Реферат по оргaнизирана престъпност Тема: Тероризъм Изготвил: Кристина Михайлова Социална и юридическа психология Фак. N. 2089 същност на тероризма

престъпност

Тема: Тероризъм

Изготвил:

Кристина Михайлова

Социална и юридическа психология

Фак. N. 2089

Криминализирането на икономическите процеси е тревожен световен феномен. Организираната престъпност вече не е само национален проблем, тя надхвърля националните граници и от края на ХХ век се е превърнала в международна организирана престъпност.    Безспорна е връзката на тероризма с организираната престъпност, чиято икономическа база е т. нар. сенчеста икономика. Съвременният тероризъм е проява на сблъсък, на конфликт между мощни икономически интереси, често проявени на религиозна и етническа основа.

Днес светът е пред избор: или държавите ще забравят политическите разногласия и ще обединят усилията си в борбата срещу тероризма, или терористите ще унищожат постиженията на човешката цивилизация и светът ще се върне към варварски отношения, основани на сила и жестокост, които пренебрегват живота и достойнството на личността.

Тероризмът е насилствена дейност, която преследва определена политическа цел. Съществената разлика между организираната престъпност и тероризма е в мотива на посегателствата. Организираната престъпност е насочена най-често към имуществена печалба, докато тероризмът си поставя идеологически задачи, свързани с политически промени в държавната власт.

Историята на съвременния тероризъм започва през 60-те години на ХХ век (въпреки че някои националистически терористични групировки имат и над 100-годишна история) основно с палестинския и ирландския тероризъм. Развитието им обаче дава силен тласък на тероризма по целия свят.

През 70-те и 80-те години настъпва разцвета на палестинския и ислямския тероризъм. През 1981 г. египетския клон на организацията "Братя мюсюлмани" убива президента на страната Ануар Садат, а в следващите години продължава подмолната борба срещу египетското правителство, което се явява съюзник на САЩ. В Сирия през 1982 г. сирийските братя се опитват да вземат властта чрез въоръжено въстание. През 80-те години в Ливан се формират мощни терористични организации като "ХАМАС", "Хизбула", "Ислямски Джихад" и т. н.

В самото начало на ХХІ век настъпва, както всички знаем, рязък и качествен скок в целите на световния тероризъм, като на първо място стои ислямския, начело с Ал-Кайда. Най-големият терористичен акт в историята остава този от 11 септември 2001 г, когато загиват над 3000 души.

Съвременният тероризъм се разглежда като транснационално явление, което налага необходимостта от възприемането на еднообразен, унифициран подход за неговото дефиниране. Във връзка с това изследователите му единодушно сочат, че неговата дефиниция е триединство от следните елементи – цел, средства, обекти.

- Целта, преследвана от терористите, винаги е политическа. Чрез дейността си те се стремят да ерозират политическите устои в страните, където извършват насилствена престъпна дейност. Отслабването на държавните структури и формирането на проблеми в управлението на страната са главните цели на терористите, а това разкрива същността на тероризма като явление. Дори нещо повече, една от задачите, решавана от терористите с оглед на преследваните от тях политически цели, е да внушат на обществото, че властите са неспособни да управляват страната, да охраняват реда и сигурността и да гарантират безопасността на гражданите. За постигане на целите си терористите използват следните прийоми и тактики:

Принуда. Принудата е опит с насилие да се подтикне към определено поведение индивиди, групи или правителства. Тази цел изисква избирателни удари, които представляват взривове на обществени места, предшествани от предупреждение, унищожаване на собственост и други подобни действия, които отначало са по-малко кръвопролитни (т. е. без отнемане на човешки живот). Например взривове в корпоративни или банкови централи.

Заплаха. Заплахата е опит да възпре индивиди или групи от определено действие (за разлика от принудата, която е опит за подтикване към действие). Терористите могат да използват заплаха за намаляване на ефективността на силите за сигурност, опитвайки се да ги накарат да се страхуват и в резултат да бездействат. Заплахата може да служи за намаляване на обществената подкрепа за правителството, или да накара гражданите да го бойкотират, като например не гласуват на избори. Целите на тази терористична стратегия също са избирателни.

Провокация. Тази специфична категория на тероризма има за цел да предизвика прибързана и неадекватна реакция на правителствените сили. Атаките се съсредоточават върху ключови или символични за правителството обекти – полицейски, военни и други официални учреждения. По такъв начин се демонстрира уязвимостта на държавата и се благоприятства загубата на доверие в нея. Най-важното е, че правителственият отговор може да достигне до прекалено твърди мерки и да се изроди в държавен терор, точно което целят терористите, защото то ще им донесе гласна или негласна подкрепа, и даже активна поддръжка от страна на населението.

Средствата, използвани от терористите (насилие или заплаха с насилие), са според конкретните цели на всеки отделен терористичен акт. Обусловена от насилието е принудата, чрез която, използвайки насилието, терористите въздействат върху съзнанието (психиката) на обекта (в конкретния случай – представители на държавната и/или политическата власт, цялото население на държава, където провеждат терористичната си дейност, или части от това население), с цел мотивирането им да предприемат или не някакво действие, т.е. към мотивиране на определено поведение, желано от терористите. Тясно свързана с насилието и принудата е заканата за престъпление против личността (живота и здравето) или имуществото, което може да доведе до страх, а това пък да мотивира конкретно лице или група лица (например държавно ръководство, общности от населението и пр.) към конкретно поведение, желано от терористите.

Обектите на терористични актове са хора, превозни средства и/или сгради, при което разрушенията са огромни, а човешките жертви – многобройни. Немалко изследователи смятат, че истинската цел на терористите е преди всичко да формират страх (дори невротичен страх) сред определени категории от населението на дадена страна или сред всичките нейни жители. Те сочат, че истинските обекти на терористите не са техните физически жертви, а тези, които остават живи. Терористичните действия са насочени срещу цялото общество (население) на държавата, в която се осъществяват терористични актове, като се преследва създаването на страх и несигурност в него (или в отделни негови общности – религиозни, етнически и пр.), при което се проявява т.нар. синдром на последиците от насилието, намиращ проява именно в следнасилствения период, т.е. след извършването на терористичния акт. Тероризмът винаги е бил и си остава насилствена дейност, осъществявана по политически подбуди, с цел създаване затруднения на съществуващата политическа власт и управление, включително формиране на страх, паника и несигурност сред населението или отделни части от него.

Освен посочването на целите, средствата и обектите на тероризма, трябва да очертаем неговите съществени характеристики.

Тероризмът е една от формите за организирано насилие и като такъв е обществено опасно явление. Това действително е така, като се отчита фактът, че терористите насочват действията си към ликвидиране на лица, които са активни (политици, общественици, военни, юристи и т.н.), или към обекти (сгради), където обикновено са събрани много хора или самите те са обществено значими. Към това следва да се добави, че средствата, които терористите използват, в повечето случаи водят до смърт, като много често загиват и невинни граждани, а разрушенията са огромни.

Чрез тероризма се преследват конкретни политически и/или етносепаратистки или религиозно-политически цели (последните две могат да бъдат разглеждани също като политически, доколкото терористите се стремят към промяна на формата на държавно управление: терористите сепаратисти – към откъсване на територии от държавата майка, а религиозно мотивираните терористи – към създаване на теократична държава).

Налице е стремеж към активизиране на идеологическите мотиви при извършване на терористичните актове. Мотивировката на съвременните терористични организации е от етнонационалистическо, анархистично, религиозно или чисто политическо естество.

Терористичните организации са прецизно организирани групи, поставящи си за цел реализацията на политически цели, като широко използват насилие или заплаха с насилие. Това очертава спецификата на механизмите и принципите на подготовка за извършване и самото извършване на терористичния акт. Важно условие, към което терористите се придържат в своята дейност, е стриктното, детайлно планиране на акциите си, при което предвиждат различни елементи от обстановката и евентуалната є промяна.

Дейността на терористите е повсеместна. Терористичните организации я разпростират по цялата територия на страни, където преследват политическите си цели, т.е. там, където чрез извършването на актове на насилие биха отслабили или дестабилизирали установената политическа власт и форма на държавно управление.

Действията на терористичните организации са систематични. Пределно ясно е, че за успешността на такива сложни и многоаспектни цели е необходима систематичност при провеждането на актовете на насилие. Систематичността на терористичните действия е в тясна връзка с планирането на акциите, с масовостта и повсеместността на действията.

Видове терористични организации

Съществуват различни критерии за категоризация на терористичните организации – според идеологическата легитимация и обосновка на дейността, териториалния обхват на дейността, обекта на престъпната дейност, средствата за осъществяване на терористичния акт.

Според идеологическата легитимация и обосновка на дейността им терористичните организации могат да бъдат диференцирани в две големи групи – секуларни (освободени от религиозно влияние) и религиозно-политически. Към секуларните спадат ляво- и дясноориентираните, както и етнонационалистическите (сепаратистките) терористични организации. Необходимо е да се подчертае, че дейността им е изключително политически мотивирана, което определя и характера на преследваната цел.

• Лявоориентиран тероризъм. Тяхната дейност се характеризира преди всичко с марксистко-ленинската си идейно-политическа насоченост и се вдъхновява от идеята да се унищожи капитализмът. Тези идеи се изповядват предимно от младата интелигенция и студентите, които са силно разочаровани от социалната несправедливост в западното технократично общество. Гръмката им революционна фразеология се използва за прикриване на истинските цели, които представляват смесица от авантюристични подбуди, криминални наклонности и революционни политически искания. Една от характерните особености на лявоориентирания тероризъм е в това, че действията на неговите последователи са насочени срещу ръководния политически елит на западните демокрации, политическите и военните структури на НАТО, представители на крупния бизнес, обекти на военната индустрия и пр. Несъмнено с тези действия се цели постигане на една от целите – предизвикване на силен публичен ефект и насочване на общественото внимание към собствените идеи.

Като тенденция през последните години на ХХ век и началото на ХХI век се очертава относителното намаляване активността на терористичните организации, изповядващи крайно леви идеи. Лявоориентираните терористични организации са най-активни преди всичко в Южна Америка и с действията си поддържат постоянно напрежение в редица държави там . Социалните проблеми, които съпътстват развитието на новите демокрации в страните от бившия социалистически блок, ще създават условия за стимулиране на тяхната дейност. Дори може да се предположи с известна степен на вероятност, че ще се получи преливане на мафиотски групи (възникнали предимно на икономическа основа) и лявоориентирани терористични организации.

• Дясноориентиран тероризъм. Той е непосредствена и най-активна форма на екстремизъм и е насочен срещу ценностите на демокрацията (например равноправието между расите), но от десни идейни позиции. Може да се разглежда като неофашистки и неонацистки, етнонационалистически, сепаратистки и пр. Характерен белег в дейността им е, че тяхната цел не е толкова да отнемат човешки живот, колкото да постигнат публичен ефект и да привлекат общественото внимание към своите идеи

• Етноцентристки (сепаратистки) терористични организации. Те възприемат като идеологическа легитимация на своята насилствена дейност етноцентристките идеи, в чиито основи най-често стоят стремежи към откъсване на територии от държавата майка и обособяването им като автономни области, т.е. сепаратистки идеи. Субекти на такава дейност са преди всичко представители на миноритарни общности, отличаващи се от мажоритарното общество по етническата си принадлежност (т.нар. етнически антропологизъм). Етническото малцинство възприема тероризма като единствено средство да легитимира стремежа си към взривяване на исторически утвърдилото се и доказало своята стабилност във времето и пространството етническо равновесие в обществото

• Конфесионално-политически терористични организации. В своята дейност те са мотивирани от религиозни (верски) подбуди. Крайната им цел е създаването на теократична държава, управлявана от „богопомазан цар“, в която ще живеят единствено предано вярващите му последователи. За реализацията на крайно радикалните им политически и социални цели благоприятстващ фактор са самата структура и функциите на съвременните религиозни общности.

Според териториалния обхват на дейността на терористичните организации те биват:

• Вътрешни терористични организации, които развиват дейност единствено на територията на страната, където е изградена тяхната структура.

• Международни терористични организации, чиито актове на насилие са на територията на няколко държави, а не единствено в тази, в която са възникнали и се намира основаната им структура. Схемата на дейността им е следната: подготовката на терористичния акт се извършва на територията на една държава, а осъществяването му – на територията на друга.

Според обекта на престъпната дейност на терористичните организации те биват:

• Въздушен тероризъм. Обект на престъпната дейност на терористичните организации са въздухоплавателни средства – най-често самолети. Характерна особеност за този вид тероризъм е, че подготовката на акциите започва на територията на една страна, изпълнителното деяние продължава на (или над) територията на друга страна, а вредните последици могат да настъпят на (или над) територията на трета страна.

• Воден тероризъм. Обект на терористични акции са плавателни съдове, които могат да бъдат отвлечени или взривени и потопени.

Характерно е, че и при двата вида тероризъм (въздушен и воден) се създава напрежение в отношенията между държавите, участнички в инцидента – от една страна, собствениците на въздухоплавателното или морското средство, а от друга, държавата, чиито граждани (поданици) са извършителите на терористичния акт, или държавата, която след инцидента предоставя убежище на извършителите. Очевидно е, че подобни актове на тероризъм отново преследват преди всичко политически цели.

• Сухопътен тероризъм. Обект на отвличания или взривявания са влакове, автомобили или автобуси. Много често при този вид тероризъм обект на посегателство са деца. Към него можем да причислим и терористичните актове по отношение на конкретни лица (обикновено политически лидери, общественици, религиозни водачи и пр.), както и терористични актове, чийто обект са сгради.

Според средствата за осъществяване на терористичния акт:

В този аспект тероризмът може да бъде диференциран като насилствена дейност, осъществявана чрез използването на оръжия за масово поразяване (ОМП) и на конвенционални оръжия. Изхождайки от факта, че използването на ОМП за провеждане на терористични акции е все по-отчетлив стремеж на съвременните терористи, както и от това, че тези техни действия имат изключително висока степен на обществена опасност.

При използването на конвенционално оръжие най-често се прибягва до взривни устройства с динамит или други вещества, или до обстрел с огнестрелно оръжие (обикновено дългоцевно с оптически прицел или изстреляни от разстояние ракети). Много често взривното устройство се камуфлира, като за целта се използват спрели автомобили в близост до мястото, определено за терористичния акт, които биват взривявани дистанционно

Не са редки и случаите на взривявания на автомобили, пълни с взрив, управлявани от терористи самоубийци (камикадзе). Този способ на провеждане на терористични актове чрез взривявания най-често се прилага от арабски терористични организации в Близкия изток. В други случаи като камуфлаж служат различни пакети, куфари и други предмети, оставени на мястото, определено за извършване на покушението. Въпреки че при съвременните условия нараства опасността от използването на ОМП, все още конвенционалните средства (най-вече мощните взривни устройства) за извършване на терористични актове остават предпочитано средство.

Терористичните акции могат да бъдат диференцирани в две групи: според целта, преследвана от терористите при провеждането на конкретния терористичен акт, и според обекта на терористичния акт.

Според целта, преследвана от терористичните организации чрез реализацията на конкретен терористичен акт, могат да бъдат разграничени три вида терористични операции:

• Основни операции, чиято цел е постигане на политически резултати чрез ликвидиране или отвличане на конкретни лица (предимно политически или обществени дейци), чрез всяване на страх сред населението, чрез взривяване на сгради и пр.

• Спомагателни операции, като целта в случая е снабдяване с оръжие и финансови средства. Осъществява се основно чрез организиране на грабежи или чрез проникване в области, традиционно заети от организираната престъпност.

• За освобождаване на съмишленици, което се осъществява чрез пряко нападение на затвори, или чрез отвличане на лица, след което се поставят искания за освобождаването на тези съмишленици.

Според обекта на конкретната терористична операция те могат да бъдат категоризирани така:

• Обект са политически опоненти на терористите. Обикновено това са политически лица, които биват ликвидирани, но не са редки случаите, когато, преди да бъдат убити, те са държани като заложници, а терористите поставят конкретни искания (например за освобождаване на съмишленици, задържани от властите, за предприемане на конкретни политически стъпки от страна на управляващите, за откупи и пр.).

• Обект са правоохранителните и правораздавателните институции и въоръжените сили. Много често обект на терористични акции стават представители на силите на реда – полиция, служби за сигурност, съд, следствие, прокуратура, въоръжени сили.

Политическият ефект от подобна терористична дейност е в твърдите ответни действия на силите за сигурност и армията, имащи понякога характер на локални бойни действия срещу терористите. Това обаче неминуемо дестабилизира вътрешно- и външнополитическата обстановка и всява паника и несигурност сред населението.

• Обект е населението. През последните години нараства насилието, при което обект е цялото население на страната, където се развива терористична дейност. Това обяснява може би една от най-ярко проявяващите се тенденции в терористичната обстановка в света – лавинообразното увеличаване на жертвите и ранените. При това те не са преки противници на терористите, а са само средство за осъществяване на целите им – формиране на страх, паника, несигурност сред населението и създаване на затруднения в управлението на държавата. С други думи, жертвите на подобни терористични актове не са подбирани по конкретен критерий от терористите, а просто са попаднали на мястото на терористичния акт. И това е най-зловещото в дейността на съвременния тероризъм – загиват стотици, дори хиляди невинни граждани само затова, че са жители (или живеят в момента) на страна, срещу която терористичните организации насочват ударите си. Показателен в това отношение е кървавият 11 септември 2001 г. в Съединените щати, когато са атакувани с отвлечени от терористите пътнически самолети големи сгради и загиват хиляди невинни.

Като разновидност на тактиката на безразборен подбор на обектите на терористична дейност могат да бъдат разгледани много случаи на ликвидиране или задържане като заложници на чуждестранни туристи.

• Обект са официални чужди представителства и/или намиращи се там служители. През последните години засилващата се омраза на радикални ислямски групировки към западните държави и Израел, традиционно възприемани от тях като главни виновници за лошото социално положение в повечето арабски държави, се изразява в терористични акции срещу техни официални дипломатически представителства в други държави. Характерно за случаите, при които обект на терористична дейност са чужди граждани (дипломати, военнослужещи, туристи и пр.), е, че неминуемо след подобни инциденти се влошават отношенията между страните, чиито граждани са станали обект на терористичен акт, и страните, където е осъществен актът на насилие. Това е и една от целите, които терористите преследват – дестабилизиране на обстановката в отделни региони на света, засилване на международното напрежение, формиране на несигурност и т.н.
Структурно-функционален анализ на терористична организация

Важни особености на съвременния тероризъм са изключително добрата структурираност и организираният му характер. Терористичните организации създават свои ръководни органи (щабове), имат перфектна система за управление, подчинена на единен замисъл и плановост. За формирането на морално-психологически ефект и обществен резонанс сред населението те изграждат информационно пропагандни звена. Прецизна е тяхната работа за подбор на нови кадри, чиято отличителна черта е крайният радикализъм. Особено голямо внимание се обръща на подготовката на кадрите, която не е само техниче-ска, но и психологическа – терористът отива на самоубийствена акция едва след доведена до съвършенство психологическа обработка на неговото съзнание.

Организационната структура на терористичните организации е подчинена на високата степен на конспиративност и са включени различни звена – нелегални бойни групи, звена за разузнаване и информация, психологическо звено (изследва въздействието на разпространяваните печатни материали сред обществото, както и степента на проявяване синдрома на последиците от насилието), подразделения за материално-техническо осигуряване, а на върха е щабът. Изследователите на тероризма наричат тази структура клетъчна, като съставът на всяка клетка е от пет-шест до девет-десет души. Участниците в тях имат псевдоними и не знаят истинските имена на останалите, както и не познават членове на други звена от същата организация (освен ако изпълнението на конкретна задача не го изисква). Някои терористични организации са с централизирана структура, но други с оглед на запазване боеспособността на своите единици имат и децентрализирана структура, като много често ръководните органи се дублират.

Броят на членовете на терористична организация рядко надвишава 100 души (изключение правят някои в Латинска Америка и Близкия изток). Взаимоотношенията между членовете се характеризират с мнителност, постоянни проверки за лоялност, при постъпване на нов член той бива „посвещаван“ (както е при съвременните религиозни култове), а провинилите се биват наказвани жестоко, включително със смърт. Извън структурата на терористичната организация има лица, които могат да бъдат наречени симпатизанти. Те се използват за осигуряване на финансови средства на организацията, набиране на нови членове, за прикритие след извършване на терористичен акт, за оказване на политическа подкрепа и пр. Средната възраст на членовете на терористични организации е 22–25 години. Този факт е детерминиран от една от основните характеристики на младежкото съзнание – радикалното мислене и склонността към възприемане на крайни идеи, каквито са тези на различните терористични организации. От друга страна, младежкото съзнание, отличаващо се с висока степен на аморфност, е по-податливо на внушение и безкритичност към подобни идеи.

Членовете на терористичните организации са предимно мъже, а жените са около 20 %, като се използват предимно за спомагателни функции – разузнаване, куриери, намиране на квартири, медицинско осигуряване и пр. При съвременните условия все повече ислямски терористични организации включват в своите бойни групи жени – дори като шахиди (камикадзе). По-голямата част от терористите са несемейни (около 75–80 %), което им осигурява по-голяма самостоятелност и конспиративност. Повечето от тях (70–80 %) произхождат от населените места, където действат. Образователното им равнище е сравнително високо – до 70 % имат висше образование или следват предимно в областта на хуманитарните науки, но терористичните организации използват и технически подготвени лица с висше образование. Местата, където терористите привличат (вербуват) нови членове, основно са университетите и затворите.

В тактически аспект терористичните актове протичат в три етапа: подготвителен, организационен и технически.

Подготвителният етап се състои в придобиване на разузнавателна информация за обекта, за евентуалната му охрана, наситеността с хора, дори за спецификата на времето (метереологично и часово) и за деня, за който е планиран терористичният акт. Организационният етап включва анализ на придобитата от първия етап разузнавателна информация, разработване на план и тактика, определяне на най-добрия за целта способ, средства и лица. Третият етап се изразява в самото осъществяване на терористичния акт.

В тактиката на терористичните организации се разграничават четири типа операции според способа, който използват за постигане на целите си:

• Взривяване (заплаха с взривяване) или прилагане на общоопасни средства. Характерно е, че подобни действия се извършват от новосформирани терористични групировки или в случай, че службите за сигурност са в състояние да попречат или неутрализират дейността на терористи, използващи други тактически похвати. Много често взривяванията са демонстративни, като терористите дори предварително предупреждават за предстоящия взрив. С това целят преди всичко възникване на паника сред населението и всяване на страх. Щетите при този тактически подход обикновено са големи.

• Засада. Провежда се спрямо подвижни обекти (най често лица в автомобил). В случая се формира група най-малко от пет души, като двама-трима стрелят по обекта, двама-трима прикриват групата и осигуряват нейното оттегляне.

• Атакуване и временно овладяване на сгради или превозни средства. Практикува се в случаи, при които целите не могат да бъдат постигнати по друг начин. Обикновено се отвличат лица, намиращи се в тези сгради или превозни средства, след което се поставят конкретни искания за тяхната размяна (пари, възможност за напускане на страната, освобождаване на съмишленици и пр.).

• Обстрелване на обект от дистанция. Прилага се, когато целта е нанасянето на големи материални щети (използва се изстрелян мощен заряд) или когато набелязаното за ликвидиране лице е силно охранявано. При този тактически способ разрушенията са големи и има сравнително много жертви и ранени.

.Защо и при какви обстоятелства човек става терорист и прибягва до насилие срещу други членове на обществото? Това е въпрос, който стои на вниманието на съвременните изследователи на тероризма. Всеобщо е схващането, че до насилствените методи на тероризма прибягват онези, които се чувстват слаби чрез други (легитимни) методи да се противопоставят на по-силното от тях мажоритарно общество. С други думи, терористи стават тези, които се възприемат като по-слаби и онеправдани членове на обществото, но това е най-общо казано.

Очевидно съществува определен набор от личностни характеристики, които са вплетени в психологията на терориста. Според Р. Конуей когото чертите, характеризиращи психологическата ценностна нагласа на терориста, са твърде сходни с наблюдаваните у привържениците на някои религиозни общности (култове). Най-общо движещата сила, която мотивира хората да търсят убежище в съвременните религиозни култове, може да бъде дефинирана като „бягство от свободата на обществото“. Бягащият индивид обаче възприема тази свобода като ограничаваща себереализацията му сила. Индивидът търси спасение в новите религиозни култове, защото се чувства слаб и несигурен сред секуларното общество. В религиозната общност търси себеподобни, които да споделят неговите идеи, но и да го защитят от външния свят на несигурност и неравнопоставеност. Следователно чрез бягството си от секуларното общество в религиозната комуна индивидът се стреми да реши свои чисто екзистенциални проблеми , подобна е социалнопсихологическата мотивация и на индивидите, постъпващи в терористични организации, чиито структури и функции са твърде сходни с пирамидалната структура и с функциите на нетрадиционните религиозни общности.

Анализирайки обаче социалнопсихологическата мотивация на терористите, констатираме и други характеристики, специфични само за тях. Най-ярко като че ли се проявява ранната им социализация. Социализацията е продължаващ през целия живот процес, през който индивидът се формира като личност и усвоява обществените отношения като цяло по индивидуален, специфичен само за него начин, както и създадените от обществото материални и духовни ценности. В хода на този процес той се превръща в самостоятелен и във все по-голяма степен самостоятелно действащ субект, при което поема определени социални функции и участва във формирането им. В същото време върху социализацията на индивида въздействат и известни ограничения – продължителност и начин на живот (непосредствени социални условия), класови, расови и други отношения. При определени обстоятелства, свързани най-вече с начина на живот и заобикалящата го обществена среда, е възможно той твърде рано да започне да формира собствен светоглед, който обаче невинаги е достатъчно реален. В такава ситуация преобладават негативните оценки за света в съзнанието на младата личност, тъй като тя реално не е подготвена да оценява протичащите социални процеси и явления, поради което не е в състояние да си даде научно обяснение за тях. Невъзможността да си обясни реално съществуващите обществени процеси и явления, от една страна, могат да тласнат индивида към търсене на обяснения чрез мистиката, а от друга, да го отблъснат от заобикалящата го среда. Той става индиферентен спрямо обществото и обществените процеси, които го плашат поради невъзможността да си ги обясни. Разглеждана в този аспект, социализацията на индивида е обществено детерминирана. Когато тези процеси започнат твърде рано, може да се говори за ранна социализация. Ранната социализация на личността се състои в противоречието между изследователската потребност на индивида и неговите недостатъчни за осъзнаването на заобикалящата го среда моторни и когнитивни способности. Пречупена през призмата на тези теоретични разсъждения, ранната социализация като една от основните социалнопсихологически причини, тласкаща индивида към постъпване в терористична организация, може да бъде очертана така. Той твърде малък формира собствен и при това негативен свето-глед за обществото, което го плаши, чувства се отблъснат, затворен в себе си и несигурен, т.е. възприема се като маргинал. Характерна черта за маргинализираните лица е тяхната екстернализация (стремеж към търсене на врагове, които според тях са причина за лошото състояние, в което се намират). А това има своята обществено-политическа обосновка – неравномерното развитие на света, в който едни са богати, притежават власт и са силни, а други са бедни, онеправдани и слаби.

Наличието на стремеж у такива личности да търсят причините за собственото си социално положение вън и независимо от себе си. Те са склонни да търсят отговорностите за собствената си маргиналност във външни фактори, чрез които оправдават несправедливостта спрямо тях на социалната действителност, в която и те се развиват.

Жестокостта, с която терористите преследват и убиват своите жертви, е детерминирана от параноя – болезнен страх от врага, чийто образ е изграден и завинаги запечатан в съзнанието им. Корените на това психологическо състояние се крият в етимологията на самата дума „терор“ – страх и ужас, при което те са изразени двойствено: от една страна, самите терористични актове всяват страх и ужас сред населението, а от друга, страхът от по-силния враг, представян като Сатана, е движещ мотив за омразата, с която терористите подхождат към обектите. Не трябва да се забравя и фактът, че насилието на тероризма е средство на слабите и онеправданите да осъществят своите цели – в случая да ликвидират причината за неравностойното си положение в обществото.

Всеки терористичен акт може да бъде разглеждан в два аспекта – рационален и ирационален. Рационалността на тероризма е в традиционните насилствени действия, които до такава степен се вписват в общоприетите социални норми на поведение, че принуждават мажоритарното общество да предприеме конкретни отстъпки пред терористите (например освобождаване от затворите на задържани техни съмишленици, признаване на определени етнически, религиозни, политически права и свободи и т.н.). При социалнопсихологическата мотивация на терористите по-голям интерес представлява ирационалната страна на терористичния акт. Терористът формира и натрупва в съзнанието си огромна наказателна мощ, концентрирана в омразата му към обществото, срещу което той насочва насилието си, но макар и за миг, изпитва чувство за абсолютно господство над съдбата на обектите на неговото насилие. Необходимо е обаче да подчертаем, че съчетаването на двете чувства в съзнанието на терориста го мотивира да пристъпи към реализация на своя замисъл – терористичния акт. При това психологическото му състояние може да е обременено от дълбок мазохизъм, обусловен от конкретни религиозни схващания – например концепцията за мъченичеството пред лицето на по-силния враг.

Днес идеалите на съвременните терористи им служат по-скоро за рационално оправдаване пред обществото на принадлежността им към терористични организации. Истинската причина за съпричастността на индивида към такива организации е потребността, която той изпитва от включване и участие в общност, имаща възможност да дефинира неговата самоидентичност. Обикновено членовете на терористични организации произлизат от групи, които изпитват определени трудности в рамките на съществуващите обществени структури. Чувството за отчуждение, формиращо се при подобни ситуации, заставя индивида да се социализира в общности, които в една или друга степен и форма му обещават закрила от възприеманата от него като враждебна външна реалност. Обобщена, тази психологическа черта на терориста може да се формулира така: той изпитва чувство за потребност от включване в общност от живеещи със същите проблеми лица, лишени извън тази група от възможност за самоидентификация. За всеки терорист напускането на терористичната организация е равносилно на загуба на самоидентификация. Отъждествяването му с организацията, към която принадлежи, е толкова силно, че той възприема всяка заплаха срещу нея (включително и срещу идеологическата є платформа) като заплаха срещу неговата личност, което предопределя груповата сплотеност в терористичните организации.

За да бъде ефективно противодействието на международния тероризъм, е необходимо да бъдат разработени действени стратегия и тактика. Думите „стратегия“ и „тактика“ първоначално имат чисто военно значение. Всички дефиниции за стратегия съдържат в някаква степен и военни нюанси, но като цяло „стратегия“ е терминът, който намира по-широко място в научноизследователските разработки. В същото време тактиката има обяснение и тълкуване посредством стратегията – тя е практическата реализация на стратегията.

В най-общ план стратегията е съвкупност от способи, които изискват очертаването на далечни и дълготрайни цели. Стратегията означава широк мащаб на тези цели и на съответстващите действия, а понятието „стратегически план“ включва не само собствените действия, но и тези на партньорите и противниците. По този начин в разбирането за стратегия е заложен елемент на глобализация, висше обобщение, прилагано не само спрямо замислите, но и спрямо мерките, които следват тези замисли. Стратегията формулира най-общите задачи за продължителен времеви отрязък, определя основните направления на дейност, набелязва плана за разположение на силите и пътищата, начините за постигане на единната крайна цел. Наред с това тя посочва основните форми, средства и начини за развитие и усъвършенстване на различните органи, ангажирани с нейната реализация, предвижда и осигурява източниците и средствата за провеждането и.

В теоретичен порядък характерните особености на стратегията са глобалност, интегрираност, комплексно използване на силите и средствата.

Основен момент от разработване на стратегията е определянето на нейната цел и насоките за действие. Прецизното определяне на целта е важно, тъй като именно то дефинира на по-следващ етап основните насоки на действия, задачите, които следва да бъдат решавани с оглед на постигането и, както и ефективната реализация на стратегията.

В най-общ план антитерористичната стратегия следва да бъде разработена в няколко аспекта: политически, икономически и военен.

Политическият аспект на антитерористичната стратегия има изключително превантивна насоченост, проявяваща се в областта на дипломацията, правото, политиката и други. Дипломатическата насоченост на политическия аспект на антитерористичната стратегия може да се прояви например в налагането на дипломатически ограничения спрямо държави, подкрепящи международни терористични организации (включително и прекратяване на дипломатическите отношения и връзки), обявяване за персона нон грата на чужди дипломати, за които има достатъчно достоверна информация, че поддържат контакти с членове на международни терористични организации и т.н. Юридическата насоченост на антитерористичната стратегия се изразява в своевременното разработване и приемане на адекватно законодателство, регламентиращо борбата с тероризма. То обхваща както международни правни норми, така и националното законодателство в тази насока.

Икономическият аспект на антитерористичната стратегия намира израз в налагането на икономически ограничения спрямо държави, подкрепящи международни терористични организации; разкриване на начините за финансирането им и предприемане на конкретни стъпки за пресичане на пътищата за това; икономическа подкрепа за държави, активно участващи в борбата с международния тероризъм, както и за разоръжаване (например унищожаване на оръжия за масово поразяване).

Военният аспект на антитерористичната стратегия е в предотвратяването на терористична дейност, включително и чрез унищожаването на терористични организации, активна отбрана – става въпрос за т.нар. възпираща система, която включва ранното предизвестяване за вероятна възможност за терористични актове, предварителното разработване на защитни мерки, прилагани при извършен вече терористичен акт.

Тактиката се свежда до конкретни практически действия за реализация на стратегията. Тя представлява конкретен план, чиито параметри са много по-очевидни за изпълнителите. По този начин изборът на конкретен тактически подход е част от самата стратегия. Следователно тактиката е съвкупност от автономни аспекти на стратегията.

Изключително дискусионен в практически аспект е въпросът за прилаганата тактика срещу терористите – твърдост или изпълняване на исканията им. В световната практика се оформят два подхода: първият предвижда ликвидиране на терористите при всякакви обстоятелства, дори това да предизвика смъртта на задържани лица като заложници; вторият подход предвижда изпълнение на някои от желанията на терористите с оглед на минимализиране на последиците от тяхната дейност (т.нар. гъвкав подход).

Тактиката на твърдия подход при противодействие на международния и вътрешния тероризъм се основава на следните главни принципи, които са изведени като основополагащи във водещите в борбата с тероризма служби за сигурност:

• Да не се допуска каквато и да било договореност на службите за сигурност с терористични организации (отделни терористи) или поддаване на изнудване и шантаж. Трябва твърдо да се отстоява линията на крайна нетърпимост спрямо терористичните организации и тяхната дейност.

• Третиране на терористите като особено опасна категория криминални престъпници с политически цели, които настъпателно да бъдат преследвани от законовите разпоредби. Действително е изключително важно пред обществеността терористите да бъдат представяни именно като особено опасни криминални престъпници, тъй като в противен случай съществува реална опасност те да се представят като борци за свобода или нещо подобно, а това е една от целите им – да получат обществено оправдание и дори подкрепа на своите действия.

• Получаване на всестранна информация за държави, които по един или друг начин подкрепят международни терористични организации, и стриктно спазване на предвидените санкции срещу тях в редица международноправни документи.

• При получаване на сигнал за подготвян терористичен акт следва незабавно да се предприемат действия за неговото предотвратяване.

По своята същност твърдият подход предвижда безкомпромисно отношение към терористите и тяхната дейност и на тази основа изграждане на различни силови системи от мерки за противодействие на тероризма, т.е. безкомпромисна твърда реакция на всеки терористичен акт и неотстъпчивост.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение можем да посочим, че съвременният тероризъм постоянно еволюира в развитието на своите тактики, методи на действие и мащаб на поставените цели. Докато преди едно-две десетилетия целта на терористите беше завоюване на обществени симпатии, а жертвите при терористичен акт се изчерпваха в повечето случаи с един-двама души, то в последните години целите терористичните организации станаха наистина глобални в глобализиращия се свят: те искат постигането на "паралелна власт" над умовете и сърцата на хората, преразпределение на световните ресурси и унищожаване на западните ценности и политическа система. Терористичната тактика се променя и вече е насочена към масови кръвопролития, все повече жертви и все по-голям обществен отзвук.

Една от основните насоки за повишаване ефективността на борбата с тероризма е създаване и развиване на нови по-успешни форми, методи и тактики. Тяхното усъвършенстване може да се извърши чрез анализиране и обобщаване на положителните и отрицателните страни на досешния опит в тази област. България изостава и в двете основни области на борбата с тероризма: първо, нейното институционализиране чрез нормативни и доктринални документи – закони, стратегии, концепции, доктрини, устави на въоръжените сили и други поднормативни актове; на второ място не се използва обобщаването и анализирането на чуждия опит в борбата с тероризма, и прилагането на изводите от този опит в практиката.