Реглед на стопанската политика



Дата24.07.2016
Размер242.57 Kb.

Институт за пазарна икономика Октомври 2006, брой 297




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика



В броя ще прочетете:
Незначителни” събития от седмицата, показващи погрешна политика преди три, пет и повече години

Къде ще си построите склад?

Сагата “Булгартабак” – началото на края, но дали ?


Бюджет 2007 - очаквайте анализа на ИПИ

БАН – 137 години стигат

На пазар за Нобелова награда




Институт за пазарна икономика е носител на Templeton Freedom Award за 2006 година.













Незначителни” събития от седмицата, показващи погрешна политика преди три, пет и повече години

Красен Станчев


Преди избори се правят много глупости и общественото внимание губи вкус към детайли и на пръв поглед маловажни стечения на обстоятелствата. Ето някои събития от седмицата, които изцяло или частично попадат в тази категория.

  1. Най-страстно като че ли се обсъждаше поведението на председателя на комисията за незаконно придобитото имущество. Естествено е, че онова, което той е вършел, е до голяма степен следствие на неговия характер, предишна кариера, възгледи и репутация. Те са известни на нас, значи са били известни и на онези които са го назначили на тази длъжност. Те са онези, които носят вина, а не въпросният председател. Впрочем въпросът с неговото и на колегите му възнаграждение няма самостоятелен смисъл, извън въпросите за работата и ефективността на сама комисия. Въпреки всички аргументи за безсмислието на закона, които бяха изказани и от нас, и от специалисти по наказателно право и процес, тази комисия бе учредена. Сега гледаме сеира. Несъответствието на получените заплати на свършената работа е най-малкият проблем с тази комисия.

  2. Един журналист получи награда, защото бил забелязал, че в резултат на реформите в здравеопазването се оказало: а) че парите на здравната каса не управлявали добре, б) че в системата нямало място за думата на потребителите, в) че централизираното определяне на цени и качество е дадено на вътрешна организация (на лекарите), което създавало конфликт на интереси. Тези недостатъци бяха недостатъци на съответното законодателство и те бяха добре описани от ИПИ още преди неговото приемане. Виж в частност нашата книга Административни пречки пред бизнеса от 2000 г.

  3. Изведнъж се разбра, че се правели „заменки” на евтини държавни земи със скъпи такива, които след това фактически се приватизирали. В основата на тези деяния е непубличността на регистъра на държавните активи.

  4. Тъй като имали проблеми със събирането на плащания, от т.нар. софийска топлофикация щели да влизат в къщите и апартаментите на хората, за да проверяват какво всъщност се отоплявало и измервало. Един от основните принципи на правата на частната собственост и по съответните международни конвенции, и според конституцията на България е неприкосновеността на жилищата и сферата на живот на отделния човек. Изумително е, че никой не коментира от тази гледна точка тези действия на „топлото”. Всъщност липсата на такъв коментар е крайно тревожен феномен.











Къде ще си построите склад?

Светла Костадинова


Строителството в България е един от най-динамичните отрасли. Строителната индустрия в България наема средно 6.1% от работната сила в страната през 2005 година, добавената стойност е 5.6%, а активните компании с предмет на дейност строителство към юли 2006 година са 37 981, което представлява 3.2% от всички регистрирани в страната. Обемът на строителния пазар, измерен чрез обема на продажбите в строителството достига 5 608 млн. лв. през 2005 година, като се очаква да има нарастване с повече от 20% за 2006 година. Значението на строителната индустрия за икономиката проличава и от размера и като дял от БВП, който за 2005 година е около 13%.

Тези данни ясно показват, че има нарастващ интерес, влагат се големи финансови ресурси (местни и чужди) и значителна част от доходът на населението зависи от този сектор.

От тази гледна точка, е много важно условията за правене на бизнес в страната и по-специална процедурите в строителството да бъдат ясни и малко на брой, информацията за тях да е лесно достъпна и разходите на средства и време за съобразяване с тях да са ниски. Само по този начин, отрасълът ще може да се продължи положителното си развитие и ще допринася за растежа на икономиката.

Обща оценка за регулативната среда в строителството в България досега няма и е трудно да бъде направена по ред причини. Въпреки това, опит да се оценят разходите за справяне с процедурите в строителството е направен от Световната банка. Тя е извършила изследване на процедурата за построяването на склад в 175 страни по света за 2005 година, което позволява сравнение и анализ. Проучването разглежда колко процедури са необходими за получаване на разрешение за строителство и изготвяне на проект, процедурите по време на самото строителство и след завършването му.



Къде е България?

Процедурите, свързани със строеж на склад в България са 22 на брой и струват приблизително $ 9 331.5 или 14 557 лв. (в тези разходи се включва получаването на всички видове разрешителни, договорът за строителен надзор и договорите с експлоатационните дружества). Според този показател страната ни се нарежда на 141 място от общо 175 страни, заедно с Русия, Хонконг, Ел Салвадор, Малави, Панама, Албания и Малави. Най-добрата практика по света е в Дания и Нова Зеландия.

Авторите на изследването изчисляват също така разходите за съобразвяване като процент от дохода на глава от населението. По този показател, България се намира на 108 място със средни разходи 270.5 % от дохода на глава от населението. За сравнение, в Чехия този индикатор е 14.5%, САЩ – 16%, а в Словакия – 17.1%.
Регионално сравнение

Балканските страни не се различават значително по разходите за съобразяване с процедурите, свързани със строителството. Най-добри условия има в Гърция, където времето и броят на процедурите са най-малки.







Страна

Брой процедури

Време

(дни)

Разходи

($ US)

Разходи като % от дохода на човек

България

22

226

9 331.5

270.5

Румъния

17

242

12 738.3

332.6

Албания

22

344

7 400

286.8

Гърция

17

176

13 525

68.8

Сърбия

20

211

63 850.4

1 946.7

Македония

18

222

2 540.9

89.8

Източник: Световна банка



Много може да се говори защо България е на това място. От една страна, законовата уредба е прекалено остаряла въпреки, че има промени в последните години. От друга страна, органите, които прилагат закона допълнително затрудняват предприемачите и гражданите с неясни, непрозрачни и бавни процедури.
Най-общите изводи, които можем да направим са няколко:

  1. Времето за съобразяване с регулациите в България все още е значително – най-добрите практики показват, че е съвсем възможно общото време да е в границите 2-3 месеца. Най-добрите примери са Финландия (56 дни), САЩ (68), Дания (70) и Норвегия (104 дни).

  2. Разходите са високи – в България 70% от всички разходи по съобразяването са за фирмата, извършваща строителен надзор. За сравнение, в страните с най-ниски разходи като Австралия, Чехия, Литва, САЩ такъв надзор се извършва от съответната администрация и разходът е незначителен (под 15% от общите разходи).

  3. Броят на процедурите е ненужно голям – той може да се редуцира поне наполовина без от това да пострада качеството и сигурността на строителството.

Всичко това от една страна затруднява инвеститорите и предприемачите, а от друга страна е причина за голяма администрация и възможности за корупция. България трябва значително да опрости законовата си база за да улесни максимално бизнеса, което от своя страна ще привлече повече инвестиции.







Процедури

(2006)



Продължителност (дни)

Разходи като (US$)

Застраховка на работници

1

1

0.0

Получаване на виза за проектиране

2

14

41.0

Инспекция от общината

3

1*

0.0

Одобрение на визата от ВИК

4

10

37.3

Инспекция на място

5

1*

0.0

Одобрение на визата от ЕРП

6

30*

20.9

Инспекция на място

7

1

15.5

Координация на инвестиционния проект

8

30

82.0

Одобрение на инвестиционния проект от пожарната

9

30*

63.0

Одобрение на инвестиционния проект от ХЕИ

10

25*

44.1

Оценка за въздействието върху околната среда

11

65*

472.6

Общината издава разрешение за строеж

12

7*

122.9

Подписване на договор за строителен надзор

13

5

6 466.2

По време на строителството


Надзорната фирма уведомява контролните органи за завършване на изкопните работи

14

1

0.0

Инспекции

15

10

0.0

Вписване на сградата в кадастъра

16

3

63.0

След завършване на строителство

Регистриране на въвеждането на обекта в експлоатация

20

8

0.0

Инспекция от общината

21

15

0.0

Общината издава одобрение за сградата

22

7

472.6

Експлоатационни дружества


Предварителен договор с ВИК

17

65*

126.0

Предварителен договор с ЕРП

18

30*

1 260.3

Предварителен договор с телекомуникационна компания

19

30*

44.1

ОБЩО

22

226

$ 9 331.5

Източник: Световна банка

Забележка: Процедурите понякога могат да се протичат едновременно – в този случай се маркират с (*).





Сагата “Булгартабак” – началото на края, но дали ?

Велико Димитров

По-добре със 17 години закъснение, отколкото никога.

“Булгартабак” е създаден през 1951 г. като част от всеобщата национализация от 1947 г. и въвеждането на държавен тютюнев монопол от коминистическата партия. И така до промените или по-точно до 1993 г., когато се формира холдинг и 22 дружества, от които към тогава 70 % са все още държавна собственост. През 1995 г. дружествата са включени в масовата приватизация.

С огромно закъснение, началните опити за цялостното раздържавяване на тютюневия монополист са направени през 2002 г. - Народното събрание приема приватизационна стратегия, предвиждаща холдингът да бъде продаден в пакет. През следващата 2003 г. е обявен публичен конкурс за продажба, при който обаче не се стига до споразумение.

Следващият, почти напълно неуспешен опит е направен през 2004 г., когато е обявен отново публичен конкурс за продажба, този път на акционерното участие на холдинга в четири от цигарените фабрики и във всичките тютюнопреработвателни дружества (12 на брой). Резултатът е крайно неубедителен - три договора за покупко-продажба на една четвърт от фабриките, преработващи тютюн и на нито една цигарена фабрика.

На пръв поглед двата провалили се опита навеждат на мисълта, че към тютюневия отрасъл в България няма достатъчно голям инвестиционен интерес и дружествата в холдинга не могат да бъдат продадени. Това обаче изобщо не е така и неуспешната приватизация се дължи не на липсата на заинтересовани инвеститори, а на нежеланието на определена част от политическата класа (наричаща себе си либерална) това по принцип да се случи. Всеки път, когато “Булгартабак” е на път да стане частен, се появява някой, който пренасочва вниманието от самата приватизационна сделка към определени нейни параметри. Фактът, че всеки и винаги може да твърди, че дадена цена не е достатъчно висока или, че поставените изискванията пред инвеститорите са далеч от разумната логика, дава възможност това да се използва като достатъчно основателен аргумент да се даде ход назад. Каквото и на практика и се случва.

Последствията обаче не са положителни – многогодишното държавно попечителство създаде отрасъл, който, както се оказа през последните седмици, функционира в пъти по-неефективно от бъдещите си европейски конкуренти. Предприятията все пак не фалираха, тъй като първо, те са държавни и второ, правителството чрез директната си намеса в ценообразуването (определя цените, в т.ч. и на вносителите) гарантираше тяхното оцеляване през целия период. Със следното малко изключение: в началото на 2005 г. пазарът на цигари беше либерализиран – цените на тютюневите изделия можеха вече да се определят свободно, както от производители, така и от вносители като единствено беше необходимо да се уведоми Министерството на финансите. Така беше направена голяма крачка напред и бяха създадени условията за нормалното развитие на сектора. Регистрационният режим обаче не продължи дълго – по-малко от три месеца след решението за либерализация на пазара представители на “Булгартабак” отправиха официално искане до Министерство на финансите цените на цигарите отново да започнат да се определят на административен принцип. С този акт беше негласно признато, че холдингът е неконкурентоспособен при свободно формиращи се цени, които както може да се очаква не осигуряват винаги и при всички обстоятелства фиксирана и предварително известна норма на печалба. Резултатът беше, че контролът върху цените беше възобновен.

Неефективното производство обаче е само част от проблема, ефект, който произтича от може би основната пречка пред по-доброто развитие на холдинга – кроссубсидирането на дейности вътре в него. Двете сравнително най-успешни предприятия са тези за производство на цигари в София и Благоевград. Печалбите им вместо да бъдат реинвестирани с цел подобряване на техническите и технологични параметри, реклама и постигането на по-рентабилно производство, се изсипват в губещите тютюнопреработвателни фабрики, които продължават да купуват и свръхскладират тютюн. За което, както е ясно, няма икономическа, а политическа обосновка.

И всичко това продължи с години. Реалностите обаче се променят.

Акцизните ставки върху тютюневите изделия бяха рязко повишени в началото на годината, което според представители на холдинга ще намали годишната печалба с около 50-60%. От догодина се очаква ново покачване. Скорошното ни приемане в ЕС наложи повторна либерализация на цените, която стана факт преди броени дни (на 13.10.2006 г. влезе в сила наредбата, която го постановява) и може да се очаква, че това ще е окончателно. С други думи, конкуренцията вече може да бъде и ценова.

Предвид тези изменения в обстановката, реакциите от холдинга не закъсняха: стана ясно, че един зает в българските цигарени фабрики произвежда средно много по-малко от аналогичните предприятия в Западна Европа и то при не по-ниско заплащане. По думите на изпълнителния директор на холдинга г-н Христо Лачев, средната работна заплата например в “Благоевград БТ” АД е 1 500 лв. На пръв поглед тази сума изглежда по-ниска от съответния еквивалент в ЕС, но ако се отчете и разликата по паритета на покупателната способност, която е общо взето 1:3, то тя е вероятно дори по-висока. Ако бъде отчетена и ефективността, то за единица крайна продукция в България се заплаща в пъти повече, отколкото на запад. С други думи реформата и цялостната приватизация на холдинга е неотложна.



Какво предстои да се случи с тютюневия холдинг?


В началото на годината, на заседания на Надзорния и Управителния съвет е взето решение за преструктурирането на холдинга и продажбата на акционерните участия в следните дружества:

  • “Пловдив Юрий Гагарин БТ” АД (вече е факт);

  • “Асеновград БТ” АД – чрез публично предлагане на акциите на БФБ – София;

  • “Шумен БТ” АД ; чрез публично предлагане на акции;

  • “Пазарджик БТ” АД – чрез публично предлагане на акции;

  • “Дупница БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;

  • “Сандански БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;

  • “Ямбол БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;

  • “Смолян БТ” АД – чрез публично оповестен конкурс;


Не се предвижда приватизация или има неяснота по отношение на следните дружества от холдинга:

  • “Благоевград БТ” АД (няма да се приватизира);

  • “София БТ” АД (няма да се приватизира);

  • “Пловдив БТ” АД (няма да се приватизира);

  • “Слънце Стара Загора БТ” АД (няма да се приватизира);

  • “Плевен БТ” АД (няма да се приватизира);

  • “Дулово БТ” АД (води се дело и изходът не е ясен);

  • “Гоце Делчев БТ” АД (не е решено);

  • “Кърджали БТ” АД (не е решено);
  • “Хасково БТ” АД (в ликвидация);


  • “Видин БТ” АД (в ликвидация);

  • “Харманли БТ” АД (не е ясно);
  • “Тополовград БТ” АД (не е ясно);


  • “Първомай БТ” АД (не е ясно);

  • “Исперих БТ” АД (не е ясно).



Изводът е следният: промените са частични и за основните предприятия (цигарените фабрики) не се предвижда приватизация. Преструктурирането на дружествата е оправдано единствено с цел бъдещата им продажба, която за много от тях обаче не е на дневен ред. Голяма е вероятността финансовите показатели на холдинга силно да се влошат и след около година те да могат да бъдат продадени при много по-ниска цена, отколкото сега.

В този смисъл всяко едно отлагане на цялостната приватизация е грешка, която е факт от години.






Бюджет 2007 - очаквайте анализа на ИПИ

Светла Костадинова


Основните параметри на проекта на държавния бюджет за 2007 година вече са известни. Считаме, че е добре да коментираме заложените цифри по няколко причини. На първо място, обществото трябва да е наясно какви са основните приоритети на правителството за следващата година. На второ място, считаме, че народните представители имат нужда от по-задълбочен анализ на предложените параметри, който да използват по време на обсъжданията. В следващия брой на Прегледа ИПИ ще анализира приходната и разходна политика за 2007 година по функции.

Няколко неща на пръв поглед правят впечатление:



  1. Няма заложено намерение за намаление на социалните осигуровки през 2007 година – обяснението е, че намалението ще се включи в крайния вариант на проекта, който ще бъде внесен в парламента за гласуване. Искрено се надяваме това да стане и то във вариант на намаление от началото на годината. Въпреки това, най-вероятен е вариантът намалението да бъде от средата на 2007 година, когато правителството ще оцени процентът на събираемост на приходите.

  2. За първи път от четири години насам министерството на финансите предвижда бюджетен излишък от 0.8%. С други думи, дори и с планираното намаляване на ставката на данък печалба до 10%, което министерството оценява, че ще донесе около 290 млн.лв. по-малко, общата оценка за преизпълнение на приходите е коригирана за първи път в положителна посока.


Бюджетен излишък




Заложено в докладите за бюджета

Отчетено

(хил. лв.)

2003

- 0.7%

+ 933.2

2004

-0.7%

+ 656 435.6

2005

-0.5%

+ 1 333 707.3

2006

0

+ 1 961 300 към август

2007

+0.8

-

Източник: Министерство на финансите


  1. Бюджетът за 2007 година “предвижда максимално ниво за финансово подпомагане на нефинансовите предприятия от реалния сектор, което е в съответствие с ангажиментите и договореностите с МВФ и международните финансови институции ”. Това означава, че е хубаво, че има такива споразумения защото не можем да си представим какви щяха да бъдат разходите иначе. От друга страна, не се декларира по никакъв начин, че има намерение за оттегляне на държавата от реалния сектор.

  2. Продължава “заделяне на бюджетни ресурси за финансиране на губещи държавни предприятия като БДЖ”. В този списък се включват и “Железопътна инфраструктура”, “Български пощи”, БАН. В проекта не се говори за реформи, а само за нарастващо финансиране.


Цялостен коментар на бюджет 2007 очаквайте в следващия брой.





БАН - 137 години стигат

Методи В. Методиев


Миналата седмица се навършиха 137 години от основаването на Българска академия на науките (БАН). По този повод кратко представяме нашата гледна точка.

Структурата на Българска академия на науките включва централна администрация и 86 научни института. Общата численост на персонала за 2006 г. е разчетена на 8 408 щатни бройки. Солидно подплатени от българския данъкоплатец учените в БАН усърдно работят и спазват предварително разписаната в устава й мисия: „да допринасят за развитието на световната наука в съответствие с общочовешките ценности, националните традиции и интереси, и да съдейства за умножаването на духовните и материални ценности на нацията.”

Разликата в обема на отпуснатите субсидии от държавния бюджет между БАН и някои от

държавните висши учебни заведения на територията на София (например: СУ, Технически университет, УАСГ, Медицински университет, УНСС), на които функциите са не по-малко обществено отговорни и важни, ни кара да ви предложим кратка съпоставка .



Цифрите говорят, че за 2006 г. са предвидени да се отпуснат субсидии на БАН в размер на 65 090,6 хил.лв. или това е 6.19% увеличение спрямо 2005 г . Общият „Средно претеглен брой учащи се „(в дадения пример с гореспоменатите висши учебни заведения) е в размер на 43 257 хил.лв., а общите отпуснати субсидии за тези учебни заведения са в размер на 85 583,9 хил.лв.

Бюджет на БАН

Показател


ЗДБ*

(2005, хил.лв.)

ЗДБ

(2006, хил.лв.)

Изменение

Спрямо 2005 /%/

1. Приходи

13 000.0

20 000.0

53.84

2. Разходи:

74 290. 6

83 440.6

12.31

в т.ч.капиталови

2 154. 0

4 000.0

85.70

3. Субсидия

61 290. 6

65 090.6

6.19

Източник:Министерство на финансите

*Закон за държавния бюджет за 2006г.


Трансфери от бюджета на МОН и Министерството на отбраната за държавните висши училища и БАН за 2006 г. в хил.лв. (извадка)

БАН


65 090,60

СУ, София

30 920,1

Технически Университет ,София

20 529,7

Медицински университет, София

16 240,6

УНСС

13 741,4

УАСГ

6 590,4

Източник Доклад по закона за държавния бюджет за 2006 г.



Ако приемем, че една от фундаменталните отправни точки за развитието на т.н. икономика на знанието е финансовото обезпечение, то спокойно можем да твърдим, че спрямо съотношението на размера на средствата, които се раздават от министерството на образованието (в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни средства) на БАН и висшите учебни заведения, то люлката на българската просвета и наука е БАН. Но дали това е така? Както разбрахме вече, измерени в чисто количествено изражение, научните работници са много, но дали в качествено изражение ситуацията е съизмерима?

Най-общо могат да се изведат два изключително важни проблемни области в работата на БАН:




  1. БАН е непригодна за т.н. проектно финансиране - липса на организационна ефективност и подготовка за администриране на процедурите за кандидатстване и управление на проекти.

  2. Изключително ниско ниво на публикуване на статии в т.н научни списания с влияние (impact factor). Този критерии се измерва чрез т.н. индексация и оценка на ефективността на публикациите– тя може да се дефинира, като произведение на броя на публикациите и броя на техните цитати. Тази система претърпя огромно развитие в последните години поради бурното навлизане в ежедневния живот на интернет и различните чисто технологични иновации. Такъв пример е Web of Science на ISI, с помощта на която само за няколко минути всеки човек може да разбере индекса на ефективност на публикации на даден учен. Това се явява и един от критериите за получаване на научна степен. Разглеждайки съществуващата ситуация в България, на базата на данни от Web of Science ясно се вижда, че голяма част от българските учени имат доста незадоволителен коефициент на цитиране – за много добра ефективност се смята коефициент в размер около и над 10. България се нарежда на 89-то място сред 150-те публикуващи страни (данни:1990-2005г.) със средно цитиране на 1 публикация – 4.0., а за БАН този показател е 4.4. Трагично е положението по отношение на нашите водещи учени – академици, професори, член-кореспонденти. Данните сочат, че някои от тях имат среден коефициент на цитиране на 1 публикация под 3, а някои пък нямат дори 5 публикации след 1990 г.


Насоки на бъдещи действия

  1. Премахване на държавните субсидии за БАН. Средствата изразходвани за ежегодната издръжка на академията могат да бъдат инвестирани пак в сектора на образованието, но в начинания даващи по-голяма добавена стойност за българската икономика.

  2. По този начин новосформираната организация ще участва на чисто пазарни принципи в конкуренцията за спечелването и успешното реализиране на програми и проекти, а от друга ще има възможност да кандидатства и за различни по вид и размер схеми на финансиране.

Тази промяна ще стимулира в по-голяма степен развитието на новаторството в научния процес, а от друга по естествен начин ще отсее „можещите” от „неможещите”, което по неминуем начин ще подобри, както ефективността, така и резултатите в работата на организацията.










На пазар за Нобелова награда1

Джон Тиерни

Не бих искал да омаловажавам значението на дадената Нобелова награда за мир на търговската банката Гремиин банк (Grameen Bank) и на нейния основател Мухамад Йонус (Muhammad Yunus). Те несъмнено я заслужават. Гремиин банк е помогнала доста повече на бедните, отколкото Световната банка, и в частност Мухамад Йонус е направил много повече от Джими Картър, Боно или всеки друг филантроп.

Но въпросът е дали тя е направила повече отколкото някой друг, който не е получил Нобелова награда? Съществува ли друга организация в света, помогнала на толкова много хора да преодолеят бедността, в сравнение с “Уол-Март” (Wal-Mart)?

Сравнявайки Гремиин банк с други специфични програми за развитие, тя се отличава със забележителния си обхват на действие. От започването на дейността си преди 30 години в Бангладеш до днешна дата клоновете, които е отворила са над 2000. Тя се е специализирала в отпускането на т.н. микрокредити. Характерното за тях е, че средната им стойност е около 150$. През цялото си съществуване банката е помогнала на милиони хора да започнат свой собствен малък бизнес - всякакъв вид амбулантна търговия, ръчно изработени вещи и т.н.

Икономистът Уилям Истърли, който се опасяваше, че тази година Нобеловата награда за мир ще бъде дадена на Боно, определи присъдената награда на Гремиин банк, като: „победа на усилията в постоянната борба за намаляване на бедността сред най-бедните слоеве в обществото. Тези усилия се явяват като пълен контраст на огромните и шумно рекламирани инициативи, които почти с нищо не допринасят за борбата с бедността”.

Въпреки всичко, според Майкъл Стронг (председател на неправителствена организация, работеща в областта на развитието на предприемачеството в бедните райони по света) амбулантната търговия и продажбата на яйца е строго лимитирана, както в обхвата на дейността си, така и в чисто количественото изражение на печалбата, която може да реализират дребните предприемачите. Според него хората в бедните региони по света могат да печелят повече, като започнат работа в някои от заводите на големите западни компании.

Най-добрият начин да се възползвате от възможностите на развития свят, според Майкъл Стронг, е да продавате своя „продукт”- труда си - например на най-голямата световна верига за търговия на дребно – “Уол-Март” (Wal-Mart). Според Майкъл Стронг “Уолт-Март” е може би една от компаниите, които допринасят най-много за намаляване на бедността по света.

Разбира се ще се появят много аргументи против големите компании, но никой не може да оспори факта, че “Уол-Март” е една от малкото, които едновременно спестяват пари на американците и в същото време помагат на хората в бедните страни.

Да работиш във фабрика за обувки на “Уол-Март” в Китай или Латинска Америка може да звучи ужасно за американските тинейджъри, но има достатъчно основателни причини, поради които хората от бедните страни биха пропътували стотици километри ежедневно, за да работят в такава фабрика.

Според изследване на икономистите Бенджамин Пауъл и Дейвид Скарбек в 10 азиатски и латиноамерикански държави хората, получаващи надница по 2 долара на ден, се намират над жизнения минимум, който им осигурява съществуване. В Хондурас според това изследване около половината от работещите изкарват около 13 щатски долара на ден, а останалата част от хората печелят около 2 долара на ден.


В САЩ икономическият дебат, свързан с “Уол-Март”, засяга най-вече ефектите от водената политика на компанията върху работниците. Най-добрият пример е дебатът, свързан с последиците от конкуренцията, която би могла (или не би могла) да намали възнаграждението на работещите в структурите на “Уол-Март”. От другата страна на спора се нареждат потребителите, които спестяват средства, като пазаруват на по-ниски цени от магазините на американската търговска верига.

Някои критики идващи предимно от среди, свързани с американските трудови синдикати, изтъкват, че потребителските спестявания не оправдават „социалния трус”, предизвикан от изнасяне на производствената дейност на компании като “Уол-Март” извън пределите на САЩ (това е политика целяща минимизиране на производствените разходи).

Тези аргументи имат смисъл, ако се гледа едностранчиво на въпроса, а именно - само частта, в която трябва да се запазят работните места и нивото на заплащане на американските граждани, които така или иначе живеят десетки пъти по-добре от по-голямата част от останалия свят. Ако поддържате начина, по който Боно „изкоренява бедността”, то тогава не трябва ли да се тревожите повече за хората, които живеят с по 1 долар на ден?

Някои от тези хора предпочитат да започнат свой малък собствен бизнес и те са щастливци, че могат да вземат кредит от Гремиин банк. Но същевременно други хора предпочитат да изкарват повече пари, като работят във фабриките на големите западни компании. Ако наистина искате да им помогнете, то тогава запомнете новия „социално-справедлив лозунг”, предложен от Майкъл Стронг: „Действай локално, мисли глобално: Пазарувай в “Уол-Март”!




Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)
Красен Станчев, Светла Костадинова, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Методи В. Методиев
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.


За връзка и въпроси: Методи В. Методиев 02/952 62 66, 952 35 03; metodi@ime.bg



1 Статията е публикувана във вестник Ню Йорк Таймс на 17 октомври 2006 година.

Преглед на стопанската политика Стр.



Каталог: pdf docs -> weekly
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
weekly -> Реглед на стопанската политика
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Седмичник ипи
weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница