Рецензия за труда на Ирена Любчова Димова

на научната и образователна степен “Доктор по филология”

Отделено е значително място на основния въпрос: биологичният пол пряко ли влияе на социалното поведение на личността, или е само предпоставка за ситуиране в една от двете общности, които от своя страна формират и лимитират съответното поведение. Авторката анализира теоретичната рамка и установява, че може да се говори за различни възгледи: а) социален конструктивизъм, при който социалният пол се тълкува като явление, което се създава в процеса на междуличностната комуникация чрез езиковото поведение на говорещите лица; б) акцентува се върху етнографската перспектива – диктуват нравите и обичаите, наследени от традицията; в) третата вълна изследователи са наречени вариационни социолингвисти и за тях е характерно, че поведението се диктува от етнографската перспектива и конкретната ситуация (по-нататък Димова поставя в тази графа и моите разработки по тематиката).

Напоследък джендъртематиката е извънредно модерна за научната тематика на психолози и педагози, но докторантката в съответствие с научната си цел в следващите глави се насочва върху езиковото поведение за изразяване на емоционалност в неофициални писмени текстове.

Глава втора (по номерацията на докторантката) е озаглавена Theoretical premises (с.12-74) и е разделена на 10 подточки. Целта е да се изясни на читателя връзката между езика и джендъра и да се набележат основните методологически стъпки. Казано тук в най-общ вид, Димова ни запознава с постановките на англоезичните вариационни социолингвисти (Лабов, Тръдгил, Ромейн), към които по-нататък в изложението прибавя и българската школа (Виденов, Алексова, Воденичаров, Миткова). Характеризират се с това, че първичното за тях е социалната класа, а джендърът е нещо вторично и обусловено. В кредото на българската школа се твърди, че лицето се ражда с определен биологичен пол, но поведението, съответващо на конкретния пол, идва от социализацията на лицето, т.е. примерно жената не се ражда с женското си поведение, а го придобива след това. Димова не пропуска да ни запознае и с феминистката лингвистика, според която жените използват общото схващане, че са слаби и безвластни и си служат със смекчени категорични позиции: мъжкото поведение се приема като основно. Изтъкнато е и течението, наричано теория на доминирането, според което мъжете доминират над жените в междуличностната комуникация като последица от патриархалния ред. С това се подчертава, че светът е андроцентричен, че мъжкото начало лежи в основата на цялото човешко битие.

Не е лишено от логика и търсенето на различията между речевото поведение на двата пола в начините на социализизиране. Димова подробно ни обяснява, че момичетата и момчетата от ранна възраст попадат в мъжка или в женска среда и това предопределя поведението им. Може би тук следва да се добави, че подрастващите сами се стремят към съответните комуникативни джендър образци. По-възрастните внушават на подрастващите още от ранните им години какво представлява мъжкото поведение и какво –женското. Това може да се установи и от прочита на редица художествени произведения. Голяма обида за един мъж е да му кажат, че е женчо. Не е похвално и това да се каже за една жена, че е мъжкарана. Това се отнася преди всичко за поведението, а не само за външния вид.

Докторантката правилно е възприела постановките на социалния конструктивизъм (Камерън, Коутс, Холмс и Шнур), според който женското речево поведение – от една страна, и мъжкото речево поведение – от друга, не са хомогенни, т.е. джендър поведението е резултат от конситуацията на речевия акт. От това и произтича усещането за различие. Можем да дадем пример от българските постановки. Твърди се, че за жените е характерно да са бъбриви. Но действителността може да ни постави и в общество на бъбриви мъже.

В съответствие с целите на дисертацията се прави преглед и на изследванията върху връзката между език и джендър в компютърната комуникация, тъй като докторантката прави такива наблюдения в следващата основна глава. Търси се отговор на въпроса: ако пред нас е една дама, можем ли предварително да знаем какви ще са нейните емоционални речеви реакции и по какво ще се отличават от мъжките. Нека подчертая, че с това съм се занимавал и аз в моята книга Идентификация по езика (С., 2007), позната на докторантката и цитирана в нейното изложение.

В седмата подточка на главата е отделено достатъчно място и на скромните български приноси в теоретичния план на темата: Миткова (въз основа на испаноезичен материал) акцентува на контекстуалната обусловеност на поведението, докато Виденов, Алексова, Воденичаров приемат, че поведението е с предварително зададен периметър. На горния въпрос българската школа отговаря положително. Докторантката добре е прочела основното в нашето кредо. Димова в известна степен основателно дискутира с Адриана Миткова, че джендър идентичността не е “предварително фиксирана същност”, а е следствие от конситуацията.

В края на главата изрично е подчертано, че се следва моделът на вариационните социолингвисти: езиковите форми имат потенциални социални значения, които придобиват значение в конкретните комуникативни ситуации.

Докторантката прилага смесени методологии на анализ чрез комбиниране на количествени и качествени подходи, за да се очертаят аналитичните категории за кодиране на емотивните стратегии. Чрез количествения анализ се проверява валидността на направените твърдения. Според мене това е плюс за работата.

Глава трета е озаглавена Data description and analysis (с. 75-190) и е основна в дисертационния труд. В нея има 7 раздела. Докторантката добре е мотивирала своя избор да събира материала от фейсбук стените на две певчески състезания – Гласът на България 2011 и Х Фактор Великобритания 2011: това е спонтанна реч в обществена среда на комуникация. Българският корпус е съставен от 2438 коментари (35 000 слофоформи), а английският – 1477 коментари (също така 35 000 словоформи). Коментарите са кратки и съдържат преди всичко оценка за участниците в състезанията по отношение на музикален талант, външен вид, избор на песен, облекло и т.н. Коментарите са 5 основни вида: 1) изразяващи положителни емоции към определен участник; 2) изразяващи отрицателни емоции към определен участник; 3) смесени положителни и отрицателни емоции към определен участник; 4) изразяващи отрицателни емоции към дадено събитие; 5) изразяващи положителни емоции към един участник и отрицателни емоции към друг. Коментарите са фиксирани писмено и емоциите са изразени със средствата на графиката: многоточия, главни букви, повторение на букви, пунктуационни знаци. Авторите на коментарите са наречени информанти и са разделени в 4 възрастови категории. Търсена е равнопоставеност в броя на мъжете и жените, но това не винаги е било възможно: обикновено преобладават жените. Не е спазено социолингвистичното изискване за детайлна демографско-социална характеристика на информантите (респондентите ) за образование, местоживеене, професия и под. Вероятно не е имало възможност да бъдат снети подобни данни (докторантката не коментира този въпрос).

Вниманието на докторантката е насочено към анализа на стратегиите за изразяване на емоциите (в дисертацията са дадени в прегледна таблица): главни букви, редуване на главни и малки букви, удивителен знак, многоточие, съкращения или акроними, повторение на буква; оценъчна лексика, емотивни термини, модални глаголи, умалителни наставки, сравнителна и превъзходна степен, повелително наклонение, безглаголни изречения, повторения, положителни или отрицателни маркери, окуражителни или отрицателни изказвания, експресивни маркери и под. Даден е процентът на използване на всяка една от стратегиите в българските и в английските корпуси.

Следват изводите, общи и за двата корпуса : 1) жените са по-емоционални от мъжете; 2) жените предпочитат вербализирането на положителни емоции, ограничават изразяването на отрицателни емоции; 3) мъжете са по-сдържани в изразяването на положителни емоции. Следващата стъпка в анализа на материала е търсене на контраста между българските и английските стратегии и резултатите са подадени в таблици (докторантката прави таблиците много прегледно и с това улеснява възприемането на текста). И за двата корпуса е характерно, че жените са по-емоционални, предпочитат вербалното изразяване на емоциите си, а при отрицателните емоции предпочитат смекчено изразяване.

При фиксирането на контраста между българските и английските стратегии докторантката прави точни количествени изчисления и доказателствата са повече от убедителни. След като съпоставя реакциите на мъжете и жените в двата корпуса, докторантката заключава: “Начинът, по който мъжете и жените заемат общите афективни позиции, е различен: дискурсивното поведение на жените се характеризира с по-крайно и интензивно заемане на въпросните позиции, докато в поведението на мъжете изпъква по-сдържаното маркиране на същите тези позиции” (с. 42 от автореферата). Хипотезата на изследователката е доказана: 1) емотивните изразни средства могат да играят важна роля при конструирането на джендър идентичността в процеса на междуличностната комуникация (жените комбинират езикови и неезикови изразни средства); 2) връзката между емотивните изразни средства и категорията джендър е изграждаща, а не отразяваща; 3) стереотипните, културноидеологическите модели служат като регулаторни, контролни механизми при конструирането на социалната категория джендър чрез емотивни изразни средства (с. 43 от автореферата).

Категорията джендър за докторантката е социален конструкт, изградена в конкретни социални групи, обединени от общи интереси. По отношение на методологията авторката е категорична, че следва да се използват смесени подходи, които най-убедително показват сходствата и различията на поведението на двата пола.

Изводите и приносите на дисертацията са експлицитно подчертани от Ирена Димова в края на труда: 1) към съществуващите изследвания по темата за джендър рефлексите е прибавено още едно, базирано на конкретен емпиричен материал; 2) българският културен контекст получава важно изследване за приликите и отликите на българското и английското джендър поведение; 3) изследването показва добрите образци на джендър поведението при речевата комуникация; 4) в методологическо отношение се показва, че смесените подходи дават най-добър резултат.
Научният принос на дисертацията е важен за развитието на джендър социолингвистиката в България. Намерена е подходяща методология да се сравни емотивната страна на джендър идентичността на българска и английска реч. Сравнява се нещо по-малко известно (българската джендър реакция) с нещо, което вече е било обект на множество описания на едни от най-известните съвременни лингвисти (английската джендър реакция). Нека дебело да подчертаем, че докторантката е намерила оригинални решения да се снабди с подходящи за целта корпуси, а след това е намерила своя оригинална методология да направи интересните сравнения и изводи. Темата за джендър идентичността през последните десетилетия е важна част от заниманията на водещите световни социолингвисти. Със свето изследване докторантката се вписва в групата от модерни изследователи на тази тематика. Да се надяваме, че темата няма да бъде изоставена и че наблюденията на Ирена Димова в тази област ще продължат.
Заключителна оценка за рецензирания труд. Дисертацията на Ирена Любчова Димова е отлично изпълнен научен труд с находчиво намиране на речеви корпуси, с несъмнени достойнства в методологията на социолингвистичните изследвания и с направените важни изводи за джендър поведението при комуникацията в българската и английската реч. Трудът ще стане еталон и база за други изследвания. Това е много важно качество, което трябва да бъде подчертано и оценено. Изпълнен на английски език, той ще отвори още един прозорец на нашата социолингвистика към света. Предлагам на авторката да стъкми текста и да го издаде в отдерна книга. Убедително е показано, че между мъжката и женската реч има различия и те са плод на социалната действителност, създала твърди канони в това отношение: една част от тези канони дори са част от религиозните догми.

По изпълнението на научната задача от страна на докторантката нямам забележки. Приветствам и избора на темата.