Рецензия на дисертационния труд „Показателните именни фрази като анафорични средства в новогръцкия език

Представеният дисертационен труд е в обем от 195 страници, от които основният текст на работата обхваща 178 с., а 17 с. съдържат библиография, включваща основополагащи публикации по темата на пет езика с 87 позиции, и основните ексцерпирани източници за корпуса (на хартиен носител и онлайн).

Основните достойнства на представения дисертационния труд виждам в няколко пункта.

Най-напред това е ясното формулиране на постижими цели, изборът на адекватни методи и на структура на проучването. То си поставя за задача да изследва, както е посочено на с. 5, „именните фрази, състоящи се от детерминатор демонстратив и опора съществително име със или без модификатори (по-нататък показателни ИФ), в анафорична функция в текстове на новогръцки език. Вниманието е съсредоточено най-вече върху показателните ИФ с демонстратива αυτός, -ή, -ό, който е най-често срещан с именни фрази (по-нататък ИФ) в анафорична функция в новогръцкия език“. С една дума – изследва се една характерна за новогръцкия език показателна именна фраза от типа αυτός ο άνθρωπος в отношението ѝ към предходно споменаване на същия референт в текста. Изследвания върху подобни фрази със съответен на езика конкретен демонстратив (най-често показателно местоимение или определителен член) са осъществени за други езици като английски, руски, френски и български. Такива проучвания наблюдават как съответният език съхранява кохерентността на текста, държейки фокуса на внимание на адресата в нужната според адресанта точка и с оглед на важността (салиентността) на реферирания обект за говорещия и/или слушащия. В този смисъл темата и нишата на изследването на Стрикова са напълно адекватни на съвременните тенденции в лингивистичните проучвания и постигнатите резултати предоставят ценна информация за новогръцкия език в това отношение.

Второ достойнство на труда е представителният и надежден корпус на изследването. Дисертантката си поставя за цел да наблюдава как се конструира новогръцкият текст с оглед на целта си в корпус от 78 статии в гръцкия периодичен печат, публикувани в сайтовете в Интернет на вестниците „Елевтеротипия“, „Катимерини“, „Та Неа“ и „То Вима“ в периода 2007–2010 г. Текстовете са подбрани от три тематични раздела на изданията – за изкуства и култура, общество и икономика. Броят на статиите от трите раздела е сравнително близък, като варира от 24 до 28. Общият обем на текстовете в корпуса е 77 927 думи. Тъй като показателните ИФ са по-рядко срещано референциално средство в сравнение с определените ИФ, са избирани относително дълги текстове – минималният брой думи в статия е 606, а най-дългата статия съдържа 2202 думи.

За целите на анализа извадката от корпуса е обогатена с примери от художествено-прозаични творби и други текстове, публикувани в Интернет. Изследването предлага полезни статистически данни в проценти, извлечени от корпуса, в 24 таблици. Анализираните примери пък са 127, снабдени с превод на български, което ще увеличи броя на читателите на работата. Методът на работа върху базата данни от показателни фрази и техните референти е този на Гундел, който Стрикова избира като най-адекватен за целите на работата си и адаптира за новогръцкия език.

Друго достойнство на представената работа е компетентността и версираността на нейната авторка в проблематиката, което проличава при представянето на теоретичните основи на изследването. В една стегната и информативна Втора глава (с. 15–68) тя излага аналитично и с разбиране досегашните постижения по темата в световната лингвистика, различни методологически подходи, както и теоретичните основи на нейното собствено проучване.

Същинското изследване е Трета глава – Показателните ИФ като анафорични средства в новогръцкия език (с. 69–171). В началото Стрикова разглежда с примери от своя корпус и въз основа на Йерархията на дадеността на Гундел, Хедберг и Захарски когнитивните статуси, на които съответстват показателните именни фрази с демонстративите αυτός, -ή, -ό, (познат, активиран), като ги съпоставя с показателните именни фрази с демонстратива εκείνος и определените именни фрази.

Във втората част на Трета глава (с. 80–123) се разглеждат показателните ИФ като анафорични средства в новогръцкия език в съпоставка с определените ИФ в корпуса.

Заключението обхваща 172–182 с. Дисертантката обобщава тук получените от анализа резултати относно изразяването на различните когнитивни статуси в новогръцки, езиковите условия на употребата на показателните и определените ИФ, функциите на показателната ИФ – идентифицираща, модифицираща, експресивна. Тя съвестно уточнява, че за пълно осмисляне на функциите и употребите на показателните ИФ като анафорични средства в новогръцкия език са необходими допълнителни изследвания на различни езикови регистри, например на непланирана устна реч, както и отчитане на допълнителни фактори в текста като разстоянието от последното споменаване на антецедента и на словореда. При това, както бях препоръчала на дисертантката при зачисляването, тя е добавила тук някои по-теоретични обобщения за спецификата на новогръцкия език в сравнение с други езици по изследваната проблематика на показателните ИФ и анафората.

Трябва да отбележа, че Стрикова е отличен филолог, пише грамотно и ясно с нужния метаезик и езиков регистър. Преводите на привежданите примери от новогръцки на български са точни и професионално изпълнени. Тя е избрала и стриктно прилага подходящ метод на работа, изследва със съвременните методи на компютърната лингвистика надеждно подбран корпус текст. Прави го с терминологична обиграност и аналитичност, придобита с упоритост и неотклонност в продължителен период от време. Така тя уверено заявява себе си като вещ изследовател и познавач на анафората в новогръцкия език, което е демонстрирала и в пет публикации по проблематиката на дисертацията.

Афторефератът отговаря на съдържанието на дисертацията и в него коректно са отразени основните приноси на работата.

В заключение:

Целите на дисертационния труд са постигнати, направените заключения са надеждни и хвърлят светлина върху неизследван аспект на анафората с показателни именни фрази в новогръцкия език. Показателните ИФ са разгледани през призмата на когнитивно-лингвистичния подход, като е локализирана и дискутирана позицията им в адаптираната за новогръцкия език йерархия на референциалните средства, предложена от Гундел, Хедберг и Закарски (1993). Разработен е набор от критерии, въз основа на които са установени тенденциите за употреба на показателните и определените ИФ в съпоставка с определените ИФ в анафорична функция в конкретни езикови условия. Критериите са съобразени със семантичните особености на демонстратива и ОЧ като детерминатори на именната фраза и с функциите на показателната и определената ИФ да отразяват когнитивни статуси на референтите в съзнанието на адресанта и адресата. Наред с критериите, които вече са ползвани в изследвания на показателните и определените ИФ в други езици, е включен и фактор, чиято значимост не е проверявана до момента в корпусни изследвания по въпроса – граматическото число на анафоричната ИФ.