Ръчно електродъгово заваряване



Дата17.03.2023
Размер370.23 Kb.
#116935
Тема 1
Свързани:
1.9, 13. ISO TR 15608, 29. DEFEKTNI ZAVARKI

Тема 1.9 Ръчно електродъгово заваряване

  1. Общи сведения за процеса и История.

Това е най-старият метод за заваряване, изобретен от руските инженери Бенардос и Славянов в края на XIX век, които възбуждат и поддържат горенето на заваръчна дъга с въгленов електрод или необмазани метални пръчки. Развитието на метода е тласнато силно напред в началото на XX век, след като шведският учен-металург Оскар Килберг нанася тънка обмазка върху металната сърцевина с което съществено се подобрява заваръчният процес.
Съгласно Международният стандарт БДС EN ISO 4063 - Заваряване и сродни процеси. Номенклатура на процесите и числа за символното им означаване Електродъговото заваряване е поставено в Група 1, Подгрупа Електродъгово заваряване с топим електрод (Подгрупа 101), Ръчно електродъгово заваряване с номер 111. Съгласно AWS (American Welding Society) или АСЗ – Американският съюз по заваряване, означението на процесите е буквено – ММА или MMAW – Manual Metal Arc welding . Други познати абревиатури са SMAW – Shielded Metal Arc Welding или Stick Welding. Често в литературата се срещна и абревиатурата – РЕДЗ. (MMA, SMAW, MMAW, Stick на Английски).

  1. Принципи на процеса РЕДЗ

Пример за електродъгово заваряване с обмазани електроди е показан на фиг. 1. От източник на постоянен или променлив ток се подава напрежение между заваряваните детайли и електрода. Благодарение на термоелектронна емисия (ТЕЕ), между топяемия обмазан електрод и заваряваните детайли се запалва електрическа дъга, която е зточник на топлинна енергия. Под нейното действие се стопяват части от заваряваните краища и електрода, като се образува заваръчна вана. Дъгата чрез електрода се придвижва ръчно със скоростта на заваряване в желаната посока. Чрез движението на електрода се стопяват нови участъци от детайлите и електрода, заваръчната вана се придвижва напред, задната ѝ част се охлажда, кристализира и образува заваръчния шев, което свързва детайлита в монолитно неразглобявмо съединение. От стопената обмазка на електрода се образува шлака и се отделят газове.
Фиг.1
Шлаката, която заедно с образувалите се газове покрива и защищава стопения метал от околната среда, също се втвърдява и образува шлакова кора върху шева, която в последствие се отстранява.
Запалване на електрическата дъга:
От източника на постоянен или променлив ток се подава напрежение към заваряваните тела и електрода. Възбуждането на дъгата става чрез допирането на електрода под напрежение към заваряваните детайли. (Фиг 2) В този момент токът достига много високи стойности - протича тока на късо съединение, отделя се голямо количество топлина, което стопява точките на допиране като се образува течно „мостче“ метал. След което електродът се отдалечава, течното „мостче“ се разкъсва и благодарение на термоелектронната емисия в електрическото поле между електрода и детайлите се установява заваръчна дъга.

Фиг. 2. Запалване на дъгата при РЕДЗ
Запалването на електрическата дъга се осъществява по два начина:

  • Чрез Почукване Фиг. 3 а )


Фиг. 3 а

  • Чрез драскане (провлачване) – Фиг. 3 б)


Фиг. 3 б
Съществуването и стабилността на дъгата зависят от наличието на достатъчно йонизирани елементи в дъговата междина (това са газови молекули на въздуха, и метални пари отделяни от заваряваното изделие).
За първоначално йонизиране е необходим ток с по-високо напрежение (50 – 80 V), а когато дагата се установи по-нататъшното работно напрежение е в границите от 20-30 V. Това се определя от използваната част на статичните характеристики на дъгата и източника на ток (Фиг 4)

Фиг. 4 Статични характеристики на дъгата и източника на ел. Ток



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница