Реферат по Наказателно право и наказателен процес



Дата28.02.2022
Размер60.84 Kb.
#113403
ТипРеферат
наказателно право и наказателен процес- реферат

Реферат
по


Наказателно право и наказателен процес

Проверил: доц. д-р Емил Стоянов Изготвил: Ирина Анатолиева Терзиева


Специалност:
Социалнопедагогическа превенция и пробационни дейности,
I курс, дистанционно обучение
Фак.ном: 2105013749

ПОНЯТИЕ ЗА СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО И НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНО ЛИЦЕ



  1. Определение за субект на престъплението
    Чл. 31. (1) Наказателноотговорно е пълнолетното лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.
    (2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
    2. Основни качества на субекта на престъплението
    2.1. Преди всичко субектът на престъплението е само физическо лице, човек - пълнолетно или непълнолетно лице; само хората извършват деяния, защото притежават втора сигнална система; наказателната отговорност е лична – тя не се търси от колектив от хора; няма наказателна отговорност за ЮЛ - участието на юридическите лица като страни по различни правоотношения се осъществява само чрез поведението на техните представители и ако последното има престъпен характер, за извършеното ще отговарят наказателно само физическите лица.

2.2. За да може едно физическо лице да бъде субект на престъпление, то трябва да е достигнало предвидената в закона възраст и определена степен на физическо, духовно и обществено развитие.
2.3. Накрая, за да може едно лице да бъде субект на престъплението, то трябва да притежава нормална психика. В закона е посочено, че престъплението трябва да е извършено в състояние на вменяемост.
2.4. В понятието за субект на престъплението е отразен онзи минимум от качества, които трябва да са налице в съвкупност, за да може да се търси наказателна отговорност, в случай че бъде извършено престъпление.
От наказателноправна страна съществуват две възрастови групи, които са уредени в Наказателния кодекс.
1. Малолетни (чл. 32, ал. 1 НК )- това са лицата ненавършили 14- годишна възраст. Те са наказателно неотговорни и при извършване на общественоопасни деяния по отношение на тях могат да бъдат приложени само съответни възпитателни мерки. Тези мерки са установени в Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. В него се съдържа сложна система от норми по отношение на организацията и координирането на дейността на обществото и на държавните учреждения в борбата срещу тези прояви. Урежда въпроси, свързани с предотвратяване и н борба срещу различни форми на престъпност, нарушения на закони и отклонения от правилното развитие и възпитание на малолетните.
В Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните са обособени няколко мероприятия за ограничаване и ликвидиране на престъпните деяния:
- Комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
- детски педагогически стаи;
- трудово-възпитателни училища;
- поправителни домове.
2. Непълнолетни (чл. 31, ал. 2 НК )- лицата навършили 14 години, но не навършили 18 . При тази група има наказателна отговорност само, ако лицето е могло да разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи постъпките си. Тоест, при непълнолетните имаме нужда от изследване на индивидуалното психофизично развитие и характера на извършеното общественоопасно деяние, за да определим дали е наказателно отговорно лицето. Понякога дори и нормално развити деца са определени за наказателно неотговорни, тъй като са били използвани от други за извършване на престъпления с висока сложност. Когато извършеното деяние не може да се определи като виновно, тогава се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая. При определяне на виновно изпълнение, обаче, се използват особени правила в наказателния кодекс. „Наказанието при непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат, те, превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд” чл. 60 от НК.
Спрямо непълнолетните могат да се приложат успешно възпитателни мерки по ЗБППМН, ако са извършили престъпление поради увлечение или лекомислие и не представлява голяма обществена опасност. Прокурорът може да не образува или да прекрати образуваното предварително производство, а съдът да реши да не бъде предаван за съдене или да не бъде осъден .
3.Според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 НК пълнолетни са лицата, навършили 18 години.

ОСОБЕНИ СУБЕКТИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ


Особените субекти на престъпление са лица, които наред с основните качества на субекта на престъплението притежават и допълнителни лични или обществени особености, посочени в закона и по които качества те се отличават от обикновените субекти на престъплението. Такива са например качествата „длъжностно лице", „орган на власт", „военно лице", пол, възраст и други.
Значението на тези качества се проявява в две насоки:
1. те се явяват условие за осъществяване на даден вид престъпление в два случая.
а. Специалните качества на дееца се изискват по основния състав на някои видове посегателства, като например длъжностно присвояване, изнасилване, военните престъпления - такъв вид престъпление въобще не може да бъде извършено от ли¬це, което не притежава съответното качество.
б. Освен в основните състави, дадено качество може да бъде и квалифициращо обстоятелство, както това е например при престъпленията убийство или кражба. Тези престъпления могат да се извършват по начало от всяко наказателноотговорно лице, но особените качества на субекта отразяват засягане на по-широк кръг от обществени отношения в сравнение с тези, визирани в основния състав.
2. във връзка с режима на наказателната отговорност. Те се отнасят до възможността държавата де не я реализира изцяло или отчасти или пък обуславят засилена отговорност – напр. освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни по чл. 78 НК; когато се освобождава от наказателна отговорност пълнолетно лице с налагане на административно наказание по чл. 78а НК; непълнолетието пък е от значение при освобождаване от изтърпяване на наложено наказание във връзка с приложението на условното осъждане и предсрочното освобождаване; обуславяне на засилена наказателна отговорност, както е в случаите на рецидив или когато особените качества са посочени като квалифициращо обстоятелство за дадения вид престъпление.

ВМЕНЯЕМОСТ


1. Определение за вменяемост
В закона няма легално определение за понятието вменяемост. Поради това в теорията и практиката то се извежда по аргумент на противното от легалното определение за невменяемост, дадено в чл. 33, ал. 1 НК. Вменяемостта следователно ще е налице, когато деецът притежава способността както да разбира свойството и значението на постъпките си, така и да ги ръководи.
2. Същност на вменяемостта
а. интелектуалният момент на вменяемостта е свързан със способността на дееца да възприема със съзнанието си действителността като цяло или отделни нейни елементи и да ги оценява от определена позиция и съобразно с някакъв критерий. За да бъде едно лице вменяемо при извършване на деянието то трябва да е могло да разбира свойството (как деянието изменя действителността) И значението (оценката на обществото за постъпка и нейното въздействие върху действителността като цяло) на постъпките си.
б. Волевият момент на вменяемостта е способността на дееца да ръководи постъпките си, неговата възможност да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
в. Вменяемостта е единно качество на човешката психика. Интелектуалният и волевият момент трябва да съществуват кумулативно. За да може едно лице да носи наказателна отговорност има значение само наличието на вменяемост към момента на извършване на деянието.

НЕВМЕНЯЕМОСТ


1. Същност на невменяемостта. Невменяемостта е легално определена в чл. 33, ал. 1 НК “Не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.” Невменяемостта е налице, когато отсъстват било интелектуалният и волевият момент на вменяемостта, било само волевият момент.
2. Критерии за невменяемост. Медицински или психиатричен критерий за невменяемост - причини:
а. Умствената недоразвитост или олигофренията е патологично задържане развитието на главния мозък, при което отсъстват признаци на прогресиране. Олигофренията има три степени:
- идиотия – най-тежката степен, налице е пълно отсъствие на втора сигнална система, пълна невъзможност за каквато и да е съзнателна или волева дейност.
- имбецилност - има наченки на втора сигнална система, защото имбецилите могат да бъдат научени на елементарни действия, на отделни прости думи и тях¬ното значение. Но при тях отсъства каквато и да е способност за абстрактно мислене и волева дейност.
- дебилност – дебилите притежават способност за елементарна практическа ориентация, но са неспособни за абстрактно мислене и за оценяване на по-сложни ситуации. Теоретично се приема, че те могат да бъдат вменяеми в някои по-прости ситуации.
б. Разстройството на съзнанието – съществено нарушаване на нормалната психична дейност, на правилното функциониране на главния мозък.
- при продължително разстойство на съзнанието са налице различни форми на хронични душевни страдания, свързани с прогресивно нарушаване дейността на главния мозък – шизофрения, циклофрения, епилепсия и др.
- краткотрайно разстройство на съзнанието – временно смущение в правилното функциониране на главния мозък, което се възстановява, когато причината за смущението отпадне. Такива причини са наркотичен глад, хипнозата, патологичният афект и др.

Юридически или психологически критерий – отразява резултата, до който води медицинската причина. Тя трябва да е довела до това, че лицето „не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си" (чл. 33, ал. 1 НК). Неправилен от наказателноправна гледна точка е и изразът „намалена вменяемост". Вменяемостта е качество на психиката, което не може да се измерва количествено, защото представлява определено психично състояние минимум, предел, под който ще е налице невменяемост.

ПРИНУДИТЕЛНИ МЕДИЦИНСКИ МЕРКИ

Чл.34. “По отношение на лицата, указани в предходния член, в предвидените в този кодекс случаи могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки.”


Видовете принудителни медицински мерки са посочени в чл. 89 НК.
Чл.89. По отношение на лице, извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или изпаднало в такова състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпяване на наказанието, съдът може да постанови:
а) предаване на близките, ако поемат задължение за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер;
б) принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение;
в) принудително лекуване в специална психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо заведение.
Срокът, през който ще се прилага, не се определя при постановяване на мярката, но съдът е длъжен да се произнесе след 6 месеца дали той да бъде продължен или за евентуалната й замяна, или да я отмени.

Литература:


Наказателен кодекс.

Наказателно-процесуален кодекс.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница