Рецензия от проф д-р Тодорка Траянова Димитрова, дм Ръководител на Катедра по епидемиология

Д-р Милена Димитрова Карчева е родена на 14.08.1970 г. в град Дулово, област Силистра. Завършила е висшето си образование по медицина през 1995 г. във ВМИ - Плевен, квалификационна степен "Магистър".

Професионалната кариера на д-р Карчева в областта на епидемиологията на инфекциозните болести започва от 01.10.2001 г. като асистент в Сектор "Епидемиология, паразитология и тропическа медицина" при МУ- Плевен.

През 2005 г. е престепенувана в старши асистент и през 2008 г. в главен асистент в същият сектор. Общият й трудов стаж по специалността е 10 години.

Д-р Карчева защитава успешно дисертация през 2010 г. на тема "Проучване върху ефективността на масовата специфична имунопрофилактика при епидемичния паротит". На 12.10.2010 г. с Протокол № 14 на ВАК е присъдена на кандидатката образователната и научна степен "ДОКТОР" по научната специалност "Епидемиология" (шифър 03.01.29).

Кандидатката има призната специалност от 01.01.2005 г. по епидемиология на инфекциозните болести. Също така е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт от 2007 г.

Впечатлена съм от информацията, която представя д-р Карчева за нейната допълнителна квалификация. Тя участва в значителен брой - общо 27 курсове за квалификация в областта на епидемиологията (основен курс; тематични курсове - вирусни хепатити, нежелани реакции след имунизация, трансмисивни инфекции, зоонози, морбили и рубеола, ВБИ, ДДД и др.), по медицинска педагогика, биостатистика, английски език І и ІІ нива, компютърни технологии и обучение, Real-time PCR за диагностика на вируси и др. Курсовете са разностранни, третиращи актуални въпроси и са провеждани от академични преподаватели в МУ-Плевен, МУ-София, НЦЗПБ, МУ-Пловдив и др. Всички те са прецизно документирани със сертификати и удостоверения. Всичко това потвърждава целенасочената и активна обучителна дейност на д-р Карчева по разнородните въпроси на медицинската теория и практика.
научно-изследователска дейност

Д-р Милена Карчева участва в конкурс за академичната длъжност "Доцент" като представя 43 научни труда отпечатани в научни списания и сборници, включващи:

• 
  автореферат на дисертационния труд - 1 (№ 1);
  
• 
  самостоятелна монография - 1(№ 41);
  
• 
  научни статии в български
  

• 
  научни статии в международни
  

• 
  резюмета от международни
  

Съгласно изискванията и наукометричните критерии на Правилника за развитие на академичния състав в МУ-Плевен не се рецензират:

• 
  автореферат на дисертационния труд (№ 1);
  
• 
  научни статии свързани с дисертационния труд (№ 6,7,10);
  
• 
  Следователно от представените общо 43 научни публикации, не подлежат на рецензиране 4 научни труда. (№ 1,6,7 и 10);
  

Научните статии са публикувани в авторитетни и рецензирани списания на английски и български език: International Journal of Antimicrobial Agents, Journal of IMAB, MEDIMOND, Journal of Medicine and Medical Sciences, The Trakia Journal of Sciences, Обща медицина, Български медицински журнал, Инфектология, Медицински преглед, Военна медицина, MEDINFO и др.

Кандидатката участва с научни съобщения и доклади в 29 научни форума у нас и в чужбина, което е показател за нейната научна активност при разглеждане на различна проблематика от областта на епидемиологията и превенцията на инфекциозните болести.

През 2009 г. д-р Карчева участва в изследователски проект на МУ-Плевен на тема "Проучване на колективния имунитет на населението при заболяването Епидемичен паротит в област Плевен".

Проектът е изключително актуален. Осъществен е със съвременни изследователски методи като имуноензимен метод (ELISA) за проследяване имунитета при имунизирани лица чрез доказване на антипаротитни IgG-антитела в серума на изследваните и определяне на т.н. авиден индекс (АИ) в проценти. Получените резултати имат практическа и теоретична стойност.

Членство в съсловни научни дружества и организации

Членува в следните организации:

* Български лекарски съюз - 1999 г.;

* Българско научно дружество по епидемиология - 2005 г.;

* Съюз на учените в България - 2006 г.;

* Българско сдружение по превантивна медицина - 2011 г.;

* Българска академия на науката и изкуствата (БАНИ) - 2011 г.;

* Regular membership of ESCMID (European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases) - 2011 г.;

* EUPHA (European Public Health Association) - 2011 г.;

Оценка и анализи на научните трудове на д-р Милена Карчева, дм

Научните интереси и проучвания на д-р Милена Карчева са в следните направления:

(№№ 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21, и 41)

(№№ 22,23,26,27,29,30,42)

(№№ 24, 32,33,34,37,38,39,40,43)

В посочения раздел кандидатката разглежда основните въпроси от научната си тематика - епидемичен паротит в 21 научни труда. Тя реализира задълбочено проучване с аналитични обобщения относно принципите осигуряващи ликвидацията на епидемичния паротит като болест и на нейния специфичен причинител по пътя на пълната масова имунопрофилактика с триваксина (№№ 1,16,18). Паралелно с това д-р Карчева осъществява съвременни имунологични проучвания с имуноензимен тест (ELISA) за доказване на серопреваленса към епидемичен паротит при здрави хора (№№ 4,12,19). Групата на позитивните лица за антипаротитни IgG антитела съставлява 182 (44 %). Тяхното имунологично състояние свърза с ваксинален прием при 105 (57 %) с една доза ваксина, с две дози - 34 (19 %) и 44 (24 %) - неимунизирани. Последната група от имунизираните са положителни поради срещата с естествената инфекция. На основание на получените резултати кандидатката защитава своите епидемиологични съображения за формулиране на нова схема за имунизация против епидемичен паротит, включваща две реимунизации на 6 и 12 години (№№ 1,4,10,12,14,18,19).

За първи път у нас е осъществен от д-р Карчева пълен епидемиологичен анализ за периода 1960-2008 г., който разкрива допълнителни възможности за усъвършенстване борбата с епидемичния паротит в съответствие със стратегията на СЗО (№№ 1,4, 12,14,18,19).

С извършените аналитични обобщения и епидемиологична характеристика на епидемичния паротит у нас кандидатката обогатява методичния подход на приложната епидемиология за оценка динамиката на епидемичните процеси. Д-р Карчева прилага 4 оригинални приноса, 6 приноси обогатяващи съществуващите знания за епидемичен паротит и 12 приноса с научно-приложен характер, които приемам напълно.

Представената от кандидатката самостоятелна монография (№ 41) на тема "Епидемичен паротит (Епидемиология)" представлява един съвременен анализ на познанието за епидемиологията на паротита от дълбока древност до навечерието на неговата ликвидация през 21 век. Особено ценна е информацията относно нарасналите възможности на клиничната диагностика и на етиотропното и патогенетичното лечение на болестта. Изтъкват се убедително данни за полиорганното засягане на организма и произтичащите от това медикосоциални проблеми. Имунологичните изследвания за антипаротитни IgG антитела доказват обективно антитяло отговора и епидемиологичната ефективност на ваксината MMR сред населението на град Плевен. Предлага се от д-р Карчева усъвършенстване на ваксиналната схема с паротитна ваксина като се въведе втора реимунизация в съответствие със стратегията на СЗО.

Монографията внушава убеденост в епидемиологичната теория, че епидемичния паротит като антропоноза може да бъде ликвидирана чрез масовата ваксинопрофилактика.

Основната научна тематика на д-р Карчева по въпросите на епидемичния паротит е компетентно разработена и прецизно анализирана. Тази научна тематика има оригинална значимост и е един сериозен теоретико-методологичен принос в българската епидемиология.

Раздел ІІ. Зоонози. Природно-огнищни инфекции.

В този раздел д-р Карчева представя 9 научни труда, разработени с нейното активно участие. Основният критерий в разглежданата група е зоонозния и природно-огнищен характер на изучените инфекциозни болести. Тяхната значимост се определя от териториалната им мащабност и многокомпетентност на паразитарните системи, функциониращи извън човешкото общество. Медико-социалната значимост на зоонозите като човешка патология проявяваща се по трансмисивен (кръвен) път е огромна. Тези закономерности мотивират кандидатката към изучаване на актуални зоонозни болести, както следва.

Задълбочено д-р Карчева проучва и анализира новопоявяващата се у нас инфекциозна болест туларемия (малка чума). Осъществените от нея и колектив епидемиологични проучвания на болни от туларемия хора, а така също и животни-резервоари и вектори на предаване на инфекцията от ендемичните зони на заразяването в Западна България имат представителен характер (№№ 22, 23, 26). Чрез картографски метод за илюстриране проучва прецизно разпространението на туларемията в природните огнища. Закономерно д-р Карчева представя резултатите от проучването на международен конкурс в Торонто (Канада) с последваща цитация в International Journal of Antimicrobial Agents; vol. 34, suppl. 2, June 2009, p.s. 126 (USA)и отпечатване в списание Medimond (International Proceedings) с IF.

Със специалисти от различни направления на медицината - инфекционисти, микробиолози, имунолози, ветеринарни лекари и др. изучава бяс (№№ 27, 29), Марсилска треска (№ 42), лептоспирози (№ 30), листериоза (№ 34,36) и др. Анализира заболяемостта от бяс сред хората и животните у нас. Предлага рационални мерки за оптимизиране на борбата с това заболяване чрез перорална имунизация на лисиците - основен резервоар на вируса на беса. По-късно през 2009 г. това предложение на д-р Карчева е реализирано за първи път у нас (по Европрограма) чрез употреба на 1 100 740 примамки, съдържащи перорална ваксина срещу бяс под формата на таблети и предназначени за дивите животни. Обхванати са 18 области на България. Предстои обнародване на резултатите от тази мащабна, противоепизоотична и противоепидемична дейност насочена към естествения резервоар на беса у нас - лисиците и др. диви животни.

По отношение на Марсилската треска извършва комплексно епидемиологично проучване в природно-ендемичните зони и доказва нарастващата динамика на заболяемостта през последните десетилетия у нас, в резултат на урбанизацията на населението и високата плътност на кучетата и кучешкия кърлеж - R.sanquineus (№ 42).

В част от публикациите си (№№ 30,34,36) д-р Карчева изучава и установява спорадичния характер на заболяванията от лептоспирози и преобладаването на средно-тежките клинични форми на инфекцията. По отношение на листериозата формулира извода, че заболяването е важен социален и здравен проблем, засягащ бременните, новородените и възрастни лица. Правилно тя акцентира върху санитарния контрол по отношение добива и обработката на хранителните продукти от животински произход. Кандидатката успешно и резултатно адаптира доказаните от нея научни закономерности към превенцията, контрола и адекватната терапия на разглежданите зоонозни инфекции.

Резултатите от научните изследвания на този раздел са обобщени в 25 приноса с теоретичен и научно-приложен характер, позволяващи разширяване на познанията от областта на приложната епидемиология и борбата срещу зоонозните инфекции. Приемам изцяло формулираните от кандидатката научни приноси.

Раздел ІІІ. Антропонози. Ваксино-предотвратими заболявания.

Друга научна задача, която решава д-р Карчева са ваксино-предотвратимите инфекции. Тя представя 7 научни труда (№№ 24, 32, 33, 37, 38, 40, 43) в които компетентно анализира и обсъжда актуални инфекции в сътрудничество със специалисти от други научни дисциплини.

Кандидатката установява висока експресия на тумор-специфичен ген p 16 ^INK4a в биологичен материал от жени с цервикален карцином и неговата роля в канцерогенезата на рака на шийката на матката (№ 24). Целесъобразно е в скрининговите програми за папиломен вирус да се включи освен Pap-test (цитологично изследване) и имунохистохимично изследване на посочения протеин p 16 ^INK4a. Тези проучвания са с реален принос за практиката. Те спомагат диагностиката и профилактиката на цервикалната патология - рака на шийката на матката. Още повече чрез създадената съвременна HPV-ваксина срещу папилома-вирусните инфекции заболяването е напълно предотвратимо.

Кандидатката изучава и защитава становището за епидемичното разпространение на вирусен хепатит тип А (№ 33) засягащо всички възрастови групи, но преди всичко децата от 1-4 г., 5-9 г. и 10-14 г. Препоръчва се от нея, ваксинопрофилактиката като основно средство за превенция на заболяването. В две научни публикации (№№ 32 и 33) авторката оценява компетентно резултатите от масовата ваксинопрофилактика срещу вирусен хепатит тип В, въведена като задължителна в България от 1992 г. Тя установява необходимостта от имунизиране с посочената ваксина на рисковите групи - здравни работници и студентите от медицинските университети, родени преди 1992 г. Считам за особено компетентни и целесъобразни посочените изводи от д-р Карчева. Те имат реална практическа стойност за противоепидемичната практика.

В раздела д-р Карчева разглежда също така епидемиологичните параметри по отношение на заболяванията морбили и херпес-зостер. Препоръките, които авторката защитава са в посока на рационалното използване на противоморбилната ваксина, както и въвеждането у нас на ваксината Zostavax срещу херпес-зостер (№№ 37,38,40 и 43).

Приносите в раздела общо 23 са с научно-приложен характер, позволяващи актуализиране на съвременните приоритети в борбата с ваксинопредотвратимите инфекциозни болести, съобразно световните постижения на имунопрофилактиката.

В раздела са анализирани от кандидатката предимно епидемиологични характеристики на паразитологични заболявания в 4 научни труда. В три от тях (с №№ 28,31 и 35) се обсъждат различни заболявания както следва. В публикацията № 28 се разглеждат дилофилариозите от групата на трансмисивните хелминтозоонози, причинени от Dirofilaria, паразитираща в кучета и котки. Вектор на причинителите са различни комари. Особено важни за практиката са препоръките относно диагностиката, профилактиката и личната профилактика на посочената паразитоза.

В публикация № 35 д-р Карчева акцентира върху особеностите на трихинелозата, проявяваща се като спорадично заболяване и ограничени епидемични взривове, след консумация на дивечово месо, опаразитено с трихинелни ларви. Решаващи за диагнозата са епидемиологичните данни и серологичното изследване. Авторката разглежда още една актуална паразитоза - ехинококозата (№ 31). Предлага се в комплекса от диагностични маркери, да се включат и имунологични такива, например IL 4, IL 10, IFN-Y, с цел реална диагностика на ехинококозата.

В раздела се разглеждат изключително актуални паразитни заболявания и се предлагат конкретни диагностични, терапевтични и профилактични решения за медицинската практика. Проучванията позволяват на кандидатката да изведе 17-приноси, обогатяващи съществуващите знания и такива с научно-приложен характер, които напълно приемам.

Личният принос на д-р Карчева е значителен в колективните научни теми, тясно свързан с отличната й литературна осведоменост и чуждоезикова подготовка. Кандидатката е изграден изследовател с подчертана научна и публицистична активност. Доказателствата в тази посока са:

• 
  Кандидатката д-р Карчева е първи и самостоятелен автор в 54 % от отпечатаните научни трудове;
  
• 
  Член е на редколегията на чуждестранното списание Journal of US-China Medical Science, David Publisher Company, USA (ISSN:1548-6648);
  
• 
  Член е на 7 научни дружества и сдружения;
  
• 
  Публикации на английски език в чужди списания - 5 броя.
  

Д-р Карчева е избрана последователно за асистент, старши асистент и главен асистент, считано от 2001 г. в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропически болести при МУ-Плевен, където продължава да работи и в настоящия момент. През последните три учебни години провежда лекции, упражнения и изпити със студенти от Факултета по медицина, Факултета по обществено здравеопазване и Факултетите по здравни грижи с общ хорариум, както следва:

• 
  2008/2009 г. - 359,8 часа;
  
• 
  2009/2010 г.- 436,6 часа;
  
• 
  2010/2011 г. - 426,9 часа.
  

Главен асистент д-р Милена Карчева е изграден специалист и преподавател с висока ерудираност. Осигурена й е необходимата аудиторна заетост както с български, така и с англоговорящи студенти. Участвала е активно в разработването на повече от 10 учебни програми по специалността "Епидемиология" и изпитни тестове. Научните направления в които тя работи са актуални и интердисциплинарни, с реални приноси за превенцията и борбата с инфекциозните болести.

В конкурса д-р Карчева е единствен кандидат. Оценявайки положително професионалните, научно-преподавателските и личностните качества на кандидатката, както и умението й да работи в колективи и екипи с разнородни специалисти считам, че д-р Милена Карчева, дм напълно отговаря на изискванията за заемане на академичната длъжност "ДОЦЕНТ".

Позволявам си убедено да препоръчам на уважаемите членове на Научното жури да гласуват положително за заемане на академичната длъжност "ДОЦЕНТ" по епидемиология шифър 03.01.29 при МУ-Плевен от д-р Милена Димитрова Карчева, дм.

21.11.2011 г. РЕЦЕНЗЕНТ:

София ..................................