когато (...).
Раницата
Продължителност: 30 минути
Материали: Листове хартия и флумастери.
Указания:
1. Водещия обявява: Ние сме в края на нашето обучение. Представете си, че си тръгвате от тук с раница на гръб. Опитайте се да нарисувате това на един лист. Поставете в раницата всичко онова, което искате да отнесете със себе си от това обучение.
2. Оставете участниците да помислят за всичко научено и ценно. Съдържанието на раницата може да включва упражнения, снимки или картини, чувства, познанства, идеи, нови възгледи за света, извлечени поуки и умения от преодоляването на някоя трудност или промяна на ценности.
3. Участниците могат да изобразят и неща, които не биха искали да вземат. Тях рисуват на земята. Това могат да бъдат лоши навици, стари идеи, трудни моменти, неприятни думи – на практика всичко!
4. Накрая всеки разказва за това, което взема и това което оставя след обучението.
Съставители на наръчника :
Иван Игов – психолог, ел. поща: igoff@abv.bg
Есен Фикри- юрист, член на Комисията за защита от дискриминация, ел. поща : esen_fikri@abv.bg и e.fikri@kzd.bg
Наръчникът се издава от Комисията за защита от дискриминация
1125, гр.София, бул.”Драган Цанков”№35
тел.:02/807 30 30 факс:02/870 84 48
ел.поща: kzd@kzd.bg
www.kzd-nondiscimination.com
Сподели с приятели: |