Регламент за опор се определят целите на годишните предложения за ограничаване на улова и риболовното усилие, за да се гарантира, че рибарството в Съюза е устойчиво в екологично, икономическо и социално отношение

Всички регламенти относно възможностите за риболов трябва да ограничават използването на рибните запаси до равнища, съобразени с основните цели на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Във връзка с това с Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (основният регламент за ОПОР) се определят целите на годишните предложения за ограничаване на улова и риболовното усилие, за да се гарантира, че рибарството в Съюза е устойчиво в екологично, икономическо и социално отношение.

Установяването на възможностите за риболов представлява едногодишен цикъл на управление (за дълбоководните запаси цикълът е двугодишен). Тази цикличност обаче не е пречка за въвеждането на дългосрочни подходи за управление. Съюзът отбелязва добър напредък в това отношение, като основните запаси от търговски интерес вече са обхванати от многогодишни планове за управление, с които трябва да бъдат съобразени годишният общ допустим улов (ОДУ) и таваните на усилието.

Обхват

В настоящото предложение се посочват възможностите за риболов, които Съюзът установява самостоятелно. В него също така се съдържат възможностите за риболов, които произтичат от мерките, договорени в рамките на многостранни или двустранни споразумения или преговори в областта на рибарството. В тези случаи намесата на Съюза се основава както на целите на собствената му политика, така и на научни становища. Резултатът от подобни преговори предполага съгласието на Съюза да поеме задължения спрямо трети страни. Във връзка с това, при въвеждането на тези задължения в правото на Съюза (например чрез настоящото предложение), той не разполага със съществена свобода на действие извън вътрешното разпределение между държавите членки. По отношение на това вътрешно разпределение се прилага принципът на относителна стабилност.

Освен запасите на Съюза, които не са предмет на международни споразумения, настоящото предложение обхваща:

• 
  споделените запаси, т.е. запасите, които се управляват съвместно с Норвегия в Северно море и Скагерак, или свързаните с Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC) споразумения на крайбрежните държави;
  

В настоящото предложение редица възможности за риболов са отбелязани като „pm“ („pro memoria“). Това се дължи на следните съображения:

• 
  към момента, в който е предвидено приемането на предложението, все още няма да са оповестени научните становища за някои запаси; или
  

стойностите за запасите във водите на Гренландия, както и за тези, които се използват съвместно или се разменят с Норвегия и други трети държави, все още не са известни, тъй като зависят от изхода на консултациите с тези партньори през ноември и декември 2014 г.

В настоящото предложение се съдържат нови мерки за опазване на запаса от лаврак в североизточната част на Атлантическия океан. През юни 2014 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) публикува научно становище за този запас, чиято численост е отбелязала рязък спад от 2012 г. насам. От своя страна Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) е на мнение, че действащите национални мерки за опазване на запаса от лаврак са се оказали като цяло неефективни. Лавракът е късносъзряващ и бавнорастящ вид, като понастоящем смъртността от риболов при него е четири пъти по-висока, отколкото равнището на максималния устойчив улов (МУУ). С оглед на критичното състояние на този запас, застрашаващо сериозно неговото оцеляване, предлаганите възможности за риболов са под формата на риболовно усилие и ограничения на улова, които следва да бъдат насочени към основните причини за смъртност от риболов — уловът с пелагични тралове и любителският риболов. Във връзка с това в предложението за регламент е включено ново приложение IIД, в което ще се попълва информацията, предоставяна от държавите членки при поискване.

През 2014 г. НТИКР направи оценка на въздействието на мерките за управление на запасите от хамсия в Бискайския залив. Той установи, че ако периодът на управление се промени така, че да съвпада с календарната година (януари—декември), това значително ще намали риска от понижаване на числеността на запаса под равнищата на безопасност за биомасата и ще доведе до слабо увеличение на количеството и стабилността на улова в сравнение с настоящия период на управление, който започва през юли и завършва през юни. След консултации с Испания, Франция и Консултативния съвет по югозападните води и без да се засягат мерките, които ще бъдат приети в контекста на бъдещите планове за управление, заинтересованите страни подкрепиха въвеждането на ОДУ за запаса от хамсия за календарната 2015 г. въз основа на разгледаната от НТИКР специална възможност за определяне на ОДУ, при която рискът от изчезване на запаса е под 5 %. Установяването на период на управление, съвпадащ с календарната година (подобно на повечето ОДУ в Атлантическия океан), също така ще намали административната тежест, свързана с управлението на този запас. Въз основа на това е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕС) № 779/2014 на Съвета¹ и да се въведе нов ОДУ за запаса от хамсия в Бискайския залив за 2015 г., който ще бъде обозначен като „pm“ в предложения регламент до оповестяването на необходимото научно становище през декември 2014 г.

Чрез годишното си Съобщение относно консултация във връзка с възможностите за риболов (COM (2014) 388 final), наричано по-долу „съобщението“, Комисията извърши обичайния анализ на ситуацията, с която трябва да бъдат съобразени предложените възможности за риболов. В съобщението се разглежда състоянието на запасите в контекста на научните становища от 2013 г. Като положително се отчита обстоятелството, че при запасите, за които е извършен цялостен анализ, делът на експлоатираните над устойчивите равнища е спаднал от 86 % през 2009 г. на 41 % през 2014 г. Все още обаче се наблюдават някои тревожни тенденции. Регистрирано е например увеличение в броя на запасите, за които се препоръчва намаляване на улова до най-ниското възможно равнище.

В отговор на искане от Комисията ICES предостави през юли своето годишно научно становище относно повечето рибни запаси, обхванати от настоящото предложение. В него са отчетени насоките, формулирани в съобщението на Комисията. Научното становище бе разгледано от експертна работна група на НТИКР по време на неговата лятна пленарна сесия.

Предоставените от тези два органа научни становища зависят предимно от наличните данни; единствено запасите, за които има достатъчно надеждни данни, могат да бъдат напълно оценени, така че да се извършат приблизителни оценки за размера и да се прогнозира тяхната реакция спрямо различните експлоатационни сценарии („таблици на вариантите за улов“). При наличието на достатъчно данни научните органи могат да представят приблизителни оценки относно коригирането на възможностите за риболов, в резултат на което да се осигури МУУ за съответния запас. Издаваното в такива случаи становище се нарича „становище за МУУ“. В други случаи научните органи се придържат към подхода на предпазливост и изготвят препоръки относно препоръчителното равнище на възможностите за риболов. Методиката, следвана за тази цел от ICES, е представена в публикувани от него материали относно изпълнението на препоръките за запаси, за които са налице ограничени данни².

Основната част от предложените ОДУ се съдържат в приложение IA. В него са посочени 151 ОДУ за запаси, експлоатирани в Скагерак и Категат, в подзони I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IХ, Х, ХII и XIV на ICES, във водите на ЕС от CECAF и във водите на Френска Гвиана. Посоченото становище за МУУ обхваща 12 от тези ОДУ. Останалите са разпределени по следния начин:

12 ОДУ са предложени съгласно дългосрочните стратегии за управление, т.е. плановете за управление, произтичащи от специфични действащи регламенти относно ОПОР, все още неприети предложения на Комисията относно планове за управление или подход за управление, предложен от консултативните съвети; тези ОДУ бяха оценени от научните консултативни органи като предпазни;

47 ОДУ се отнасят до запаси, за които са налице ограничени данни и за които все още не е извършена цялостна оценка. 26 от тях се предлагат на същото равнище като през 2014 г. — след съвместна декларация на Съвета и Комисията, призоваваща за поддържането на стабилни възможности за риболов, освен ако бъде изготвена научна препоръка, доказваща влошаване на състоянието на запаса. Това решение е продиктувано от факта, че повечето посочени запаси представляват прилов при смесен риболов, без измененията на ОДУ да оказват реално отражение върху еволюцията на тяхното състояние; от друга страна, периодичното намаляване на ОДУ може да доведе до нормативно наложено изхвърляне на улов;

на този етап останалият ОДУ е обозначен като „pm“, тъй като все още липсват необходимите научни становища, изисква се допълнителна социално-икономическа информация или се налага по-късно през годината да се проведат международни преговори или да се сключат договорености (напр. заседания на РОУР). След предоставянето на съответните научни становища и информация ще се наложи частта от предложението, свързана с посочените запаси, да бъде актуализирана.

Всички предложени възможности за риболов отговарят на получените от Комисията научни становища относно състоянието на запасите, които са използвани по указания в съобщението начин.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Предложените мерки са разработени в съответствие с целите и правилата на ОПОР и са съвместими с политиката на Съюза за устойчиво развитие.

а) Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултациите

Въз основа на съобщението си относно възможностите за риболов за 2015 г. Комисията проведе консултации със заинтересованите страни (най-вече чрез консултативните съвети) и държавите членки относно предлагания от нея подход към различните предложения за възможности за риболов.

Наред с това Комисията се съобрази с насоките, набелязани в нейното съобщение до Съвета и Европейския парламент относно подобряването на консултациите във връзка с управлението на рибарството в Общността (COM (2006) 246 окончателен), което определя принципите на т. нар. „подход на предварителни действия“.

На 26 септември Комисията организира среща за заинтересованите страни, на която бяха представени и обсъдени резултатите от научните становища и основните последици от тях.

б) Обобщение на отговорите и на начина, по който те са били взети под внимание

Отзвукът на посоченото съобщение на Комисията относно възможностите за риболов отразява вижданията на заинтересованите страни по отношение на извършената от нея оценка на състоянието на ресурсите и на начина за осигуряване на подходящо управление.

Консултативният съвет по пелагичните видове изрази надежда, че е постигнат напредък при приемането на многогодишните планове за управление и прогнозира, че този процес може да се усложни поради участието на държави, които не членуват в ЕС. Наред с това той призова Комисията да вземе предвид изготвения от него план за запасите от херинга в Келтско море, когато предлага съответния ОДУ за 2015 г. Този консултативен съвет изрази също така загриженост относно факта, че съобщението не пояснява как в определени обосновани случаи постигането на целта за МУУ може да бъде отложено за периода след 2015 г., т.е. кой трябва да представи доказателство за необходимостта от такова отлагане и как ще функционира процесът. По отношение на задължението за разтоварване при пелагичния риболов, което влиза в сила на 1 януари 2015 г., консултативният съвет посочи, че в съобщението на Комисията липсват подробности относно адаптирането на ОДУ в практиката, така че да отчита и изхвърлянията на улов.

От своя страна, Консултативният съвет по югозападните води изтъкна със задоволство яснотата на съобщението и най-вече описанието на методиката на Комисията, свързана с предлагането на равнища на ОДУ за следващата година. Той припомни, че в повечето случаи последващите действия във връзка с равнищата на МУУ следва да са съобразени по-скоро със смъртност от риболов, отколкото с показателите за биомасата. Според посочения консултативен съвет, предвид становището на ICES за запасите от морски език в Бискайския залив и запасите от южна мерлуза, МУУ за 2015 г. може да се окажат неприложими по отношение на тези два вида. Консултативният съвет по пелагичните видове обаче призна, че не е разработил методика, чрез която да се прецени кога прилагането на МУУ може да се отложи за периода след 2015 г. поради социално-икономически въздействия. Той също така препоръча предлаганите ОДУ да отчитат задължението за разтоварване. Във връзка с това задължение Консултативният съвет по северозападните води подкрепи използването на най-добрите налични научни данни при корекцията на всяка квота. Тези корекции обаче не могат да засягат постигането на целта за МУУ, заложена в ОПОР. Консултативният съвет посочи също така, че при определянето на възможностите за риболов следва да се отчетат и икономическите аспекти. Той подчерта необходимостта от разработването на планове за управление, като реши да съсредоточи планирането на собствената си работа върху тази задача. Консултативният съвет по северозападните води призова също така за широки консултации преди изготвяне на решенията за прилагане на становищата, свързани със смесения риболов.

Събиране и използване на експертни становища

Както бе отбелязано, Комисията се консултира с ICES и с НТИКР относно използваната методика. Изготвяните от ICES становища се основават на рамка за становища, разработена от неговите експертни групи и органи за вземане на решения и се използват в съответствие с меморандума за разбирателство, сключен с Комисията. НТИКР предоставя своите становища в съответствие със следните указания, които получава от Комисията.

Крайната цел е да се постигнат и поддържат равнища на запасите, при които може да се осигури МУУ. Тази цел е изрично формулирана в новия основен регламент за ОПОР, където в член 2, параграф 2 се посочва, че „нивото на максимален устойчив улов трябва да бъде постигнато до 2015 г., като за всички запаси трябва да бъде постигнато най-късно до 2020 г.“ Това изискване отразява ангажимента на Съюза по отношение на заключенията на Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, и съответния план за прилагане. Както бе отбелязано по-горе, налице е информация относно равнищата на МУУ за определени запаси. Сред тях са някои видове, чиито обем на улова и търговска стойност са от първостепенно значение — например мерлуза, атлантическа треска, морски дявол, морски език, мегрим, пикша и норвежки омар.

В някои случаи постигането на целта за МУУ може да изисква намаляване на равнището на смъртността от риболов и/или намаляване на улова. Поради това при изготвянето на настоящото предложение са използвани становищата относно МУУ, когато такива са били налични. В съответствие с целите на ОПОР, когато предложеният ОДУ се основава на МУУ, той отговаря на равнището, при което — според становището — ще се гарантира постигането на целта за МУУ през 2015 г. Този подход е съгласуван с принципите, формулирани в съобщението относно възможностите за риболов през 2015 г.

За запасите, за които са налице ограничени данни, консултативните научни органи издават препоръки за намаляване, стабилизиране или увеличаване на улова. В много случаи становищата на ICES са предоставяли количествени насоки относно такива изменения въз основа на методиката за +/– 20 % максимална промяна в улова от година на година с превантивна цел. Тези насоки са използвани за определяне на предложените ОДУ. При липсата на научни становища е следван подходът на предпазливост, т.е. предпазният ОДУ е бил понижаван с 20 %.

Очаква се през есента да бъдат предоставени становищата относно някои запаси — предимно широкоразпространени запаси, акули и скатове. След тяхното получаване ще се наложи настоящото предложение да бъде актуализирано. На последно място, както бе посочено по-горе, становищата относно някои запаси се използват при прилагането на плановете за управление.

НТИКР потвърждава — а в няколко случая дори е доразвил — представените от ICES становища.

Методи, използвани за запознаване на обществеността с експертните становища

Всички доклади на НТИКР са публикувани на уебсайта на ГД „Морско дело и рибарство“. Всички доклади на ICES са публикувани на неговия уебсайт.

Обхватът на Регламента относно възможностите за риболов е ограничен от член 43, параграф 3 от Договора.

Съюзът е приел редица многогодишни планове за управление на запасите с ключово икономическо значение, в това число мерлуза, атлантическа треска, морски език, писия, норвежки омар и др. Преди приемането на тези планове се изисква изготвяне на оценка на тяхното въздействие. След като влязат в сила, те определят равнищата на ОДУ и на риболовното усилие, които трябва да се установят за дадената година, за да се постигнат поставените дългосрочни цели. Комисията е задължена да направи своето предложение за възможностите за риболов в съответствие с тези планове, при условие че те остават валидни и в сила. Поради това множество важни възможности за риболов, които са включени в предложението, са резултат от специфичната оценка на въздействието, извършена за плана, на който се основават.

Що се отнася до останалия ОДУ и независимо от факта, че многогодишните планове могат да не бъдат въведени навреме, предложението цели да се избегне краткосрочният подход в полза на дългосрочните решения за устойчивост, поради което в него се отчитат инициативите на заинтересованите страни и на консултативните съвети, в случай че за тях има положителни становища на ICES и/или НТИКР. Наред с това предложението на Комисията за реформиране на ОПОР е разработено въз основа на оценка на въздействието (SEC(2011)891), в чийто контекст бе анализирана целта за МУУ. В нейните заключения се посочва, че тази цел е необходимо условие за постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост. Съзаконодателите приеха мотивите, залегнали в изготвеното от Комисията предложение за реформа, и през юни миналата година постигнаха политическо споразумение, според което целта за МУУ вече е изрична и задължителна.

Що се отнася до възможностите за риболов на РОУР и запасите, които те споделят с трети държави, настоящото предложение по същество транспонира мерки, договорени в международен план. Всички елементи, които са от значение за оценката на евентуалното въздействие на възможностите за риболов, се разглеждат при подготовката и провеждането на международни преговори, в рамките на които възможностите за риболов на Съюза се съгласуват с трети страни.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Ангажиментът на Съюза към устойчивата експлоатация на живите водни ресурси произтича от задълженията съгласно член 2 от новия основен регламент за ОПОР.

Обобщение на предложението

В предложението се установяват ограниченията на улова и на усилието, приложими към рибарството в Съюза, с оглед постигане на целта на ОПОР за осигуряване на екологична, икономическа и социална устойчивост на риболовните дейности.

Съществуващите разпоредби в областта на предложението са приложими до 31 декември 2015 г., с изключение на някои разпоредби за ограничения на усилието, приложими до 31 януари 2016 г., и някои равнища на ОДУ, които се характеризират със специфични сезонни цикли или са резултат от специфични сезонни характеристики на запасите на РОУР.

Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Договора. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като ОПОР е обща политика. Съгласно член 43, параграф 3 от Договора Съветът приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

С предложения регламент на Съвета възможностите за риболов се разпределят на държавите членки. От своя страна, държавите членки разпределят тези възможности сред регионите или стопанските субекти по своя преценка в съответствие с член 16, параграф 17 от Регламент (ЕО) № 1380/2013. Следователно държавите членки имат значителна свобода на действие във връзка с решенията относно социално-икономическия модел, който ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов.

Предложението не поражда нови финансови последици за държавите членки. Тъй като Съветът приема такъв регламент всяка година, публичните и частните механизми за неговото прилагане са вече създадени.

Предложен инструмент: регламент.

Регламент (ЕС) № 1380/2013 (наричан още „новият основен регламент за ОПОР“) влезе в сила през 2014 г., като установеното в него задължение за разтоварване ще се въвежда постепенно между 2015 г. и 2019 г. През 2019 г. задължението за разтоварване ще се отнася за всички запаси, обхванати от ОДУ.

Независимо от това, по време на преходния период рибата, обхваната от ОДУ, трябва да се разтоварва само ако е уловена (в резултат на целеви риболов или като прилов) при риболова на някои видове в определени зони.

Понятията за запас, обхванат от ОДУ, и риболов обаче не са равнозначни. Поради това задължението за разтоварване ще се прилага спрямо улова на запасите в Атлантическия океан и Северно море, обхванати от настоящия регламент, само ако той е извършен при риболов за промишлени цели и риболов на скумрия, херинга, сафрид, син меджид, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, цаца, сардина, червен тон, риба меч, бял тон, големоок тон, бял и син марлин³.

С въвеждането на задължението за разтоварване и в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 предлаганите възможности за риболов ще отчетат промяната на подхода, при който вече няма да се поставя акцент върху разтовареното, а върху уловеното количество. Този подход се основава на получените научни становища за рибните запаси при риболовните дейности, посочени в член 15, параграф 1 от новия основен регламент за ОПОР. Наред с това възможностите за риболов следва да бъдат определени в съответствие с член 16, параграф 1 (по отношение на принципа на относителна стабилност) и член 16, параграф 4 (по отношение на целите на ОПОР и правилата, предвидени в многогодишните планове).

Задължението за разтоварване оказва пряко отражение върху природозащитните цели за редица ОДУ в предложените възможности за риболов. ОДУ за подклас Пръстенчатохрилни (акули и скатоподобни) се характеризират с лошо природозащитно състояние — от много години насам те са на нулеви равнища, за да се предотврати целевият риболов на тези видове в съответните зони. Наред с тези нулеви равнища, специалните разпоредби, съпровождащи вписаните ОДУ, доведоха до незабавното изхвърляне на улова на посочените видове въз основа на високата им способност за оцеляване. Разтоварването би довело до увеличаване на тяхната смъртност. След проведените на 31 юли 2014 г. консултации с експерти от държавите членки бе подкрепена идеята за добавяне на посочените видове в зоните, обхванати от ОДУ, към списъка на забранените видове в Регламента относно възможностите за риболов. Именно този подход бе заложен в предложения регламент — така ще се запазят задължението за освобождаване и гарантираното от него равнище на защита, тъй като забранените видове не могат да се разтоварват. Освобождаването на забранените видове от задължението за разтоварване е уредено в член 15, параграф 4, буква а) от Регламент № 1380/2013.

На последно място следва да се изтъкне необходимостта от отчитане на връзките между новия основен регламент за ОПОР и Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета. С последния бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост съгласно членове 3 и 4 за запаси, по отношение на които се прилагат съответно предпазни и аналитични ОДУ. В член 2 от посочения регламент се посочва, че при определянето на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилагат членове 3 и 4 поради биологичното състояние на запасите. Неотдавна бе въведен нов механизъм за гъвкавост посредством член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Поради това, с цел да се избегне прекомерна гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси и би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, следва да се поясни, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не може да се прилагат заедно с възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент № 1380/2013.

4. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Опростяване

Предложението предвижда опростяване на административните процедури за публичните органи (на Съюза или държавите членки) и по-специално по отношение на изискванията за управление на усилието.

Тъй като предложението се отнася до годишен регламент за 2015 г., то не включва клауза за преразглеждане.

Настоящото предложение се ограничава до определянето и разпределянето на възможностите за риболов и на условията, които са функционално свързани с използването на посочените възможности.

По отношение на актуалните тенденции в развитието на запасите могат да бъдат посочени следните особености:

Води около Иберийския полуостров

От една страна, биомасата на морския дявол се увеличава и запасът се експлоатира при устойчиви равнища. От друга страна, състоянието на запаса от мегрим се е влошило, като няколко функционални единици на норвежкия омар са изчерпани. Биомасата на южната мерлуза продължава да нараства въпреки все още високия риболовен натиск, което — съгласно съответния план за управление — води до незначително намаление на ОДУ и съответния спад на усилието.

Състоянието на запаса от морски език се влошава. В научните становища от последните години се препоръчва намаляване на ОДУ. През 2013 г. ICES направи преглед на предпазните мерки за дългосрочно управление, предложени от заинтересованите страни. Тези мерки са в основата на ОДУ за 2014 г., като те са насочени към неговото поддържане на постоянно равнище и към постепенното намаляване на смъртността от риболов с оглед достигане на устойчиви равнища. Във връзка с увеличаващата се смъртност от риболов през последните години е необходимо намаляване на ОДУ през 2015 г.

Постоянен проблем в тази зона са високите равнища на изхвърляне на улов, които засягат риболова както на бяла риба, така и на калканоподобни. Поради това в научните становища се препоръчва значително намаляване на ОДУ — например при запасите от атлантическа треска и пикша. Също така е необходимо да се въведат спешни мерки за възстановяване на запаса от морски език в източната част на Ламанша предвид наблюдаваната през последните две години нисък прираст и съществуващия риск за дългосрочното му оцеляване.

В резултат на въвеждането през 2014 г. на референтна стойност за пикшата от страна на ICES, запасът от този вид във водите на запад от Шотландия (зони Vb и VIa на ICES) се счита за част от биологичния запас, за който е направена оценка в зони III и IV на ICES. Поради това е предоставено общо становище за всички посочени зони. В предложения регламент ОДУ трябва да остане на равнище „pm“, докато бъдат определени подходящите количества, които да бъдат разпределени на държавите членки. Запасите от атлантическа треска и меджид все още са в лошо състояние, като количеството на изхвърления улов при двата вида е от порядъка на 70 %. Ситуацията може да се влоши след предстоящото оповестяване през есента на научното становище относно запасите от норвежки омар, чийто улов е основен фактор за изхвърлянето на бяла риба. Засега не се наблюдава видимо въздействие от поетите задължения по отношение на мерките за селективен улов, като ICES отчита, че те не са довели до каквито и да е промени в смъртността.

Макар че запасите от атлантическа треска и меджид са все още в лошо състояние, има признаци, че те се повлияват положително от мерките за селективен улов, които се прилагат от флота, извършващ улов на норвежки омар; според становището на ICES обаче изхвърлянето на улов при тези запаси е високо. Запасите от морски език все още са обект на прекомерен улов, а хвърлящата хайвер биомаса е на безпрецедентно ниско равнище, поради което се налага експлоатацията им да остане ограничена. За разлика от тях запасите от писия остават стабилни въпреки обстоятелството, че не се използват достатъчно и че са предмет на масово изхвърляне на улов.

Запасите от атлантическа треска, пикша, меджид, сайда, писия, скумрия и херинга в Северно море се управляват съвместно с Норвегия, поради което определянето на ОДУ и разпределянето на квотите ще се извърши след консултациите между ЕС и Норвегия, насрочени за ноември и декември. От посочените запаси само този от атлантическа треска продължава да се възстановява, макар и с много бавни темпове. Състоянието на запасите от меджид и сайда се влошава, като през последните три години биомасата на запаса от сайда е под предпазните равнища. Запасът от пикша остава стабилен и смъртността от риболов при него е под равнището на ОДУ, но през последните години се регистрира недостатъчен прираст. Запасът от писия продължава да се увеличава и в момента е на безпрецедентно високо равнище. Що се отнася до запасите, които не се използват съвместно с Норвегия и чиито равнища на ОДУ вече са определени в настоящото предложение, запасът от морски език отбелязва бавно увеличаване, макар смъртността от риболов да е малко над равнищата на ОДУ, поради което в приложимия план за управление се призовава за известно намаляване на ОДУ. При запасите от норвежки омар в Северно море е регистрирано общо повишение.

2014/0311 (NLE)

Предложение за

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1) В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2) В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета⁴ се съдържа изискване за приемане на мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително докладите на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР), когато това е целесъобразно.

(3) Съветът приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия. В съответствие с член 16, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигурят на всяка от тях относителна стабилност на риболовните дейности за всеки запас или вид риболов, и в съответствие с целите на ОПОР, определени в член 2, параграф 2 от същия регламент.

(4) Поради това, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013, общият допустим улов (ОДУ) следва да се определи въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите фактори и се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и в контекста на становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни, и най-вече на заседанията на съответните консултативни съвети.

(5) Задължението за разтоварване съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се въвежда конкретно за отделните видове риболов. Когато в района, обхванат от настоящия регламент, даден вид риболов попадне в обхвата на задължението за разтоварване, всички включени в този риболов видове, спрямо които се прилагат ограничения на улова, следва да се разтоварят. От 1 януари 2015 г. задължението за разтоварване следва да се прилага по отношение на риболова на дребни пелагични видове (например скумрия, херинга, сафрид, син меджид, капрова риба, хамсия, атлантическа аргентина, сардина и цаца), риболова на едри пелагични видове (червен тон, риба меч, бял тон, големоок тон, бял и син марлин), риболова за промишлени цели (мойва, пясъчница и норвежки паут). В член 16, параграф 2 от посочения регламент се предвижда, че когато се въвежда задължението за разтоварване по отношение на даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита промяната от определяне на възможностите за риболов (така че да отразяват разтоварванията) към определяне на възможностите за риболов (така че да отразяват улова).

(6) В продължение на няколко години някои ОДУ за запасите от подклас Пръстенчатохрилни (акули и скатове) се определят на нулеви равнища, като в съответната съпътстваща разпоредба се предвижда задължение за незабавно освобождаване при случаен улов. Тази специална мярка е наложена поради лошото природозащитно състояние на посочените запаси, като — предвид високия им процент на оцеляване — се счита, че изхвърлянията няма да увеличат смъртността при улова и че ще подпомогнат тяхното опазване. Независимо от това от 1 януари 2015 г. количествата от посочените видове, които са уловени при пелагичен риболов, ще бъдат обхванати от задължението за разтоварване, освен ако за тях се прилага някое от изключенията от това задължение, установени в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. В член 15, параграф 4, буква а) от същия регламент се предвижда възможност за такива дерогации по отношение на видовете, които са обхванати от забрана за риболов и които са посочени в правен акт на Съюза в областта на ОПОР. Поради това е целесъобразно да се забрани риболовът на тези видове в съответните зони.

(7) През последните години ОДУ за запаса от хамсия в Бискайския залив се определя в отделен регламент относно възможностите за риболов, валиден от 1 юли на дадената година до 30 юни на следващата година. През 2014 г. НТИКР посочи, че ако периодът на управление се промени така, че да съвпада с календарната година (януари—декември), това значително ще намали рисковете за опазване на този запас. След консултации с Испания, Франция и Консултативния съвет по югозападните води предложената от НТИКР промяна бе оценена като положителна. Въз основа на това е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕС) № 779/2014 на Съвета⁵ и с настоящия регламент в Бискайския залив да се въведе нов ОДУ за запаса от хамсия за 2015 г.

(8) Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 ОДУ за запасите, обхванати от специални многогодишни планове, следва да се определя в съответствие с правилата, предвидени в тези планове. Поради това ОДУ за запасите от южна мерлуза и норвежки омар, от морски език в западната част на Ламанша, от писия и морски език в Северно море, от херинга във водите на запад от Шотландия, от атлантическа треска в Категат до водите на запад от Шотландия, Ирландско море, Северно море, Скагерак и източната част на Ламанша и от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море следва да се определя в съответствие с правилата, съдържащи се в регламенти (ЕО) № 2166/2005⁶, (ЕО) № 509/2007⁷, (ЕО) № 676/2007⁸, (ЕО) № 1300/2008⁹, (ЕО) № 1342/2008¹⁰ („план за атлантическата треска“) и (ЕО) № 302/2009¹¹.

(9) По отношение на запасите от северна мерлуза (Регламент (EО) № 811/2004 на Съвета¹²) и морски език в Бискайския залив (Регламент (EО) № 388/2006 на Съвета¹³) обаче минималните цели на съответните планове за възстановяване и управление са постигнати, поради което е целесъобразно да се следват научните становища, така че — в зависимост от случая — ОДУ да бъде изравнен с равнищата на максималния устойчив улов или запазен на тези равнища.

(10) За запасите, за които няма достатъчни или надеждни данни, позволяващи изготвянето на приблизителни оценки на размера, мерките за управление и равнищата на ОДУ следва да се придържат към подхода на предпазливост при управлението на рибарството, определен в член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като се вземат предвид специфичните за запасите фактори и по-конкретно наличната информация относно тенденциите в развитието на запасите и съображенията, свързани със смесения характер на риболова.

(11) С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета¹⁴ бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредбите за гъвкавост съгласно членове 3 и 4 за запасите, по отношение на които се прилагат съответно предпазни и аналитични ОДУ. В член 2 от същия регламент се посочва, че при определянето на ОДУ Съветът решава кои запаси са освободени от прилагането на членове 3 и 4 поради биологичното си състояние. Неотдавна бе въведен нов механизъм за гъвкавост за целия улов, спрямо който се прилага задължението за разтоварване съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Поради това, с цел да се избегне прекомерната гъвкавост, която би компрометирала постигането на определените в ОПОР природозащитни цели, и да се предотврати отрицателното въздействие върху биологичното състояние на запасите, членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 могат да се прилагат за ОДУ само когато държавите членки не използват възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(12) Когато даден ОДУ, свързан с определен запас, е предоставен само на една държава членка, е целесъобразно — в съответствие с член 2, параграф 1 от Договора — тя да бъде оправомощена да определи равнището на този ОДУ. Следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи, че при определяне на равнището на ОДУ въпросната държава членка действа по начин, който напълно съответства на принципите и правилата на ОПОР.

(13) През юни 2014 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) публикува научно становище за запаса от лаврак в североизточната част на Атлантическия океан и потвърди, че от 2012 г. насам се наблюдава бързо влошаване на състоянието му. Същевременно НТИКР разгледа въведените национални мерки, насочени към защитата на този запас, и принципно ги определи като неефективни. Лавракът е късносъзряващ и бавнорастящ вид, като понастоящем смъртността от риболов при него е четири пъти по-висока, отколкото равнището на максималния устойчив улов (МУУ). Поради това е целесъобразно възможностите за риболов за този запас да се определят под формата на ограничения на улова и на риболовното усилие, които следва да бъдат насочени към основните причини за смъртност от риболов — уловът с пелагични тралове и любителският риболов.

(14) Необходимо е да се определят тавани на риболовното усилие за 2015 г. в съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 2166/2005, член 5 от Регламент (ЕО) № 509/2007, член 9 от Регламент (ЕО) № 676/2007, членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 1342/2008 и членове 5 и 9 от Регламент (ЕО) № 302/2009, като се вземе предвид Регламент (ЕО) № 754/2009 на Съвета¹⁵.

(15) Предвид най-актуалните научни становища на ICES и в съответствие с международните ангажименти в рамките на Конвенцията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC) е необходимо да се ограничи риболовното усилие за някои дълбоководни видове.

(16) Съществуват определени видове (например някои акули), чието опазване би било сериозно застрашено дори при ограничени риболовни дейности. Поради това възможностите за риболов по отношение на такива видове следва да бъдат напълно ограничени чрез обща забрана за техния риболов.

(17) Използването на посочените в настоящия регламент възможности за риболов, предоставени на корабите на Съюза, е уредено с Регламент (ЕО) № 1224/2009¹⁶ и по-специално с членове 33 и 34 от него, които се отнасят до записването на улова и риболовното усилие и съобщаването на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Във връзка с това е необходимо да се определят кодовете, използвани от държавите членки, когато изпращат до Комисията данни за разтоварването на запаси, обхванати от настоящият регламент.

(18) За определени равнища на ОДУ следва да се позволи на държавите членки да разпределят допълнителни количества за корабите, участващи в опити за напълно документиран риболов. Целта на тези опити е да се изпита система за квоти за улов при някои видове риболов, спрямо които все още не се прилага задължението за разтоварване съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 — т.е. система, при която целият улов се разтоварва и се приспада от квотите с цел да се избегне изхвърлянето на улов и съответното разхищение на иначе годни рибни ресурси. Неконтролираното изхвърляне на риба е заплаха за дългосрочната устойчивост на рибните ресурси като обществено благо, а оттам — и за целите на ОПОР. От друга страна, по своята същност системите за квоти за улов представляват стимул за рибарите да оптимизират селективния характер на улова при извършваните от тях дейности. За да се постигне рационално управление на изхвърляния улов, напълно документираният риболов следва да обхваща всяка операция в морето, а не само разтоварения в пристанището улов. Условията, при които държавите членки могат да разпределят такива допълнителни количества, следва съответно да включват задължение за използване на камери за видеонаблюдение, свързани със система от датчици (с общо наименование „вътрешна система за видеонаблюдение — CCTV“). Това ще позволи подробното регистриране както на съхранения, така и на изхвърления улов. Система, при която лица на борда извършват наблюдение в реално време, би била по-неефективна, по-скъпа и по-ненадеждна. Поради това сегашното използване на CCTV е предпоставка за прилагането на схеми за намаляване на изхвърлянията, като например напълно документиран риболов. При използването на такава система следва да се спазват изискванията на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹⁷.

(19) За да се гарантира, че опитите за напълно документиран риболов могат да доведат до реална оценка на потенциала на системите за квоти за улов да контролират абсолютната смъртност от риболов на засегнатите запаси, е необходимо всички риби, уловени при тези опити, включително тези с размер под минималния за разтоварване, да се приспадат от общото разпределено количество, предназначено за участващия кораб, и риболовните операции да се прекратят, след като въпросният кораб изчерпи напълно това общо разпределено количество. Целесъобразно е също така да се разреши прехвърлянето на разпределени количества между кораби, участващи в опити за напълно документиран риболов, и неучастващи кораби, ако може да бъде доказано, че изхвърлянията от страна на неучастващите кораби няма да се увеличат.

(20) Съгласно становището на ICES е целесъобразно да се запази специфичната система за управление на запасите от пясъчница във водите на Съюза от участъци IIa и IIIа на ICES и подзона IV на ICES. Тъй като научното становище на ICES се очаква едва през февруари 2015 г., ОДУ и квотите следва временно да се определят на нулево равнище до обявяването на това становище.

(21) В съответствие с процедурата, предвидена в споразуменията или протоколите за отношенията в областта на рибарството, ЕС проведе консултации във връзка с риболовните права с Норвегия¹⁸, Фарьорските острови¹⁹ и Исландия²⁰. Консултациите с Норвегия и Фарьорските острови по договореностите за 2015 г. не са приключили. За да се избегне прекъсване на риболовните дейности на Съюза, като същевременно се прояви необходимата гъвкавост за сключването на тези договорености в началото на 2015 г., следва временно да се установят риболовните възможности по отношение на запасите, обхванати от посочените договорености. Приключването на консултациите с Исландия по свързаните с риболова договорености за 2015 г. се оказа невъзможно. В съответствие с процедурата, предвидена в споразумението и протокола в областта на рибарството с Гренландия²¹, Съвместният комитет определи конкретното равнище на риболовни възможности, налични за Съюза във водите на Гренландия за 2015 г. [Съображението и съответните разпоредби, на които то се позовава, ще бъдат изменени след провеждането на новите консултации].

(22) На годишното си заседание през 2013 г. Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) прие едногодишно удължаване на съществуващите ОДУ и квоти за червен тон и потвърди ОДУ и квотите за северноатлантическа риба меч, южноатлантическа риба меч и северноатлатнтически бял тон на сегашните равнища за периода 2014—2016 г. В резултат на това квотата на Съюза за тези запаси остава непроменена в сравнение с 2013 г ОДУ за южноатлантически бял тон също запази сегашното си равнище за периода 2014—2016 г., но индивидуалните квоти на договарящите страни, сред които е Съюзът, бяха леко намалени, за да се отпусне квота на друга договаряща страна. Всички тези мерки следва да бъдат въведени в правото на Съюза. [Съображението и съответните разпоредби, на които то се позовава, ще бъдат изменени след провеждането на новото годишно заседание].

(23) На своето годишно заседание през 2013 г. страните на Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (CCAMLR) приеха ограничения на улова както за целевите видове, така и за прилова. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза. [Съображението и съответните разпоредби, на които то се позовава, ще бъдат изменени след провеждането на новото годишно заседание].

(24) На своето годишно заседание през 2014 г. Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) не измени въведените мерки за опазване и управление.

(25) Третото годишно заседание на Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) е насрочено за февруари 2015 г. Дотогава е целесъобразно настоящите мерки в зоната на Конвенцията SPRFMO да останат временно в сила. Независимо от това не може да се извършва целеви риболов на запаса от сафрид преди определянето на ОДУ в рамките на посоченото годишно заседание.

(26) На своето 87-о годишно заседание през 2014 г. Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) прие мерки за опазване на жълтоперия тунец, големоокия тон и ивичестия тон. Също така IATTC запази резолюцията си относно опазването на дългокрилата акула. Въвеждането на тези мерки в правото на Съюза следва да продължава.

(27) На годишното си заседание през 2013 г. Организацията за риболова в Югоизточния Атлантически океан (SEAFO) прие препоръка за нов двугодишен ОДУ за запасите от патагонски кликач и западноафрикански джерион за 2014 г. и 2015 г., като ОДУ за запасите от атлантически големоглав и берикс, определен за 2013 г. и 2014 г. на годишното заседание през 2012 г., остана в сила. Приложимите понастоящем мерки относно разпределянето на риболовни възможности, приети от SEAFO, следва да се въведат в правото на Съюза. [Съображението и съответните разпоредби, на които то се позовава, ще бъдат изменени след провеждането на новото годишно заседание].

(28) На десетото си годишно заседание през 2013 г. Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC) измени своите мерки относно възможностите за риболов, като определи общ брой дни, в които може да се извършва риболов в открито море, и като адаптира затварянето на зони за риболов с устройства за събиране на риба (УСР). Преразглеждането на мярката за риболова с УСР налага Съюзът — в качеството си на договаряща се страна по WCPFC — да реши дали да потвърди действащия срок на забрана на риболов с УСР или да намали броя на тези устройства. До вземането на такова решение действащата в момента забрана, приета от WCFPC, следва да продължи да се прилага в законодателството на Съюза. [Съображението и съответните разпоредби, на които то се позовава, ще бъдат изменени след провеждането на новото годишно заседание].

(29) На годишното си заседание през 2013 г. страните по Конвенцията за опазване и управление на запасите от сайда в централната част на Берингово море не промениха мерките си по отношение на възможностите за риболов. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза.

(30) На своето 36-о годишно заседание през 2014 г. Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) прие редица възможности за риболов за 2015 г. за някои запаси в подзони 1—4 от зоната на Конвенцията NAFO. В този контекст NAFO прие мораториум върху улова на скариди в участък 3L, увеличи ОДУ за морски костур в участък 3M (с цел да обхване прилова на някои видове) и възобнови риболова на червена писия в участък 3NO.

(31) В края на годината съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР) приемат определени международни мерки, които създават или ограничават възможности за риболов за Съюза и които стават приложими преди влизането в сила на настоящия регламент. Поради това е необходимо разпоредбите за въвеждане на тези мерки в правото на Съюза да се прилагат с обратно действие. По-конкретно, тъй като риболовният сезон в зоната на Конвенцията CCAMLR продължава от 1 декември до 30 ноември — поради което някои възможности за риболов или забрани в зоната на Конвенцията CCAMLR са определени за период, започващ на 1 декември 2014 г. — е целесъобразно съответните разпоредби на настоящия регламент да се прилагат от тази дата. Това прилагане с обратно действие няма да засегне принципа на основателните очаквания, тъй като на членовете на CCAMLR е забранено да ловят риба в зоната на Конвенцията CCAMLR без разрешение.

(32) В съответствие с декларацията на Съюза към Боливарската република Венецуела относно предоставянето на възможности за риболов във водите на ЕС на риболовни кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венецуела в изключителната икономическа зона край брега на Френска Гвиана²², е необходимо да се определят възможностите за улов на снапер във води на Съюза, които се предоставят на Венецуела.

(33) За да се осигурят уеднаквени условия, съгласно които на отделните държави членки може да се разреши да се ползват от системата за управление на разпределението на риболовното си усилие в съответствие със схемата за киловатдни, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия.

(34) За да се осигурят уеднаквени условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, свързани с разпределянето на допълнителни дни в морето за окончателно преустановяване на риболовните дейности или за засилено присъствие на научни наблюдатели, както и със създаване на таблични формати за събиране и предаване на информацията, отнасяща се до прехвърляне на дни в морето между риболовни кораби под знамето на дадена държава членка. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011²³.

(35) За да се избегне прекъсването на риболовните дейности и да се гарантира поминъкът на рибарите в ЕС, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2015 г. с изключение на разпоредбите относно ограниченията на риболовното усилие, които следва да се прилагат от 1 февруари 2015 г., и някои разпоредби в определени региони, за които следва да се предвиди конкретна дата на прилагане. Поради съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му.

(36) Възможностите за риболов следва да се използват в пълно съответствие с приложимото право на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

1. С настоящия регламент се определят наличните възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси във водите на Съюза и за корабите на Съюза в някои води извън Съюза.

2. Възможностите за риболов, посочени в параграф 1, включват:

а) ограниченията на улова за 2015 г. и — в случаите, когато това е предвидено в настоящия регламент — за 2016 г.;

б) ограниченията на риболовното усилие за периода от 1 февруари 2015 г. до 31 януари 2016 г., с изключение на случаите, когато в членове 9, 29 и 31 и в приложение IIД са установени други периоди на ограничение на риболовното усилие;

в) възможностите за риболов за периода от 1 декември 2014 г. до 30 ноември 2015 г. за някои запаси в зоната на Конвенцията CCAMLR;

г) възможностите за риболов за определени запаси в зоната на Конвенцията IATTC, посочени в член 33, за периодите през 2015 г. и 2016 г., посочени в същата разпоредба.

Член 2
Обхват

Настоящият регламент се прилага за следните кораби:

а) кораби на Съюза;

б) кораби на трети държави във водите на Съюза;

в) кораби за любителски риболов — единствено за целите на член 1, буква б), член 3, буква в) и член 12 от настоящия регламент.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „кораб на Съюза“ означава риболовен кораб съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 5 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б) „кораб на трета държава“ означава риболовен кораб съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, плаващ под знамето на трета държава или регистриран в нея;

в) „кораби за любителски риболов“ означава кораби, извършващи любителски риболов съгласно определението в член 4, параграф 28 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

г) „води на Съюза“ означава водите под суверенитета или юрисдикцията на държавите членки, с изключение на водите, които граничат с териториите, посочени в приложение II към Договора;

д) „международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава;

е) „запас“ означава морски биологичен ресурс, който се среща в определена зона на управление;

е) „общ допустим улов“ (ОДУ) означава:

i) при видовете риболов, спрямо които се прилага задължението за разтоварване съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 — количеството от всеки запас, което може да се улови всяка година;

ii) при всички други видове риболов — количеството от всеки запас, което може да се разтовари всяка година;

ж) „квота“ означава част от ОДУ, предоставена на Съюза, на държава членка или на трета държава;

з) „аналитични оценки“ означава количествена оценка на тенденциите за даден запас въз основа на данни за биологията и експлоатацията на запаса, за които научен преглед е посочил, че са с достатъчно добро качество за осигуряване на научно становище относно вариантите за бъдещ улов;

и) „подход на предпазливост при управлението на рибарството“ означава подход, съгласно който липсата на подходяща научна информация не оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда;

й) „размер на окото“ означава размерът на окото на риболовните мрежи, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 517/2008 на Комисията²⁴;

к) „регистър на риболовния флот на Съюза“ означава регистърът, създаден от Комисията в съответствие с член 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

л) „риболовен дневник“ означава дневникът, посочен в член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 4
Риболовни зони

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения на зони:

а) „зони на ICES (Международен съвет за изследване на морето)“ означава географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009²⁵;

б) „Скагерак (Skagerrak)“ означава географската зона, която на запад е ограничена от линията, прекарана от фара Hanstholm до фара Lindesnes, на юг — от линията, прекарана от фара Skagen до фара Tistlarna, а от тази точка — до най-близката точка на шведския бряг;

в) „Категат (Kattegat)“ означава географската зона, която на север е ограничена от линията, прекарана от фара Skagen до фара Tistlarna, и от тази точка — до най-близката точка на шведския бряг, а на юг — от линията, прекарана от Hasenøre до Gnibens Spids, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Hoved до Kullen;

г) „функционална единица 16 на подзона VII на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

• 
  53° 30′ с.ш. 15° 00′ з.д.,
  

51° 30′ с.ш. 11° 00′ з.д.,

51° 30′ с.ш. 13° 00′ з.д.,

51° 00′ с.ш. 13° 00′ з.д.,

51° 00′ с.ш. 15° 00′ з.д.,

53° 30′ с.ш. 15° 00′ з.д.;

д) „залив на Кадис“ означава географският район на участък IXa на ICES, разположен на изток от 7° 23′ 48″ з.д.;

е) „зони на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан)“ означава географските зони, определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета²⁶;

ж) „зони на NAFO (Организация за риболова в северозападната част на Атлантическия океан)“ означава географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 217/2009 на Европейския парламент и на Съвета²⁷;

з) „зона на Конвенцията SEAFO (Организация за риболова в Югоизточния Атлантически океан)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в Югоизточния Атлантически океан²⁸;

и) „зона на Конвенцията ICCAT (Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан)“ означава географската зона, определена в Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан²⁹;

й) „зона на Конвенцията CCAMLR (Комисия за опазване на живите морски ресурси на Антарктика)“ означава географската зона, определена в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 601/2004³⁰;

к) „зона на Конвенцията IATTC (Междуамериканска комисия за тропическа риба тон)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. („Конвенцията от Антигуа“)³¹;

л) „зона на Конвенцията IOTC (Комисия по рибата тон в Индийския океан)“ означава географската зона, определена в Споразумението за създаване на Комисия по рибата тон в Индийския океан³²;

м) „зона на Конвенцията SPRFMO (Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан)“ означава географската зона на откритото море на юг от 10^o с.ш., на север от зоната на Конвенцията CCAMLR, на изток от зоната на Конвенцията SIOFA, определена в Споразумението за риболов в Южния Индийски океан³³ и на запад от зоните под юрисдикцията на южноамериканските държави по отношение на рибарството;

н) „зона на Конвенцията WCPFC (Комисия за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан³⁴;

о) „открити води на Берингово море“ означава географската зона на откритите води на Берингово море на повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалните води на крайбрежните държави около Берингово море;

п) „зона на припокриване между IATTC и WCPFC“ означава географската зона, определена от следните граници:

150º з.д.,

130º з.д.,

4º ю.ш.,

50º ю.ш.