Реферат по Психология на труда Психологично изучаване на професиите или Психология на професиите Изготвил



Дата25.10.2018
Размер283.5 Kb.
#98528
ТипРеферат

Юридически факултет

Катедра „Обществени науки”

Специалност Психология


Реферат

по


Психология на труда

Психологично изучаване на професиите или Психология на професиите


Изготвил:

Татяна Кирилова Тенева

с
Проверил:

Д-р Карагяурова
пец. Психология

Фак. № 06151005

Варна 2011

Психологията като наука обхваща редица дейности, различни общности, различни типове поведение. В зависимост от обекта на изучаване, психологията конкретизира методите си, за да обхване отделния вид процес или общност.

Според Лев Борисович Ительсон професията е род трудова дейност, изпълнявана от работника във връзка с определен технологически процес (метода на въздействие върху предмета на труда) и използването на съответстващите оръдия на труда (Ительсон, Л. Б. ВопросьΙ професиональной подготовки школьников. М.,1961 от учебника на проф. Т. Трифонов, Икономическа трудова и бизнес психология, София, 1996г.) Тук се обръща внимание на технологическата и техническата страна при упражняване на професията.

Професията по обем и по съдържание има широк обхват и неприемливо е да се свежда само до производствената дейност, още по- малко до неин етап на развитие. Необходимо е да изясним първо понятието дейност. Според М. В. Демин дейността е “проявление на живите същества, което се характеризира не само с активност, но и с целесъобразност, по-точно с целесъобразна активност”(Демин М., Природа деятельности, М., 1974, с.15; от книгата на Ников. А., Психология на иновационната дейност, София 1992). Такава една целесъобразна активност е именно професионалният труд.

За Л. П. Буева човешката дейност характеризира социалната форма на движение на материята и тя е “ процес, чрез който съществува и се развива човешкото общество и чрез който се реализира цялата съвкупност от отношенията на човека към света” (Буева Л., Деятелность как обект социальной психологии, в книгата на Ников. А., Психология на иновационната дейност, София 1992). Ако отнесем това твърдение към професията, то можем да добавим, че професията е символ на човешкото общество.

Според А. Маргулис “дейността може да се определи като категория, изразяваща способа на съществуване на социалната действителност и характеризираща се с такива съществени признаци като продуктивност, социалност и социална целесъобразност” (Маргулис А., с.48 , Категория деятельности человека, Философские науки, 1975, в книгата на Ников. А., Психология на иновационната дейност, София 1992).

От посочените цитати можем да заключим, че професията е основна характеристика на обществото, на социума и дейност от по-висок ранг. Това е така и защото човекът е важен субективен фактор на всяка трудова дейност и от него в най – голяма степен зависи повишаването и подобряването на производството във всички сфери. Човешката дейност се дефинира и като форма на активно отношение на личността към обществото и заобикалящата я действителност, като процес на осъществяване на отношение. Следователно имаме двупосочност на отношението индивид – среда. Веднъж зависимост на индивида от средата и нейните въздействия и втори път – зависимост на средата от индивида, способен да извършва преобразуваща дейност върху нея.

Ф. Кута дава генетическо определение на професията: “Понятието “професия” е възникнало на основата на частното, а понятието “специалност” – на основата на единичното разделение на труда вътре в манифактурното производство”(Трифанов М., Икономическа трудова и бизнес психология”, София, 1996).

Според Кр. Добрев “Професията е определен вид работа, която е основа за специализацията на хората в рамките на определена сфера от производството” (Добрев, Кр. Закономерности на социалистическото строителство в НРБ. С., 1965, в книгата на Трифанов М., Икономическа трудова и бизнес психология”, София, 1996)

По определението на акад. Струмилин професията е съвкупност от придобити с обучение специални трудови навици, съчетани в едно лице (Струмилин, С. Г., ПроблемьΙ економики, М.1982 , в книгата на Трифанов М., Икономическа трудова и бизнес психология”, София, 1996) Тук авторът ограничава същността на професията, която я свежда само до функциите на производителя.

Според В. В. Водзинская “Професията е вид трудова дейност, относително постоянно изпълнявана, опираща се на знанията и навиците” (Водзинская, В.В. Социалогический аспект проблемьΙ вьΙбора професий. Сб. Человек и общество.т. VΙ, Ленинград, 1969, в книгата на Трифанов М., Икономическа трудова и бизнес психология”, София, 1996)

От формулираните определения на професията е видно, че се обръща повече внимание на веществения резултат от труда. При определението на професията следва да се застъпят и трайните й признаци, а именно – професионалните функции, резултат на разделението на труда, на основата на което професията възниква, изискванията към човека - знания, умения, навици и способности и на последно място общественополезния характер на дейността. Следователно професията е и съвкупност от специализирани и обособени професионални функции и придобити чрез обучение или в труда специални знания, умения и навици на формирани способности, чрез които човек извършва общественополезна дейност. Също така работата играе централна роля в определянето на типа живот, който хората водят.

Професиите и специалностите са многобройни, обикновено се съставят професиограми за групи близки професии или за най-необходимите с оглед на резултатите от социално-икономическите проучвания. Прилагат се методите на наблюдението с хронометраж на дейността и постиженията на работници с различни степени на ефективност, използват се методите на интервюта, анкети с работници, майстори и редица други, както и някои експериментални методи, за да се установят психическите качества на лица, които успяват най-добре в професиите.

Проучват се индивидуалните особености на младите хора, за да се отговори на въпросите за тяхната пригодност към група професии. Необхофимо е да се установи какви способности и интереси вече са развити у тях, какви са по-близките и по-далечните перспективи за тяхното развитие в процеса на подготовката им, има ли някои противопоказани качества за определени професии. Трябва да се обърне внимание на мотивите като заплащане, престиж, популярност, упражняване на способности и др., които индивидът може да ранжира според субективната им значимост.

Данните от професиограмите и от психологическите проучвания на индивидите се използват както за професионалното ориентиране, така и за професионалния подбор. За професионално ориентиране задачата е да се прецени кои са най-благоприятните професионални възможности за даден индивид, а при подбора се търсят най-подходящите лица за дадена професия, специалност, предприятие, фирма и др.

Възможностите за професионално ориентиране се проучват в училището и профилираните кабнети. Подадената информацията трябва да включва всички възможни данни за приемането, условията на работа или учене, изискванията по отношение на здравето и психическите качества, перспективите за напредване, социалната значимост, икономическите условия и др. В училището се извършва най-планомерно формирането на личността – създават се интереси, развиват се способности, дават се знания и умения, изграждат се навици и привички, формират се волята и характерът – всичко, което има значение за жизнения път на човека. Вярно е и че професионалните желания на учениците от основното училище все още са крайно непостоянни и повърхностни, но все пак през този период трябва да се извършва такава подготовка чрез обучението и възпитанието, чрез влиянието на примера (включително от филми и сериали), която може да има съществено значение и за по-късните години. Това важи особено за областта на музика, математика, технологии и др.

Според Генчо Пирьов: “Проблемите за човека и неговата професия не се ограничават само до една определена възраст, т.е. когато се вземат първоначалните решения. Затова професионалното ориентиране трябва да се види като продължителен процес, който всъщност започва още през ранните училищни възрасти и в известен смисъл продължава до годините на пенсионирането” (Пирьов Г., Психологията в твоя живот, София 1976, стр. 262).

През зрялата възраст се явява обратното въздействие във взаимоотношението между човека и професията. Наред с благоприятното влияние на добре подбраната професия за пълното разгъване на творческите сили на човека, могат да се явят и някои отклонения като усвояване само на рутинните начини в своята дейност.

В периода на пенсионирането, защото както влизането в професионалната дейност е важен момент, така и излизането от нея си има своите критични моменти. Най-благоприятна е адаптацията към тази промяна, когато човек не скъсва веднага и напълно със своите трудови задължения.

Също така бурните промени в съвременния начин на живот, както и обновителните процеси в областта на образованието предполагат преди всичко обновление в човешкия фактор. Става дума за изменение в стратегията на подготовката на бъдещите кадри, за формиране на ново, иновационно мислене, за изграждане на готовност и способност за иновационна активност, което трябва да залегне като нова социално значима задача на училището.


Психологията на професиите разкрива основания за групирането им по определени показатели. С разделението на труда се създават различни професии и специалности. Всяко ново деление в даден смисъл се определя от различни показатели – от характера на организацията на труда, от ползваната техника и т.н. Показател за разделение е трудовата категория на работещите – работници, техници, инженери.

Някои автори класифицират професиите според характера на ползваните оръдия на труда. В тази връзка Л. Б. Интельсон посочва следните групи професии: професии на машинния труд (обслужване на разни машини и механизми), професии на ръчния труд (използване на ръчни оръдия и инструменти), професии на апаратния труд (обслужване на различни апарати, компютри).

Известно е, че всяка класификация на професиите следва да се изгражда с оглед определена цел, за да задоволи определени нужди на определен кръг хора. Например американски учени класифицират работническите професии в зависимост от изискванията към интелекта и посочат три вида професии: висши, средни и нисши. Пиорковски прави опит да класифицира професиите в зависимост от изискванията им към вниманието. Липман се опитва да класифицира професиите в зависимост от застъпените степени на самостоятелност.

Професиите могат да се класифицират и по признака възможност за усвояване: професии, които могат да се усвоят от всички, професии, които могат да се усвоят от повечето хора, пожелали да ги усвоят и професии, които предявяват строго фиксирани изисквания и могат да се усвоят само от определен кръг хора.

В съвременния свят, класификацията на професиите може да се изгради на психологическа основа.

Разпределението на труда, оформянето на професиите и обособяването на професионалните функции в една или друга степен заангажират психиката. При едни професии е заангажирана главно сензорната сфера, а психомоториката е частично автоматизирана, при други професии е налице активното участие на интелектуалната сфера, докато сензорната служи само за вход на информацията. В случая не се касае за изключване на една или друга сфера при упражняването на дадена професия, а за доминиращата роля на една или друга сфера в изпълнението на професионалните функции. В тази светлина можем да посочим следните сфери на психическата дейност по отношение на заангажираност в професионалната дейност:



  • психосензорна,

  • интелектуална,

  • психомоторна,

  • комуникативна.

И съответно могат да бъдат посочени професии с доминираща роля на тези сфери, а именно: психосензорни, интелектуални, комуникативни, психомоторни. Психологическото съдържание в тези професии се очертава при разглеждане на компетентните на тези сфери и съответните професии.

Психосензорната сфера участва при упражнението на всички професии, защото чрез рецепторите постъпва информацията от процеса труд. Формиращите се усещания също имат участие при много професионални функции. Но при едни професии праговете на усещане – долен праг на различие и горен са с големи възможности.

Освен усещанията и възприятията към психосензорната сфера спадат и зрителните и слухови умения и наблюдателността. В. Чебишева счита, че в психосензорната сфера се формират определени навици, както и че “сетивните навици, за разлика от двигателните, се формират по – бавно и затова често изискват повече упражнения” (Чебишева, В. Психология трудового обучения. М., 1985 в книгата на Трифанов Т. Икономическа трудова и бизнес психология, София, 1996г.)

Участието на интелектуалната сфера в професионалната дейност има за предпоставка възприеманата информация от много източници, като участието на по – висшите психически процеси се изгражда на базата на възприеманата и възприета по непосредствен и опосредствен път информация.

Интелектуалната сфера според В. Чибишева включва умения като „планиране, контрол и самоконтрол.” Те са нужни във всички видове дейности. Също така преобладаващата роля на интелектуалния компонент дава възможност за по – широк пренос на тези умения и навици към една област на дейността в друга. А формирането и закрепването на тези навици е свързано с развитието както на общите способности и с формирането на такива устойчиви черти на личността като привички, така и на щателно преосмисляне на набелязаната работа, завършване на започнатата работа, постигане на високо качество и неговото изпълнение” (Чебишева, В. Психология трудового обучения. М., 1985 в книгата на Трифанов Т. Икономическа трудова и бизнес психология, София, 1996).



Комуникативната сфера понастоящем е средство за реализацията на редица професионални функции и дейности както в извънматериалната сфера (търговия, образование, услуги, управление), така и в професиите в областта на материалното производство – професии като диспечери, оператори и др., налагат участието на комуникативната сфера и преди всичко на речта.

Комуникативната сфера намира израз във все повече професии. От гледна точка на пълното й или частично участие в професиите могат да бъдат класифицирани както следва:



  1. Важно участие - “човек – човек” и “човек – хора” - професии и дейности от типа на учителските, екскурзоводските професии, в областта на търговията, услугите и администрацията, ръководната дейност и др.

  2. Частично участие на комуникативната сфера в професии. Тук спадат широк кръг професии – продавачи, шофьори и др.

Към психомоториката спадат онези психологически, физиологически и отчасти физически компоненти, които обективизират психиката под формата на реакции, движения, действия, умения и навици.

Тези компоненти, макар да са функции на възприетата информация, т. е. на участието на психосензорната и интелектуална сфера, имат своя относителна самостоятелност и при много професии. Другите две сфери са само канали за движение на информацията. Класификацията на професиите на сензорни, интелектуални, комуникативни и психомоторни е на основата на относително доминиращите им изисквания към сферите на психиката. Тази класификация може да се продължи като се обединят сферите и тогава може да се посочат следните видове професии: сензомоторни, сензорно – интелектуални, интелектуално – комуникативни и интелектуално – моторни.
Всяка професия притежава своя психологическа структура. Разкриването на тези структури дава възможност да се установят общите качества и да се изградят структури на групи професии, благодарение на което се изяснява при кои професии преквалификацията се извършва по-леко, по-бързо и в по-кратък подготвителен период.

Различните моменти от професионалното развитие и израстване на човека отговарят на различни психологически структури на професията. На етапа на професионалното ориентиране и началното усвояване на отделни, частични, професионални умения отговаря психологическа структура на професията, която има определени особености, различни от психологическата структура на същата професия, когато човек е преминал на следващия етап – на овладени професионални функции и развити професионално необходими качества. Третият етап в професионалното развитие и израстване на човека е постигане на високи производствени резултати, развитие на високо ниво на способностите, творческото отношение към професионалната дейност и майсторството в работата.

От тук можем да формулираме следните психологически структури на професията:


  • Предварителна психологическа структура на професията

  • Статична психологическа структура на професията

  • Динамична психологическа структура на професията

  • Функционална психологическа структура на професията

Изброените структури на професията са израз на отражението в психиката, на различните етапи, през които минава човек в процеса на усвояване на професията от момента на ориентирането му до изявата на способностите му за творчество в професията. Необходимо е да разкрием елементите на тези структури.

Предварителната психологическа структура на професията се изгражда в процеса на ориентирането на подрастващия и включва следните елементи: познания за професията, интереси, мечти, желания, цел, мотиви, елементарни умения. Знанията на ученика за дадена професия предизвикват интереси, които от своя страна пораждат мечти и желания. Те стават предпоставка за възникване на цели. Връзката и взаимодействието на елементите в предварителната психологическа структура на професията не винаги може да се прогнозира. Възпитанието и социалната роля в повечето случаи имат решаваща роля.

Предварителната психологическа структура на професията има редица особености, чието познаване има важно значение за професионалното ориентиране на учениците. По–значимите от тях са:



  • Неустойчивост на елементите на предварителната психологическа структура на професията, а от там и на цялата структура.

  • Преувеличаване ролята на някои от чертите на професията. На това обръща внимание К. Маркс, като посочва, че младите често разкрасяват професията в своята фантазия, след което в повечето случаи настъпва разочарование

  • Приемливост и динамичност на предварителната психологическа структура на професията.

Статичната психологическа структура на професията съдържа онези психологически елементи, които професията е формирала у човека в процеса на упражняването й. Всяка професия, упражнявана в по–дълъг период от време, формира едни или други особености у човека.

Статичната психологическа структура притежава особености, между които по–важни са следните:



  • Всяка статична психологическа структура на професията включва различен брой, различни по характер и в различна степен на развитие психологически елементи.

  • Елементите на статичната психологическа структура имат устойчив характер и се формират в продължение на по-дълъг период от време при упражняване на професията.

  • Особеното съчетание на елементите на статичната психологическа структура разкрива способностите на човека, необходими за упражняването на професията.

Професионалното израстване на човека в труда е сложен процес, който включва както въздействието и влиянието на професията върху човека, така и обратното – въздействието на човека върху професията. Рационализаторската и изобретателската дейност включват елементи на взаимодействие на човека върху професията, която е формирала неговите способности, за да може той отново да й въздейства. Този сложен процес на взаимно въздействие на човека и професията формира едни или други психологически компоненти у човека, които се обединяват в термина динамична психологическа структура на професията. При някои професии динамичната психологическа структура на професията се развива във възходяща линия,а при други в низходяща. При професии, които се усвояват в продължение на дълъг период от време и имат голяма сложност и изисквания към психиката на човека, динамичната психологическа структура на професията се развива, усъвършенства се и човекът. И обратното – професии, които се характеризират с известна простота и еднообразие в операциите, динамичната психологическа структура на професията се развива в низходяща линия.

Към елементите на динамичната психологическа структура можем да причислим мотивацията на труда, интересите и целите на човека, доколкото те са свързани с професията, общественото мнение за професията, чувството за професионална гордост и т.н. Особеностите на тази структура са:



  • Изключително голяма сложност.

  • Зависимост от фактори като разделението на труда, внедрената техника в производството, наличните знания.

  • Динамичност, обусловена от обективни и субективни фактори.


Функционалната психологическа структура на професията е предварителната психологическа структура на професията, статичната психологическа структура на професията, динамичната психологическа структура на професията в действие и в даден конкретен момент от времето, когато работникът или специалистът изпълнява своите професионални задължения и професионални функции. Например функционалната структура е налице при предварителната психологическа структура в случаите, когато подрастващият се е ориентирал към дадена професия и благодарение на това се интересува от нея, желае да усвои и усвоява нейните изисквания. При статичната психологическа структура функционалната структура е налице, когато работникът работи по професията си в рамките на смяната. При динамичната психологическа структура на професията функционалната съществува, когато работникът се стреми в работното или в извънработното време да внесе известни рационализации в труда, живее в професията и работата си.

Характерна особеност на функционалната структура е, че тя съществува само тогава, когато работещият върши нещо конкретно по професията си. Също така работещият може да притежава сравнително повече способности за работа, но при изпълнение на професионалните си задължения да използва сравнително малко.

Функционалната психологическа структура на професията пронизва всички психологически структури и е конкретна тяхна изява. От друга страна функционалната психологическа структура на професията формира и трите психологически структури.

Изследването на психологическите структури на професията хвърля светлина върху проблема личност – професия. Например изследването на предварителна психологическа структура на професията изисква да се изяснят елементите на тази структура, да се отчете тяхната връзка и взаимодействие, доминиращата роля на един или друг елемент в различните етапи на ориентирането. Изследването на тази структура дава възможност да се установи насочеността и степента на готовност за избор на професия и да се коригират погрешни и неправилно формирани елементи, неотговарящи на възможностите на подрастващия и нуждата от кадри.

Изследването на статична психологическа структура на професията има за цел да разкрие онези свойства и качества на човека, които професията вече е формирала. Затова то трябва да се осъществява в статика, извън работния процес. Това изследване позволява да се разработят по-пълно въпросите на професионалния подбор, оценката на труда и класификацията на работната сила.

Функционалната психологическа структура на професията се изследва сравнително трудно, защото трябва да се доловят и зарегистрират измененията на нейните компоненти в самия процес на труда, в действие. Изследването на функционалната психологическа структура на професията позволява да се разработят по-пълно въпроси като организацията на режима на труда и почивката.

Изследването на динамичната психологическа структура на професията предполага комплексни психологически и социално – психологически проучвания. Разкриването на психологическите структури на различните професии е една важна и трудна задача, чието решаване ще позволи да се изяснят редица въпроси на обучението, професионалното ориентиране и качествата на труда.

Използвана литература:


Пирьов Г., Психологията в твоя живот, Партиздат, София, 1976

Трифонов Т., Икономическа трудова и бизнес психология, Памет , София, 1996

Ников А., Психология на иновационната дейност, Люрен, София, 1992

Енциклопедия психология, Наука и изкуство, София, 1998




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница