Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на миг-кнежа, възможности, насоки и добри европейски практики, с цел конкретизиране на възможностите за повишаване на местните доходи и подобряване качеството на живот”



страница1/7
Дата12.03.2017
Размер0.92 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7



СЕКТОРЕН АНАЛИЗ

Развитие на неземеделски икономически дейности на територията на МИГ-Кнежа, възможности, насоки и добри европейски практики, с цел конкретизиране на възможностите за повишаване на местните доходи и подобряване качеството на живот”








Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програма за развитие на селските райони, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Евроконсулт МИГ” ООД, гр. Плевен и при никакви обстоятелства не може да се приеме, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.




Въведение

Процесът на преструктуриране на българския земеделски сектор, който се характеризира с голям брой нископродуктивни малки стопанства, може да бъде стимулиран към разнообразяване на дейността чрез насърчаване развитието на неземеделски дейности. Към момента, относително малък дял стопани развиват печеливши дейности извън земеделието, поради липсата на начален капитал, на управленски знания и умения за развиване на неземеделски бизнес.

Подпомагането на инвестиции на земеделски производители за развиване на неземеделски дейности ще улесни навлизането им или разширяването на дейностите в сектори с потенциал за пазарен растеж. Това ще доведе до допълнителен доход за земеделските стопани и ще пренасочи работна ръка от земеделието към работни места с по-висока производителност, като по този начин смекчи проблема с недостатъчната заетост.

Подпомагане развитието на неземеделски дейности от земеделски производители, също така ще създаде възможности за заетост за населението, което не се занимава със земеделие и може да допринесе за намаляване на миграцията от селските райони. Населението в селските райони ще се възползва от допълнителни и с по-високо качество услуги.

В икономиката в селските райони на България преобладават микропредприятия с ограничени финансови ресурси за растеж и модернизация. Много от тях са създадени от безработни или застрашени от безработица хора, започващи бизнес с малък начален капитал и малък управленски опит. Липсата на финансови ресурси за първоначални инвестиции води до свръх концентрация на малки предприятия в няколко сектора, за които е необходим малък начален капитал (продажби на дребно и ремонтни услуги), но те имат малък потенциал за създаване на работни места. Секторът на дребния бизнес е с нисък темп на инвестиции, което от своя страна ограничава приноса му към създаване на заетост в селските райони.

Предприемачеството в селските райони се затруднява и от високия риск, свързан с дейността на малки пазари, липсата на капитал и недостатъчния достъп до бизнес развитие и съвети. Секторът на малкия бизнес в селските райони се сблъсква с допълнителни териториални пречки, свързани с ниската покупателна способност на местното население и стагниране на икономиката на селските райони.

Подкрепата за инвестиции за стартиращи и развитието на съществуващи микропредприятия е важен инструмент за подобряване на конкурентоспособността и потенциала за създаване на заетост в икономиката на селските райони. Тази подкрепа ще благоприятства за развитието на селските райони, чрез създаването на повече и по-качествени работни места, като спомогне за разнообразяване на селската икономика на България, която в момента е силно зависима от земеделието.

Целта на секторния анализ, е да се изследва потенциалът за развитие на неземедлски дейности на територията на МИГ-Кнежа, с което ще се увеличи привлекателността на селския район, намали обезлюдяването и като краен резултат, ще се повиши качеството на живот на хората.

Настоящото проучване има за цел, на база съществуващата пазарна конюнктура и нейното разпределение по райони, да определи кои са потенциалните неземеделски сектори, които биха влезли в ролята на ‘локомотив’ за траен икономически растеж на територията на МИГ-Кнежа. Да се предложат рентабилни за територията бизнес дейности, стартирането на които би обезпечило на нейните жители достъп до разнообразни продукти и услуги на конкурентни цени – стимул за повишаване качеството на живот в селата и жизнения стандарт като цяло.

І. Устойчиво развитие на селските райони

Република България е разположена в югоизточната част на Европа и разполага с обща територия от 111 000 км2. Населението на страната към края на 2004г. възлиза на 7.8 милиона души.

България е разделена на 6 района за планиране (ниво NUTS 2 по европейската класификация), 28 административни области/райони (ниво NUTS 3) и 264 общини (ниво LAU 1). Въз основа на дефиницията на ОИСР за селски район, в България има 20 преобладаващо селски области (ниво NUTS 3), 7 междинни области и само една преобладаващо градска област – столицата София. По този начин преобладаващо селските и междинните райони покриват 98,8% от територията на страната и 84,3% от нейното население.

Националната дефиниция определя като селски райони общините (LAU 1), в които няма населено място с население над 30 000 души. Тази дефиниция е използвана при Програма САПАРД и ще се прилага и при Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. за териториално базирани интервенции.

Съгласно тази дефиниция 231 от общо 264 общини в България са класифицирани като селски. Тези селски райони съставляват 81 % от територията и 42 % от населението.

За преодоляване на съществуващите тенденции на социална изключеност, влошаване качеството на социалния капитал и увеличаващи се различия между селските и градски райони по отношение на икономическото развитие, образователното равнище и достъпа до основни услуги на населението на селските райони България разработва Национален стратегически план за развитие на селските райони (НСПРСР), който направлява усвояването на средства от Европейския фонд за развитие на селските райони (ЕФРСР).

В съответствие с НСПРСР е разработена Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Общият бюджет на програмата възлиза на 3,242 млрд. евро, като публичният принос от ЕФРСР е 80,5% или 2,609 млрд.евро.

Мерките от ПРСР са структурирани в четири оси – стратегически направления.



Ос 1 е насочена към повишаване на конкурентоспособността на земеделието, ХВП и горското стопанство. Мерките отразяват основните нужди на тези сектори. Предвижда се модернизация на материалните активи и производствените фактори; инвестиции за постигане на съответствие със стандартите на Общността; адаптиране на структурата на стопанствата и не на последно място подобряване на човешкия капитал.

Ос 2 е свързана с развитието земеделски методи, щадящи околната среда. Основен приоритет е и компенсирането на земеделски производители и земеделски стопанства в планинските и други необлагодетелствани райони, за да поддържат земята в добро състояние и да се възпре изоставането на земята в тези райони.

Дейностите по Ос 3 са насочени към подобряване на качеството на живот и увеличаване на възможностите за заетост в селските райони, като също така допринасят за опазването на културното и природно наследство. Мерките са насочени към основни проблеми, изведени при анализа на съществуващото положение в тези райони, като: влошаване качеството и достъпността на основните услуги и инфраструктурата; липса на възможности за заетост; висока степен на зависимост от земеделието.

Тези проблеми са резултат от намаляващата привлекателност на селските райони и увеличаващите се различия между селските и градски райони, които водят до обезлюдяване, влошаване на качеството и възрастова структура на работната сила в селата и оттам до икономически упадък. Ето защо значителна инвестиционна помощ е предвидена за подобряване на инфраструктурата и осигуряване на услуги за местното население.

Липсата на възможности за работа е основен фактор за високата безработица и ниските доходи в селските райони. Затова предприемачеството и развитието на бизнеса в селските райони се насърчават чрез инвестиции в неземеделски дейности на земеделските производители и местния бизнес. Подкрепата е насочена и към начинания, базирани на местните ресурси, като селски туризъм, култура и занаяти, както и към начинания, базирани на иновациите и знанието.



Ос 4 е прилагането на подхода Лидер като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано развитие. Целта е да се засили участието и организирането на местната общност в процесите на развитие на селските територии чрез създаването на активни партньорства на местно ниво за реализиране на инициативи отдолу-нагоре, както и да се осигури база за дългосрочно устойчиво развитие на селските райони; да се разнообразят икономическите дейности, да се подобри конкурентоспособността на местните продукти и да се развият по-качествени услуги в съответствие с нуждите и очакванията на местното население; да се стимулират иновативни, интегрирани и устойчиви практики.

ПРСР на България за периода 2007-2013 е одобрена на 19.12.2007 г. на заседание на Комитета за развитие на селските райони към ЕК, който се състои от представители на 27-те държави членки на ЕС. С това приключва формалната процедура за съгласуване с европейските институции. Всички следващи стъпки по прилагането на програмата се определят от българското правителство и Управляващия орган на програмата.

Прилагането на ПРСР трябва да промени сериозно облика на селските райони в България чрез комбинирано въздействие на мерките, което да ускори структурната реформа и подобри конкурентоспособността на земеделието и преработващата промишленост. Очаква се също благоприятно въздействие върху доходите на земеделските производители, общата производителност и въвеждането на иновационни процеси и технологии. Други непреки положителни влияния на Програмата идват от създаването на интерес сред населението на селските райони за опазване на околната среда, както и от дейностите за обучение по въвеждането на модерни и екологични управленски системи. Конкретните количествени резултати не изчерпват обаче ползите, най-голямо е значението за дългосрочните ползи от инвестициите в човешкия капитал.

ІІ. Описание на МИГ-Кнежа
2.1 Териториален обхват

МИГ-Кнежа съвпада териториално с административната едицица на Община Кнежа, която е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав, в равнината между р. Искър – на изток, р. Скът на запад и Предбалкана – на юг. Простира се на площ от 317 812 дка, а само общинският център е разпрострян върху 7 кв. км. площ. Община Кнежа се намира в Плевенска област, която е със силно изразен континентален климат, характеризираща се с голяма средногодишна температурна амплитуда. Общината попада в Район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Тя се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен. Топографската повърхност на цялата община е слабо наклонена на североизток, като равнинният и слабо хълмист характер на релефа позволява много добре да се развива селско стопанство. Геолого – метеоложките видове почви, които изграждат терена на община Кнежа обуславят слабата водообилност на по-голямата част от проучваната територия. Льосовидните материали, които покриват преимуществено терена са силно водопроницаеми – коефициентът на филтрация е 2–2,2 метра за денонощие. Те улесняват проникването на атмосферните води до водопоемните хоризонти – пясъците и чакълите. От общата площ на общината 250 000 дка е обработваема. На територията на Община Кнежа са разпространени основно карбонатни черноземи, типични черноземи и излужени черноземи. В общината няма химически замърсени почви и района е подходящ за производство на екологично чиста продукция. През територията на град Кнежа преминава река Гостиля. Водните ресурси на територията на общината са значителни. Общата им площ е 570 061 дка /язовири/.


2.2 Население

По дани на НСИ от последното преброяване населението на Община Кнежа е 15 326 човека, като в град Кнежа е 12 004 души, в с.Бреница – 1 884 души, в с.Еница – 1 034 души и в с. Лазарово – 404 души. Тенденциите в образователната структура на населението на територията на община Кнежа се характеризира като ниско в образователно равнище. В голяма част от регистрираните безработни липсва придобита специалност или професия. Населението на община Кнежа е етнически разнородно, като сред основните етнически групи българите са с най-висок дял, следвани от турския и ромския. Жените се характеризират с по-висок относителен дял от този на мъжете. Община Кнежа се характеризира с отрицателни естествен и механичен признак. Равнището на безработица за общината по последни дани на Агенцията по заетостта към края на 2011 г. е 18 %.
2.3 Селско стопанство

Благодарение на географското си положение МИГ Кнежа е важен транспортно-съобщителен и комуникационен център. Освен близостта с река Дунав и ГКПП –Оряхово, територията се явява основен транспортен коридор за преминаващия от Турция заЗападна Европа транспортен трафик, ползващ фериботната връзка Оряхово – Бекет, което е важна предпоставка за икономическо оживление и развитие на търговски, транспортни и обслужващи дейности. Въпреки това, този потенциал все още не е развит. Според последни данни на НСИ равнището на безработица в района е по-високо от средното за страната, като делът на продължително безработните лица е преобладаващ в групата. Една от причините за високата безработица е лидерската роля на селското стопанство като структуроопределящ икономически отрасъл на територията, чието развитие в последните години е в посока повишаване на неговата конкурентноспособност и модернизиране на материалните мощности – обстоятелство, което неминуемо води до закриване на работни места.

Използваната земеделска площ се формира от обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи, семейните градини и оранжерийните площи. През 2012 г. тя е е 270 494 дка, което представлява 85% от територията на Община Кнежа, като тази величина е постоянна през последните години.

Обработваемите земи са площите, които се включват в сеитбообращение, временните ливади с житни и бобови треви и угарите. През 2012 г. нивите заемат 242 041 или близо 90% от използваната земеделска площ.

Ливадите, мерите и пасищата през 2012 г. заемат 26 343 от ИЗП, което представлява около 10%.

Овощните насаждения през 2012 г. са едва 2 100 дка.

През 2012 г. общият брой на земеделските производители, регистрирани в регистъра по Наредба № 3/1999 г., за територията на Община Кнежа е – 197 бр.

Регистърът на земеделските производители служи за набиране на информация за земеделските производители и за дейността им с цел подпомагане на земеделието и развитието на селските райони.

Регистрираните в него земеделски производители имат право да получават безплатно съвети и информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието и да получават безплатна информация, анализи и прогнози от Областните дирекции „Земеделие”.

През 2012 г. са заявени площи за подпомагане от 310 бр. кандидати на територията на Община Кнежа.

2011 година бе динамична за българското земеделие, съпроводена с добър пазар на земеделската продукция, но с недотам благоприятни климатични условия. Все повече фермери започнаха да разчупват стереотипите при отглеждане на културите и се доверяват на иновациите, движени от мотива да постигнат едно по – рентабилно земеделие, прилагайки нови технологии.

По окончателни и текущи данни събрани от оперативна информация в Областна Дирекция “Земеделие” гр. Плевен, засетите площи със зърнено – житни култури през 2010/11 год., за Община Кнежа възлизат на 215 820 дка.

За изминалата 2010/2011 стопанска година пшеницата заема около 30% от площите засети със зърнено – житни култури.

За стопанската 2010 – 2011год. в следствие на сравнително добрите агроклиматични условия, отличните механизирани и растителнозащитни мероприятия от страна на земеделските производители през есента спомогнаха за доброто развитие на есенниците, като средният добив за Община Кнежа е 499 кг/дка, което е един от на-високите за страната.

Друга важна по значение зърнено – фуражна култура в сектора е царевицата. През 2011 год. засетите площи са 93 620 дка. или близо 40 % от обработваемите площи на Община Кнежа.

От реколтираните 93 620 дка. средения добив е бил 803 кг/дка., като 2011 година се оказа благоприятна за развитието на културата, а това даде възможност на производителите за отлични добиви при добри цени на пазара.

Царевицата за зърно е най-застъпената в Община Кнежа предвид изключително благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата, традициите при отглеждане на културата и не на последно място наличието на единствения Институт по царевицата, който се намира в гр. Кнежа, което предразполага оттлично съчетание на благоприятни почвено-климатични условия с високо развита наука – изключителна предпоставка за успешно и модерно развито земеделие.

През 2011 производството на слънчоглед възлиза на 13 038 т., като реколтираните площи са в размер на 48 364 дка, при среден добив от 270 кг/дка, който отново е над средните за страната.

На територията на МИГ-Кнежа увеличението на размера при фермите се извършва с бавни темпове. В общината все още силно преобладават дребни животновъдни полупазарни стопанства.

Дребните стопанства намаляват с бавни темпове, което е нетипично в условия на действаща квотна система. Това неизбежно рефлектира върху качеството на произвежданото и преработвано от млекопреработвателните предприятия мляко в областта, а с това и занижени изкупни цени в целия отрасъл.

В сравнение с началото на 2009 г. в края на 2011 год. се отчита намаление в общия брой животни и намален брой пчелни семейства – тенденция, която не е обнадеждаваща за животновъдния сектор като цяло.

В говедовъдството преобладава млечното направление като основно се отглеждат черношарено говедо и кръстоските му. Тази тенденция продължи и през 2011 година, като се наблюдава тенденция към уедряване на дребните стопанства, които се стараят да увеличат броя на млечните крави като спазят изискванията на ЕК.

В сравнение с 2010г. и края на 2011г. тенденцията е в намаления брой животни, които се групират в по-големи животновъдни ферми. Общия брой на говедата за 2011 г. възлиза на 2 690.

Овцевъдството е един от отраслите, в който се наблюдава увеличение на броя отглежданите животни, като общия брой на отглежданите животни е в размер на 6 176 бр.

Положителна тенденция в тези два водещи отрасъла от сектор животновъдство е високата активно на земеделските производители, на територията на МИГ-Кнежа, които кандидастват и изпълняват проекти по мярка 121 от ПРСР за модернизиране и привеждане на животновъдните стопанства, във вързка с нормативните изисквания в сектора, касаещи спазване на определени ветеринарно-медицински изисквания, хуманно отношение към животните, спазване на изискванията на Нитратната директвина и др.

Кози се отглеждат предимно в малки ферми на частни стопани. Преобладават местни породи и техните кръстоски с по-ниски продуктивни качества. Но при тях тенденцията е към намаляване на броя животни – за 2011 г. са общо 1216 животни.

Свиневъдството е слабо застъпено предвид необходимостта от покриване на изискуемите показатели на ЕС – относно сграден фонд, оборудване, технология на отглеждане и спазване на нормативите по опазване на околната среда, като добре изградени ферми с икономическо значение, като цало липсват.

От представената информация по-горе може да се направи извода, че Растениевъдството е традиционното доминиращо направление в селскостопанската продукция на МИГ Кнежа, като най-голям дял има добива на царевица, следван от пшеницата и слънчогледа.

Делът на трайните насаждения е много нисък и няма роля за икономическото развитие на територията. Зеленчуковите култури са също слабо застъпени.

Поливното земеделие и свързаните с напояването и отводняването на земеделски земи дейности са в дълбока криза. Наложителен е цялостен ремонт на хидромелиоративните съоръжения и възстановяване функциите на напоителните системи, което обяснява и липсата на напоявани стопанства и площи на територията на МИГ Кнежа.


2.4 Промишленост

С богати традиции в хранително-вкусовата промишленост (ХВП) в близкото минало, днес ХВП остава като най-развит промишлен отрасъл на територията на МИГ Кнежа, но се нуждае от редица инвестиции за неговото пълноценно реабилитиране и функциониране, така че да се създадат условия за затваряне на производствения цикъл в селското стопанство.

Съгласно справка на Териториално статистическо бюро – Плевен за послевните три години по нетни приходи от продажби, отрасълът „преработваща промишленост” се нарежда на 3 място (19%) след селско стопанство и търговия. Броят на действащите промишлени предприятия на територията е 24 (16 от които са в сферата на ХВП по данни на Община Кнежа).

Присъствието на отрасъла в челните позици по структоропределящо значение за местната икономика показва и наличие на потенциал за задоволяване на гореидентифицираната потребност от диверсификация на местната икономика.

В подкрепа на диверсификация на местната икономика се явява фактът, че голяма част от промишлената зона на МИГ-а е газифицирана, започнато е битово газицифиране на гр. Кнежа.
2.5 Търговия и услуги

Приблизително 90 % от търговската мрежа в общината е в частния сектор. Това е и секторът с второ по сила влияние върху финансовите показатели за местното икономическо развитие, заемайки място по нетни приходи от продажби за последните три години след селското стопанство. Въпреки това, по брой заети и размер на средната годишна работна заплата се нарежда на едно от последните места. Този факт е показател за необходимост от допълнителни инвестиции в сектора и подобряване бизнес климата за неговото развитие. В областта на услугите важно място заемат юридическите и счетоводните консултации, здравеопазване, бръснаро-фризьорско обслужване на населението, интернет, транспортни услуги, занаятчийски, печатарски услуги и други, доставка на горивни и смазочни материали за населението, газостанции, бензиностанции. Община Кнежа многократно декларира интереса и желанието си за развиване на трансгранични взаимоотношение с Румъния и Сърбия.


2.6 Туризъм и рекреационни дейности

Туризмът отсъства като цяло от местната икономика на МИГ-Кнежа, макар и да има очевидна потребност от този отрасъл с оглед геостратегическото разположение на територията до важни транспортни коридори.

През последните години бе изграден и разкрит модерен хотел, разположен на централна пътна артерия, който до известна степен задоволява част от необходимостта за наличие на леглова база в региона, но е крайно недостатъчен и не може да задоволи потребностите от разработването на цялостен нтегриран туристически продукт на територията.

Включвайки фактора наличие на богати ресурси за екологосъобразно и дребномащабно производство и реализация на селскостопанска продукция, това неминуемо ще привлече и задържи туристически поток към целевата територия.

В сфератана спорта и отдиха наличните ресурси и услуги са по-добре развити. Спортните съоръжения натериторията на общината са: спортна зала “Г. Боевски” в гр. Кнежа, облагородена спортнаплощадка в града, пригодена за футбол, баскетбол, волейбол, тенис на корт, спортен салон “Стара гимназия”, както и конна база и плувен басейн, който се нуждае отремонт и благоустрояване. Негативен е фактът, че селата от общината не разполагат със спортни съоръжения.

Условия за отдих на населението и гостите на общината са създадени чрез общинския зоопарк “Гергана”, който съществува от 1980 г. Намира се на 5 км. северно от гр. Кнежа. Той е общинска собственост, а площта му е 550 дка. На територията на зоопарка живеят разнообразни видове животни и птици – лъв, елени, муфлони, диви прасета, лисици, вълци, маймуни, щрауси, лебеди, пауни и други. В парка има голямо растително разнообразие – масиви от черна топола, бяла върба, сребролиста липа, обикновен бял бор и защитени видове – конски кестен и вековен дъб, който извисява клони близо до езерото. Към него се включва и зона за отдих, обогатена с детска площадка и люлки, места за пикник. Има добри показатели за ловен и екотуризъм. Често посещаван е не само от местното население, но и от гости на града. Използван е за честване на много празници, за провеждане на спортни мероприятия, лов, почивка и пр.

По отношение на икономическата оценка на територията биха могли да се направят следните изводи: от една страна геоморфоложкият, климатичен и почвен потенциал на община Кнежа дава възможност за отглеждане на зърнени и технически култури върху големи площи и е удачно земеделското производство да бъде целенасочено стимулирано. Съчетанието на плодородните почви и равнинен релеф, както и ниската степен на ерозия са основа за развиване на отлични земеделски стопанства. Също така, налице са потенциал и ресурси за затваряне на производствения цикъл в селското стопанство, диверсификация на местната икономика, въвеждане на ВЕИ и извършване на преход от конвенционално към биологично земеделие. От друга страна, територията на МИГ Кнежа се характеризира с известна изостаналост в икономически, социален и културен аспект, застаряващо население, висока безработица, нисък жизнен стандарт на живот, влошена инфраструктура и произтичащите от това негативи.

Районът разполага със значителен природен, образователно-професионален и спортно-рекреационен потенциал, чието развитие и пълноценно използване е задължително и е предпоставка за подобряване качеството на живот.


Каталог: images -> pages -> file
file -> 50 оу "Васил Левски" празнува с почит към миналото и грижа за бъдещето
file -> 50 Основно училище “Васил Левски”
file -> 19. антиревматоидни лекарства
file -> Модернизиране на земеделските стопанства
file -> Аналитично проучване на потенциала на територията на миг-кнежа за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (веи) с цел еко-съобразна експлоатация на налични и остатъчни ресурси в работата на селските стопанства”
file -> Секторен анализ „Развитие на биологичното земеделие на територията на миг-кнежа: Възможности и добри европейски практики, с цел подобряване качеството на живот чрез популяризиране на алтернативни земеделски практики”
file -> Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти
file -> Модернизиране на земеделските стопанства


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница