Реч на г-н Иван Искров, управител на бнб, пред Асоциацията на банките в България по случай Деня на банкера, София, 6 декември 2011 г

Уважаеми дами и господа,

Нашият професионален празник отново ни събира днес, на 6 декември, Никулден. Както повелява традицията на тези срещи, тук отново присъстват и моите колеги от Управителния съвет на БНБ, за да можем да се поздравим по случай Деня на банкера и заедно с това да споделим впечатленията си от изминалата година и някои очаквания за следващата.

Точно преди една година тук разговаряхме за предизвикателствата и за натрупания опит, който ни помага да изпълняваме възложената ни от обществото мисия. Банките са преди всичко посредници за останалата част на икономиката и сами не могат да имат дългосрочен успех, ако с дейността си не подкрепят стопанския оборот и не съдействат за общия икономически растеж. Банките също стоят в основата на цялостната финансова стабилност - която е най-важното предусловие за икономическото развитие и без нея са застрашени всички останали икономически перспективи (както много ясно ни демонстрира световната криза).

Ако от този ъгъл оценим как се справят банките у нас, трябва днес да имаме самочувствието да отбележим, че банковата система продължава да бъде важна опора и стабилизиращ фактор в българската икономика. Тази стабилност обаче не беше някаква даденост досега, осигурена ни едва ли не наготово, нито е непременно константна величина, която може да бъде гарантирана занапред без продължаващите усилия на всеки един от нас.

Преди няколко години България имаше голямото предимство да посрещна глобалната криза с един здрав банков сектор. Това се дължеше на обстоятелството, че в годините на бума преди 2009 г. банките ни съумяха, благодарение на доброто си управление и също така насърчавани от консервативния банков надзор, да натрупат адекватни ликвидни и капиталови буфери. Така те бяха в голяма степен подготвени за настъпващия кризисен период.

Вече трета година тези буфери са подложени на силен натиск, но остават съхранени. В неблагоприятната стопанска среда продължава да се влошава качеството на част от активите в банковите баланси (към септември делът на лошите кредити достигна 14.45%), но равнището на провизираност е високо (само до октомври секторът е заделил провизии в размер на 5.8 млрд. лв.). Нещо повече, въпреки растящите разходи за провизии системата успява да генерира печалби и така да осигурява допълнителен капиталов буфер. Колко са банковите сектори в Европа или дори в света днес, които могат да се похвалят с нашите средни нива на капиталова адекватност от близо 18% (в т.ч. над 15% адекватност на капитала от първи ред) и общ коефициент на ликвидност почти 26%? При тези показатели не е изненада, че банките в България останаха едни от малкото в ЕС, които не се наложи да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците (за разлика от други страни, които иначе обичат да ни поучават).

Наред с това през последните години наблюдаваме важни положителни структурни тенденции, като например намаляването на зависимостта от привлечен от външни източници ресурс в комбинация с устойчивото нарастване на депозитите на местните домакинства, граждани и фирми. Заместването на външния с вътрешен ресурс протича плавно, без да налага покачване на депозитните лихви (което иначе би навредило на ефективността на сектора като цяло). Специално доверието и здравата пазарна логика на местните депозанти са впечатляващи - на годишна база до октомври депозитите от граждани и фирми нарастнаха с цели 13%.

Използвам случая във Ваше лице да поздравя за постигнатото цялата банкова гилдия. Уверявам Ви също, че стабилността и приспособимостта на банковия сектор у нас по време на кризата не остават незабелязани за външните наблюдатели. В това имах възможността да се убедя и тези дни, слушайки положителните оценки за банковата ни система от намиращата се в нашата страна редовна мисия на Международния валутен фонд. Разбира се, според нас България като цяло, и в т.ч. банковата система, остава незаслужено подценена например от световните рейтингови агенции. Но времената са такива, че всяка държава е заета да брани преди всичко собствения си интерес. И при сегашната обща ситуация на несигурност на международните финансови пазари, както и продължаващата дългова криза в части от еврозоната, трябва високо да ценим и да пазим постигнатото.

Защото нови предизвикателства тепърва предстоят и 2012 г. за всички нас няма да бъде лека. Тук бих очертал три по-значими теми, които по един или друг начин може би ще ангажират вниманието ни в близките месеци.

Първо, вероятно ще се наложи да занижим очакванията си за скоростта на възстановяване на икономиката. България ще търпи негативите от очертаващото се забавяне във външната среда и особено в еврозоната (нашия основен експортен пазар). Още от средата на 2011 г. започна да се забелязва влошаване на международната конюнктура, ефектите от което може постепенно да се пренесат върху българската икономика. В последните месеци отново имаме забавяне и дори спад в общия показател за бизнес климата в страната, а други резултати от бизнес наблюденията (например за инвестиционните намерения на промишлените предприятия и за доверието на потребителите) също разкриват нараснал песимизъм. Съотнесено към банките, всичко това би задало нови ограничения пред растежа на кредитите. Докато търсят заздравяване на кредитните портфейли (т.е. на онази част от балансовите активи, която естествено бе засегната най-силно по време на кризата), кредитните институции ще трябва да търсят и алтернативни възможности за генериране на доход.

Второ, сега е популярно да се коментира доколко ще ни засегнат евентуални трансформации в банковия сектор в еврозоната, включително ако има окрупняване или смяна в собствеността или пък промени в стратегиите на определени банкови групи, представени в България. За нас въпросът се свежда до ползите за банковата система на България, включително като шанс за допълнително стабилизиране и засилване на капиталовата база. Независимо дали в чужбина или у нас, всички имат интерес от действия, които ще донесат като резултат още по-висока капитализация на кредитните институции - било то от собствени източници или с външни ресурси, в това число ако трябва за сметка на нови акционери. През 2011 г. успешно приключиха подобни действия в три банки в България. Друг е въпросът, че през 2012 г. не е изключено да продължи нарастването на пазарния дял на местните банки (процес, който наблюдаваме от началото на кризата). Във всеки случай в България може да бъде сигурно едно - че няма причини да бъде променян характерът на консервативния банков надзор. Една от основните задачи на БНБ е да поддържа стабилността на банковата система и да защитава интересите на вложителите. И понеже здравата акционерна структура е ключов фактор за стабилността на банките, банковият сектор у нас ще продължи да бъде отворен за сериозни участници с добра репутация и дългосрочни намерения за работа на местния пазар.

Трето, следва да си даваме сметка за евентуалните институционални последици от кризата в еврозоната и ЕС - големите промени в управлението и правилата, които понастоящем са предмет на интензивни обсъждания. Ситуацията е динамична. Чрез участието ни в множество органи и работни инициативи на ЕС и ЕЦБ Българската народна банка използва всяка възможност активно да изразява българската гледна точка. Макар и най-често невидима за широката публика (поради което не очакваме от никого благодарности!), в това особено напоследък се изразява съществена част от нашите усилия за осигуряване на финансовата стабилност и на по-благоприятни условия за икономическо развитие у нас. Един пример, най-пряко засягащ операциите на банките, е идеята за облагане на финансовите трансакции. Ние споделяме поддържаната и от Министерството на финансите позиция, че това би навредило на европейската и в частност на българската икономика. Въведен само в ЕС (а още повече, ако е само в отделни държави), такъв данък би пренасочил част от финансовите операции към други региони и към чужди пазари. Освен това, в крайна сметка допълнителните разходи, породени от този данък, ще бъдат прехвърлени към крайните потребители и ще ощетят самите тях. Особено за „догонваща“ страна като България един данък върху финансовите трансакции ще затрудни развитието на местния финансов сектор, като същевременно ще има нищожен принос за държавния бюджет. Да не забравяме също, че такова „наказателно” облагане на финансовия сектор трудно може да бъде оправдано у нас, където банките не само че не бяха причинител на кризата, но остават един от стожерите на стабилност.

Извън гореописаните по-едри тенденции и предизвикателствата, които очакваме, остават редица текущи възможности за подобряване и оптимизация на работата във всяка една от банките, опериращи в България. Един пример е свързан с потенциала на Дружеството за касови услуги - колкото повече участвате там, толкова по-ниски цени ще постигаме за обработка и обслужване на касовите операции по целия цикъл на банкнотите и монетите. Вашият собствен опит показва, че индивидуалните решения винаги излизат по-скъпо, докато системата като цяло може да постигне съществени икономии на мащаба.

Работата с клиентите остава постоянно поле за усъвършенстване, както стана дума и по време на срещата ни тук миналата година. Банките се нуждаят от всеки клиент и би било разбираемо, ако поемат инициативата в едни нови взаимоотношения. Например заделянето на известен лимитиран ресурс за подкрепа на проекти, които иначе не биха се вместили в най-консервативните кредитни критерии, не бива да бъде изключвано въпреки своята цена. По такъв начин съществуващите капиталови буфери, действащи отлично като амортисьор в тези трудни времена, биха задействали и като важен пусков механизъм за завъртането на по-голям стопански оборот.

За дългосрочното доверие между банка и клиент помагат и на пръв поглед най-малките услуги - каквато е например обмяната на изхабени и повредени български банкноти и обмяната на български монети. Напомням, че предоставянето на тези услуги е включено в лиценза за банкова дейност. Правото на търговските банки за публично привличане на депозити предполага и изпълнението на услуги като участие в осигуряването на паричното обращение в страната. Вярвам, че като част от по-общите усилия за оптимизиране на отношенията с клиентите банките ще се възползват все по-пълно от правото да извършват въпросните услуги, без това да им бъде вменявано като задължение по силата на нова регулация на БНБ.

Позволете ми накрая от името на Управителния съвет на БНБ и лично от мое име да отправя най-сърдечни професионални и лични пожелания за настъпващата 2012 г.!

Честит празник, колеги!