Реферат На тема Безработица в България Изготвил: Тихомир Найденов Куцаров. Специалност: Екоикономика. Фак. Номер: 2612268



Дата01.02.2018
Размер127.62 Kb.
ТипРеферат
Университет за национално и световно стопанство

Реферат

На тема


Безработица в България


Изготвил: Тихомир Найденов Куцаров.


Специалност: Екоикономика.

Фак. Номер: 2612268

Гр. 2602

Съдържание:

1. Същност и измерване на безработица.

2. Причини за възникване на безработицата.

3. Видове безработица.

3.1. Текуща безработица.

3.2. Структурна безработица.

3.3. Циклична безработица.

3.4. Класическа безработица.

3.5. Пълна и непълна безработица.

3.6. Явна и скрита безработица.

3.7. Скрита и явна безработица.



1. Същност и измерване на безработицата.

Безработицата е икономически и социален феномен, типичен за пазарната икономика на развитите страни, изразяващ несъответствия в търсенето и предлагането на труд на пазара на труда. Наличието на безработица е признак, че дадена икономика функционира под нивото на потенциалният си продукт, като от своя страна означава, че е нарушена пълната заетост и следователно може да се охарактеризира със значителни негативни последици за обществото и икономиката като цяло. Нарастването на нейната норма води до намаляване на производството на БНП, което ще повлече след себе си и понижаване на жизненото равнище на населението, спад в инвестиционният поток, а от тук и свиване на производството в бъдеще и т.н.

Най-общо безработицата е понятие, с което се описват всички лица, които текущо не са заети активно, но търсят работа или очакват отново да се върнат на работните си места. Безработните са част от така наречената активна работна сила, която обхваща онази част от населението, можеща и активно желаеща да работи, чийто долна и горна възрастова граница е определена от законодателството на съответната страна. Именно тази активна работна сила формира трудовия пазар. Нейни основни участници са две категории хора: заети (employed) и безработни (unemployed).

По принцип всяка страна сама определя конкретните признаци за определяне на дадено лице като безработно чрез своето трудово законодателство. През 1982г. се провежда ХIII Международна конференция по статистика в Женева, на която се приема, че в обхвата на безработицата се включват всички хора над и до определена възраст, които в продължение на даден период са без работа, т.е. не им се заплаща или не са имали доходи от собствен бизнес, но които търсят работа и са способни да бъдат наети. За Международната организация на труда в обхвата на безработицата се включват хората над определена възраст, които са без работа, способни са да работят и търсят такава. Тези три условия трябва да са на лице за един човек, за да се смята, че е безработен. Търсенето на работа включва извършването на определени действия от страна на индивида като регистрация на трудовата борса, молби за назначаване, проверки за работа в предприятия и фирми, поместване или отговаряне на обяви в пресата и т.н.

По своята същност безработните са част от т.нар. активна работна сила, наричана още трудоспособно население, като зад това наименование следва да разбираме всички лица над определена минимална възраст, които могат и активно желаят да работят. Именно активната работна сила формира трудовия пазар като нейни основни участници са заетите лица и безработните.

За определяне нивото на безработицата в дадена страна се използват данните за състоянието на трудовия пазар, а именно демографският прираст на населението, структурните промени в производството, миграционните процеси и други, като в преобладаващата си част за безработицата бихме могли да кажем, че е резултат от нарушеното равновесие на съответния пазар, при което предлагането на труд надхвърля съответното търсено количество.

Съществува и една трета част от населението на дадена страна, която не можем да причислим нито към заетите, нито към безработните. Това е така наречената извънработна сила и е третата група, формираща населението. Тук се причисляват лицата, занимаващи се с домакинска работа, учащите се, пенсионерите, отказалите се от полагане на труд поради тежки заболявания и всички останали, можещи, но нежелаещи да полагат труд.

Два са основните показателя, измерващи нивото на безработицата:

Абсолютен размер на безработните лица - определящ се от хората без работно място, които са изявили своето желание да работят чрез регистрацията си в бюрата по труда.

Равнище или норма на безработица - определяно чрез процентното съотношение на броя на безработните към размера на активната работна сила.

Определянето на абсолютния брой на безработните лица, както и на нормата на безработицата, може да стане по два начина1: чрез административната система за регистриране на безработните лица, изградена към Националната служба по заетостта; и чрез редовно провеждани статистически наблюдения на работната сила на НСИ.

Безработицата, определяна чрез административната система за регистриране, обхваща всички лица, които не са заети, регистрирали са се като безработни в бюрото по труда по местоживеене, проявяват активност при търсенето на работа и са готови веднага да започнат, щом им се предложи такава възможност. Тази информация обаче, не е достатъчно точна за правилното определяне на равнището на безработицата.

Нейната специфика е такава, че тя не може да обхване лицата, които не са заети, но не ползват посредническите услуги на бюрата по труда при търсенето на работа, както и лицата, които са обезверени и са снели регистрацията си във въпросните бюра.

За разлика от административната статистика, която се основава на акта на доброволната регистрация на безработните лица в съответните бюра по труда, наблюденията на работната сила, провеждани от НСИ, възприемат принципа на самоопределянето на лицата като безработни.



2. Причини за възникване на безработицата.

Един от най-спорните въпроси между икономистите е този за причините, пораждащи безработицата.

Английският икономист Томас Малтус твърди, че населението се увеличава в геометрична прогресия, а средствата за съществуване в аритметична. Така той прави извода, че с течение на времето все по-малко количество предмети за потребление се падат на глава от населението и това е причината за безработицата.

Според Карл Маркс безработицата се дължи главно на нарастването на органическия състав на капитала (отношението на постоянния към променливия капитал, на средствата за производство към броя на работниците), в резултат, на което намалява относителния дял на променливия капитал, на оня жизнен фонд, който определя в една страна колко работници могат да бъдат заети. За увеличаване на безработицата оказват влияние още удължаването на работния ден и засилването на интензивността на труда.

За разлика от Малтус, който разглежда безработицата като вечно явление, породено от природни закони, Джон Мейнард Кейнс я разглежда като временно такова. Според него безработицата се поражда от ограничеността на търсенето на стоки за лично потребление, което е резултат от психологията на хората, от тяхната склонност към спестяване. Намаляването на търсенето на предмети за потребление предизвиква нереализиране на тези стоки, понижаване на цените им, съкращаване на производството и от тук нарастване на безработицата.

Един друг фактор, пораждащ безработица според Кейнс се явява недостатъчното търсене на капиталови блага, в следствие, на което отслабват стимулите към нови инвестиции, което също обуславя намаляване на производството и увеличаване на безработицата. Кейнс смята, че чрез “инвестиционният мултипликатор”, изразяващ количественото съотношение между растежа на обема на капиталовите вложения и този на заетостта, може да се увеличи “ефективното търсене ” и да се осигури пълна заетост на трудовите ресурси. Безпрепятственото функциониране на мултипликатора може да бъде постигнато с помощта на държавата.

Опонентите на неокейнсианската теория, в чийто лице виждаме неокласиците, отхвърлят изцяло обясненията на Кейнс и търсят причината за безработицата в предизвиканото от високото равнище на работните заплати неравновесие на пазара на труда. Според един от най-изявените представители на неокласическата школа Артур Пигу, количеството на заетите работници е обратнопропорционално на равнището на работната заплата: по-високата работна заплата обуславя по-голяма безработица и за да се намали същата, трябва да се намали заплатата; при свободна конкуренция тя се установява на равнище, което осигурява почти пълна заетост; синдикатите и държавното застраховане правят работната заплата неподатлива на пазарните процеси и задържането й на по-високо равнище увеличава безработицата.

Обясненията за причините за безработицата са различни. В по-голямата си част тя е резултат от нарушаването на равновесието на трудовия пазар, при което предлагането на труд надвишава неговото търсене. Влияние оказват и много икономически, политически и институционални фактори.



3. Видове безработица.

Можем да разграничим четири основни вида безработица:



3.1. Текуща (фрикционна) безработица

Текуща безработица е тази, която се предизвиква от естественото движение на работна сила. Всеки човек има правото да търси най-изгодната алтернатива, когато се включва в производството, или когато не извършва платена заетост. Следователно причините пораждащи текущата безработица са разнообразни: доброволна смяна на работното място, поради промени в квалификацията или преквалификация; преместване в друго населено място; промени в материалното състояние; освобождаване поради сезонен характер на извършваната работа. По принцип този вид безработица се свързва с младите хора, защото именно те са тези, които най-често сменят своята професия и квалификация, придобиват образование и се преквалифицират, търсят по-добри възможности за реализация и по-достойни условия за труд и заплащане. Текущата безработица има постоянен характер и причина за нейната продължителност е несъвършената информация за търсенето и предлагането на пазара на труда. Тя трябва да се разглежда като минималното равнище на безработица в условията на пълна заетост и нейната връзка със смяната на професия и търсенето на по-благоприятни условия на труд и заплата дава основание често тя да се определя като доброволна. Тази безработица е фрикционна, тя подтиква лицата към по-висока дисциплина, производителност и качество. Обуславя се от редица фактори, по-важните от които са: продължителността на периода, през който лицето е безработно; броят на свободните работни места, предлагани на отделния работник; размерът на обезщетението при безработица и срокът на изплащането му.



3.2. Структурна безработица.

Това е тази безработица, която се предизвиква от съществени изменения в структурата на съвкупното търсене и на технологичните принципи, които изменят структурата в търсенето на работна сила. Възниква несъответствие между предлагането на работна сила (по отношение на вида работа и квалификацията) и търсенето на работна сила (търсенето на определени професии отпада за сметка на други - нови, нараства търсенето на квалифицирана работна сила). От тук бихме могли да заключим, че структурната безработица ще настъпи, ако работната сила не реагира адекватно на по-високите изисквания. За да се отговори на новата структура работни места, е необходимо да се извърши преквалификация или смяна на професията, да се повиши квалификацията на работниците, или работната сила да се пренасочи към нови географски райони с по-високо търсене на труд, включително и с нова структура на работните места. Всичко това показва, че структурната безработица е трудна за преодоляване, изисква големи разходи и усилия от страна на работещите, за да отговорят на по-високите изисквания. Затова тя може да бъде продължителна. Можем да кажем, че тя е израз на неизчистен трудов пазар и недостатъчно подвижни работни заплати. В регионите, където търсенето на работна сила надхвърля нейното предлагане, работната заплата трябва да нарасне, а там, където предлагането е с по-високи стойности от търсенето на работна сила, нейната ставка трябва да се понижи.

Причините, които пораждат структурната безработица са различни:


  • Динамичните промени в търсенето, които могат да изменят изискуемата квалификация за определени работни места. Някои професии могат да остареят, докато за нововъзникналите търсенето може да нарасне.

  • Драматичните промени в бюджетните разходи, които могат да предизвикат свободни работни места в едни региони и безработица в други.

  • Притокът на по-малко опитни работници, чиято професионална пригодност не отговаря на изискванията на работните места.

  • Институционални фактори като например въвеждането на минимална работна заплата, която намалява стимулите на предприятията да предлагат работни места за неквалифициран труд, което влияе върху съответствието между изискванията на работното място и квалификацията на кандидатите за него. Структурата на работната сила по пол и възраст - когато в съвкупната работна сила е по-голям делът на младите възрастови групи, структурната безработица е на по-високо равнище.

  • Тенденцията към заетост на двамата родители в семейството, която създава предпоставки за увеличаване на безработицата. Когато и двамата работят е по-лесно: да се сменя работното място; по-дълго време да се търси изгодно такова; по-често да се сменя работата с обучението и обратно. Промяната на работното място на единия от съпрузите може да предизвика промяна и за другия.

Според Джон Кейнс структурната безработица, е екстремална форма на безработицата, която е следствие от едновременното съществуване и противопоставяне на безработните и наличните работни места и която не може да бъде преодоляна чрез стимулиране и разширяване на съвкупното търсене. Потребностите от един вид работна сила се увеличават, докато нейното предлагане от този вид стои на същото равнище или пък нараства с по-бавни темпове. Обратно - потребностите от друг вид работна сила намаляват, докато нейното предлагане стои на същото равнище, или пък намалява, но с по-ниски темпове. Така че в икономиката може да има формално съответствие между общия брой на търсените работници и служители и броя на тези, които предлагат своята работна сила, но когато се премине към структурното й равнище и в отделните сегменти на трудовия пазар, се оказва, че се наема само част от предлаганата работна сила.

От своя страна привържениците на неокласическата школа смятат, че като елемент на естественоторавнище на безработицата, структурната безработица е резултат от характерните черти на труда, от стоковите пазари, от минималната работна заплата и компенсациите при безработица и в дългосрочен период този вид безработица не може да съществува.



3.3. Циклична безработица.

Още наричана кейнсианска, тази разновидност на безработицата е проява на нестабилността във функционирането на дадена икономика. Тя съответства на рецесионна делова обстановка и неадекватно (занижено) съвкупно търсене на работна сила. Възниква в следствие на колебанията в производството поради намаленото търсене на стоки и услуги. Нейна специфична модификация е финансовата безработица, резултат от намаляване на разходите за издръжка на организациите, които се финансират от държавният бюджет. Обикновено това предизвиква закриване на работни места и принудително съкращаване на работници и служители.

По принцип цикличната безработица може да засегне всички работни места. Най-уязвими обаче, са местата в отраслите и дейностите, пряко повлияни от влошената пазарна конюнктура, а също така и регионите, в които те са концентрирани.

Цикличната безработица, наричана още безработица на намаляващото търсене на работна сила, се отличава с временен характер. Нейните мащаби, както и времето, през което безработните могат да се наемат отново, зависят от дълбочината на кризата и от нейната продължителност.

Както вече бе пояснено, този вид безработица е следствие от спада в обема на произвеждания реален БНП. Тази зависимост е известна в икономическата теория като Закон на Оукън, според който икономическите цикли и безработицата се пораждат от разликата между действителния и потенциалния БНП. Артър Оукън стига до извода, че всеки 2 % - ов спад на брутния продукт в сравнение с потенциалния, увеличава безработицата с 1 %. Следователно най-голям размер на безработицата се получава тогава, когато реалния БНП се намира в най-голям разрив с потенциалния. Това според Оукън е времето на най-голямо прахосване на ресурси и то обикновено съвпада с периодите на рецесия.

3.4. Класическа безработица

Класическата безработица се отличава със състояние на трудовия пазар, при което броят на желаещите да работят лица при съответното равнище на реалната работна заплата надвишава броя на предлаганите от работодателите свободни работни места за даденото равнище на заплатата, за което се счита, че е над пазарно уравновесеното такова. При това положение, формираната под действието на редица фактори реална работна заплата мотивира незаетите лица да търсят работа. В същото време работодателите, въпреки че разполагат със свободни работни места не са мотивирани в достатъчна степен да ги обявяват.

Класическата безработица е принципно различна от цикличната. Разликата се изразява в това, че докато при първата, поради високата цена на работната сила, съществуващите незаети работни места не се предлагат на трудовия пазар, то при втората няма свободни работни места за всички, които желаят и могат да работят.

Освен четирите основни вида безработица, изложени по-горе, в икономиката са известни още няколко признака за разделение на временно незаетите лица. Това са:



3.5. Пълна и непълна безработица.Пълната безработица, наричана често абсолютна, е понятие, включващо онази част от икономически активното население на страната, което няма платена заетост и е готово незабавно да се наеме на работа.

Непълната безработица характеризира онази част от работната сила, която е заета на пълно или на непълно работно време, но получава доход, който обикновено е под равнището на бедността в страната. Този доход се нуждае от допълване чрез механизма на социалното подпомагане, за да могат лицата да осигуряват препитание на семействата си.



3.6. Явна и скрита безработица.

Явната безработица се определя като статистическа безработица, т.е. тя обхваща броя на безработните лица или нормата на безработица в официалната статистика на страната. У нас данните за изчисляване на тези показатели се осигуряват от Националната служба по заетостта и от наблюдението на работната сила на НСИ.

Скритата безработица включва непълната безработица, но и онази заетост, която пряко или косвено е субсидирана от държавния бюджет, отличава се с ниска ефективност, а в същото време възнаграждението на работещите е на равнището на средната работна заплата за страната, а често и го надвишава. Равнището на скритата безработица се покачва и от лицата, които не са освободени от организацията, но поради тежкото й финансово състояние и липса на работа са в принудителен платен или неплатен отпуск.

3.7. Принудителна и доброволна безработица.

Принудителна е тази безработица, която се получава при закриване на работни места в следствие на рационализация на производството, повишаване производителността на труда и влошаване конюнктурата на пазара. В тези случаи една част от работниците и служителите принудително губят своята работа, макар да съществува възможност някои от тях да желаят да работят и срещу по-ниско възнаграждение.

Равнището на доброволната безработица се определя от онези безработни лица, които получават социални осигуровки или помощи и не търсят работа, защото не са удовлетворени от предлаганите условия на труд и заплащане. Често това явление се свързва с понятието “социален паразитизъм” - задоволство от получаваното за бедността и трудовата дезинтеграция. Към доброволната се отнася и безработицата, възникваща в резултат от ефективния натиск на синдикатите върху работодателите при воденето на колективните преговори.
Използвана литература:

1. *Шопов, Д., Л. Стефанов, М. Паунов, Икономика на труда, УИ “Стопанство”, С., 1997г.






Каталог: files -> unwe files
unwe files -> Тотално управление на качеството
unwe files -> Тема 1 Същност и предмет на Информатиката. Понятия
unwe files -> Решение за покупка, организациите като потребители ст
unwe files -> Разработване на специфични стратегии йерархична структура
unwe files -> 20. III. 2000 г. (инж. Алма Прахова – 4072 (16-17 ч.) 1) 2 контролни – 40% + работа по време на упражнения; 2) Тест на компютър
unwe files -> Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото
unwe files -> Лекция оценка = 6 х оценка от упражнение + 4 х лекции На контролните задължително присъствие и минимум оценка 3!
unwe files -> Презентация на тема „Интермодални центрове и транспорт фирма so mat/Willi Betz складиране и управление на складовите запаси конфекциониране
unwe files -> Възникване на класическата политическа икономия в Англия и Франция


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница