Реферат На тема: „ История и развитие на счетоводството- от древността до днес Изготвил: Проверил: Варна

За съжаление българските изследвания в областта на счетоводната история не са много.Вероятната причина за това са оскъдносста на историческите факти и на запазените материали,но също и сложността на самото историческо проучване.Историческият анализ на счетоводството изисква не само откриването и интерпретирането на запазилите се до днес исторически източници,но и едно цялостно познаване и изучаване социално-икономическата,политическата,духовната и културната среда през съответния исторически период.Всичко това е свързано с проучване на огромен обем литература,с нуждана от всестранни познания и със способността за откриване на взаимната вризка между историческите факти и обективната истина.

В българската счетоводна литература особено значим принос за изясняване историческото възникване и развитие на счетоводството имат учените проф.Димитър Добрев,доц.Иван Пандов,проф.Димитър Спасов,проф.Коста Пергелов,д-р Антон Скраков и др.

Наличие на елементарни форми на отчетност се установяват още през 3000 год. Пр. Н. Е. Сред повечето от народите.Става въпрос главно за Асиро-Вавилоноя,за халдейската и шумерската цивилизации,т.е. за тези,които са съдали най-древните държави и които имат най-древната писменност.Египртската,китайската,гръцката и римската държава въвеждан строга система за отчетност на приходите и разходите на държавната хазна.

Появата на отчетността в древността се свързва със следните фактори:възникването на писменността;въвеждането на арабските цифри и десетичната система;разделянето на знаците от алгебрата;развитието за стокообмена(търговията);разделянето на труда.Като начало на древната отчетност се счита периодът на разпаденото на първобитно-общиния строй и зараждането на първите робовладетелски държави.Обобщавайки изследванията на Н.Градев,А.Свраков,А.Лозинский,може да се твърди,че появата на древната отчетност е обусловена преди всичко от:

• 
  Все по нарастващите размери на стопанската дейност през древността и невъзможността без съответното регистриране (като първи израз на отчетност) тя да се осъществява и да бъде контролирана
  
• 
  Заинтересоваността на владеещите благата последните да бъдат отчитани
  

Ако при своето възникване отчетността е обхващала единствено благата на отделните първобитни общини,то през робовладелския строй тя разширява своя обхват и надхвърля рамките на отделнито робовладелско стопанство,като започва да обслужва и нуждите на самата робовладелска държава.Това правило се подчертава от А.Свраков,който посочва:”Общият преглед на отчетността показва,че независимо от националните граници тя се развива преди всичко в две направления:първо,за нуждите на държавната власт и управление,и,второ,за нуждите на размяната”.Според същия автор най-значителен прогрес в развитето на древната отчетност е системата от счетоводно книги,използвана в древния Рим.Те са служили “не само за отделно регистриране и отразяване на вписванията”,а за установяване на взаимната връзка и последователност между тях.А.Свраков посочва,че “накои от тях са имали доказателствена сила в съда и сената”.

Традиционно счетоводството се разделя на:просто(несистемно),известна още като аплография,или униграфия и двойно(системно,систематично) счетоводство,наречено диплография.До края на 12 и средата на 13 век се е развивало простото счетоводство.В неговата основа стоят описване на извършените зделки и промени в имуществото,включително на разчетните взаимоотношения;регистриране на постъпилите приходи под формата на налози в държавната хазна и тяхното изразходване през този период особенно във връзка с дейността на църквата като крупен търговец и лихвар,главен акцент в простото счетоводство са отразяване на касовите парични постъпления и плащания,като това се нарича “камерално счетоводство” (счетоводство за касовите приходи и разходи).При простото счетоводство не се използват счетоводни сметки а единствено се регистрира промяната в имуществото и дълговете в счетоводни регистри,наричани “търговски книги”.

Зараждането на системното(двойното)счетоводство става през средновековието в италиянските градове-републики(Венеция,Флоренция и Генуа),който през този период се осъществява бурен стопанско-търговки и културен живот спорет проф.Панов “двойното счетоводство е било въведено най-напред в градските данъчни учреждения на Флоренция и Генуа през 1340г.”.

Независимо от противоречивостта на историческите данни относно момента на възникване на двойното счетоводство,повечето от специалистите считат,че периодът на негоеата поява е 1250-1400г.,а мястото-Италия.Двойното счетоводство възниква по емпиричен път,т.е. раждат го нуждите на самата стопанска практика.Нарастващият обем и сложност на зделките през тозипериод;все по значимата нужда от отчетна информация заизвършваната дейност и резултатите от нея са наложили елементарното описание на промяната във физическото имущество на търговеца да започне да се съпоставя с промените в неговия абстрактен стойностен израз,т.е. с капитала.Належащо е било и измерването на увеличението(или намалението) на собствения капитал на търговеца,т.е. определяна на неговата печалба (или загуба).”От този мометн натататък може да се говори за системно (двойно) счетоводство, т.е. такова водене на търговските киги при което всички записвания са обвързани в една сметка”.Това което свързва записванията в една система,е сметката за собствения капитал,за резултатното чистото имущество (т.е разликата между наличното имущество и дълговете).Двойното счетоводство се базира на използването на взаимосвързана система от счетоводни сметки,воденето на които се основава на способа ''двойно записване''.

Изясняването на историческите корсни на двойното счетоводство изисква да се анализира епохата,когато то се появява,а също и личността на хората,с които то се свързва.За целта трябва да се приложи интердисциплинарен подход.Нуйдата от подобен подход в счетоводството има своята историческа и логическа обусловеност. Историческите корени на счетоводството обясняват достатъчно ясно защо неговото разбиране налага вникване зад външната му – техническа страна.Преобладаващите съврененни подходи в нашата счетоводна литература доминиращо акцентират върху счетоводството като съвкупност от технически прийоми. От една страна, това означава несъобразяване с генезиса в евол'цията му.А от друга – не му позволява да плоче дефинирани и достойно място в системата на обществените науки,както и да се откроят социалните му функции.

Олоцетворение на историческата първопричина за интердисциплинарното третиране на счетоводството е човекът,получил името ''баща на счетоводството''-Лука Пачиоли.Той се счита за автор на първата публикувана книга по счетоводството ''Съвкупност от всички аритметики,геометрии учение за пропорциите и отношенията''.Книгата излиза на бял свят през 1494г. във Венеция.Тя е посветена преди всичко на математиката,защото Лука Пачиоли е бил проф. по математика.Една глава обаче в нея е отделена на счетоводството-единадесетият трактат ''За сметките и записванията''.В нея Пачиоли описва прилаганата ''венецианска система'' за водене на търговските книги добила популярност в Италия.Това всъщнос е възникналата предо около два века система за двойно записване,прилагана от италианските търговци.

В личността и биографията на Пачиоли има няколко факта,които са истинският ключ за схващането същността на счетоводството като социална наука и като професия с специален статус.И тези факти са следствие:

Първо,Пачиоли живее и твори в епохата на Ренесанса-15,16 век (1445-1515).Това е период на духовен подем и на нравствени преоценки; на възвръщане на древния култ към човека и стремежа му към съвършенството; на възтановяване на връзките между науката и изкуството.Пачиоли живее в време,когато социалната практика изисква преливане,взаимодействие между различните клонове на човешкото знание; когато назрява нуждата от синтез.Едва ли е случайно,че точно в този период Пачиоли написва и първата книга по счетоводство.Възникнал от околко 200 гониди преди него двойно счетоводство става обект на описание,систематизация и изясняване точно в родината на Ренесанса-Италия.В литературата като причина за това се изтъкват единственно икономическите условия през този период-бурното развитие на стоковото производство,на търговията и лихварството в италианските градове-държави които засилват нуждата търговеца да отчита своето имущество.Но се пропуска другата,не по маловажната причина: социалната и духовна атмосфера в ренесансова Италия,характеризираща се с подем на науката и изкуствата,но преди всичко – с обективния стремеж към тяхното обединяване.

Втори съществен факт от личната биографя на Пачиоли,е че той е бил математик,проф. по математика.Мистичната игра на стъклени перли,както и съвременните изследвания на интердисциплинарността в науката потвръждават водещата роля на математиката като връзка между редица научни дисциплини.В своето интереасно изследване ‘’За научното дело дело на Леонардо’’,акад. А.Поликаров цитира една известна теза на генеалния художник ‘’Никаква достовернос няма в науката там където неможе да се приложи нито една от математическите науки,и това което няма връзка с математиката’’.Това са думите на една личност,която в най-концентриран вид олецетворява връзката между наука и изкустрво.

Математикът Лука Пачиоли , автор на книги по търговска математика на ‘’ Божествената пропорция’’ (1509г.),посветена на геометрията и може би на най-значимата му книга на ‘’Ефклит’’ (1509г.),ни предлага и трети любопитен биографичен факт : твърде млад едва 28-годишен (1473г.),той приема монашески сан и става францискански монах.Това изиграва огромна роля върху неговото творчество А на нас то обяснява два важни момента:първо,как се формира Пачиоловата способност за синтез между наука и изкуство,с която е проникнат както животът така и книгите му,включително и трактаът му по счетоводство.Францисканската философия е нетеоретична,нерационална.тя се прекланя пред цифрите.Този акцент позволява да се види една дълбока връзка между религията и математиката водещи до формирането на схващане за цифрен мустицизъм,известен още като номерология.Францисканците са считали,че математиката е сражение на природата и че тази природа е инструмент от Божествения план.Пачиоли горещо е вярвал,че математиката и изкуството имат специално място и смъсъл и те трябва да отцелеят в християнската вяра.Обвързването на цифрите с вярата и нейните атрибути-доброто,истината,справедливостта,обесняват как ренесансовият човек Пачиоли е гледал и на счетоводството.Той го е разгледал като ‘’приложна математика’’:да служи на фактите с които се защитава истината.Следователно Пачиоли се явява първият който прилага интердисциплинарен подход към счетоводството и който свързвайки го с математиката,цифрите и вярата,подсказва за неговия етичен контекст.Това,че Пачиоли приема монашеско посвещение е важно и от гледна точка на самата счетоводна професия.В групата на класическите,безспорно признати професии-медицината,правото,военнослуженето,се включва и църковно-служенето.Може ли небрежно са бъде подминат фактът,че именно едно духовно лице става автор на първата публикувана книга по счетоводство? Това не потвтъждава ли тезата,че въпреки по-късното придобиване на неоходимите черти,счетоводната професия носи безспорните елементи на п р и з в а н о с т ?!

1. 
   Пачиоли с в ъ р з в а математиката и нейния важен компонент – учението за пропорциите,със счетоводството.
   
2. 
   Той повдига темата за в и з у а л и з а ц и я т а , нагледността на счетоводната информация чрез прилагането на геометрията:баланса като геометрично изображение на една обективна пропорция;счетоводните сметки като геометрична визуализация на двупосочно протичащи изменения,породени от стопанските операции .
   
3. 
   Той създава образа на „с ъ в ъ р ш е н и я с ч е т о в о д и т е л ‘’,който съчетава в себе си математика,историка и призвания да служи на истината.
   

Успоредно с развитието на вътрешната и външната търговия,както и на банкерството,се развива и двойното счетоводство.През 15 век то се разпространява не само в Италия,но и в останалите части на Европа.Холандските тъговци го популяризират в холандските колонии в тихоокеанска Азия;англичаните го пренасят в Северна Америка и в британските колонии;испанците и португалците в латиноамериканските държави.

Италианската счетоводна докртина продължава да доминира през 15 вел и 16 век,но след това тя губи своето водачество.През 18 век тя вече е в упадък.Това е така независимо от високата репутация на няколко италиански автори като д’Анастасо,Сканделари,Борначини.През този период най-ярки имена сред счетоводните специалисти са французите и особено Мате де ла Порт (1712г.) и Едмонт де Гранж (1794г.).първият описва френската счетоводна форма.А вторият формулира принципите на счетоводната форма „Дневник Главна книга”,която по-късно придобива голяма популярност в САЩ.Поради това тя е известна в практиката като американска счетоводна форма („американско счетоводство”).

Към края на 17 век започват и първите стъпки към кодифициране на счетоводството,т.е. към неговото правно регламентиране.Това ставва през 1673г. във Франция в приетия тогава Търговски кодекс , през 1794г. и в Германия.През 19век повечето европейски страни , прилагащи римската правна система, вече имат своите търговски закони (главно заимствани от Френския търговски закон от 1807г.) и в тях присъстват определени правни норми,задължаващи търговците да водят търговски книги (т.е. да водят счетоводство).

1. 
   Разделянето на домакниството от предприятието.
   
2. 
   Рационалното водене на търговските книги.
   

Горната теза на М.Вебер много точно е формулирана и от Вернер Зомбарт.Според него „човек неможе да си представи какво би било капитализмът без двойното счетоводство;тези две явления са свързани толкова тясно, като формата и съдържанието.Човек не може да каже дали капитализмът създаде двойното счетоводство като инструмент за своето разширяване, или обратното-двойното счетоводство създаде капитализма.”

Характерно за този период е не само усъвършенстването на техниката на счетоводното отчитане и на съществуващите счетоводно форми,но и поставяне началото на научния период в счетоводството.Възникнало като практическа дейност поради нуждите на частната собственост,търговците,стокообмена и държавната власт,счетоводството се развива изключително прагматично до началото на 19 век.Независми че след появата на книгата на Лука Пачиоли са публикувани и редица други трудове,посветени на счетоводството,те имат преди всичко описателен характер.Те представят съществуващата счетоводна практика през съответния период,описват прилаганата от търговците счетоводна форма и сочат пътища за нейното усъвършенстване.Едва в началото на 19 век започват опити за формулиране на счетоводната теория като система от взаимосвързани изходни приложения, принципи и правила, чрез които се изясняват целите, задачите, функцията, ролята, предметът и методът на счетоводството.Така през 19 век и началото на 20 век се формират националните счетоводно школи, водещи между които са италианската (Франческо Била, Фабио Беста, Джузепе Чербони, Джузепе Роси, Емануел Пизани); френската (Йожен Леонте, Адалф Гилбо, Пиер Гарние, Жан-Батист Дюмарше); немска (Йохан Шер, Ойген Шмаленбах); руската (Федор Езерский,Лев Гомберг, Николай Лунский, Фьодор Белмер).

В края на 19 и началото на 20 век в счетоводството започват да се обособяват две части (направления):

1. 
   Управленско счетоводство (вътрешно-фирмено, аналитично счетоводство).До Втората световна война то е било известно като калкулационно или още счетоводство на разходите.То служи на ръководството на предприятието, като му предоставя информация, необходима за вземане на решения; за планиране,анализ и контрол („вътрешно счетоводство”). Неговата съставна част е отчитане,анализ и оптимизиране на разходите.За своите нужди управленското счетоводство използва както счетоводна, така и планова, оперативна, прогнозна, включително и нефинансова информация.Негова основна цел е ефективно управление на предприятието както в близък, така и в далечен план.Ръководството на предприятието регламентира свои вътрешни правилаза организацията и функционирането на системата на управленското счетоводство.Официални,задължителни нормативни изисквания към управленското счетоводство не съществуват.
   
2. 
   Финансово счетоводство – това е т.нар. „външно счетоводство”, изготвящо информация за външните потребители.Негоовото основно съдържание са финансовият отчет (годишни, междинни и др.). Потребителите на финансовите отчети,от една страна, са преки (собствениците-акционери, съдружници, кредиторите, доставчиците,ръководството, данъчните власти, персоналът на предприятието,клиентите).А от друга- непреки (финансовите аналитици, фондвите борси, юристите, регулативните органи, финансовата преса, търговските асоциации и профсъюзите,кокурентите, обществото,различните правителствени организации).Чрез финансовото счетоводство се предоставя по-обобщена информация за финансово-имущественото състояние на предприятието, резултатите от дейността и промените в паричните му потоци за определен перод от време. Съществуват задължителни нормативни изисквания за изготвяне и представяне на финансовите отчети.
   

1. 
   Романтичен-период на търговските книги.Обхваша времето до началото на 20 век.Счетоводството има преди вскичко обслужващ характер и се води заради самия търговец; счетоводната информация няма публичен характер и не съществуват стриктни законови правила за нейното изготвяне.
   
2. 
   Създаване на националните школи-до 20-те година на 20 век.Разрастването на капиталистическите предприятия и новите начини за тяхното финансиране все повече засилват публичния интерес към счетоводната информация.Това налага формулирането на общоприети принципи при изготвяне на финансовите отчети, както и законодателното има регламентиране.Важна роля в този процес имат счетоводните специалисти и учени, каито наблюдавайки и анализирайки практиката,формират националните счетоводни школи.
   
3. 
   Прагматичен период- от 20-те до 70-те години на 20 век.Окрупяването на капитала, появата на мултинационалните кампании (МНК), фирмените стандарти и водеща роля на комисиите по ценните книжа при регулиране изготвянето на финансовите отчети са най-характерните особености на този етап.
   
4. 
   Хармонизиране на счетоводството- от 70-те години на 20 век насам.Международните финансови пазари и мултинационалните компании изискват единни правила при изготвянето на финансовите отчети. Така се появяват първите опити за харманизиране- директивите на Европейската общност и международните счетоводни стандарти. Това е етап на бурно развитие на международното счетоводство и поставяне на основите на една бъдеща глобална финансова отчетност.
   

Първата бълг. Книга по счетоводство „Диплография или как ся държат търговски книги” излиза през 1850г. в Цариград и нейни автори са братята калоферски търговци Стоян и Христо Караминкови. Типични визрожденци,владеещи няколко езика – Турски, гръцки и френски, братя Караминкови са търгували в Цариград,като едновременно с това са билии щедри спомоществователи на училища, на книги и на издаваните от Раковски вестници и произведения. Тази книга представлява логично и достъпно ръководство,описваща принципите и техниката на двойното счетоводство.За нейното написване братята Караминкови са ползвали подобни книги от гръцки автори (например книгата на П.Харисис „Синграма Емпорикон.Търговска диплография и кореспонденция”,публикува прз 1837г.), като са описвали и опита на българските търговци.По думите на проф. Д. Спасов чрез „Диплографията” „се слага началото на литературния период на нашата счетоводна терминология” и на българската икономическа литература. До Освобождението в България са били разпространени и ползвани и някои други книги по счетоводство,написани от италиански, френски, немски и руски автори.

В много от българските училища през 19 век се изучават редица търговски дисциплини (търговска кореспонденция, стокознание, менителнично дело), в това число и счетоводство.А през 1884г. в Свищов се основава първото държавно средно търговско училище, в което започва да се изучава книговодство. Няколко години по-късно подобно училища (търговски гимназии) се откриват в Русе,София,Пловдив,Варна и Бургас.След Първата световна война в София,Варна и Свищов се създават и висши икономически училища, в които задълбочено се изучава счетоводството.

След Освобождението започва постепенен процес на кодификация на счетоводството у нас. В първия български Търговски закон от 1897г. е регламентирано задължително търговците да водят търговски книги. Общата икономическа изостаналост на България през този период е причина и за по-бавното развитие на счетоводната практика. Твърде оскъдна е и счетоводната литература след Освобождението. След 20-те години на 20 век обаче до Втората световна война са публикувани редица значими книги и учебници по счетоводство, като сред техните автори се открояват имената на Ф.Бемер,Д. Добрев, И. Пандов, В. Гериоловски, Г. Йонков, Г.Тошев и др. През този период в България се поставят солидарните основи на българската счетоводна теория.

Социалозмът е период, през който счетоводството се развива в посока информационно да обслужва плановата държава и статистическите органи. Налице е подробно и императивно регламентиране на организацията,воденето на счетоводството и на периодичното приключване.липсата на свободни, конкуриращи се помежду си пазарни субекти (предприятия,търговци) лишава счетоводната информация от заинтересовани потребители. Следователно и през този период счетоводството запазва една от своите отличителни черти: да тразява и да е в зависимост от социално- икономическата и политическата среда, в коята функционира. Независимо от някои критики при социализма в България се извършват редица задълбочени научни изследвания в областта на счетоводството като теория и практика. Открояващ се принос в това отношение имат учените проф. Б. Бойчев, проф. М. Базлянков, доц. Н. Градев,проф. Г.Генов (всички те от настоящия Икономически университет). Проф. Т. Тонев, проф. К. Пергелов, проф. И. Душанов, доц. Тр. Трифанов (от Софийския икономически университет – УНСС), проф. Д. Спасов, проф. М. Димитров,проф.Д.Дамянов (от Свищовската академия).

Информацията е извлечена от :

1. 
   Гено Генов- „Теория на счетоводството”-изд.къща Стено,2005-Варна
   
2. 
   http://zdd.bg/img/upload/oss.doc