Речник на използваните примери български език
Изтегляне 301.66 Kb.
|
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПРИМЕРИ 1. Български език. Ад - Пъкъл, преизподня. Ат - Хубав, едър кон за езда. Ажур - 1. Фина изкусна плетеница за украса от тънки метални нишки; 2. Тъкан или плетиво с нарочно изработени дупки, през които прозира. Ажур - Търг. Редовно и навреме до последния ден - за вписване на сметки в счетоводните книги. Аз - Остар. От наименованието на първата буква в стб. азбука. Ас - Карта за игра. Акт - Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие. Акт - Разг. Добре, нека. Акция - 1. Действие за прокарване на някаква идея; 2. Нападателни бойни действия. Ангина - Мед. Възпаление на сливиците в гърлото. Ангина - Гъсто тъкан памучен плат. Ба - Разг. При възражение, ами. Ба - Разг. За израз на учудване. Бал - Тържествена танцувална вечеринка. Бал - Цифрова оценка за успех. Банкет - Тържествено угощение в чест на някого. Банкет - 1. Ненастлана земна ивица на шосе; 2. Фигура от наредени по определен начин тухли; 3. Воен. Място в крепост за разполагане на защитниците. Бас - Най-нисък плътен мъжки глас. Бас - Облог, залагане. Баста - Тясна зашита гънка на дреха. Баста - Настояване да се спре нещо; Стига! Бе - Разг. 1. При обръщение; 2. За учудване. Бе - гл. 2,3л. ед.ч. аористна форма от гл. съм. Белен - От който е махната кората. Белен - Който е избелен, станал е бял. Богомолка - Набожна жена. Богомолка - Вид хищно насекомо с издължено и полуизправено в характерна "молитвена" поза тяло. Бодеж - Остра болка. Бодеш - 2л. ед.ч. от гл. бода. Бокс - Вид спорт. Бокс - Вид обработена телешка кожа. Бокс - Отделно малко помещение или оградено място. Борак - Борова гора или храсти. Борак - Великденско яйце, което е преборило другите. Бос - Който не е обут. Бос - Човек със силно влияние и власт. Брак - Брачен съюз. Брак - Негодна продукция. Бурен - Който е свързан с буря. Бурен - Вид трева. Бъркам - Пъхам, мушкам ръка в нещо. Бъркам - 1. Раздвижвам с нещо течност; 2. Барам, пипам; 3. Преча. Бъркам - Греша. Вещ - Предмет, нещо. Вещ - Знаещ, осведомен. Веячка - Жена, която вее. Веячка - Машина, която вее. Вила - Уред за събиране и вдигане на сено, слама. Вила - Митол. същество, самовила. Вила - Извънградска къща. Винарка - Жена-производител или търговец на вино. Винарка - Дребна мушица, която се въди около виното. Вия - Огъвам, извивам; Суча, усуквам. Вия - Издавам вой. Връзвам - Съединявам във възел краищата на един или няколко предмета. Връзвам - За растение - давам плод, раждам плод. Второкласен - Който е от по-ниско качество. Второкласен - Който се отнася до втори клас в училище. Вълна - Гъст влакнест плат, който покрива тялото на животно. Вълна - Възвишение, образувано при раздвижване на водна повърхност. Глезен - Издута част от стъпалото на крака. Глезен - Когото са разглезили. Гол - Необлечен. Гол - Спортен термин. Голф - Вид спорт. Голф - Вид широки панталони с пристегнати под коленете крачоли. Да - 1. С глагол. След него служи за допълнение или подлог; 2. За цел, намерение; 3. За подкана; 4. За заповед; 5. За условие; 6. За съмнение. Да - 1. За положителен отговор; 2. За усилване на казаното. Двор - Оградено място край постройка. Двор - Монархът и неговите приближени. До - Предлог за означаване на близост. До - Музикален тон. Добро - същ. Обратно на зло. Добро - прил. Всичко положително, хубаво в нравствено отношение. Довтасвам - За тесто - наближавам да втасам. Довтасвам - Разг. Идвам, пристигам неочаквано. Домино - Вид игра. Домино - Дълга зимна дреха на духовно лице. Допирам - Приближавам едно нещо до друго. Допирам - Изпирам всичко докрай. Дроб - Вътрешен телесен орган. Дроб - Мат. Число, съставено от определен брой равни части на единицата. Душа - Вътрешен, психически живот на човека. Душа - Умъртвявам някого чрез удушване. Език - Подвижен орган в устата на човека. Език - Средство за общуване между хората. Жар - Разгорещени въглища без пламък, жарава. Жар - Увлечение, устрем, страст. Жътвар - Човек, който жъне. Жътвар - Насекомо. Завет - Място, защитено от вятъра. Завет - Книж. Ръководни начала, напътствия. Завивам - Покривам някого, нещо с парче тъкан. Завивам - 1. Променям посоката си; 2. Започвам да вия китка, венец. Заплаквам - 1. Започвам да плакна; 2. Плакна малко отгоре-отгоре. Заплаквам - Започвам да плача. Зло - субст. същ. Обратно на добро. Зло - прил. Всичко отрицателно, лошо. Измесвам - Смесвам, размесвам. Измесвам - Меся докрай, напълно всичко. Износен - Който отговаря на интересите на някого. Износен - Който е иэхабен от дълго носене или употреба. Изпълнителен - Който изпълнява, осъществява поставе- ното от законите. Изпълнителен - Който съвестно върши работата си. Именник - Формуляр за вписване на лични данни. Именник - Човек на именния си ден. Каца - Съд за течност. Каца - От гл. кацам. Кит - Морски бозайник. Кит - Втъкани в основата ресни от дебела прежда. Кит - Диал. Сняг по клоните на дърветата. Кит - Лесно втвърдяващ се течен или пластичен материал, който се използва за залепване и запълване на вдлъбнатини. Коз - Силна карта за игра. Кос - Пойна птица. Кос - Наклонен, полегат. Крило - От гл. крия. Крило - Орган за летене у птиците, насекомите и др. Куб - Геометрично тяло. Куп - Голяма камара от нещо. Лек - Средство за лекуване, лекарство. Лек - Парична единица на Албания. Лек - Който има малка тежина. Май - Петият месец от годината. Май - За изразяване на предположение, несигурност. Мед - Сладко вещество, което пчелите изработват от сока на цветовете. Мед - Червеникав метал, бакър. Месец - Част от годината. Месец - Луна, небесно тяло. Метеж - Бунт, въстание. Метеш - От гл. мета. Метох - Гл. форма от мета. Метох - Манастирска сграда извън манастир, в която отсядат калугери. Ми - 1. Д.п. от личното местоимение аз; 2. Притежат. мест. кратка форма. Ми - Музикален тон. Морава - Поляна. Морава - Цвят, близък до този на теменужката, виолетов. Настъпвам - Стъпвам върху някого, нещо. Настъпвам - За време, състояние, събитие. Настъпвам - Напредвам в посока към противника. Низ - Наниз, низа, поредица от нещо. Низ - Нар. Из, през, по. Оран - същ. Разорана земя. Оран - Прич. форма от гл. ора разработена земя с рало или плуг. Опери - същ. мн. От опера - вид музикално произведение. Опери - От гл. оперя. Опери - От гл. форма; Изпери! Пара - Въздухообразно тяло, което се получава от затопляне на течност. Пара - Монета. Пас - При игра на карти. Пас - Спортен термин. Пети - Числит. редно от пет. Пети - същ. мн. Част от ходилото. Пеш - Пеша, не с превозно средство. Пеш - Долен край на дреха, закопчаваща се отпред. Под - Място по-долу от това, където се намира нещо. Пот - Солена безцветна течност, която се отделя от подкожните жлези. Подхождам - Отговарям на определени условия и изисквания. Подхождам - Доближавам се, пристъпвам към някого или нещо. Полски - Който се отнася до поле. Полски - Който се отнася до Полша. Праз - Лук с дълго цилиндрично стъбло. Прас - междум. За наподобяване на звук при счупване на нещо. Прах - Препарат за пране. Прах - 1л. ед.ч. аорист от пера. Пръст - Част от тялото. Пръст - Изкопана или изровена земя. Пръстен - Украшение за пръстите на ръцете. Пръстен - Който е направен от пръст. Разчитам - Прочитам нещо неясно написано. Разчитам - Надявам се на нещо. Разчитам - Предварително пресмятам, определям. Растеж - Израстване на нещо. Растеш - От гл. раста. Реферирам - Правя или изнасям реферат. Реферирам - Ръководя спортно състезание. Ръжен - Който е направен от ръж. Ръжен - Вид желязна лопатка, с която разравят жарава. Само - Не повече от; единствено с; непрекъснато. Само - Без никой друг. Свят - Вселена, земя. Свят - Свещен, праведен. Северняк - Жител на северна страна, област. Северняк - Студен северен вятър. Седмица - Времето от понеделник до неделя. Седмица - Цифрата 7. Селски - Който принадлежи или се отнася до село. Селски - Наречие от прилаг. селски. Син - Прилагателно за цвят. Син - Мъжка рожба. Следи - мн. От следа, диря. Следи - 3л. ед.ч. от гл. следя. Сноб - Еснаф човек. Сноп - Голяма връзка от стъбла на ожънати растения. Степен - 1. Точка, височина в развитието на нещо; 2. Ранг, чин; 3. Грамат. сравняване. Степен - Който се отнася до степ. Ток - Насочено движение на електр. товари по проводник. Ток - Част от обувка. Ток - Диал. Харман, място за вършитба. Тон - Мярка за тегло, равна на 1000кг. Тон - Звук с определена височина. Тон - Едра морска риба. Точа - Подострям нещо. Точа - Пускам нещо да тече. Точа - Разтеглям тесто на тънък пласт. Точен - Който строго спазва определен ред и изисквания. Точен - Който е направен с разтягане. Ударен - Който е свързан с удар, служи за нанасяне на удар. Ударен - Който дава високи производствени резултати. Ударен - Способен, усърден, прилежен. Хлебарка - Жена, която пече и продава хляб. Хлебарка - Вид насекомо. Хората - мн. Членувано от хора - човеци. Хората - мн. От хоро - народен танц. Хората - Диал. Говорене, приказване. Чело - Част от главата. Чело - Музикален инструмент. Шаря - Правя нещо да стане шарено. Шаря - Ходя без посока, скитам. Шев - Нещо зашито. Шеф - Началник. Шия - Част от тялото, която свързва главата с трупа. Шия - Съединявам едно нещо с друго с игла и конец. Юнашки - Който е присъщ, характерен за юнак, храбър, смел. Юнашки - Храбро, смело. Ясен - Широколистно дърво. Ясен - Ведър, светъл. 2. Руски език. Ага - межд. За изразяване на злорадство; смущение. Ага - Разг. За изразяване на съгласие. Агент - 1. Представител на организация, изпълняващ служебно поръчение; 2. Лице, което служи на нечии интереси; 3. Сътрудник на разузнаването. Агент - Действаща причина, предизвикваща определени явления в природата. Атласный - От същ. атлас, бълг. атлас. Атласный - От атлас, бълг. атлаз - копринен плат. Баба - 1. Жена; 2. Разг. За нерешителен мъж; 3. Баба. Баба - Спец. Ударна част на механични чукове. Баба - Вид козунак. Бар - Вид заведение от рода на ресторант. Бар - Единица за измерване на атмосферното налягане. Бар - Плитчина при устието на река или на морски бряг. Бар - Техн. Основна режеща част. Благо - същ. Благополучие. Благо - предл. Разг. Благодарение на това, че. Больно - нареч. Причиняване на болка. Больно - Нар. разг. Много силно. Бор - Борова гора. Бор - Химичен елемент. Бор - Дълго приспособление със стоманена главичка. Бордо - същ. нескл. Сорт червено вино. Бордо - прил. неизм. Тъмночервен цвят. Боров - същ. мн.-ы, Кастрирана мъжка свиня. Боров - същ. мн.-а, Част от кюнец на печка. Брак - Семеен съюз. Брак - Негодна продукция. Будущее - същ. Бъдеще. Будущее - прил. Бъдещ. Бумажник - Портфейл. Бумажник - Работник в хартиената промишленост. Бунт - Стихийно въстание, метеж. Бунт - Бала, денк, вързоп. Бухта - Малък залив. Бухта - Кръг от навито въже. Везти - Возе някого, нещо. Вести - Водя някого. Век - същ. Столетие, епоха. Век - нареч. Винаги, постоянно. Вешать - Наказвам със смъртно наказание чрез обесване. Вешать - Меря на тегло. Вон - нареч. Махай се, вън. Вон - част. Разг. Ей там. Вперемежку - Един по един. Вперемешку - Объркано, без ред. Гласный - Достъпен за обществено обсъждане. Гласный - Който се отнася до звуковете на речта. Голландка - Жителка на Холандия. Голландка - 1. Стайна печка; 2. Животно (самка) от холандска порода Гранат - Раст. Нар. Гранат - Скъпоценен камък. Гриб - Гъба. Грипп - Мед. Болест. Гусятница - Работничка, която се грижи за гъските. Гусятница - Продълговат съд с дебели стени, който служи за готвене. Да - За изразяване на съгласие. Да - част. Нека. Да - съчинит. съюз. Нека. Добро - същ. Всичко, което е хубаво, имуществото. Добро - част. В значение на добре. Добро - Да допуснем, че. Дробь - събират. Малки оловни топчета за стрелба. Дробь - Мат. Дроб. Дробь - мн. няма. Чести барабанни звуци. Душить - 1. Убивам чрез удушване; 2. Затруднявам дишането. Душить - Напръсквам се с одеколон, парфюм. Жать - Стискам нещо. Жать - Жъна. Замок - Замък, дворец. Замок - Катинар. Запасник - Военен служител от запаса. Запасник - Хранилище. Запах - Миризма на нещо. Запах - Загръщане на дреха. Зреть - Достигам до състояние на зрялост. Зреть - Книж. Виждам. Изморозь - Слана, скреж. Изморось - Ситен дъжд. Кабачок - Малка кръчма. Кабачок - Градинско растение от рода на тиквите. Казачок - От казак. Казачок - Народен танц с ускорено темпо. Клуб - Помещение за обществени сбирки. Клуб - Дим, пушек. Ключ - Приспособление за отваряне. Ключ - Извор за вода. Код - Шифър. Кот - Котка. Коса - Вид прическа. Коса - Земеделско сечиво. Коса - Дълга тясна крайбрежна ивица. Косить - Придавам на нещо крив вид. Косить - Режа нещо с коса. Кран - Устройство за спиране и пускане на водата. Кран - Подемна машина. Лайка - Порода ловни кучета. Лайка - Сорт мека кожа. Ласка - Нежност. Ласка - Жив. Невестулка. Лейка - Съд за вода. Лейка - Вид фотоапарат. Лечу - От гл. лечить, бълг. лекувам. Лечу - От гл. лететь, бълг. летят. Луг - Поляна. Лук - Раст. Лук. Майа - нескл. същ. Название на индианско племе. Майа - Тънка памучна тъкан. Майна - При строителите команда - Вдигай!; Спускай! Майна - Дупка ва леда. Мать - 1. Шахматен термин; 2. Прен. Поражение, гибел. Мать - Плетена настилка от груба материя. Мать - Отсъствие на блясък; сивота. Мать - В израза "кричать благим матом", бълг. много високо. Мать - Ругатня. Мой - притежат. мест. Мой, м.р., ед.ч. Мой - Императивна форма от гл. мыть, бълг. мий. Молочница - Заболяване на хранопровода при кърмачетата. Молочница - Жена, която търгува с мляко. Мочь - ж.същ. Сила, способност. Мочь - Могу, можешь, от гл. мога. Мука - Скръб, мъка. Мука - Брашно. Насадить - Посадя растения в определено количество. Насадить - Поставя нещо върху нещо. Насадить - Разпространявам идеи, възгледи. Некогда - Липса на свободно време. Некогда - Много отдавна. Несколько - нареч. Малко, отчасти. Несколько - числит. Известно количество. Ничего - нареч. Добре, сносно, прилично. Ничего - мест. Разг. Нищо. Но - съюз Но, обаче. Но - межд. Възглас. Ноский - Който дълго време не се износва. Ноский - Който снася много яйца. Обдуть - Издухам нещо. Обдуть - Излъжа някого. Острить - Правя нещо остро. Острить - Говоря смели неща. Пасть - същ. Уста на звяр. Пасть - същ. Капан за животни. Пахнуть - Мириша на нещо. Пахнуть - Да лъхне, да повее нещо. Песенник - Изпълнител на песни. Песенник - Сборник с песни. Печь - Печка. Печь - гл. Пека. Погодный - Който се отнася до всяка година. Погодный - Който се отнася до метеорологичното време. Полка - Дъска, укрепена хоризонтално. Полка - същ. От гл. полоть, бълг. плевя. Полка - Половина. Правый - Обратно на ляв, десен. Правый - Който няма вина, истинен. Противный - Който се намира отсреща. Противный - Неприятен, отвратителен. Прошлое - субст. същ. Минало. Прошлое - прил. Минал. Рак - Морско безгръбначно животно. Рак - Мед. Болест. Свет - Физ. Източник на светлина. Свет - 1.Вселена; 2. Висше общество. Семенник - 1. Бот. Част от растение, съдържаща семена; 2. Участък, където се отглеждат растения за получаване на семена. Семенник - Анат. Мъжка полова жлеза, в която се произвеждат половите клетки. Семью - същ. В.п., ед.ч. от семья, бълг. семейство. Семью - числ. Семь, бълг. седем, Тв. п. Сильно - прил. Притежаващ сила, мощ. Сильно - нар. От прилагателното. Сирена - 1. В митологията полужена, полуптица; 2. Голямо водно млекопитаещо животно. Сирена - 1. Физ. Устройство за получаване на звукове с различна височина; 2. Устройство, което излъчва звукови вълни с голяма интензивност. Следить - Наблюдавам нещо, интересувам се от нещо. Следить - Оставям мръсни следи от обувките. Случиться - Извършване на полов акт при животните. Случиться - Нещо става, случва се. Смело - прил. ср. ед. Храбър, мъжествен. Смело - нареч. От прилагателното смело. Соль - Бяло кристално вещество, хим. съединение. Соль - нескл. Музикална нота. Стекло - същ. Стъкло. Стекло - гл. ф. От гл. стечь, бълг. стекло се е. Стих - същ. Стихотворение. Стих - гл. ф. Притихна. Тепло - прил. Състояние, характеризиращо се с наличието на топлина. Тепло - нареч. От прилагателното. Тик - Нервно потрепване на тялото. Тик - Плътна ленена или памучна тъкан. Тик - Дърво с плътна, твърда дървесина, което расте в Индия. 3. Чешки език. Aby - съюз подчинит.За да. Aby - част. За пожелание. Adagio - нареч. Муз. Бавно. Adagio - същ. Композиция в бавно темпо. Aktovka - Чанта. Aktovka - Театрална пиеса в едно действие. Aleluja - межд. За възхвала на Бога. Aleluja - същ. Възторжен църковен псалм. Atlas - Сбирка от географски карти. Atlas - Анат. Първият шиен прешлен. Atlas - Вид копринен плат. Berlina - Вид стари каляски. Berlina - Стар танц. Biják - Разг. За кино. Biják - Разг. Бухалка за биене. Blízko - нареч. Близо. Blízko - предл. Близо до. Buchta - Удар в гърба. Buchta - Сладкиш. Bylina - Вид билка. Bylina - Руска епическа народна песен. Být - гл. Съм. Bít - гл. Бия. Cení - От гл. cenit, бълг. оценявам нещо; озъбвам се. Cenní - прил. мн. м.И.п. Ценен. Cifra - Цифра, число. Cifra - Украшение на народната носия. Dešťovka - Дъждовна вода. Dešťovka - Вид червей. Dovolená - същ. Отпуск. Dovolená - прил. Нещо е позволено. Dožít - Престана да съществувам, умра. Dožít - Довърша жътвата. Dračka - Жена, която скубе пера. Dračka - Блъсканица, побой. Dračka - Борина. Dub - Бот. Дъб. Dup - Тропане. Čáka - Надежда. Čáka - Военна шапка. Čelo - Част от главата. Čelo - Музикален инструмент. Černí - 3л. ед.ч. от гл. černit, бълг. правя нещо черно. Černí - прил. м.И.п. мн.ч. Черен. Čin - Действие. Čin - Служебно отличие. Hod - Хвърляне. Hod - Главен църковен празник. Holina - Незалесен участък. Holina - Гумен ботуш. Chemička - Химическа фабрика. Chemička - Жена-химик. Kačka - За глупава жена. Kačka - Патица. Kačka - Разг. За чешката крона. Klíček - Умал. Ключе. Klíček - По-малък зъб на животно. Klika - Дръжка на нещо. Klika - Група единомишленици. Klika - Разг. За щастие, късмет. Kolej - Коловоз. Kolej - Студентско общежитие. Kolonka - Група от малки жилищни домове, образуващи цяло. Kolonka - Организирана група от хора с определена цел. Krajka - Дантела. Krajka - Жена от провинцията. Laka - Смола, сок. Laka - Стара чешка мярка. Led - Лед. Let - Полет. Let - От същ. let, бълг. полет, И.п., В.п. ед.ч. Let - От същ. lйto, бълг. лято, Р.п. мн.ч. Líčidlo - Козметично средство. Líčidlo - Огъване на лък. Lokálka - Локален, местен път. Lokálka - Новина за локално, незначително събитие. Masový - прил. Месен. Masový - прил. От същ. маса. Močit - Уринирам. Močit - Мокря, правя нещо мокро. Mýt - Мия. Mít - Имам. Nožisko - Умал. От същ. nůž, бълг. ножче. Nožisko - Умал. От същ. noha, бълг. краче. Odpustit - Простя някому нещо. Odpustit - Пусна някого да избяга. Оžívat - Диал. Упреквам някого в нещо. Ožívat - Оживея. Pakl - Пакет. Pakl - Измама. Panický - прил. От същ. panic, бълг. млад мъж. Panický - прил. От същ. panika, бълг. паника. Pas - Паспорт. Pas - Спортен термин. Patka - Краешник хляб. Patka - Път на косата. Patka - Парче плат, което скрива отвора на джоба - капаче. Plynný - Газов. Plynný - Който протича лесно, гладко. Pokoj - Спокойствие. Pokoj - помещение за живеене, стая. Poleva - Кулинарен магазин. Poleva - Облекчение. Pozřít - Гледам. Pozřít - Ям - за животно. Proudit - Правя течение. Proudit - Опушвам месо. Pračka - Перална машина. Pračka - Караница, побой. Převážný - Който превишава мярката. Převážný - Значителен. Příslovečný - Пословичен. Příslovečný - език. Който се отнася до наречие. Pud - Инстинкт. Pud - Стара руска мярка. Radiový - прил. От същ. радий. Radiový - прил. От същ. радио. Ráno - същ. Утрин. Ráno - нареч. Сутрин рано. Ráz - 1. Удар; 2. Бързо рязко движение, с което нещо се цели; 3. Съвкупност от признаци на нещо. Ráz - При броене: раз-два. Reál - Парична единица. Reál - Философски термин. Remíza - Скривалище. Remíza - Равен резултат. Role - Орна земя. Role - Роля. Role - Форма. Role - Списък на имущество. Rys - Жив. Рис. Rys - Канцеларско бюро. Sekretář - Секретар. Sekretář - Канцеларско бюро. Sním - От гл. snít, 1л.,ед.ч., бълг. мечтая, сънувам. Sním - От гл. sníst, 1л.,ед.ч., бълг. изям. Suší - гл. ф. От гл. sušit, 3.л.,ед.ч., бълг. суши нещо. Sušší - Сравнителна степен от прил. suchý, бълг. по-сух. Špendlík - Карфица. Špendlík - Сорт сливи. Topit - Поддържам огън. Topit - Умъртвявам чрез потапяне във водата. Trávit - Храносмилам. Trávit - Умъртвя някого с отрова. Trávník - Тревна площ. Trávník - Стомах на животно. Tvrdit - Правя нещо твърдо. Tvrdit - 1. Потвърждавам; 2. Давам съгласието си за нещо. Třída - 1. Група от хора; 2. Клас; класа. Třída - Широка улица. Ústavní - прил. От същ. ústav, бълг. институт. Ústavní - прил. От същ. ústava, бълг. конституция. Vadit - Преча някому за нещо. Vadit - Карам се, споря. Vedle - нареч. Близо. Vedle - предл. Близо до. Vedoucí - субст. прил. Ръководител. Vedoucí - прил. Водещ. Večer - същ. Вечер. Večer - нареч. Вечерта. Vézt - Водя някого с превозно средство. Vést - Водя някого. Výklad - Изложба, витрина. Výklad - Обяснение. Zabavit - Занимая някого с нещо забавно. Zabavit - Конфискувам. Zatopit - Запаля огън. Zatopit - Наводня нещо. Zpráva - Новина, вест. Správa - Управление. Ženou - същ. Тв.п. ед.ч. от žena, бълг. жена. Ženou - 3л. мн.ч. от гл. hnát, бълг. гоня. Žít - Живея, съществувам. Žít - Жъна. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Абаев 1957: В. Абаев. О подаче омонимов в словаре. - Вопросы языкознания. 1957, № 3, стр.31-43. Александров 1974: Ст. Александров. Омофонни изрази (каламбури) в речта. - Български език. 1974, кн. 3, стр. 262-263. Аникин 1983: А. Аникин. Опыт семантического анализа праславянской омонимии на индоевропейском фоне. Новосибирск. 1983. Апресян 1974: Ю. Апресян. Лексическая семантика. Москва. 1974. Armstrong 1981: D. Armstrong. Homonity, Polisemy and the derivational morphemes of Russian. - Acta Universitatis Carolinae. Philologica. č. 1. Praha. 1981, s. 139-159. Арсенева, Строева 1966: М. Арсенева, Т. Строева. Многозначность и омонимия. Ленинград. 1966. Арнольд 1959: И. Арнольд. Лексикология современного английского языка. Москва. 1959. Атаян 1981: Э. Атаян. Языковая единица как знаковая система. - Семиотика и проблемы коммуникации. Ереван, 1981. стр. 5-26. Ахманова 1969: О. Ахманова. Словарь лингвистических терминов. Москва. 1969. Ахманова 1986: О. Ахманова. Словарь омонимов русского языка. Москва. 1986. Балкански 1979(а): Т. Балкански. За някои трудности при изучаването на омонимията. - Български език. кн. 4, стр. 337-341. Балкански 1979(б): Т. Балкански. Видове лексически тип словообразувателни омоними в съвременния български език. - Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, стр.145-157. Балкански 1979(в): Т. Балкански. Омоними в съвременния български език, получени по словообразувателен път. (Автореферат на кандидатска дисертация). София. 1979. Балкански 1985: Т. Балкански. Към въпроса за изработването на "Речник на омонимите в съвременния български език". - Български език. 1985, кн.5, стр.480-485. Балкански 1986: Т. Балкански. Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. - Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, 1986, стр.113-124. Батембергски 1985: П. Батембергски. Сборник на английските омофони. София. 1985. Bečka 1970: J. Bečka. Slovo, jeho význam a užití. Praha, 1970. Белокриницкая 1960: С. Белокриницкая. Различные типы омонимии и способы их различения при машинном переводе. - Вопросы языкознания. 1960, № 2, стр.97-101. Бережан 1988: С. Бережан. Отражение семантических системных связей лексических единиц в одноязычном словаре. - Словарные категории. 1988, Москва, стр. 5-15. Бессонов 1990: А. Бессонов. Фрегенская концептуализация лексикосемантической теории. - Концептуализация и смысл. Новосибирск. 1990, стр. 20-31. Берштейн 1986: С. Бернштейн. Българско-руски речник. Москва.1986. Благовещенский 1973: О. Благовещенский. Заметки об омонимах и их подаче в словаре. - Вопросы языкознания. 1973, № 6, стр. 120-126. София.
Blanár 1958: V. Blanár. K základným otázkam lexikológie. - O vědeckém poznání soudobých jazyků. Praha, 1958, s. 195-197. Бланар 1987: В. Бланар. Методологически бележки към сравнителната славянска лексикология. - Съпоставително езикознание. 1987,№ 5, стр. 42-47. Бояджиев 1986: Т. Бояджиев. Българска лексикология. София. 1986. Buráňová 1987: E. Buráňová. Ke vztahu věcného obsahu a jazykového vyjádření. - Slovo a slovesnost.1987, č. 1, s. 18-29. Бурханов 1995:У.Бурханов.Учебный словарь понятий лингвистической семантики. Rzeczow.1995. БЕР 1971-1996: Български етимологичен речник. Вл. Георгиев, т.1.-1971, т.2.-1979, т.3.-1986, т.4.-1995, т.5.-1996. БТР 1995: Български тълковен речник. София, 1995. Вакарелска 1989: Д. Вакарелска. Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. - Втори международен конгрес по българистика. София, 1989, т. 4, стр. 234-241. Вайнрайх 1979: У. Вайнрайх. Языковые контакты, состояние и проблемы исследования. Киев, 1979. Вардуль 1974: И. Вардуль. Место семантики в лингвистическом описании. - Проблемы семантики. Москва, 1974, стр. 12-24. Васильев 1988: Л. Васильев. Теория семантических полей. - Вопросы языкознания. 1988, № 5, стр. 105-113. Введенская 1961: Л. Введенская. К вопросу о путях развития омонимов в русском яыке. - Русский язык в школе. № 3, стр.50-52. Введенская , Щеболева 1963: Л. Введенская, И.Щеболева. О словообразовательных омонимах в именах существительных и прилагательных. - Русский язык в школе. 1963, № 3, стр.11-14. Вилюман, Соболева 1979: В. Вилюман, П. Соболева. Ролята на дълбоката и повърхностната структура при контрастивните изследвания. - Съпоставително езикознание, 1979, № 3, стр. 3-13. Виноградов 1953: В. Виноградов. Основные типы лексических значений. - Вопросы языкознания. 1953. № 5, стр.3-29. Виноградов 1960: В. Виноградов. Об омонимии и смежных явлениях. - Вопросы языкознания. 1960, № 5, стр.3-17. Виноградов 1977: В. Виноградов. Избранные труды. Лексикология и лексикография. Москва. 1977. Vlček 1974: J. Vlček. Rusko-český slovník. Moskva. 1974. Вътов 1995: В. Вътов. Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново.1995. Галкина-Федорук 1952: Е. Галкина-Федорук. К вопросу об омонимах в русском языке. - Русский язык в школе. 1952, № 3, стр.14-19. Галкина-Федорук , Ахманова 1959: Е. Галкина-Федорук, О. Ахманова. Очерки по общей и русской лексикологии. - Вопросы языкознания. 1959, № 4, стр. 115-120. Галинская 1956: М. Галинская. Некторые явления грамматической омонимии в современном английском языке. - Иностранные языки в школе. 1956, № 5, стр.38-49. Галустян 1989: Р.Галустян.Философия лингвистики. Ереван. 1989. Ганшина 1987: К. Ганшина. Французско-русский словарь. Москва. 1987. Hauser 1970: P. Hauser. Nauka o slovní zásobě a tvoření slov. Praha. 1970. Hauser 1980: P. Hauser. Nauka o slovní zásobě. Praha. 1980. Havránek , Filipec 1958: B. Havránek, J. Filipec. Lexikálně sémantická výstavba hesla - ústřední otázka lexikografické práce. - O vědeckém poznání soudobých jazyků. Praha. 1958, s. 177-190. Havránek , Jedlička 1963: B. Havránek, A. Jedlička. Česká mluvnice. Praha. 1963. Георгиев , Русинов 1979: Ст. Георгиев, Р. Русинов. Учебник по лексикология на българския език. София.1979. Георгиев 1993: Ст. Георгиев. Българска семасиология. Велико Търново.1993. Holub , Lyer 1978: J. Holub, St. Lyer. Stručný etymologický slovník jazyka českého. Praha. 1978. Horálek 1955: K. Horálek. Úvod do studia slovanských jazyků. Praha.1955. Horálek 1967: K. Horálek. Filosofie jazyka. Praha. 1967. Horálek K. 1983: K. Horálek. K otázkám sémiotiky. - Slovo a slovesnost. č.1, s. 46-51. Horecký 1956: J. Horecký. Členenie slovnej zásoby. - Slovenská reč. 1956, č. 21, s. 64-74. Horecký 1958: J. Horecký. K otázce systému v slovnej zásobe. - Jazykovedné štúdie. II, 1958, s. 5-18. Horecký 1978: J. Horecký. Základy jazykovědy. Bratislava, 1978. Городецкий 1983: Б. Городецкий. Проблемы и методы современной лексикографии. - Новое в зарубежной лингвистике. Вып. XIV, 1983, стр. 5-22. Григорьев 1958: В. Григорьев. Обсуждение проблемы омонимии. - Вопросы языкознания, 1958, № 2, стр. 162-163. Гудавичюс 1973: А. Гудавичюс. Использование метода компонентного анализа в исследовании семантической структуры слова. - Проблемы лексикологии. Минск. 1973, стр. 20-29. Гудавичюс 1982: А. Гудавичюс. Теоретические предпосылки сопоставительной семасиологии. - Československá rusistika. 1982, № 1, стр. 6-11. Гужва 1978: Ф. Гужва. Современный русский литературный язык. ч.1. Киев. 1978. Данчев 1976: А. Данчев. За някои страни на съпоставителните изследвания. - Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици. 1976, № 1, стр. 7-17. Денисов 1980: П. Денисов. Лексика русского языка и принципы ее описания. Москва. 1980. Денисов 1988: П. Денисов. Полисемия и классификация лексики. - Словарные категории. Москва. 1988, стр. 15-23. Дискуссия 1960: Дискуссия по вопросам омонимии на открытом заседании ученого совета ленинградского отделения института языкознания АН СССР. - Лексикографический сборник. вып. IV. Москва. 1960. Добрев , Добрева 1988: Д. Добрев, Е. Добрева. Теорията на знака. София. 1988. Добрев , Добрева 1993: Д. Добрев, Е. Добрева. Справочник на семиотичните термини. Русе. 1993. Дорошевский 1973: В. Дорошевский. Элементы лексикологии и семиотики. Москва. 1973. Ducháček 1970: O. Ducháček. O mikrostrukturách v lexiku. - Slovo a slovesnost. 1970, č. 31, s. 105-107. Erhart, Večerka 1981: A. Erhart, R. Večerka. Úvod do etymologie. Praha, 1981. Erhart 1990: A. Erhart. Základy jazykovědy. Praha. 1990. Zatovkaňuk 1986: M. Zatovkaňuk. Otázka shod a rozdílu při konfrontaci blízce příbuzných jazyků. - Slavia. 1986, č. 1-2. s. 131-137. Звегинцев 1968: В. Звегинцев.Теоретическая и прикладная лингвистика. Москва. 1968. Зидарова 1998: В. Зидарова. Очерк по българска лексикология. Пловдив. 1998. Jedlička 1989: A. Jedlička. Ze slovanské lexikografie. - Slavia. č. 1-2, s. 131-137. Испас , Молдован 1979: Б. Испас, В. Молдован. Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различните езици. - Съпоставително езикознание. 1979, № 6, стр.35-45. Калинин 1978: А. Калинин. Лексика русского языка. Москва. 1978. Касабов 1990: И. Касабов. Семантичен речник минимум. София. 1990. Ким 1987: О. Ким. Транспозиция на уровне частей речи и явление омонимии в современном русском языке. Ташкент. 1987. Klimeš 1958: L. Klimeš. Vybrané kapitoly z nauky o slově. Praha. 1958. Кодухов 1987: В. Кодухов. Введение в языкознание. Москва. 1987. Козырев, Черняк 1989: В. Козырев, В. Черняк. Слово в системе словарей русского языка. Ленинград. 1989. Колесников 1978: Н. Колесников. Словарь омонимов русского языка. Тбилиси. 1978. Кочинева 1967: О. Кочинева. Омонимия наречий со словами других частей речи. - Русский язык в школе. 1967, № 6, стр. 16-22. Красильникова 1981: Е. Красильникова. О Формальной структуре слова. - Проблемы структурной лингвистики. Москва, 1981, стр. 149-162. Кузнецов 1980: А. Кузнецов. Проблемы компонентного анализа в лексике. Москва. 1980. Кузнецова , Ефремова 1986: А. Кузнецова, Т. Ефремова. Словарь морфем русского языка. Москва. 1986. Лайонз 1978: Дж. Лайонз. Введение в теоретическую лингвистику. Москва. 1978. Левковская 1962: К. Левковская. Теория слова, принципы ее построения и аспекты изучения лексического материала. Москва, 1962. Лексическая 1991: Лексическая семантика. Свердловск. 1991. Лингвистический 1990: Лингвистический энциклопедический словарь. (гл. ред. В.Н.Ярцева) , Москва. 1990. Липатов 1991: А. Липатов. Метаязык лингвистики и метатаксономия лингвистических терминов. - Лингвистика: взаимодействие концепций, парадигм. Вып. 1, ч. 1, Харьков, 1991, стр. 133-136. Малаховский 1974: Л. Малаховский. О возможностях сравнительно-типологического исследования омонимии. - Проблемы семантики. Москва. 1974, стр. 272-278. Малаховский 1990:Л. Малаховский. Теория лексической и грамматической омонимии. Ленинград. 1990. Маслов 1987: Ю. Маслов. Введение в языкознание. Москва. 1987. Machek 1971: V. Machek. Etymologický slovník jazyka českého. Praha. 1971. Мельникова 1974: А. Мельникова. К вопросу о русских омографах. - Русский язык в школе. 1974, № 4, стр. 80-84. Мельчук 1974: И. Мельчук. Опыт теории лингвистических моделей (смысл текст). Москва. 1974. Мешков 1976: О. Мешков. Заметки о композитной омонимии. - Вопросы языкознания. 1976, № 3, стр.101-106. Mistrík 1988: J. Mistrík. Moderná slovenčina. Bratislava. 1988. Михайлова 1985: Г. Михайлова. Системни отношения в лексиката. - Известия на Института за български език. Кн. XXVI. 1985, София, стр. 151-179. Младенов 1941: Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София. 1941. Молошная 1958: Т. Молошная. Вопросы различения омонимов при машинном переводе с английского языка на русский. - Проблемы кибернетики. 1958, вып. 1., стр. 215-222. Němec 1975: J. Němec. Principy studia slovní zásoby a jejího vývoje. - Slovo a slovesnost ,1975, č. 2, s. 92-103. Ожегов 1974: С. Ожегов. Лексикология. Лексикография. Культура речи. Москва. 1974. Ожегов 1982: С. Ожегов. Словарь русского языка. Москва. 1982. Ondrus 1972: P. Ondrus. Slovenská lexikológia. Náuka o slovnej zásobe. Bratislava. 1972. Ondrus, Horecký, Furdík 1980: P. Ondrus, J. Horecký, J. Furdík. Súčasný slovenský spisovný jazyk. Lexicológia. Bratislava. 1980. Панчев 1955: К. Панчев. Диференциален фразеологичен руско-български речник. София. 1955. Парзулова 1992: М. Парзулова. Към въпроса за критериите за разграничаване на омонимия от полисемия. - Годишник на ИЧС. София, 1992, т. 8. Парзулова 1993: М. Парзулова. Семантични омоними, получени от разпадането на полисемията, развила се в българския език от заемането на чужда дума. - Език и литература. 1993, кн. 5-6. Парзулова 1994: М. Парзулова. Омоними в българския език, получени от разпадането на полисемията. (кандидатска дисертация ). София. 1994. Пашов 1979: П. Пашов. Омоними, омографи и омофони в съвременния български език. - Помогало по българска лексикология. София, 1979, стр. 76-92. Пенчев 1993: Й. Пенчев. Български синтаксис. Пловдив. 1993. Peciar 1973: Š. Peciar. Slovo jako lexikální jednotka. - Slovo a slovník. Bratislava. 1973, s. 63-77. Peciar 1980: Š. Peciar. Vztah polysémie a homonymie.- Slovo a slovesnost. 1980, č. 2, s. 86-92. Плотников 1984: Б. Плотников. Основы семасиологии. Минск. 1984. Преображенский 1959: А. Преображенский. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1959. т.1., т.2. Ревзин 1966: И. Ревзин. Отмеченные фразы, Алгебра фрагментов, Стилистика. К лингвистическому обоснованию теории моделей языка. - Лингвистические иследования по общей и славянской типологии. Москва, 1966, стр. 39-115. Ревзин 1967: И. Ревзин. Метод моделирования и типология славянских языков. Москва. 1967. Ревзин 1977: И. Ревзин. Современная структурная лингвистика. Проблемы и методы. Москва. 1977. Ревзин 1978: И. Ревзин. Структура языка как моделирующей системы. Москва. 1978. Рейуорд-Смит 1988: В. Рейуорд-Смит. Теория формальных языков. Москва, 1988. Речник 1955: Речник на съвременния български книжовен език. БАН, София, т. 1.-1955, т. 2.-1957, т. 3.-1959. Речник 1976: Česko-ruský slovník ve dnou dílech. Moskva - Praha, 1976 Речник 1978: Slovník slovanské lingvistické terminologie. (Red. Alois Jedlička). Praha, 1978. Речник 1978: Slovník spisovné češtiny pro školu a veřejnost. Praha, 1978. Речник 1981: Словарь русского языка. Москва, 1981, 4 тома. Речник 1986: Руско-български речник. София, 1986, 2 тома. Речник 1987: Словарь иностранных слов. Москва, 1987. Речник 1989: Slovník spisovného jazyka českého. Praha, 1989, I - VIII. Романска 1961: Цв. Романска. Чешко-български речник. София. 1961. Светлишев , Брагина 1986: Д. Светлишев, А. Брагина. Современный руский язык. Москва. 1986. Современный 1988: Современный русский литературный язык. (Ред. П.А.Лекант). Москва, 1988. Современный 1989: Современный русский литературный язык. (Ред. В.А.Белошапкова). Москва, 1989. Соколовская 1979: Ж. Соколовская. Система в лексической семантике. Киев. 1979. Степанов 1979: Ю. Степанов. Семиотика. София, 1979. Стефанова , Матева 1981: Л. Стефанова, Е. Матева. Френско-български речник- минимум по лингвистична терминология. София. 1981. Супрун 1975: А. Супрун. Проблема системности лексики. - Методы изучения лексики. Минск, 1975, стр. 5-22. Супрун 1983: А. Супрун. Лексическая типология славянских языков. Минск, 1983. Тихонов 1971: А. Тихонов. Словообразовательные омонимы в русском языке. - Русский язык в школе. 1971, № 1, стр. 88-93. Тодорова 1977: Е. Тодорова. Въпросът за лексиката като система в съвременното езикознание. - Български език. 1977, кн. 1, стр. 3-15. Trnka 1984: B. Trnka. Hlavní principy strukturální jazykové analýzy. - Slovo a slovesnost. č. 2, s. 83-87. Уитфилд 1965: Ф. Уитфилд. Критерии для модели языка. - Математическая логика и ее применения. Москва, 1965, стр. 307-314. Уфимцева 1962 (а): А. Уфимцева. Опыт изучения лексики как системы. Москва, 1962. Уфимцева 1962 (б): А. Уфимцева. К вопросу о лексико-семантической системе языка. - Вопросы языкознания. 1962, № 4, стр. 36-46. Уфимцева 1968: А. Уфимцева. Слово в лексико-семантической системе языка. Москва. 1968. Фалькович 1960: М. Фалькович. К вопросу об омонимии и полисемии. - Вопросы языкознания. 1960, № 5, стр.85-88. Фасмер 1986: М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1986, 4-ри тома. Filipec 1978: J. Filipec. Věda o slovní zásobě a její pojmosloví. - Slovo a slovesnost. 1978, č. 39, s. 238-240. Filipec 1985: J. Filipec. Problematika kinfrontace v lexikální zásobě. - Slovo a slovesnost. 1985, č. 3, s. 201-214. Filipec , Čermák 1985: J. Filipec, Fr. Čermák. Česká lexikologie. Praha. 1985. Фомина 1990: М. Фомина. Современный русский язык. Лексикология. Москва. 1990. Хэллидей 1978: М. Хэллидей. Сопоставление языков. - Вопросы теории перевода в зарубежной лингвистике. Москва, 1978, стр. 42-54. Хомский 1965: Н. Хомский. Объяснительные модели в лингвистике. - Математическая логика и ее применения. Москва, 1965, стр. 245-272. Чжао Юань-Жень 1965: Ч. Юань- Жень. Модели в лингвистике и модели вообще. - Математическая логика и ее применения. Москва, 1965, стр. 281-292. Чолакова 1959: К. Чолакова. Омоними в съвременния български книжовен език. - Известия на Института за български език. кн.VI, София, 1959, стр. 65-99. Шанский 1975: Н. Шанский. Русский язык. Лексика. Словообразование. Москва. 1975. Шепель , Воронина 1991: Ю. Шепель, Т. Воронина. К трактовке понятия "словообразовательная омонимия". - Лингвистика: взаимодействие концепций и парадигм. Харьков, 1991, вып. 1, ч. 1, стр. 133-136. Шмелев 1977: Д. Шмелев. Современный русский язык. Лексика. Москва. 1977. Šmilauer 1953: Vl. Šmilauer. Zásoba slovní a význam slov. Praha.1953. Šmilauer 1972: Vl. Šmilauer. Nauka o českém jazyku. Praha. 1972. Шрейдер 1973: Ю. Шрейдер. Модели в лингвистике и математике. - Математическая лингвистика. Москва, 1973, стр. 63-84. Štěpán 1988: J. Štěpán. K základním sémantickým pojmům. - Jazykovedný časopis. 1988, č. 2, s. 133-149. Якубовская 1977: М. Якубовская. Внутренние причины расщепления семантического тождества слова. - Филологические науки, 1977, № 3, стр. 53-63. Каталог: elena lyubenova -> doktoratura elena lyubenova -> Морфология- morfologija elena lyubenova -> Свързване чрез съгласуване (kongruenca) elena lyubenova -> се различават безличните глаголни форми (Mjerznje) elena lyubenova -> Приложение Кратък горнолужишко-български elena lyubenova -> Метод на формализацията. При този метод се изследва предимно формата на обекта. В основата му лежи категорията структура. Под форма се разбират именно структурните връзки, отношенията между елементите на цялото; Метод на моделирането elena lyubenova -> За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход elena lyubenova -> Литература Гугнин А. А. Серболужицкая литература XX века. Москва 2001 elena lyubenova -> Елена Любенова elena lyubenova -> Naměsto z radnicu a z cyrkwju doktoratura -> Предмет на настоящето изследване е вътрешносистемната лексикална омонимия в българския, руския и чешкия език Изтегляне 301.66 Kb. Сподели с приятели:
|