Рецензия на книгата „мелодрамата в телевизионния сериал”



Дата01.02.2018
Размер67.11 Kb.
#52190
РЕЦЕНЗИЯ

на книгата

МЕЛОДРАМАТА В ТЕЛЕВИЗИОННИЯ СЕРИАЛ”

автор: доц. д-р Евдокия Боянова Борисова

рецензент: проф.дфн Калина Грозева Лукова


Изследването е оригинално, иновативно и интердисплинарно, изградено върху модерна анализационна и методологическа парадигма. Тематичната доминанта – мелодрамата- е изследвана в няколко аспекта, произтичащи от целите: като жанр и стил в в литературата, театъра, киното, телевизията, и модификациите, в които се реализира; като естетически факт и социална рефлексия; като модерен и търсен мултимедиен пазарен продукт.

Научно-изследователския интерес е фиксиран върху идентификацията на мелодраматичното в телевизионния сериал в нови жанрови модели и в нови социални, политически и психотерапевтични функции, прагматично ориентирани. В този смисъл са адекватни и целенасочено работещи изследователските езици – литературно-исторически и медийно-социологически, обговарящи проекции на устойчиви наративни схеми и сюжетни структури, в общата съпоставителна и рецептивистична парадигма текст - визуализация (присъствието на литературния текст в телевизионния сериал-мелодрама, разглеждан като хипертекст, който мотивира постмодерния зрител към четене и създава вторичен интерес към литературната творба – матрица.)

Сложните изследователски задачи, сериозно мотивирани в актуалната им значимост, последователно се осъществяват в ясната структура на книгата: всяка глава е изградена от тематични параграфи, чиито заглавия резюмират съдържанието й в началото. Използат се и подглави-етюди, както е в пета глава. Анализационните внушения се подкрепят от аудио-визуални послания в интерпретативна връзка.

Трябва да се отбележи солидната теоретическа основа на книгата по отношение на: наратология, теория на драмата (включително на мелодрамата), сюжетика и сценарий, рецепция, медиазнание, социология, естетика и др., която осигурява интердисциплинарната симбиоза на изследването. Тя изгражда всяка глава.

В Първа глава: „Увод. Мелодрамата и нейните жанрове” ще откроим продуктивните аблюдения върху същността и функционирането на стереотипа и клишето като активни езикови и жестови средства на мелодраматичното, откроени в богат емпиричен материал - български, турски, американски, английски, хърватски, латино и др. сериали. Направен е изводът, че телевизионната сериална мелодрама „принципно е дискурсивна вакханалия”, което е част от цялостната концепция за хибридната й същност.

Втора глава „Природата на мелодрамата” изследва литературния генезис на мелодрамата в английския и френски сантиментализъм през 18 век. Привлечени са теоретико-жанрови и естетически постановки на Арнолд Хаузер, Теофил Готие, Питър Брук, Емил Щайгер, Херман Брох, Йохан Хьойзинха и др.

Параграфът „Романтичната драма и мелодрамата” е съпоставително изследване, което проектира класическите характеристики на романтичната драма в съвременните екранни реализации на мелодрамата, с цел подробното им анализиране по-нататък.

Теоретически и методологически важен, и ефектно поднесен е следващият параграф „Незаконороденият” жанр (по Дидро)”. Прочитът на едноименната творба на Дидро (бащата на мелодрамата) е осъществен по линията класика-модерност и предпоставя жанровата формула мелодрамата = етика + емоция и в съвременното й случване.

Трета глава „Структура на мелодраматичната история” приема важната за изследването класификация на Мишел Льобрюн на архетипните наративни константи в мелодрамата:герои, ситуации, формални средства, като се фиксира значението на комичният „второстепенен” герой. Чрез тази фигура се търси връзката между класическата трагикомедия и съвременната мелодрама в съполагането трагизъм-комизъм.

В тази глава приносно значение има параграфът „Телевизионната мелодрама (форми и видове)”, заради предложената оригинална типология на жанровите наследници на класическата мелодрама: романтичната кинодрама/комедия (историко-приключенска, фентъзи, екзотична, луксозна, битова); спектакловата теленовела (комедия/драма – тип телевизионен театър); филмова теленовела от сериен тип; семейната телевизионна сага и сапунената опера. Този терминологичен апарат се използва при конкретните анализи по-нататък.

Четвърта глава „Изкуството на сценарийния сюжет” продължава наратологичната проблематика с интересни и продуктивни идеи, особено в първия параграф „Телевизионният сериал и изкуството на симулакрума”. Проблематизира се понятието симулакрум от началното му значение като репрезентация на друга репрезентация, през следващие му значения, дадени от Карлайл (снижаване и непълноценност спрямо оригинала); Бодрийар - копие без модел; симулакрумът не е отражение на реалността,той подменя рреалността чрез нейното отсътвие Бодрийар).

Размишленията върху симулакрума водят до важната работна постановка, че телевизионната сериална мелодрама всъщност е свят на симулакрумите, а най-съвършеният симулакрум е – сценарийният сюжет, адаптиран „по мотиви от романа на…”.

От рецептивистичната позиция на Ролан Барт за сценарийното писане като вид препрочит тръгва изследователския подход в най-обемната и емпирично наситена Пета глава „Телевизионната сериална мелодрама на българския екран”. Нейната актуалност се поддържа и от рубриката „Носталгия” по БНТ (2012 – 2013). Тази част е същностна за изследването и е разделена на параграфи и под-параграфи-етюди, за да подреди големия емпиричен материал и аналитичните наблюдения. В параграфа-въведение се конкретизират разглежданите тематични стереотипи – „петте кита на мелодраматичния сюжет: любовта, свободата, жените, домът, семейството”.

Двата основни параграфа са посветени на: „Турските телевизионни сериали - времето на жените” и на „Английските сериали – романовата семейна сага и историята”. Трите тематични под-параграфа за турските сериали са реализации на основната феминистична идея – времето на жените : „Свободата да умреш като на кино” - „Пепел от рози”; „Приятелю, не вярвай на жените…” - „1001 нощи; „Моят дом е моята крепост” - ”Листопад”. „Феминизъм по турски”, както пише авторката, изследван в широк интертекстуален (класически и съвременен) интертекстуален контекст, особено чрез устойчивите сюжетни схеми на източната приказка, трансформирани в съвременни медийно-политически сюжети. Извежда се тезата, че, феминизацията на турската телевизионна мелодрама се отнася не само до превъзходството на женските роли и многоизмерността на женските характери, но и до женското писане и разказване.

В цялото изследване и особено в подпараграфа за сериала „1001 нощи” , който се разглежда като музикална драма, авторката демонстрира афинитета си към музикалните послания и подробно интерпретира музикалния сюжет, дублиращ сценарния сюжет. По принцип е засилено паратекстовото присъствие, като в този случай специално ще отбележим сравнението с театър „Карагьоз”.

Проблематизираната женска красота в турските сериали в тази книга се отнася към феминистичните разбирания за еманципация и свобода. Феминистичният прочит („бунтът на жените „) продължава и в под-параграфа „Моят дом е моята крепост”, но тук са истинска находка семиотичните реализации на дома като музей, албум, гардероб с вещи и т.н., както и припознаването „майки-дъщери” като семиотичен проблем , предпоставен и в турските, и в английските сериали.

Вторият тематичен параграф „Английските сериали – романовата семейна сага и историята” включва под-параграфите: „Четенето на пола и четенето на историята. „Перла в короната” – романът, четирилогията, сериалът” и „Майки, синове и дъщери” – „Сага за Форсайтови” , „Завръщане в Брайдсхед”.

Романът на Пол Скот и сериалът ”Перла в короната” се интерпретират чрез играта на метафорите пол и история, джендер-отношенията са изследвани в широк исторически, политически и медиен контекст. Устойчивите двойки: властник-васал, империя-колония, запад-изток и т.н. са припознати психоаналитично в плана на междуполовите или еднополовите (хомосоциални - по Ив Седжуик-Козовски) съполагания. Тази интерпретативна призма е приемлива, особено в актуалността й.

Сходна е анализационната перспектива и във втория под-параграф „Майки, синове и дъщери - „Сага за Форсайтови”, „Завръщане в Брайдсхед”. Според авторката, жанрът семейна сага на телевизионния екран е изключително чувствителен към психоаналитичната феминистка проблематика, разчитаща образа на жената, като задължително превръщащ детето в „означаващо” на собственото желание. Хомосоциалната власт е узурпирана от Майките, от жените.

„Сага за Форсайтови” на нобелиста Голсуърти се интерпретира съотнесено към сериала, като се отбелязва плътното следване на текста. Извежда се тезата, че заради каузата на мелодраматизма, тържествува победата на Майките над синовете и дъщерите, над мъжете. Сериалът премълчава саможертвата на Бащите, за което разказва романът.

И в британският телевизионен сериал "Завръщане в Брайдсхед", създаден по едноименния роман на Ивлин Уо, се откриват психоаналитични схеми с мелодраматичен ефект– едипови комплекси, властна майка и потиснати дъщери (или пък бунтарки), хомосексуални напрежения и разочарования, религиозни кризи и колизии, екзистенциални страдания, конфликти между поколенията, крах на семейната хармония, несподелена любов, спомен, завръщане, вина. Според Е. Борисова, това е „мъжки” роман, защото вината съпровожда Синовете – несбъднати, напускащи дома си завинаги в невъзможната семейната сага. И тук английските сценаристи-интерпретатори следват добросъвестно романовия език, като се достига до изискана симбиоза, в която отново е отбелязан музикалния бекграунд.

Така интерпретираните разнородни сериални сюжети търсят общи тематизации, психологичеки и културни внушения.

Шеста глава е заключителна, но започва с интерпретацията на още един сериал „Странният случай „Великолепният век” – употреби на политическото”. При липсата на еднородна литературна основа, тук се търсят социополитическите послания на сериала, като проява и на изследователски търсения.

В последните параграфи: „В сериозния свят на цензурата, рекламата и мелодраматичната пародия”; „Интерактивни форми на живот в телевизионната мелодрама. Телевизионната мелодрама – във и отвъд властта на субкултурата и „лошия вкус” се разширява постмодерния изследователски дискурс. Телевизионната мелодрама се проблематизира и чрез понятията кич и изкуство, като се резюмират нейните социологическите, рецептивни и комерсиални особености. Заключителното послание е да се мисли мелодрамата като сериозен жанр в съвременното телевизионно изкуство през присъщата й специфика.


.
Каталог: lib -> melodramata
lib -> Преводач Елена Атанасова Коректор Ива Данева Формат 84/108/32 Печатни коли 15 дф „абагар" Велико Търново ик „сова" Варна как да се използва тази книга
lib -> За медитацията ошо въведение
lib -> Поредица ние обичаме животните
lib -> Тайната на скорпион
lib -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
lib -> Въведение
melodramata -> Монографията "Мелодрамата в телевизионния сериал" на доц д-р Евдокия Борисова, шу "Епископ Константин Преславски"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница