Разширяване собствените приходи на общините
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Отрицателни резултати
- 1.2. Количествени характеристики
- 2. Предизвикателства
- 3.1. Увеличаване на общинските правомощия за определяне на данъчните приходи.
РАЗШИРЯВАНЕ СОБСТВЕНИТЕ ПРИХОДИ НА ОБЩИНИТЕСтанислав Благов1 1. Състояние 1.1. През периода на реформата към финансова децентрализация се наблюдава разнопосочна законодателна практика. Промените, залегнали в Програмата за финансова децентрализация (2002-2005 г.), водят до създаване на условия за увеличаване на собствените приходи на общините. По този начин те допринасят за реализация на целите на реформата към децентрализация. От друга страна бяха извършени и промени, имащи обратен ефект. По-долу са представени основните нормативни изменения, които от позициите на реформата са довели до положителни и отрицателни резултати, както и планираните, но несвършени промени Положителни резултати
Отрицателни резултати
Какво не е свършено.
1.2. Количествени характеристикиГолямо нарастване на собствените приходи на общините. Те се увеличават абсолютно – от 523.8 на 821.7 млн.лв за периода 2002-2004 г. Собствените приходи нарастват с по-бърз темп от всички приходи на общините. В същото време, делът на държавните трансфери спада. И двата фактора, в съчетание, водят до повишаване дела на собствените приходи във всички приходи. През 2002 г. този дял бе 23.7%. През първата година на реформата той нарастна до 32.2%, а в края на втората – 35.8%. Реформата създаде условия за ускорено увеличаване на размера и дела им. През 2004 г. те се увеличават с 56.9% в сравнение с 2002 г., докато за периода 2000-2002 г. този прираст е 51.1%. Общините предпочитат да продават имущество, вместо да се възползват от правомощията си да вдигат размера на таксите. Най-динамичните собствени приходи са от продажба на общинско имущество. Те се увеличават 2.7 пъти през 2004 г. в сравнение с 2002 г. Характерно за всички видове неданъчни приходи, без таксите, е че ръстта им през периода на реформата - 2004 г спрямо 2002 г., е по-голям от този през предходния период – 2000-2002 г. За разлика от тях, местните данъци и такси реализират първо, сравнително по-малък прираст – съответно 40.3% и 48.9% през периода 2002-2004 г. и второ, той е по-малък от прирастта им през 2000-2002 г. Увеличават се междуобщинските различия в собствените приходи на 1 жител.. Коефициентът на вариация нараства от 77.8% през 2002 г. на 108.2% за 2004 г.. Съществува права зависимост между степента на различия и местните правомощия. Различията мужду общините по данъчни приходи са най-ниски – 59.7% през 2002 г. Те нарастват с 28% и достигат 76.4% през 2004 г. При местните такси коефициентът на вариация за 2002 г. е 76.3%, а за 2004 г. 99.8%, т.е. реализирано е увеличение от 30.9%. Другите неданъчни приходи се характеризират с най-големи различия – коефициентът на вариация нараства от 126.5% на 181.1%, а прирастът е с 43.2%. Средните по население общини разполагат с най-малко собствени приходи на 1 жител. Големите и малките общини имат повече собствени приходи на 1 жител. Това се дължи на другите неданъчни приходи. В същото време данъчните приходи и тези от местни такси са право пропорционални на броя на населението. Зависимостта между собствените приходи на 1 жител и броя на населението на общините е представена на графиката. Графика 1. Собствени приходи на 1 жител по групи общини за 2004 г. (в лева)  Рязко се увеличават преходните остатъци от делегираните и местните разходи. От гл.т. на правомощията на местните власти, те може да се третират като източник на собствени приходи. Преходните остатъци се появиха като съществен приход през двете години на реформата, но особено силно нарастнаха през 2004 г. На практика, това не е траен приходоизточник, доколкото причината за бързото нарастване на размера им – над 76 млн.лв. в края на 2004 г. е реакция на местните власти срещу отнетите им правомощия да разпределят държавните трансфери между отделните функции, дейности и дори параграфи на разходите за делегирани услуги. За разлика от 2003 г. преходния остатък в края на 2004 год. от реализирани икономии от средствата за финансиране на делегираните дейности, при условие че няма неразплатени разходи, се използват за следващата година по решение на общинския съвет /§ 31 /6/ от ПЗР на ЗДБРБ за 2004 год./.1.3. Тенденции, основни показ тели и международни сравнения
Графика 2. Дял на общинските бюджети в БВП и КДБ Д
Графика 3. Дял на собствените приходи и на приходите от местни данъци И
2. ПредизвикателстваПотенциалът за нарастване на собствените приходи, в този мащаб (като видове и местни правомощия), се изчерпва. Ако не се направят промени, то през следващите години ще се наблюдава забавяне на темпа на прираст и спиране на нарастването. Общините нямат правомощия върху местните данъци. Приходите от тях са нееластични и изостават спрямо икономическото развитие на общините. Местните такси не могат да се повишат съществено през следващите години поради: достигане на размера на част от тях им до покриване на пълните разходи за съответните услуги; достигане до равнището на обществена поносимост, особено за част от предоставяните от тях социални услуги. Другите неданъчни приходи са изчерпващи се – приходи от управление на собственост и от продажби, или несигурни – глоби, лихви, конфискации, дарения и други. Както бе споменато по-горе, общините залагат на тях за да увеличават собствените си приходи. Резултатите от анализа обаче показват, че спада темпът на прираст. Възможностите за нарастване се изчерпват. Така например, собствените приходи през 2003 г. нарастват с 32.1% спрямо 2002 г. като обират неизползвания потенциал за нарастване.През 2004 г. прирастът спада на 18.8%. Подобна е ситуацията при всички видове собствени приходи. Таблица Прираст на собствените приходи
В този си размер, собствените приходи на общините не могат да се разглеждат като източник за:
3. Предложения Изпреварващо нарастване на местните данъци пред другите приходи. Това е реалистичния вариант, който може да доведе до съществено увеличаване на собствените приходи. Увеличаването на данъчните приходи е в синхрон с европейската практика.Потенциалът на местните такси е почти изчерпан. Увеличаването на приходите от собственост е свързано с възможността за прехвърляне на държавна собственост. Това най-вероятно ще доведе до запазване темпа на продажбите още няколко години. В перспектива този източник не може да осигури сигурни източници за трайно увеличаване на собствените приходи. Увеличаването на местните данъчни приходи може да се осъществи основно по два начина: 3.1. Увеличаване на общинските правомощия за определяне на данъчните приходи.Придобиването на данъчни правомощия от местните власти може да се определи като крайъгълен камък за продължаване на реформата към финансова децентрализация. Българските общини не могат да влияят нито върху базата, нито върху ставката на местните данъци. Това поставя под въпрос третирането им като местни приходи по смисъла на Хартата за местно самоуправление.Промяната на Конституцията, необходима за предоставянето на данъчни правомощия на общините ще бъде доказателство за политическата подкрепа на правителството за продължаване на реформите и изпълнение на подписаното споразумение със сдружението на общините. Съществуват два подхода за предоставяне на правомощия по приходите на местните власти. Първият е т.нар. негативен и се изразява в правилото “всичко, което не е забранено е разрешено”. Вторият е позитивен и изисква специално решение на централната законодателна власт за всяко правомощие на местните власти. Принципът е “всичко, което не е разрешено е забранено”. Както се вижда, негативният подход съдържа много по-голям децентрализаторски заряд. За съжаление обаче, цялото ни законодателство се опира на позитивния подход. Това означава, че евентуална промяна в тази насока не може да се очаква в обозрим период от време. От тази позиция, реалистично е обхватът и степента на местните данъчни правомощия да се определят от Народното събрание, а не от Общинските съвети. В европейската практика са познати следните видове правомощия на местните власти. Те имат право да:
С това може би ще завърши реформата в данъчните служби. Приходите, постъпващи в централния бюджет ще се събират от данъчна администрация към МФ, а местните приходи – от общински данъчни служби.
Очаква се предоставянето на данъчни правомощия да доведе до увеличаване на приходите от данъци, но и на различията между общините. По-големите различия в собствените приходи изискват по-сложен механизъм за хоризонтално изравняване и повече средства под формата на държавни трансфери. Този въпрос има своето законодателно решение, доколкото в Закона за общинските бюджети е регламентиран автоматичен механизъм за определяне общия размер на изравнителната субсидия. Възможността общините да определят ставките на местните данъци решава и проблема с изоставането на данъчните приходи от местното икономическо развитие. Реалистично е да се очаква местните власти да повишават данъците поне с темпа на инфлацията. Липсата на подобни правомощия доказа, че централната законодателна власт не е склонна да плаща политическата цена от вдигането на базата на имуществените данъци, което доведе до голямо разминаване между данъчните и пазарните оценки на имотите. Предоставяне правомощия на общините да въвеждат нови местни такси. Възможността на общините да определят без ограничения ставките на местните такси, базата и намаляването (освобождаването) на размера на определени такси за групи население в неравностойно положение е най-голямото завоевание на реформата към финансова децентрализация. През изминалите две години практиката показа, че местните власти не проявяват волунтаризъм при използването на тези си правомощия. В същото време, приходите от такси се увеличиха съществено. Това е следствие от политическата воля на общинските съвети, които реагираха адекватно на изискванията на една по-благоприятна среда. Последната се определя от премахване на възможността за намаляване на държавните субсидии при увеличаване на собствените приходи на общините, както и на сигурността, че постъпилите средства ще могат да се използват изцяло според желанието на общината и в съответствие с нейните приоритети. Различните потребители и специфичната структура на техните интереси в отделните общини налага необходимостта от предоставянето на различни услуги, които биха могли да бъдат заплащани с такси. Невъзможността това да стане не е непреодолим проблем на сегашното законодателство, защото общините използват т.нар. цени на услуги. Приходите от тях съществено нарастват през последните години, особено в големите общини. Предоставяне правомощие на местните власти да въвеждат нови местни такси ще реши напълно проблема, без в същото време да води до усложнения. Това е и възможност да се експериментира използването на негативния подход при регламентиране на приходоизточниците на местните власти.
В този контекст може да се обсъжда необходимостта от разработване и приемане на специален Закон за София. В него, предвид специфичния й статут на столица и свързаните с това по-големи отговорности на общината, може да се регламентира възможността за използването на нови приходоизточници. 3.2. Въвеждане на нови източници на данъчни приходи. Сегашните местни данъци могат да осигурят ограничено нарастване на собствените приходи на общините. Въвеждането на нови местни данъци обаче, трябва да е съобразено с критериите за добри местни приходоизточници – жизненост, равнопоставеност, доходност, лесни за администриране, политически приемливи. Анализът на структурата на данъчните приходи в България и в европейските страни дава основания да се предложат на обсъждане следните идеи за нови местни данъци: Местен данък върху стопанската активност. Общините в България нямат възможност да влияят върху местното икономическо развитие. Те не са и пряко финансово заинтересувани от него. Реформата в държавните трансфери отне от общините приходите от данъка върху печалбата, превърна приходите от ДДФЛ във вид държавна субсидия. От друга страна, патентния данък постоянно намалява сферата на приложение и очакванията са той да отпадне като вид данък в близка перспектива. Това е основанието на сдружението на общините да не настоява за компенсиране на отпадналия пътен данък с патентния. Има две възможности за облагане на стопанската активнност в полза на общините. Първата е патентния данък да стане местен и общините да получат правомощия да определят и диференцират неговия размер. Втората е свързана с отпадане на патентния данък и въвеждане на местен данък върху фирмите. Последното трябва да е обвързано с още по- силно редуциране на ставките на корпоративния данък. Това ще осигури ниша на общините да обложат местния бизнес, без да се увеличава общата данъчна тежест. Този данък трябва да се регламентира в ЗМДТ. Необходимо е още отпадане на патентния данък от ЗДДФЛ. Местният данък върху стопанската активност ще увеличи съществено собствените приходи на общините. Той обаче, ще доведе до нови по-големи междуобщински различия в приходите, защото се очаква че ще постъпва предимно в големите и силно развити общини.
Въвеждането на подобен данък ще компенсира в известна степен общините за отнетите приходи от споделени данъци през 2003 г. Изчисленията, свързани с преструктурирането на държавните трансфери тогава показваха, че отпадането на данъка върху печалбата ще се компенсира със 100% постъпване на данъка върху личните доходи в приход на общините. Практиката показа, че 35-40 общини получават частично, дори и по-малко от преди (50%) от приходите от данъка върху ДДФЛ. По този начин държавата централизира значителни общински приходи, които възлизат на почти една трета от общите постъпления от ДДФЛ. Предложението за въвеждане на нов общински приход от надграждащи проценти за общините върху определяна от държавата данъчна база не трябва да води до повишаване на общата данъчна тежест. За целта държавата трябва съществено да намали скалата за облагане на доходите на физическите лица и да постави таван за повишаване на приходите от страна на местните власти. Въвеждането на предложените три данъка ще реши задачата за съществено и достатъчно увеличаване на собствените приходи на общините. Те няма да повлияят особено върху междуобщинските неравенства, защото всеки от тях ще постъпва предимно в различни общини, което позволява взаимно да компенсират различията в постъпленията. Новите данъци създават и баланс в облагането на различни обекти – имуществото при поземления данък, икономическата активност при фирмения (или патентния) и личните доходи при частта от ДДФЛ. 15.11.2005. Форум за местно самоуправление програма Инициатива местно самоуправление на Американската агенция за международно развитие (USAID) 1 Кмет на община Свищов Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|
