Рецензия на проф дфн Цветан Теофанов



Дата11.03.2018
Размер99.36 Kb.
#62018
РЕЦЕНЗИЯ
на проф. дфн Цветан Теофанов,

преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”,

за дисертационния труд на доц. д-р Баян Райханова

на тема

СЪВРЕМЕННАТА АРАБСКА ПРОЗА: ОТ НЕОКЛАСИЧЕСКОТО КЪМ ПОСТМОДЕРНОТО

по професионално направление 2.1. Филология

за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки“

Доц. д-р Баян Райханова е завършила бакалавърска и магистърска степен по арабистика във Факултета по изтокознание на Ташкентския държавен университет (1975–1980). От 1983 г. до 1986 г. е редовна докторантка по арабска литература в Института по изтокознание при Руската академия на науките, Москва. През 1986 г. защитава успешно докторска (кандидатска ) дисертация на тема Еволюция на героя в творчеството на сирийския романист Фарис Зарзур.

През 1987 г. Райханова постъпва на работа като старши асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1995 г. след спечелен конкурс е назначена за доцент по арабска литература. Преподава дисциплините Нова арабска литература, Съвременна арабска литература, Казахски език като втори тюркски език. Чела е лекции и е водила упражнения и в други български университети, както и извън страната.

Доц. Баян Райханова е изявен и уважаван учен не само у нас, но и в чужбина. Специализирала е в Дамаск, Берген и Москва. Участвала е в редица международни проекти и конференции. Публикувала е статии в престижни издания.

Предложеният за защита труд на тема Съвременната арабска проза: от неокласическото към постмодерното впечатлява преди всичко с мащабността на замисъла си и прецизността при използването на обемистия библиографски и фактологичен материал. Авторката е положила завидно старание не само при цитирането и транскрибирането на имена, заглавия, рождени дати, години на публикуване на книги и т.н., но и в изясняването на контекста, в който се развива арабската художествена проза. Трудът очертава панорама на процесите и явленията в новата и най-новата арабска литература от неокласицизма към постмодернизма, при това в твърде широка хронологична рамка – от Възраждането до днес.

Всъщност правилно е да говорим не за една литература, а за арабски литератури, при това в повече от двайсет държави. Доц. Райханова обхваща шестнайсет от тях. От проект с подобни параметри не би следвало да се очаква изчерпателност, но все пак авторката би могла да аргументира пълното отсъствие в труда на цели национални литератури или да запълни белите полета с кратки бележки. На мен лично в изложението ми липсва Саудитска Арабия, голяма и влиятелна държава, която при цялата ѝ застиналост в средновековни традиции, също предлага интересни, далеч не само религиозно-салафитски белетристични бестселъри. В подобен тип строги общества, които са консервативни и тоталитарни, но не и затворени, възниква и алегорично-езоповска литература, изявяват се дори дисиденти. Само като пример бих споменал популярния писател Абдуррахман Муниф (1933–2004), един от най-значимите арабски новелисти, известни и на Запад, чието саудитско гражданство му е отнето и книгите му са забранени в страната. Сред тях се откроява романът в пет части (пенталогия) Солените градове, публикуван и на английски в превод на Питър Теру. Като личност с богата биография, гражданска позиция и професионален опит на петролен експерт с докторска степен, работил в едни от най-големите нефтени компании на Залива, Абдуррахман Муниф се сблъсква отблизо с горчивите истини за арабската действителност и не ги спестява на читателя.

Колкото и арабите да са един народ с общ език, културно наследство и духовни ценности, тяхната литература днес не се поддава на лесно типологизиране, без да се отчита регионалната специфика в твърде обширния ѝ географски ареал. Особено валидно е това съображение за белетристиката. В нея например още през Възраждането се формират две линии на развитие, зад които прозира опозицията традиционализъм-модернизъм: египетска (по-консервативна, следвана главно от мюсюлмански автори) и сирийска (ориентирана към западните литературни модели и изявена предимно в произведения на християни). При цялата ѝ условност тази схема подсказва наличието на два паралелни свята в арабската белетристика, в които са кодирани регионални особености, религиозна принадлежност, произход, културно-естетически влияния. Постепенно тези тенденции, които могат да се забележат още през Абасидската епоха, се взаимопроникват и претопяват в сложна амалгама, но в една или друга степен се налага да се отчитат и до днес.

Разбираме колко амбициозна цел си е поставила доц. Райханова. Тя е формулирана в предговора към труда: „Да изгради цялостна концепция за съвременната арабска проза, като се проследят формирането и развитието ѝ в диахронен и в синхронен план“ (с. 14). По принцип подобно намерение предполага по-бегъл, уикипедичен поглед отвисоко без задълбочаване в конкретни проблеми и произведения, но изисква да се поставят и аналитични акценти върху избрани автори и произведения. Именно такава е изследователската стратегия на доц. Райханова, която споменава и разглежда мимоходом по-второстепенни автори, но се спира подробно на по-значимите белетристи с анализ на произведенията им и с оглед на тяхното място в ценностната скала на арабската художествена проза.

В хода на дългогодишната си работа доц. Райханова е използвала, проучила и съпоставила наистина внушителен набор от оригинални извори и литературно-критически интерпретации, което придава солидност на наблюденията по дискутираните проблеми и би могло да послужи като основа за по-нататъшни изследвания по темата.

Въпреки че не претендира за изчерпателност, а и не би могла при мащабните цели, които си поставя, дисертацията дава цялостна и комплексна представа за най-съществените процеси и явления в арабската художествена проза от ново и най-ново време. Те се разглеждат в широкия им контекст и в твърде обемна хронологична и териториална рамка. Щрихират се и аналитични литературни портрети на най-изявените писатели. Дори схематичното и в едър план изброяване на съдържащите се в дисертацията теоретични въпроси илюстрира значимостта на проекта: възрожденски исторически роман (Джурджи Зайдан, Салим ал-Бустани); новелистична школа (Мухаммад Таймур, Махмуд Тахир Лашин, Махмуд Таймур); съвременни романи (Мухаммад Хусайн Хайкал, Таха Хусайн); нов исторически роман (Наджиб Махфуз); ангажирана критика и неореализъм; жанрови трансформации на разказа (традиционен, сценичен, лирически); експериментална проза; многообразие на дискурсите (модернистки и постмодернистки, реалистически, сантиментално-романтически).

Доц. Райханова владее в тънкости огромния литературен материал, дълги години преподаван от нея на студентите в специалност Арабистика, и е успяла да постигне нужния баланс между обхватност и конкретност. Вярно е, че лично аз бих желал в дисертацията повече да натежи аналитичният подход, но това значително би я обременило при така формулираната широка тема и мащабна цел.

Когато говорят за модернизъм и постмодернизъм, литературоведи и културолози се впускат в сложни разсъждения и полемики, защото тези термини в крайна сметка са отворени за академични дебати, за да не кажа, че са спорни, теоретични конструкти. При това постмодернизмът страда от известна семантична нестабилност: сред учените няма консенсус за значението му. Визира се почти единствено западното общество и неговите литератури в хронологична последователност. Но един „период“ всъщност е по-скоро и диахронна, и синхронна структура, което доц. Райханова е осъзнала и отразила по задоволително адекватен начин без да се впуска в излишно теоретизиране на тема модернизъм и постмодернизъм.

Арабските литератури се поддават по-трудно на интерпретации през призмата на западните модели и изискват по-различен комплексен методологичен подход, който да отчита и неизменната традиция, и националните особености, и външните влияния, и местните специфики. Авторката на дисертацията решава концептуалните казуси с увереност, която произтича от задълбоченото навлизане и вникване в значителния брой художествени произведения, в арабските изследвания и критическите статии по темата наред с ориенталистичните трудове.

Прави впечатление и общотеоретичната ерудираност на доц. Райханова, което ѝ позволява да осмисли и контекстуализира процесите и явленията, а също и да ги впише в по-широката типологична рамка на световните литератури.

Дисертацията е структурирана в три глави с увод и заключение, които проследяват дългия и плодоносен път на арабската художествена проза от Възраждането до наши дни. Логиката на хронологията позволява да се възпроизведе колоритна панорамна картина на белетристиката от първите ѝ стъпки на излизане от Средновековието в резултат на засилващото се западно влияние до последните тенденции в литературата, продиктувани от трансформациите на модерния човек и трагизма на днешните реалности в Близкия изток.

Достойнство на труда, наред с функционалното разгръщане на научната му стратегия и обема на историографската информативност, е придържането към ясната парадигма на прехода от традиция към новаторство в цялата му полифоничност, без да се изпада в опростенчество и повърхностна енциклопедичност. Читателят, дори ако не е посветен в тематиката, не се губи в лабиринтите на фактологията, а се движи по отчетливо маркирана концептуална линия на въвеждане, осмисляне и типологизиране. В същото време изследването привлича и специалиста със своята обхватност, задълбоченост и аналитичност.

Първа глава от дисертацията разглежда аспектите на приемствеността и обновлението във възрожденската проза. Авторката се спира на периодиката, литературните преводи, неокласическото преосмисляне на традицията (литературни паметници, пътеписи, маками).

Интензивното развитие на печатните издания в Египет през ХIХ в. предоставя популярна трибуна за публикуване на статии, есета, очерци и фейлетони, допринасящи за разпространение на просветителските идеи и за социални реформи. Важен индикатор за тенденциите в литературата и обществените нагласи през тази епоха е отношението към традицията и най-вече към чуждата култура. Интересът към западната белетристика се преориентира от заимстване и адаптация на класически и просвещенски произведения към увлечение по духа на романтизма и превод на негови шедьоври. Постепенно се преодолява дистанцията от другия и предубедеността към чуждото, а родното се преосмисля с оглед на епохата. Литературните паметници и жанрове оживяват и се интерпретират в нова светлина. Показателно в това отношение е възраждането и актуализирането на средновековната макама, както и на пътеписната традиция. Така и възрожденският роман, който въвежда в арабската литература чужда за нея форма, търси компромисни решения за приспособяване към словесното наследство, главно със средствата на историческата тематика, плод на националното пробуждане, без да се губят съвременните проекции.

В тази част от своя труд, както и в останалите глави, доц. Райханова не се поддава на увлечението да изпадне в обстоятелственост, която би разводнила и затлачила изложението. В дисертацията като цяло се отсяват второстепенните подробности, за да се откроят най-важните процеси, имена и особености на художествената проза през различните периоди, както и да се анализират емблематични произведения. Дори това само по себе си би могло да се оцени като постижение на авторката, произтичащо от адекватната научна методология.

Втора глава се спира на три доминиращи явления в арабската литература от края на ХIХ в. и началото на ХХ в., когато назряват условията за оттласкване на белетристиката от неокласицизма по посока на модернизма: новелистична школа, новаторска романистика и ангажирана проза. С други думи, фиксират се най-вече търсенията на обновителите в сферата на краткия разказ и на романа, особено издържания в духа на социалния реализъм.

Новелистичната школа или, казано по-ясно в буквален превод, „новата школа в краткия разказ“ обединява писатели, които си поставят целта да осъществят „радикалните промени в арабската художествена словесност“ (с. 88). Дисертантката разглежда творчеството на няколко представители на тази школа, сред които значимо място заемат Махмуд Таймур и Яхия Хакки наред с други изтъкнати писатели като Мухаммад Таймур, Мухаммад Субхи Абу Ганима, Иса и Шихата Убайд, Махмуд Тахир Лашин… Кратките биографични справки за тях и критическите наблюдения върху произведенията им създават у читателя ясна визия за творческите им индивидуалности. За това допринасят и сполучливо преведените откъси от белетристичните им текстове, които илюстрират авторския им колорит.

Във Втора глава се обсъжда и развитието на неореалистичния роман, който се създава в средата на миналия век и се определя като „ангажирана“ или повлияна от социалния реализъм проза. В тази част от изложението се отделя специално внимание на Нобеловия лауреат Наджиб (Нагиб?) Махфуз и неговия „кайрски цикъл“, както и на „националната епопея“ – трилогията му, съставена от романите Байн ал-касрайн, Каср аш-шаук и Ас-Суккария. Изследва се също творчеството, главно романите, и на египетския писател Юсуф Идрис, и на сирийския белетрист Абд ас-Салям ал-Уджайли. Литературните им портрети свидетелстват не само за задълбочения поглед на доц. Райханова към включените автори и произведения, но и за точност на критическите ѝ наблюдения наред със задължителния аналитизъм.

По-скрупольозното взиране в текста би попаднало и на отделни озадачаващи заключения от рода на: „персонажите на Убайд се индивидуализират чрез авторското отношение към тях и чрез участието им в диалозите“ (с. 100); „Разказвачът често се намира извън текста, т.е. не участва в изобразените събития или сцени и не е запознат с участниците им“ (с. 95) Подобни изводи за мен са разбираеми, но се питам дали са такива и за непосветения читател. Цитирам ги единствено като редки изключения, които по-скоро подчертават достойнствата на дисертацията, нейния обмислен и сдържан стил на изказ без наукообразни претенции, отколкото да хвърлят сянка върху безспорната ѝ стойност.

Според мен Трета глава фокусира приносния капацитет на изследването и предоставя ползотворно поле и перспектива за по-нататъшни научни търсения в тази посока. Не само полезна, но и най-вече интересна, главата, посветена на прехода от модерното към постмодерното в съвременната арабска проза, съдържа критически интерпретации на най-новите динамични процеси и явления в паралел с тези от предходната епоха. Висока оценка заслужават както параграфите за разказа (традиционен, сценичен, лиричен), така и за експерименталната проза и за многообразието на дискурсите.

Приемам напълно формулираните в автореферата приноси на изследването. Единственото ми колебание засяга твърдението нещо да е направено „за първи път в световната ориенталистика“, не само в разглеждания труд. По принцип смятам, че научните постижения в нашата област са колективна заслуга и затова съм скептичен към подобни претенции, но високо оценявам ползотворните усилия на доц. д-р Баян Райханова и увенчаването със стойностна дисертация на дългогодишния ѝ труд.

Като замисъл, реализация, научен подход, вложени усилия и приноси дисертацията на доц. д-р Баян Райханова напълно отговаря на най-високите изисквания и критерии за удостояването ѝ със степента доктор на науките.



Изхождайки от пълната си убеденост в достойнствата на дисертационния труд на тема СЪВРЕМЕННАТА АРАБСКА ПРОЗА: ОТ НЕОКЛАСИЧЕСКОТО КЪМ ПОСТМОДЕРНОТО, както и в качествата, компетентността и приносите на неговатата авторка, препоръчвам на научното жури към Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да присъди на ДОЦ. Д-Р БАЯН АЙТМУХАМЕТОВНА РАЙХАНОВА образователната и научна степен ДОКТОР НА НАУКИТЕ по професионално направление 2.1. Филология (Арабска литература).





[]


Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница