Реферат по екология на тема „Екологично замърсяване на Стара Загора Изготвил

„Екологично замърсяване на Стара Загора”

Изготвил:

Екологичните проблеми в България приемат застрашителни размери.Страната ни е изправена пред огромни екологични проблем, свързани с околната среда.

Според някой изчисления 85% от речните води за замърсени с промишлени отпадъци и 70% от селскостопанските земи са увредени от емисии от промишлените производства .Въздухат е само значително замърсен и изхвърляните в атмосферата отровни газове в някой райони са достатъчни да причинят временни и трайни увреждания и здравословни проблеми.

Старата система е довела до сериозни екологични проблеми поради 3 причини:

• 
  Липса на свободен печат- е затруднавала разспространението на информация за проблемите.Страни с такава иконимика като нашата рядко имат свободен печат ,който да информира населението за проблемите на околната среда и да оказва по този начин натиск върху правителствените служби.
  
• 
  Отсъствие за права върху частната собственост – Правото на частна собственост е сърцевината в решаването на екологичната криза. То е важен механизъм за търсене на отговорност за действията на всеки човек, както и за стимулирането и възнаграждението на издържано от екологична гледна точка на стопанисване .
  
• 
  Субсидирането на някой клонове от тежката промишленост- страната дълго време субсидира едни от най-замърсяващите отрасли на тежката промишленост, като най-значителните субсидии са вложени в области където възникват най-сериозните екологични проблеми.
  

Един от големите градове на България е поставен пред екологичен проблем със замърсяването на околната среда е именно гр.Стара Загора.

Община Стара Загора е разположена в Южна България, на кръстопът между Севера и Юга, Запада и Изтока.Разположена в южните склонове на Сърнена Средна гора в Старозагорското поле. Има важно природо-географско и стопанско значение за региона и страната.

Общината заема територия от 1 019,4 км2, покриваща части от живописната Сърнена Средна гора и плодородната Горнотракийска низина.Територията обособена по групи е както следва :

• 
  Земеделски територии-631 338 дка
  
• 
  Горски територии-276 378 дка
  
• 
  Населени места и други урбанизационни територии-62 449 дка
  
• 
  Водни течения и водни площи-17 662 дка
  
• 
  Територии на добив и полезни изкопаеми-19 607дка
  
• 
  Територии на транспорт и инфраструктури -11 968 дка
  

Град Стара Загора със своите стопански, транспортно комуникационни,управленски,научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености,оказва влияние както върху динамиката и развитието на общината,така и върху цялостното развитие на област Стара Загора и Южния Централен район за планиране.

Природният комплекс на област Стара Загора от умерен климат, разнообразни и плодородни почви, сравнително добри водни потенциали и не възпрепятстващ релеф, е благоприятен фактор за цялостното развитие на областта.

Разнообразен климат в различните части на областта - по- ниските температури, по-мекият климат в равнинните части на общината благоприятстват развитието на индустрията и селското стопанство, създава по-добри условия за развитие на пътната инфраструктура

Почвените и климатичните условия, са потенциал, с който Старозагорска област все повече се утвърждава на челно място по производство на селскостопанските култури, растениевъдство, зеленчукопроизводство, технически култури, пчеларство и други.

Основни зърнени култури са пшеницата, царевицата и ечемикът, а технически- памукът и слънчогледът. Розовото и лавандуловото масло- суровина в парфюмерията и козметиката, възвръщат загубените си позиции на международните пазари. Горските масиви- 32,4% от площта на района и достъпният планински релеф стимулират развитието на туризъм, лов и риболов.

В област Стара Загора е създаден първият в България индустриален клъстер, наречен “Енергийното сърце на България”.

Едни от основните замърсители на областта е ТЕЦ-Марица 2 и ТЕЦ-Марица 3.

ТЕЦ-Марица 2 е най-голямата топлоекектрическа централа в България.

Тя е една от трите електроцентрали в комплекс „Марица-Изток”,който е разположен в югоизточната част на страната.Централата се намира на 60км от Стара Загора и на 280км от София.Заема площ от 512 хектара а на изток от нея се намира язовир „Овчарица”. Централата работи с местни лигнитни въглища добивани в рудниците на „Марица Изток”.Предмета на дейност е производството на електрическа енергия,както и строителна и ремонтна дейност в областта на електроенергетиката и топлоенергетиката.

Лигнитните въглища,който се използват за производство- то на електроенергия са с ниско съдържание на въглерод около 50%-55% ,но с високо съдържание на кислород,азот ,водород и сяра.Пепелното съдържание също е високо-до около 50%.Независимо от това ,когато находището е голямо и условията позволяват евтин добив е подходящо да се използват в електроцентралите.Поради голямото съдържание на сяра е задължително да се строят сероочистващи съоръжения.Например централите в „Марица Изток” изхвърлят във въздуха 1 000 тона серен диоксид дневно или 365 000 тона годищно.След постро-

яването на сероочистващите инсталации ще паднат до 20 000 тона годишно.

Замърсяването на въздуха в област Стара Загора от „Марица Изток „ е огромно.Според щведската неправителствена организация Secretariat for Acid Rain през 2000 год. ТЕЦ-а на Марица Изток са най-големите единични замърсители на въздуха със серен двуокис в Европа,като заемат съответно първо и второ място съответно с 316 000 и 291 000 тона годишно.Според Secretariat for Acid Rain през 2003 год. електроцентралите продължават да са на първо място в Европа съответно с 493 000 и 269 000 тона годишно. Според същия източник през 2001 г. двете централи са изпуснали в атмосферата съответно 54439,9 (МИ-2) и 19034,0 (МИ-3) кг серен диоксид на час (общо за годината 476 000 и 166 000 т), а за 2002 г. показателите са 49731,8 (МИ-2) и 24186,1 (МИ-3) кг/час (годишно 435 000 и 211 000 т съответно).

По информация на РИОСВ Стара Загора, към 2005 г. трите ТЕЦ-а изпускат серен диоксид в обем 701 363  тона/годишно (над 2000 тона в денонощие), което прави над 99,8% от годишните емисии (над 99,9% през летните месеци) на цялата област Стара Загора и над 97,6% от годишните емисии в района на наблюдение на РИОСВ (включващ още областите Сливен и Хасково).

Дори през 2000 год. ТЕЦ „Марица Изток” беше включен в книгата на рекордите на Гинес ,заради значително замърсяване със серен двуокис. В категория „Опасности и бедствия“, раздел „Екологични катастрофи“ централата е записана под заглавието „Най-голямо замърсяване със серен двуокис“, а цитираното количество е 350,000 тона годишно, изпускани в река Марица.

Съществен момент е замърсяването на околната среда с отпадните води на ТЕЦ.Такива са: водите от хидритранспорта на пепелта и сгурията ,водите от промиването на регенеративните повърхности на котлите,работещи с мазут,разтворите от химическите предпускови и експолоатационни промивания,регенерационните и шламовите води от цеховетв за химическо водоочистванве,замърсени с нефтопродукти и др.Съществуват и отклонения на действителните разходи на водите от нормативните количества.В повечето от нашите ТЕЦ не се използват възможностите за намаляване потреблението и изпускането на отпадните води.Повечето от реките и езерата ,определени за водоприемници на отпадните води на ТЕЦ,са замърсени над проектната им норма. Естествено това е резултат и от други промишлени обекти,изхвърлящи техническите си води в тези водоприемници,но основният замърсител са TEЦ.Сгуропепелните смеси от ТЕЦ и сгурохранилищата също създават поредица проблеми,като унищожават големи площи земя.При аврии или нарушаване на технологичния процес при измиване на пепелината се изхвърлят значителни количества сгуропеплна маса във водоемите.

  Източномаришкият каменовъглен басейн е включен в списъка на “горещите екологични точки” в България поради високата степен на замърсявания на въздуха, водата и почвите в района и социално-икономическите промени, настъпили в резултат на това. Специално внимание е отделено на температурния режим на водите и въздуха, на годишните валежи като индикатор на настъпилите в района промени.

Основните агенти на антропогенните въздействия в района са три - Старозагорския промишлен център, каменовъгления басейн и изградените крупни енергийни мощности -ТЕЦ “Марица-Изток” 1, 2 и 3.

  В района на Стара Загора има концентриран приток на води с ниски температура и минерализация от яз."Копринка", а в гр.Нова Загора - от яз."Жребчево" за нуждите на промишленото и битово водоснабдяване, енергодобив и напояване. След използването им те се изпускат към р.Сазлийка чрез притоците й.

 Рудникът и хвостохранилищата към ТЕЦ-овете се явяват голям източник на фин прах и серни окиси от лигнитните въглища, които се разнасят от вятъра в околното пространство и причиняват запрашеност, понижена прозрачност на атмосферата, увеличаване на кондензационните ядра, от което нараства честотата на сухите мъгли в района. Друг източник на серни замърсявания, прах, нефтопродукти, тежки метали и др. са сгуроотвалите към ТЕЦ, прахът от които лесно се разнася от вятъра и водните течения. Авариен пренос на такива замърсявания е настъпил при разрушаване на сгуроотвала на ТЕЦ-1 през 1992 г с локални поражения върху околната среда на района.

  Регистрирано е повишаване на валежите, което също може да се обясни с повишената запрашеност на атмосферата . За разкриване на евентуални термични промени в повърхностните води и атмосферата във водосборния басейн на р.Сазлийка, в периода 1998 - 99 г. са проведени експедиционни измервания върху водното количество и температурата на водата в четирите годишни сезона.

Въз основа на набраната информация от експедиционните измервания са направени констатации, че:

• 
  Температурния режим на реките е силно повлиян от : вток на затоплени води от промишлеността на гр.Ст.Загора, чрез р.Бедечка; вток на студени води от яз.”Копринка” и яз.”Жребчево”, чрез притоците Азмака и Блатница.
  

• 
  Влиянието на термично натоварените води на р.Бедечка се проследява по цялото течение на р.Сазлийка до гр.Гълъбово. Затоплените води и ниската скорост на течението предопределят нисък коефициент на аерация и намаляване разтворимостта на кислорода (съдържание на разтворен кислород 2.10ё3.50 mg/l през юни 1998г. и 5.44ё6.05 mg/l през януари 1999 г). Тогава се създават условия за настъпване на кислороден дефицит и развитие на анаеробни процеси, които силно увреждат флората и фауната и нарушават природното равновесие на екосистемите.
  

Почвата е най-повърхностния слой на литосферата. При неправилна

експлотация почвата безвъзвратно се унищожава. Поради факта, че тук протичат най-разнообразни физични, химични и биологични процеси, всяко едно замърсяване на почвата води до тяхното нарушаване. Под „замърсяване на почвата” се разбира нарушаване и влошаване на структурата, химичния състав и плодородието на почвата вследствие на попадане в нея на физични или химични вещества: твърди отпадъци, промишлен прах, химични и радиоактивни вещества, пестициди, изкуствени торове (в по-големи количества от необходимите за

растенията) и др.

Съгласно проведени изследвания от института „Умвелт” ,Щутгард, Германия през 2005год. и проби взети от почвата в Стара Загора ,анализите за тежки метали и арсен ,полициклични аромантни въглеводороди и полихлорирани бифенили ,само в една проба е установено наднормено съдържание на мед (84мг/кг) при норма 70 мг/кг за глинеста почва ,60 мг/кг за песъчливо глинеста почва и 34,мг/кг фонова концентрация.

По отношение замърсяването на почвите от точкови източници, емитиращи тежки метали, наблюдението е ориентирано предимно около големи промишлени замърсители на черната и цветна металургия, именно басейна "Марица-Изток" .Някои от тях не са директни източници, но съпътстващите им производства емитират най- вече прахово тежки метали.

Веществата от замърсените почви се просмукват в разтенията , а оттам и в храните.Съгласно предоставени протоколи на Стара Загора от анализа на проби храни за съдържанието на токстични елементи (арсен ,олово,кадмий,хром,мед,никел,цинк) в 6 проби храни от расителен произход (12% от общия брой изследвани проби храни ) съдържанието на никел е над максимално допустимите стойности.Особенно високо е съдържението на никел в ябълките.
Негативни последици върху човешкото здраве


През последните десет години интензивно се променя околната среда. Големите градове се превръщат в центрове с екологични проблеми. Това се дължи на промишленопроизводство, неконтролиран ръст на производствени и битови отпадъци, разрастване и физическо остаряване на автомобилен парк. Всичко това непосредствено влияе начовешкото здраве, нанася големи щети на икономика, намалява трудовите ресурси ,създава канцерогенна и мутагенна опасност не само на здравето на настоящето, но и бъдещото поколение.

Голяма част от населението живее в райони, разположени в най-засегнатите въздушни басейни. Втях концентрациите на атмосферни замърсители, застрашаващи здравето и

благсъстоянието на населението, са високи. Проблемите се дължат основно на емисиите на олово, арсен, кадмий и други тежки метали, на прахови частици и серен двуокис.

Химическите вещества присъстващи в атмосферния въздух могат да бъдат разделени на групи, по характера на въздействие върху човешкия организъм.Най- разпространените са прах, серен и азотен двуокис.

Предполага се, че развитието на новообразувания при човека в 80-90% от случаите е свързано с въздействието на химическите фактори на околната среда.Мутациите в половите клетки влияят на бъдещо поколение и могат да предизвикат тератогенен ефект. Става въпрос не само за радиоактивни замърсявания, но и за влияние на химическите мутагени. Оценка на нивото на генни мутации при човека се основава на отчитане на наследствени аномалии.Предполага се, че за сметка на естествен мутагенен процес, човечеството вече е събрало голям генетичен багаж, и в бъдеще 5 на всеки 1000 новородени, ще имат тежки наследствени заболявания.Освен канцерогенен и мутагенен ефект много от факторите наоколната среда се явяват като причини и условия за появяване на различни заболявания.Замърсяването на въздуха е основен фактор влияещ върху човешкото здраве Веществата влияещи на репродуктивното здраве са олово, живак, кадмий, арсен,сероводород, хлоросъдържащи съединения. Средногодишните концентрации на сероводород са високи в близост до големите металургични, химически и нефтохимически

предприятия.

Едно е сигурно,че замърсяването н а околната среда оказва негативно влияние върху населението на област Стара Загора.

Екологична оценка и предприети мерки за опазване на околната среда в Стара Загора


Екологичната диагноза показва, че с малки изключения, общото състояние на околната среда в общината не предполага ограничителни условия в развитието на всички сектори. Проблемните аспекти са идентифицирани и сравнително лесно отстраними:

• 
  Град Стара Загора още няма градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ); река Бедечка, а след вливането й в р. Сазлийка, са превърнали основния водосбор на общината в колектор на битово-фекални и промишлени води от града. Проблемът ще се реши с изграждане на планираната ГПСОВ, но процесът трябва да се ускори;
  
• 
  Подземните води в равнинната част на общината са уязвими и реално замърсени с наднормено съдържание на нитрати; до сега решение на този проблем не е намерено; значимостта му се определя от факта, че питейното водоснабдяване на почти всички села от полето е зависимо/свързано с кладенци, черпещи такива води;
  
• 
  Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са ТЕЦ „Марица Изток” и автомобилният транспорт (в града) и праховото замърсяване от непочистени и неблагоустроени улици;
  
• 
  Нерегламентираните сметища в периферията на града и почти край всяко от селата; с изключение на това край птицекомбината до с.Маджерито (което е комплексен агресивен замърсител), останалите са предимно “визуални” замърсители и “огледала” на лоша битова култура и ниска управляемост;
  
• 
  Още неизследвани и неоценени като вредност са електромагнитните лъчения и полета в града;
  

Политиката на ТЕЦ  „Марица Изток 2” по отношение на околната среда е насочена към ограничаване на замърсяването от вредни емисии във въздуха, водите и почвите, както и управление на отпадъците. Сред приоритетите на дружеството е осигуряване на прозрачност по отношение на системите за управление на околната среда.

• 
  За намаляване на емисиите на SO2 в изходящите газове, са изградени сероочистващи инсталации на блокове 1,2,3,4,7 и 8 с над 94% ефективност. Емисиите от прах в димните газове са в рамките на допустимите норми, в съответствие с Наредба 10 и Директива 2001/80 на ЕС, благодарение на работата на монтираните електрофилтри. От края на 2006 година, благодарение на съвместните усилия на трите електроцентрали в комплекс „Марица Изток”, работи Система за ранно предупреждение за замърсявания на приземния слой вследствие на неблагоприятни метеорологични условия. Прецизната апаратура отчита и дела на вредните емисии от централите в региона. От 1999 г. работи Автоматична станция за контрол на качеството на атмосферния въздух (с. Полски градец, 7.5 км южно от „ТЕЦ Марица Изток 2”), измерваща имисиите. Системата е собственост на централата и е една от множеството предпазни мерки, взети за опазване здравето на хората и на околната среда. На двата комина с височина 325 м са изградени и системи за непрекъснато измерване, които измерват емисиите в атмосферния въздух.
  
• 
  В ТЕЦ „Марица Изток 2” е въведен напълно затворен цикъл на водопотребление, което води до минимално замърсяване на водоизточниците в региона. Води се постоянен мониторинг на отпадъчни, подземни и повърхностни води. Язовир „Овчарица”, в който се охлаждат отработените води на цен-тралата, е зона с международен природозащитен статус. Тук ежегодно се събират до 46 000 водолюбиви птици от около 76 вида. От тях 65 вида са защитени в различна степен: 30 са включени в Червената книга на България, 38 – в Приложение 2 на Бернската конвенция, а 5 вида са застрашени в световен мащаб. Язовирът е едно от важните места по света за оцеляване на големия корморан, къдроглавия пеликан и голямата белочела гъска.
  
• 
  В централата се извършва разделно събиране, съхранение и транспорти-ране на отпадъците. Предстои пускът на ново, модерно депо за твърди би-тови, строителни и опасни отпадъци, отговарящо на всички екологични изисквания. Единствено в ТЕЦ „Марица Изток 2” има изграден и работещ тръбен гумено-лентов транспортьор за пренос на пепелина. Това уникално съоръжение служи за предпазване от запрашеност на околната среда.
  

За да отговори на европейските изисквания за чиста околна среда и за да оптимизира работата на съоръженията, ТЕЦ „Марица Изток 2” стартира два мащабни проекта – Проект за рехабилитация на блокове от 1 до 4 и изграждане на сероочистващи инсталации на блокове 1 и 2, 3 и 4 и Проект за изграждане на сероочистващи инсталации към блокове 5 и 6.

• 
  Проект “Рехабилитация на блокове 1-4, изграждане на СОИ на блокове 1 и 2 & 3 и 4 и модернизация на блокове 5 и 6 на ТЕЦ “Марица Изток 2”
  

• 
  „Партньорство за екополитика»
  

Изграждане на Граждански Екоцентър, чиято цел е да бъде фокусна точка за информиране, координиране и сътрудничество по всички екологични проблеми на региона. Дейностите на Екоцентъра са:

• 
  НАТУРА 2000-
  

Изграждането на НАТУРА 2000 се основава на две основни за ЕС споразумения, свързани с опазване на околната среда и биоразнообразитето. Това са Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Обект на защита на двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида животни и растения, които са определени като значими за Европейската Общност.

• 
  ЗелениБалкани
  

Опазването на редки и застрашени от изчезване видове е сред основните приоритети на Зелени Балкани.

• 
  преки консервационни дейности за опазване на видовете;
  
• 
  ограничаване на лимитиращите фактори, водещи до изчезването или намаляването на популациите на видовете;
  
• 
  опазване на местообитанията на видовете;
  
• 
  провеждане на мониторинг за състоянието на популациите на редки видове;
  
• 
  разработване на Планове и Стратегии за опазване на видовете;
  
• 
  подобряване на законодателството, свързано с опазването на видовете;
  
• 
  създаване на капацитети за опазване и изследване на биоразнообразието;
  
• 
  подпомагане осъществяването на контрол от страна на отговорните институции върху заплахите за видовете, свързани със закононарушения;