Регламент за общата политика в областта на рибарството (опр), по предложение относно

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG

РЕФОРМА НА ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО Error: Reference source not found

Основни разпоредби на общата политика в областта на рибарството Error: Reference source not found

Обща организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури Error: Reference source not found

Европейски фонд за морско дело и рибарство Error: Reference source not found

РЕФОРМА НА ОСП — ОПРОСТЯВАНЕ Error: Reference source not found

ВЪНШНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО — ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА СЪВЕТА Error: Reference source not found

ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found

Запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан Error: Reference source not found

Европейско партньорство за иновации Error: Reference source not found

Наложената от Русия забрана върху внос на добитък от ЕС Error: Reference source not found

Сушата в Португалия и Испания Error: Reference source not found

• 
  Общ подход на Съвета относно отрязването на перките на акулите на борда на риболовните кораби. Error: Reference source not found
  
• 
  Споразумение за партньорство между ЕС и Кирибати — преговори за подновяване Error: Reference source not found
  

• 
  Заключения на Съвета — Международна конвенция по растителна защита Error: Reference source not found
  
• 
  Заключения на Съвета по доклада на Европейската сметна палата за ефективността на схемата за географските указания Error: Reference source not found
  

• 
  Египет — ограничителни мерки Error: Reference source not found
  
• 
  Босна и Херцеговина — ограничителни мерки Error: Reference source not found
  

• 
  Назначаване на KPMG за одитор на Bank of Greece Error: Reference source not found
  

• 
  Моторни превозни средства — одобрение на типа — технологии, базирани на екологични иновации, и ограничения на емисиите Error: Reference source not found
  

• 
  Адаптиране на възнагражденията — искане за прилагане на клаузата за изключване Error: Reference source not found
  

Г-жа Sabine LARUELLE Министър по въпросите на средната класа, малките и средните предприятия, самостоятелно заетите лица и на земеделието

Г-н Carlo DI ANTONIO Министър на благоустройството, земеделието, селските райони, природата, горите и културното наследство

Г-н Kris PEETERS Министър-председател на правителството на фламандската общност и фламандски министър на икономиката, външната политика, земеделието и политиката за развитие на селските райони

Г-н Цветан ДИМИТРОВ Заместник-министър на земеделието и храните

Г-н Petr BENDL Министър на земеделието

Г-н Martin HLAVÁČEK Заместник-министър на земеделието

Дания:

Г-жа Mette GJERSKOV Министър на продоволствените въпроси, земеделието и рибарството

Г-н Anders MIKKELSEN Заместник постоянен секретар, Министерство на продоволствените въпроси, земеделието и рибарството

Г-жа Hanne LAUGER Началник на кабинет, Министерство на продоволствените въпроси, земеделието и рибарството

Г-жа Ilse AIGNER Федерален министър на земеделието, храните и защитата на потребителите

Г-н Robert KLOOS Държавен секретар, Федерално министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите

Естония:

Г-н Helir-Valdor SEEDER Министър на земеделието

Г-жа Keit PENTUS Министър на околната среда

Ирландия:

Г-н Simon COVENEY Министър на земеделието, храните и морските въпроси

Г-жа Georgia BAZOTI-MITSONI Главен секретар по въпросите на храните и земеделието

Г-н Andreas PAPASTAVROU Заместник постоянен представител

Испания:

Г-н Miguel ARIAS CAÑETE Министър на земеделието, храните и околната среда

Г-н Bruno LE MAIRE Министър на земеделието, храните, рибарството, селските райони и регионалното планиране

Г-н Philippe LEGLISE-COSTA Заместник постоянен представител

Италия

Г-н Mario CATANIA Министър на земеделието, храните и горите

Г-жа Egly PANTELAKIS Постоянен секретар, Министерство на земеделието, природните ресурси и околната среда

Г-жа Laimdota STRAUJUMA Министър на земеделието

Г-н Mindaugas KUKLIERIUS Заместник-министър на земеделието

Г-н Romain SCHNEIDER Министър на земеделието, лозарството и развитието на селските райони

Г-н Sándor FAZEKAS Министър на развитието на селските райони

Г-н George PULLICINO Министър на ресурсите и въпросите на селските райони

Г-н Henk BLEKER Министър, отговарящ за земеделието и външната търговия

Г-н Nikolaus BERLAKOVICH Федерален министър на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите

Г-н Harald GÜNTHER Заместник постоянен представител

Полша:

Г-н Marek SAWICKI Министър на земеделието и развитието на селските райони

Г-н Manuel Pinto DE ABREU Държавен секретар по морските въпроси

Г-н José DIOGO ALBUQUERQUE Държавен секретар за земеделието

Румъния:

Г-н Stelian FUIA Министър на земеделието

Г-н Franc BOGOVIČ Министър на земеделието и околната среда

Г-н Peter JAVORČIK Заместник постоянен представител

Г-н Ján HUSÁRIK Директор, Координация на външните отношения, Министерство на земеделието, лозарството и развитието на селските райони

Финландия:

Г-н Risto ARTJOKI Държавен секретар

Г-н Eskil ERLANDSSON Министър по въпросите на селските райони

Г-н Jim PAICE Заместник-министър на околната среда, храните и по въпросите на селските райони

Г-н Richard BENYON Парламентарен постоянен секретар за околната среда и рибарството

Комисия:

Г-н Dacian CIOLOŞ Член

Г-жа Maria DAMANAKI Член

Правителството на присъединяващата се държава беше представено, както следва:

Г-н Tihomir JAKOVINA Министър на земеделието

Съветът проведе открит дебат по трите основни предложения за регламенти от пакета за реформа на общата политика в областта на рибарството (ОПОР):

• 
  предложение за регламент относно общата политика в областта на рибарството (12514/11) за замяна на основните разпоредби в тази област;
  
• 
  предложение за регламент относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури (12516/11), с акцент върху въпросите от областта на пазарната политика;
  
• 
  предложение за регламент относно Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) (17870/11), заменящ настоящия Европейски фонд за рибарство.
  

Дебатите по предложението за регламент относно общата политика в областта на рибарството бяха съсредоточени върху въпроса за забрана на изхвърлянето на улов, предложен от председателството. Ориентационният дебат, предвиден през април 2012 г., ще бъде съсредоточен върху регионализацията и прехвърляемите риболовни концесии.

Държавите членки като цяло приветстваха целта да се въведе забрана за изхвърлянето на улов и много от тях оцениха високо практическия подход, очертан в неофициалния документ на председателството. Държавите ясно заявиха, че изхвърлянето на улов не е неизбежна загуба, въпреки че подобна забрана следва да не се прилага към видове с добри показатели за оцеляване.

Държавите членки обаче не са на едно мнение относно условията за прилагане на забрана за изхвърлянето на улов. Някои делегации подкрепиха задължението за разтоварване на сушата на целия улов или поне на всички търговски видове, докато други изразиха предпочитание към по-постепенен подход. Така например те посочиха, че това задължение не е практично при смесен риболов. Повечето държави членки са на мнение, че при тази забрана следва да се възприеме подход на основата на риболовните дейности, а не на биологичните видове. В този случай следва да бъдат въведени условия, за предпочитане посредством многогодишните планове за управление, в тясно сътрудничество с работещите в сектора на рибарството и с учените; Държавите членки бяха разделени по въпроса дали въвеждането следва да зависи от темповете на плана, или общите крайни срокове следва да бъдат обявени за задължителни; при всички случаи те счетоха графика на Комисията за твърде амбициозен.

Според повечето държави членки определянето на минимални референтни размери за целите на опазването в контекста на задължението за разтоварване на сушата следва да се основава на подход, който да е научен в по-голяма степен и да е основан на принципа, че уловената риба следва предварително да е имала възможността да се възпроизведе поне веднъж. Освен това, много от делегациите счетоха, че подобряването на селективността, което неизбежно изисква научноизследователски усилия и иновации, представлява най-добрият начин да се избегне на първо място нежеланият улов. Що се отнася до най-добрия начин за справяне с неизбежния остатъчен нежелан улов, няколко делегации с риболовни интереси в Средиземно море изразиха загрижеността си относно опасността от развитие на паралелен пазар за млада риба, чието разтоварване на сушата е понастоящем забранено. Те счетоха, че евентуално задължение за прехвърляне на подобни разтоварвания на сушата към предприятията за производство на рибно брашно (вместо към пазарите за продукти, предназначени за консумация от човека) би било непрактично, защото този род предприятия имат ограничен капацитет и това би било икономически неефективно.

Повечето държави членки поддържаха мнението, че ООП и ЕФМДР следва категорично да подкрепят политиката на изхвърляния чрез предоставяне на стимули за мерките за селективност и поощряване на ролята на организациите на производителите, които следва да бъдат по-активни в управлението на общата квота, мерките за селективност и предлагането на пазара на риба, която иначе би била изхвърлена.

Комисията беше отворена към приемането на подход, основан на риболовните дейности, а не на биологичните видове, но в стриктните времеви рамки, определени от регламента; многогодишните планове следва да бъдат предпочитаното средство за прилагане, но не и предварително условие за забраната. Комисията се зае да потърси научна консултация относно страничния улов, който има добри възможности за оцеляване, и относно по-добрата селективност на риболовните съоръжения. Комисията се съгласи, че е необходимо организациите на производителите да се включат изцяло в тази политика. Комисията каза по отношение на „регламентираното изхвърляне на улов“, че ще направи преглед на съществуващото законодателство за въздействието му върху изхвърлянето, и поиска от Съвета да обмисли дали в системата на относителна стабилност би могла да се изгради известна гъвкавост. По отношение на Средиземно море Комисията потвърди проблема с младата риба и предложи да се потърсят възможности като например развитието на защитени зони.

Що се отнася до регламента относно основните разпоредби на ОПОР, според предложението на Комисията опазването на морските биологични ресурси е от основно значение за постигане на целите на ОПОР; в него се предвижда чрез укрепването на многогодишните планове за управление да се постигне управление на ресурсите до равнища, способни да доведат до състояние на максимален устойчив улов (МУУ) и прекратяване на практиката за изхвърляне на улов.

За да се регламентира по-добре достъпът до ресурси, с предложението се въвежда система за прехвърляеми риболовни концесии, която може да представлява основен механизъм за адаптиране на капацитета на флота.

Изтъква се, че надеждните и изчерпателни данни, използвани както за научни препоръки, така и за целите на изпълнението и контрола, са в основата на добре функциониращото управление на рибарството. В предложението се установява, че ОПОР следва да подкрепи развитието на сектора на аквакултурата посредством стратегическо планиране, наред с новия акцент върху аквакултурата, който се поставя в предложението на Европейския фонд за морско дело и рибарство.

По време на дебатите повечето държави членки заявиха, че следва да се засилят ролята и отговорностите на организациите на производителите, както и тяхната организация и достъп до финансиране от ЕС.

По-добрата информираност на потребителите беше преценена като основен елемент от предложението, но голям брой държави членки настояха, че това следва да не става за сметка на хоризонтални разпоредби по отношение на етикетирането на храните и контрола на рибарството. Някои държави членки се изказаха в подкрепа на доброволно етикетиране на ЕС, с което да се отличава устойчивото рибарство.

По отношение на пазарните мерки бяха изразени различни мнения. Някои държави членки категорично защитиха механизма за съхранение като най-добрата мярка за прилагане в случай на криза, докато други държави се противопоставиха на този механизъм, тъй като смятат, че той би могъл да доведе до деформации.

Необходимостта от поддържане на равнопоставени условия по отношение на търговските стандарти и целите за устойчивост между вноса от трети страни и продуктите на ЕС представляваше важен въпрос, повдигнат от няколко делегации.

Според настоящото предложение регламентът относно организацията на общите пазари на продукти от риболов и аквакултури следва да спомогне за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството, да даде на сектора възможност да прилага тази политика на адекватно равнище и да повиши неговата конкурентоспособност, по-специално тази на производителите. Предложението в сегашния си вид подкрепя:

• 
  предоставянето на правомощия на организациите на производители и тяхното участие в управлението на правата на достъп и дейностите за производство и търговия;
  
• 
  пазарните мерки, които увеличават влиянието на производителите при договарянето на цени, подобряват прогнозирането, предотвратяването и управлението на пазарни кризи и насърчават прозрачността и ефективността на пазарите;
  
• 
  пазарните стимули и премии за устойчиви практики; партньорства за устойчиво производство, снабдяване и потребление; сертифициране (екомаркировки), реклама и информация за потребителите;
  
• 
  допълнителни пазарни мерки по отношение на изхвърлянето на улов.
  

По отношение на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), голям брой делегации споменаха аквакултурите като основен приоритет на ЕС за постигане на целите на реформираната ОПОР и изпълняване на задълженията по нея. Освен това, по време на заседанието 16 държави членки (Австрия, България, Германия, Естония , Испания, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция и Чешката република) представиха съвместна декларация относно увеличено подпомагане от ЕФМДР за предприятия за аквакултури.

Научните изследвания и иновациите също бяха посочени като основни приоритети на ЕФМДР.

По отношение на мерките, финансирани от ЕФМДР, някои държави членки настояха, че този фонд следва да продължи да предлага финансова помощ за обновяването на флота и за помощи за рибарите, които са избрали да преустановят дейността си в тази област, докато други изтъкнаха, че този фонд трябва да се съсредоточи върху иновациите, растежа и създаването на работни места.

При дебатите се установи, че ЕФМДР следва да се използва за насърчаване на иновациите и селективността, опазването на околната среда, събирането на данни, научните изследвания и становища, както и за контрол на риболовните дейности.

Накрая, няколко държави членки отбелязаха, че ако се даде възможност средствата от ЕФМДР да се използват оптимално за стимулиране на растеж, създаване на работни места и социално сближаване в крайбрежните и селските райони, съществува риск от увеличаване на административната тежест. Голям брой държави членки категорично поискаха опростяване.

Предложението за ЕФМДР трябва да се разглежда в контекста на предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г., както и в контекста на пакета за реформиране на ОПОР.

Общата цел на ЕМФДР е да съдейства за постигането на целите на ОПОР и да доразвие интегрираната морска политика (ИМП) на ЕС. Общите процедурни разпоредби са определени в предложението за хоризонтален регламент. Текущите обсъждания в Съвета на предложенията за реформиране на ОПОР и стартирането на ИМП наложиха необходимостта от приемането на дългосрочен инструмент за специфична финансова подкрепа. Комисията предлага по-голямата част от настоящите инструменти на ОПОР и ИМП да бъдат интегрирани в единен фонд, с изключение на споразуменията за партньорство в областта на рибарството и задължителните вноски в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР).

ЕФМДР трябва да бъде структуриран около 4 стълба:

• 
  интелигентно и екологосъобразно рибарство (споделено управление);
  
• 
  интелигентен и екологосъобразен сектор на аквакултурите (споделено управление);
  
• 
  устойчиво и приобщаващо териториално развитие (споделено управление); и
  
• 
  интегрирана морска политика (пряко централизирано управление).
  

Наред с провеждането на ориентационните дебати по трите предложения за реформа на ОПОР Съветът прие заключения относно съобщението на Комисията за външното измерение на ОПОР, представено през юли 2011 г. в рамките на пакета за реформа на ОПОР (вж. по долу).

Министрите обмениха мнения по опростяването в рамките на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП).

Много делегации изразиха съжаление, че шестте принципа, посочени през март 2011 г., не бяха взети в достатъчна степен под внимание в пакета от реформи на ОСП, представен от Комисията. Някои делегации подчертаха, че принципите на пропорционалност и основания на риска подход е следвало да се приложат по-цялостно, особено по отношение на контрола и санкциите в рамките на финансирането на ОСП.

По отношение на директните плащания повечето делегации изразиха безпокойство относно въвеждането на определение за активен селскостопански производител, тъй като това би могло значително да увеличи административната тежест. Много държави членки направиха предложение, че следва този въпрос да бъде оставен на държавите членки, в съответствие с принципа на субсидиарност. Въпросите за обвързването с околната среда и новия модел за плащане бяха обсъдени, тъй като всеки от тях предполага увеличаване на административните разходи. Някои делегации поставиха под въпрос ползите от мерките за обвързване с околната среда като постоянните пасища, диверсификацията на културите и екологичните приоритетни области. С оглед на свързаните с това значителни административни разходи делегациите подчертаха необходимостта от анализ на добавената стойност.

По отношение на развитието на селските райони много делегации счетоха, че в новите предложения програмирането е станало значително по-усложнено. Същевременно обхватът на изискванията за оценка и наблюдение е разширен, което води до много сложна и обременяваща система за органите и бенефициерите. По-конкретно резервът за изпълнение няма добавена стойност по отношение на опростяването или на целите на ОСП.

През март 2011 г. няколко държави членки представиха на Съвета по селско стопанство бележка, в която са очертани шест ключови принципа на опростяване на ОСП след 2013 г. (7477/1/11):

• 
  ОСП следва да е по-проста и по-евтина за националните органи и да води до намалени административни разходи за получаващите помощи;
  
• 
  Към контрола върху администрациите и получаващите помощи следва да се прилага подход, основан на риска;
  
• 
  На държавите членки следва да се предостави възможност за собствена преценка и гъвкавост при изготвянето на програмите, определянето на детайлни механизми за контрол, наблюдение и оценка на схемите;
  
• 
  Контролът и санкциите следва да са по-пропорционални;
  
• 
  Следва да се обърне внимание на пълната прозрачност и яснотата на ролите и отговорностите;
  
• 
  Следва да се насърчава по-доброто използване на технологиите.
  

Комисията представи пакета за реформа на ОСП на заседанието на Съвета по селско стопанство от октомври 2011 г. Предложенията бяха придружени от подробна оценка на въздействието, в която също се разглеждат опростяването и намаляването на административната тежест на ОСП. В отговор на искания на държави членки, през ноември 2011 г. членът на Комисията Чолош изпрати до министрите писмо, в което много подробно се обяснява как е отчетено опростяването в предложенията за реформа.

По отношение на реформата на ОСП Съветът вече проведе ориентационни дебати във връзка с предложенията относно преките плащания, развитието на селските райони и единна обща организация на пазара по време на последните три заседания на Съвета по селско стопанство от ноември и декември миналата година и януари тази година. През идните месеци датското председателство възнамерява да организира допълнителни ориентационни дебати по тематични въпроси като екологизирането на ОСП, концепцията за „активен селскостопански производител“ и иновациите.

ВЪНШНОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ОБЩАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО — ЗАКЛЮЧЕНИЯ НА СЪВЕТА

Съветът прие заключения във връзка със съобщението на Комисията относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

На 14 юли 2011 г. Комисията представи на Съвета своето съобщение относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (12517/11). То съдържа насоки, свързани с политиките за по-нататъшното управление на рибарството на многостранно, регионално и двустранно равнище. Целта на Комисията беше да придружи програмните членове за външното измерение от предложението си за реформирана обща политика в областта на рибарството с ориентационен документ с по-оперативен характер, който следва да доведе до актуализиране на заключенията на Съвета от 2000 и 2004 г. по тези въпроси (споразумения за партньорство).

Съветът проведе ориентационен дебат по въпроса през ноември 2011 г., по време на който министрите разгледаха приоритетите, които следва да бъдат взети предвид. По време на дебата редица министри подкрепиха предложението на председателството да приемат нови заключения на Съвета, които да укрепят съществуващите.

В приетите днес заключения се изтъква, че е необходимо да се стимулира по-устойчива политика в областта на рибарството както по отношение на външното, така и на вътрешното ѝ измерение. Борбата срещу незаконния, недекларирания и нерегулирания (ННН) риболов трябва да се засили чрез изграждане на партньорства с други водещи риболовни нации. Необходими са повече последващи действия за привеждане в съответствие с управленските мерки на равнище регионални организации за управление на рибарството, както и укрепване на управлението в рамките на тези организации, а проблемите, свързани със свръхкапацитета, трябва да бъдат разгледани в световен мащаб. Устойчивите равнища на експлоатация чрез споразумения за достъп с трети държави изисква прозрачност относно дейността на всички флоти, на които е предоставен достъп, както и научни оценки на излишните ресурси, включително оценки на регионално равнище, когато става дума за трансгранична миграция на рибните запаси. Заплащането на достъпа трябва да осигури адекватна икономическа възвръщаемост, а финансовата помощ за развитие трябва да се наблюдава внимателно, за да се провери дали изпълнява поставените цели, включително дали носи ползи за местното население, и дали е независима от разпоредбите за предоставяне на достъп.

В заключенията се съдържа и глава относно споразуменията в областта на рибарството за съвместно управлявани запаси и за международен обмен на възможности за риболов. Съветът подчертава общите ползи и адекватната икономическа възвръщаемост, които тези споразумения трябва да осигурят, като припомня и задължението на всички участващи риболовни нации да си сътрудничат, за да се намери обща основа за устойчиво управление на запасите, което е от общ интерес.

Делегациите на Ирландия и на Обединеното кралство информираха Съвета относно последиците от неуспешните преговори с Исландия и Фарьорските острови относно управлението на запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан.

Няколко държави членки споделят опасенията на Ирландия и Обединеното кралство относно устойчивостта на тези запаси, които са застрашени от провежданата от Исландия и Фарьорските острови едностранна политика в областта на риболова. Те подкрепиха и искането на Ирландия и Обединеното кралство да се ускори приемането на предложението срещу неустойчивите риболовни практики на трети държави и то да се използва за прилагането на необходимите търговски мерки в този контекст.

Неуспехът на преговорите за запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан означава, че осъществяваната през 2011 г. политика в областта на риболова — вследствие на която огромни едностранно допустими размери на улова (ОДУ) надхвърлят в значителна степен научно обоснованите препоръки за ОДУ — ще продължи да се прилага и през 2012 г.

През юни 2011 г. Ирландия информира Съвета, че отказът на Исландия и на Фарьорските острови да сключат подходяща рамка на управление и провежданата от тях безразсъдна експлоатация на запасите от скумрия в североизточна част на Атлантическия океан застрашават дългосрочната устойчивост на запасите и жизнеспособността на зависещата от тях индустрия на ЕС.

През декември 2011 г. Комисията предложи на Съвета да разработи специфичен инструмент за преодоляване на положения, подобни на това, което в момента застрашава запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан (18545/11). Целта на този инструмент е да се защитят рибните запаси в рамките на отговорността на ЕС от неустойчивите риболовни практики на държави, които се противопоставят на съвместното управление на тези запаси. Няколко държави членки подкрепят тази инициатива, като същевременно изтъкват, че ЕС следва винаги да предпочита преговорите.

Запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан се разпростират на широка територия от водите на северния бряг на Испания до водите около Фарьорските острови и Норвегия. Отскоро запаси от скумрия се намират и в исландски води.

Европейско партньорство за иновации

Комисията информира министрите за съобщението си относно Европейско партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“(7278/12).

Няколко държави членки подкрепиха инициативата, чиято цел е да се заздрави връзката между селското стопанство и научните изследвания, за да се подобри устойчивостта и справянето с бъдещите предизвикателства, пред които ще бъде изправено селското стопанство.

Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ за периода 2014 — 2020 г. има за цел да посрещне две основни предизвикателства, които стоят пред европейското селско стопанство в началото на 21 век: как производството и производителността да бъдат увеличени с по-малко ресурси, за да се отговори на значителното нарастване на световното търсене на храни; и как да се подобрят устойчивостта и ефективността на ресурсите и да се потърси решение на екологичните проблеми.

Европейското партньорство за иновации има за цел да осигури работно взаимодействие между селското стопанство, биоикономиката, науката, консултантите и други заинтересовани лица, на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище, посредством две политики на ЕС:

• 
  бъдещата политика за развитие на селските райони (основана на предложенията за ОСП след 2013 г.) следва да предостави съвместно финансиране за иновационни дейности чрез „оперативни групи“, включващи земеделски стопани, консултанти, научни работници, предприятия и други действащи лица.
  
• 
  Политиката на ЕС за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“.) ще предостави база от знания за действия на място. Възможните ключови действия, които да допринесат за Европейското партньорство за иновации, биха могли да включват проекти за приложни изследвания, трансгранични инициативи и инициативи по отношение на клъстерите, подходи с множество участници, пилотни или демонстрационни проекти, както и подкрепа за брокери и центрове по иновациите.
  

Делегациите на Латвия и Естония информираха Съвета за наложената от Русия забрана върху вноса на добитък от ЕС и за сериозното въздействие, което тази забрана може да окаже върху търговията с живи прасета.(7603/12) Според декларация на руските власти забраната влиза в сила на 20 март.

Забраната би блокирала износа на добитък (едър рогат добитък, дребни преживни животни и прасета), с изключение на животни за разплод от ЕС при определени условия. Руските власти обясняват забраната с неспазване на руските изисквания за внос и износ, установено при износа на стоки от ЕС , както и на разпространението в Европа на новия вирус от Шмаленберг.

Комисията заяви, че тези ограничения са несъразмерни и неоправдани и че няма признаци, че прасетата биха могли да бъдат заразени от вируса от Шмаленберг. Комисията счете освен това, че тази забрана върху вноса не е в съответствие с международните стандарти, нито с официалните ангажименти на Русия пред СТО.

Подобна забрана върху вноса на живи прасета би имала значително икономическо въздействие върху държавите членки износителки.

Сушата в Португалия и Испания

Делегациите на Португалия и Испания информираха министрите относно настоящото засушаване на Иберийския полуостров (7090/12).

Няколко делегации, част от които също така засегнати от екстремни метеорологични условия, подкрепиха искането на Португалия и Испания и посочиха, че те може също да имат нужда от задействане на специфични мерки.

Комисията припомни съществуващите механизми, които биха могли да бъдат задействани:

• 
  авансови суми за директни плащания, при условие че са извършени съответните проверки;
  
• 
  специфични мерки за производители, членуващи в организации в сектора на плодовете и зеленчуците;
  
• 
  възможна национална помощ с ограничения de minimis, както и приложимите спрямо държавните помощи правила;
  
• 
  възможна адаптация на съответните програми за развитието на селските райони.
  

Комисията припомни също така, че една от целите на настоящите предложения за реформа на ОСП е да предостави ефективни начини за справяне с подобни ситуации в бъдеще.

Настоящата суша, най-тежката от години насам, има директно въздействие върху селското и горското стопанство в двете страни. Животновъдният сектор е особено засегнат, а хранителни запаси, които обикновено се пазят за лятото, вече са изразходвани. В сектора на градинарството в Португалия се е наложило прибягването до напояване, водещо до по високи цени на продукцията. В Испания производството на бадеми е засегнато от сушата. В горския сектор вече са започнали горски пожари.

Като посочиха, че според възможните сценарии тежката суша най-вероятно ще продължи, Португалия и Испания поискаха компенсаторни мерки за селските стопани заради увеличаването на разходите, причинено от сушата.

Този въпрос беше повдигнат също така от Португалия по време на заседанието на Съвета по околна среда на 9 март 2012 г. (7232/12), на което делегациите на Кипър, Гърция, Испания и Франция подкрепиха португалската делегация.

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

РИБАРСТВО

Общ подход на Съвета относно отрязването на перките на акулите на борда на риболовните кораби.

Съветът прие общ подход, с който подкрепя предложеното от Комисията разтоварване на сушата на всички уловени акули с неотрязани перки (6719/2/12).

Противоречивата практика за отрязване на перките на акулите, като останалата част от тялото на акулата се изхвърля в морето, е забранена на борда на кораби на ЕС от 2003 г. Все още е налице изключение от тази забрана, отнасящо се за корабите със специално разрешение на обработка на улова на борда, по силата на което перките на акулите могат да се отрязват от трупа (като на брега перките и останалата част от трупа на акулата се разтоварват заедно или поотделно). Предложението на Комисията има за цел да премахне това изключение, така че акулите да могат да се разтоварват само с перки, които не са отделени от трупа.

Съветът очаква позицията на Европейския парламент на първо четене, преди официално да оформи позицията си.

Съветът прие решение за упълномощаване на Комисията да започне преговори от името на ЕС за сключване на нов протокол за партньорство в областта на рибарството с Република Кирибати.

Действащият протокол с Кирибати се прилага ефективно от 16 септември 2006 г. и срокът му изтича на 15 септември 2012 г. По тази причина службите на Комисията биха желали да започнат нови преговори през април 2012 г.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Заключения на Съвета — Международна конвенция по растителна защита

Съветът прие заключения относно стратегия на ЕС спрямо Международната конвенция по растителна защита.

С Решение 2004/597 от 19 юли 2004 г. беше одобрено присъединяването на ЕС към Международната конвенция по растителна защита. Тази международна организация действа по линия на сключеното в рамките на Световната търговска организация Споразумение за санитарните и фитосанитарните мерки.

Оттогава в Комисията по фитосанитарните мерки, главният управляващ орган на Международната конвенция по растителна защита, бяха проведени задълбочени дискусии, които доведоха до разработването на стратегическите ѝ цели. В качеството си на страни по конвенцията Европейският съюз и неговите държави членки активно участват в тази дейност.

За повече информация вж. заключенията на Съвета.

Заключения на Съвета по доклада на Европейската сметна палата за ефективността на схемата за географските указания

Съветът прие заключения относно Специален доклад № 11/2011 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефективни ли са моделът и управлението на схемата за географски указания?“ (17245/11).

Съветът отбеляза, че схемата за географски указания има потенциал за привличане на още производители, но поради дългите процедури и липсата на осведоменост в повечето държави членки все още са малко потребителите, които разпознават схемата за географски указания. Комисията следва да предприеме подходящи мерки за развитие на единна стратегия за преодоляване на липсата на осведоменост относно схемата за географски указания сред производители и потребители.

Съветът отбеляза забележките на Сметната палата относно недостатъците в нормативните разпоредби и слабостите в надзора, осъществяван от Комисията върху проверките на държавите членки във връзка със схемата за географски указания. Съветът отбеляза също така, че са необходими пояснения по отношение на системата за контрол, свързана с тази схема, и специфичните периодични проверки, извършвани от държавите членки по ограничен брой случаи.

Съветът насърчава Комисията да продължи да популяризира схемите за европейско качество и да продължи да подобрява ефективността на схемата за географски указания.

ВЪНШНИ РАБОТИ

Египет — ограничителни мерки

Съветът удължи с 12 месеца ограничителните мерки с оглед на положението в Египет. Санкциите се изразяват в замразяване на намиращи се в ЕС активи на лица, отговорни за присвояване на държавни средства в Египет, и на свързани с тях лица или образувания. Мерките са предназначени да подкрепят мирния и спокоен преход към гражданско и демократично управление в Египет.

Съветът удължи с 12 месеца валидността на Решение 2011/173/ОВППС на Съвета относно ограничителните мерки с оглед на положението в Босна и Херцеговина. Решението дава възможност да се налагат мерки за замразяване на активи и забрана за пътуване на лица, които накърняват суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред на Босна и Херцеговина или сериозно застрашават нейната сигурност.

Съветът прие решение, с което одобри назначаването на KPMG Certified Auditors за външен одитор на Bank of Greece за финансовите години от 2012 до 2016.

Съветът реши да не се противопоставя на приемането от Комисията на проекти за регламенти за актуализиране на изискванията за одобрението на типа за някои моторни превозни средства, като регламентите се отнасят до:

• 
  технологии на базата на екологични иновации (5448/1/12);
  
• 
  емисиите от моторни превозни средства, задвижвани от водород и смеси от водород и природен газ, както и включването на специфична информация относно моторните превозни средства, оборудвани с електрическо силово предаване (5445/1/12); и
  
• 
  емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (5446/12).
  

Съветът отправи до Комисията искане да приложи разпоредбите на клаузата за изключване от член 10 от приложение ХІ към Правилника за длъжностните лица във връзка с годишното адаптиране на възнагражденията на длъжностните лица на ЕС за 2012 г. (7421/12).