Реферат По Глобализация На тема: За природата и динамиката на глобализацията Изготвил: Проверил: Факултетен №



Дата19.01.2018
Размер208.36 Kb.
#48106
ТипРеферат


Колеж по икономика и администрация



Реферат

По

Глобализация

На тема:

За природата и динамиката на глобализацията

Изготвил: Проверил:

Факултетен №

Специалност: Маркетинг



ЩО Е ГЛОБАЛИЗАЦИЯ? 3

ВЪЗНИКВАНЕ И ДВИЖЕЩИ СИЛИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ 5

ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА 8

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОГРЕС 9

ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ КОРПОРАЦИИ (ТНК) 10

МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ 12

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ 15

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 17

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 18



ЩО Е ГЛОБАЛИЗАЦИЯ?


В наши дни сме свидетели на уникални промени в развитието и динамиката на съвременното общество и на обществените отношения. Това се дължи на едно бързо развиващо се и много динамично явление от последните три десетилетия на ХХ век, а именно глобализацията.

Понятието „глобализация” напоследък се използва все по-често в публичното пространство – в изказвания на политици и експерти, в публикации и документи на различни организации, дори в ежедневното общуване. Поради тази си честа употреба, на пръв поглед значението на понятието изглежда достатъчно ясно. Но всъщност то е натоварено с твърде различни смисли, поради наличието на различни измерения на глобализацията и трудно може да се даде еднозначно определение. Тези различни измерения обаче са взаимно и неразривно свързани, както е показано на следващата схема.

При разглеждането на различните измерения е важно да се обърне внимание, че те не могат да бъдат ясно разграничени едно от друго. Точно тази обвързаност е особено характерна за глобализацията.

Въпреки че не се изчерпва само с икономическото си измерение, а трябва да се отчетат и останалите, именно икономическите процеси са главна причина и най-важна движеща сила на глобализацията. Дори преглеждайки всекидневната преса, става ясно, че икономическото измерение стои на преден план.

Терминът “глобализация” се въвежда за първи път от Т. Левит, учен от Канада чрез една статия в „Харвард бизнес ревю” от 1983 г., след което придобива широка популярност, но дълго време няма еднозначна употреба. Наименованието произхожда от английската дума “globe” – земно кълбо. В превод означава процес на световно взаимодействие, на взаимна обвързаност и зависимост на държавите, нациите и регионите.

Глобализацията е единство на многостранни процеси на създаване, разпространяване и интензифициране на връзките и взаимозависимостите между икономиките и другите сфери на обществения живот на отделните държави. Глобализацията води до установяване на състояние, при което общопланетарните характеристики са по-силни от локалните, а хората осъзнават, че развитието на техните общности е интегрирано в развитието на цивилизацията.

Характерни за глобализацията са обобщеното разширяване на международната икономическа дейност, която включва увеличение на международната търговия, растеж на международните инвестиции и на международната миграция, и повишаване на разпространението на технологии между страните. Глобализацията е нарастващата в световен мащаб интеграция на пазарите на стоки, услуги, труд и капитал.

Глобализацията води до създаването на нови връзки и мрежи от дейности, които, преодолявайки географските, икономическите, политическите и културните граници, се отразяват върху цялата система от обществени отношения. Така настъпват и промени в субективното човешко съзнание, в индивидуалната и групова идентичност.

Глобализацията също е един неравномерен процес, тъй като засяга в различна степен обществата в различните региони по света. Това е и една от причините за различното отношение към глобализацията, състоящо се в това, че някои я приемат за положително явление, докато от друга страна тя е силно отричана.

ВЪЗНИКВАНЕ И ДВИЖЕЩИ СИЛИ НА ГЛОБАЛИЗАЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ


Глобализацията е едно изключително динамично явление. Затова е трудно да се определят нейните точни пространствени и хронологични граници. Все пак се смята, че тя е процесът на радикални и глобални промени, на разширяване и ускоряване на глобалния обмен, започнал от 70-те години на ХХ век. Глобализацията е явление, което е свързано с прехода към постиндустриално общество, продължение и разширяване на сложни процеси, започнали с възникване на модерността и индустриалния капитализъм.

Но всъщност тя е процес, който се корени в миналото, едва ли не толкова стара, колкото е и самото човечество. Разрастването на околосветската взаимозависимост и развитието на съзнанието за задълбочаващи се глобални връзки са постепенни процеси с дълбоки исторически корени. Ако например се проследи развитието на технологията, която предоставя само частично обяснение за съществуването на съвременните форми на глобализация, в обратен ред – от наши дни към древността – става ясно, че глобализационните процеси започват още в древността. Съвременните високи технологии, които използваме дори в ежедневието си, не биха съществували, ако не ги предхождаше появата на изобретения като парната машина, телеграфа, телефона, пишещата машина и редица електрически уреди. Те от своя страна се появяват в следствие на по-ранни открития като компаса, телескопа, барута и други, и дори на Великите географски открития, презокеанските пътувания и създаването на колониите. Така се стига назад в историята чак до такива особено важни технологични и обществени постижения, каквито са производството на хартия, развитието на писмеността, изобретяването на колелото.

Но глобализацията в съвременният й вид е най-вече последица от създаването на световния пазар в епохата на индустриалния капитализъм. Тогава започва нарастването на обема на световната търговия, напредъка на науката и технологиите, т. нар. индустриална революция, ускоряването на индустриализацията, развитието на транспорта и комуникациите. Това са фактори, които позволяват капиталовите и стоковите потоци свободно да преминават границите. Именно появата на индустриалния капитализъм е израз на основаната движеща сила на глобализацията – развитието на икономическите процеси.

В развитието на глобализационните процеси се различават две противоположни тенденции, но именно в тяхната противопоставеност се развива глобализацията като исторически прогресивен процес. Тези тенденции се състоят в това, че със същата сила, с която се развива пълната универсализация, уеднаквяване, типизация, се развива и местното, локалното, неповторимото. Това води и до преплитането на глобализацията с проблема модерно – постмодерно. С модерното направление са свързани характеристиките на универсализация, типизация, серийно производство, докато проблемите на особеното, локалното се приемат като постмодерно направление. Глобализацията не може да се развива като прогресивен исторически процес, ако не запази особеното, локалното, индивидуалното, защото прогреса на човешкото развитие е възможен само чрез непрекъснато обогатяване с ценности, носени от обособеното. Именно това гарантира запазването на разнообразието в развитието на глобалната култура във всичките й измерения.

Взаимното проникване и действие на универсалното и индивидуалното, на глобалното и локалното стават възможни в голяма степен благодарение и на международната миграция. Тя също е движеща сила на глобализацията, но едновременно с това е и резултат от нея. Именно тя, чрез придвижването на потоци от хора по целия свят, осъществява разпространението и всеобхватността на икономическите процеси. Чрез миграцията глобализацията води и до качествена промяна в обществените отношения, свързана с приемането на емигрантите вече не в качеството им на чужденци, а на професионалисти, чиито качества и талант могат да се оценят по целия свят. От друга страна международният туризъм може да се разгледа като особен вид миграция, който оказва все по-голямо въздействие върху хода на икономическото развитие на отделните страни и на световната икономика.

Както става ясно, глобализацията се проявява най-ярко в сферата на икономиката. Основното и най-важно проявление на глобалните процеси, което оказва най-силен ефект върху световното стопанство е трансформацията на националната икономика в транснационална. Тази трансформация, която изразява формирането на глобалното стопанство, се извършва под влиянието на няколко основни фактора:



  • Технологичният прогрес, изразяващ се в развитието на информационните технологии, Интернет, на средствата за транспорт и комуникация, на внедряването на нови технологии в производството и все по-големият дял високотехнологични отрасли, включени в него;

  • Появата и развитието на транснационалните корпорации (ТНК), разпростиращи дейността си над границите на отделните държави и съпътстващото я обединяване на обширни пазари и формиране на икономически блокове;

  • Създаването на международни икономически институции, сред които три играят най-важната роля – Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (Международна банка за възстановяване и развитие – МБВР) и Световната търговска организация (СТО);

Могат да се посочат и някои допълнителни фактори, които също оказват влияние върху глобализацията: краят на Студената война, който е и край на разделението на света на два лагера и с падането на „желязната завеса” дава възможност на страните от бившия Източен блок да се отворят към световните пазари; решаването на глобалните проблеми, което изисква интернационализиране на политиката, възпитаване на глобално съзнание и координация в действията на отделните държави; либерализацията на търговията.


ТРАНСНАЦИОНАЛНАТА ИКОНОМИКА


Формирането на транснационалното стопанство е явление, характерно за глобалната съвременна икономика. Американският специалист по теория на управлението Питър Дракър формира неговите характеристики в своята книга „Новите реалности” по следния начин:

  1. Транснационалното стопанство се формира главно от финансови потоци, а не от търговия със стоки. Националната икономическа и финансова политика все по-малко влияе върху формирането на транснационалните финансови и фондови пазари.

  2. Традиционните производствени фактори – труд и капитал – заемат все по-малко място. Решаващ фактор стават информацията и управлението.

  3. Целта на стопанството освен към максимизиране на печалбата, все повече се насочва към максимизиране на пазара. Търговията се превръща във функция на инвестициите.

  4. Формират се четири равнища на провеждане на ефективна икономическа политика: национално, регионално, световно и транснационално стопанство.

  5. Определящи за икономическата политика и отношенията между националните и регионалните стопанства вече не са свободната търговия и протекционизмът, а реципрочността.

  6. В основата на транснационалното стопанство се зараждат проблеми от глобален характер и възможности за тяхното решение – проблеми на екологията и сигурността. Опасностите за жизнената среда и за сигурността на човека стават все по-глобални и налагат такава политика за опазване.

Формирането на глобалното (транснационалното) стопанство се изразява в интензифицирането на икономическите връзки и зависимости между държавите и регионите. За да се изясни то е необходимо по-подробно да се разгледат споменатите по-горе фактори: технологичния прогрес, появата на ТНК и създаването на международни икономически институции.

ТЕХНОЛОГИЧЕН ПРОГРЕС


Технологичният прогрес от края на ХХ и началото на ХХІ век може да се нарече още постиндустриална или дигитална революция. Изобретенията и внедряването на новите технологии разбира се не биха били възможни без предхождащите ги технически открития, по-голямата част от които се осъществяват по време на т. нар. индустриална революция. Днес производителността на труда се повишава неимоверно чрез внедряването на автоматизирани и роботизирани системи в производството, чрез използването на компютъризацията и микроелектрониката. Тези високи технологии навлизат дори в малките и средни фирми, като с това се променят пазарните структури и връзки. Започва невиждана преди технологична надпревара, която представлява нов вариант на конкуренцията. Основни фактори за нея са надпреварата в науката, технологията и информацията. Жизненият цикъл на технологиите вече е рязко скъсен, като технологичната надпревара бива променена от години, в месеци и дни. Технологичната надпревара оказва пряко влияние върху конкуренцията на пазара, като това налага два типа поведение - или изграждане на собствен иновационен и изследователски подход, или трансфер на технологии. Светът никога до сега не е виждал такова яростно съревнование и технологично развитие. Това съревнование обаче тласка много малък брой държави и корпорации напред, позволявайки им да развиват нови технологични проекти.

Информационните технологии, средствата за комуникация и транспорт играят важна роля в съвременното общество. Тяхното развитие съдейства за бързия и евтин пренос на информация от и до всяка точка на света и по-лесния достъп до нея. С понижаването на разходите за транспорт и комуникация се понижава и цената на един от най-ценните и необходими ресурси – именно информацията. Общуването между хора от различни континенти, говорещи на различни езици вече не представлява проблем. С появата на глобалната електронна мрежа – Интернет – се променят както обществените и личните, така и стопанските и финансовите комуникации. Новите сателитни системи и технологии ускоряват либерализацията на финансовите сделки и възможностите за обмен на стоки, услуги и информация. Вече масово се извършват сделки от виртуални участници, които може дори да не се намират на един и същи континент. В това огромно информационно пространство се формира съвременното информационно общество. Да си част от него вече е необходимост за човека, за да може да оцелее във света, превърнат в едно „глобално село” – място, където всеки може да е навсякъде и да общува с всеки, като по този начин се променя икономическата реалност и ролята на човека в нея. Тази нова реалност обаче увеличава риска и несигурността, тъй като много често виртуалните пари и виртуалните сделки се оказват без покритие, а виртуалните участници изчезват без да могат да бъдат открити.


ТРАНСНАЦИОНАЛНИТЕ КОРПОРАЦИИ (ТНК)


Главен фактор при формирането на транснационалното стопанство и в развитието на глобализацията е появата на транснационалните корпорации (ТНК). Транснационалната корпорация е висша форма и основен тип на развитие на корпорацията в условията на глобалната икономика. ТНК са могъщи фирми и компании с филиали в няколко страни. Те се характеризират с това, че разпределят световните пазари, внедряват нови информационни технологии за координиране, гъвкава организация и адаптивност на отделните корпоративни структури, единна международна система на управление, интегрирана в общата мрежа на другите ТНК и имат силно икономическо и политическо влияние върху държавите, в които действат.

ТНК започват своето интензивно развитие след 1970 г., а през 80-те години на ХХ век те вече се превръщат в глобални. Причините за това са две: утвърждаването на световните и производствени мрежи и ориентирането към глобална стратегия по отношение на продуктите. Транснационални са тези компании, които осъществяват значителна част от производството си в чужбина, значителен обем от инвестициите им са също в чужбина и от там получават голяма част от печалбите си.

В света действат около 40 хиляди ТНК с филиали в 150 страни, като по-голямата част от тях имат седалища в най-развитите страни в света – САЩ, страните от ЕС, Япония, Корея. Ядрото на цялата тази система са около 500 ТНК, притежаващи практически неограничена икономическа власт и създаващи над половината от светованата промишлена продукция. По икономическа и финансова мощ малко страни в света могат да се мерят с такива гиганти като Уол-Март, Ексон, IBM, Дженерал Мотърс, Хитачи, Сименс и т. н. В началото на новия век в света практически е формирана и действа такава международна система, в която ТНК контролират половината от световното промишлено производство, над 60%  от външната търговия, 80% от патентите и лицензите на нова техника и технологии. Особено фрапиращ  е контролът  в информационните технологии. На практика две- три компании контролират цялата международна мрежа на телекомуникациите Икономическата мощ на най-големите транснационални корпорации е съизмерима с тази на редица държави и това им позволява често да не преговарят с тях, а да диктуват своите условия. Тази огромна икономическа мощ се отразява върху световната икономика. Оборотът на Форд и Дженерал Мотърс например е по-голям от съвместния БВП на всички африкански държави на юг от Сахара.

В световен мащаб 51 от стоте най-големи икономики са ТНК. ТНК контролират 70% от световната търговия, като голяма част е „вътрешна” между отделните части на една корпорация, контролират световните инвестиции, технологии и достъпа до пазарите. Чрез дейността на ТНК става така, че по-голямата част от бизнес дейността всъщност се ръководи по план, а малка част от световната икономика се намира в условията на свободен пазар. Това се изразява в непрекъснатото намаляване на вътрешния сектор на националните икономики, тъй като ТНК добиват, преработват, разпределят и потребяват огромна част от световните ресурси. Те добиват голяма част от полезните изкопаеми, строят много електроцентрали, произвеждат голяма част от самолетите, автомобилите, спътниците, електроуредите, лекарствата, хранителните стоки, хартията. Това показва, че националните икономики са силно зависима от мощта на ТНК и могат да просъществуват само ако се включат в света на ТНК, което е и причината да станат част от глобалната икономика. Между държавите и ТНК винаги има съвпадение на интереси, но много малко правителства се осмеляват да се намесят в работите и политиката на ТНК, дори това да вреди на националните интереси на страната. Това е признак за налагането на т. нар. „корпоративна власт” от ТНК в световната икономика, власт, която променя структурата и функционирането на глобалната икономика. Тази власт води и до недоверие към ТНК и до твърдението, че те водят държавните институции към упадък. Това недоверие обаче е преодоляно и все повече се търси участието на ТНК в националната икономика, особено в развиващите се страни.

С ускореното развитие на ТНК значително се ускорява процесът на разпространение на новите производствени и управленски технологии. Основна база за развитие на технологиите и създаването на продукти с нови технологични характеристики са високоразвитите в технологично и икономическо отношение страни. Техническият прогрес и иновациите вече са непрекъснати. Именно това показва, че глобалното икономическо пространство е все по-свързано с технологичното. Заедно с развитието на технологията и икономиката на услугите става транснационална, тъй като ТНК се специализират само в техните основни дейности, а обслужващите бизнес дейности се извършват от други компании.

Глобалният свят на ТНК има мрежова структура, това е новата структура на световния бизнес. Когато се освобождават производства от големите фирми, се поражда мрежа от по-малки фирми, състоящи се понякога от няколко десетки души. Тези фирми са самостоятелни и извършват самостоятелно производства или услуги, в които са най-добре специализирани и които се търсят на световния пазар от всички фирми. Тук отношенията между голямата ТНК и по-малките фирми (мрежата) са на базата на взаимни интереси и отпада йерархичността. За производството на един продукт или услуга вече са необходими определен брой фирми и по този начин всяко производство влиза в мрежова комбинация. Именно мрежовата структура е същностна характеристика на глобализацията и се формира едновременно с информатизацията на обществото. За изграждането на тази мрежова структура спомагат най-вече световните комуникационни системи и Интернет. Тя обезпечава глобализацията на капитала и формира световното финансово пространство и световния пазар.


МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУЦИИ


Транснационалните корпорации са икономическата основа на глобалните процеси и върху тях се изгражда цялата система на глобализма. Но новата власт, властта на ТНК, а именно корпоративната власт, изисква създаването и функционирането на нови глобални институции – международните икономически институции. Три от тях са с ключова роля - Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (Международна банка за възстановяване и развитие – МБВР) и Световната търговска организация (СТО).

Международният валутен фонд (МВФ) е международна организация (със седалище във Вашингтон, САЩ), която се грижи за управлението на световната финансова система, като наблюдава валутните курсове и платежния баланс и предлага техническо и финансово сътрудничество при нужда. Създадена е през юли 1944 в град Бретън Уудс, САЩ като резултат от международна конференция с участието на 39 държави, чиято цел е следвоенна организация на международните парични отношения. Фондът се създава чрез вноски на всяка държава-членка, чиито размер се определя по специална формула. Предвидено е събраните средства да са източник за кредитиране на държави, които са затруднено икономическо положение. В замяна държавите, на които се помага се задължават да изпълнят определени ангажименти като провеждането на реформи и други. Целта на МВФ са съвместни действия на глобално ниво за постигане на икононмическа стабилност.

Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), известна повече като Световната банка, е международна организация, чиято първоначална цел е да финансира възстановителните процеси в опустошените от Втората световна война държави. Днес главната задача, стояща пред Световната банка, е да се пребори с бедността, като финансира страните в нужда. Създадена е на 27 декември 1945 г. с международната ратификация на споразуменията, постигнати на Бретънуудската конференция от 1944 г. Световната банка е един от най-големите световни източници на помощи за развитие. Тя е собственост на повече от 180 държави-членки, които са акционеритеи имат властта да взимат решения в Световната банка. Сега банката представлява един голям, много широк и доста сложен организъм. Тя се е превърнала в група, обхващаща пет близко свързани институции за развитие: Международна банка за реконструкция и развитие, Международна асоциация за развитие, Международна финансова корпорация, Многостранна инвестиционна агенция за гаранции, Международен център за регулиране на инвестиционите спорове.

МВФ и Световната банка са създадени като част от съгласуваните усилия на Обединените нации за финансиране възстановяването на Европа след опустошенията на войната и за предотвратяване на бъдещи икономически кризи.

Световната търговска организация е основана 1 януари 1995 г., след като повече от 47 години нейният предшественик е известен под името "Общо споразумение за митата и търговията" (ГАТТ).Като организация СТО си поставя за цел улесняването на международната търговия чрез организирането на международни форуми за провеждането на многостранни търговски преговори и подсигуряване изпълнението на споразуменията. Въпреки голямото си значение СТО не е под надзора нито на парламент, нито на ООН, като това е един от недостатъците на организацията.

Международните икономически организации са необходими за защита и опазване на интересите на финансовия капитал. В съвременната ситуация на глобализация на световната икономика, освободена от ограниченията, налагани от държавите, лесно би могло да се стигне до положение на икономическа нестабилност. При такова положение веднага се намесват глобалните финансови институции, като в повечето случаи тази намеса е в полза на ТНК. Международните икономически институции подпомагат редица страни, които са в тежко икономическо състояние. В замяна на предоставените необходими заеми на тези страни, те изискват изпълнението на структурни програми за приспособяване и извършването на реформи. Това се изразява във внедряване на принципите на свободните пазарни механизми в икономиката, търговията, финансите, здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и въобще във всички сфери на обществения живот. Отпуснатите парични средства са основание за международните институции да се намесват дори в политическия живот на страната. Повечето държави губят своя национален суверинитет, като дори и големите държави трябва да се съобразят с интересите на ТНК и на финансовия капитал, който владее света. По този начин се изразява идеята за подкрепа или глобална солидарност, но тя се превръща в глобална принуда спрямо развиващите се страни за приобщаването им към либералното стопанство. Но в много от тези страни тази неестествено наложена промяна води до икономическа нестабилност и обедняване на населението поради липсата на адекватни действия от страна на институциите.

Преходът на значителна част от контрола над икономиката на суверенните държави към ТНК и международните организации често се характеризира като болезнен проблем на съвременността. Определена защита от конкурентното превъзходство на водещите държави в света и експанзията на могъщите им ТНК дават регионалните международни групировки, като Европейския съюз например. Тяхната поява е една от характерните черти на глобализацията, като правят структурата на световната икономика още по-сложна. В тази ситуация за отделните страни, особено по-малките и по-бедните, е доста трудно да контролират произтичащото извън техните граници, а стихийните или насочваните от силните държави глобални процеси могат да имат негативни последици за тях. Засилва се недоволството от глобалните процеси, като почти няма заседание на МВФ, Световната банка или СТО, което да не стане повод на сблъсъсци и конфликти и около което да не се извадят наяве проблемите, свързани с глобализацията. Както пише Джоузеф Стиглиц „ глобализацията сама по себе си е нито добра, нито лоша”, тя има както своите положителни страни, така и своите недостатъци. Глобализацията намалява изолацията на хората в развиващите се страни, като им предоставя достъп до информация и технологии, необходими за бъдещето им развитие към по-добро. Глобализираният свят е място, където вече няма граници за потоците от хора, пари и информация, за разпространяването на новите технологии. Друг положителен аспект е и международната помощ, която финансовите институции оказват на нуждаещите се държави. Но именно глобализацията направи още по-осезаема задълбочаващата се пропаст между бедни и богати, като много хора от Третия свят живеят в пълна нищета. Глобализацията и въвеждането на пазарна икономика не носят и очакваните бързи резултати и в повечето страни, които преминаха от комунизъм към свободен пазар. Много са защитниците на глобализацията, много са и недоволните от нея. Тази двойнственост се дължи именно на противоречивите последици от глобалните процеси.


УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Наличието на множество тревожни тенденции и проблеми в развитието на глобалните процеси налага обединяване на усилията на международната общност и изисква от правителствата на националните държави да предприемат мерки за справянето с тях. Така се създава концепцията за устойчиво развитие. Тази концепция се формира най-вече около решаването на проблемите, свързани с екологията и околната среда и постигането на социално справедлив икономически растеж. Израз на тази концепция е подготвеният по поръчка на Международната комисия по околна среда към ООН през 1987 г. доклад „Нашето общо бъдеще”. Целта на доклада е да се подготви глобална програма за промени в развитието на света, базирана на дългосрочна стратегия за използването на природните ресурси и за опазване на околната среда. Докладът, съставен от 22 международни експерти, алармира световната общност за проблемите, които я очакват в бъдеще вследствие на нарушената хармония между човека и природата. Той посочва нуждата от извършването на такива количествени и качествени промени, които трябва да осигурят човешкия прогрес не само на някои места и за няколко години, а за цялата планета до далечното й бъдеще. В доклада се пояснява, че “стабилното и сигурно развитие не е неизменно състояние на хармония, а по-скоро процес на промени, в който експлоатацията на ресурсите, насочването на инвестициите, ориентирането на техническото развитие и измененията в институциите се правят съобразно както с бъдещите, така и с настоящите необходимости.”

По-късно концепцията за устойчивото развитие е използвана като обща методологична основа, върху която да се балансират приоритетите в развитието на съвременната цивилизация. Тласък

в тази посока дава Срещата на високо равнище по проблемите на Земята, проведена през юни 1992 г. в Рио де Жанейро, където се събират представители на 179 държави, за да вземат важни решения за бъдещето на планетата и да очертаят пътя на развитие през следващото столетие. По време на форума се провежда и Срещата на Върха - най-голямата в историята среща на световните лидери. Пряк резултат от "Форума на века" в Рио е подписването и приемането на няколко основни документа, свързани с екологосъобразността на бъдещите действия, борбата с промените в климата и принципите за устойчиво развитие.



Могат да се дадат много определения за термина „устойчиво развитие”, но най-приемливо е определението, което докладът дава – устойчиво развитие е такова развитие, което удовлетворява нуждите на настоящите поколения, без да се подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволят своите потребности. В него за първи път е представена тезата за същността на устойчивото развитие като цялостна концепция за управление на развитието, състояща се в съчетаване целите на икономическото и социалното развитие при запазване и подобряване качеството на околната среда. Въпреки че акцентът на срещата се поставя върху околната среда и развитието, тя третира и въпроси на бедността, демографския бум, икономическото неравенство на страните, мира между народите и др. Така се разширява обхватът на понятието „устойчиво развитие”. Устойчиво развитие означава растеж, но не за сметка на изчерпване на първичните фактори и не за сметка на прехвърляне на прехвърляне на по-високата цена върху бъдещите поколения. Основно изискване при него е обосновката на дългосрочните екологични последици от настоящите действия на хората, тъй като при глобалното затопляне например е без значение кой е допринесъл за него, а последиците са за цялата планета.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


През последното десетилетие все по-често се говори за ефекта от глобализацията, за надеждите и тревогите, свързани с нея. Глобализацията в съвременния свят обхващаща всички сфери на живота – от икономиката и технологиите до политиката и културата – не е качествено ново и напълно непознато явление в хилядолетния ход на световните исторически събития. Напълно непознати са обаче динамиката, дълбочината и всеобхватността, с които днес глобализационните процеси се развиват. Тези процеси водят до значителни изменения в обществените отношения и в икономическия живот. Разбира се, всички тези неизбежни изменения в обществото са предизвикани единствено и само от желанието за по-добър живот, полагането на основите на едно световно общество, на един глобален информационен свят, където всеки е личност с права и свободи, без значение от националност, раса, вероизповедание. Както всяка динамична промяна в обществото, така и глобализацията предизвиква противоречиви мнения – едновременно е приветствана от едни и хулена от други. Как ще продължи развитието й ще покаже единствено бъдещето, но едно е сигурно – то е свързано с развитието на глобалното общество и на глобализиращия се свят.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА




  1. Основи на икономическата теория, Тр. Спасов,Тр. Атанасов, Ст. Статев, А. Казаков, М. Марков, В. Трифонова, Изд. Стопанство, 2008

  2. Глобалната икономика. Теория и реалност, И. Николов, Изд. Сиела, 2003

  3. Глобализация: Съвсем кратко въведение, М. Стегър, Изд. Захари Стоянов, 2005

  4. Глобализацията и недоволните от нея, Дж. Стиглиц, Изд. Стопанство, ИнфоДАР, 2003

  5. Новите реалности, П. Дракър


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница