Рецензия от проф д-р Борис Кирилов Сергинов за дисертационния труд на докторант Георги Иванов Калев на тема Форми на интерактивно дигитално изкуство в архитектурата
Изтегляне 77.38 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Творческа и научна значимост на разработвания текст
- Приносите на автора и дисертационният труд
- Налице са както следват
- Заключение
| Рецензия
от проф. д-р Борис Кирилов Сергинов за дисертационния труд на докторант Георги Иванов Калев на тема Форми на интерактивно дигитално изкуство в архитектурата от края на 90-те години на 20-ти век до днес – възможни развития представена за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по научна специалност „Изобразително изкуство“ шифър 8.2
Георги Калев изследва задълбочено връзките между интерактивно дигитално изкуство и архитектура, задвижван от стремежа към принос за развитието и приложението на разбирането на концептуалните мостове между архитектурата, визуалните изкуства и дигиталното изкуство. Предмет на изследването е мултидисциплинарното съчетаване на художественото поведение с дигиталното изкуство и технологии от една страна и архитектурата от друга страна, което се реализира чрез широка палитра от изразни средства и художествени форми. Включва и различни форми на изобразителното (дигитални изображения, виртуална реалност, добавена реалност, мултимедийна компютърна инсталация, пърформънс, видео прожекции) изкуство. Предмет на настоящето изследване са дигиталните произведенията, изпълнени чрез различни средства и форми, идея и авторово поведение. Както се вижда Георги активно се стреми да промени виждането битуващо в научната литература за дигитални изкуства, стенопис и архитектура, като подлага на изследване един по-съвременен културен модел, както по отношение на изразните средства така и по отношение на връзките между различните форми на архитектура, дизайн, дигитални изкуства, видео прожекции и т.н. Калев е представител на този кръг млади докторанти, които играят важна роля за интегрирането и промяната на разбирането за съвременно изкуство, архитектура, дизайн, дигитално изкуство и т.н. като си позволява един по-отворен мултидисциплинарен поглед. Интересите на Калев към съвременните форми на изкуство и архитектура са ясно очертани в настоящия труд, в него се поставят във фокус творби, които носят социални послания или са израз на гражданска позиция, политически протест или са просто различен начин на комуникация с нови кодове и понятийни средства. Според него: „Художникът създава субективна реалност. Тя ни предава информация за нас и нашите взаимоотношения. Успехът на тази връзка зависи от общата ни културна система от кодове и понятия, която споделяме. Тази система бива разширявана и осмисляна и чрез технологични средства. Колкото по-широка е тази система, толкова по-успешна е връзката помежду ни и осъществяването на целите ни като субекти и общност… Изкуството е система от кодове за предаване на информация. Тези кодове постоянно се развиват, предопределят и съчетават в нови конфигурации, за да образуват културна среда в определен контекст. През 90-те години на 20 век се развиват две форми на художествена практика, които са свързани по определение – дигитално изкуство и взаимодействащо/интерактивно. Тази форма намира приложение в архитектурата, обществената среда и в пространството по принцип. Взаимодействието, дигиталното и архитектурата носят своите културни кодове, а като обща съвместна смес и структура създават нови. Изследването обхваща всеки елемент от тази нова взаимовръзка и търси примери от общия контекст – популярни представители, масова практика, философски и естетически определения, техническа реализация, персонално или групово представяне, идея или носител, стил или същност, институция или случайност, жанр или необвързан жест.“ Всичко това е ясно изразено чрез правилно и подходящо избраната тема на неговата дисертация. Правилно и подходящо е избрана темата, защото във време на разпад на границите между художествените жанрове имаме добър пример от страна на настоящето изследване, за тенденциите на взаимно проникване и колаборация между отделните жанрове. Както ясно определя своите цели и задачи докторанта: „Целите на изследването са няколко, като на първо място е разглеждане на дигиталното изкуство в пространството и в частност в архитектурата като вид културен геном. Определяне дали е нов или е друга формална проява на вече случили се и реализирани художествени идеи. Определяне до колко то е проява на технологичното развитие и до колко на философска и художествена мисъл. Окачествяване ролята на художника, технолога и архитекта във взаимовръзката им конкретно в този случай.. Задаване на критерии за определяне на качественото. Извеждане на заключения и предположения, които да предпоставят, както общо отношение към темата, така и практически конкретни действия в личен, институционален и обществен план“ и още по отношение на задачите самия докторант пише: „Задачите, на дисертацията следват логиката и реда на целите. На първо място това е определяне на историческия контекст на периода и причините за възникване на формата. Изследване на философски, естетически и технологични постижения и примери, които имат връзка с дигиталното, взаимодействието, изкуството в архитектурата. Откриване на максимален брой различни примери, които да ни дадат обща представа за ситуацията. Тези примери покриват, както художествени, така и технологични търсения и общата културна среда.“ Георги внимателно и аналитично наблюдава и проучва съвременното състояние на художественото и дигиталните форми за визуализация и връзката им с архитектурата не само в България, но и в глобалните му форми и видимо се чувства удобно в тази неизследвана територия, точно за това, защото логично се чувства в свои води, докторантът е избрал като тема на своя дисертационен труд „Форми на интерактивно дигитално изкуство в архитектурата от края на 90-те години на 20 век до днес – възможни развития“. В първата глава, на предложения за рецензиране текст, докторантът прави исторически обзор и изследва предпоставки обусловени времето. Той пише: „Развитието на изкуството следва логична последователност, общ еволюционен път. Възможни са спорове в определянето на един или друг революционен или ключов принос на автори и събития към културата. Към настоящия момент не разполагаме с достатъчна отдалеченост от средата и събитията, които са от значение за разглежданата тема – от 90-те години на 20 век до днес. Това ни подтиква към търсене на подход, който да ни предпази от изолирано третиране на случаите или твърде субективна оценка. На първо място ще разглеждаме периода в цялост и ще приемем, че за целите на настоящото изследване е важно да имаме общ поглед над средата и върху възможно голям брой и разнообразни случаи, събития и художествени изяви, без да търсим шедьоврите. От тук следва да потърсим контекста на този период и как точно се е случил във времето, връзката му с предишни исторически събития и предпоставки“. Такова изследване на дигиталните изкуства в архитектурата не е правено в българската научна литература, има недостиг на подобни задълбочени изследвания и в чужбина, като впечатляващо в изследването е неговия интердисциплинарен характер.Свидетелство за това е и тази представителна извадка от настоящия труд: „Дигиталните средства дават възможности за нов вид взаимодействие с архитектурната и като цяло физическата среда. Това само по себе си е различна среда, която променя отношението ни и носи нов смисъл. Нужно е да разберем как се променяме в тази нова среда и как тя „продължава нашата централна нервна система“ (по Маршал Маклуън). Новата дигиталнита архитектурна среда е „посланието“ и възможност за ново „себеразширяване“. В следващите глави сме свидетели на много мотивирано изследване на значението и приложението на дигиталните изкуства, компютърните медии и връзката им с архитектурата, тук докторантът пише: „Появата на дигитално интерактивно изкуство в архитектурата се случва в конкретния контекст на 90-те години на 20 век. Общата среда на технологично, обществено и културно състояние предопределя възможността, този художествен синтез да се развие. През края на 20 век се случват няколко ключови технологични постижения и ситуации в глобален мащаб, които довеждат до естествената среда за възникване на разглежданите практики. Техен общ белег е масовото и дори глобално влияние. Това са „великанските“ стъпки в човешкото развитие, които променят общото мислене и живота на всеки отделен човек.“ Докторантът умело и професионално изследва, анализира и представя събрания лично от него оперативен материал. Като показва високо ниво на вчувстване в репрезентацията на събитията които описва. Бих казал че надраства нивото на обикновения анализ и научно интерпретира артефактите от изследваните явления в дигиталните изкуства и архитектурата. Използвам думата интерпретира защото методите които използва докторанта при работа по дисертацията са методите характерни повече за иконологията отколкото, характерният за визуалните изкуства формалистичен метод на Хилдебранд и Вьолфлин. Начинът по-който работи докторанта върху текста е по близък до подхода на Варбург защото Георги описва културния пласт и контекста в който се развива дигиталното изкуство и това превръща труда му вече не в прост формален анализ а в една задълбочена интерпретация и този метод е напълно подходящ при работата с концептуално и съвременно изкуства, дигитални изкуства, архитектура и интериорен дизайн, каквато е и темата на предложената за рецензия дисертация.Темата по която, така задълбочено е работил докторанта е безспорно много интересна и защитима тя изисква обстойно проучване и анализ на написаното и провокира четящият. Трудът на Георги Калев се разпростира върху проблематиката по-обстойно и по-подробно от обикновена докторантура, като надхвърля границите на обикновено проучване за да се превърне в задълбоченото научно изследване, поднесено с прецизността и акуратността на добросъвестния и дисциплиниран учен и творец.
1. За първи път в България новата и актуална форма „интерактивно дигитално изкуство в архитектурна среда“ е анализирана и са определени нейните смислови граници и характеризиращи понятия от културния и исторически контекст. 2. Направен е анализ на връзката на кибернетичната теоретична школа и авангардна архитектура от 60-те години на 20 век в лицето на Гордън Паск и Седрик Прайс със съвременните практики на дигитално интерактивно изкуство в архитектурата на български език. 3. Изведени са критерии за оценка от общ културен характер. 4. Направен е обзор и сравнителен анализ на голям брой произведения от областта. 5. Изведени са предположения за развития с практически характер за художници, архитекти, продуценти и общественици.
Обем и структура на дисертационния труд Дисертационният труд се състои от увод, изложение в три глави, заключение, библиография, илюстрации. Общият обем от 251 страници включва 190 страници основен текст, който съдържа увод, изложение в 3 части със съответните подраздели и заключение; 13 страници библиография; 48 страници с илюстрации.
докторанта.
Заключение: Оценявам положително научните качества и приноси на дисертационния труд, неговата научна и творческа значимост, личния принос на докторанта и практическата полезност и актуалност на изследвания проблем, предлагам на уважаемите членове на научното жури да дадат съгласието си за присъждането на образователна и научна степен „Доктор” на Георги Иванов Калев по шифър 8.2 „Изобразително изкуство“ 09.06.2018 г. Рецензент: гр. София. (проф. д-р Борис Сергинов) Каталог: uploads -> ckeditor ckeditor -> Европейски влияния върху българската скулптура от края на ХІХ и началото на ХХ в ckeditor -> Долуподписаният/ата/ото ckeditor -> Програма четвърти фестивален ден 07. 08. 2016 г. / Неделя/ № институция населено място 9,00– 12,00 часа / от №1 до №25 ckeditor -> Конкурс за академична длъжност ‘’доцент’’ по 2 Изобразително изкуство ckeditor -> Скъпи мой връстнико ckeditor -> Конкурс за заемане на академична длъжност „професор" по шифър 05. 08. 04 „Сюжетни игри и принадлежности" Изтегляне 77.38 Kb. Сподели с приятели:
|