Рецензия върху научната продукция на гл ас д-р Маргарита Руски



Дата13.01.2018
Размер75.46 Kb.
#45385
РЕЦЕНЗИЯ
върху научната продукция на гл. ас. д-р Маргарита Руски,

представена за участие в конкурса за доцент по професионално направление 2.1 Филологии (прагматика на френския език),

обявен от СУ „Св. Климент Охридски”

и публикуван в ДВ, бр. 9 от 02.02. 2016 г.


В посочения конкурс гл.ас. д-р Маргарита Руски участва с хабилитационен монографичен труд, озаглавен Пасивът – средство за изразяване на Авторитета в юридическите текстове (УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016 г.) и с 9 статии (публикувани след 2010 г.), посветени на сродна тематика. Впрочем, от справката в документите можах да констатирам, че кандидатката работи по проблемите на залога като ключов организатор на френската фраза (а и в съпоставка с българския език) повече от десет години и че тя се интересува от няколко основни въпроса, засягащи особеностите на пасива, на безличните конструкции, на възвратните конструкции (чиято семантика в много случаи граничи с пасива) и на деонтичните модалности (по-специално в юридическите текстове). За посветените в тази проблематика е ясно, че става въпрос за една мащабна теоретико-прагматична територия, която (със задоволство ще го отбележа) е много добре овладяна от авторката.

Ще се спра най-напред на някои от нейните статии, защото те са в основата и на хабилитационния й труд като цяло. Можах да се запозная с нейни изследвания върху особеностите на пасивната трансформация, върху безличните конструкции, върху каузалността и върху деонтичните модалности (някои от статиите са публикувани преди 2010 г.). В повечето случаи авторката представя своите наблюдения в два плана: в теоретичен план, базирайки се на последните достижения на езиковедската наука и изразявайки и своето мнение по проблемите, и в прагматичен план – доколко въпросните явления допринасят за обособяването на юридическия текст като нещо твърде специфично. Още в тези си разработки Маргарита Руски стига до заключения, които тя ще систематизира в своя хабилитационен труд. Така например, изследвайки пасивната трансформация, тя обръща особено внимание на топикализацията на втория аргумент чрез различни средства (лични и показателни местоимения, елементи с лексикален характер, алтернация определителен член / показателно прилагателно, именна анафора, деривационна анафора и пр.) и обръща специално внимание на ефекта, който се постига в юридическия контекст. Когато разглежда залогово-модалната съчетаемост във френския език, авторката обръща специално внимание на изразяването на деонтичи отношения чрез пасивен инфинитив, чрез възвратен пасив, чрез специфичния модел при прилагателните със суфикса –able (-ible, -uble), чрез инфинитивни конструкции от типа à + infinitif, които се характеризират с имплицитна пасивност и превръщат агенса в пациенс, и пр. Разглеждайки каузалността като специфична проява на модалността, авторката успява да осъществи каузален прочит на деонтичните предикати и по този начин определя деонтичните модални глаголи, от една страна, като глаголи на действието, а от друга, като изразяващи отношения на волева и съзнателна каузалност, осъществима благодарение на наличието на авторитет. Според нея, чрез натрупването на пасивни конструкции (разгледано в статията Quelques techniques de passivation dans les textes juridiques) се постига регулярно скриване на законодателната инстанция, което пък допринася за създаване на усещане за очевидност на фактите, които трябва да се вместят в съответни норми. Подобна насоченост има и използването на безлични конструкции в юридическия текст на френски език, на което авторката посвещава отделна статия, за да подчертае, че масовото присъствие на безлични конструкции в този вид текст допринася за постигане на висока степен на обективност и безусловно подчиняване на авторитета на инстанцията, до свеждане до минимум усещането за субективност и за намеса на човешки фактор, за да се остави да „заговори” законът. Авторката обръща специално внимание на вторични деятелно-безлични конструкции (il ressort, il découle, il sen suit, il est + деонтично прилагателно) и на страдателно-безличните конструкции от немодални и от модални глаголи (il est demandé, il est permis, il a été exposé, il est défendu, il est prescrit), като представя в теоретичен план сложното съчетание от семантични характеристики и синтактични ограничения и зависимости в рамките на изказа.

Различните степени на взаимообвързаност между пасивност и деонтична модалност в специализираните юридически текстове на френски език са разгледани в статията „Залогово-модална съчетаемост във френския език”. Анализът на материала позволява на авторката да стигне до важното заключение, че при имплицитната модалност едни и същи маркери получават едновременно модален и пасивен прочит.

Щрихираната дотук проблематика въз основа на статиите на гл. ас. д-р Маргарита Руски намира систематизиран, прегледен, убедителен и достатъчно представителен израз в нейната монография Пасивът – средство за изразяване на Авторитета в юридическите текстове, публикувана през 2016 г. в УИ „Св. Кл. Охридски”. Ще отбележа веднага, че трудът се базира на корпус 100 решения на Съда на ЕС, публикувани на френски език и преведени на български. Това означава, че може да се говори за истински функционални еквиваленти при съпоставката на двата корпуса. Впечатляващ е и фактът, че авторката се позовава на библиография от около 180 заглавия на френски, български, английски и др. езици, което е безспорно свидетелство за нейната компетентност.

Оказва се, че противоречието Пасив – Авторитет е само привидно. Авторката признава, че е била впечатлена от изобилието от пасивни форми в юридическия текст, и затова си е поставила за цел да изследва функционалната мотивираност на пасивните форми. Но за да реализира своя замисъл, Маргарита Руски е трябвало да разгледа някои въпроси в интердисциплинарен теоретичен и прагматичен аспект и да заеме позиция по тях. Тази необходимост й е наложила да включи в монографията си следните глави: Залог и диатеза, Език и право, Методология на изследването, Пасивната диатеза на прагматично равнище, Пасивната диатеза на семантично равнище и Пасивната диатеза на синтактично равнище,. С основание, преди да представи методологията на своето изследване, авторката е счела за необходимо да разграничи морфологично маркирания залог от диатезата като семантично-синтактична реализация на субектно-обектните отношения в изказа и да се спре по-конкретно на реорганизацията на аргументната структура на фразата, на промяната във валентността на глагола, на каузативния залог, който води до увеличаване на валентността, и най-вече на пасива – единствения залог, който намалява валентността, като отстранява субекта (агенса). Теоретичните постановки са последвани от преглед на различните видове лични, безлични и възвратни пасивни конструкции и произтичащата от тях деагентивност, която се изразява в постепенното редуциране на агенса при причастния пасив, в периферната му функция при възвратния пасив и в почти пълното му заличаване при безличните форми.

За да може да обясни чувствителното присъствие на пасивните конструкции в юридическия текст и за да ги анализира адекватно, авторката се чувства задължена да се спре върху същността на правния феномен, да установи кои са действащите лица в правната комуникация, да разбере какви са техните комуникативни намерения и да изследва начините на тяхното изразяване. На тези въпроси е посветена втората глава на монографията, озаглавена Език и право. В нея се разглеждат конкретните аспекти на социалната същност на правото, които обосновават връзката между пасив и авторитет. Маргарита Руски демонстрира много добро познаване на постиженията на юридическата лингвистика и ни убеждава в правото на съществуване на тази дисциплина, която има свой конкретен обект (юридическия дискурс) и свои специфични задачи. Една от тях се свежда до анализирането на ролята на пасива в този дискурс. В реализирането на тази задача се заключава и несъмненият научен принос на авторката на този монографичен труд. Тя стига до заключението, че употребата на пасивните конструкции е именно това езиково средство, което позволява отстраняването на конкретния източник на правните норми, на каквато и да е субективност, за да се наложи авторитетът на закона. Казано по-просто, тя изследва функциите на пасива в юридическия текст и тъкмо по тази причина в третата глава на труда, която е посветена на методологията, се разглеждат принципите на функционално-дискурсивната граматика с нейните три равнища на репрезентация: интерперсонално (прагматично), репрезентативно (семантично) и структурно (морфосинтактично). Този функционален модел осигурява на авторката по-широка теоретична основа за разглеждане на пасива като проекция на семантичните роли в синтактични функции, обусловени от прагматичната мотивация. На тези три равнища са посветени следващите три глави на труда.

Не е възможно в рамките на една рецензия (пък и не е необходимо) да се изтъкнат подробно прецизните наблюдения на авторката върху въздействието на пасивизацията върху цялостната организация на изказа, но не мога да не отбележа такива явления като топикализацията на втория аргумент, фокализацията на първия аргумент (т.е. обособяването на агентивното допълнение), използването на причастна пасивна конструкция с цел подчертаване резултативния характер на осъщественото действие, изразяването на специфични анафорични отношения в юридическия изказ, които допринасят за неговата по-силна аргументираност, отреждането на специална роля на безличнно-пасивните и на възвратно-пасивните конструкции, чрез които ударението се поставя върху самото действие, и пр.

При анализа на пасивната диатеза на семантично равнище авторката стига до финото разграничение между причастните пасивни конструкции, които представят резултата от действието, и възвратните пасивни конструкции, при които несвършеният вид на глагола поставя ударението върху неговото протичане. В съпоставителен план Маргарита Руски с основание смята, че преимуществената употреба на възвратно-пасивните конструкции в българския език за сметка на причастно-пасивните конструкции може да се обясни с предписателния характер на българския изказ.

Ще добавя още, че при анализа на пасивната диатеза на синтактично равнище авторката се спира на промяната във валентността на глаголите, на разликата в употребата на кратък и дълъг пасив, на начините на изразяване на агентивното допълнение.

Най-сетне ще отбележа, че заключителната част на труда има своята тежест не само защото в нея се синтезират наблюденията на авторката върху реализирането на пасивната диатеза на споменатите равнища, но и с още два важни елемента. Тук се прави, от една страна, паралел между функционирането на пасивните форми във френския и българския език с елементи на типология, а от друга, набелязват се и перспективите, в които могат да продължат проучванията върху юридическия текст.

За несъмнените постижения на Маргарита Руски като езиковед е показателно и уверението, издадено от библиотечно-информационния отдел на Университетската библиотека: десет библиографски цитирания и 28 индексирания в различни справочници.

И понеже обсъждаме кандидатура за академичната длъжност „доцент”, трябва да отбележа, че от постъпването си като преподавател в СУ през 1988 г. досега колегата Руски е водила практически и теоретически курсове в бакалавърската и в магистърската степен по лексикология, анализ на дискурса, превод на юридически текстове, юридическа терминология и е придобила достатъчно опит, за да поеме и задълженията, произтичащи от доцентската длъжност. Тя е специализирала в реномирани европейски институции като Университета Париж 13, Института за превод и международни отношения в Страсбург, Колежа на Европа в Брюж, Белгия, Университета в Лимерик, Ирландия и пр.

Всичко, казано дотук, ми дава пълно основание да изкажа твърдото си убеждение, че гл. ас. д-р Маргарита Руски заслужава да бъде назначена на академичната длъжност „доцент” по посоченото в обявата за конкурса професионално направление.


Велико Търново, 5 май 2016 г. Рецензент:



проф. д.ф.н. Паисий Христов
Каталог: index.php -> bul -> content -> download
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”
download -> Св. Климент Охридски
download -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1
download -> Азбучен списък на преподавателите
download -> Климент охридски” университетски архив
download -> График за провеждане на семтемврийската (поправителна) изпитна сесия на магистърска програма „политическа социология учебна 2014/2015 г. Поправителна сесия от 24 август до 11 септември 2015 г
download -> Обявява прием на студенти


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница