Рецензия на дисертацията на Надежда Павлова Тодорова



Дата14.01.2018
Размер103.39 Kb.
#46446
РЕЦЕНЗИЯ

на дисертацията на Надежда Павлова Тодорова, редовен докторант към катедра “Англицистика и американистика” на СУ “Св. Климент Охридски” в научна област 2. Хуманитарни науки; професионално направление 2.1. Филология: Германски езици – Синтаксис на съвременния английкси език, на тема „Абсолютната конструкция в английския език и нейното представяне на български език. Съпоставително синхронно изследване”, за присъждане на образователната и научна степен „доктор


Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита на заседание на разширен научен съвет към катедра „Англицистика и американистика“ при Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ на 31.01.2017 г.
Магистър Надежда Павлова Тодорова получава първата си бакалавърска степен, “Преподавател по английски език”, в обласtта на англицистиката през 1998 г. в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, като преди това е придобила магистърска степен по Руска филология от същия университет. През 2006 г. завършва успешно обучението си в бакалавърската степен на Пловдивския университет по Английска филология, а през 2007 г. получава и магистърска степен по Английска филология – лингвистика и превод, отново от същия университет. Започва трудовата си кариера като преподавател първо в детски езиков университет (1997 г.) , после в среднообразователно училище (1998 г.) и езикова школа (2001 г.). През 2006 г. Надежда Тодорова започва преподавателската си дейности във висши учебни заведенеия, която продължва и към момента в качеството й на преподавател към Център по езиково обучение на Университет по хранителни технологии, Пловдив.

Цялата документация, свързана с докторантурата и изискуема от Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника прилагане на ЗРАС на СУ “Св. Климент Охридски” за провеждане на процедура по защита на дисертация за придобиването на образователната и научна степен “доктор” бяха надлежно предоставени и напълно отговарят на висчки изисквания.

Надежда Тодорова има седем публикации по темата на дисертацията и три материала под печат. Списъкът с публикации се съдържа в автореферата, като копия от статиите по темата на дисертационния труд бяха предоставени на членовете на научното жури (включително тези под печат). Седем от публикациите са на английски език, а три на български език.

При съответствие на цялата документация и изпълнение от страна на докторантката на всички условия за придобиване на научната и образователна степен “доктор”, в останалата част на рецензията предмет на обсъждане ще бъде изключително дисертационният труд „Абсолютната конструкция в ванглийския език и нейното представяне на български език. Съпоставително синхронно изследване”, с обем 200 стр., от които първите 7 включват заглавни страници, съдържание, описание на таблиците и графилите в дисертацията, използвани съкращения и обръщение с благодарности, а последните 16 страници съдържат библиографията на използваните източници и приложения с извадки от използваните корпуси и съставения паралелен корпус. Дисертацията е организирана в 6 части: Увод, Глава първа: Описание на корпуса, Глава втора: Теоретични основи на изследването, Глава трета: Абсолютната конструкция в английския език, Глава четвърта: Българските функционални еквиваленти на анаглийската абсолютна конструкция и Заключение. В основния текст са включени 10 фигури и 6 таблици. Дисертацията съдържа и списък с приносите, което не е общоприета практика. Подходът към ексцерпирания емпиричен материал е описателно-класификаторен. Не би била излишна малка доза повече аналитичност, но предвид целта на дисертацията да представи цялстно описание на абсолютната конструкция в английския език и да класифицира функционалните й еквиваленти в българския, може би това ще е следващата стъпка в изследователското развитие на Надежда Тодорова.

Като цяло дисертацията (в голямата си част) е терминологично издържана и последователна, но читателят се обърква когато срещне употребен термин от рода на ‘нексус конструкции’, който се използва с коренно различни значения в различните школи и области на езикознанието, използвани в работата на дисертанката, но неговото специфично терминологично съдържание за целите на представеното изследване остава неизяснено, макар да се прави препратка към дефиницията на Грънчаров (2009).

В увода докторантката мотивира избора си на изследователски проблем с липсата на цялостно изследване на проблематиката до момента и с маргиналността (по отношение на системност) на изследването явление, сложността му за носители на езика (в устна реч) и за изучаващи езика (поради синтактичната му маркираност на базата на асиметрия между двата езика) и високата му честотност в писмени дискурси в английския език.

За изпълнение на двете основни формулирани цели на изследването: А) изчерпателно описание на английската абсолютна конструкция (АК) и Б) класифициране на функционалните й еквиваленти в българския език, дисертанката си поставя следните конкретни задачи: а) да се анализират и систематизират характерните черти на английската АК, които я отличават от други подобни конструкции; б) да се разработи подробна класификация на АК според набор от различни формални и функционални критерии; в) да се направи честотен профил на видовете АК в съвременния английски език въз основа на тяхната употреба в различните стилове; г) да се състави и анализира собствен корпус с примери (английски и английско-български), с цел да се наблюдават и опишат начините на представяне наанглийската АК на български език; д) да се систематизират начините на представяне на АК на български, установени при анализа на примерите от преводния корпус; и е) да се установи доминантният български ФЕ на английската АК според резултатите от анализа на примерите от английско-българския корпус.

Колкото и похвално да е операционализирането на целите посрeдством конкректни стъпки, последните трябва да се по-разнообразбни за убедителност на резултатите, а не да са описание на естествените методологически стъпки, произтичащи от основната цел, камо ли пък да бъдат повторени под формата на основни въпроси (стр. 15-16 от дисертацията).

Въз основа на целите и произтичащите от тях задачи, Надежда Тодорова формулира три хипотези:

1) Преводът на английската АК на български език ще представлява сериозен проблем поради семантичната си неопределеност. Допуска се дори различна интерпетрация на идентична констукция при различното й позициониране в непосредствения котекст, като водеши при превод ще се окачат прагматично-дискурсни и контекстуални фактори;

Б) Доминантен ФЕ на английската АК на български език дисертанката очаква да се окаже подчиненото обстоятелствено изречение.

В) Дисертантаката допуска, че ще открие структурна и семантична еквивалентност при безглаголните АК от типа with + NP + PP и съответната българска конструкция с + NP + PP.

В същността си само Б) и В) могат да се приемат като хипотези, които могат да се потвърдят или отхвърлят на базта на представеното изследване, тъй като А) е валидно в своята абстракност за превода изобщо (още повече превод на художествена литература). Ако първата хипотеза бе обвързана с наличието на множество ФЕ на АК в бълграския и с трудността при установяване на доминанет ФК, т.е. с очаквано голямо разнообразие от варианти на АК в българските текстове, то тогава би могло да се оцени като реална изследователска хипотеза. Както е формулирана, обаче, хипотезата е невалидна за типа изследване.

Заявената методология е корпусно основан синхронен съпоставителен анализ на английската АК и българските й ФЕ в теоретичната рамка на фразовата граматика (PSG). Лично за мен, работата стига до първото ниво на анализ (оипсание), но тъй като и поставените основни цели са с такава насоченост, това не омаловажава постигнатото от докторантката. Според самата авторка на дисертационния труд, освен основната методология на съпоставителните изследвания са “включени […] също така някои структурни, семантични, прагматични и функционални аспекти” при анализа. Надявам се, че твоа е просто многословие, водено от идеята за изчерпателност, защото е абсурдно да се опишат характеристиките на дадена конструкция, които определят уникалния й профил, без да се вклчат структурните, семантичните и функционалните й осбености. С други думи, това са очакваните параметри, спрямо които да се опишат и еманципират видовете АК, а не самостойни, допълнителни аспекти на изследването. Струва ми се, също така, свръхамбициозна и неосъществима в рамките на представената дисертация целта, формулирана от Надежда Тдорова на стр. 8-9 от автореферата/стр. 17-18 от дисертацията “изследователската тема да бъде проучена и представена максимално подробно, прецизно и изчерпателно.” Ще приема, че това е просто изказване на искрено желание, а не формулировка на конкретна цел, защото такава не е постигната.

Методологията се прилага последователно и са налице (поне формално) всички характеристики на съпоставително изследване. Количественият метод се използва за обработката на корпусите с примери и съставянето на различните класификации. Описателният подход се прилага винаги когато се извършва систематизиране на информацията, събирана и анализирана в процеса на работа. Методът на съпоставителен анализ се използва, за да се установят приликите и разликите между английската АК и нейните български ФЕ, от една страна, а от друга – мястото на тази конструкция сред множеството подобни структури в английския. Освен тези методи, Надежда заявява, че прилага и корпусния подход винаги когато е необходимо да се представят съответните данни и примери, за да се подкрепят и илюстрират резултатите от проведения анализ. Струва ми се, че подобно твърдение не отговаря на естеството на корпусните изследвания, тъй като корпусът е средство, източник или продукт при корпусни изследвания. Без да навлизам в теоретични спорове, е редно да отбележа, че описаната методика се спазва точно.

В първа глава се прави преглед на двата корпуса, съставени за целите на дисертацията. Първият от тях е английски корпус с примери, ексцерпирани от различни по вид писмени, говорими и хибридни съвременни източници. Вторият корпус е английско-български и примерите в него са предимно от писмени художествени източници на английски език и съответните български текстове, преведени от професионални преводачи. Анализира се също така употребата и функционирането на различните видове АК в писмения и говоримия съвременен английски език, като резултатите са обощени в таблица по честотност на типа АК, организирани според няколко критерия: финкция, значение, позиция, аугментация, падеж, прилежащо изречение и вид дискурс.

В глава втора се прави описание на литературата по темата до момента, като се отбелязва липсата на системност при изследванията на АД, хетерогеността на подходите и терминологията и се представят постановките на авторите, които имат принос към изследването на АК в английския.

Глава трета е посветена на подробен анализ на същността, структурата и характерните черти на английската АК, като се отделя специално внимание на мястото й сред други подобни структури и критериите за разграничаването й от тях. Единственото ми по-сериозно възражение в тази част е определяне на АК като винаги стилистично маркирана. Не са представени аргументи, нито е посочен анализ на сходни текстове, при които не се употребява АК за да се направи съпоставка на стилистичния характер на АК. Не виждам и дефиниция на спецификата на тази стилистична маркираност. В тази част е представена подробната класификация на различните видове АК, функциониращи в съвременния английски език. Взети са предвид следните критерии: структура, функция, значение и поведение в модален контекст.

Глава четвърта представя резултатите от извършения съпоставителен анализ на английската АК и начините, по които тя е представена на български език. Идентифицирани са 12 български преводни еквивалента на седемте структурни типа английски АК, класифицирани въз основа на тяхната синтактична структура, морфо-синтактична реализация и семантична функция в изречението. За установяване на доминантния български ФЕ на английската АК, са взети предвид два критерия:

1) количествен – общият брой на всички примери, в които се наблюдава даден ФЕ;

2) качествен – как дванадесетте ФЕ са разпределени сред седемте вида АК и по-специално, дали се наблюдава съответствие между даден ФЕ и всеки от видовете АК.

Заключението обобщава резултатите, постигнати при изпълнението на поставените в увода на дисертацията задачи. Хипотеза първа не се потвърждава - българският доминантен ФЕ на английската АК се оказва не подчиненото обстоятелствено изречение, а простото изречение, и като втори по честотност вариант - обстоятелственото пояснение. Подчиненото обстоятелствено изречение се нарежда на четвърто място и може да бъде определено като периферен ФЕ заедно с определението и самостоятелното изречение, но не е преводният еквивалент с най-висока честотност. Втората хипотеза се потвърждава – наблюдава се пълна структурна и семантична преводна еквивалентност между аугментираните с with безглаголни АК с предложен ПЕ като with his hands in his pockets и българските им съответствия като с ръце в джобовете, както и при безглаголните АК с предложен ПЕ, но от неаугментирания NP + PP вид и българските им съответствия: face to faceлице в лице, например. Няма да коментирам третата хипотеза, тъй като не я приемам като реална изследователска хипотеза.

За да избегна повторение на подробно описаното в автореферата (който е на разположение на сайта на университета) ще изложа само най-положителните страни на дисертацията и ще отправя някои критики и препоръки.

Дисертацията представлява първо, самостоятелно, завършено научно изследване по дисертабилна тема. Макар и моите очаквания да бяха по-различни, дисертантаката успява да постигне двете си цели на описателно-класификационни ниво, т.е. описани са разновидностите на АК в английски език (така както дисертантката разбира понятието) и са представени начините за предаването на тези разновидности на български език. Изготвен е профил на честотност и е определен водеш ФА в българския език.

Жанрово стилистичните умения на авторката на изследването, които демонстрират доброто й владеене на английски език и изградените й жанрово и тематично специфични умения за създаване на научен текст, се нуждаят от малко шлифоване, което неминуемо ще настъпи с понататъшните й писания.

В по-конкретен план ще отбележа някои несъгласия с постановки в дисертацията:

1) Не може да се говори за етап в развитие на конструкция, при положение, че подходът е изцяло синхронен и отразява вариативност на синтактично кодиране, в материал ексцерпиран от съвременни писмени източници. Принципно не приемам тезата, че “with” и “without” са аугментори на АК тъй като предложното свързване е семантично и формалнo различно от начина на свързване на прототипната АК в английския език. По-убедително би било да се изведат скали на интегрираност и на абсолютност и да се търси мястото на различните видове конструкции в тях. В дисертацията не видях убедителен аргумент за приемане на различните видове конструкции с аугментори за разширени варианти на АК. Експлицитността на връзката е от изключителна важност и това влияе на всички хипотези, изседвани в дисертационния труд.

2) Изказвания и обобщения от рода на (стр. 3 от автореферата) са необосновани, не са подкрепени от никакви психолингвистични или социолингвистични (атюдинални) данни и са изключително заблуждаващи: “Наблюденията върху употребата на АК показват, че носителите на езика не използват тази конструкция много често в речта си, а изучаващите английски я смятат за много сложна и инстинктивно избягват употребата й.”. Призовавам докторантката към по-голямо уважение към фактологията и по-заявена смиреност пред реалностите на езика.

Въпреки тези забележки, не може да не се отбележи, както правилно отчита дисертантката в автореферата си, че основният принос на дисертацията е цялстното изследване на изключително противоречива, интересна и малко изследвана тема – абсолютната конструкция в английски език и в този смисъл дисертационният труд запълва осезаема празнина в изследванията на тази коснтрукция и на нейното представяне на бългрски език. Като приносен момент можем да добавим и опита за съпоставително изследване на конструкцията, съставянето на два представителни корпуса с примери, специално ексцерпирани за целите на дисертацията и на паралелния английско-български конкорданс на английските абсолютни конструкции и българските им функционални еквиваленти.

В заключение, дисертацията отговаря на изискванията за присъждане на докторска степен (проведено самостоятелно изследване с прилагане на определена










Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница