Регионална марка „Странджа” предпоставка за повишаване на качеството и развитие на устойчив туризъм в природния парк



Дата23.11.2017
Размер259.23 Kb.
Регионална марка „Странджа” - предпоставка за повишаване на качеството и развитие на устойчив туризъм в природния парк
Десислава Иванова Алексова
1. Въведение

Устойчивото развитие на туризма в защитените територии се обуславя от разнообразни фактори. Това са туристическите ресурси, спецификата на региона и материалната база, степента на ангажираност на местното население в различните сфери на туристическата дейност, ползите и ограниченията, свързани с режимите на управление и др. Региони с характерен облик и благоприятни условия за развитие на туризма при правилно планиране и управление могат да се превърнат в предпочитани туристически дестинации. Обект на настоящото изследване е природен парк „Странджа”. Целта е да се анализират природните и антропогенни туристически ресурси, човешкия фактор в пределите на парка, характера на посетителите и възможностите за предлагане на природосъобразни видове алтернативен туризъм, както и механизмите за повишаване на качеството, чрез налагането на Регионална марка „Странджа”.

ПП1 “Странджа” е разположен на територията на общините Царево и Малко Търново и заема централната част на българска Странджа с излаз на Черноморското крайбрежие. Общата площ на парка е 116 068.5 ха (1 161 km2), което представлява 1% от територията на страната и го прави най-голямата защитена територия в България. В границите му се намират пет строги резервата, 17 природни забележителности и 12 защитени местности, някои от които уникални за България по отношение на ландшафтните си характеристики. Сред тях са биосферният “Узунбуджак” и първият обявен в страната резерват „Силкосия”, ЗМ2 “Устието на река Велека”, ЗМ “Силистар” и др. [2]

За първи път „Странджа” е обявена като Народен парк на 24 януари 1995 г. на основание чл.17 и чл. 22 от Закона за защита на природата3. Инициативата е на група български природозащитници и лесовъди с цел  да се опази в полза на обществото неповторимата природа на планината, свързаните с нея традиции и поминък и да се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района.  С влизането в сила на Закона за защитените територии, със Заповед на МОСВ4 N РД-350 от 14.07.2000 г., паркът е прекатегоризиран като природен. Основни отговорни институции за управлението на парка на национално ниво са МОСВ и ИАГ5, на регионално - РИОСВ6 – Бургас и РДГ7 – Бургас, а на локално – ДПП8 “Странджа”, петте държавни лесничейства, действащи в парковата територия и общинските ръководства на общините Малко Търново и Царево. [1]



2. Природни туристически ресурси

Природните ресурси и естетическите качества на ландшафта имат доказан рекреативен, възстановителен и оздравителен ефект. Тяхата специфика и многообразие са предпоставка за развитието на редица видове алтернативен туризъм. Странжда е уникална за България и Европа, както с абиотичните, така и с биотичните си фактори.



2.1. Релеф

Релефът на българската част на Странджа, въпреки малката си надморска височина е силно разчленен и атрактивен. Характеризира се с множество заоблени върхове и била, пресечени от много долове във водосборите на реките. В геоложко отношение районът на парка е много интересен с разнообразни скални видове. Многобройни са пещерните образувания, цепнатините и пропастите, много от които са все още непроучени. По отношение на геоложките феномени територията на ПП "Странджа” е слабо изучена. Официално в държавния регистър са включени само четири геотопа – “Устието на река Велека”, “Силистар”, “Каньонът на Велека” и “Каменска бърчина” (“Камъка”) до гр. Малко Търново. И четирите геотопа са защитени, като първите три се намират в граници на защитени местности, а “Каменска бърчина” е обявен за природна забележителност. [2]



2.2. Климат

Странджанският климат се формира под континенталното влияние от запад и север, черноморското влияние от изток и средиземноморското от юг. Като цяло има преходно-средиземноморски характер – зимен максимум и летен (августовски) минимум на валежите и сравнително високи средногодишни температури. Особеност на местния климат представлява промяната на дневните температури към най-високите части на Странджа. Установена е тенденция на понижаване на температурите по склоновете на високите хребети в централната част на средна Странджа над 350 м.н.в. Това има определено влияние върху други климатични елементи – по-чести и по дълготрайни мъгли, по-обилни снеговалежи и по-голяма продължителност на задържане на снега, по-ранни слани и по-късно развитие на растителността. В биоклиматично отношение проучваният регион крие значителни ресурси за климатолечение. Лечебните качества на климата в крайбрежния район в съчетание с плажовете и морето са причина за обявяването на Ахтопол за климатичен морски курорт от национално значение, а Синеморец – за климатичен морски курорт от местно значение. Направени са пълни изследвания на климата в района на Малко Търново, които дават основание за развитие на традицията в климатолечението на алергични и белодробни заболявания. Самият град е обявен за планински климатичен курорт от местно значение. [2]



2.3. Води

Основни реки в парка са р. Велека, която се влива в Черно море чрез красив естуар, който при пълноводие залива крайречната гора, придавайки й типичен лонгозен характер и Резовска река. Двете реки и притоците им принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Река Велека се отличава с добре развитата си приточна система. Левите притоци са повече на брой и по-многоводни от десните. По-важните от тях са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна и текат по южните му склонове. Някои от по-малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация. Десните притоци извират от билото на Резовски рид и текат по северните му склонове. По-значителни от тях са реките Мечи дол (Айдере), Катун, Язменски дол, Лигурски дол и Колибарски дол. Резовска река извира източно от гр. Ковчас и след с. Паспала е гранична река между България и Турция. Тече главно на изток в дълбока долина и се влива в Черно море чрез лиман. В средното и долното й течение са образувани редица меандри. Долинните склонове на Резовска река са обрасли с дъбови гори. Дължината й е 112 км със 738 км2 водосборна площ, от които 183.4 км2 в българска територия. Най-големият й приток е р.Велика (в Турция). По-важни притоци на р. Резовска в българска територия са р. Делийска и р. Дълбокия дол. [2]



2.4. Почви

Територията на природния парк попада в Средиземноморската почвена област на Европа. Паркът е част от Странджанската провинция, отличаваща се с по-влажни почви в сравнение с типичните за Южна Европа и с инверсия в разположението на кафявите горски почви. За територията му са установени 7 почвени типа, със следното съотношение: наносни (алувиални) почви (Fluvisols) – 4%; плитки почви (Leptosols) – рендзини, литосоли и ранкери – 10%; метаморфни почви (Cambisols) – кафяви и канелено-кафяви – 4%; лесивирани (Luvisols) – канелени и излужени канелени – 46%; планосоли (planosols) – оподзолени и псевдоподзолени канелени – 20%; жълтоземи (Alisols) – 11%; червеноземи (nitisols) – 5%. В границите на Парка е единственото разпространение за България на жълтоземи (Alisols) и червеноземи (Nitisols), като жълтоземите се срещат единствено тук в Европа. Развитието на жълтоземите под южноевксинската горска растителност ги отличават от почвите на Средиземноморска Европа и разкрива природните им връзки с ниските долини на Кавказ. [2]



2.5. Биоразнообразие

Флората на Странджа представлява уникално съчетание на реликтната южно-евксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата групи флорни елементи. Особеност тук е голямото участие на дървета и храсти, характерно за планините. В същото време се наблюдава значимо участие на едногодишни треви, което е типично за сухи и плитки почви при средиземноморски климат. Горите в Странджа са основно дъбови и източно-букови и покриват около 80% от парковата територия. Голяма част от тях са вековни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665, което представлява над 47% от видовете висши растения в България. Ендемичните видове са 56, от които 6 локални ендемити. Терциерните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в европейски – 10, а други 113 вида са записани в “Червената книга” на България. [2]

Територията на парка е с надевропейско значение за безгръбначната фауна. Делът на консервационно значимите видове е огромен – ендемични са 119 вида, а редките за страната са 164. В световната “Червена книга” са записани 16 вида, а в европейската – 10. Паркът е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 261 вида. Ихтиофауната включва 40 сладководни и проходни видове риби, 15 от които са с голямо консервационно значение. Херпетофауната е представена от 22 вида влечуги и 10 вида земноводни. За гнездовата орнитофауна, Странджа със своите 124 вида, е сред най-важните защитени територии за птиците в България. Над парка преминава големия миграционен път Via pontica, което определя множеството прелетни видове, срещащи се по време на миграция. От срещаните общо 257 вида, 149 са от европейско природозащитно значение. В парка се срещат и 54 вида бозайници, сред които 21 вида прилепи, всичките включени в световната “Червена книга”. Популацията на видрата в р. Велека е най-добре запазената в Европа. [2]

2.6. Природни местообитания

Разнообразието на климатичните фактори, особеностите на географското положение и релефа, както и липсата на засилен антропогенен натиск са способствали в Странджа да се обособи и запази изключително голямо разнообразие от природни местообитания. Техният общ брой9 е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа. От природните местообитания 13 са типично странджански от южноевксински тип и включват различните гори от източен бук и горун с участието на: странджанска зеленика, кавказка боровинка, лавровишня и колхидски джел, кавказка иглика, благун, габър и липа; българските крайбрежни лонгозни гори; дъбравите: със странджански дъб - лъжник, с чашковидна звъника, с пирен и с калуна. Природните местообитания от субевксински тип включват благуново-церовите и дъбово-габърови гори. С високо консервационно значение са разнообразните природни местообитания по морското крайбрежие (морските заливи, клифовете, понтийските пясъчни съобщества и бели дюни, западно-понтийските съобщества на засолени почви и на скални субстрати), речните местообитания (изворите, реките и потоците, водните съобщества с жълта лилия (Nuphar lutea), крайморските естуари), карстовите терени (скалните масиви, скалните венци и пещерите), храсталачните и тревни местообитания (източните храсталаци от грипа, белизмовите степни съобщества, сенокосните ливади, крайречните влажни ливади, елино-балканските едногодишни съобщества, мезофилните пасища). [2]



3. Антропогенни туристически ресурси

Антропогенните ресурси имат предимно познавателен, възпитателен и образователен ефект. Главната им особеност се изразява в тяхното многообразие: културно-исторически, архитектурни, етнографски и художествени паметници и резервати, култови и религиозни обекти, музеи и галери, образци на нематериалната култура и др. Те са създадени от човека и допринасят за уникалността на района и обогатяването на туристическия продукт. Изследваният район притежава уникално съчетание на атрактивни антропогени ресурси от всички епохи, които представляват част своеобразните природни дадености на Прака.



3.1. Културно-историческо наследство

Районът на ПП “Странджа” съчетава уникални по рода си паметници на духовната и материалната култура от международно, национално и местно значение. Тук се редуват културни пластове от неолита и бронзовата епоха, тракийската мегалитна култура, античността, средновековието, Българското Възраждане до най-новата ни история. Тяхното съчетание и концентрация са рядко срещани в Европа. В границите на парка са описани над 450 паметника, от които 20 долмена, 24 могилни некропола, 11 самостоятелни надгробни могили, 2 уникални куполни гробници, 13 антични средновековни селища, 17 крепости, древни пътища, 83 параклиса и едно историческо място от национално значение – местността “Петрова нива”. Село Бръшлян е със статут на архитектурен резерват, а с. Българи - на фолклорен резерват. Архитектурните и художествени паметници на културата са общо 280, от които 18 църкви, 268 възрожденски къщи и 4 исторически паметника, свидетелстващи за Илинденско–Преображенското въстание. [2]



3.2. Местни занаяти, празници и обичаи

    В региона съществуват съхранени кошничарство и бари в с. Стоилово, ковачество в с. Звездец и тъкачество. Тези занаяти са включени като туристически атракции в туристическите пакети, а в с. Стоилово ДПП е подпомогнала изграждането на кошничарската работилница. В плана на упарвление на Парка наред с изграждането на посетителски информационен център се предвижда и изграждане на сувенирен център, който да предлага произведения за продажба. Една от целите на ДПП е да подпомогне именно възраждането на занаятите, които към ностоящия момент не са развити достатъчно добре. [1]

Особен акцент в духовната култура на Странджа представлява своеобразната празнично-религиозна система, характерна със свободното съжителство на християнството с древните езически обичаи. Единствено в този край се среща нестинарството, чиито корени се търсят в дионисиевите анестенарии, както и т. нар. кукер без маска. Във вътрешността на парка са запазени характерният странджански говор и топонимия. Ярък пример за съхраняване на местните традиции е запазването на традиционния, религиозен дух на нестинарството в с. Българи. За целта се спазва датата на празника - 3 юни, въпреки желанието на местните хора тя да се мени в зависимост от почивните дни. За целта е изграден постоянен “сакрален” кръг в центъра на селото. Планира се изграждане на “Музей на нестинарството” в селото, на базата на запазения Конак на нестинарките. На територията на парка не се допуска комерсиализиране на този обред. В някои села в региона са възродени местните ритуали Паликош, Заговезни, Кукери, Лазаровден, Еньовден. Повечето от параклисите (по няколко в село) са възстановени и се използват при честване на местни празници и събори. Стимулират се също така нови културни форми - художествени пленери. От 9 години ДПП провежда “Фестивал на зелениката”, което е ярко културно събитие за целия регион. [2]

4. Демографска характеристика

В границите на парка са включени 21 селища, от които и два малки града - гр. Малко Търново - общински център и гр. Ахтопол, явяващ се вторичен опорен център на Община Царево. От останалите 19 селища 6 са малки и 13 - много малки села. Населението на общините Царево и М. Търново, на чиято територия е разположен ПП “Странджа” е около 14 000 души. С най-негативно изразени демографски процеси се характеризират селищата от Община Малко Търново. Застаряващото население и високата безработица са основни проблеми в общината. На места, особено в селата, делът на пенсионерите надминава 80% - 90%, а територията й е една от най-слабо заселените в страната с гъстота на населението 5.7 души/км2. В общината са концентрирани 0.8% от работната сила на областта. Делът на заетите в аграрния сектор е 0.7%, а в индустрията и услугите - съответно 0.3% и 0.9%. Обезлюдяването на района е трайна тенденция, която се дължи основно на влошената възрастова структура на населението, отрицателния естествен и механичен прираст и стагнация на местната икономика. Застрашителен е темпът на обезлюдяване на селата Граматиково и Заберново и общинския център, а села като Сливарово са реално застрашени от изчезване. Делът на градското население на Община Царево е 75.7%. Гъстотата на населението – 17.8 души/км2, е една от най-малките в страната. В общината са концентрирани 2.4% от работната сила на областта. По коефициент на безработица тя заема осмо място от общо тринадесетте общини в областта. Делът на заетите в аграрния сектор е 1% от този за областта, а в индустрията и услугите - съответно 0.5% и 1.9%. Тенденция към стабилизация и определено нарастване на населението се наблюдава в някои крайбрежни селища с изразени туристически функции - Варвара, Синеморец, Резово. Стабилизираният брой на населението в някои малки селища във вътрешността на парка се дължи единствено на изчерпания им миграционен потенциал. [2]

Част от населението в близост до Черно море е сезонно заето в морския туризъм през активния сезон. Допълнителен доход за местните хора създава развитието на селски и екологичен туризъм. Основните природни продукти, събирани на територията на парка са гъби и билки. Събирането се извършва главно за продажба и износ, а дърводобива се извършва най-често от външни фирми с наети роми. В региона има 3 места за приготвяне на дървени въглища. На лице е липсващ човешки фактор за развитие на региона. Основна алтернатива се очертава максималното използване на възможностите за развитие на екологичен и селски туризъм. Неразделно свързано с тях е развитието на екологично земеделие - зеленчукопроизводство по долините на реките, животновъдство (главно овцевъдство) и пчеларство. [2]

5. Развитие на посетителския поток и туризма


В световен мащаб туристите предприемащи отговорно пътешествие с акцент върху природата и културата на посещаваната дестинация пътуват индивидуално или са организирани в малки и средно-големи групи (8-12 души). Характерно за тях е, че са любознателни, значително платежоспособни, с по-голяма обща култура и очакват да научат повече за посещаваната страна и нейните жители по време на своята ваканция. Те предпочитат да посетят и опознаят основно планински и селски райони, по-малко познати и некомерсиални дестинации, характеризиращи се със собствен облик, автентична култура и съхранена природа. [4] ПП „Странджа” предлага уникални за страната, а в някои случаи и за Европа туристически обекти и маршрути, които включени в качествени туристически продукти, ще удовлетворят потребностите на подобен контингент посетители и ще допринесат за устойчивото развитие на района.

5.1. Туристически обекти и маршрути

ПП “Странджа” предлага на своите посетители разнообразни туристически и рекреационни обекти и маршрути, както в населените места, така и в райони със съхранен природен ландшафт. Най-популярните туристически места и обекти са:



  • гр. Малко Търново - архитектурно–музеен комплекс, природен музей, тракийска гробница в м. “Пропада” и тракийска куполна гробница в м. “Мишкова нива”;

  • с. Бръшлян - архитектурен и исторически резерват, църквата “Св. Димитър” с килийно училище, етнографска сбирка и информационно–посетителския пункт на ДПП;

  • с. Граматиково - горска сбирка с атрактивно представяне на природата на Странджа

  • с. Българи - единственото място, където е запазен в автентичен вид тайнствения нестинарски ритуал, изпълняван всяка година на деня на “Св. Св. Константин и Елена”;

  • м. „Индипасха” - древно тракийско оброчище;

  • историческа местност “Петрова нива” - мемориал на загиналите в Преображенското въстание през 1903 г., музейна сбирка. [2]

Туристическата инфраструктура в парка извън населените места се ограничава основно до съоръжения на краткотрайния отдих като пикник зони, обозначени туристически пътеки и маршрути, заслони, места за бивакуване, няколко почивни бази на различни предприятия и единични вили, оборудвани за посрещане на туристи. Развитието на туристическата инфраструктура за краткотраен отдих в извънселищните територии е основно резултат от устройствената дейност на Дирекцията на парка и държавното лесничейство. Към момента в сътрудничество на ДПП с различни партньори са изградени 12 заслона, оборудвани са 19 места за пикник, определени и благоустроени са 15 места за отдих и почивка, маркирани са 9 туристически пътеки и пешеходни отклонения от автомобилни маршрути с обща дължина 137.2 км и са създадени 8 туристически информационни пункта на възлови места10. [1]

През 1997 г. е извършена инвентаризация на туристическите ресурси на парка и са изградени информационни точки в селищата Малко Търново, Ахтопол, Граматиково, Младежко, Бръшлян и Кости и при главните подходи. Те съдържат карта на парка с описание на растителността, кратка история на селището, изходящи туристически маршрути и снимков материал. Издаден е и справочник на местата за настаняване, който периодично се актуализира. През 1998 г. е издадена първата туристическа карта на ПП “Странджа”. Допълнително е изградена система от информационни пунктове и информационни табели, касаещи както парка като цяло, така и отделни негови консервационно значими елементи. За резерватите е подновена системата от информационни табели, която се изгражда и поддържа от РИОСВ – Бургас. ДПП предлага планински, екологични, орнитоложки, спортни, културно-познавателни маршрути, туристически водачи, информация за квартири и места за хранене. ПП „Странджа” активно присъства на туристическия пазар - съвместно с туристически фирми от региона, участва на национални туристически борси и членува в национални и регионални сдружения за алтернативен туризъм. Характерна за Парка е липсата на съоръжения за масов и специализиран спорт. [1,2]



5.2. Характеристика на посетителите

Броят на организираните туристи посетили ПП „Странджа” е около 12 500 за година и непрекъснато нараства11. Все още липсва методика за мониторинг на посетителския поток в парка. Правят се общи наблюдения и се отчита броят на посетителите, в рамките на организираните от ДПП посещения. Извършени са конкретни проучвания за посетителския поток в конкретни обекти от парковата територия и общи преценки за броя на посетителите на определени места по определен повод. Основна дестинация се очертава крайбрежието, където се насочва най-интензивният туристически поток. Според извършено проучване в рамките на ПУ12 на ЗМ “Устието на река Велека” и “Силистар” в съвкупността на чуждестранните туристи, основна тежест пада на семейни лица на възраст над 40 г. Българският контингент е в основната си част под 40 г., работещи или учащи се, с добро образование, предимно от столицата. Конкретни проучвания в крайбрежната зона на парка сочат, че средният престой на туристите е над 6 дни, като преобладават посещенията с престой 14 дни – 63%, следвани от тези с престой от 6 до 10 дни – 32.7%. В същата зона преобладават пристигащите с лични МПС. Предпочитанията към средствата за подслон и местата за настаняване се изразяват в следните съотношения: във ведомствени бази – 40%, в частни квартири – 18.4%, в хотели – 14.3%, при приятели – 12.2%, в туристически хижи – 10.2%, във вили – 4%. Основни притегателни центрове във вътрешността на парка са гр. Малко Търново, селата Бръшлян, Граматиково, Българи, карстовите извори край с. Младежко, карстовият район Докузак край с. Стоилово, м. “Петрова нива”, м. „Индипасха”, куполните гробници в м. „Мишкова нива” и м. „Пропада”. Престоят във вътрешността на парка се ограничава обикновено до еднодневни и двудневни посещения, по-рядко до седмица. Характерни са краткотрайните летни посещения с цел къмпиране в долините на Велека и по-големите реки, лов, риболов, гостуване при близки и роднини и участие в различни чествания. Целите на посещенията са повече познавателни и по-малко свързани с рекреация. [2,3]



6. Образование и екологично възпитание

Екотуризмът способства за ангажиране на децата в опазване на околната среда в природния парк. Учениците се включват в изграждането и поддържането на туристическата инфраструктура, почистване и залесяване на територията на парка. От особена важност е задоволството и самочувствието на децата от постигнатото от тях. Трайни знания, практически опит и екологични нагласи се формират при провеждане на обучителни занимания и учебни практики сред природата. ДПП развива множество инициативи и програми в областта на образованието и екологично възпитание с децата и учениците от училища в района на парка, както и с тези от Бургаския регион. Организират се излизане сред природата и запознаване с биологичното разнообразие за децата от градовете, образователни екскурзии и лекции по екопътеки13. Има изградени клубове “Приятели на ПП “Странджа” и еко клубове, както в училището в гр. Малко Търново, така и в повечето училища в гр. Бургас. Редовно се организират конкурси, викторини, състезания на екологични теми. Изготвени от ученици макети са изложени в Природно-научния музей в гр. Бургас. Учениците участват и в организираните екологични бригади за почистване на масово посещаваните места в парка. ДПП успешно си партнира с “Ателие за приложни изкуства” към читалището в с. Долно Езерово, като децата изработват емблемите, раздавани на участниците във “Фестивала на зелениката”, а със спечелените пари се финансира участието им в други прояви. В СОУ “В. Левски” в Малко Търново е създаден клуб “Alcedum”, в който ежеседмично 15-20 ученици и учители по биология провеждат тематични и практически занятия. ДПП е партньор на училището в международен проект по програма Socrates за изучаване на природните забележителности и културно-историческото наследство на ПП “Странджа”. [1]

По проект “Странджа” на БШПОБ14 със съдействието на Община Малко Търново и ДПП в гр. Малко Търново е изграден първия по рода си в България Природен музей със съвременни интерактивно-игрови елементи на обучение. Музейната експозиция включва телефонна кабина с телефонен указател за разговор с птиците в гората, уредба “Езиков курс” за изучаване езиците на няколко животни, тъмна стаичка, в която се чуват гласовете на всички нощни обитатели на гората, табла за разпознаване видовете странджански дървета по тяхната кора, кутия с бръмбари, два дървени пъзела с картата на ПП “Странджа” и хранителната верига на животните, сандък с природни съкровища – минерали и билки за разпознаване, модел на къщичка за птички с чертеж за построяването й, богата фотоизложба, зала за видео прожекции, детски творби, изработени от природни материали и др. Със средства от Корпуса на мира е закупено оборудване и е предвидено създаване към ДПП на специална лаборатория за целите на екологичното образование с местна тематика. Оборудването на лабораторията е предназначено за изследване на консервационно значими видове в района и на човешкото влияние върху тях. Целевата група на проекта са децата от първи до осми клас в град Малко Търново и съседните села, които ще използват лабораторията за поддържащо обучение към училищните програми по биология и химия. Очакваните резултати от проекта са развиване на информираност и отношение към околната среда и подготовка за активна роля на децата в развитието на парка. Съвместно с БШПОБ, БШПГ, БДЗП, РИМ и РИОСВ в гр. Бургас е стартирала инициатива за Бургаския регион “Познаваме ли нашата природа?”. В нея са включени Природонаучен музей – Бургас, Укритие за наблюдение на птици – Атанасовско езеро, Природозащитен център “Пода”, Природен музей – Малко Търново и Горска сбирка – Граматиково. Посещенията на обектите се стимулират чрез връчване на оригинална значка. [2]

7
. Създаване на Регионална марка „Странджа”

Създаването и утвърждаването на бранд има за цел да създаде доверие, разпознаваемост на продукта и гаранция за качество. Разработването и въвеждането на запазена марка за качество “Странджа” се основава на необходимостта от създаване и налагане на по–ефективен маркетингов инструмент, чрез който продуктите от региона на Природен парк „Странджа” да бъдат по–конкурентноспособни на пазара.



7.1. Същност и цел на бранда

Целта на бранда е да отличи продукта от този на конкурентите, да засили възприятието за стойност и удовлетворението от преживяването. Поради непрекъснато увеличаващия се избор пред потребителите, важността на брандинга прогресивно нараства с годините. Клиентите са склонни да плащат повече за утвърдени и популярни марки. Изграждането на успешна бранд идентичност е конкурентно предимство и съответно лост за увеличаване на продажбите и печалбата. Трябва да се има предвид обаче, че подход, който е успешен на един пазар, би мoгъл да се окаже провал на друг, ако не се отчетат природните дадености и културните различия в региона. Както комуникацията, така и самият продукт трябва да се адаптира за целите на местния пазар.

Предложението на Парковата дирекция е в началото на процеса критериите за получаване и ползване на тази запазена търговска марка да бъдат въведени в местата за настаняване – къщи за гости; семейни хотели и всички други туристически обекти, проявяващи интерес към процеса и ползите от него, както и за предприемачи, предлагащи услуги, свързани с туризма в района. Този процес е своеобразна система за доброволно сертифициране на качеството и устойчивото ползване на ресурсите в туристическите обекти и другите предприятия, свързани с парковата територия. Поради тази причина обектите на първо място трябва да бъдат официално категоризирани или да са в процес на категоризиране и да поддържат постоянно ниво на качество съобразно дадената им категория. [6]

Марката ще се ползва както от предприемачите в туристическия бизнес, така и от местни производители и занаятчии. Тя ще се присъжда от Местна сертифицираща група, която включва независими оценители, представители на ДПП „Странджа” и местните общности за срок от 3 години, след което обектите отново преминават процес на сертифициране. Целта е да докажат, че продължават да отговарят на високите стандарти, свързани с качество на обслужването и екологосъобразност, а именно:

- акцент върху природната среда, културните и исторически забележителности в региона чрез картини, снимки, печатни и електронни материали, контакти с водачи и възможност за общуване с природата по подходящ начин;

- акцент върху добрата интерпретация на природните ценности на Парка, познаване на природните и културни забележителности на района, както и проблемите, свързани с намаляване на негативното влияние на човешката дейност върху природата;

- доказана практика на екологична устойчивост и минимално негативно екологично въздействие, включително съвети към гостите, свързани с опазване на околната среда;

- принос към природозащитата и подпомагане на дейности, свързани с устойчивия туризъм, Парка и защитата на дивата природа;

- подкрепа на НПО, работещи за опазване на околната среда, предпазване на гостите от покупки на стоки, свързани с редки и защитени видове и др.;

- принос за местната общност и наемане на местен персонал;

- предлагане на продукти и сувенири местно производство, обзавеждане предимно с български стоки, включване в менюто на традиционни за района ястия и напитки;

- респект към местната култура и интегриране на подходящи културни елементи от региона или подготвени с участието на местната общност;

- информацията и интерпретативните програми да представят точно и коректно местната култура и традиции;

- грижа за клиента. [5]



7.2. Необходимост от въвеждане на бранда

Необходимостта от доброволно сертифициране се налага поради факта, че за туристите от икономически развитите страни, гаранцията за добро качество на услугите е от особена важност и в някои случаи е решаваща при вземането на решение за избор на дестинация и място за настаняване. Същото се очаква да важи и за българските туристи, тъй като членството на България в ЕС все повече ще изисква налагането на високи стандарти за качество на услугите и на продуктите. Оценката на качеството на услугите от района е важен маркетингов инструмент, който цели да подпомогне местния малък бизнес, да подобри пазарните си позиции и да повиши продажбите си. Обектите и услугите, съставляващи продукта с марка „Странджа” осигуряват персонализирано обслужване и непосредствен контакт с местната общност, възможност за съпреживяване на местния бит, култура и традиции, в т. ч. кухня и напитки. Основното конкурентно предимство е доказаната екологична устойчивост и грижа за опазване и съхранение на природните и антропогенните ресурси на територията на Парка. Марката за доказано качество ще позволи на посетителите в района да избират качественит места за настаняване и допълнителни услуги, доверявайки се на гаранцията, дадена чрез бранда. [6]

Важен резултат от процеса на доброволно сертифициране по стандартите „Странджа” е това, че туристическите обекти и предприятия – носители на запазената марка, предлагат на потребителите в района автентични услуги и преживявания. Предоставя се възможност да се привлече устойчивия интерес на пазара и да се осигури на местния бизнес своеобразна ниша, базирана на оригинален продукт, който да гарантира едно различно преживяване от това, което предлага масовият туризъм в България. Марката за качество “Странджа” доказва на гостите, че къщите, семейните хотели и услугите са преминали през солиден и отговорен процес на оценяване, целящ задоволяване на нуждите на посетителите на района. Само категоризирани обекти могат да носят запазената марка за качество, след като преминат независима оценка. До момента сертифицираните обекти са 30, от които 29 обекта за настаняване и една туристическа атракция. [6]

7.3. Сертификационната система „Регионална марка Странджа”

Стандартите за оценка и сертификация с марката „Странджа” са разработени по модела на сертификационната система на фондация Pan Рarks и тази на Регионална асоциация „Стара планина”. Главната цел на Стандартите е да подпомагат налагането на устойчив модел на туризъм и местно икономическо развитие в района на ПП „Странджа”, както и да избере признак, по който защитената територия е уникална. Допълнителните критерии и стандарти за гарантирано качество на услуги и продукти имат за крайна цел привличането на по–платежеспособни клиенти и създаването на по–добър имидж на района на туристическия пазар. Това налага оформяне на осем групи стандарти за сертифициране, съответстващи на осем принципа:

1. фокусиране върху взаимовръзката на посетителите с природната среда;

2. акцент върху добрата интерпретация, посредством по-добро разбиране, оценка и удовлетвореност от контакта с природата и съответното преживяване;

3. постоянни усилия за доказване на действащи практики на екологична устойчивост и минимално негативно екологично въздействие;

4. пряк принос към природозащитата на територията;

5. осигуряване на ползи за местната общност;

6. респект към местната култура, чрез интегрирането й в предлаганите туристически продукти;

7. доказана грижа за клиента, чрез отговорно отношение и удовлетворяване очакванията на потребителя;

8. коректност и адекватност на представяната информация, реклама и предлагане, формиращи реалистични очаквания у гостите, т.е. спазване на принципите на отговорния маркетинг. [6]

Сертифицирането обхваща три категории туристически услуги и дейности: „настаняване и хранене”, „атракции” и „туристически обиколки”.

Категория „Настаняване и хранене” включва предоставяне на туристически услуги в средствата за подслон, местата за настаняване и в заведенията за хранене и развлечения15. Туристически обект за настаняване според Закона за туризма е всеки тип стабилна постройка, предназначена за приютяване на гости за нощувка. В тази категория се включват хижи, хотели, семейни хотели, къщи за гости, самостоятелни стаи, ваканционни селища и къмпинги. За получаване на Сертификат се очаква обектите за нощувка да улесняват общуването на гостите с природата, традиционната култура и бит за региона. Обект за хранене от своя страна е всеки тип заведение за хранене и развлечения от постоянен вид, предназначено да предлага храна на туристите, включително и тези в средствата за подслон и местата за настаняване, оформени според изискванията на Закона за туризма. Сертифицираните услуги трябва да съответстват на изискванията на българското туристическо законодателство. [6]

Категорията „Атракции” включва предлагане на допълнителни туристически и други, свързани с туризма услуги, съчетаващи местната природна и културна среда или фокусирани върху природна забележителност, с постоянна инфраструктура. Изискването е да подпомагат гостите в наблюдението и запознаването с природата. Типични примери за атракции са екопътеки, музеи, резервати, укрития и кули за наблюдение на диви животни, малки ателиета/работилници, местата за упражняване на информационна дейност (туристически информационни и посетителски центрове), паметниците на културно-историческото наследство. Също така културни институти, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, анимационни и/или интерпретативни програми, школи и клубове по езда и други услуги, способстващи за развитието и диверсифицирането на туристическите продукти. Сертифицираните услуги следва да съответстват на изискванията на българското законодателство в съответната област. [6]

Категория „Туристическа обиколка” е дейност, при която на гостите се предлага преход с или без водач, с цел наблюдение и общуване с природата и културно-историческото наследство на района на Парк „Странджа”. Туровете могат да се предлагат с настаняване във всякакви обекти за подслон, но това не се оценява като част от услугата „обиколка/тур”. Същото се отнася и със случаите, при които в тура е включена транспортна услуга. [6]



8. Заключение и изводи

ПП „Странджа” притежава всички предпоставки за развитие на устойчив туризъм, с акцент върху уникалната природа, естетическите качества на ландшафта, традиционната култура и бит на местните общности. Усилията на парковата администрация и някои неправителствени организации за изграждане на подходяща туристическа инфраструктура, извършване на интерпретативна дейност и обучения, създаване на информационни материали, допринасят допълнително в тази насока. Същевременно съществуват и редица отрицателни фактори, свързани с лошата инфраструктура, местоположението и достъпността на района, демографската структура на населението, ниската степен на икономическо развитие и др.



Устойчивото развитие на туризма в границите на природния парк трябва да разчита на партньорството между ДПП, природозащитните организации, бизнеса, институциите и местното население. Ангажиментът за утвърждаването на регионална марка „Странджа” е необходимо да бъде поет от всички заинтересовани страни, за да се получи максимален ефект, а именно:

  • налагане на високи стандарти за качеството, повишаване конкурентноспособността и пазарните позиции на туристическия продукт;

  • реален принос на преки ползи за местната общност и природозащитата в региона;

  • осигуряване на периодичен контрол върху качеството на обслужване и екологосъобразност.

Единствено по този начин ще бъдат постигнати разпознаваемост и доверие към предлаганите продукти и услуги от българските и чуждестванните туристи. Местната общност от своя страна ще има реални облаги от наличието на природния парк, изразяващи се в осигуряване на алтернативен поминък и директни целогодишни приходи от развитието на туризма в региона.
Благодарности:
Авторът изказва своята благодарност на екипа на Българска фондация „Биоразнообразие”, ДПП „Странджа” и инж. Тома Белев – председател на Асоциация на парковете в България за безценните съвети и предоставени материали по време на изследването.

Библиография:


  1. Даскалов, К. Изследване “Хората и парковете”, Финален доклад, София, 2004

  2. ПУ на ПП «Странджа», внесен в МОСВ на 30.08.2005

  3. Проучвания на посетителския поток по поръчка на Асоциация на парковете в България с материали, изследвания и разработки на Евробарометър,Медиана, НЦИОМ, НСИ, ДУГ, Проект “Родопи”, Институт за анализи и оценки в туризма и др.

  4. Янкова, Л. Солидарните пътешествия. Статия за пътешествията на Vision du Monde В: http://www.baatbg.org/welcome.php?subPage=13

  5. http://bbf.biodiversity.bg/indexdetail.php?id=20

  6. http://www.strandja.bg/news/64/68/nova-broshura-za-mesta-za-nastanyavane-s-regionalnata-marka-strandzha.html



1 Природен парк

2 Защитена местност

3 Заповед №РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда (ДВ, бр.15/1995г.) – Приложение 5.1

4 Министерство на околната среда и водите

5 Изпълнителна агенция по горите

6 Регионална инспекция на околната среда и водите

7 Регионална дирекция по горите

8 Дирекция на природен парк

9 По класификацията за Палеарктика

10 По данни на ДПП „Странджа”

11 По данни на ДПП „Странджа”

12 План за управление

13 Инициатива “За природата сред природата”

14 Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието, от 2004 г. Българска фондация „Биоразнообразие”

15 Според Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за вастаняване и заведенията за хранене и развлечения към Закона за туризма, приета с ПМС № 357 от 27.12.2004 г.



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница