Ръдиард киплинг творец с реализирана душа

Ръдиард Киплинг е роден през 1865 г. в Бомбай, Индия, в семейство на декоратор и скулптор. Ранното си детство прекарва в Индия, а образованието си получава в Англия. На седемнадесетгодишна възраст се връща в Индия, в град Лахор, където става журналист и като кореспондент пътува до Китай, Япония, Америка , Африка и Австралия. Издава няколко сборника със стихотворения и разкази. Киплинг е литератор с висока култура и ерудиция. Най-добрите му стихове са близки по стил с английските народни песни и балади, отличават се с динамизъм, ритмичност, експресивен език.

Киплинг е поет от поколението, което се сблъсква с разпадането на християнските ценности. Той проявява гениалната си интуиция и разбира, че главната Сила, която прави този свят, е Играта. За Киплинг всичко – чест и безчестие, добро и зло, живот и смърт - е резултат от следване на Закона на Играта или от неговото нарушаване. Така той ни въвежда в дхармата и най-висшите човешки добродетели. Да се нарушава закона е падение, да се следва той, без да се разчита на похвала и награда , е дълг.

Киплинг с огромно уважение и интерес пише за други народи и култури. Според него хората от тях с нищо не са по-лоши от белия човек. Така поетът разбива оковите на предразсъдъците и показва, че независимо от цвета на кожата и географските ширини, в които се е родил, човек е оценяван по силата и благородството на своя дух, по своята смелост, доблест и всички свои добродетели. Ето какво казва той в “Балада за Изтока и Запада”:

А после той казва: “За вяра – вяра! Чест за чест! Залогът е един!” Ние се възхищаваме от чистотата, която струи от душата на поета.

Образът на майката на поета е силно одухотворен. В него се преплита образът на Великата Вселенска Майка, която с безбройните си сили може да върши чудеса:

... Прокажен в месата, прокълнат в духа,

АКО
Ако владееш се, когато всички

треперят, а наричат теб страхлив;

Ако на твоето сърце едничко

се довериш, но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без де се отчайваш;

наклеветен, не сееш клевети;

или намразен – злоба не спотайваш;

Но...ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;

ако си умен, без да си умник;

Ако посрещаш Краха – зъл предател –

еднакво със Триумфа – стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка – и го понесеш;

или пък видиш сринати нещата,

градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш

спечеленото, смело хвърлиш зар,

изгубиш, и започнеш пак, и можеш

да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани –

и изхабени да ти служат пак,

и крачиш, само с Волята останал,

която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца – своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

ако от враг и свой не те е страх;

Ако изпълниш хищната Минута

с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

Светът е твой! Молбата ми е чута!

И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Ръдиард Киплинг
ПЕСЕНТА НА КАБИР
О, лек е светът, който носеше в свойте ръце!

О, тежки съдби натежаха на неговото сърце!

Слезе от трона, в дрипи увит, непознат,

за да срещне съдбата си нова –

на отшелник признат!

Дългият път до Делхи бе утъпкан от него,

и от неспирната жега го пазеха редки дървета.

И в тълпи, и в гори, в пустиня с вида си благат

диреше той Пътя – на отшелник признат.

Гледаше хората с очи светли и с усмивка мека.

И повтаряше той: Вовеки е и ще бъде човека.

В мъглата на Делото Кабир не бе разпознат,

но Пътя намери – на отшелник признат!

Позна и разбра своя събрат от пръст,

своя брат зъл и другия – с божествен кръст,

слезе от трона без речи, сред дрипите непознат.