Реалността – убиваща, отблъскваща, до болка позната. Реалността
Изтегляне 17.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Мечтите
 
Реалността – убиваща, отблъскваща, до болка позната. Реалността – страховита, заплашителна, смъртоносна… джунгла. Тя те заобикаля бавно и те обгръща. Ти се предаваш и все повече затъваш в тресавището. Всичко става черно-бяло и сякаш всичко пъстро и весело, имащо смисъл, се изгубва безвъзвратно. Изгубваш се дотолкова, че не разграничаваш доброто от злото. И изведнъж в тази опустяла джунгла нещо проблясва…Светлината става все по-силна… Мечтата настъпва горда, хванала меча си от въображение, навлякла ризницата от любов и яхнала надеждата. Тя те грабва, завърта те в цветната си вихрушка и когато те пуска на земята, ти сякаш летиш. Огромната сграда до теб вече е сив великан, който се извисява застрашително над яркия поток от хора; окъсаният просяк се превръща в благородник, а леката жена на ъгъла – в изискана дама. Усмихваш се на живота. Ледът в сърцето ти започва да се топи, а очите ти…Какво става с тях? Виждаш как хиляди цветни искри засипват света около теб. Той вече не е мрачна джунгла, а ти не си поредният примирил се неудачник. Толкова си щастлив! Но ето че зад теб се чуват тежки стъпки. Обръщаш се озадачен и виждаш протягащата се ръка на Реалността. Настървена, че и този път си се измъкнал от нейните задушаващи обятия, тя се опитва отново да те погълне. Отваря черната си паст и ти си готов…готов си отново да се завърнеш смирено в джунглата на човешкото безразличие. Изведнъж гигантската сива фигура на Реалността се спира и като че ли замръзва, видяла нещо плашещо зад теб. Поглеждаш назад. Там, яхнал мършавия си кон, стои един смешен рицар, а до него стои верният му оръженосец. В съзнанието ти отнякъде е изникнал образът на Дон Кихот. Той замахва комично, но уверено с меча си. Росинант се спуска стремглаво към ужасената Реалност. Времето спира. На великана, който те държи в железния си юмрук, му трябва само миг и отново надава страшния си вой. Замахва с другата си ръка и рицарят е сразен, а около теб се спуска мрак. Отваряш очи…Отново сивота и безразличие… И този път бягството ти беше неуспешно. Всичко пак е скучно и еднообразно. Но там, в съзнанието ти, мъждукащата светлинка не се предава и ще дойде пак, когато я повикаш. Дон Кихот ти припомни как трябва да се бориш за Мечтите си – със страст, вяра и лудост. Реалността победи и този път, но ти имаше щастието да се отървеш от нея поне за миг… да създадеш своя, прекрасна реалност, в която всичко е каквото трябва да бъде, а хората са добри и милостиви. Успя да познаеш истинската радост и дори сега, когато си „окован”, ще си по-щастлив от останалите клетници, защото имаш Мечти, за които да живееш, и нереален свят, в който да се спасиш от човешката студенина… Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 17.62 Kb. Сподели с приятели:
|