Регионален месечник за живота и проблемите на хората с увреждания плевен септември 2005

Един от радителите за създаването на такова дружество е проф. д-р Стоян Белинов, виден учен, общественик и демократ. Белинов дълги години е бил неплатен лекар в училището на Урбих в София и извършва редица проучвания върху проблемите на лишените от слух хора, анализира всички страни от живота им, събира много материали за трагичното им положение Белинов започва чрез публикации в медиите да информира и разяснява нуждата от подобряване на положението на глухонемите и апелира към обществеността да бъде основано специално дружество за закрилата им.

     В първите месеци на 1934 г. проф. Белинов и група прогресивни общественици решават, че е време в София да бъде създадено такова дружество. Учредяването му става на 17 май с.г., като на събранието се приемат уставът и се избира ръководството му.

На 26 и 27 януари 1935 г. пред общото събрание на Съюза за обществена подкрепа проф. Белинов чете реферат на тема “Грижи за глухонемите”. След изслушването му събранието приема резолюция, в която са включени основните задачи на Дружеството за закрила на глухонемите (ДЗГ): 1. Чрез публикации в медиите да бъдат отхвърлени утвърдените сред обществото предразсъдъци по отношение на глухонемите – че те са неспособни на по-високо интелектуално и духовно израстване; 2. Глухонемите като личности и членове на обществото имат право на обществена подкрепа, за да бъдат полезни и на себе си, и на семействата си и на обществото като цяло. Обществената подкрепа трябва да се изразява в следното: а) да бъде дадена възможност на работоспособните глухонеми да приложат своя труд, като се устроят кооперативни занаятчийски работилници не само в София, но и в другите по-големи градове на страната; б) в околностите на столицата или на друго подходящо населено място да се уреди селско стопанство, в което способните и склонни на земеделски труд глухонеми да работят; в) за завършилите специалните институти глухонеми да бъдат уредени допълнителни вечерни курсове за повишаване на образованието им; г) да им бъдат издействани, макар и в ограничен размер, граждански права, а също и да бъдат назначавани с предимство в професии, свързани със силен шум

Първото, което ДЗГ успява да направи, макар и да не е разполагало с достатъчно средства, е откриването на дом за възрастни глухонеми на ул. “Лавеле”  № 23 в столицата.

На 25 февруари настоятелството на дружеството представя пред общото годишно събрание отчета за дейността си, в която главни инициатори са проф. Белинов и секретарят Кандо Кандов, учител в софийското училище за глухонеми. В отчета се изтъква, че в дома са получили подслон 12 души, повечето от които са работници-надничари в дружествената работилница. С помощта на дружеството други глухонеми са постъпили на работа в частни или държавни работилници.

По време на Втората световна война обаче положението на глухонемите рязко се влошава. Проф. Белинов загива трагично по време на бомбардировка под развалините на своя дом на 10 януари 1944 г. Неговото място се заема от проф. Георги Янков .
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯпрез 2005 г./в съкращение /

Националния статистически институт по проект, финансиран от Статистическата служба на Европейския съюз, проведе изследване сред хората с увреждания с цел установяване здравния и социален статус на хората с увреждания и възможностите за социална интеграция. Изследването обхвана 3 000 лица с увреждания на възраст 16 - 64 години.

По данни от Преброяване'2005 в страната 263 143 души имат медицински установена степен на увреждане. От тях 92% са на възраст 16 - 64 години.

От всички анкетирани лица близо 10% са на възраст до 29 г., а 15% на 60-64 години.

Във връзка със здравното си състояние 20% имат силно ограничени възможности при извършване на обичайните си битови дейности, 43% изпитват ограничения, а 37% нямат такива. В това отношение 27% получават помощ от други лица, но само 22% считат, че тази помощ е достатъчна.

Приблизителната месечна стойност на вземаните медикаменти от лицата с увреждания е 25 лв., за 45% от тях. За 39% стойността на медикаментите е в границите между 26 и 55 лв., за 13% разходите са межди 56 и 100 лв., а за 3% на тези стойности.

Получаваната пенсия за инвалидност е основен източник на средства за съществуване за 72%, по 8% са на издръжка на друго лице, основна работа и пенсия за прослужено време.

В момента 38% ползват различен вид социално подпомагане, 55% не ползват, а 7% са ползвали в предишни периоди. От използваните помощи 82% са парични или в натура, 6% имат личен асистент и 4% ползват услугите на бюрата за социални услуги.

По вид на здравните проблеми, които имат тези хора няма различия между мъжете и жените. С най-голям относителен дял в основните заболявания, които затрудняват живота на хората с увреждания и тяхната социална реализация са неврологичните и психични заболявания - 25%. На второ място по обхват са болестите на сърцето и кръвообращението - 16%. Близък до този относителен дял (14%) са заболяванията, създаващи проблеми с краката. С по-малък обхват са: затруднения/загуба на зрение - 7%; диабет и проблеми с ръцете - по 5%; други прогресиращи заболявания - 6%.

От всички анкетирани лица 34% имат над 90% установена степен на загуба на работоспособност (първа група); 44% имат установена степен на увреденост: 71- 90% (втора група) и 22% са с трета група (51 - 70%).

Сред най-младите хора (16-29 г.) близо 53% имат установена първа група. С тази степен на загубена работоспособност са 32% от 30-49 годишните и 34% от тези на възраст 60-64 години.

Само 13% от хората с увреждания към момента на наблюдението са заети, т. е. получават доходи от трудова дейност. Близо 5% са се определили като безработни, а 82% са лица извън работната сила. От всички заети 8% работят по линия на програми за специално подпомогната заетост.

От тези, които са заети и безработни (има се предвид предишната им работа) 22% са много силно затруднени и 34% - силно затруднени при осъществяване на своята трудова дейност. Трябва да се посочи, че само 6% от заетите хора с увреждания получават специална помощ при изпълнението на техните трудови задължения, докато 16% заявяват, че се нуждаят от такава. От тези, които се нуждаят от помощ 14% не могат да определят нейната конкретна форма. Други 12% търсят и се нуждаят от морална подкрепа и още толкова от помощ, свързана с типа на извършваната работа.

Основно здравните проблеми на тези хора са причина за тяхното невключване в трудовия процес - 80%, а за 9% причина за това са направените съкращения в местата на работа и за 5% поради пенсиониране.

Близо около 1/3 от хората с увреждания по тяхна преценка смятат, че могат да упражняват определен вид трудова дейност. В предпочитанията си за осигуряване на своята трудова заетост 75% желаят да бъдат наети по трудов договор в обществени или частни фирми, 22% нямат конкретни предпочитания и само 3% искат да развиват самостоятелен бизнес. В работа по специални програми за заетост биха се включили 76% от желаещите да работят.

Във връзка с трудовата заетост 11% от хората с увреждания имат желание да се включат в курсове за квалификация и преквалификация. Най-предпочитани са компютърните курсове - 58%, езикови курсове - 13%, счетоводни или други икономически - 7%.

Сериозен проблем за трудовата и социална интеграция на хората с увреждания е достъпността до обкръжаващата ги инфраструктура. Само за 5% от нея тя е лесно достъпна, 46% изпитват затруднения в различна степен, а за 24% социалната инфраструктура е недостъпна.
СОЦИАЛНА ПРИДОБИВКА

На 4 август 2005 година с решение на областния управител Николай Русинов бе отворен асансьорът до дирекция “Социално подпомагане”. Това е част от проекта за осигуряване достъп на хората с увреждания в сградата на областната администрация, в изпълнение на който бе изградена и рампа на централния вход на сградата.

Поставени бяха и указателни табели, по които хората с увреждания да могат да се ориентират до централния вход.

Ттрудноподвижните и хората в инвалидни колички ще могат да се възползват от съоръжението.

Издадена е заповед на областния управител за режима на достъп в сградата и ползването на асансьора.

Предвижда се асансьорът да се ползва единствено от хора с увреждания и за достъп до областната администрация. За другите офиси на втория етаж входът остава откъм паркинга.

За голяма част от хората в инвалидни колички това е вид успех, тъй като дълги години нямаха достъп до дирекция “Социално подпомагане”, въпреки че това е единственото място, където те могат да получат съдействие или указание за възможностите за социално подпомагане. Много от тези, които не се отказаха от борбата за равнопоставеност, организираха срещи и протести, които в крайна сметка дадоха резултат.

Радостно е, че вече ще можем сами да си свършим работата със социалните работници и няма да ангажираме хора, които да ни носят по стъпалата.

Това обаче е само началото, защото има още много неща, които държавата трябва да свърши за хората, които в българските условия спокойно биха могли да бъдат наречени безпомощни. За тях все още повечето сгради са недостъпни, няма редовен транспорт и над 4 000 човека с увреждания в Плевен разчитат на 1 специализиран микробус, побиращ 3 инвалидни колички. Все още не е завършен и асансьорът в сградата на Общината, който по план трябваше да е готов през февруари.

В същото време едно от условията за влизането ни в Европейския съюз са мерките за осигуряване на достъпна среда и възможности за интеграция на хората с увреждания в обществото.

През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях явяването на кръст на небето известява цар Борис III, с когото се познавал лично.

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.

След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.

Канадската кооперативна банка "Desjardins" представи нова генерация ATMs (банкомати), които имат гласов оператор.Новият дизайн цели да повиши достъпността на услугите за незрящи, неграмотни и възрастни хора, които отсега ще могат безопасно да извършват транзакции, като следват гласовите указания.

За да се възползва от услугата, потребителят ще трябва да свърже машината със специални слушалки и после да пъхне дебитната си карта. Тогава системата активира гласовия оператор на езика на клиента (английски или френски) и чете указанията, изписани на екрана. Системата е допълнена от нова ключова дума, по-големи клавиши и Брайлови символи.

Съставители:инж.Румен Петков, н.с.

Гена Дочева

Владимир Петков

За контакти: тел 064 805 310