Рецензия от доц д-р Алекси Попов по конкурса за старши научен сътрудник II степен по Ентомология (01. 06. 14)

Конкурсът е обявен в Държавен вестник за нуждите на отдел "Ненасекомни безгръбначни животни". Промените в структурата на Националния природонаучен музей (НПМ) в рамките на реформата на БАН доведоха до сливане на отдели и сега учените със специалност Ентомология са включени в отдел "Безгръбначни животни". Следователно конкурсът е за нуждите на отдел "Безгръбначни животни" в НПМ.

В конкурса за доцент по Ентомология (шифър 01.06.14), обявен от Националния природонаучен музей при БАН в Държавен вестник, бр. 35 от 11.05.2010, се е явил един кандидат – ст.н.с. II степен д-р СТАНИСЛАВ ПЕНЧЕВ АБАДЖИЕВ. Д-р Абаджиев притежава свидетелство от ВАК за научното звание "старши научен сътрудник II степен" от 2001 г. и е заемал същата длъжност в Института по зоология при БАН от 2002 до 2007 г.

Д-р Абаджиев е представил 54 научни публикации. Обект на изследванията във всичките са пеперудите, поради което отговарят на номенклатурната специалност Ентомология. В една от тях (№ 52) наред с пеперудите са разгледани и растения, мекотели и твърдокрили насекоми (двамата автори на публикацията са лепидоптеролози), а в други колективни части от монографии (№ 16 и 17) д-р Абаджиев е автор на частта за пеперудите. Както самият кандидат в конкурса е отбелязал, № 15 и 16, както и № 14 и 17 са идентични публикации на български и английски. Затова приемам за отговарящи на конкурса и включвам в рецензията 52 от представените 54 публикации (всичките без № 14 и 15).

Приетите от мен публикации могат да се групират по няколко начина.

1. По тематика:

• 
  фаунистика на пеперудите в България, включително и в защитени територии и тяхното опазване – 23 публикации (№ 1-6, 10, 12, 16, 17, 20, 24, 33, 34, 36, 38-42, 44, 45, 47)
  
• 
  фаунистика на пеперудите в съседни и други страни – 9 публикации (№ 18, 19, 22, 30, 31, 35, 37, 48, 53)
  
• 
  таксономия – 3 публикации (№ 13, 28, 32)
  
• 
  номенклатура и типусен материал – 10 публикации (№ 25-27, 29, 43, 46, 49-52)
  
• 
  екология на гъсеница и имаго и морфология на яйце и имаго – 6 публикации (№ 7-9, 11, 21, 23)
  
• 
  зоогеография – 1 публикация (№ 54)
  

• 
  автореферат и части от дисертацията – 13
  
• 
  извън темата на дисертацията – 39 (от тях 6 преди получаване на докторска степен, но отнасящи се до пеперудната фауна на други страни, и 33 след получаване на докторска степен)
  

• 
  книги – 5 (6 монографии: 5 книги и една статия от 218 стр. в списание)
  
• 
  статии в списания – 41 (една от тях е монография)
  
• 
  доклади в тематични сборници – 5
  
• 
  автореферат – 1
  

• 
  в чужбина – 42
  
• 
  в България – 5
  
• 
  едновременно в чужбина и България (издадени от издателство Pensoft със седалище в София и Москва, както е отбелязано на титулните страници на книгите) – 5
  

• 
  английски – 49
  
• 
  немски – 1
  
• 
  български – 2 (авторефератът и статия в сборник, изцяло издаден на български)
  

Започвам анализа на научните постижения на д-р С. Абаджиев с новостите, открити за първи път от него в науката. Това са описанието на новия за науката ендемичен за Рила подвид Erebia cassioides centrorilica (публикация № 28), синонимизирането на подрод Smoljana, 2 вида и 12 подвида (публикации № 13, 25, 32, 46, 49), установяването на нов хомоним и въвеждането на заместващо име (публикация № 25). За повишаване на стабилността на номенклатурата и за фиксиране на идентичността на таксоните д-р Станислав Абаджиев е обозначил лектотипуси на 145 таксона в колекциите на музеите в Лондон, Париж и Вашингтон (публикации № 29, 43, 46, 49, 50). Изобщо работата с типусния материал на ендемични и интересни в зоогеографско отношение таксони привлича вниманието на С. Абаджиев. Той публикува каталози, изготвени с голяма прецизност, на типусите на балкански и неотропични дневни пеперуди, които са от несъмнена полза за лепидоптеролозите (публикации № 27, 43, 46, 49-52). За мащаба на извършеното от д-р Абаджиев може да се съди по съдържанието на каталога на типусите на неотропичните таксони от подсемейство Pierinae в Природонаучния музей в Лондон (218 стр., с типуси на 324 таксона; публикация № 43) и списъка с информация за описаните от Imre Frivaldszky таксони (96 стр., с 296 таксона от Югоизточна Европа и Мала Азия; публикация № 52).

Новости, открити от д-р Абаджиев за първи път в науката, са и приносите му в областта на морфологията и екологията на някои видове. Той е описал яйцето на Pontia chloridice, ползвайки сканираща електронна микроскопия (публикация № 8) и индивидуални аберации при мъжките на два вида (публикации № 21, 23). Установил е неизвестното хранително растение на гъсеницата на балканския ендемит Colias caucasica balcanica, а за първи път в Европа и хранителното растение на Pontia chloridice (публикации № 9, 11). Обръща внимание и на необичайното привличане на два вида дневни пеперуди на светлината на живачна лампа (публикация № 7).

Постижения с национално значение, които обогатяват съществуващите познания, са фаунистичните приноси на д-р Станислав Абаджиев. Въпреки споменатата вече добра проученост на групата в България, той е установил един нов вид за фауната на Балканския полуостров, а нови за фауната на България са род Chilades и 11 вида (публикации № 2-4, 10, 36, 38-40). В повече от една трета от публикациите му се съдържат нови данни за хорологията на видовете дневни пеперуди в България. Особено място в това отношение заемат трите обобщителни монографии на семействата Papilionidae, Pieridae и Nymphalidae (публикации № 2-4). Публикувани 60 години след основополагащата монография върху дневните пеперуди на България от И. Буреш и К. Тулешков, те съдържат значителна по обем нова информация за номенклатурата, подвидовата принадлежност, вертикалното разпространение, фенологията, местообитанието, екологичните изисквания и застрашеността на около 130 вида, както и таблици за определянето им, съставени за първи път у нас. Хронологично това са едни от първите публикации на С. Абаджиев, които загатват за големия му потенциал при проучване на дневните пеперуди на България и които го направиха известен сред европейските лепидоптеролози.

Фаунистичният принос на д-р Абаджиев засяга и други страни. Той е значителен за Албания, чиято пеперудна фауна е относително по-слабо проучена. Като резултат от две събирателски пътувания в Албания С. Абаджиев установява нови находища и нови за страната родове и видове (публикации № 30, 31, 35, 37). Той публикува нови хорологични данни и за други балкански страни: Македония (публикация № 35), Гърция (публикации № 22, 53) и Турция (публикация № 19). Други публикации съдържат резултатите от проучванията на дневни пеперуди от далечни части на света: от събирателско пътуване в Субарктична Русия (публикация № 18) и от колекционен материал от Централна и Южна Америка (публикация № 48).

В две други направления (едно теоретично и едно приложно) д-р Абаджиев е изиграл роля за развитието на ентомологията у нас. Теоретичното е пионерното въвеждане на компютърно UTM-картиране на цяла систематична група животни в България. Тази теоретична основа дава възможност на издателство Pensoft да започне издаването на поредицата Zoocartographia Balcanica. Нейният първи том е атласът на разпространението на дневните пеперуди от С. Абаджиев с карти на всички 216 вида в България, пълна библиография и пълна информация на всички находища за всеки вид по литература, музейни материали и собствени сборове (публикация № 41). Това е една много полезна монография за ентомолозите, интересуващи се от балканската фауна.

В приложното направление подобна роля играе монографията на д-р С. Абаджиев (заедно с д-р С. Бешков) за основните райони за дневни пеперуди в България (публикация № 42). За първи път в България е дефинирана мрежа от територии, необходими за опазването на систематична група от безгръбначните животни. Това са 50 територии, покриващи се частично или изцяло със защитените зони НАТУРА 2000, създадени въз основа на разпространението на 53 застрашени в Европа вида дневни пеперуди. Практическо значение имат и изследванията на С. Абаджиев върху дневните пеперуди на трите национални парка и други райони със защитени територии като Кресненския пролом и Шабла – Дуранкулак (публикации № 5, 16, 17, 36, 44).

Д-р Абаджиев е представил справка за цитируемостта на публикациите си. Общият брой на цитиранията е 143 и е много добър за кандидат за академичната длъжност доцент. Цитирани са 35 публикации на С. Абаджиев или две трети от всичките. При това 33 от цитиранията са в монографии на други автори, като 31 от тях са в монографии, издадени в чужбина. За добрия прием на монографиите на д-р Абаджиев сред специалистите говори цитирането на четирите от тях, издадени най-отдавна. Те са цитирани в 100 книги и статии. Публикации на д-р Абаджиев са цитирани в 16 статии в списания с импакт фактор от всичко 81 цитирания в списания в чужбина. Този относително нисък дял се компенсира от публикуването на 22 рецензии (всички в чужбина освен една) на монографиите на С. Абаджиев.

Девет са проектите, в които участва д-р Абаджиев в продължение на 12 години, докато е работил като биолог и старши научен сътрудник II ст. в Института по зоология при БАН. Той е ръководител на 4 проекта, финансирани от Европейския съюз, за работа в чуждестранни музеи. Представител е на България в проекти за Основни райони за дневни пеперуди в Европа и Червена книга на европейските дневни пеперуди с финансиране от Съвета на Европа, както и основен участник в проекта Основни райони за пеперуди в България, финансиран от холандското правителство по програмата MATRA.

Огромната част от публикациите на Станислав Абаджиев са негово лично дело. От всичко 52 публикации 34 са самостоятелни, в 7 той е първи автор, в 7 е втори автор и само в 4 не е един от първите два автора. В двете публикации с много автори (публикации № 16, 17) е дефинирано участието на всеки автор и в рецензията е взета под внимание само частта, изготвена от С. Абаджиев. Авторството на монографиите също потвърждава личното дело на д-р Абаджиев: 5 от тях са самостоятелни, а в шестата той е първи от двама автори.

Публикациите на д-р Станислав Абаджиев са изготвени изключително прецизно и в тях не се забелязват неточности и пропуски. Имам забележка единствено по отношение тълкуването на термините балкански, български и локален ендемит в публикации № 16 и 17. С. Абаджиев включва в таблиците на ендемичните таксони в националните паркове Централен Балкан и Рила всеки локален ендемит същевременно и като български ендемит и балкански ендемит и съответно всеки български ендемит същевременно и като балкански ендемит. Общоприетата практика е за локални ендемити да се приемат таксоните с много ограничено разпространение, за български ендемити – останалите разпространени само в България таксони, и за балкански ендемити – разпространените само в България и други балкански страни таксони. Целта е при сбора на тези три категории да се получи общият брой на ендемитите.

Ще посоча и една неточност в подадените от д-р Абаджиев документи за конкурса. В справката за приносите някои от публикациите са посочени с погрешен номер, който не съответства на номера от списъка на научните трудове, напр.

- новият подвид е посочен в публикация № 25 вместо 28,

- новата аберация – в № 24 вместо 23,

- нов синоним – в № 27 вместо 25,

- новият хомоним – в № 27 вместо 25,

- новият вид за гръцките острови – в № 23 вместо 22,

- каталогът на типусите в Института по зоология – в № 22 вместо 27.

Личните ми впечатления от д-р Станислав Абаджиев са, че той е един сериозен изследовател, който добре познава дневните пеперуди на Европа и с голямо желание проучва тяхното видово разнообразие и разпространение у нас. По времето, когато бяха публикувани неговите три монографии върху същата група в България, съм се убедил при разговорите си в европейски зоологически музеи, че книгите му са високо оценени от чуждестранните специалисти и името му е добре познато за разлика от имената на титулуваните лепидоптеролози, работили тогава в научни институти в България.
Заключение. Д-р Станислав Абаджиев е изграден специалист по фаунистика на дневните пеперуди на Балканския полуостров. Той има оригинални приноси в таксономията с установяването на нови синоними и съществен фаунистичен принос с установяването на нови видове за фауната на България независимо от много добрата проученост на групата. Трите му монографии върху дневните пеперуди на България дават нова информация за разпространението на видовете и таблици за определянето им. Той въвежда нов метод за картографиране, като създава компютърен модел на карта, която се използва и от други зоолози за други систематични групи животни. Определя важните за опазване на пеперудите райони в страната с практическо приложение при създаването на мрежата НАТУРА 2000. Въз основа на изследвания върху типусен материал разрешава загадки, чиито отговор е очакван отдавна.

Д-р Станислав Абаджиев има голям опит в работата с музейни колекции в най-големите музеи в света (САЩ, Великобритания, Франция) и в НПМ. Той инвентира дигитално голяма част от колекцията на НПМ от дневни пеперуди от България, подари на музея своята колекция и литература, препарира част от ценна тропическа колекция, даде полезни съвети и участва в преместването на насекомната колекция в новото фондохранилище на НПМ. Всичко това той извърши като доброволец. Особено полезни за музея се оказаха неговите качества на специалист по информационни технологии. Така напр. той създаде нов уебсайт на НПМ със съвременен дизайн.

Въз основа на всичко гореизложено и като се има предвид, че той покрива необходимите изисквания за академичната длъжност "доцент", че вече притежава диплома за същата длъжност, каквато е заемал в Института по зоология при БАН от 2002 до 2007 г., препоръчвам на уважаемия Научен съвет на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН да присъди на СТАНИСЛАВ ПЕНЧЕВ АБАДЖИЕВ академичната длъжност "доцент" за нуждите на Националния природонаучен музей при БАН.

Рецензент: