Рецитал за трети март ! Трети март !

Чакан празник , свята дата.

Трети март ! Трети март !

Ден рожден на свободата.

който ръцете си вапца

в кръвта на твоите деца,

и чух как плачеше Балканът

и твойте сини небеса !
От Дунава до Охрид , до Бялото море –

един народ нещастен под тежко иго мре !

В гори , в поля , в колиби , в долини и Балкан

днес видиш само ужас и чуйш едно ридание.

Навред тирани, тигри зли , лакоми за стръв.

И слабите убити ,и робите във кръв !

Села иззапостели , градища разрушени,

развалини димещи и черкви осквернени.

И челяди безбройни без покрив и без хляб,

които от мраз треперят и мрат от глад свиреп.

Момците на бесила, девойките в харема –

и плачове , и мъки , и ужаси големи !

на борба юнашка свидетелство страшно !

Твойте чеда бяха силни в трудний час ,

твойта гибел беше тържество за нас,

защото ти падна със падане ново

и в нашата история тури светло славо.

и ``Аллах`` гръмовно въздуха раздира.

Върхът отговори с други вик : ``Ура``

и с нов дъжд куршуми , камъни и дърве ;

дружините наши , оплискват с кърви ,

пъшкат и отблъскват без сигнал , без ред ,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи ,

и един враг повече мъртъв да положи.
Шипка ! Шипка ! Гръм се чуй ,

Гурко мина планината !

Радост , чудо беше туй !

И на Тракия момите

срещат храбрите борци

и покриват със венци

техните глави , коне и пушки......

И кат стискат им ръцете ,

викат от сърце :

Здраствуйте , братушки !

сложи цветя , коленичи смирено ,

че ти без този съдбоносен ден

не щеше да си българче родено !

що някога се би по тез места

и скъпа кръв проля , за да добрува,

България и днес на свобода !

В мир народът ни добрува.

Трети март ! Трети март !

Днес България празнува.

Гордей се , мой народе мрачни ,

сълзите си отрий сега :

имал си синове юначни.

Гърми , о , Стара планина !

И стиска си детето на своите гърди

и от убийци грозни ,от острите им саби

се мъчи да го брани със своите ръце слаби

и дор не пада мъртва под удари безчет ,

не пуща от гърди си любимий се предмет.

Нека носим йоще срама по челото ,

синила от бича ,следи от теглото,

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор

нека ни отрича историята , века ,

нека е трагично името ни , нека.

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше хвърлят своя мрак ,

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупените окови и дирите студни

по врата ни още от хомота стар ,

нека таз свобода да ни бъде дар !

в насипа налитат и падат , и мрат ; -

идат като тигри , бягат като овци

и пак се завръщат ; българи ,орловци,

кат лъвове тичат по страшний редут ,

не сещат ни жега , ни жажда , ни студ.

Щурмът е отчаян , отпорът е лют.

Три дни вече се бият , но помощ не иде ,

отникъде взорът надежда не види

и братските орли не хвърчат към тях.

Талазите идват : всички нащрек са !

Последният напън вече е настанал .

спомня тоз ден бурен ,шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век !

що някога се би по тез места

и скъпа кръв проля ,за да добрува

България и днес на свобода.

Една обикновена дата.

Ден

обикновен –

Но в тоя ден напира по-сгъстен ,

по-остър вятърът на вековете.
О, тоя кървав вятър !

Тоя вой –

плющи и вие днес по всеки ъгъл

лъхти на леги и огън.

Иде той

на дъното на петвековен пъкъл.

менете в песен ваший стон !

Да пеят птички , водоскоци ,

да пее целий небосклон !

съзира горд , юнашки бой

и българинът там със слава

се бий и пада , кат герой !

Какъв е тоз век страшен ? Какви са тез години ,

в кои дела такива се вършат пред очи ни ?

В кои тиранът волно играй с огън и с меч

и цял народ се треби чрез най – ужасна сеч ?

Каква е таз Европа , с човещина прочута ,

и зрителка спокойна на таз картина люта ,

коя не ще да викне със глас неустрашим :

Махнете се ,диваци ! Не щем да ви търпим !

войските хванаха Караджата храбри .

Той беше юнака с горещата кръв .

Караджата храбри ,във битките пръв ,

мъдрец във съвета , орел в планината,

на четата гордост , слава на борбата.

Чуйте ме , тирани ! ний сме племе младо,

искаме свобода , няма да се спрем,

ще се борим с вази , ще морим , ще мрем,

та пак да възкръснем ! Бъдещето цяло

аз го виждам ясно като в огледало ,

скоро ще да рухне зверската ви власт,

наближава вече големият час

за бой , отмъщение, за смърт , за свобода.........

Нека ! Но ний знаем ,че в нашето недавно

свети нещо ново , има нещо славно ,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни , големи плодни ;

защото там нейде на върх планината

що небето синьо крепи с рамената ,

издига се някой див , четовен връх ,

покрит с бели кости и със кървав мъх ,

на безсмъртен подвик - паметник огромен.

Защото в Балкана има един спомен ,

има едно име , що вечно живей ,

и в нашата история кат легенда грей ,

едно име ново , голямо , антично ,

като Термополи славно , безгранично ,

що отговор дава и смива срамът ,

и на клетвата строшава зъбът .

Тогава Столетов , наший генерал ,

ревна гороломно : ``Млади опълченци ,

венчайте България с лаврови венци !

На вашата сила царят повери

прохода , войната и себе си дори !``

При тези думи силни дружините горди

очакват геройски душмански орди

бесни и шумящи ! О , геройски час !

тоя връх висок е : тя ще ни съзре ,

ако би бегали ; да мрем по-добре !``

Няма веч оръжие ! Има хекатомба !

Всяко дръво меч е ,всякой камък –бомба ,

всяко нещо – удар , всяка дума – плам.

Камъне и дърве изчезнаха там.

``Грабвайте телата`` - някой си изкряска ,

и трупове мъртви хвъръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк ,

катурят , струпалят като живи пак !

Българийо , за тебе те умряха ,

една бе ти достойна зарад тях ,

и те за теб достойни ,майко , бяха !

И твойто име само кат мълвяха ,

умираха без страх.

Когато казваш Шипка – прав стани ,

защото Шипка е за теб светиня ,

тя озарява миналите дни

и утрото на твоята Родина.

ВСИЧКИ :Потомък наш , помни тогава

що някога се би по тез места

и скъпа кръв проля , за да добрува

България и днес на свобода.
И в този тътен глух чуй как ехтят

и как шибат на Паисия словата ,

как пей на баба Тонка там гласът ,

как Левски на бесилото се мята.

Изгаряш ти по своя кървав път ,

страна на мъките ,

родино моя ,

в която с непреклонна вяра мрат

чутовни и безименни герои.
Той там яви се ,че за свобода

да умре винаги е пръв –

и тъй позора на народа

уми го с буйната си кръв !

слава ! Вечна слава на чедата твои ,

на твоята пепел и на твоя гроб ,

дето храбро падна въстаналий роб !

Три дена младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни ! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят , и кръв я залива .

И турците тръпнат ,друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели ,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик ,

героите наши , като скали твърди ,

желязото срещат с железни си гърди

и хвърлят се с песни в свирепата сеч ,

като виждат харно ,че умират веч.....

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат ,потопяват орляка юнашки......

И още миг – ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
Стани пред подвига неизмерим

на хилядите храбри руски братя ,

дошли от Киев , от Ростов и Крим ,

за да загинат тук за свободата.

що някога се би по тез места

и скъпа кръв проля, за да добрува

България и днес на свобода !

покланям песни си сега.

На твойте рани, кръв безценна ,

на твойта жалост и тъга ,

на твойте сълзи и въздишки ,

на твойте страсти и тегло

и на венеца мъченически ,

кой грей на твоето чело.

във най – цветущата си възраст ,

вий паднахте с надежда здрава

в успех на светия кръст.

и бори се в пушек, и падна със сияйност.

Ти в борбата черна и пред турский гняв

издигна високо твоя свилен лев ,

и глава не клюмна , и меча не даде ,

и твойта светиня срамно не предаде ,

и нашата свобода ти я освети ,

и за толкоз жертви гордо отмъсти.

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика ``Търчете !Тамо са раите !``
``Идат ``.Аз стреснах се .От ближния хълм

вятърът принесе шепоти и гръм.

Прах гъстък дигна се.Към нази препуска

с пряпорци развети конница руска.......

стани и се гордей , че са можали

топовете да срещат със гърди

и в оня бой велик са издържали.

що някога се би по тез места

и скъпа кръв проля , за да добрува

България и днес на СВОБОДА !