Рецензия за дисертацията на Галин Пенев Пенев

за дисертацията на Галин Пенев Пенев

на тема "Митът в онтологична перспектива"

за получаване на научната и образователна степен "доктор по философия"

в научна област 2: Хуманитарни науки,

професионално направление 2. 3. Философия,

научна специалност Естетика (Философия на културата) (шифър 05. 01. 06)

Представената за защита дисертация на Галин П. Пенев "Митът в онтологична перспектива", разработена в секция "Култура, ценности, морал" на ИИОЗ, ни дава възможност за нов поглед както върху мита, така и върху творчеството на Алексей Лосев, мислител с изключителна значимост за съвременната философия. Дисертацията ме среща с Галин Пенев отново, след съвместната ни работа във Великотърновския университет, и ще отбележа, че в тази среща очаквана за мен е сериозността и вдълбочеността му. Но освен това смятам, че у него има вече отмислена изследователска позиция, вече очертан път на автор, който е открил съзвучност с избрана проблематика и подход и задава перспективи на развитието си.

Дисертацията е изпълнена в обем от 188 страници и е структурирана в увод, три глави и заключение. Използваната литература включва 101 заглавия на български, руски, английски и немски език.

Изборът на темата на дисертацията е повече от респектиращ. Защото чрез нея се навлиза смело в твърде неразработения собствено философски подход към мита и в удивителния духовен свят на Алексей Лосев. Именно защото е невероятно богат и уникален, със специфичен стил и изказ, Лосев трудно може да бъде интерпретиран по обичайния външно "критичен" начин. Той би могъл да бъде представен най-добре, ако е гледан "с Лосеви очи", тъй както той самият предлага да гледаме мита "с митични очи". Г. Пенев е успял да направи именно такъв прочит, запазвайки възможната изобщо в случая критична дистанция, и за мен това е едно от достойнствата на неговия труд.

Сериозен принос на дисертанта представлява анализът на Лосевите възгледи в сравнение с тези на Шелинг. Историчност на самото битие, саморазгръщане на първоначална единност през диадичност и рекапитулация на по-високо онтологично равнище - тази историзирана диалектика на Шелинг разкрива себе си в митологичното съзнание. Уместно е изведено общото за двамата мислители аргументиране на мита като диалектически необходима категория на битието и съзнанието. И ако Шелинг, с когото Лосев е единствено съпоставим според мен във философската интерпретация на митологията, до голяма степен преодолява съответните просвещенски нихилизми в контекста на все още романтизиран подход, Лосев успява да представи мита в такава солидна диалектическа система, която да го предпази не само от налични, но и от възможни нихилизми. Митът се оказва вече обоснован като необходима категория и като действителен, а не просто концептуален, жизнен свят.

Една от най-дискутираните теми, без която дисертационният текст не би получил завършеност, е тази за спецификата на възгледите за всеединството в руската религиозна философия. Тук пред изследователя има два възможни пътя: или да приеме безкритично станалите почти рутинни критики спрямо руската школа на всеединството поради т. нар. пантеистичен уклон, или да избере собствен път на интерпретация. Дисертантът е избрал, вероятно не без вътрешен драматизъм, втория, по-трудния път. Обичайният "ключ", в който тази школа бива критикувана, е прескрипцията да се съблюдава строго опозицията Творец-творение. Но принципът на всеединството е фундамент на самата философия, което личи от целия неин мощен платонически и неоплатонически поток, и корените на този принцип, откривани в онтологична по природата си диалектика, са от философска гледна точка, бих си позволила да кажа, по-дълбинни и по-изначални от посочената опозиция. Затова оценявам високо подхода на дисертанта - той съсредоточава усилията си по-скоро върху това да установи действителното място на Ал. Лосев в разработването на самия принцип на всеединството. Тук става ясно, че посоката, в която Лосев развива този принцип, е очертана от диалектически модел, търсещ "явеното всеединство" в качеството на самоочевидна "ейдетика на свръзката", на въплътена смислова картина на самосъщното битие, т. е. на интелектуално зрима митична вселена. И основното внимание в дисертацията е насочено към това да бъде прояснена тази ейдетика чрез онтологично интерпретираната, символно-енергийна природа на името. Така е очертана съществената приемственост и с възгледите на П. Флоренски и дисертантът не се е побоял да внесе свои щрихи в интерпретацията на "магическата природа на името"- формулировка, която смущава повечето изследователи и на Лосев, и на Флоренски. Във всеки случай и в приносите е заявено еднозначно, че Лосев разширява принципа на всеединството с философската интерпретация на мита и на името. Софиологичната тема, една също горещо дискусионна тема сред руските автори, е поставена, както и имеславската, именно в този диалектически контекст. Във всеки случай, виждам добри перспективи за работа на дисертанта и в полето на "логика на всеединството", една нова изследователска "ниша" у руските автори.

В процеса на преработката на дисертацията Г. Пенев насочва вниманието си по-обстойно към допълненията към "Диалектика на мита", което прави според мен изследването му още по-богато и, разбира се, по-завършено. В този контекст той пристъпва и към пентадно представената диалектика и дедукцията на категориите на пентаден принцип. Темата за пентадите и тяхната интерпретация е изключително сложна и е коментирана от малко автори, предимно изсред близките сътрудници на Лосев. В "Самото само" например Лосев показва как тази диалектика, идваща от неоплатонизма, разкрива хоризонти по-широки от Хегеловата. В дисертацията е разкрита именно приемствеността на този диалектически модел с неоплатоническия. В такава светлина вече става ясно какво мотивира специалното внимание на дисертанта към мита като еманативно-изразителна форма и защо се оказва принципно важна тук проблематиката за ейдетичния език, ономатологията и ономатодоксията.

За да се декодира Лосевата иновация в това отношение, е необходимо да се очертаят сходствата, но и различията с ейдетиката, мереологията и проблема за изразимостта в съвременната феноменология, особено у Хусерл. В анализа си дисертантът умело разкрива защо именно - за разлика от Хусерл - Лосевата феноменология е диалектическа и преодолява дуализма на смисъл и факт. Затова и по различен начин кристализират и са изведени в дисертацията и специфичните в контекста на Лосевия подход феноменологични характеристики на митичното съзнание. И тук се очертава вече една нова и по-различна философия на мита, свързана със специфичната в руската религиозна традиция имеславска нагласа. Ейдетичният език у Лосев придобива отличителните си характеристики именно в тази перспектива, тъй като задава параметрите на обсъждане на мита чрез ономатичен символ и в тази светлина - като феноменално, т. е. символно-енергийно утвърждаване на личността. Проблемът за актуалната безкрайност на символа и специално на името като синергиен символ задава платформата, от която дисертантът пристъпва към аргументиране на своята основна идея - за комуникативната природа на мита.

Несъмнена теоретична ценност има в този контекст тематизирането на актуалната безкрайност на името, на смисъла на едно Име на имената, както и изобщо на актуалната безкрайност, една също доста дискутирана философска тема. Може да се каже, че дисертантът отстоява последователно реалистична концепция за "живо и самосъзнаващо се име", кореспондираща с Лосевото схващане за самосъзнаващия се субект като интелигенция. Актуалната безкрайност на митичното пространство и време и особено най-обстойно аргументираната в дисертацията актуална безкрайност на името като символ на символите - това са според мен откритите от дисертанта съществени опори на Лосевата онтология на мита. В по-широк контекст се обвързват тези възгледи тук с Канторовия възглед за множество на множествата. И слава Богу, при все че се знае, че възникват парадокси, тук вече няма стъписване както по времето на Кантор, защото от парадокси се страхува само разсъдъкът. А дисертантът, също както и самият Ал. Лосев, не залага на разсъдъчното мислене като на релевантен инструмент за осмисляне на мита. Искам да обърна внимание на прецизната интерпретация на Г. Пенев на проблема за степенуване на множествата, чрез което се осветлява символната реалност на мита - като реалност, която превишава себе си. Развитата тъкмо в този аспект тема за изразимост, за лик на актуалната безкрайност намирам за един от важните приноси в дисертацията.

Авторът последователно и аргументирано стига до основната си теза за мита като форма на символна комуникация. Предметно тук концепцията е обогатена с комуникативна интерпретация на митичната история, а методологически - с херменевтико-онтологичен подход. В актуално-безкрайната модификация на смисъла на настоящето авторът открива екзистенциална значимост на митичната събитийност, т. е. изобщо на делничната събитийност, видяна като чудесен смисъл, с митични очи. И ако у Лосев са съзвучни абсолютна диалектика, абсолютна митология и абсолютна личност, то значи персоналистко-онтологичната интерпретация в дисертацията е съзвучна на неговите възгледи. Но, както се вижда, у него екзистенциалистката и персоналистката платформа са вкоренени в диалектико-онтологичния модел и имат дълбинен смисъл, доста по-различен от привичните екзистенциалистки схеми. Тук също има казуси в интерпретациите - възможно е човек да се приплъзне по схемата, по която прави прочит на този ракурс Сергей Хоружий в своята синергийна антропология - прочит доста едностранчив според мен. Дисертантът предлага свой прочит. И в това отношение, смятам, задава хоризонти и на по-нататъшните си изследвания.

Приносните моменти в дисертацията са формулирани коректно.

Авторефератът отразява адекватно дисертацията по структура и съдържание.

Дисертантът има четири публикации, които отразяват различни аспекти на разработваната в дисертацията проблематика, както и участия в няколко конференции и семинари.

Заключение: Като имам предвид сериозната и задълбочена разработка на проблематиката, творческия подход и посочените приноси, с пълна убеденост препоръчвам на уважаемите членове на научното жури дисертационният труд "Митът в онтологична перспектива" да бъде оценен положително и на автора му Галин Пенев да бъде присъдена научната и образователна степен "доктор по философия".

Изготвила рецензията:

25. 07. 2012, доц. д-р Ели Сярова

Успение на св. Ана,