Разтройство на динамиката и качеството на мисленето



страница1/14
Дата23.08.2017
Размер3.39 Mb.
#28634
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

РАЗТРОЙСТВО НА ДИНАМИКАТА И КАЧЕСТВОТО НА МИСЛЕНЕТО


Курсова работа – по Психопатология



Преподавател:

доц.д-р И.Стойков

Разработил: Пепа Фердинандова

Специалност: Психология, Маг. Програма,

II курс, III семестър, Ф.№ 0928



Велико Търново

2011

Умът има собствени стойности и сам може да направи рай от ада, ад от рая”



Дж. Молтън
Мисленето е най- сложната психична дейност, основаваща се на ІІ сигнална система. Висша форма на отражение на действителността, показваща предметите и явленията обобщено в логически образи, в тяхната взаимовръзка и закономерности. Осъществява се с помощта на думи и е немислимо без речта. Особено характерно при децата, които правят това, което мислят за разлика от възрастните, които имат контрол върху мислите си и това, което изговарят.

Мисленето е абстрактно, но за да бъде в норма трябва да се придържа към реалността. Ако се скъса връзката с реалността имаме патология на мисленето.

Патологичните отклонения на мисленето са в три основни групи :

По отношение на скорост:

ускорено мислене – мислене, което протича по- бързо от обичайното и не е обусловено от условията, а е постоянна характеристика на човека. Асоциациите възникват с голяма лекота, бързо се стига до идеен вихър, словесен напор. Ускореното мислене като разстройство се наблюдава главно при манийните състояния.

Забавено мислене – по – бавно от обичайно върви мисловния процес – асоциациите възникват трудно, не се задържат мислите в съзнанието. Външна изява – бавен говор, с бавни реакции във времето. Характерен е за някои разстройства при афект и депресии и някои форми на умствена изостаналост.

По отношение на структурата :

- Мисловна разкъсаност – изразява се в липса на смислови връзки между отделни изречения или отделни групи изречения, които изговаря. В това мислене се откриват неологизми, нови, несъществуващи в езика думи. Свързва се с тежки психически заболявания – шизофрении. Съчетаване на представи , понятия по общи несъществуващи белези – „ Аз обичам перуанците, защото имат много пера.”

Шизофазия – словесна салата – натрупване на много думи без съдържание , без никаква мисъл, дори и алогични

Несъгласувано /инкохерентно/ мислене – разпад на мисловната дейност, който се изразява не само в алогизъм, а и в нарушаване на граматичната форма. Някои елементи на инкохерентното мислене се наблюдават при бълнуването. Такова инкохерентно мислене се реализира в състояние на помраченост на съзнанието.

Обстоятелствено мислене – човек не може да разграничи същественото от несъщественото. Еднаква представеност, претрупване на израза с много подробности и се губи самата мисъл. Не трябва да го бъркаме с обстоятелствеността при някои хора, която е нормална.

Визкозност /лепливост/ на мисленето – хващането на една мисъл и въртене около нея – персевереция на мисленето . Външно се изразява с еднообразно повтаряне на едно и също съждение- много сериозен психологичен проблем.

Резоньорско мислене – това е мислене, което се изразява в безплодно , отвлечено и празно/ философства/ използване на високопарна терминология за обясняване на елементарни неща – среща се при шизофренни. Има разлика между резоньорство и характерни личностни особености.

Паралогично мислене – вариант на разкъсаното мислене – нарушени логически връзки в съжденията, а в поведението им се демонстрира като отговорът не съответства на въпроса и няма нищо общо с него.

Символно мислене – на границата между формата и съдържанието. Изразява се в това, че засегнатият придава ново значение на думите – обикновено свое собствено. Показателно е за сериозно психическо нарушение, имат свое символно изразяване на мислите.

Аутистично мислене – затвореност. То може да е характеристика на някои нормални поведения. Когато човек затваря мислите си в свой собствен свят . Според Блойел то е обусловено от афективните състояния на личността - опосепия?

Магическо мислене – затворено мислене, но определено то е доминирано от различни суеверия и религиозни идеи. Състоянието може да клони от норма до патология. Изразява се в символи – творчество на самия деец.може да е внушено от религиозни общности.

3.Свързани със съдържанието на мисленето:

Налудни идеи – налудности. Състоят се в неправилно мисловно отразяване на реалността . Наличието на налудността е най- сериозния признак за тежко заболяване. Имаме производство и нерегламентирано установяване на връзки между събития, хора и отношения, които не отговарят на реалността. По принцип не са само признак на разстройство на мисленето, а на цялостната психична дейност. То не може по никакъв начин да бъде коригирано по когнитивен път – чрез убеждение, навеждане на доводи. Тази непоклатимост трябва да се различава от неправилните убеждения, от които всички понякога страдаме, но може да бъдат променени. Какви могат да бъдат налудностите като съдържание – модалности:

а/ Параноидни, свързани с убеждение за преследване;

б/ Налудности за отношение – свързани са с враждебния свят, който иска да те унищожи;

в/ Налудности за въздействие – някои те отблъсква, вреди от разстояние;

г/ налудности за ревност – най- опасни, защото водят до криминални последствия. Понякога ревността е характерова особеност, себичност, чувство за малоценност;

д/ еротични налудности – изразяващи се в убедеността в любовта на едикой си , който може и да не те познава;

е/ налудности за величие – отъждествява се с велики личности;

ж/ хипохондрични налудности – когато няма основание да се мисли за болен;

з/ депресивни налудности – чувство за вина;

- Свръхценни идеи – за разлика от налудностите, които са резултат от някакво отношение при свръхценните идеи има някакво основание. Моментът на разстройството се състои в нарушаване на обстоятелствата, които се явяват важни за личността. Важно е не толкова съдържанието , а задържането им. Свръхценните идеи са образи, възприятия, отношения между хората, чувство на грях. Изцяло да доминират в психичния му живот – например чувството на грях.

Натрапливи идеи – обсесии. Те могат да бъдат обект на специално разстройство . Те доминират, въпреки неговата воля – натрапливост за запърсяване например.

Мисленето при най-здравите хора, както твърди Маслоу, е и “спонтанно, причудливо, доставящо удоволствие и често се излъчва или създава без усилие, автоматично.”

Мисленето не винаги е канализирано, организирано, мотивирано или целенасочено. Продуктивни по своему са и символизмът, мечтите, фантазиите, несъзнаваното, емоционалното мислене, свободните асоциации в психоанализата.

Една от големите беди е, че хората сами поставят бариери и ограничения пред възможностите си. Всички знаем, че капацитетът на човешкия мозък е много по-обширен от малката част, която използваме.

В литературата се дава интересен пример от действителността. Студент по математика заспива по време на лекция при известен професор па математика. Събуждайки се, той открива, че лекцията е приключила и колегите му ги няма. Върху черната дъска вижда математическа задача, която преписва, уверен, че това е домашната му работа за следващата седмица. Убеден, че трябва да реши тази задача, понеже е включена в домашната му работа, студентът се труди неуморно. Накрая стига до решението и доволен предава задачата на преподавателя си. Оказва се, че професорът е записал математическото задание на дъската като пример за задача, която се смята за практически нерешима в математиката.

Изводът е, че възможностите на човека се простират отвъд предполагаемото и понякога е необходима известна доза увереност.

Голям принос към патопсихологическите изследвания в областта на мисленето има Вюрцбургската психологическа школа. Те издигат становището, че мисленето не се свежда до процеса на асоциация, че то има своя специфика, която не се свежда до нагледно-образното съдържание на усещанията и възприятията.Механизмът на мисленето, според тях, се явява детерминираща тенденция, идваща от поставянето на цели, които не са осъзнати от самия човек. Мисленето е обявено за акт на истата” мисъл, която не е свързана с нито с миналия опит, нито със знанието.

Подобна трактовка за мисленето като особен вид „духовна активност” е ясно изразена при К. Ясперс, който противопоставя интелекта на мисленето. Когато мисленето се определя като проявление на интрапсихическата активност, интелектът се разглежда като съвкупност от способности; паметта, вниманието и речта влизат като „предпоставка на интелекта”.В много изследвания се среща фактът, че ”у болните е съхранен интелектът, но мисленето е нарушено”.

Мисловната дейност се заключава не толкова в умението да опознаеш околните явления, колкото и в умението да действаш адекватно на поставените цели. Мисловният процес е активен, целеустремен процес, направляващ се от личната мотивировка за разрешение на определена задача.

Възможно е да се отделят следните три вида патология на мисленето:

- Нарушение на операционната страна на мисленето;

- Нарушение на динамиката на мисленето;

- Нарушение на личностния компонент на мисленето.

Особеностите на мисленето при всеки отделен болен не винаги могат да бъдат квалифицирани в пределите на един вид нарушение на мисленето. Често в структурата на паталогичното мислене при болните се наблюдава по-чести или сложни съчетания на различни видове нарушения. Така например, нарушението на процеса на обобщение в едни случаи се съчетава с нарушение на целенасоченото мислене, а в други – с различни подвидове, нарушаващи неговата динамика.

Нарушението на процеса на мисленето, обозначено като изкривяване процеса на обобщенията, се явяват като антипод на описаното. Ако съжденията на описаните по – горе болни не излизат от частните, единични връзки, то при тези болни, за които ще стане дума, „отлитането” от конкретните връзки е изразено в обичайна преувеличена форма. Болните в своите разсъждения отразяват само случайната страна на явленията, съществените отношения между предметите малко се вземат под внимание, предметното съдържание на вещите и явленията много често не се отчита. Така, изпълнявайки задачата за класификация на предметите, те се ръководят от прекомерни общи признаци, неадекватни на реалните отношения между предметите. Например, болен обединява вилица, маса и лопата на принципа „твърдост”; гъба, кон и молив той отнася в една група на „принципа връзка между органическо с неорганическо”. Подобни изпълнения на задачите се обозначават като безсъдържателни или лишени от жизненост. Това се среща най-често при болните от шизофрения,с ясно изразена халюциидно – параноидна форма на протичане на болестта, и при психопатите.

Подобни болни живеят в света на своите холюцинации, малко се интересуват от реалната обстановка, към незначителните, обединени явления подхождат от „теоретическа позиция”. В разговор те са способни да засегнат въпрос от общ характер, но често не са в състояние да отговорят просто на конкретен въпрос.Речта на болните има превзет, маниерен характер. Например, разказвайки за човек, който характеризира като добър, болният отбелязва: „Какво е добро и зло? Това е относително, положително и отрицателно, като въпроса за електроните и Вселената и т.н.

Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден”

Едмънд Спенсър

Използвана литература:

Психопатология – Милев,В

Речник по психология

Лекции - Обща Психопатология



КУРСОВА

РАБОТА

на тема

ДВИГАТЕЛНИ РАЗТРОЙСТВА

От

Таня Миткова Георгиева

Ф.№ 0946

Психопатологията е наука за разнообразните прояви на разстройствата и аномалиите на психичната дейност.

Тя има непосредствено отношение по опазването и възстановяването на психичното здраве.

Психопатологията е състава част на психиатрията .

Понятието „псиатрия” произлиза от гръцкате думи пихе

и ятреят т.е.лечение на психиката.

Психиката като понятие е най-близо до названието „душа”.Тя представлява съвкупност от всички психични процеси като:съзнание,подсъзнание,подтици,чувства,памет,мисле-не,интелект и др.

Понякога психиката се отъждествява със съзнанието,но

са възможни и несъзнавани психични процеси.

Всеки психичен процес е резултат на определен, конкретен нервномозъчен процес.

Психичната болест е разстройство или аномалия на психичната дейност .Тя е израз на променени функции на

главния мозък ,на разстроената висша нервна дейност.

Всички отклонения в психичното здраве са обект на проучване от психопатологията.

Психичната болест е преди всичко биологично явление.Те

е външна изява на болестно разстроени биологични механизми.За нейната поява голяма роля играят социалните условия.

Психичното здраве е сложна многокомпонентна психична система. Изгражда се от различни психични възможности

за възприемане ,натрупване ,използване и препредаване на словесна,несловесна и друга информация , включително сомообучение и обучениена другите, а така също възможности за изграждане на хармонични отношения с околните,за приспособяване ,за създаване на нови духовни и материални ценности, за заемане на определени социални роли и позиции.

Психичното здраве се изявява с различни личностови особености,качества и свойства като хармоничност, уравновесеност,динамичност,овладимост на чувствата,

мисли,реации и постъпки,стремеж и възможности за самоусъвършенстване,самоуправление,пластичност,

активност,инициативност,оптимална психична и физическа работоспособност и т.н.

Най-важните задачи на психопатологията са:



  • да изучава същността,закономерностите и проявите на психичните разстройства и аномалии;

  • да съдейства за успешна борба с тях и преди всичко

срещу широкото им разпространение;

  • да подпомага изготвянето на стратегии и програми за укрепване,опазване и предпазване на психичното здраве;

  • да способства за разпространение сред населението на

медицински и психологични знания;

  • да разширява и заздравява взаимовръзките с редица

други медицински и немедицински науки;

С термина психомоторика се означава съвкупността от всички сложни движения и телесни форми ,в които се отразява психичното състояние в даден момент:

-лицев израз;

-мимика;


-жестове;

-походка;

-поза;

-начин на говорене;



В психомоторната сфера намират отражение всички психични прояви,но най-вече емоциите,подтиците,пси-

хичния тонус.



Психомоториката може да бьде дълбоко разстроена.

Пълната обездвиженост ,предизвикана от психично разстройство без оргонично поражение на нервната система си нарича кататонен ступор.

Болният е скован,вцепенен,замръзнал в една поза.

Силно потиснати са всички моторни функции, в т.ч.и

говорът-мутизъм.Болните остават трайно в едно положение.Лицевият израз е застинал, безизразен,

неодухотворен.Дълго време те заемат неудобни пози,например главата може да не опира в леглото-

симптом на въздушна възглавница,или тялото,

ръцете,краката са сгънати в т.нар.ембрионолно положение така,както зародишът се намира в майчината утроба.Понякога устните са издадени напред във формата на муцунка.Това е т.нар.симптом на хоботчето.

В по-редки случаи на болния може да се придаде изкуствена поза ,в която той остава трайно.

Например, ако му се вдигне ръката или му се наведе тялото встрани или назад, болният не коригира придаденото му положение. По подобие на восъчна фигура може да се изменя неговата стойка по наше желание.Това състояние се нарича восъчна гъвкавост или каталепсия.Характерни симптоми на кататонния ступор са още негативизъм и автоматичната подчиняемост.Откриват се и вегетативни разстройства

като:

-мазно лице;



-саливация;

-хипотония;

-акроцианоза;

-препълнен до спукване пикочен мехур;

Разграничават се няколко разновидности на кататонния

ступор,а именно:

Рцептивен ступор –болният не възприема добре околната обстановка ;

Ефекторен ступор-болният не може да извърши каквото

и да е движение,но е в състояние да възприема раздразните,идващи от вън.

Лициден супор-протича с ясно съзнание.

Онейроиден ступор –болните имат съноподобни изживявания.Онейроидният прогностично е по-благо-

пиятен в сравнение с луцидния.

По-рядко се среща психогенен ступор,обусловен от силно психично сътресение,с изписан страх на лицето.

При тежък невролептичен синдром е възможна скованост,обездвиженост.Описва се апатична аспонтанност, пълна неподвижност,ареактивност при

изтощеност,маразъм.

Кататонната възбуда се характеризирас безсмислени движения,с изолирани импулсивни постъпки,говорна възбуда,нетрайни налудни идеи,мисловна разкъсаност,жестикуриране,гримасничене.

При манийната възбуда болният показва склонност към определено действие,а не към движение,кактое при катонната.

Срещат се още депресивна възбуда,епилептична възбуда,еретична възбуда,халюцинаторнопараноидна

възбуда, психогенна възбуда при непосилни за личността психични сътресения.

Импулсивни действия-характеризира,нелепост,необмисленост.

Болният не е в състояние да ги контролира,да ги проверява,да обсъжда и предвижда лошите последици.

Импулсивният характер има и меланхолният руптус-

при него болни с тежки депресивни изживявания внезапно стоват и разбиват главата си или пък се хвърлят през прозореца.

Насилствени състояния-срещат се най-честопри органични увреди на мозъка.Описват се явления на наси-

лтвен плач и др.Към тях може условно да се причисли и копролалията-влечение към цинични думи,изказани на висок глас пред околните,обидни реплики срещу високопоставени лица и др.

При насилствените действия болният се смее ,плаче или устата му говори без негово желание.

Някой от болните при появата на тези мъчителни за тях симптоми закриват лицето си или бързо избягват встрани.

Към разстройствата в развитието на двигателността се отнася моторната незрялост,наричана още моторен

инфантилизъм.Налице е забавяне или изоставяне във функционалното съзряване на психомоториката.

Изразява се в обща неловкост и несръчност.

Често се наблюдава като фамилен синдром и се дължи на наследствени фактори. Може да бъде резултат и на

Мозъчни увреди от различен произход.

Дисоциативни разстройства:-наблюдава се частична или

пълна загуба на нормалната интегрираност между спомените от миналото,осъзнаването на собствения идентитет и непосредствените усещания, и контрола над телесните движения.



Дисоциативна амнезия –основна клинична характеристика е загуба на памет.

Афективните състояния,които съпътствуват амнезията са много различни, но рядко си среща тежка депресия.



Дисоциативна фуга-фугата притежава всички характеристики на дисоциативната амнезия,плюс наглед целенасочено пътуване извън къщи или работното място,по време на което самообгрижването е съхранено.

Дисоциативен ступор-силно намаление или отсъствие на волеви движения и нормална реакция на

външни стимули като светлина,шум и допир.



Транс и състояния на обладаност-разстройства при които се наблюдава временна загуба на чувството за собствена самоличност и цялостното възприемане на действителността.

Дисоциативни двигателни и сетивни разсройства-наблюдава се загуба на или промяна в двигателната дейност или сетивността.

Дисоциативни разстройства на моториката

най-често срещаните разновидности са загуба на възможността за движение на целия крайник или на част от него. Могат да се наблюдават различни по вид и степен нарушения в координацията-особено на краката,имащи за последствие чудата походка или невъзможност да се стои прав без подкрепа.

Може да се наблюдава и преувеличено треперене или тресене на един или повече крайници на цялото тяла.

Дисоциотивни гърчове-могат да наподобяват много близко епилептичен припадък по начина на движения .

Тикови разстройства –това са синдроми ,при които основната проява е някакъв вид трик.

Тикът е неволно,бързо,повтарящо се,неритмично движение/вкл.определена група мускули/.

Както двигателните,така и вокалните тикове могат да бъдат класифицирани като прости и сложни,обаче границите между тях не са добре определени.

Обичайните прости двигателни тикове включват:

-мигане с очи;

-резки движения на шията ;

-свиване на раменете;

-гримаси на лицето;

Вокалните трикове от своя страна включват:

-покашляне;

-джафкане;

-подсмърчане;

-съскане;

Главните особености , разграничаващи тикове от другите двигателни разстройства са внезапната,

бърза, преходна и ограничена в определена мускулна група, природа на движенията,заедно с липсата на доказателство за пораждащо ги неврологично заболяване.

Маниерните двигателни действия,наблюдавани при същите разстройства, обикновено включват по-сложни и разнообразни движения,отколкото се наблюдават при триковете.

Лечението на психичните заболявания все повече и повече се напредва.

Тиковете представляват патологично закрепени неволеви двигателни стереотипи.Настъпват и си повтарят в неравномерни интервали.

Те биват :

-често мигане или внезапно стискане на клепачите със затваряне на очите;

-повдигане на раменете;

-повдигане на крайниците или веждите;

-поклащане или отмятане на главатам

-гримаси с устни;

-своебразни движения с ръце;

Синдром на Tourette-представлява хронично инвалидизиращо разстройство.Изявява се с множествени двигателни комбинирани с единични или многобройни воколни тикови като:

-издаване на звуци;

-покашляне;

-сумтене;

-неприлични думи и жестове;

Засилват се при психично напрежение,а по време на сън изчезват.

С цел поставяне на правилна диагноза от страна на лекуващия трябва пациента да бъде така предразположен,че да може спокойно да разкаже за своите проблеми.Само правилната диагноза би довела до

бързо и пълно лечение.

Психопатологията съдейства за успешната борба с

психичните разстройства и аномалии ,подпомага изготвянетона стратегии и програми за укрепване,

опазване и предпазване на психичното здраве.

Използвана литература:

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

ВАСИЛ МИЛЕВ РУМЕН МИЛЕВ Университетско издателство „Св.Климент Охридски”

Обща психопатология-Плевен 99

КОМПЛЕКСЪТ ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ

В ТВОРЧЕСТВОТО НА А. АДЛЕР

Величието на човека започва от мига, в който той се види такъв, какъвто е.”

А. Адлер

РЕФЕРАТ


Написал: Соня З. Любенова

Ф.№ 0905

Алфред Адлер /1870-1937/ основава школата на индивидуалната психология, теория за личността и психопатология, както и метод на психотерапията. Самият той приема да го наричат “Баща на комплекса за малоценност” и смята, че всяко невротично разстройство се корени именно в този комплекс.
СЪЩНОСТ НА КОМПЛЕКСА ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ

Тенденциозна недостатъчност или личностна слабост в системата от отношения на индивида спрямо заобикалящото го в социума, изразяваща се в:



  1. Защита срещу предполагаемо поражение;

  2. Невротичен стремеж към превъзходство над другите.

Това е психологичен процес, който поражда множество недостатъци или страдания. Адлер обяснява, че някои само ги”аранжират”, като умишлено подчертават общи физиологически слабости и ги представят, като лично страдание. Други се вживяват в анормално състояние, е трети – предубеждават с опасни песимистични очаквания с последващо душевно напрежение, което така разклаща вярата в техните възможности, че не им остава дори половината от тяхната сила, внимание и воля.
ПРЕДПОСТАВКИ И РАЗВИТИЕ НА КОМПЛЕКСА ЗА МАЛОЦЕННОСТ

Адлер категоризира две основни жизнени убеждения, които нарича “Аз – концепция” и “Аз – идеал”. Първите се формират в следствие взаимоотношенията на индивида със социалната среда и обкръжаващото го. Представлява “картина за света”.

Вторите са свързани с лични морални приоритети, формиращи моралните убеждения.

Несъответствието между тях може да доведе за чувства за непълоценност. Тези чувства Адлер определя, като вторични, които заедно с първичните, възникнали от безпомощността през младенчеството съставляват “жизненият стил на човека.”

Комплексът за непълноценност е психопатология или термин, който адлерианци наричат “обезкуражаване”.

Ако в рамките на жизнения стил човек е насърчаван, той може да се държи по полезен начин, но ако е обезкуражаван, той се държи и се определя, като беполезен.

Тъй като хората притежават вроден инстинкт за сила /налагане на воля/, те проявяват естествен стремеж за търсене на превъзходство над другите и защита на себе си от тяхното доминиране.

При всеки човек стремежът към превъзходство и чувството за малоценност вървят ръка за ръка. Чувството за малоценност придобива психическа значимост тогава, когато се ограничи механизма на стремежа към успехи или когато той, вследствие на психични реакции на органната малоценност порасне неограничено много. Тогава вече това чувство се превръща в комплекс. Това ненормално нараснало чувство за малоценност, което ни принуждава по необходимост към лесно постижими компенсации – измамно задоволяване, едновременно прокарва пътя към постиженията и успеха, при което увеличава трудностите и задушава смелостта и увереността.

Неосъзнатото чувство за малоценност се появява у индивида през първите години от живота му. Още в зората на живота се формира “индивидуален стил” на преодоляване и компенсиране на собствената слабост по отношение на другите. Така се утвърждава “линията на живота”, определяща главната посока в жизнедейността на личността. И тъй като във всеки индивид се изгражда и развива чувство на малоценност, Адлер различава нормално и болезнено такова чувство.

Нормално – взаимоотношенията между доминиран и доминиращ са предпоставка за развитие, усъвършенстване и цялостно личностно утвърждаване.

Точно такъв пример е древногръцкия оратор и философ Демостен, който се провокира от “съвършенния” спрямо него Цицерон и преодолява вродените си физически недъзи, коригира ги и придобива изключителни умения и способности, които го нареждат в списъка на най видните древноисторически личностни.

Взаимоотношенията ученик-учител, начинаещ-майстор, дете-възрастен и т.н. са потенциални предпоставки за изграждане на чувство за малоценност у по-нискостоящия, но не водят до комплекса за малоценност, ако не са съпътствани с усещането за пренебрежение, унижение и потъпкване на личното достойнство.


ПРИЧИНИ ЗА ПОРАЖДАНЕ НА КОМПЛЕКСА ЗА НЕПЪЛНОЦЕННОСТ
Когато човек има чувството, че не е ценен и ценен от другия, той изпада в страдание, изпитва срам, проявява враждебност, завист, омраза, разкъсва се от мъчително душевно разстройство.

Мъчителната потребност да надскочи другия, да командва, да унижава, да властва на всяка цена, винаги да е прав, става личностна черта и се влага в линията на живота. Тя формира фундаментална база - психична база, ръководна в поведението.

Дете, на което е отнета вярата в бъдещето се отдръпва от действителността и търси компенсация в някои безполезни области в живота. Така то се затваря в себе си, изолира се от света около него с единствения стремеж към превъзходство.

Израсналите без любов се чувстват постоянно ограничени приковани във вериги. Показват тенденция към бунтуване, доколкото е в техните възможности. Изпитват завист към всеки с по-добро и по-щастливо битие. На тях им харесва да тровят живота на другите поради натрупано огорчение и страдание в собствения им живот. Не им достига смелост да подчинят обкръжаващия ги свят, затова се стремят да компенсират чувството си на незадоволеност или с унижаване на по-слабите от тях или чрез прекалена любезност. Но любезността им трае само дотогава, докато се оставят да бъдат командвани от тях. Такова е приятелството на комплексираните с по-слаби, по-бедни, по-непривлекателни, страдащи хора.



Липсата на любов прави невъзможно постигането на вътрешна хармония и мир със себе си.

Криворазбраната любов на родителите също води до формирането на комплекс у детето, чувство за малоценност и превръщането му в невротичен индивид – довежда жената до фригидност, а мъжът прави слаб /женствен/. Криворазбраната любов може да превърне децата в духовно бедни и стремящи се единствено към материални постижения, с изкривена ценностна система.

Друга причина за пораждането и развитието на комплекса за малоценност е наличието на проблеми в общуването и социализацията.

Липсата на доверие и омаловажаването винаги водят до проблеми в общуването и социализацията, в правилното развитие и изграждането на ценностната система на детето. Един напълно концентриран в себе си индивид представлява обществена аномалия. Такъв човек е враждебен и асоциален, алчен и самовлюбен, злонамерен и злорад. Такъв тип не се интересува от обкръжаващия го свят, а единствено от самия себе си. Така се стига до много важен невротичен процес, който Юнг нарича „интроверсия”, а Фройд – „нарцисизъм”. За Адлер обаче това не е вродена аномалия, а е типично за комплексирания невротик.

Основни фактори за затварянето на едно дете в себе си и формирането на чувства за малоценност са:



  • домашният климат и характерни черти на родителите в атмосфера на страх.

Страхът е черта на характера, която разрушава всички човешки отношения. Той води до едно индивидуалистично търсещо конфронтация поведение, което заличава чувството за общност, но далеч не може да заличи страха от мнението на останалите хора. В неговия характер се развиват черти, като недоверие, завист и самовлюбеност.
- липса на доверие и омаловажаване.

Ако се погледне пренебрежително на грешките или недостатъците на детето може да се създаде предпоставка за възникване на комплекса за малоценност и да го лишим от житейската му смелост.




  • семейство, в което не се поддържат връзки помежду си.


Физиологичен статус – наличие на увредени органи, продължително боледуване.

В следствие на болката и уврежданията индивида е подтиснат от живота. За него околният свят е суров и враждебен. Слаботелесното дете има нужда от покровител и всеотдаен помощник, което поражда у него силно чувство за малоценност. То се съобразява единствено „с мисли само за себе си”. То не може да надскочи себе си. Слабите, недоразвити и грозни деца проявяват чувство за малоценност, изявяващо се в два екстремални случаи на поведение:

- стряскат се, когато биват заговорени; затварят се в себе си; стават страхливи.

- стават агресивни.

И в двата случая детето издава стремежа си към получаване на признание – в единия случай казва твърде малко, а в другия – твърде много. Чувството им за обич е слабо развито или защото не очакват нищо от живота и вярват, че действително им липсват способности, или защото злоупотребяват с чувството им за общност за лични цели и надмощие.

Психическата непълноценност и егоцентрично поведение могат да бъдат вследствие не само на предишна органна малоценност и телесна слабост, но могат да бъдат и свързани с погрешно хранене, неправилно възпитание, нещастен брак на родителите, професията на родителите, нещастен инцидент в семейството /смърт/.

Срещата със смъртта предизвиква шок, който е толкова съкрушителен, че оставя у детето страдание за цял живо, обезкуражава го и прави боязлив.
ПРЕДПАЗВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ
За всяко очебиещо поведение у човека може да се проследи първопричината му в неговото детство. През детските години се оформя и изготвя бъдещото поведение на човека и се показват отпечатъците от обкръжението му. Чрез индивидуално-психологическо въздействие на лекаря /психоаналитика/, ако пациентът може да открие грешките на своя стил на живот в тяхната взаимовръзка е възможно промяна към нормализиране начина на мислене и поведение.

На детето през цялото време на развитието му, ако е присъщо чувство за малоценност в отношенията му с родителите, братята и сестрите му и към света, е налице острата нужда от помощ и промяна. Лечението на такива деца трябва да започне с тяхното окуражаване. Трябва да ги накараме да повярват в собствената си сила, в способностите си и в своя талант. Похвално е, но далеч не е достатъчно да създадем приятелски отношения с тези деца, като проявяваме съчувствие към тях и повече не ги плашим със строги мерки. Трябва да се използват приятелските отношения, за да подтикнем и окуражим децата да постигнат още по-големи успехи. Това може да се постигне само, ако ги направим още по-самостоятелни, ако чрез различни похвати ги поставим в ситуация, в която те да придобият нужното им доверие в собствената си духовна и физическа сила. Да ги провокираме към лични убеждения за прилежност, издръжливост, смелост, постоянство – път за постигане на всичко, което не са постигнали досега. Трябва да вдъхваме на децата оптимизъм, /а не страх/ или, както е казал Вергилий: „Вие можете това, защото вярвате, че можете!”. В никакъв случай да не ги унизим или засрамим.

Чувството за малоценност предизвиква постоянна тревожност у детето, в стремежа му към утвърждаване, търсене на роли, премерване на сили, избързване в бъдещето, телесна и духовна подготовка. Целият резултат при възпитанието на детето зависи от това чувство за неспособност. За него бъдещето е това, която ще му донесе компенсациите. Така детето избира само това, което може да премахне сегашното му бедно положение и да го направи да превъзхожда другите.То стига да целеполагането и до фиктивната цел на превъзходството, където неговата бедност ще се превърне в богатство, подчинеността – в господство, страданието – в радост и удоволствие, незнанието – във всезнание, неспособността – в изкуство. Тази цел се поставя все по-високо и по принцип се запазва толкова повече, колкото по-ясно и по-дълго детето чувства несигурността си, колкото повече страда от телесна и душевна слабост и колкото повече усеща изоставането си в живота. Който иска да открие тази цел, трябва да наблюдава детето при игра, при свободни избрани занимания, при фантазирането му относно бъдещата му професия. Друг вариант е проявата на агресивност; при често боледуващи деца – те се научават да злоупотребяват със слабостта си и така задължават другите да им се подчиняват. Те и по-късно ще се опитват да правят това, докато някой успее да отгатне жизненият им план и жизнената им лъжа.

Внимателният наблюдател би трябвало да разпознае компенсаторната динамика, при която се открива малоценната роля на пола и ни подтиква към свръх мъжки цели. Този феномен Адлер назовава, като „психически хермафродизъм”.

Предпоставка за неврастеничната целеустременост при невротика Адлер определя следните две:


  • човешките отношения при всички обстоятелства са една битка за превъзходство;

  • женският пол е малоценен и служи с реакциите си за мярка на мъжкия пол.

При тази невротична характеристика всички човешки взаимоотношения биват изопачени и отровени; на мястото на една желана непринуденост идва едно трайно недоволство, невротична алчност за превъзходство и принадлежащия към нея афект.

Главна предпоставка на психотерапевтично лечение е разбиването на езика на симптомите на психическия хермафродизъм.

Успехът при лечението на комплекса за малоценност би трябвало да означава развитие на чувството за общност и съзнателно скъсване със стремежа за власт.



Развитието на всеки индивид още в детството зависи не от собствения талант, нито от обективно обкръжаващия го свят, а от начина по който детето възприема външната действителност и отношението му към нея.

Не е вярно, че в здравото тяло винаги обитава здрав дух /според Адлер/. Напълно е възможно в болно тяло – здрав дух, ако дете въпреки физическия си недостатък смело крачи напред; обратно – дете с неувредена физика може да получи психически увреждания, ако редица обстоятелства го доведат до погрешни изводи относно собствените му способности.



Величието на човека започва от мига, в който той се приеме такъв какъвто е . Това е рецептата на Адлер не само за постигане на величие, но и за вътрешна хармония, мир със себе си и света.

Ползвана литература:



  1. Алфред Адлер – „Индивидуална психология – практика и теория”

  2. Алфред Адлер – „Възпитание на децата”

  3. „Енциклопедия по психология” – София, 1998

  4. доц. Красимира Йонкова - лекции


ВЕЛИКОТЬРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ


КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Модел за здрава личност на

Уейн Дайър “

Проверил: Изготвил :

Доц. д-р Илия Стойков Валентина Дончева Петрова

Фак.№ 0930

Специалност “Психология”
Много психолози, философи, а и обикновени хора се опитват да дадат описание на здравата, хармонична личност, да нарисуват един модел, който може да бъде цел на човешкия стремеж. Един от различните и интересни подходи в тази насока е този на Уейн Дайър- доктор по философия и известен в целия свят писател и лектор в областта на самоусъвършенстването. В книгата си “Вашите слаби места” Дайър рисува един такъв модел на здрава личност – личност, освободила се от всичките си слаби места и от тенденциите към самопогубващо поведение, дава и начините за достигане на този модел.

Уейн Дайър смята, че състоянието на душевно здраве е естествено състояние и постигането му е във възможностите на всеки. Както самият той казва: “В книгата е представен приятен подход за постигане на щастие, който се основава върху отговорността и ангажимента ви към самия вас, върху апетита ви за живот и желанието да бъдете всичко, каквото изберете в момента. Това е прост и разумен подход. Ако сте здрав и щастлив човек, може да кажете: “И аз бих могъл да напиша тази книга.” И ще бъдете прав.”

В следващите редове ще бъде направен анализ на модела за здрава личност, който Уейн Дайър представя във книгата “Вашите слаби места”.

Здравата личност или личността, която няма слаби места, се различава от мнозинството. Външно прилича на всички останали, но притежава характерни качества. Тя не влиза лесно в предварителни роли, не се вмества във служебни характеристики, географски модели, образователни равнища или финансови статистики. Единствената й постоянна отличителна черта е освободенността от слаби места.

Това са хора, които харесват почти всичко в живота си- чувстват се добре, каквото и да правят, не се оплакват и не си губят времето да пожелават нещата да са различни. Те приемат живота с оптимизъм, искат да получат всичко от него и действат във всяка сфера с вдъхновение. Те обичат живота – не мърморят, не хленчат, не въздишат. Не се преструват на щастливи, но разумно приемат нещата такива каквито са и успяват да извлекат удоволствие от реалността. Трудно може да се открие нещо, което не им харесва да вършат. Те истински обичат живота, потапят се в него и извличат всичко, което могат.

Според Уейн Дайър психично здравите, доволни хора не изпитват чувство за вина, свободни са от тревожността, която изпитват тези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и съжаления за минали събития. Могат да признаят, че са извършили грешка и да си дадат дума да не повтарят дадено поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което са извършили в по-ранен етап от живота си. Пълната освободеност от чувството за вина е един от основните белези на психично здравите индивиди. Те съзнават, че животът се живее, никакви страдания не са в състояние да променят миналото. Без да им струва усилие, те са освободени от вина. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да изпитват вина. Знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него. Те не се безпокоят и не изпитват тревожността, която придружава безпокойството. Те са силно ориентирани към настоящия момент. Те живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши – те дори търсят нови и непознати преживявания. Те имат необикновената способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат да дойде подходящият момент да се забавляват. Както Дайър казва, хората, избавили се от слабите места, са заети да живеят пълноценно в настоящето.

Психично здравите хора са изключително самостоятелни. Макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, те смятат, че независимостта е много по-ценна от зависимостта. Взаимоотношенията им с околните са на принципа на зачитане на правото на всеки да взима самостоятелно решения. С любовта си не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението си, понякога обичат да стоят сами и са готови на всичко, за да защитят правото си на уединение. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за самите тях. Държат близките им да са независими, самостоятелно да правят избор и да живеят живота заради себе си. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях, когато става въпрос за зрели хора. Относно децата те са любещи, но още от самото начало и у тях насърчават доверието в собствените им сили.

Уейн Дайър смята, че у здравите индивиди няма стремеж към одобрение. Те могат да живеят и функционират без одобрението и възхищението на другите. Не се вълнуват от това как другите оценяват поведението им. Те не изпитват нужда да бъдат обичани от всички.

Хората, освободили се от слабите места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безмислени. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не се подчиняват и как да функционират смислено.

Психически здравите хора умеят да се смеят и да създават смях. Откриват хумора навсякъде, обожават да разсмиват хората и с лекота се шегуват. Способни са да се радват и да създават атмосфера, в която и другите могат да се радват, ако изберат.

Те са хора, които приемат себе си без да се оплакват. Знаят, че са човешки същества с определени качества и приемат това. Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Харесват се и се приемат такива, каквито са. Не се отвращават от нищо, което е човешко.

Според Дайър хората, освободили се от слабите места, ценят природата, в хармония са с нея. Умеят да се наслаждават и радват на неща, на които другите са забравили – залеза, планините, реките, цветята, дърветата, животните. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно.

Тези хора успяват да проникнат в мотивите на поведението на другите, това, което за други е неразгадаемо, за тях е разбираемо. Това, което изважда другите от равновесие, за тях е просто дребно неудобство. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова могат да изследват обективно външните явления без това да я застрашава.

Индивидите без слаби места не водят безполезни битки, правят го само, ако борбата води до желана промяна. Те са готови да помогнат. Постоянно са заети с дейности, които могат да направят живота на хората по-приятен и лек. Често не забелязват физическите различия между хората. Не са повърхностни и не съдят за хората по външния им вид. Въпреки че изглеждат егоисти, през повечето време служат на другите.

Хората, освободили се от слабите места, не са болнави. Вярват в способността си да се избавят от физическите си неразположения и никога не разказват колко зле се чувстват, колко са уморени или какви заболявания имат. Отнасят се добре с тялото си. Обичат да живеят добре и живеят добре.

Друга изключително важна особеност на психически здравите индивиди е откровенността. Те не отговарят уклончиво и никога не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Както Уейн Дайър много сполучливо отбелязва:”Те не говорят за хората, а говорят с тях.” Заети са с това да живеят собствения си живот и не им остава време да критикуват и обсъждат други хора.

Хората без слаби места не отдават голямо значение на реда, организацията и системността в живота. Те имат самодисциплина, не дават препоръки на другите. Знаят, че всеки има право на свой избор. Понеже не страдат от мания за организираност, имат творчески подход към живота. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен начин, влагат въображение в постъпките си.

Според модела за здрава личност, описан от Уейн Дайър, хората, освободили се от слабите места, имат изключително висок енергиен заряд. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Насочват цялата енергията, която притежават, към полезни изживявания.

Те са любознателни до крайност. Никога това, което знаят, не им е достатъчно. Винаги са готови да учат и търсят знания във всеки един момент от живота си. Те търсят истината във света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не се смятат за завършен продукт. Готови са да се учат от всеки, който срещнат- дори от децата и животните. Всеки предмет, човек или събитие за тях е повод да научат нещо ново. Те имат многостранно интереси, никога не чакат информацията да достигне до тях, а сами си я търсят.

Психически здравите хора не се боят от неуспеха. В повечето случаи дори му се радват. За тях успеха в някое начинание и успеха на човека като личност не са идентични неща. Те знаят, че неуспехът е всъщност нечие мнение и това не влияе на самооценката им. Те са готови да опитат всичко, да участват във всичко, защото това им доставя удоволствие.

При тези хора изцяло липсва склонността да се самоизтъкват. Те не участват във състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат забелязани, не полагат усилия да се изтъкват. Не са склонни да участват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат своето собствено становище, изслушват другите, но знаят, че е безсмислено да убеждават някого да мисли като тях. Не изпитват потребност да спечелят спор или да убедят противника, че мнението му е погрешно.

За хората, освободили се от слабите места не са валидни прекараните от другите граници, които определят пристрастията на един човек. Не се причисляват към определена група, не се обявяват за локални патриоти, те смятат себе си и всички останали за представители на човешкия род. За тях не съществуват герои и кумири. В техните очи всички хора са просто хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват постоянно да им бъде отдавана справедливост. Не виждат причина да се разстройват, когато някой има повече привилегии от тях. Обичат да побеждават и успяват със собствени сили, а не благодарение на недостатъците на другите. Не смятат, че всички трябва да са еднакво надарени, а търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастието на другите.

Най-характерната черта на психически здравите личности е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление. Всеки ден за тях е удоволствие. Изживяват пълно всички настоящи моменти. Критерият за психично здраве е не дали ще паднат, а как ще успеят да станат.

Както Дайър изключително точно се изразява:”Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието – те живеят и щастието е тяхната отплата.”

Моделът за здрава личност, който Уейн Дайър изгражда в книгата си “Вашите слаби места”, е една изключително стройна система, което дава точно описание на най-характерните белези на психически здравия индивид. Струва си всеки да извърви пътя към личността, освободила се от слаби места, защото животът на всеки човек е единствен и неповторим, отделен от всеки друг по отношение на жизнения опит. Никой не може да живее живота на другия, да чувства това, което чувства другият, да види света през очите на другия. Това е единственият живот, който всеки има и е прекалено ценен, за да позволява на някой друг да се възползва от него.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.”Вашите слаби места” – Уейн Дайър

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

Философски факултет

Специалност Психология

ІІІ семестър

Курсова работа

ПО

П С И Х О П А Т О Л О Г И Я


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница